Тема 10

СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ

доц. Дарина Младенова

 ПОНЯТИЯТА СИНХРОНИЯ И ДИАХРОНИЯ ПРИ
Ф. ДЬО СОСЮР

• Ф. дьо Сосюр – лекции по общо езикознание в Женевския

университет (1907–1911) – схема
– оста АВ (ос на едновременност) – засяга отношенията между
съществуващите неща (как те образуват система), като всяка
намеса на времето е изключена, т.е. разглежда езика в статика;
изучава езика като система във вида, в който той се възприема
от едно и също колективно съзнание
– оста CD (ос на последователност) – може да се разглежда
едновременно само един елемент на езика; на нея са
разположени всички изменения във времето на този елемент;
такива оси мога да прекарам за всеки елемент, разположен по
оста АВ; изключва се наличието на система; сменящите се във
времето езикови форми не се възприемат от едно и също
колективно езиково съзнание
СХЕМАТА НА Ф. ДЬО СОСЮР
 ДВЕ ЛИНГВИСТИКИ:
СИНХРОНИЧНА И ДИАХРОНИЧНА

• синхронична лингвистика
– изследва езика като система от елементи, взети в техните
отношения, за даден момент
– синхрония ’състояние на езика’ < гр. σύγχρονος
’едновременен’
– даден момент = нещо условно, относително езиково
състояние, при което езиковата система запазва своята
обща конфигурация
– според Сосюр синхроничната лингвистика е по-важна, тъй
като изследва синхроничния аспект, който е единствената
и истинска реалност за говорителите на езика
 ДВЕ ЛИНГВИСТИКИ:
СИНХРОНИЧНА И ДИАХРОНИЧНА
• диахронична лингвистика
– изследва езика във времето, в процеса на развитието му
– изследва езиковите единици в техните съотношения с
предишните им форми на съществуване във времето
– диахрония ‘фаза на еволюция на езика’ < гр. διά ‘през’
χρόνος ‘време’ → ’през времето’, ’разновременен’
– езикът всъщност постоянно се развива (което не пречи
носителите на езика да възприемат своя език като статична
система и да не възприемат и осъзнават протичащите в
момента изменения, нито пречи синхроничната
лингвистика да вземе даден срез и да го разглежда), но
интензивността на измененията е различна за различните
периоди
 ДВЕ ЛИНГВИСТИКИ:
СИНХРОНИЧНА И ДИАХРОНИЧНА
А. Младограматиците (до Сосюр) – предпочитание към
диахроничното езикознание
Б. Ф. дьо Сосюр
• отдава предпочитание на синхроничното езикознание
(синхроничният аспект е единствената реалност за говорещите
съответния език + само той ни разкрива езика като система) → след
него дълго време диахроничното езикознание е пренебрегвано: (1)
запазване на тезите на Сосюр в Женевската школа – т.е. и
синхроничното, и диахроничното езикознание имат право на
съществуване, но те нямат нищо общо помежду си и предимство
трябва да се даде на синхроничното; (2) пълно отхвърляне на
диахроничното езикознание в Датския структурализъм (Луи
Йелмслев); (3) „помиряване“ в Пражката школа
• за него противопоставянето на синхроничната и диахроничната
лингвистика е абсолютно; те се изключват взаимно
ДВЕ ЛИНГВИСТИКИ: СИНХРОНИЧНА И ДИАХРОНИЧНА
В. Пражката лингвистична школа (Функционална лингвистика;
структурализъм)
• „помирява“ двата подхода, като разглеждат диахронията като
„поредица от синхронии“
• необходимо е да съчетаем синхроничната и диахроничната
лингвистика, за да познаем езика
• синхроничният анализ – най-добри възможности да изследва езика
като функционална система, но не може да изключи еволюцията
(наличният стадий се заменя със стадий, който е в процес на
формиране)
• диахроничният анализ – трябва да изследва изменящия се езиков
елемент в неговите отношения с другите елементи (система!) и с
оглед на неговата функция
• статика → стабилност (предпочитан термин) – не означава
неподвижност; езикът никога не се преобразува изцяло, а само
отделни негови особености се заменят с други // динамика →
динамизъм