Същност и структура на лексикалното значение. Конотация.

Семасиологията е дял от семантиката (паралелно с ономасиологията), който

разглежда думите като единици, носители на определено значение.
Предметът на семасиологията е лексикалното значение, което е
основна семантична категория и основен структурен елемент в
лексикалната система.

Основните задачи, стоящи пред семасиологията, са моделиране на

лексикалното значение и представяне на неговата структура и елементи,
разграничаване на видовете лексикално значение в езика, разновидностите на
значението при различните класове думи, отношението лексикално значение
– употреба, извършващите се в значението семантични промени. Основната
трудност, свързана с анализа на лексикалното значение, произтича от неговия
характер – то е идеално, сетивно невъзприемаемо, нематериално, а трябва да
бъде описано и представено с помощта на материален инструментариум – с
думи. Освен това връзката на субекта с обекта на изследване (значението) е
опосредствана – човек наблюдава думите като материални единици и трябва
да прави по косвен път наблюденията си върху семантичната страна на
знаците. Т.е. при определяне на лексикалното значение се осъществява
вербализация на означеното с думата понятие (десигнат).

Терминът значение е един от най-многозначните и трудно поддаващи се на

дефиниране термини в лингвистиката. Наличието на значение, т.е. на план на
съдържание, се приема за облигаторно (задължително) за думите. Без
значение няма знак. Едно нещо става знак едва когато му се припише
значение. Без значение думите биха били безсмислена поредица от букви
(звукове). Тази поредица става знак (дума), когато на звуковия (графичния)
комплекс се придаде определена информационна стойност, т.е. значение.

Същност и структура на лексикалното значение

Лексикалното значение е основната семантична категория, отнасяща се до

вътрешната, нематериалната страна на словесните знаци. То обуславя
субститутивната роля на думите спрямо явленията от извънезиковата
действителност.
Най-характерните особености на лексикалното значение са:

 Лексикалното значение е част от системата на езика. То е основният

структурен елемент на лексикалната система. Броят на думите и
значенията не съвпада – значенията са многократно повече от думите в
лексиката. Например при многозначна дума имаме една дума, но
примерно четири значения – това означава четири отделни структурни
елемента в лексикалната система. Речниците създават погрешна
представа, че думата е структурен елемент на лексиката, тъй като в
речника се изброяват по азбучен ред думите в езика. Този начин на
представяне на лексиката е подвеждащ – началната буква на думата
няма никаква връзка със значението (в речника „азбука“ и „азбест“ се
намират наблизо, но между тях като значи няма абсолютно никакво
отношение).
 Лексикалното значение има социален, колективен характер. То е
единно за всички носители на езика и закрепва единна информация за
обективния и субективния свят. Лексикалното значение е продукт от
мисловната дейност на човека, от неговия познавателен и социален
опит.
 Лексикалното значение обуславя комуникативната и номинативната
функция на думите. Благодарение на лексикалното си значение думите
влизат в комуникативния процес и служат за означаване на различни
понятия.
 Лексикалното значение е задължителен елемент от плана на
съдържание. Всички думи имат лексикално значение, но то има
различна специфика при различните класове думи – пълнозначни,
служебни, местоимения, модални думи, междуметия и т.н.
 Лексикалното значение възниква в резултат на първичен или вторичен
ономасиологичен процес. Значението, възникнало в резултат на
първична номинация, се нарича пряко. Значението, възникнало в
резултат на вторична номинация, се нарича преносно. Двата типа
значение са абсолютно равноправни в семантично отношение.
 Лексикалното значение има идеален характер и представлява
познавателна абстракция (представа или понятие).
  Лексикалното значение възниква в резултат на познавателната
аналитико-синтетична дейност на човешкото съзнание в следствие
на процеси като отражение, сравнение, синтез, абстрахиране, познание.
 В лексикалното значение е обобщен социалният и психическият опит
на човека и то се променя в съответствие с този опит. Лексикалното
значение може да се промени, стесни или разшири в процеса на своето
функциониране. Например думата „дъб“ е означавала дърво въобще,
сега означава „вид широколистно дърво“; думата „лято“ е означавала
„година, 365 дни“, а сега означава „един от четирите сезона“; думата
„кърма“ е означавала „храна“, а сега означава „майчина храна, мляко“.
При някои думи лексикалното значение коренно се е променило:
глаголът „искам“ е означавал “търся“, глаголът „храня“ е означавал
„пазя“, глаголът „чета“ е означавал “броя“, прилагателното „грозен“ е
означавало „страшен“. Старите значения са запазени в някои
съвременни думи, например „охранител, охрана“ – който пази;
„счетоводител“ – човек, който води сметките; русизмът „угроза“ значи
„заплаха“.
 Лексикалното значение може да се представи като изградено от ядро и
периферия.

Ядро на лексикалното значение

Ядрото е задължителен структурен елемент. То е свързано с познавателно-

класификационната дейност на човека, с отразяването и обобщаването на
явления от обективната действителност и техните признаци. Описанието на
ядрото не може да стане без привличане на понятията денотат и десигнат.

Денотатът е реалният обект от действителността. Денотатът може да е

единичен обект, клас еднородни обекти или да е нулев. Денотатът се подлага
на познание от страна на субекта, в резултат на което възниква десигнатът.
Денотатът е доезиков факт, който стои в началото на номинативния процес.
Той е в косвена връзка със знака, със звуковия или графичен комплекс, приет
за означаването на този денотат. Например денотати са човекът Иван Вазов
на името „Иван Вазов“, градът Пловдив на името „Пловдив“, реката Марица
на името „Марица“. Това са единични денотати, за означаването на които
служат собствените имена. С нарицателните имена, прилагателните и
глаголите означаваме класове от множество денотати: например всички
големи населени места наричаме „град“, всички хора, които преподават в
училище, наричаме „учител“, всички приспособления за коригиране или
предпазване на очите наричаме „очила“. Т.е денотатът може да бъде един-
единствено или да бъде включен в множество от еднородни обекти.

Десигнатът има идеален, несетивен характер, това е познавателен образ,

който се формира на базата на отражение и осмисляне на съществуващите
денотати. Той е продукт на човешката интелектуална дейност и се реализира
в две познавателно-логически форми – представа или понятие. Когато
денотатът е единичен, десигнат и денотат съвпадат. Тогава имаме образ
представа. Този тип десигнат се ословесява чрез собствените имена като
лексикални единици: Ботев, София, Америка, Дунав, Шекспир и т.н. Когато
денотатите са еднороден клас, десигнатът представлява обощение на общите
и съществени признаци на класа. Тогава говорим за десигнат понятие.
Понятието е познавателен образ, в който са отразени общите и съществените
признаци на клас еднородни денотати. Т.е. понятието е система от признаци.
Този тип десигнат се ословесява чрез пълнозначните думи като
съществителни нарицателни, глаголи, прилагателни: писател, река, град,
континент, мъж, жена, стая, радост, любов; чета, ям, спя, уча; красив, добър,
голям, здрав. Например: десигнат на думата писател е понятието лице, което
създава литературни произведения. Десигнатът на думата пия е понятието
поемам през устата някаква течност. Десигнат на думата нов е понятието
който съществува отскоро. Десигнатът се материализира в словесна форма
– фонетична или графична. Десигнатът е това, което семантиката нарича
„лексикално значение“.

Зад конкретната пълнозначна дума стои десигнат, а зад него клас денотати:

град → голямо населено място → Пловдив, София, Париж, Рим и т.н.

композитор → лице, което създава музикални произведения → Чайковски,

Верди, Пучини, Бетовен, Моцарт и т.н.

нов → който съществува отскоро → нов (автомобил, подарък, филм, вестник

и т.н.)
пиша → излагам в писмен вид мисли → пиша (писмо, статия, доклад, роман
и т.н.)

Когато денотатът е нулев, това означава, че няма реален обект в

действителността, който да се подложи на възприятие и познание. В такива
случаи човек изработва “фиктивни” понятия. В тях са отразени реални
денотативни признаци, но не на един и същи клас. Например думата
кентавър има за десигнат понятието „митично същество с глава и ръце на
човек, а тяло и крака на кон“. В това понятие са обобщени реални признаци,
присъщи на два различни денотативни класа – този на хората и този на
конете. Десигнатът е опосредстващото звено между денотата и означаващия
звуков комплекс.

Денотат (денотати) → десигнат (лексикално значение) → знак (пълнозначна

дума)

Именно десигнатът представлява ядрото на лексикалното значение.

Периферия на лексикалното значение (Конотация)

Периферията е незадължителна част от лексикалното значение. Тя е

характерна само за пълнозначните думи. Периферията е свързана с оценъчно-
експресивното отношение на субекта спрямо означените явления от
действителността. Докато ядрото осигурява номинативната функция на
думите, периферията осигурява експресивната им функция. Емоционално-
експресивното отношение на субекта спрямо означения денотат (клас
денотати) се нарича още конотация. Конотацията, когато е част от
лексикалното значение, тя е колективна, заложена в речниковата семантика
на думата и придружава номинативното значение. Конотацията съпътстващо
означаване. Номинацията е свързана с предметно-логическото съдържание на
думата, конотацията е свързана със субективно-оценъчното.

Думите с конотация съставят т.нар. експресивна лексика. С конотация се

характеризират различни номинативни единици: жаргонна лексика (готин,
кеф, гепя, свивам, пищов, дърт, четкам, маце, поркам), фразеологизми (от
дъжд на вятър, през пръсти, след дъжд качулка, цепя косъма на две, с две
леви ръце, лапам мухи), устойчиви сравнения (спи като заклан, пиян като
мотика, обичат се като куче и котка, прилича му като на свинче звънче,
гледа като теле в железница), някои чуждици (кьорав, сеир, мерак, тертип,
сефте, бачкам), архаизми (ложе, отец, рат, бран, трен, земля, мужествен,
солдат), част от разговорна лексика (кльопам, плюскам, търбух, дърт,
далавера). Конотацията се осъзнава най-добре в сравнение с неутрален
синоним : стар – дърт, ям – плюскам, от дъжд на вятър – рядко, през
пръсти – небрежно, чат-пат – понякога, кьорав – сляп, сърце – сърчице,
легло – ложе, корем – търбух и подобни. Тези двойки думи имат един и същ
десигнат, но различно неутралният синоним няма конотация, а
стилистичният синоним – има конотация.