Тема 37.

Развой и функциониране
на езика
Б. Книжовният език като наддиалектна форма
на общонародния език. Узус и норма.
Диглосия.

доц. Дарина Младенова

 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
• КЕ = обработена форма на езика
• независимо дали в устна или писмена разновидност
• обработена форма = подбор на езикови средства от
общия инвентар въз основа на повече или по-малко
осъзнати качествени критерии + регламентация на
употребата на тези езикови средства
• Форми на съществуване на даден език: КЕ,
териториални диалекти,  койне, всекидневно-
разговорна реч
• Езиков идиом ’езикова система, разглеждана
независимо от обществените й функции’
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

2. ДИФЕРЕНЦИАЛНИ ПРИЗНАЦИ НА КЕ
– многовалентност (полифункционалност)
– стилово разнообразие
– обработеност (подбор и относителна регламентация)
– наддиалектен характер
А. Разкриват се в противопоставянето му на другите
форми на езика, определят се от позицията му в системата
от форми на съществуване на езика
Б. КЕ = историческа категория: конкретният пълнеж на
диференциалните признаци зависи от историческите условия
на неговото формиране, развитие и функциониране.
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(а) по територия: териториална ограниченост на диалекта ↔
наддиалектен характер на КЕ
• в донационалната епоха
► напр. при териториално раздробения феодализъм има
териториална закрепеност на КЕ (Франция 11–12 в. – към
западната диалектна група) или на областните варианти на КЕ (в
Германия 12–13 в.), но най-обща, към група диалекти, а не към
конкретен диалект → наддиалектен характер = съзнателен
подбор (= изключване на тясно-диалектните особености) +
създаваща се система от стилове (на философско-религиозната,
научната, публицистичната литература) → лексикални пластове,
отсъстващи в диалектите, с интердиалектен характер, често под
чуждо езиково въздействие (→ откъсва от териториалната
обвързаност на КЕ): напр. старобългарско в староруския КЕ,
латинско в Западна Европа, арабско в Близкия Изток
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(а) по територия: териториална ограниченост на диалекта
↔ наддиалектен характер на КЕ
• национална епоха → национално единство → единен
общозадължителен стандарт (норма) ← силно
наддиалектен характер на КЕ
• силно наддиалектен характер има КЕ и когато той се
опира на стари фази от развоя на КЕ (традиционен е) и се
откъсва от развоя на живите диалекти:
► среднобългарският КЕ се опира на старобългарската
традиция и се откъсва от живите диалекти.
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(б) по обществени функции: едно- / многофункционалност →
едно- / многостилие
• диалектът не е многофункционален и няма стилово
разнообразие
• КЕ – многофункционален → стилово многообразие
– Потенциално КЕ може да завземе всички сфери на
обществения живот (художествена литература, държавно
управление, училище, наука, производство, бит) →
тенденция да стане универсално средство за общуване.
Сложността в осъществяването на тази тенденция – много
играчи в този процес: диалекти, КЕ и стоящите между тях
форми на езика (койне, разговорна реч).
– Обикновено КЕ завзема най-късно сферата на битовото
общуване.
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(б) по обществени функции: едно- / многофункционалност →
едно- / многостилие
• КЕ – многофункционален → стилово многообразие:
нееднаква функционална натовареност на книжовните езици в
различните исторически условия. Фактори за
многофункционалността:
– степен на развитие на обществото и общата култура: ►
високо развитие на арабската култура → староарабски КЕ
7–8 в.= език на поезията, религията, науката, училището
– другите „играчи” – наличието на авторитетен чужд КЕ ►
Руски – конкуренция между стб. и ст.рус. КЕ до края на 17
в.: Старобългарски (църковнославянски) – религията,
науката, някои литературни жанрове ~ ст.рус. КЕ – делова
писменост и някои литературни жанрове (жития,
летописи).
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(в) сфери на комуникацията ~ писмена / устна форма на езика
• диалектът е устен
– Има и изключения ►използването на банатския диалект за
писане на него, развиване на книжнина на този диалект
• КЕ – свързан с писмеността:  КЕ обикновено се изграждат
първоначално на базата на книжно-писмени стилове и на
художествената литература;  Нормата се изработва първо в
писмената и после в устната форма на езика: ► първо се
установява правописът и едва после правоговорът в българския
КЕ.
► в Германия и Италия дълго време единният КЕ е свързан
предимно с писмеността;
► съществуват и случаи, когато КЕ е архаичен и различен от
разговорния и диалектите и е само писмен: КЕ в арабските страни
е близък до класическия арабски и е главно книжно-писмен език;
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(в) сфери на комуникацията ~ писмена / устна форма на езика
– КЕ има и устна разновидност
• в определени епохи обработената форма на езика (=КЕ) е
съществувала предимно в устна разновидност ►
старогръцкият КЕ от времето на Омир
• устна разновидност на КЕ успоредно с развитието на
писмените стилове на КЕ ► 12 в. езикът на
провансалските трубадури е устен и книжовен.
• стиловете на съвременния КЕ имат и устна разновидност:
езикът на официалните изказвания – политически,
научни...
• сред стиловете на съвременните КЕ се включват не само
писмените стилове, но и разговорният стил (обикновено в
устна форма), но не при всички КЕ
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(г) социална база (= обществена група, която е носител на
съответната форма на езика / която участва в създаването й)
• социална база на диалекта е обратнопропорционална на
социалната база на КЕ: тясна социална база на КЕ → широка
социална база на диалектите (и други некнижовни форми на
езика)
► КЕ в Германия през 14–15 в. е свързан предимно с книжно-
писмените стилове → социалната му база са хората, които са
грамотни (духовенство, градска интелигенция, отчасти
дворянство) → основната маса на градското и селското
население са носители на териториалните диалекти. В
следващите векове съотношението се променя.
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(д) обработеност / необработеност
• Диалектът е необработен
– диалектът също има норма (макар и неосъзната и
некодифицирана), която прави възможно безпрепятственото
общуване
• КЕ=обработена форма на езика
– обработеност = подбор + регламентация
– донационален период: по-малко строги, по-малко
последователни, по-малко осъзнати подбор и регламентация
+ широка вариативност (като част от нормата) ↔
– национален период: нормализационни процеси + строга
последователна кодификация
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(е) съотношение КЕ ~ диалект
• степен на близост/отдалеченост между КЕ и диалект:
– отдалеченост на цялата диасистема от КЕ, когато е запазен
старият КЕ (успоредно с евентуално развиващи се нови КЕ):
► Арабските страни: класически арабски КЕ език ↔ диалекти.
Същото положение и през 15–17 в. в български условия:
традиционен, архаичен КЕ ~ силно отдалечили се от този КЕ
диалекти
– различните диалекти → различна степен на близост до КЕ ~
процес на формиране на КЕ / диалектна основа, база на КЕ
► Централните балкански говори ~ близост до БКЕ, а
родопските говори силно се отличават от БКЕ.
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(е) съотношение КЕ ~ диалект
• езикови елементи, характеризиращи по принцип само КЕ:
– лексика, ► интернационална лексика, научна
терминология...; абстрактна лексика
– елементи на морфологията ► българското сегашно
деятелно причастие: говорещ, пеещ...
– и синтаксиса ►синтаксис на сложното изречение
• архаичност:
– възможно е КЕ да е в някои отношения по-архаичен от
диалекта ► съхраняване на Genitiv в немския КЕ ~ в
диалектите Genitiv отсъства
– възможно е в диалекта да са съхранени особености,
незапазени в КЕ ► съхранение на падежни форми в
родопските говори
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

В. КЕ ~ диалект
(е) съотношение КЕ ~ диалект
• диалектна база на КЕ
– КЕ на базата на един диалект (столичния/бъдещия
столичен):
► Франция ↔ възражения на М. М. Гухман: градските койнета
(напр. на Москва) са може би по-скоро градски койнета с
интердиалектен характер, отколкото териториални диалекти
► централен балкански говор (Ловешко, Троянско, Габровско,
Севлиевско, Дряновско, Карловско, Казанлъшко) – в основата на
БКЕ
– КЕ, поглъщащ елементи от различни диалектни системи
► Италия, Словакия
► Англия и Холандия – смяна на диалектната база и
взаимодействие на различни писмено-книжовни традиции
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК

Г. КЕ ~ КОЙНЕ / ВСЕКИДНЕВНО-РАЗГОВОРНА РЕЧ

градско койне / областно койне / разговорна реч

• необработена форма • наддиалектна /

на езика интердиалектна
диалект

• регионална (без форма на езика КЕ

разговорната реч,
която е регионално
неограничена)
• устна

• езикова интеграция  койне

• много пъти койнето е начален етап от развитието на КЕ
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
Д. ЙЕРАРХИЧНОСТ НА СИСТЕМАТА ОТ ФОРМИ НА
СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ЕЗИКА
• във феодалната епоха – диалектът – водеща роля сред
устните форми на общуване ~ ограничена роля на КЕ
• националната епоха – когато КЕ става средство за устно
общуване (във Франция след Великата Френска
буржуазна революция), измества диалектите и другите
регионални форми, като „поглъща” елементи от тях и
обогатява чрез тях стиловата си система
Е. НАЦИОНАЛЕН КЕ
• национален език = исторически етап в развитието на
формите на съществуване на езика, който етап се съотнася
с формирането на нацията
• национален език # език от донационалните периоди
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
Е. НАЦИОНАЛЕН КЕ
а. националният КЕ = най-развит тип КЕ, защото
реализира целия потенциал, заложен в него:
• многовалентност → използване във всички сфери на
общуване
• стилово разнообразие→ развиване и на разговорен стил
• подбор и относителна регламентация→ кодифицирана
система от норми с нормализиран диапазон на
вариране
• наддиалектен характер→общозадължителност на
единна, териториално необвързана норма
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
Е. НАЦИОНАЛЕН КЕ
б. Начало на формирането на национален КЕ
• когато стане единствен
– изместване на чужд КЕ / свой архаичен КЕ
► пример за отхвърляне на чужд КЕ: немски ~ латински
 Латински отстъпва от правото и държавното
управление в 12 в.
 Отхвърлянето на латинския като език на Свещеното
Писание по време на Реформацията в Германия през 16 в. и
преводът на Библията на немски
 В края на 17 в. латинският отстъпва от науката и
университетското образование
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
Е. НАЦИОНАЛЕН КЕ
б. Начало на формирането на национален КЕ
► пример за изместване на свой архаичен КЕ: ориентация на
националния БКЕ към народния език, а не към архаичния
среднобългарски КЕ: 16 в. Дамаскин Студит „Съкровище”:
проповеди на разбираем гръцки език → през 17 в. преводи на
традиционен (=среднобългарски) КЕ / преводи на народен език (в
който елементи и от традиционния КЕ)
► пример за неосъществено отхвърляне на свой архаичен КЕ:
класически арабски (ограничена социална база) – писмени
стилове, пресата, официални документи, наука, литература (и
съвременната!), международен език на арабските държави //
регионални разговорни койнета – в ежедневното общуване в
бита, но прониква и в сферите на класическия арабски →
«ущърбност» на диференциалния признак многовалентност
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
Е. НАЦИОНАЛЕН КЕ
б. Начало на формирането на национален КЕ
– когато стане единен = отстраняване на регионалното
многообразие – отначало в писмената форма на КЕ,
после в устната
► Изключение: албански – два съсъществуващи и
исторически изградили се варианта на КЕ (←
чуждестранен гнет, различие в религиозния култ, дълго
разделение на севера и юга, отсъствие на общ политически,
икономически и културен център) – въз основа на южния
(тоскски) и на северния (гегийски) диалект. Превес на
южния вариант.
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
3. ТИПОВЕ КЕ
(а) по обхват на сферите на общуване
• с максимална поливалентност ► съвременни национални КЕ
като руски, български, френски, английски
• с функционални ограничения
– само писмени езици ► много средновековни езици,
включително среднобългарски
• писмени КЕ, които са единствено средство за писмено
общуване и имат цялото възможно функционално-
стилово разнообразие ► класически арабски;
среднобългарски
• писмени КЕ с конкурент чужд КЕ ► староруски спрямо
старобългарски
– само устни ► старогръцки КЕ от времето на Омир
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
3. ТИПОВЕ КЕ
(а) по обхват на сферите на общуване
• с функционални ограничения
– с писмена и устна форма, но изключени от определена
сфера на общуване ► езиците на Индия освен хинди:
хинди заменя английския като общодържавен език след
освобождението на Индия, но се конкурира от
другите 13 признати за равноправни местни КЕ и от
втория официален държавен език – английски →
ущърбна поливалентност на тези 13 КЕ в
многонационалната държава Индия поради
разпределението на функциите между повече езици
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
3. ТИПОВЕ КЕ
(б) по характер на единството и степента на
нормализация
• с единен стандарт
• със стандартизирани варианти ► албански
• с множество нестандартизирани териториални варианти
► средновековен немски
• освен основния стандарт – втори повече или по-малко
стандартизиран вариант като КЕ на друга нация
► английски, немски
 І. КНИЖОВЕН ЕЗИК
3. ТИПОВЕ КЕ
(в) по степен на обособеност от разговорните форми
• КЕ с разговорен стил, към който се приближават разни
типове на разговорна реч (включително просторечие и
сленг) ► много национални КЕ
• писмени КЕ, обособени от разговорните форми
• КЕ с писмена и устна форма, но от нормата е изключен
разговорният стил ► френски
• КЕ със съхранена връзка с регионалните форми на
разговорна реч ► немски средновековен КЕ
 ІІ. НОРМА И УЗУС
• понятията норма и узус са свързани не със структурата на
езика, а с функционирането му
• не само КЕ има норма, но и другите форми на
съществуване на езика: диалект, койне
1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЕЗИКОВА НОРМА ‘съвкупност от
най-устойчивите, традиционни реализации на
елементите на езиковата структура, подбрани и закрепени
от обществената езикова практика’
 ІІ. НОРМА И УЗУС
2. СЪОТНОШЕНИЕТО НА ПОНЯТИЯТА
СТРУКТУРА – НОРМА – УЗУС
А. Норма ~ структура (у Косериу: система)
• норма > структура: норма=закономерно отражение
на съвременната езикова структура + изолирани,
незакономерни елементи, които по силата на
традицията отразяват несъществуващи, „снети“
състояния на дадената езикова структура
► пеш, пеша, пешком < праслав. *pěšь < старата и.е.
дума за ’крак’ (която откриваме в лат. pes, pedis), а в
праслав. е заменена от *noga
 ІІ. НОРМА И УЗУС
А. Норма ~ структура (у Косериу: система)
• норма (=реално реализираните възможности, т.е. нормата е
нещо като цедка, която избирателно пропуска само някои от
възможностите) < структура (=потенциално реализуемите
езикови елементи) → асиметрия, от която „извира”
езиковото изменение:
►В детска реч коневе / конове вместо коне, или ях вместо ядох
► В диалектна реч: печъ̀, печ̀ът вместо пекъ̀, пекъ̀т (различието
пекъ̀ ~ печèш, печè... е диахронно обусловено и по аналогия се
стига до формите печъ̀, печ̀ът, както е един и същ аломорфът в
цялата парадигма на метъ̀, метèш...)
 ІІ. НОРМА И УЗУС
А. Норма ~ структура (у Косериу: система)
► лекар ~ лекарка, продавач ~ продавачка, учител ~ учителка, но
учен ~ *ученка, министър ~ министърка (но само когато се
говори за жената-министър неофициално, напр. в разговорна реч,
не и при обръщение или в по-официална реч, срв. Министър
Фандъкова посети СУ / Министър Фандъкова, какво е Вашето
мнение за..., но в разговорна реч: Министърката дойде в
университета на 1 октомври
• една езикова структура ~ две норми ► английски във
Великобритания и САЩ)
Б. Норма ~ узус
• узус ‘цялата съвкупност от употреби на езика’
• обхваща освен нормативните елементи също оказионални или
неправилни: Примери: рус. хочим вместо хотим, бълг. кой
търсите? вместо кого търсите?
 ІІ. НОРМА И УЗУС
3. ПРИЗНАЦИ НА НОРМАТА
• задължителност – дори ако има вариране има задължителност,
която се проявява в диапазона на вариране
• правилност – произволна по отношение на структурата (т.е. А
и В са и двете съобразни със структурата, но А е правилно не
по структурни съображения), т.е. критерият за правилност е
субективен, а не обективен. Правилността се основава на:
– историческата езикова традиция, въплътена в нормата.
Пример: пека [пекъ̀] е правилно по исторически причини.
– социалната и функционална оценка на реализациите на
езиковата структура: правилно е съобразното с целта и
условията на комуникация (Пражка лингвистична школа).
Този критерий е валиден особено за КЕ, тъй като има силно
изразена стилова диференциация
 ІІ. НОРМА И УЗУС
3. ПРИЗНАЦИ НА НОРМАТА
• свързана с естетическа оценка на езиковите явления.
– красиво е социално приемливото/некрасиво е характерното
за езика на низшите класи/за езика на необразованите хора
– красиво е функционално целесъобразното или ситуативно
оправданото (както са нормативни изобщо обичаите:
начинът да се обличаш, да се държиш...)
• относителна устойчивост (традиционност на нормата)
• обективна страна на нормата= въплътена във
функционирането на езика / субективна страна на нормата =
приемане и осъзнаване на нормата от колектива
 ІІ. НОРМА И УЗУС
3. ПРИЗНАЦИ НА НОРМАТА
• избирателност на нормативните реализиции, т.е. нормата е
„двойна цедка”
• по отношение на потенциалните възможности,
предоставяни от структурата
• по отношение на реалните разнообразни реализации в
узуса
 ІІ. НОРМА И УЗУС
4. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА КНОРМА
= съвкупност от колективни реализации на езиковата система,
които са приети от обществото на определен етап от неговото
развитие и се осъзнават от него като правилни и образцови.
Кнорма е фиксирана в граматики, речници и е задължителна
за всички членове на езиковия колектив.
• колективни → социален характер на езика
• приети от обществото → обществен характер на нормата
• на определен етап от неговото развитие → един синхронен срез
• се осъзнават от него като правилни и образцови (→
субективна страна на нормата
• фиксиране в граматики, речници → кодификация = белег на
националния КЕ
 ІІ. НОРМА И УЗУС
5. ОСОБЕНОСТИ НА КНОРМА
• нормата на КЕ се отличава от нормата на диалекта или койнето
по-скоро количествено, отколкото качествено
– диалект: нормата – негативен характер (така не е правилно
да се каже) + слаба осъзнатост
– КЕ: нормата – по-императивна, по-осъзната, негативен +
позитивен характер (така е по-хубаво да се каже) (←
усложняване на селективната, диференциращата и
оценъчната страна на нормата)
• особеностите на Кнорма са свързани с особеностите на КЕ
 ІІ. НОРМА И УЗУС. 5. ОСОБЕНОСТИ НА КНОРМА
КЕ норма на КЕ
наддиалектен, нормата поддържа единството на КЕ
разпростране Нормата е:
н на • единна
значителна → тенденция към смаляване диапазона на вариране;
територия → → В. Матезиус: стабилността на нормата е „еластична” →
тенденция да стабилност, която включва вариране в себе си,
стане единен ► кàза (академичен правописен речник) ~ кàза / казà
(речник на Попов, Симов, Видинска)
►мàсло ~ маслò 1. мàсло – единствен К вариант някога; 2.
маслò / мàсло (речник на Попов, Симов, Видинска) ~
маслò (академичния правописен речник)
→ диапазонът на вариране – различен в различните
исторически периоди от развитието на КЕ, напр.
правописът – минимално вариране в съвременните КЕ #
КЕ от донационалната епоха
• общозадължителна
• териториално необвързана
 ІІ. НОРМА И УЗУС. 5. ОСОБЕНОСТИ НА КНОРМА
КЕ норма на КЕ
поливалентнос по-диференцираща е нормата в КЕ, в сравнение с
т диалекта или койнето → разпределение на
(многофункцио различните варианти по териториалните,
-налност на функционалните и стилистичните сфери на КЕ;
КЕ) → стилово норма на устната и писмената форма на КЕ
многообразие Нормата разграничава:
• норма ~ не-норма ►цветя̀ ~ цвèтета
• една норма ~ друга норма ►нем. Guten Tag! ~
австр. Grüß Gott!
• норма на устната разновидност на КЕ ~ норма
на писмената разновидност на КЕ, ► дълго се
казваше чỳвствам, но се пишеше чỳвствувам,
сега в този случай двете норми са изравнени
• градация в рамките на нормативните
реализации – кой от вариантите е по-
употребяван, кой е предпочитан ► вж. по-горе
кàза / казà
 ІІ. НОРМА И УЗУС. 5. ОСОБЕНОСТИ НА КНОРМА
КЕ норма на КЕ
поливалентност • Нормата различава вариантите в КЕ
(многофункцио- • териториални, напр. южно-,
налност на КЕ) западнонемско, австрийско, швейцарско
→ стилово Samstag ~ северно- и среднонем.
многообразие Sonnabend
• функционално-стилистични варианти,
напр. полèта ~ поля̀ (поетично); бълг. разг.
жена ми ~ бълг. офиц. (административен
стил) съпругата ми
→ тенденция към функционално-стилистична
или териториална диференциация на
вариантите (напр. мàсло от книжовно става
некнижовно и остава само диалектно)
 ІІ. НОРМА И УЗУС. 5. ОСОБЕНОСТИ НА КНОРМА
КЕ норма на КЕ
висока степен на → кодифицирана система от норми
обработеност на нац. КЕ
(подбор + относителна
регламентация)
 ІІ. НОРМА И УЗУС
6. КОДИФИКАЦИЯ
• характерна за нормата на националния КЕ
• включва: подбор, закрепяване на инвентара от формални езикови
средства (правописни, фонетически, граматически, лексикални),
уточнение на условията на употреба, уточняване на
разпределението и използването на вариантите
• кодифицира се малка част от явленията, включени в нормата:
кодификация < норма
• кодификацията се извършва на части, постепенно
– късно и не винаги отчетливо се кодифицират синтактичните
явления и разпределението на вариантните реализации по
функционалните стилове на КЕ
– слаба (най-общи характеристики като по-често, по-рядко,
продуктивно, непродуктивно) или никаква кодификация по
отношение на честотността на лексикално и синтактично равнище
– разминаване между кодифицираната норма и реалния книжовен
узус → отново и отново възниква необходимостта от кодификация
 ІІ. НОРМА И УЗУС
6. КОДИФИКАЦИЯ
• как се кодифицира?
– нормативни справочници (граматики, речници,
стилистични ръководства...) → закрепяват определени
нормативни явления
– пуристически движения (езикови общества и отделни
нормализатори) → да оградят КЕ от прекаленото влияние
на разговорната реч/диалектите/просторечието и на
чуждите езици + за традиционните, архаичните елементи
– езикова култура → теоретически обосновано съзнателно
регулиране на Кнорма
 ІІ. НОРМА И УЗУС
7. ЕТАПИ ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА КНОРМА:
• ранен етап от формирането на националните КЕ: подбор на
елементите на правописната, граматическата и лексикалната
норма + ограничаване на излишното вариране
• по-късен етап от формирането на националните КЕ: работи се
за изграждането на функционалното вариране (стилове)
8. КАК СЕ ПРЕДАВА КНОРМА?
• книжнина на КЕ
• устна традиция, отразяваща книжовния узус
• нормативни пособия (граматики, речници, ръководства по
стилистика...)
• училище
• средства за масова комуникация
 ІІІ. ДИГЛОСИЯ
• Определение: „Езикова ситуация, при която две твърде
различни разновидности на даден език са функционално
допълващи се, като едната (H, the ‘high’) се употребява са
писмени и представителни устни цели, а другата (L, the
‘low’ variety) – за обикновен разговор“ (Фъргюсън, 1981).
• задължително: (1) разновидности на един език / две форми на
съществуване на един и същи език (КЕ ~ диалект); (2) оценка
по скалата висок ~ нисък
• За първи път Чарлз А. Фъргюсън (Ch. Ferguson) пише 1959 г.
по въпроса, но понятието и терминът са по-стари – от 1885 г. с
оглед на новогръцкия език, от 1930 – с оглед на арабския
 ІІІ. ДИГЛОСИЯ
► до 1976 г. новогръцки КЕ съществува в две форми:
– димотики – „народен“ КЕ език, създаден на основата на
гръцките диалекти от Централна Гърция
– катаревуса, букв. ‘очистен’ език, продължител на стгр. КЕ,
изкуствено създаден през 18 в., нещо като „очистен“ от
чуждоезиковите влияния новогръцки (плод на
пуристически тенденции) с опростена старогръцка
граматика – използван от средата на 18 в. до 1976 за
писмени цели и в официални ситуации, а иначе се
употребява димотики
► арабски (местен диалект + класически арабски)