Български език и литература - седми клас

12.06.2020 г.

Годишен преговор

Ученици, днес е последният час от подготовката за Националното

външно оценяване по български език и литература, което ще се
проведе на 15 юни 2020 година. Предстои да решите още един тест по
формата на НВО. Постарайте се да спазите нужното време за
решаването на задачите. За теста ще разполагате с 60 минути, а за
трансформиращия преразказ - с 90 минути. Работете съсредоточено и
се старайте да не допускате езикови грешки. На изпита ще попълвате
верните отговори на специална бланка с черен химикал, а на задачите
със свободен отговор ще има празни редове и на тях ще пишете.
Важно е да не размените отговорите на въпросите, да не оставяте
неволно точки, чертички и други знаци, да работите по всички задачи.
Тестът носи максимум 65 точки, а преразказът още 35. Много е важно
да работите по двата модула на оценяването.

Домашна работа: Решете теста, а след това направете трансформиращия

преразказ

Прочетете текста и информацията в таблицата и изпълнете задачите от 1. до 16.

включително.
Динозаврите са животни от клас Влечуги. В миналото те са били най-широко
разпространените сухоземни гръбначни животни на Земята и са пребивавали на всички
континенти. Преди около 65 млн. години динозаврите претърпяват масово измиране, от
което оцеляват само някои птици, които също са част от тяхната група.
Освен птиците палеонтолозите разграничават над 500 рода и 1000 вида
динозаври. Част от тях са растителноядни, а други – хищни, някои се придвижват на
два крака, други – на четири, а трети могат да ходят и на два, и на четири крака. Много
видове са развили сложни скелетни форми. Повечето изграждат гнезда, в които снасят
яйцата си. По-голямата част от динозаврите имат човешки ръст или са по-дребни.
Наименованието „динозавър“ е създадено през 1842 г. от английския
палеонтолог Ричард Оуен и идва от гръцки език, като означава „страшен гущер“. До
средата на 20. век научната общност смята динозаврите за тромави, неинтелигентни и
студенокръвни животни, но повечето изследвания, проведени от 70-те години насам,
показват, че те са активни животни с интензивен метаболизъм и многобройни
адаптации, предназначени за общуване.
В началото на 19. век скелетите на динозаври се превръщат в една от главните
атракции в много музеи по света, а динозаврите стават част от световната култура. Те
са тема на изключително популярни филми и книги, като „Джурасик парк“.

Информация за филмовата поредица Сюжет на филма

1. „Джурасик парк“ – 1993 г. „Джурасик парк“ е първата част от поредица
Режисьор на лентата е Стивън филми, разказваща за динозаври, живеещи
Спилбърг, а в главните роли са Сам сред хората. Действието във филма се развива
Нийл, Лора Дърн, Джеф Голдблум и на Исла Нублар, остров край Коста Рика,
др. където ексцентричен милиардер и група
учени са създали парк с клонирани динозаври.
2. „Джурасик парк. Изгубеният свят“ – Действието във втората част се развива 4
1997 г. години след случилото се в първата част. На
Режисьор на лентата е Стивън изоставения остров динозаврите са оцелели и
Спилбърг, а в главните роли са бродят свободно. Питър събира екип, който
Катлийн Кенеди, Джералд Молън, да доведе животните на континента. Неговият
Колин Уилсън и др. чичо – Джон, организира експедиция, която
да осуети плановете на Питър. Двата екипа
трябва да се обединят, за да оцелеят.
3. „Джурасик парк 3“ – 2001 г. Бизнесменът Пол Кърби и жена му Аманда
Режисьор на лентата е Джо Джонстън, настояват д-р Алън Грант да ги придружи и
а в главните роли са Сам Нийл, Уилям да бъде техен гид при пътуването им до
Мейси,Теа Леони и др. изолирания остров Сорна. Кърби се нуждае от
експерт по динозаврите, за да намери 14-
годишния си син, който е изчезнал по време
на полет над острова.
4. „Джурасик свят“ – 2015 г. Действието в този филм се развива 22 години
Режисьор на лентата е Колин след случилото се в първата част. Разказва се
Тревъроу, а в главните роли са Крис за нов парк, наречен JurassicWorld, населен с
Прат, Ник Робинсъни Тай Симпкинс. клонирани динозаври. Братята Зак и Грай се
намират там, за да посетят леля си Клеър,
която е управителка на парка. Оуен е морски
пехотинец, който установява, че в парка е
избягал клониран динозавър. Четиримата
започват борба за оцеляването си в битка с
Идоминус рекс, използвайки помощта на
останалите динозаври от парка.

1. Кое твърдение е вярно за текста?

А) Притежава особеностите на научния текст и има информативна функция.
Б) Изграден е от четири подтеми, в които се разглеждат видовете динозаври и тяхното
размножаване.
В) Има фактологично-информативна функция, а съдържанието му е насочено само към
палеонтолози.
Г) Написаното в текста може да бъде поместено в научнопопулярно списание и е
предназначено само за ученици.

2. Кое твърдение е вярно според информацията от текста?

А) Динозаврите са животни, които не са се срещали на всички континенти.
Б) Отличителна черта на динозаврите е, че са само растителноядни.
В) Наименованието им идва от английски език и означава „страшен гущер“.
Г) Палеонтолозите смятат, че динозаврите са имали сложни скелетни форми.

3. Кое от твърденията е НЕВЯРНО, като имате предвид информацията от текста?

А) Динозаврите могат да се придвижват на два или на четири крака, а някои видове
ходят и на два, и на четири.
Б) Смята се, че динозаврите имат огромен ръст, но повечето от тях са високи колкото
хората или по-дребни.
В) До средата на 20. век човечеството смята, че динозаврите са активни животни, които
се адаптират лесно.
Г) Динозаврите се превръщат в част от световната култура, като стават основен обект
на изображение в множество книги и филми.

4. Кое е вярното според информацията в таблицата?

А) Втората част от поредицата е от 1997 г., а действието се развива четири години след
първата част, изцяло на остров Исла Нублар.
Б) Актьорът Сам Нийл участва в първия филм от поредицата – „Джурасик парк“ от
1993 г., и в третата част – „Джурасик парк 3“ от 2001 г.
В) Популярният актьор Уилям Мейси изпълнява главна роля и в третата, и в четвъртата
част от поредицата „Джурасик парк“.
Г) „Джурасик парк 3“ разказва историята на Клеър и Оуен, които опитват да се
преборят с опасния Идоминус рекс, за да оцелеят.

5. Кое твърдение НЕ е вярно според информацията от таблицата?

А) Първата част от поредицата разказва за създаването на парк с клонирани динозаври,
който се намира на остров край Коста Рика.
Б) Във филма „Джурасик свят“, режисиран от Колин Тревъроу, действието се развива
22 години след случилото се в първата част.
В) И в четирите части на поредицата мястото на действието остава непроменено –
остров Исла Нублар.
Г) В „Джурасик парк. Изгубеният свят“ Питър желае да доведе динозаврите сред
хората, а
Джон прави опит да предотврати този план.

6. Кое е ГРЕШНОТО твърдение според информацията от текста и от таблицата?

А) Наименованието „динозавър“ е измислено от английския палеонтолог Ричард Оуен
през далечната 1842 г.
Б) „Джурасик парк 3“ е от 2001 г. и в него семейство Кърби издирват своя изгубен син с
помощта на д-р Грант.
В) Динозаврите измират масово преди около 56 млн. години, като оцеляват само някои
птици.
Г) Последната част от поредицата е от 2015 г., а в главните роли са Тай Симпкинс, Ник
Робинсън и Крис Прат.

7. Посочете каква е връзката между двата източника на информация.

А) Информацията, представена в таблицата, няма никакво отношение към казаното в
текста.
Б) Таблицата предава сбито и систематизирано основната информация, изложена в
текста.
В) В таблицата са добавени още научни факти за динозаврите, които са резултат от
съвременни изследвания.
Г) Динозаврите са предмет на текста, а таблицата разглежда присъствието им в
киноиндустрията.

8. Посочете как е осъществена връзката между първото и второто изречение във

втория абзац на текста.
А) чрез лично местоимение В) чрез възвратно лично местоимение
Б) чрез притежателно местоимение Г) чрез показателно местоимение

9. Къде правилно е посочен видът на местоименията от подчертаното изречение?

А) едно относително местоимение, едно неопределително местоимение и две
показателни местоимения
Б) едно неопределително местоимение, две относителни местоимения и едно
притежателно местоимение
В) едно лично местоимение, едно неопределително местоимение и две относителни
местоимения
Г) едно притежателно местоимение, две лични местоимения и едно относително
местоимение

10. В кое глаголно време е изписаната с по-тъмен шрифт глаголна форма са

развили?
А) минало неопределено време В) минало предварително време
Б) бъдеще време в миналото Г) сегашно време

11. Какъв е видът на причастията в третия абзац на текста?

А) минали несвършени деятелни В) минали свършени деятелни
Б) минали страдателни Г) сегашни деятелни

12. Колко сложни съчинени изречения има в първия абзац от текста?

А) нито едно Б) едно В) две Г) три

Прочетете изречението от текста и изпълнете задачите от 13. до 15. включително.

В началото на 19. век скелетите на динозаври се превръщат в една от
главните атракции в много музеи по света, а динозаврите стават част от
световната култура.

13. Каква синтактична служба изпълнява подчертаното словосъчетание в

изречението?
А) на допълнение В) на обстоятелствено пояснение
Б) на подлог Г) на определение

14. В листа за отговори посочете какъв е видът на изречението по състав.

15. В листа за отговори обяснете каква е функцията на запетаята в даденото

изречение.

16. Посочете три отличителни черти на динозаврите, като използвате

информацията, дадена в текста.

17. Преобразувайте пряката реч в изречението в непряка, като запазите основното

глаголно време и спазите правилата за пунктуационно оформяне.
– Искаш ли да заминем утре? – попита спонтанно съпругът ѝ.

18. Препишете текста, като поправите допуснатите 14 грешки – правописни,

пунктуационни и при членуване.
Избухнаха радосни викове. Спуснахме се към амфитеатъра, където децата на
аполон извадиха инстроментите си. Пяхме лагерни песни за боговете приготвяхме си
разни слатки неща за десерт и се смяхме, а най-страното беше, че вече нямах чувството,
че ме гледът подозрително. Чувствах се като у дома си. По късно, когато изкрите от
лагерният огън се издигаха към звездното небе, отново изсвири раковина а ние се
строихме и се върнахме във хижите. Едва когато се отпуснах в дадения ми на заем
чувал, осетих колко бях изтощен.
19. За кой жанр се отнася даденото определение?
Лирически текст, в който основното чувство е на тъга, скръб, мъка.
А) поема Б) балада В) елегия Г) ода

20. Къде НЕ откривате реторично обръщение към въображаем или неодушевен

събеседник?
А) „…о, шумен и разблуден град (…)“ В) „Стани, стани, юнак балкански“
Б) „На помощ сърби, черногорци (…)“ Г) „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

21. На кой ред правилно е посочен основният мотив в творбата?

А) „Стани, стани, юнак балкански“ – мотивът за робския страх и мълчанието на народа
Б) „Радини вълнения“ – мотивът за непреходната стойност на изкуството
В) „Вятър ечи, Балкан стене“ – мотивът за гордата личност, призвана да поведе народа
си
Г) „Представлението“ – мотивът за познанието като празник на духа

22. На кой ред има ГРЕШКА при свързването на творба, автор и родно място на
твореца?
А) „Хубава си, моя горо“ – Любен Каравелов – Копривщица
Б) „Вятър ечи, Балкан стене“ – Добри Чинтулов – Сливен
В) „Серафим“ – Йордан Йовков – Жеравна
Г) „Под игото“ – Иван Вазов – Калофер

23. В кой от цитатите НЯМА израз в преносно значение?

А) „…да светне нашата земя (…)“ В) „…от сън дълбок се събуди (…)“
Б) „…и в робство всинца да измрем (…)“ Г) „Че сълзи кървави пролива (…)“

24. В първата колона на таблицата запишете заглавието на творбата, от която е

характеристиката на героя, а във втората запишете за кого се отнася.

А. Някакъв момък с чудати опнати дрехи, с ширити по гърдите и с пушка…

Б. всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи…

В. Мечтател, идеалист, ветреник – той искаше да вкуси от сладостта на

неизвестното.

Г. Там аз за мило, за драго

за него ще се заловя,
пък каквото сабя покаже....

25. Запишете с три-четири изречения какво внушават думите от Ботевата творба

„На прощаване в 1868 г.”
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко…

Дидактическа задача: Прочетете текста и напишете подробен преразказ от името

на стопанина на къщата.
 Пирон
Дончо Цончев

Един българин започнал да си прави къща. Той искал тя да бъде голяма и хубава.
Запретнал ръкавите си, плюл си на ръцете и…
— Това сега какво ще е тука? — попитал съседът му, като наминал да го види.
— Мазето — рекъл българинът. — Ей тука ще е мазето, тука гаражът, тука пък
стълбището за етажите нагоре.
Той с охота и подробно обяснявал своите намерения, палел се и виждал в думите
как мечтата му полека-лека се сбъдва. Но тъй като мечтите обикновено не се сбъдват от
думи, той запрятал ръкавите си още нагоре и още по-юнашки стисвал лопатата.
— Аха-аха — клател глава неговият съсед. — Аха.
Той пък си пушел цигарката спокойно — наметнал сетренцето и кривнал каскета.
И много обичал следобед да си почива на сянка.
Вървяло времето. Работливият българин излял основите и плочата над мазето.
После започнал да зида нагоре.
— Туй пък сега какво ще е тука? — питал съседът му, като го наблюдавал.
— Това ще е банята. Това кухнята — обяснявал строителят на голямата къща.
Аха-аха. Аха.
Минали години, докато работливият човек стигнал до покрива. А после минали
още години, докато къщата бъде измазана и доизкусурена. Юнашки се борел човекът, с
каквото има да се бори всеки, който иска да извърши нещо голямо и хубаво. Опъвали
му се скулите. Протривали му се панталоните. Но очите му светели щастливо, защото с
всеки ден мечтите му ставали истина.
— Аха-аха — кимал полека съседът, докато слушал разпалените му обяснения и
примижавал с едното око от дима на цигарката си. — Аха.
Дошъл денят, когато най-сетне българинът събрал приятелите и съседите си да
осветят новата къща. Тя наистина била чудесна. С гаражи, мазета, два ката и просторен
таван. До сутринта всичките яли, пили и пели, та пожелавали на стопанина дълги
години да се радва на делото си. Той бил поотслабнал, човекът, дрехите му били
позакърпени, но от очите му греело истинско щастие.
— Слушай, комшу — рекъл съседът. — Дай да забия някъде един пирон, майка му
стара. Да знаем, че и аз имам нещо на тоя свят. Ей тъй, един пирон да си имам в
стената, като си нямам ни къща, ни дявол.
Той наистина живеел в порутена барака и тъй като хич не бил от работливите,
освен тази барака имал само дрехите на гърба си.
— Ама, разбира се! — казал стопанинът на голямата къща. — Пирон имаш ли?
— Абе то и пирон нямам, да ти кажа най-честно, като между приятели.
Стопанинът бръкнал в джоба си, извадил пирон и му рекъл:
— Ето ти пирон. Къде искаш да го забиеш?
— Абе къде да е. В мазето да е — рекъл онзи. — Няма значение.
Те отишли в мазето, съседът взел теслата и забил пирона в стената.
— Брей! — рекъл той, като се засмял до ушите. — Ето че и аз имам нещо на белия
свят. Най-сетне!
От този ден нататък съседът се отбивал да наглежда своя пирон. После отново се
изтягал под сянката и се отдавал на размишления. Той така — размишлявайки —
открил много неща. Например това, че е съвсем неправилно едни да имат големи къщи,
а други да живеят в порутени бараки. И когато синът на стопанина се заженил, тъкмо
съседът пръв дал своя съвет:
— Да дадеш на момчето единия етаж, комшу — рекъл. — На тоя свят е важно да
имаш имот, но още по-важно е да има справедливост.
 Бащата, разбира се, бил напълно съгласен с идеята, настанил младите на етажа и
запретнал отново ръкавите си, та да им помогне, с каквото може. Докато се оправило
новото семейство, дошъл редът и на дъщерята. Нея и зетя настанили на другия етаж. А
щом си помогнал на едното от децата, ще трябва да си помислиш и за другите — това
всеки българин знае добре.
Така стопанинът и неговата баба се скатали в едната останала стая и продължили
да правят дела от мечтите си.
По това време съседът рекъл:
— Абе, комшу, имам едно старо сетренце, ти го знаеш. Понеже сега е топло и ходя
с новата риза, дето ме дарявахте на сватбата, дай отключи мазето, да окача това
сетренце на пирона си, че може през зимата пак да потрябва.
Така и направили. Голямата къща вече живеела своя живот — пълна с хора и глъч,
с вечния опит всичко да бъде точно и справедливо, — докато дошло време за сватбата и
на третото от децата.
— Ами сега? — рекла бабата.
— На тавана — свил рамене стопанинът. — Той е измазан, широк и с прозорци.
То и нямало къде другаде да се прибере новото семейство, ако старите не се качели
на тавана.
По това време съседът потропал една вечер и когато стопанинът му отворил,
рекъл:
— Комшу, здравей, как си?
— Живи сме, здрави сме всички, имаме покрив над главите си, какво повече може
да пожелае човек? А ти как си?
— Абе аз… с булката се поспречкахме, да ти кажа. — Той носел две черги под
мишница. — И си викам: защо ли ще я търпя да ми мърмори, като мога да отида и да си
легна под пирона.
— Ами… — рекъл стопанинът и свил рамене.
Тъй съседът преспал под своя пирон. На другия ден се оплакал, че си ожулил
лактите и ребрата на пода, та си донесъл дюшека. След още някой ден, хора сме, той
донесъл и един стол — да има къде поне дрехите си да остави, като се съблече да си
ляга.
Вървяло си тъй времето, голямата и хубава къща живеела своя живот пълноценно.
От мазето до тавана било пълно с народ. Но един прекрасен ден стопанинът слязъл при
своя съсед под пирона и въздъхнал:
— Слушай, омръзнаха ми тия стълби до тавана. Краката ме наболяват отдавна и
вече не щат много стълби. Пък и такова… с бабата се поспречкахме нещо, нали
разбираш. Да взема и аз да сваля един дюшек, та да го сложа тука, под твоя пирон. А?
Съседът се почесал по тила, огледал се бавно и рекъл:
— То хубаво бе, комшу. Хубаво като идея. Ама май няма място да има. Я глей.
Стопанинът се поогледал и той. Преценил, че все за един дюшек може място да се
намери, ако…
Докато го изрече, съседът го прекъснал:
— Чакай, чакай, аз забравих да ти кажа, че днес-утре си идва момчето ми от
казармата. Ти как мислиш, да го оставя ли да спи в онази барака? Да падне на главата
му, а? Отгледано момче. Войник. Човек от армията, комшу. На държавата служи.
Стопанинът поел дъх нещо да каже, но съседът вдигнал пръст пред лицето му:
— Ти настани своите деца както трябва. На всяко — етаж. А ние? Нашите деца?
Комшу, мислех те за по-разумен човек, извинявай. За човек с по̀ така обществено
съзнание те мислех досега. Разбираш ме, нали?
— Аха — рекъл, след като малко помислил, стопанинът. — Аха-аха.
След това отишъл при своето старо зидарско сандъче, взел един пирон от него и го
мушнал в джоба си. Без да каже повече дума, излязъл.
 Той тръгнал полека по улицата и започнал да се оглежда наляво и надясно из
селото.
Той търсел да види някой с високо запретнати ръкави и със светнали очи — някой,
който си е плюл юнашки на ръцете и на всяка цена е решил да превърне мечтите си в
истина.

Изпращайте отговорите си на адрес: canev_az62@abv.bg ra4i64@abv.bg