Тема 37.

Развой и
функциониране на езика
А. Диференциация на езика и
интеграция на езиците. Койне

доц. Дарина Младенова

 1. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ

• ‘два основни пътя за образуване на диалекти и езици’

• Преобладаването на диференциацията или на
интеграцията е социално обусловено: „Доминирането на
единия от двата основни процеса в развоя на езика –
диференциация и интеграция – е във връзка с
характерните особености на съответната обществено-
историческа формация” (Бояджиев 2007: 18)
– феодална раздробеност → диалектна диференциация
– социални и икономически фактори → езикова
интеграция
 1. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ

А. Диференциация
• Определения:
• ‘свойство на езиковата еволюция, по силата на което
диалектите на езика се стремят да се обособят от
другите диалекти и да станат самостоятелни езици’
(Ахманова)
• ‘в резултат на разпад на относително еднородна
езикова единица се образуват нови езикови единици’
(Серебренников)
 1. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ
А. Диференциация
• Как се стига до диференциация? → изолация на една част на
една езикова единица от друга нейна част. Защо настъпва
изолация?
 териториална разединеност
(1) миграция
► исландски – ІХ–Х в. на остров Исландия се заселват преселници
от Норвегия, които бягат от притесненията на своите феодали и в
условията на изолация се образува нов, исландски език, различен от
норвежки
► африкаанс – преселване на холандци в Южна Африка полага
началото на този език. Според ЛЭС към фактора изолация от
холандския се добавят и смесване с немски и английски и влияние
от страна на френския и на езиците на коренното население и
креолския малайско-португалски език на моряци, търговци и роби.
 1. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ
А. Диференциация
 териториална разединеност
(2) разселване
► романските езици – разселването на римляните по Римската
империя – това е обширна територия. Но тук роля играе и
субстратът
► славянските езици
 политическа обособеност ► феодална раздробеност на
Германия → диалектна раздробеност
 природно-географска обособеност ► (1) река Волга разделя
двата основни диалекта на марийски; (2) голяма диалектна
раздробеност на словенския език – планински релеф
 културно обособяване ► архаичност на павликянския
диалект ← религиозна обособеност (павликяни, после католици)
 1. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ
Б. Интеграция
= приближаване на езиците / диалектите един към друг,
нивелиране на техните различия в процеса на обединяване в
един език (Ахманова)
• за да се осъществи интеграция е нужен езиков контакт
• Конвергенция ‘развитие на сходни черти в два или няколко
езика независимо дали имат общ произход, обикновено
вследствие на териториална близост, тесни културни връзки и
др. под.’ (Ахманова) ↔ интеграция
 1. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ

края на нараства значението на английски

ХІV–края Лондон като национален език
на ХVІ в.  административен център въз основа на
лондонския диалект
 икономически център
 средоточие на важни пътни
артерии
 средище на търговията с
континента
езикова
интеграция
 1. ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ И ИНТЕГРАЦИЯ

ХVІ–ХVІІІ Париж – най-голямото полит. френски

в.. и културно средище на национален език
Франция въз основа на
↑ диалекта на Ил-дьо-
Франс (парижкия
укрепване на абсолютизма диалект)
 формиране на буржоазна
класа
 капиталистически отношения
езикова
интеграция
 2. КОЙНЕ
• < гр. κοινή διάλεκτος ’общ диалект’
• определение
– от функционално гледище: функционален тип
език, който се използва като основно средство за
общуване в широк кръг от комуникативни сфери в
редовните социални контакти между носители на
различни диалекти или езици
– от структурно гледище: на базата на диалекти на
един език / близкородствени езици
 2. КОЙНЕ
• развитие на понятието:
– първоначално терминът се отнася само до
елинистическото койне:
• (а) общогръцкия език от елинистическия период
(ІV–ІІІ в. пр. н. е.),
• (б) формиран въз основа на йонийско-атическия
диалект,
• (в) използван като език на деловата, научната и
художествената литература до ­ІІ–ІІІ в. от н. е.
• (г) изместило е старите диалекти;
• (д) съвременните гръцки диалекти са се развили от
това койне след неговия разпад.
 2. КОЙНЕ
• развитие на понятието:
– в съвременната социолингвистика
• ‘всяко средство на общуване (главно устно), което
осигурява комуникативната свързаност на даден
регион’;
• (1) градско койне и (2) областно койне
• наддиалектна форма на даден език въз основа на един
или няколко диалекта / един от езиците в
многоезична зона
• предпоставка за формирането на КЕ (особено
градското койне)