ГЛАСОВИ (ФОНАЦИОННИ) НАРУШЕНИЯ

Гласовите (фонационни) нарушения представляват говорна патология,

засягаща качествата на гласа, необходими за адекватното външно оформяне
на вербалното съобщение.
Тези нарушения отдавна привличат вниманието на специалисти от
различни области – анатоми, физици, философи, физиолози, ларинголози.
Още от древността е била осъзната необходимостта от добре модулиран,
изразителен глас във връзка с ораторското майсторство и красноречието. По
времето на Хипократ вече е извесно, че говешкия глас се произвежда от
ларингса. Първия описал механизма на дишането е римския лекар Клавдий
Гален. Той разбира ролята на активните движения на гръдния кош и
пасивния характер на движението на белите дробове. Установява, че
дишането е неволев акт и вярва, че природата го е устроила по този начин, за
да може човек безвредно за извесно време да задържа дишането си при говор.
Гален отделя разстройствата на гласа от тези на артикулацията: първите са
резултат от увреждания на гракляна, а вторите – от поражения върху езика
или върху обкръжаващите го органи.
Авицена (средновековен лекар) отделя специално внимание на глас.
Разглежда проблема на гласообразуването: причините за възникване на звука
и възприемането на звука с органите на слуха, прави анализ на анатомията и
физиологията на гласовите органи, физиологични и акустични
характеристики на речевите звукове. Особенно значение ученият придава на
гласовите връзки, подчертавайки активната им роля при фонация. Авицена
сочи и връзката на гласовия апарат с функциите на главния мозък.
Леонардо да Винчи също е оставил своя принос в изучаването на гласовите
нарушения. Той проучва и рисува ларингса, фаринкса, трахеята. Пръв

1
 диференцира говорното дишане и фонацията, като отделни физиологични
компоненти на говора, спира се на варирането на човешкия глас с различни
височини при шепот, пеене, говор. През Ренесанса интереса към гласа,
фонацията и фонационната патология нараства поради развитието на
театралното и певческо изкуство. Системните изследвания върху
механизмите на фонацията са още от 18 век. Още тогава се опитват да
обяснят и се приема, че при произвеждането на глас гласните гънки трептят
подобно на струни на инструмент и именно за това са наречени гласни
струни.
Понятието дисфония се среща в медицинската литература още през
1600 г., а много преди това се среща и понятието афония употребено от
„бащата“ на медицината Хипократ. Дисфонията се е смятала за болест на
проповедниците, така че отдавна е било забелязано, че нарушенията на гласа
се съотнасят с определени професии.
През 1689г. Уилям Мъсгрейв пръв описва истеричната афония. Тези
нарушения стават обект на засилено и задълбочено проучване през 19 век и
от специалистите оториноларинголози се обособяват раздел занимаващ се с
нарушенията на гласа – фониатри. За това допринася фактът, че през 1855 г.
Мануел Гарсия, певец и музикален педагог, създава ларингоскопът – малко
огледало, даващо възмоност за обследване на гърлот. Оттогава до сега е
натрупана огромна информация за природата и лечението на фонационните
нарушения.

Форми, етиология и симптоматика на гласовите нарушения

Английският изследовател Уилсън формира четери основни типа
гласова патология в зависимост от това кой параметър на гласа е засегнат:
 Изменения във височината на гласа, в основния му тон – прекалено висок
или прекалено нисък глас, несъответстващ на на възрастта, пола
2
 Изменения в силата на гласа – прекалено тих или прекалено силен глас;
 Изменения в тембъра на гласа – хриплив, груб, дрезгав;
 Изменение в гласовия резонанс – носов глас (хиперназален или хипоназален.
Патологията на гласа се проявява със следните основни симптоми:
1. Патологични прояви във височината, силата и тембъра на гласа, вариращи в
широки граници – гласът може да е слаб, пресеклив, треперещ,
неизразителен, писклив, шепотен, колеблив, каскадообразен (преминаващ
рязко от висок в нисък или обратно) с неуправляем тембър
2. Пълна липса на глас
3. Патологичен гласов резонанс поради дисбаланс между устната и ностната
кухина – хиперназалност (издишаната въздушна струя преминава през
носната кухина при изговор не само на назалните звукове М и Н, но и на
всички останали, вследствие което те звучат смътно и неразбираемо) и
хипоназалност (струята преминава през устната кухина при изговаряне на
всички звукове, включително назалните М, Н, вследствие на което те звучат
като Б, Д.
Групирани в тези три разновидности, симптомите на гласовата патология
образуват трите форми (три синдрома) на гласова патология:
- Дисфония – нарушен глас, патологични промени във височината, силата и
тембъра на гласа;
- Афония – липса на глас;
- Ринофония – носов глас, патологични промени на гласовия резонанс;
Като симптомология и трита синдрома са прости – обхващат само гласови
промени, при това сравнително малобройни:
 Единствения симптом на афонията е липсата на глас;

3
 При ринофонията са налице само два възможни симптома – хиперназалност
и хипоназалност, които могат да се обеденят под названието носов глас или
гъгнив глас;
 Дисфонията – тук проявите са по-вариабилни, но също могат да се обединят
в един симптом – патология във височината, силата, тембъра на гласа.
В логопедията освен тези установени названия на фонационна патология, се
срещат и други: фанастения (слабост на гласа), дрезгав глас, патологична
мутация в пубертета, глас при ларинго ектомия, назален глас и др. за нейното
описание се използват дори понятия от разговорната лексика – лаещ глас,
кашлящ глас, квакаш глас, но всички те се покриват с термина ДИСФОНИЯ.
Причините за нарушения на гласа могат да се представят във вид на
непрекъснат ред, в единия край на който се намира органичните изменения а
в другия – функционалните.
В сектора на органичните изменения от този ред е вродената и
придобита патология на ларингса, фаринкса, небцето и носа. В сектора на
функционалните са емоционалните фактори или отрицателните въздействия
от външната среда. Този непрекъснат ред представлява своеобразен път с
двупосочно движение, тъй като органичните изменения могат да преминат
във функционални, а функционалните в органични. Понякога психичната
реакция към органичното нарушение предизвиква функционално
разстройство, което се оказва много по значимо от самото органично
увреждане. Нерядко по-леката форма на нарушението, дисфонията,
преминава в афония; често афонията преминава в упорита дисфония.
Причините за гласовите нарушения са изяснени в редица трудове на
български и чуждестранни автори. Голям дял според тях заемат органичните
вродени и придобити афония и дисфонии.
Периферната (соматична, анатомична) органика се изразява във възли и
удебелявания на гласовите връзки, отоци, тумори (папиломи, фиброми и др.),
4
асиметрия на гърлото. Тези увреждания деформират гласовите връзки и
гърлото и ограничават тяхната подвижност, при което се получава
съществени изменения във височината, силата, тембъра на гласа.
Ако са налице придобити афония и дисфонии, обикновенно те са
следствие на нараняване (например чуждо тяло, забито в ларигса) или
прекарани тежки заболявания като дифтерит, туберколоза, рак на гърлото и
др. Често в напреднала възраст гласът става треперещ поради слабост на
ларингиалната мускулатура и невъзможност за пълно затваряне на гласните
гънки.
Особен вид органична причина с тежки последици е хирургическата
интервенция над гласовия апарат – ларингоектомията. Частичната
ларингоектомия или загуба на част от тъканта на гънките при биопсия, водят
до тежка дисфония. Резултата от пълната ларингоектомия е афония, която
може да се преодолее с помоща на специално устройство, звуков генератор,
поставен вътре или извън устната кухина, произвеждащ тъй наречения
„псевдоглас“.
Една също честа причина за органичната дисфония и афония е
неправилното гласонатоварване и неспазване на хигиена на гласа.
Пренапрежението на вътрешните и външни мускули на ларингса е
характерно за определени професии, при които основен инструмент е гласът
(учителската, певческата, на говорители, актьорите. При певците
претоварването на гласа води до образуване на т.наречениет певчески възли.
Подобен ефект имат и говоренето с твърда гласова атака, викането,
имитирането на животни, на звукови сигнали и т.н.
Към факторите, допринасящи за възникване на афония и дисфония, се
отнасят острите и хронични ларенгити, алергиите и вирусните заболявания
на горните дихателни пътища. Те могат да бъдат първопричина или

5
 допълнителен, утежняващ фактор. От особенно значение са също и вредните
вещества и изпарения от физически и химически тип.
Гласовата функция е уязвима и за действието на органични
етиологични фактори и в периода на пубертета, когато се оформят половите
характеристики на гласа. Онтогенезисът му условно се дели на следните
периоди:
- Предучилищен – до 6 – 7год.
- Домутационен – до 13 години;
- Мутационен – между 13 и 15 години;
- Следмутационен – между 15 и 17 години
Мутационния период има три стадия – начален, пиков и завършващ, като
най-уязвим е гласа през пиковия стадий, когато злоупотребите с
фонационния апарат могат да доведат до дисфония – груб, дрезгав, стържещ,
немелодичен глас.
Гласовите нарушения може да са следствие от неврогенни органични
поражения на централната и периферна нарвна система, водещи до
парализи/парези, които също биват вродени или придобити при травма,
новообразование, възпалителен процес и др. Характерни признаци за
парализа на гласните гънки са хрипливост, монотонност, неконтрулируеми
промени във височината и тембъра на гласа.
Видове дисфиния – афония
В зависимост от причината за възникване на дисфония-афония.
Във фониатрията по патогенен признак се различават следните видове
дисфония-афония:
 Хиперкинетична, тук имаме налице гласова хиперфункция. Много
често срещан вид дисфония. Наблюдава се силно притискане, напрегнатост
на гласовите връзки. Тук по време на фонация гласовите връзки вместо да се
затварят нормално, те се притискат една в друга с голямо мускулно усилие,
6
 което обеснява болката и умората от използването на гласа. Това нарушение
протича с хипертония на вътрешните и спазми на външните ларингиални
мускули. Причините за хиперкенитичната дисфония-афония са:
- Вокални нодули (певчески възли). Те са в резултат от неправилна гласова
употреба – викане, крещене, прекалено гласонатоварване и др.
- Вокални полипи – увеличени кръвоносни съдове, фиброзна тъкан, малки
кръвоизливи. Те пречат на гъвкавостта и еластичността на гласните връзки.
Обикновено се появяват по ръбовете на гласните връзки и по-рядко върху
горната им повърхност. Полипите са в следствие от злоупотреба с гласа, а
като предразполагащи фактори са пушенето, злоупотребата с алкохол,
инфекциите на горните дихателни пътища и др..
- Контактна язва – среща се рядко. Това е доброкачественно разраняване на
гласовите връзки. Получава се предимно при интобация и гастритен рефлукс
(връщане на стомашно съдържимо към трахеята)
- Папилома – доброкачествен тумор появяващ се по кожата и който може да се
разпространи към гласните връзки.
- Гранулома (възел от възпалена тъкан). Може да е в резултат на интубация по
време на хирургична операция и от гастритен рефлукс. Тук имаме големи
едностранни или двустранни лезии.
- Хронични ларингити – хронично възпаление на ларинкса довеждащо до
подуване и зачервяване на лигавицата, която покрива гласните връзки или до
несъразмерно удебеляване на краищата на гласните връзки.
 Хипокинетичната дисфония-афония – също има органичен произход.
Възниква при мозъчни поражения (травми, тумори, хематоми). Тук има
нарушаване на инервацията на черепно-мозъчните нерви, водещи до
ларингеална миастения и парализа на гласовия апарат. Тук по време на
фонация, гласовите връзки не осъществяват контакт. Имаме едно слабо
прилепване и недостатъчна сила на движение и това води до едно лесно
7
 преминаване на въздуха межди гласовите връзки. Това състояние е много
характерно при булбарната дизартрия, където едната половина на ларинкса е
почти или напълно неподвижна (гласовите връзки не прилепват, движат се
асинхронно и с намалена амплитуда.
 Спастична дисфония-афония – появата и се отдава на психо-неврологично
разстройство от функционален тип и може да се наблюдава при заекване.
Появява се често при силен стрес, внезапна висока тревожност, при
травматичен инцидент, но може да се развие и в резултат на инфекции на
горните дихателни пътища, злоупотреба с гласа. Тук отсъстват лезии и
парализи за гласовите гънки, но е на лице тежък симптомо комплекс: трудно
дишане, болки в гърдите, мъчителен пренапрегнат глас с невъзможност за
продължително говорене.
 Функционалните дисфония-афония - също се срещат сравнително често и
могат да бъдат вродени и придобити. Вродените функционални форми са
резултат от неадекватност на диференцировачните импулси, протичащи от
централната нервна система към гласовия апарат. Придобитите
функционална афонии и дисфонии са по разпространени форми. В голям
процент от случаите те са в следствие от въздействието на психогенен фактор
– стрес, тревожност, съчетани с преомора и изтощение на нерванта система
(по податливи са невротичните индивиди). Психогенната афония е крайна
форма на гласовото нарушение. Обикновенно възниква при силна уплаха,
при социални или трудови психотравми. Отпадането на гласа става рязко или
постепенно, чрез преминаване от функционална дисфония към афония.
 Фонастения – тук имаме слаб, треперещ, шепотен, немелодичен и
бързоуморяем глас. Това е частично нарушение на гласа с функционален
произход и може да бъде в следствие от прекалено гласонатоварване или
неправилно гласоподаване.

8
Появата на назална реч има друга етиология. По-рядко тя е самостоятелно
комуникатично нарушение – синдром на вродена или придобита
ринофония с единствен симптом хипер- или хипоназалност. В повечето от
тези случаи възниква на основата на органични поражения от различен тип.
Например вродените малформации като късо меко небце е в състояние да
причини ринофония. Малформацията може да е видима по рождение или да
бъде установена след операция на аденоидите. Възможно е и да е в резултат
от хирургическа интервенция при операция на трета сливица. Вследствие на
това велофарингеалната преграда не функционира и пропускането на въздуха
по назален път не се контролира при говор. Ринофония се получава също
така при дефекти на твърдото небце – фистула вследствие на травма или
разкъсване на палаталната тъкан по време на операция. Отворът в небцето
позволява въздухът да изтича през ноздрите, при което и налягането в
устната кухина е непълноценно. И в двата примера резултатът е
хиперназалност.
Органична ринолалия с хипоназалност може да се появи при
органични аномалии в областа на носоглътката вследствие на отоци, полипи,
стеснения, които преграждат пътя на издишаната струя през носа и тя изтича
през устата. Провокиращ фактор са тонзилитите и аденоидите. Ако лицето
има много големи и разраснали се сливици, то диша само през устата и се
появява временна хипоназалност, която след операция на сливиците изчезва.
Оперативната намеса може да доведе и до обратен ефект – поява на
хипер- или хипоназалност при деца и възрастни, които преди това са
говорели правилно. Възможните обяснения, са че:
- велофариенгеалната (небногълтачната) област е болезнена след
операция и лицето не извършва велофарингеалните движения за да избегне
болката;

9
 - лицето никога не е извършвало тези движения, разрасналата се тъкан
на аденоидите е правила това и лицето тепърва трябва да ги включи в
двигателната си програма. Имаме и лека диспраксия, рефлектираща върху
речта под формата на функционална ринофония. Обикновено тя е преходно
явление, но в отделни случаи може да се стигне до патологичен застой, чието
преодоляване се осъществява чрез логопедична намеса.
Гласовите разстойства се съпътстват от нарушено дишане, което е
толкова по-силно, колкото по-тежко е фонационното разстройство. Прякото
взаимодействие между гласовата и дихателна мускулатура е причината при
нарушение на дейността на фонационните мускули да е засегната и
дейността на дихателната мускулатура. Резултатът е диспнея –
непълноценно, затруднено, накъсано, повърхностно дишане.
Гласовата патология може да има много силен ефект върху различни
аспекти на индивидуалното функциониране – емоционално, социално и не на
последно място на професионалното функциониране.

10