КУРСОВА РАБОТА

ПО ДИСЦИПЛИНА: „ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ“

АНАЛИТИЧЕН КРИТИЧЕН ЕТЮД

РАЗБИРАНЕ НА КОНВЕНЦИОНАЛЕН ТЕКСТ И ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ

СПРЯМО ПРОБЛЕМА НА ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ

Разработил: Възложил:

Факултетен номер:

Специалност:
 Увод

Светът, в който живеем е пълен с текстове, надписи, знаци, които трябва да

разбираме и да умеем да създаваме. Текстовете са средствата с които ние общуваме в
различни социоултурни сфери и в конкретни комуникативни ситуации, изразяваме
нашето мнение, съобщаваме информация, създаваме, анализиламе, представяме.
Нашето съществуване и развитие до голяма степен се основават на текстовете, които са
не само хранилище на нашето минало, задвижващият мотор на нашето настояще и
всички наши човешки функции и действия, но и възможностите ни за бъдещо развитие.
Текстовете не само присъстват в ежедневието ни, в живота ни, но те са средството, с
което ние съществуваме.

Разбирането на текстовете е предпоставка на умението за създаване. Текстовете

биват много и различни видове според техните функции, среда, цел и предназначение и
тяхното разбиране е предизвикателство за нас, но умението ни да преодолеем това
предзвекателство и да можем да ги разбираме ни дава предимството да създаваме, да
творим. Така например конвенциалният текст, който е общоприет и се използва от
всички, често не се разбира от всички, въпреки че се използва. Той има свои
характеристики и е обект на много изследвания. От друга страна художествения текст
представя функционална измислена реалност с илюзия за истинност с цел да предаде
някаква реалност. Този текст има свои специфики и характеристики, които изискват
както мислене и позиции, така и умения. Това се отнася както за неговото създаване,
така и за неговото разбиране. Спирам се на конвенционалният и на художественият
текст, които ще разгледам по-обстойно именно защото тяхното разбиране стои в
основата на уменията за творческо писане.

Текст. Съставяне и декодиране

Разбирането на текста е процес, който е свързан с много фактори и е предпоставка

за неговото създаване. Външната характеристика на езиковият текст се състои в това,
че той е съвкупност от изречения. Идва ли обаче може да се получи достатъчно
пълноценна информация за това как се сади лук от поредицата изречения: Лукът е
двугодишно луковично зеленчуково растение. Баба ми лекуваше със счукан лук
натъртените ми колене. Май го садеше в началото на пролетта, с подострено
дръвце, наричаха го садило. Той има кухи тръбовидни листа, на които някъде им
казват копие. Онова, което липсва на тази порезица от изречения, за да етекст, е
темата. За такъв текст може да се каже: Прочетох какво казваш, но не разбирам за
какво става дума. Текстът е цялостно езиково единство. Той е съвкупност от
изречения, които са свърдани по между си с обща тема и като цяло имат смислова
завършеност. Текстът е езиков продукт, който самостоятелно е пригоден за общуване.
Темата на текста винаги е свързана с някакъв предмет на общуване. Предмет на
общуване може да бъде всяко нещо, за което се говори или пише и заради което се
създава текстът. Предметът на общуване и темата са различни неща. Например около
предмета любов могат да се създадат писмени и устни текстове с различни теми:
Любовта – чувството, което не съм преживявал/а/, Любовта като вдъхновение,
Любов и физиология, Любовта и радостта от живота, Любов и омраза и т.н.

Смисловото единство на текста се постига и чрез неговата граматична и лексикална

свързаност. Едно от най-важните изисквания към текста е той да бъде информативен.
Информативността на текста се определя от съотношението между стара и нова
информация или между стара и нова, неочаквана интерпретация на известни факти.
Един текст се възприема като високо информативен не когато съдържа много и
разнообразни факти, а когато съдържа достатъчно информация, свързана с темата му.
Изискването към текста е да бъде цялостен и завършен. Целостта и завършеността му
се изграждат от неговата тематична, лексикална, граматична, композиционна и
стилистична свързаност.

Възприемане на текста – обратно редактиране. Разбиране на текст

Когато човек съчинява текст, той редактира един първоначален израз, от който чрез
добавки и съкрашения създава поредица от други изрази, докато достигне до беловия
вариант. Когато човек възприема текст, той пак си представя поредица от изрази, за
които си мисли, че се доближават до черновите изрази на автора. Процесът на
редактиране, когато човек създава или разбира текст, трудно се улавя при обикновен
разговор. При такъв разговор въпросите на събеседника и това, че той може
непосредствено да внася промени в току що казаната фраза, пречи да осъзнаем, че
непрекъснато редактираме. В черновите на текстовете, които хората съчиняват, това се
наблюдава по-ясно. Ако се опитаме да проследим процеса на четене и възприемане на
текст, ще осъзнаем, че последователно променяме изразите на автора с цел да
достигнем до такъв израз, който можем да наречем разбираем от наша гледна точка, т.е.
правим обратно редактиране. Например при следната случка: жена, виждайки сестра си
с нова рокля си мисли: Колко е тясна роклята и колко дебела изглежда, но казва
Приличаш на пълнена чушка. Другата сестра не е редактирала обратно правилно и пита:
Защото роклята ми е зелена ли? Много често недоразуменията стават от неточно
обратно редактиране. Но при диалог може всичко лесно да се разбере, защото следват
въпроси и отговори. Например отговорът на едната сестра може да бъде дипломатичен:
Не само за това. Но може да бъде и по-прям: Роклята ти е тясна.

Процесът на обратно редактиране е важен за разбирането на конвенционалния

текст и на художествения текст. При разбирането на конвенционален текст се усеща
по-ясно при начинаещите, докато при напредналите той е автоматизиран и почти не се
осъзнава. Винаги обаче е важно да се стремим да редактираме точно. При разбирането
на художествения текст процесът на обратно редактиране е важен, тъй като този текст
се характеризира с множество тропи. Например: а отъ небето съ звездици обясно /
майския месечко гледа засмяно. Това, което не може да прави майският месечко, е да
гледа, при това засмяно, т.е., за да може да разбере израза, да получи удоволствие от
разгадаването му, читателят трябва да извърши обратно редактиране, към което
тропите в текста го подтикват.

При разговорната реч човек свиква да прави обратно редактиране още от най-ранна
детска възраст, когато се учи да говори, за което му помагат неговите събеседници,
като го поправят и допълват. Поради тази причина човек трудно си дава сметка, че
редактира и практически не го знае, но това редактиране предопределя уменията му за
творческо писане. Това е така, защото чрез обратното редактиране човек възприема
правилно конвенционалния и художествения текст, а правилното възприемане е начин
за преодоляване на проблема на творческото писане, в основата на който стоят именно
уменията, знанията, подготовката и възприятията на човека.

Разбиране на конвенционален текст

Конвенционалния текст е този, който е общоприет и се използва от всички. Той

обхваща всики онези текстове, статии, монографии, учебници, енциклопедии,
изследвания, новинарски и научни текстове, въобще всички текстове характерни за
стандартите на нормалните форми и характеристики на журналистическото,
академичното, техническото и литературното писане, които присъстват в ежедневието
ни и за които дори не си даваме сметка, че могат да се класифицират по различни
начини, съдържание, стойности т.н., но ги използваме. Той е широкообхватен от тази
гледна точка, но от друга е просто конвенционален. Неговото разбиране е трудно, тъй
като той има много и различни характеристики и обмен на информация от различни
области на познание, обекти, явления, от живота, от природата и т.н. При
възприемането на конвенционален текст е важно да се разбере как авторът достига
достоверност до информацията и съобразява ли се той с условията на общуването. За да
усъвършенства уменията си за възприемане на конвенционален текст, човек първо
трябва да разбере смислово-структурните му особености, последователността на
използваните от автора аргументи и умозаключения, какви са подходите му –
индивидуален или дедуктивен и личният му стил.

При създаването и възприемането на един текст езиковите средства се подченяват

на определени правила. Специалните изисквания определят употребата на глаголните
времена, наклоненията и залога. Използването на категориите лице и число предлага
различни стилистични възможности. Текст, написан в първо лице, може да е средство
за утвърждаване на личното схващане на автора по определени дискусионни въпроси.
Използването на второ лице предава на изложението диалогичност. Много често се
предпочита страдателен залог. Употребяват се повече сложни изречения, с които се
изразяват причинно-следствените връзки. Простите изречения са усложнени, а
сложните – опростени. Добре е при възприемането на такъв текст вниманието на човек
да се насочи и върху лексиката. Характерно за този текст е, че може да се употребяват
повече експресивни и разговорни думи и форми, но може и да се избягва тяхната
употреба чрез засилване на употребата на термини. За това е необходимо правилно
определяна на хипонимите и хиперонимите, което момага да се избегнат логическите
грешки, които се пораждат при смесване на родово-видовите понятия.

Разбирането на конвенционалния текст до голяма степен зависи от

компетентността на човек и неговата способност да възприема пълноценно написаното
в отделните му части и да го разбере.

Разбиране на художествен текст

Художественият текст се създава от познавателната дейност на човека, но неговият

корен е в митическото съзнание на праизторическия човек, което е търсило не толконва
познанието, колкото обяснението. Тъй като не е достигало познанието, обяснението е
идвало от измислицата Например Водата пресъхва, защото змей я изпива. Но наред с
това се насърчават смелите, добрите, които са готови да се борат със змея. В
художествения текст мисленето е в образи, които въздействат като сетивна реалност.
 Художествения текст не се възприема еднозначно. Всеки читател го приема и
осмисля по свой начин, всеки открева в него различни неща, които го вълнуват,
привличат или отблъскват. Затова може един и същи художествен текст на едни
читатели да се харесва, а на други – не. Художествения текст може да има много
прочити, да бъде разбран по много различни начини.

Художествения текст е индивидуална естетическа система от езикови средства,

която се характеризира с висока степен на структурираност и цялостност. Той е
уникален, неповторим и в същото време използва типизирани похвати за изграждане.
Това е естетически обект, който се възприема във времето и има линейна протяжност.
В качеството си на такъв обект художественият текст никога не е даден като готова
вещ. Той винаги е зададен, зададен като интенция, като насоченост на художествено-
творческата работа и на художествено-творческата съзерцателност.

Художественият текст се характеризира с художествения стил. Художественият

текст се отличава със следните същностни характеристики:

-вътрешнотекстовата действителност е създадена от въображението и творческата

енергия на автора и носи условен, функционален характер;

-изобразеният в художествения текст свят се съотнася с реалната действителност само

опосредствано, той я отразява, пречупва в съответствие с творческите намерения на
автора;

-художествения текст се поражда от конкретизирана формула действителност – смисъл

– текст.

Разбирането на художествения текст е пряко свързано с фазите, през които протича

неговото пораждане. Те са: мотив; комуникативно-естетическо намерение; художествен
замисъл; образно-семантично „сканиране“ на художествения замисъл /формеране на
личностни смисли/ с оглед на определена жанрова форма и творческите задачи на
автора; прекодиране на личностните смисли в езикови значения и назоваването им на
равнището на вътрешната реч формиране на микрообрази/; лексикално, граматическо и
графическо оформяне на езиковите знакове във външни речево изказване /художествен
текст/. Тъй като в художествения текст структурата на изказването е двойно обусловена
– лингвистично и естетически, то ефектът на възприемане и разбиране произтича от
взаимодействието на езиковата и естетическата знакови системи.
 Разбирането на художествения текст е пряко свързано и с езиковите средтва, които
му придават свой собствен облик и характиристики. Тези средства са: тропи, метафори,
метонимии, епитети, сравнения, стилистически фигури, градация, инверсия, реторични
въпроси и обръщения, анафори, хиперболи, литота, олицетворение и др. Друга
съществена характеристика на художествения текст е използването на фонетични
средства, като алитерация, асонанс, елипса и др. Всички тези езикови и фонетични
средства придават тази силно въздействаща върху мислите и чувствата на читателя
функционалност и разбирането на художествения текст се осъществява индивидуално,
уникално и с различна степен усвояемост. Затова тук разбирането се отнася до
индивидуалните възприятия на човек и въздейства върху развитието на неговите
личностни и специфични умения, които се отнасят до неговия вътрешен свят. От друга
страна това силно въздействие води до развитие на умения, нагласи и възприятия за
творческо писане. Въздействието на художествения текст е толкова силно, че може да
създаде възможности и условия за стимулиране творческия потенциал и преодоляване
на проблема на творческото писане, свързан с подготовката, уменията и знанията на
човек.

Разбирането на конвенционалин текст и художествен текст се осъществява на

различни етапи. Той е сложен процес, който е многопластов и включва в себе си
следните взаимосвързани и протичащи и едновременно протичащи процеси:

-Идентифициране на обекта от извънтекстовата реалност. Това съдържание, което се

извлича от текста в резултат на разбирането на съдържащите се в него езикови единици
и съотнасянето им с извънезикови реалности, препраща към денотата на текста. Затова
се нарича още пряко, буквално или денотативно значение на текста.

-Извличане на темата на текста от неговата езикова повърхнина. Това е основата на

цялостната смислова интерпретация.

-Извличане на дълбинния смисъл на текста – идеи, внушения, идеологически

стректери, вплетени в езиковите единици и комбинациите между тях. Това е
извличането на смисъла, който надхвърля конкретните значения на отделните текстови
елементи.

-Установяване на комуникативното намерение на адресанта, реализирано чрез текста.

-Установяване на мотивите за създаване на текста, като се използват предварителни
знания за автора, създадения в самия текст образ на автора, изводи от конкретната
ситуация на общуване и т.н.

Прякото езиково съдържание на текста е само подстъп към по-глобален замисъл, в

конструирането на който освен семантичните информации от езиковите изрази се
използват и други познания – за света, познания относно самия предмет на общуването,
познания с други текстове, с които даденият текст има интертекстуални връзки,
социални и културни норми, познавателни модели, изводи за връзки и зависимости и
др. Всички тези изброени познания са начин за преодоляване на проблема на
творческото писане, тъй като човек натрупва в себе си тези познания, разширява своите
знания и умения, както и потенциал и развива уменията си за творческо писане.

Творческото писане и проблемът на творческото писане

Творческото писане излиза извън рамките на традиционното писане. То се

характеризира с оригиналност и въображение. То не следва класически модел на
писане и не емитира нито един жанр. Творческото писане развива много способности у
човека като способност за учене, мислене, съприччастност, рразширява познанията за
нови изрази, подобрява речника и способността за концентрация, развива творческите
способности и въображението. Чрез творческото писане деца и възрастни създават
текстове от своето въображение и свой собствен инвентар, за което е необходима
основа. Тази основа се гради от познания и непрекъснато усъвършенстване на знания и
умения и от уменията за разбиране на текстове както художествени, така и
конвенционални. Често пъти проблема на творческото писане бива пренебрегнат или не
му се отдава достатъчно внимание, което води до създаване на не до там сполучливи
текстове поради недостатъчно натрупан опит и поради недостатъчно добра изградена
основа, която да подтикне авторите да творят с оригиналност и свобода. От друга
страна този проблем е свързан и с много опити за копиране на чужди текстове,
преправяне и т.н. отново поради липса на добре изградена основа от познания, което е
тедопустимо пре създаване на творчески текст. Творческото писане е свободата за
създаване на нещо ново, различно, иновативно и често се определя като иновативен
процес, с който се създава продукт даващ възможност на читателя да се докочне до
нетрадиционно, иновативно и различно изживяване.
 Творческото писане обхваща много и различни области и бива различни видове
според тях. Например: поезия; приказки; театър, сценарии; романи и др. Но проблемът
при създаването на един такъв текст се характеризира и това, дали авторът може да
въздейства на читателя по онзи различен начин, който може да промени светогледа и
вътрешните нагласи на читателя. Именно това въздействие се отнася за всички области
на творческото писане. Едно такова въздействие може да се постигне единствено чрез
умението на авторът да разбира текстовете, да разбира художествения текст, да разбира
конвенционалния текст и да може да трансформира това разбиране и да извлече от
ведовете текст ползите, средствата, спецификите, които да прилага при създаването на
творчески текст. Защото творческото писане е различно по своята същност, но
създаването му изисква широка мащабност от умения, които се натрупват от уменията
на автора да разбира текста.

Използвана литература:
1.Стамболов, И. Технология и философия на творческото писане. 2020

2. www.bg.economy-pedia.com

3. www.cheteneto.com

4. www.academia.edu

5. www.diuu.bg

6. www.liternet.bg