В: Унгаристиката в България. Език, история, литература. Съст. Й.

Найденова. София: ИЦ „Б. Пенев”, 2004, с. 82-104.

Чужди лексикални елементи в икономическата

терминологична подсистема на унгарския и българския език

Автор: Милена Дамянова

Изминалите 15 години бяха наситени с големи промени в световната политика и икономика,
които доведоха до отварянето на нова глава в историята на международното сътрудничество. Този
период на интензивно политическо, обществено-икономическо и научно-техническо развитие се
характеризира със засилен обмен на научна информация. След 1989 г., когато Съединените щати се
намират във възходяща фаза на стопанския цикъл, а европейската интеграция започна практическата
реализация на непознат в историята на световната икономика експеримент – изграждането на
монетарен съюз с единна обща валута, специализираната лексика и в частност икономическата
съставлява все по-голяма част от общоупотребимата, а според последните статистически проучвания
делът на специализираните издания и публикации значително е нараснал, в сравнение с този на
литературните и популярните четива. Това налага по-подробното лингвистично изследване на
отделните терминологични подсистеми и тяхното привеждане към общите европейски стандарти.
Неслучайно се изтъква, че “С помощта на нормираната терминология сътрудничеството между
специалистите от дадена област е по-ефективно, тъй като процесът на комуникация се ускорява.”1
Както всяка наука, така и икономическата разполага със система от категории, които са
взаимно свързани и отразяват най-общите и съществени признаци, свойства, отношения между
основните обекти.2 Тези категории изграждат икономическата терминология: deficit – дефицит,
fölösleg – излишък, hitel – кредит, jövedelem – приход, költség – разход, érték – стойност, ár – цена,
tőke – капитал и др.
Икономическата терминология обхваща всички области на съвременната икономическа и
управленска теория и практика: макроикономика, икономика и управление на труда и социалните
дейности, счетоводна отчетност и контрол, информатика, статистика, банково и застрахователно

1Sager, J. C. 1998. Terminology – standardization. In: Baker, M. (ed.): Routledge Encyclopedia of Translation Studies. London–New York,
Routledge. 255–8.
2
М. П. Сенкевич. Стилистика научной речи и редактирование научных произведений. М., 1976, с. 52.
дело, финанси, борси, маркетинг и търговия, стопанско управление и администрация, съобщения и
туризъм и др.
Настоящата статия е анализ с типологично-съпоставителен характер на чуждите лексикални
елементи в унгарската и българската икономическа терминология. Разглеждат се типологическите
сходства в произхода и развитието на икономическите термини в двата езика. Изяснява се проблемът
“заемка” или “чуждица” в контекста на икономическата лексика. Засяга се въпросът за
международния характер на конкретната терминологична подсистема. Прави се опит за
класифициране на икономическите термини – от една страна, в зависимост от степента на
асимилация, от друга, според критерия “нужност” и “ненужност”. Наред с това се проследява
отношението към чуждите лексикални елементи в унгарския и българския език с оглед на
икономическата терминология, правят се някои основни изводи във връзка с взаимоотношенията
между унгарските и българските еквиваленти.
Изследването е особено необходимо както за българо-унгарските търговски
взаимоотношения, така и за международното икономическо сътрудничество.
Термините, послужили за основа на проучването, са ексцерпирани от терминологични
речници, енциклопедии, учебници, монографии, специализирани вестници и списания.

Българската и унгарската икономическа лексика

според произхода на думите

1. Д о м а ш н и и ч у ж д и т е р м и н и .
Терминологията е подсистема в лексикалната система на книжовния език.3 Както вече
отбелязахме, тя е изградена от специфична лексика, чието образуване и функциониране се подчинява
на нормите на книжовния език. В този аспект анализът на чуждите лексикални елементи в унгарската
и българската икономическа терминология протича в контекста на книжовния език, като се
отбелязват специфичните особености и разлики, обусловени от вътрешната организация в
терминологичната подсистема.
В изследването е прието схващането за икономическите термини като част от речниковия
състав на съответния книжовен език, която е изградена от домашни и чужди (заети)
терминоелементи.

3 А. А. Реформатский. Термин как член лексической системы языка. – Проблемы структурной лингвистики. М. , 1967, 103 – 126.
 Домашни са всички термини, които са възникнали в родния език или са наследени от най-
стари времена.4 В унгарски език за най-стара се приема лексиката с уралски, угрофински и угорски
произход: ár(цена), arany (злато), jövedelem (приход), számla (сметка). В български такива са
термините, наследени от индоевропейската езикова основа и от общославянския език, както и
прабългарските и старобългарските думи: влог, внос, данък, дълг, заем, закон, злато, износ, плащам,
приход.
Собствено унгарската, съответно собствено българската лексика, в частност терминологична
лексика, включва думи, образувани от елементи от старите лексикални пластове, като се използва
някой от словообразувателните способи, а именно – самостоятелно построяване на производни думи,
сложни думи и словосъчетания: унг.: adó, alap, árfolyam, áru, árul, cég, hitel; бълг.: вносител,
данъкоплатец, загуба, плащане.
Най-голям брой собствено унгарска лексика се създава през периода 1772 – 1871 г., известен
сред езиковедите като период на “обновление на езика” (Nyelvújítás), когато се учредява и
Дружеството на унгарските учени (1825) – предшественик на Унгарската академия на науките (1830).
През този период се създава една голяма част от унгарската научна (в частност икономическа)
лексика: alap, árfolyam, árverés, átlag, cég, cím, egyenleg, hitel, mérleg, osztalék, papírpénz, pénzügy и др.
На разгледаните досега домашни термини се противопоставят ч у ж д и т е , наричани още
з а е т и термини, възникнали в определен етап от развитието на разглежданите два езика.
Присъствието на чужди елементи в лексикалната система на даден език е напълно естествено
и закономерно явление, тъй като в процеса на формиране и разпространение на цивилизацията
народите са в непрекъснато взаимодействие помежду си. В резултат на това, взаимното влияние
между езиците е все по-активен и траен процес и нито един език по света не прави изключение. Всеки
език в по-голяма или в по-малка степен е бил и продължава да бъде изложен на външно влияние, а по
отношение на самобитността и относителната чистота и унгарският, и българският са съпоставими с
други езици.
Важен е и фактът, че измежду всички лексикални пластове според сферата на употреба най-
голям процент чужди думи има в специализираната лексика. Икономическата терминологична
подсистема на унгарския и българския език също разполага с широк диапазон от чужди лексикални
елементи с терминологичен характер, възникнали в определен етап от историческото и стопанското
развитие на двете държави.

4 Т. Бояджиев. Българска лексикология. С., 2002, с. 161.

 След заселването си в Средното Поддунавие освен със славянски племена, унгарците
общуват и с други народи, чийто език оставя своя отпечатък върху лексиката на съвременния
унгарски език. Още в ранните векове особено силно е влиянието на немския език. Чрез немските
бюргери, заселили се в унгарските градове, в употреба навлизат много немски думи, между които и
названията на някои парични единици: fillér (филер), garas (грош) и др.
По давност с немския си съперничи и влиянието на италианския език. В първите столетия от
съществуването на кралството в унгарските градове се заселват много италианци. Особено силно е
влиянието на италианския език след идването на власт на Анжуйската династия. От този период
датират думи като biankó (бланков, непопълнен), forint (форинт), kassza (каса), piac (пазар), uzsora
(лихварство).
Общоизвестен е фактът, че до края на 70-те години на ХVІІІ век научната унгарска
литература се пише и издава на латински език, който прониква в Унгария с посредничеството на
римските мисионери. Десетилетия наред обучението в училищата се осъществява също на латински
език. Ето защо съвсем закономерно съвременният унгарски език и в частност икономическата
терминология наследява много латинизми. Някои от тях отчасти са асимилирани (akció – акция,
намаление, kvóta – квота, lista – списък), други запазват и до днес чуждите си признаци и звучене
(depozitum – депозит, depreciál – обезценявам, devalvál – девалвирам, financiális – финансов,
intervenció – интервенция, debitum – дебит, valorizáció – валоризация и др.).
През втората половина на ХІХ век се засилва влиянието на немския език върху унгарския и
оставя дълбоки следи, особено върху изграждащата се унгарска икономическа терминология.
Процесът е същият, както при латинските заемки. Една част (bank – банка, font – фунт, tallér – талер)
се асимилират от унгарския език, а другата част и до днес се разпознава като чужда (börze – борса,
kuncsaft – клиент, купувач, licenc – лиценз, stand – щанд, vircsaft – икономика, стопанство).
Българският книжовен език се изгражда окончателно също едва през втората половина на
ХІХ век, като в областта на терминологията това става под влиянието на руския и
западноевропейските езици.
В България с големи промени в стопанския и културен живот на страната е свързан периодът
на Възраждането. “Българското стопанство се включва в цикъла на далечноокеанската колониална и
западноевропейската промишлена размяна ... Нашият производител сега поддържа популацията на
индустрията на Англия, Франция, Холандия и германските държави в Австро-Унгария, а сам
получава в замяна от последните произведения, които подобряват неговото промишлено
производство.”5 В резултат на това в българския език навлизат голям брой думи за назоваване на
конкретни понятия и процеси, несъществуващи до онова време в българската действителност:
акредитив, актив, актив, баланс, бруто, бюджет, валута, дефицит, лимит, пасив, финансирам, чек.
Историческите паметници от това време свидетелстват за особено оживен търговски обмен с
Франция. В епохата на Възраждането френският е и най-популярният от всички западноевропейски
езици. От една страна, той е добре познат на голяма част от тогавашната българска интелигенция, от
друга, за неговото широко разпространение допринасят френските търговци.
Френските заемки от областта на българската икономическа терминология са предимно от
търговско-финансов характер и проникват у нас чрез търговската документация. В списъците на
френските заемки от този период фигурират някои основни икономически термини като: комисиона,
курс, марка, орден, акция, бюджет, гаранция, гарантирам, акциз, акционер, плафон, риск, фалит,
банкрут и др.
Голям е и броят на италианските заемки, които навлизат в специализирания икономически
език чрез посредничеството на гръцки, а след Освобождението на руски и френски език: банка, борса,
валута, депозит, капитал, дебит, кредит, салдо, полица.
Днес и в унгарския, и в българския икономически език най-активно е влиянието на
английския, което е свързано със световния процес на “англоезикозация”6 на всички езици. Голяма
част от думите принадлежат към интернационалната лексика и проникват в Унгария и у нас чрез
преки контакти в областта на икономиката, за назоваване както на несъществуващи досега в
стопанския живот на двете страни понятия, така и на нови процеси и явления: унг.: forward ügylet,
business, front office, back office, klíring, telefon-banking, dealer, real time elszámolás, stand by hitel; бълг.:
форуърд сделка, бизнес, клиринг, дилър, цена спот, лизинг, спред, факторинг, форфетинг.

2. З а е м к и и ч у ж д и ц и .
З а е м к и т е са чужди думи, които са напълно асимилирани от езика приемник, те не се
отличават нито във формално, нито в стилистично отношение от изконно унгарските (българските)
думи. Заемките обогатяват речниковия състав на един език. Те са изолирани думи, без каквато и да е
мотивация – назовават точно само едно понятие, без да извикват асоциативна връзка. Например
терминът алонж (фр. allonge) в българската икономическа терминология се възприема единствено и
само като ‘приложение към менителница, когато гърбът на полицата е изцяло изписан с джира и е

5
Хр. Гандев. Търговската обмяна на Европа с българските земи през ХVІІІ и началото на ХІХ век. С. , 1944, с. 30.
необходимо допълнително място за писане’ и няма нищо общо с френската дума long ‘дълъг’. Важна
характеристика на заемките е отсъствието на равнозначни за тях синоними-домашни думи: унг.: bank,
valuta, ázsió, bruttó, nettó, csekk; бълг.: акциз, банка, банкрут, валута, актив, фонд, кредит.
Особен вид заемки са т. нар. к а л к и , които се възприемат като косвени заемки и се
получават при буквален превод на чуждата дума. Например: (унг.) csőd: нем. Konkurs, értékpapír: нем.
Wertpapier, adóalany: нем. Steuerträger, adatbank: нем. Datenbank, egyenérték: нем. Gleichwert , bubor:
анг. LIBOR.
Обикновено езикът прибягва до калкиране при възникване на обществена необходимост от
номинация на нова реалия, която вече съществува в действителността и е намерила формално
изражение в езика на други народи. В създаването на съвременната икономическа терминология
калкирането е универсално и закономерно явление. Преобладават преди всичко
словообразувателните и фразеологичните калки и в по-малка степен семантичните.
“При фразеологичните калки думите в словосъчетанието се превеждат отделно по
съставящите ги компоненти и се съединяват по образец на чуждото словосъчетание.”7 Фразеологични
калки в икономическата терминология в унгарски и български са: kúszó infláció – пълзяща инфлация,
rohanó infláció – галопираща инфлация, valutakígyó – валутна змия, lebegő valutaárfolyam – плаващ
валутен курс, valutakosár – валутна кошница, árolló – ножица на цените и др.
В унгарски език има група икономически термини, които са образувани като семантични
калки под влияние главно на немския език. Например значението на думата cikk като ‘артикул, стока’
се формира под влиянието на немската дума Warenartikel.
При унгарско-българските и българо-унгарските калки се очертават няколко терминологични
групи. Тяхната особеност при съпоставяне на лексикалната им еквивалентност разкрива, че те се
обуславят от принадлежността на двата езика към типологично различни езикови семейства. Групите
са следните:
1. В унгарски език калката е сложна дума, в български еквивалентът й е атрибутивно
словосъчетание: marketingkutatás – маркетингово проучване, készpénz – налични пари, adóbevallás –
данъчна декларация, készpénztartalék – ликвиден резерв, kölcsöntőke – заемен капитал, hitelkeret –
рамков кредит, hitelközlemény – кредитно авизо, tőkeszámla – капиталова сметка, munkaviszony –
трудово отношение и др.

6
Ч.Шинов. в. Култура, бр. 3, 18. 01. 1991г.
7
Т. Бояджиев. Българска лексикология, С., 2002, с. 199.
 2. В унгарски език терминът е сложна дума, а българският му еквивалент – предложно
именно словосъчетание: tömegcikk – стока за масово потребление, árfelügyelet – контрол върху
цените, áruhitel – кредит срещу стока, bankkölcsönszerződés – договор за банков заем, vámmentesség –
освобождаване от митнически такси, súlybizonylat – сертификат за тегло.
3. В унгарски език терминът е сложна дума, в български – предложно именно словосъчетание
с притежателни отношения: adócsökken(t)és – намаление на данъка, adósságszolgálat – обслужване на
дълговете, árfolyam-ingadozás – плаване на курса, árfolyamgondozás – поддържане на курса,
bankjegykibocsátás – емисия на банкноти, bérskála – скала на работната заплата,
költségminimalizálás – минимизация на разходите.
4. Еквивалентът на унгарската сложна дума в българския е описателен израз: hitelfeltételek –
условия за отпускане на кредит, hitelplafon – максимален размер на кредита, határveszteség –
максимално възможна пределна загуба, áruutánpótlás – попълване на изчерпаните стоки.
Ч у ж д и ц и т е са чужди по произход думи, за които съществува домашна дума. Според
това определение чуждици в унгарския са напр.: firma (cég, vállalat), inkasszó (készpénzkészlet,
pénztárállomány), akkreditál (hitelesít), akkumuláció (felhalmozódás), actia (részvény), avizo (értesítés),
cash (készpénzfizetés), garancia (kezesség). В българската терминологична подсистема: девалвация
(обезценка), акумулирам (натрупвам), оторизирам (упълномощавам), адвалорни мита (стойностни
мита), аванс (предплата), авизо (известие), кеш (в брой), сертификат (удостоверение), рестрикция
(ограничаване, съкращаване) и др. В икономическата терминология обаче голяма част от тези
чуждици, въпреки наличието на равнозначни домашни еквиваленти, са със затвърдена употреба и
вече са добили статут на чужди думи. Срв. напр. в унгарски: avizo, likviditás, back office; и в
български: аванс, авизо, вирмент и пр., които са термини в икономическата терминологична система
на двата езика.
В процеса на терминообразуване се наблюдават кръстосвания и междинни случаи, при които
чуждият елемент е отделна морфема (корен, представка, наставка) или част от сложна дума. Такъв е
случаят и с т. нар. х и б р и д н и з а е м к и (п о л у к а л к и ), чийто състав е изграден от чужд и
домашен елемент: унг.: világbank, kamatpolitika, bankjegy, klíringforgalom, inflációellenes; бълг.:
бизнеспътуване, регресивен данък, стерлингови ценни книжа, цена спот и др.
В голяма част от случаите двата пласта чужди думи-термини – заемките, „добили право на
гражданство”8 в езика, и чуждиците, които непрекъснато се борят за своето съществуване – също не

8
Ст. Младенов. Как не трябва да се говори и пише български? – Родна реч, 1929 – 1930, с. 91.
се разграничават твърде един от друг. Основна функция на термините е да назовават еднозначно
понятията от дадена научна област. В този смисъл много често между използваните чужди термини и
техните синоними-домашни думи съществува различие на понятийно равнище, т.е. техните десигнати
не съвпадат. Така например заместването на skontó (сконто) с árengedmény (отстъпка в цената) в
терминологичната система е неуместно. Skontó е категория в търговската терминология, която
означава „отстъпка в цената на стока, когато се плаща в брой и веднага”, а rabatt (рабат) – “отстъпка
в цената на стока при закупуване на голямо количество”. Следователно skontó и rabatt не могат да
бъдат класифицирани като чуждици, тъй като не са дублетни форми на árengedmény. От направените
проучвания на българската и унгарската икономическа лексика става ясно също, че съществуват
термини, които в терминологичната система на единия език се класифицират като заемки, а в другата
– като чуждици. Такъв е случаят с посочения по-горе в изложението термин алонж, който в
българския език няма синоним-домашна дума и може да се замести само с описание, тоест определя
се като заемка, а в унгарския е чуждица, тъй като за него съществува и дори се е наложил домашен
еквивалент (váltótoldat).

3. Класификация на чуждите думи в областта на

икономическата терминология според степента на асимилация.
Трябва да отбележим, че лексиката на научния, в частност на икономическия, език се състои
от три пласта: общоупотребима, общонаучна и терминологична9.
О б щ о у п о т р е б и м и д у м и – с л у ж е б н и и п ъ л н о з н а ч н и . Те не влизат в
състава на нито една терминологична система и се използват във всички функционални стилове на
книжовния език. Назовават реалии – предмети, свойства, явления, процеси – от ежедневието и
принадлежат към общонародния език, но в рамките на терминологичната подсистема тези думи
смислово се преобразуват и се обогатяват с определено научно значение като, естествено, то е
лишено от експресивност и емоционалност. Една част от тях се срещат самостоятелно, а друга част
влизат в състава на сложни думи-термини и терминологични словосъчетания. В областта на
икономиката такива са: valutakosár (валутна кошница), valutakígyó (валутна змия), hitelbefagyasztás
(кредитен “мраз”), pénzügyileg erős (финансово силен), pénzügyi összeomlás (финансов срив), árolló
(ножица на цените) и др.

9
М. П. Сенкевич. Стилистика научной речи и редактирование научных произведений. М., 1976.
 Към този пласт лексика принадлежат и познатите на широките слоеве от населението
икономически термини: ár (цена), pénz (пари), piac (пазар), elad, árul, árusít (продавам), vásárol, vesz
(купувам) и др.
О б щ о н а у ч н а л е к с и к а . Към този лексикален пласт принадлежат думи, които не са
свързани с точно определена научна област, т. е. изразяват процеси и явления, които се употребяват
във всички сфери на науката и техниката: infrastruktúra (инфраструктура), szerződés (договор), index
(индекс), állapot (състояние), kialakulás (образуване), rugalmasság (еластичност)и др.
Т е р м и н о л о г и ч н а л е к с и к а . Това са термини и термини-словосъчетания, които
назовават точно определени понятия от дадена научна област и влизат в състава на строго определена
терминологична подсистема: akkreditív (акредитив), kamat (лихва), spread (спред), ázsió (ажио),
kamatláb (лихвен процент) и пр.
В този аспект, в зависимост от степента на асимилация, чуждите лексикални елементи в
икономическата терминология на унгарския и българския език могат да се разделят на няколко групи.
1. Заети думи с широко разпространение. Това са предимно общоупотребими думи в състава
на икономическата терминология, които са напълно асимилирани от езика, а чуждият им произход
може да бъде определен само от специалисти езиковеди. Те самите също се разделят на няколко
групи:
а) Думи, които са загубили фонетичните и морфологичните признаци на чужди думи, нямат
равнозначни еквиваленти в унгарския, съответно в българския език. Например в унгарския език: bank
(банка), valuta (валута), csekk (чек), darab (парче; брой), drága (скъп), bér (заплата), csökken
(намалявам); в българския: банка (bank), валута (valuta), пари (pénz), чек (csekk), курс (árfolyam) и др.
б) Думи, които са запазили някои чужди елементи – признаци на чуждия им произход (корен,
наставка, представка): унг.: ciklus, agrár, dokumentáció, automata, anonim; бълг.: бюджет, документ,
декларация, монета, агент, ревизор, клиент.
2. Заета лексика с ограничена употреба. Според степента на усвояването им те се разделят на:
а) Тясноспециални термини, които са частично асимилирани от съответния език.
– една част от тях имат унгарски/български съответствия: унг.: debitor (adós), diszkont
(váltóleszámítolás), kvóta (rész, hányad, arány), aktívák (eszközök), amortizáció (értékcsökkenés), anonim
betét (névtelen betét), büdzsé (költségvetés), devalváció (leértékelés), diszkontláb (leszámítolási kamatláb),
klíringház (elszámolóház), kontraktus (kötésegység); бълг.: авизо (известие), авал (поръчителство),
аванс (предплата), девалвация (обезценка), адвалорни мита (стойностни мита), трата
(менителница), трасат (платец), ангажимент (задължение), квитанция (разписка), активи
(средства), револвиращ акредитив (възобновяем) акредитив и др.
– друга част от тях нямат еквиваленти в съответния приемен език: унг. allokáció, annuitás,
bankzárlat, bankügyletek, bruttó, deviza, devizaárfolyam, diszázsió, valutaparitás, opció, kartell, konverzió,
nettó, skontó; бълг.: акредитив, коносамент, цесия, емисия, акция, капитал, патент, бруто, дотация,
баланс, алонж.
б) Заети термини, които са частично асимилирани и назовават характерна особеност от
националната икономика на дадена страна. Тук попадат паричните единици на всички държави: dollár
(долар), korona (крона), jen (йена), dinár (динар), frank (франк), leva (лев), zloty (злота), rubel (рубла),
peso (песо), peseta (песета).
в) Заети термини, при които е запазен чуждият графичен или фонетичен вид: унг.: allonge,
abandon, agio, apport, baisse, cargo, carnet, dealer, dividenda, endossement, endosseur, expeditőr, spread,
lízing; бълг.: авизо, абсолютен титул, анюитант, одит, акредитив бек ту бек, разлика бекуърд,
форуърден курс, опционен спред, ажиотаж, але-ретур операция, бек офис, валутен фючърс, вальор,
дата спот. Вижда се, че докато в унгарския език термините проникват без почти никакви формални
изменения, то в българския те са усвоени графично, т. е. изписват се с български букви. В последните
1 – 2 години обаче и у нас се наблюдава тенденция към директно пренасяне на чуждата дума-термин.
Във всяка от коментираните групи съществува и значителен брой термини от
международната лексика, т. нар. и н т е р н а ц и о н а л и з м и .
Интернационалната терминология е историческо явление, което възниква и се развива в
периода на “новата история” на човечеството и е резултат от обществено-политическото,
икономическото, научно-техническото и културно-историческото взаимодействие между народите.
През ХХ век и особено след смяната на системата през 1989 г. международният пласт лексика в
икономическата терминологична подсистема и в унгарския, и в българския език значително нараства,
а това е свързано и със световната тенденция за интернационализация на социално-икономическите
процеси.
Интернационалната терминология в унгарския и българския език (и в частност
икономическата терминология) е лексикална група от общоприети думи с терминологичен характер,
които 1) обозначават понятия, явления от областта на икономиката и 2) разпространени са в поне три
неблизкородствени езика.10

10
Ю. А. Бельчиков. Интернациональная терминология в русском языке. М., 1959.
 Интернационални термини в областта на икономиката са например: унг. aktivák, бълг.
активи, нем. Aktiven, фр. actifs, исп. activos; унг. arbitrázs, бълг. арбитраж, нем. Arbitrage, англ.
arbitrage, фр. arbitrage, ит. arbitraggio, исп. arbitraje; бълг. кредит, нем. Kredit, англ. credit, фр. crédit,
ит. credito, исп. crédito; унг. bankklíring, бълг. банков клиринг, нем. Bankclearing, англ. bank clearing,
фр. clearing bancaire, исп. clearing bancario; унг. depozit, betét, бълг. депозит, нем. Depositen, англ.
deposit , фр. dépôt, ит. deposito, исп. depósitos;
Посочените примери илюстрират приспособяването на интернационализмите към
граматичната структура на съответния език, тоест всеки език си има свой национален вариант на
терминологична подсистема на чуждите термини, в зависимост от морфологичните и фонетичните си
особености, но като цяло думите са сходни в звуково и графическо отношение.
Друга характерна особеност на термините интернационализми е тяхната семантика – всички
те назовават еднозначно определен денотат от областта на икономиката.
Трябва да отбележим факта, че интернационалните термини са резултат от процеса на
глобализация, на европейска политическа и икономическа интеграция. Този процес изпитва нужда от
стабилизиране и уеднаквяване на терминологичните си системи. Така повечето от тях са заети думи-
термини от класическите езици (древногръцки и латински), а източник на други са конкретни
национални езици. Така например в областта на модата и модната индустрия по света се е наложил
френският език. Що се отнася до международния пласт лексика в икономическата терминологична
подсистема трябва да отбележим, че Италия е една от първите страни, в които се развива
капиталистическият начин на производство. Това води до възникване на първата съвременна банка
именно в Италия през 1407 г. – Банко ди Сан Джорджо. Впоследствие се изграждат редица други
банки и в другите големи италиански и европейски градове, а утвърденото днес общоприето
наименование на тези институти произхожда от италианската дума “банко”. Тя означава масичка, на
която тогавашните италиански парични посредници – сарафите, са извършвали своите търговски
разменни операции с пари. В Италия се създават почти всички съвременни основни банкови понятия
– кредит, баланс, валута, борса, депозит, компания, фабрика, дебит, капитал, полица, ностро и др.
В голяма част от случаите обаче е трудно да се определи точният език, в който са възникнали
международните термини.
“При емиграцията и имиграцията на думите особено между езиците от два съседни народа
може да се случи така, че единият от тях да предаде на другия такива думи, които той е получил от
него в една по-стара епоха.
 Например думата budget (бюджет), която е преминала от английския във френския език в
края на ХVІІІ в., се смята днес за английска заемка. Според етимологичните речници обаче тя
произхожда от старофренската дума bougette (малка кесия) и е проникнала в английския език още
през средните векове. След като е претърпяла известни фонетични и семантични промени, думата
наново се е върнала във френския език, но вече под формата на заемка.”11
При подлагане на цялостен анализ на унгарската и българската икономическа терминология
се установява, че за някои интернационални термини унгарският език използва свои думи (домашни
или заемки). Такъв е например терминът ‘баланс’ – англ. balance, нем. Bilanz, фр. bilan, ит. bilancio,
исп. balance, но на унгарски език – mérleg (производна дума от епохата на “обновление на езика” през
18 век).
През ХІХ и ХХ век в състава на икономическата интернационална лексика влизат много
английски думи: дъмпинг (англ. dumping, фр. dumping, унг. dömping), тръст (англ. trust, фр. trust, нем.
Trust, ит. trust, унг. tröszt), чек (англ. check, cheque, фр. chèque, нем. Check, Scheck, исп. cheque, унг.
csekk), лизинг (англ. leasing, нем. Leasing, ит. leasing, унг. lízing), клиринг (англ. clearing, фр. clearing,
нем. Clearing, унг. klíring).

Международен характер имат и някои изрази и съчетания, главно от латински произход: ad

valorem, ab initio, bona fide, ex curia, ex div, ex facie, ex gratia, ex officio, in re, in situ, inter alia, inter se,
inter vivos, in toto, intra vires, loco, locus classicus и др.

Отношение към чуждите думи в унгарския и българския

език с оглед на икономическата терминология

Ако някъде по света се открие ново явление или предмет, ако се създаде нова стока,
откривателят я назовава със средствата на собствения си език. Някои от народите възприемат
употребата на тази новост заедно с нейното оригинално название. Други приемат семантичната
страна на новата реалия, като се стремят да й предадат форма чрез собствени езикови средства. Най-
яростно протестират срещу хегемонията на английския език след Втората световна война французите.
Франция е може би единствената страна, където с указ е забранена употребата на англицизми в

11
Б. Николов. Френска лексикология. София, 1959, с. 95.
пресата. В епохата на “желязната завеса” Унгария и България успяват да избегнат английското
влияние, но след смяната на системата това е компенсирано.
Днес, в епохата на изграждане и функциониране на Европейския съюз и НАТО, както и на
всеобщ стремеж за интернационализация в сферата на специализираните езици, с цел улесняване на
международното научно сътрудничество, употребата на чужди думи е естествено и закономерно
явление в живота на всеки един език.
Въпреки това въпросът за чистотата на езика продължава да бъде актуален и да предизвиква
спорове до днес и в Унгария, и в България. Преценките на употребата на чуждите думи водят до
оформянето на две крайни становища – п у р и с т и ч н о т о , което Л. В. Скворцов12 определя като
антиисторическо и л и б е р а л н о т о , което според него е израз на исторически фатализъм.
Пуризмът защитава идеята новите думи и изрази да се образуват само с помощта на
собствени езикови средства и по никакъв начин да не се позволява навлизането на чужди думи в
езика. Другото крайно мнение отваря широко врати пред употребата на чуждите лексикални
елементи. Според либералистите по този начин езикът се обогатява и няма да навреди, ако дадена
реалия може да се назове не само със собствена, родна дума, но и с чужда.
Във всички монографии, статии, бележки, публикувани в Унгария и у нас във връзка с
навлизането на чужди думи, се заемат къде по-крайни, къде по-умерени и разумни позиции. Във
всички тях обаче се поставя въпросът за “необходимата” и “излишната” чужда дума. Но как да решим
кога езикът има нужда от заемането на чуждия елемент и кога предметът или явлението може да бъде
назовано успешно и с домашна дума? Важи ли критерият “нужност”/“ненужност” за
терминологичната лексика?
Без приемането на нови чужди думи и изоставянето на архаизмите езиковият контакт между
специалистите от дадена научна област би бил невъзможен. Поради тази причина навлизането на
чужди лексикални елементи с терминологичен характер в даден език се определя като съвсем
различен вид явление. Според Ем. Пернишка13 “стремежът да се запази чистотата на националния
език, за да се съхрани националното му своеобразие, не бива да се пренася механично и върху
терминологията, която, като средство за общуване, има друго предназначение и относителна
самостоятелност”. Споделяме и мнението на Ласло Деме, който заявява, че всички чужди думи, които
по времето на възникването на даден специализиран език вече са съществували в унгарския

12
Л. И. Скворцов. Теоретические основы культуры речи. Москва, 1980.
13
Eм. Пернишка. Някои семантични особености на термините с оглед на връзките им с международния език. – Бълг. език,
1977, кн. 4, с. 292 – 296.
национален език, трябва да се разглеждат като унгарски терминоелементи. Тук противниците на
чуждите думи би трябвало да се борят по-скоро срещу модата, “снобизма” или срещу тяхната
неуместна, неправилна употреба.
Разбира се, за “снобизъм” в специализирания език можем да говорим само, когато в дадена
научна терминология е утвърдена и се е наложила употребата на домашен термин и въпреки това
адресантът си служи с чуждица. Такъв например е случаят с термини като dividenda, endossement,
endosseur и др. в унгарския и с глагола импортирам в българския език. Интересен е фактът, че думите
импорт и импортен са кодифицирани в българските тълковни речници и се използват от
икономистите, но глаголът импортирам не се е наложил в икономическата терминологична система.
Що се отнася до неправилната употреба и несъответствията с нормите на книжовния език
трябва да отбележим, че унгарският търговски език възниква и се е оформя по немски образец.
Вследствие на това в него преобладават множество немски думи, изрази и конструкции, някои от
които са запазени и до днес. Ще посочим пример от устава на една от най-големите унгарски банки
през 1924 г.
“Minden a bank ürlapjain kiállított cheque- vagy folyószámlaelismervény előmutatója mint annak
jogszerü birtokosa tekintetik, anélkül, hogy a bank a személyazonosságért, a kibocsátói aláírás vagy a
forgatmány vagy nyugtázás valódiságáért szavatosságot vállalna.”
[A bank űrlapjain kiállított minden csekk vagy folyószámlaelismervény előmutatóját jogos
tulajdonosának tekintjük, anélkül hogy a bank szavatosságot vállalna a személyazonosságért, ......]
Прави впечатление, че в повечето случаи и ние, и унгарците обръщаме внимание на чуждата
дума чак тогава, когато тя вече широко се употребява в езика, когато е почти асимилирана и няма
нужда, а и не е целесъобразно да я заменяме с домашен термин.
Така например съвсем неуместни и крайни са предложенията на автора на “Чистобългарска
наковалня за сладкодумство” д-р Иван Богоров, който в стремежа си да запази чиста и
неприкосновена българската икономическа терминология създава термини като чинка вместо акция,
майка вместо капитал, зъмни-дай вместо бюджет.
По отношение на унгарската икономическа терминология Йеньо Пинтер и съавторите му
през 1938 г. смятат за съвсем уместно поунгарчването на думи като csekk (предлагат fizetőlap и
pénzesutalvány), klíring предлагат да се замени с bankelszámolás и bankkövetelés и др. В
икономическата литература обаче двете думи, предложени за унгарски вариант на чек (csekk)
например са с противоположен смисъл, а klíring е само един от възможните начини за банкова
отчетност (bankelszámolás). Значението на bankkövetelés пък е съвсем различно.
 Въз основа на това дали употребата на чуждите термини е необходима или излишна, те могат
да бъдат разделени на следните групи:
1. Ч у ж д и т е р м и н и с т о ч н и б ъ л г а р с к и / у н г а р с к и е к в и в а л е н т и .
Тази група обхваща т. нар. терминологични дублети. Вариантите се отнасят към едни и същи
денотати и са взаимозаменяеми. В научната литература се наблюдава синхронна употреба на чуждия
термин и на българския/унгарския еквивалент: бълг.: импорт – внос, експорт – износ, авизо –
известие, трасант – издател, трасат – платец, ремитент – поемател, авал – поръчителство,
фискален – данъчен, депозит – влог и др; унг.: import – bevitel, behozatal, importál – bevisz, behoz,
akkumuláció – felhalmozódás, avizo – értesítés, garancia – kezesség, marzs – kamatkülönbözet и пр.
2. Ч у ж д и т е р м и н и с ъ с з а т в ъ р д е н а у п о т р е б а .
В тази група влизат всички чужди термини, за които няма синоним-домашна дума (бълг.:
акредитив, коносамент, емисия, акция, капитал, патент, алонж, вальор; унг.: deviza, csekk, ázsió,
diszázsió, dumping, kartell, opció) или такива, които, въпреки наличието на български/унгарски
еквивалент, са се наложили в специализирания език (бълг.: аванс – предплата, експедитор –
изпращач, акредитив бек ту бек – насрещен акредитив, бартер – размяна, акцесорно задължение –
допълнително, съпътстващо задължение, трансфер – прехвърляне, лицензия – разрешение, вирмент
– директен превод; унг.: likviditás – fizetőképesség, back office – háttériroda, dematerializáció –
anyagtalanítás, bróker – tőzsdeügynök, infláció – pénzromlás).
3. Ч у ж д и т е р м и н и с н е з а т в ъ р д е н а у п о т р е б а .
Към тази група се причисляват тези чужди терминоелементи, които почти или изцяло са
изместени от съответните им домашни еквиваленти: бълг.: сертификат – удостоверение,
инсуфициенция – недостиг, резолюция – решение, рестрикция – ограничаване, съкращаване; унг.:
index – mutató, dividenda – osztalék, debitor – adós, endossement – forgatmány, elaszticitás –
rugalamasság, currency – fizetési eszköz, compte – számla, cliens – ügyfél, allonge - váltótoldat и др.
4. Ч у ж д и термини с неточни еквиваленти в разглежданите
два езика.
В тези случаи употребата на домашните термини е несигурна, тъй като те не са дублети, за
което вече стана дума. Тоест не винаги значението на чуждата дума съвпада с това на съществуващия
роден термин. Например в българската икономическа терминология заместването на “инспекция” с
“проверка” би било твърде неуместно, тъй като в терминологичната подсистема на международната
търговия се използват термините “проверка – опаковка и маркировка” и “инспекция на стоката”.
Няма да е твърде подходяща и синонимната употреба на термините “експедиция” и “изпращане”.
Изразът “експедиция” може да включва изразите “натоварване на борда”, “изпращане”, “прието за
превоз”, “дата на пощенската разписка”, “дата на вдигане”, а в случай на Акредитив, изискващ или
позволяващ документ за комбиниран транспорт, израза “приемане за товарене”14.
Твърде негативно е отношението в унгарския специализиран език към сочените като дублети
на management vállalattervezés, vállalatirányítás, vállalatvezetés или – vezetőség, към домашните
еквиваленти на control – ellenőrzés и vezérlés. Термини като skontó, rabatt, prolongáció, lízing и др. се
свързват с точно определена реалия от съответната икономическа област и заместването им със
собствена унгарска дума води до различие на понятийно равнище.
5. Н о в о з а е т и т е р м и н и .
От направените проучвания върху развитието на унгарския и българския икономически език
става ясно, че при възникване на необходимост от номинация на нова реалия носителите и на двата
езика в определени етапи толерират заемането и на понятието, и на думата от езика, в който тя се е
появила за първи път. Това е доста често срещано явление в икономическата терминология през
последните няколко години, тъй като в повечето случаи става дума за назоваване на процеси,
системи, операции, които отдавна съществуват и функционират в икономиката на западните държави.
Освен това голяма част от термините са се превърнали в международни, което прави опитът за
създаване на собствен домашен термин напълно нецелесъобразен и неефективен: forward ügylet –
форуърд сделка, business – бизнес, back office – бек офис, klíring – клиринг, banking – банкиране, dealer
– дилър, futures ügylet – фючърсна сделка, holding – холдинг, hedging – хеджиране, defláció –
дефлация, faktoring – факторинг.
6. Ч у ж д и т е р м и н и , к о и т о с а с е н а л о ж и л и н а м я с т о т о н а в е ч е
остарели термини-думи.
Има случаи, в които съществуващият – използван в началото на века термин – вече е твърде
остарял. Вместо тях е утвърден чуждият термин: alkusz – bróker, díjügylet – opciós ügylet, különbözeti
ügylet – spread-ügylet и др. В българската икономическа терминология: предел, пределна норма –
лимит, , контрольор – одитор, безименно дружество – анонимно дружество, влагалищен запис –
варант и пр.
Важен проблем, свързан с употребата на заетите думи, е тяхното усвояване. За да се
превърнат в част от лексикалната система на езика-приемник, чуждите думи трябва да бъдат не само
формално, но и лексикално усвоени, да се подчиняват на неговите езикови закономерности. Процесът

14
Еднообразните правила и обичаи за документарните акредитиви. С., 1993, с. 147.
на адаптация започва със семантичното усвояване на дадения термин. Следват процесите на
графично, фонетично и граматично приспособяване.
Тъй като голяма част от чуждите думи са с индоевропейски произход, много пъти употребата
на чуждите лексикални елементи в унгарския – като угрофински език – поражда редица проблеми в
изписването, произношението и цялостната адаптация на заетата дума. Все още се колебае
изписването на думи като monopszónia (или monopszónium), skontó (или skonto), kargó (или cargo) и
много други. Проблеми възникват и при граматичната асимилация на термините и по-конкретно при
формообразуването на съответната дума. Как би изглеждал например терминът spread във функция
на допълнение, обстоятелство или пък на подлог в множествено число? Затруднение настъпва при
отговор на елементарни въпроси като Mik ezek? (Spread-ek?).
Почти идентични са проблемите на адаптацията на чуждите икономически термини и в
българския език, но този въпрос е тема на друго и по-подробно лингвистично изследване.
* * *
От представения кратък анализ на чуждите лексикални елементи в унгарската и българската
икономическа терминологична подсистема можем да направим извода, че в икономическата
терминология работят основно четири от начините за назоваване на нови реалии: придава се ново
значение на вече съществуваща в езика дума; създава се нова дума от словообразувателния инвентар
на съответния език-приемник; заема се думата с нейната семантика и форма, т. е. заема се изцяло
чуждата дума; прави се буквален превод на чуждия термин и се създават калки или полукалки.
Разбира се, повечето езиковеди биха оценили като по-полезни за езика първите два начина, но както
стана ясно, термините не винаги могат да бъдат поунгарчвани или побългарявани. В други случаи
предложеният домашен термин не винаги е сполучлив. Ето защо проблемът за чистотата на езика не
може да се пренася механично и върху терминологията. Споделяме мнението на В. Дорошевски, Х.
Курковска, В. А. Исаченко, Л. Манолова и др., че “терминологията трябва да има международен
характер в най-висока степен, за да спомага за международното научно общуване”.
Чуждоезиковото заемане в нашето съвремие е проява именно на процеса на
интернационализация на терминологичната лексика в различините езици. Той е резултат от все по-
динамичните международни контакти в тази област и от стремежа към глобализация на световните
икономически процеси. Независимо от положителното или отрицателното отношение на езиковедите,
навлизането на чужди термини-думи е необратим процес. Това е един от начините за обогатяване на
лексиката както на общия, така и на специализирания, респективно икономическия език, характерен
словообразувателен способ, закономерно явление в развитието на всеки един език. Въпреки това
често наблюдаваме функционирането на синонимни и дублетни форми от домашен и чужд произход,
което, от една страна, говори за колебания в устройството и преустройството на терминилогичните
системи, а, от друга, разкрива стремежът към запазване идентичността и облика на националния език
и обогатяването на терминологичната система с изразни средства.
Въпросите, свързани с унгарската и българската икономическа терминология, досега не са
били обект на по-сериозни проучвания. Според статистическите проучвания обаче, през последните
години се наблюдава забележителен напредък в развитието на българо-унгарските търговски връзки.
По данни на Търговската секция към Унгарското посолство в България през 2001 и 2002 г. е
постигнат ръст в стокооборота съответно от 35% и 20%, повишен е интересът от страна на унгарските
фирми във връзка с възможностите за инвестиции в нашата страна. През 2002 г. Унгария е на 13-то
място сред чуждестранните инвеститори. Разширяват се контактите и в областта на туризма.
Всичко това е предпоставка за по-обстойно лингвистично изследване на унгарската и
българската икономическа терминология и нейното привеждане към международните
терминологични норми.