Тема 16

СПОНТАННИ ПРОМЕНИ

ЗВУКОВИ ЗАКОНИ И ЗВУКОВИ СЪОТВЕТСТВИЯ

МОРФОФОНЕТИЧНИ ПРОМЕНИ

доц. Дарина Младенова

 СПОНТАННИ ПРОМЕНИ

• Фонетични изменения, които не произтичат от

взаимодействието на звуковете и засягат
определени звукове във всички възможни случаи
без оглед на фонетичното им положение

► Бълг. езикова история: ы > и, носови гласни >

неносови (края на ХІІ в. процесът е бил завършил)
 ЗВУКОВИ ЗАКОНИ
• Понятието фонетичен закон води началото си от „Правила за буквени
преходи“ на Расмус Раск (1787–1832), които правила фактически
представляват звукови съответствия в родствени езици; понятието
фонетичен закон въведено от младограматиците
• Закономерността на фонетичното изменение, което действа без прекъсване
– закономерен = ще обхване всички/почти всички подлежащи на тази
промяна думи
– закономерен ≠ едновременен
– закономерен ≠ равномерна, еднаква скорост на процеса
• някои смятат, че е по-добре да се говори за фонетични тенденции, други
предлагат класификация на фонетичните закони в зависимост от периметъра
на действието им: (а) закони с широк обхват; (б) по-малки закони („мини-
закони“) (в) съществени тенденции или принципи. Сигурно е обаче, че може
да се говори за регулярен развой на фонетичната система на даден език.
• Фонетичните закони са фундаментално положение на сравнително-
историческото езикознание
 ЗВУКОВИ ЗАКОНИ
• теза за безизключителността на звуковите закони, формулирана от
младограматиците (Ausnahmslosigkeit der Lautgesetze). В представите
на младограматиците – едновременност и безизключителност на
звуковото изменение.
• По-късните изследвания за езиковите изменения обясняват как се
разпространяват фонетичните изменения – в езиковата общност и
вътре в езика (как обхващат все по-големи части от езика).
– младограматиците грешат, защото гледат към крайния, днешния
резултат на езиковото изменение (т.е. множеството случаи с вече
осъществена промяна) → фалшива картина на подреденост
– младограматиците грешат като разглеждат звуковото изменение
като „механичен“ и едновременен процес
– съществуват малко на брой фонетични изменения, които може
да се осъществят едновременно, защото са причинени от природата на
самите звукове ← за тези случаи младограматиците са прави
 ЗВУКОВИ ЗАКОНИ
• Фонетичните изменения не обхващат едновременно всички
случаи (S-крива: хоризонтално е времето, вертикално –
лексикалният състав), което обяснява необхванатите от
съответния „фонетичен закон“ случаи:  Фонетичното
изменение започва първо при няколко думи,  с вариация между
старите и новите варианти в речта на едни и същи хора, дори в
един и същи техен стил, но постепенно новите варианти
изместват старите.  Когато иновацията е обхванала известно
количество думи, изведнъж тя се засилва и обхваща наведнъж
голямо количество думи (почти всички, които подлежат на
промяната),  останалият след този „щурм“ остатък от
необхванати думи може изобщо да не бъде „изчистен“ (т.е.
обхванат от иновацията), или да бъде обхванат много-много
бавно.
 ЗВУКОВИ ЗАКОНИ
► закон / тенденция за отваряне на сричката в късния праславянски и
ранния старобългарски период (безизключителен) – престава да действа в
края на старобългарската епоха. Поради тенденцията за нарастваща
звучност, звуковете в сричката се нареждат по нарастваща звучност и
следователно сричките трябва да завършват на гласна, тъй като всяка
гласна е по-звучна в сравнение с която и да е съгласна:
• изпадане на краесловните съгласни
• преместване на сричковите граници, напр. *greb-ti > *gre-bti > *gre-pti
> грэ-ти
• ликвидна метатеза: *or, *ol, *er, *el > ра, ла, рэ, лэ: *ordlo > рало,
*olkъtь > лакъть, *korva > крава, *solma > слама, *bergъ > брэгъ,
*melko > млэко
• поява на нови гласни: (а) сричкотворни р, л: ръ, рь, лъ, ль; (б)
монофтонгизация на дифтонги; (в) гласна + носова съгласна (пред
съгласна, в краесловие) > носови гласни
 МОРФОФОНЕТИЧНИ ПРОМЕНИ
(ПРОМЕНИ ПО АНАЛОГИЯ)

• Промени, които се дължат на други форми в парадигмата на

думата
► гардерòба > гардерòпа ~ гардерòп
► р’àдък > р’àтък ~ р’àтка, р’àтко, рèтки
► ухò > ушò ~ ушѝ
► блѝзък > блѝсък ~ блѝска
► пекъ̀ ~ > печъ̀, печъ̀т ~ печèш, печè, печèм, печèте