Трансформиращ

преразказ
Темата за трансформиращия преразказ е свързана с
възможностите на ученика да разбира, да разсъждава и да
извлича информация от текст. И с предходни публикации се
опитвам да предлагам идеи и стратегии в помощ на
учениците и на техните родители. Защото нищо не е
толкова важно, както развитието на умения и знания, които
децата може да получат в етапа на училищното си
образование. Умението да прочетеш, да разбереш, да
извлечеш необходимата информация и да съумееш да я
предадеш на друг – слушател или читател, е част от
грамотността. А тя, е основата, върху която всеки човек
гради собственото си утвърждаване. Тя е първото стъпало,
което гарантира успешна личностна реализация.
Грамотният човек е комуникативен, креативен и подготвен
за социално общуване. Той притежава определени езикови
възможности и това му помага да изразява собственото си
мислене, но и да убеждава останалите във вижданията си.
Умението за преразказване работи в тази посока.
Трансформиращият преразказ е инструмент за проверка на
знанията по граматика и лексика, съвместяването на
глаголните времена, както и на способностите за разбиране
и за извличане на информация, а после - и за нейното
структуриране и оформяне. Определението
“трансформиращ “ идва от глагола “трансформирам”. За
него може да прочетете, че означавa: преобразувам,
превръщам от едно в друго, видоизменям, изменям,
променям, преобразявам, превръщам, преустройвам,
поправям, сменявам. Такова наличие на синоними не е
повод да се разсейвам и да влизам в дискусия дали
глаголът, дошъл като заемка от английския език, е чужда
дума или чуждица. Приемам го като факт, с който ще се
съобразя. Задачата ми е да ви предложа моята стратегия
при писане на трансформиращ преразказ.
Макар и условно, мога да говоря за два етапа в нашите
действия. В началото си изясняваме добре какво се изисква
от нас. Ако текстът първо ни е поднесен на аудиозапис –
слушаме старателно и внимателно. Текстът е непознат и в
него се съдържа информация, за която не знаем нищо.
След връчването на текста и на хартия, го прочитаме също
толкова внимателно. Трябва да се съобразим и с времето, с
което разполагаме. Най-важното е да разберем смисловата
подредба на епизодите, да запомним сюжетното
съдържание и да вникнем в последователността на
протичане на действието, да откроим събитието или
събитията - мястото и обстоятелствата, както и героите –
имената им и съществуващите между тях
взаимоотношения. Опитваме се след слушането на
аудиозаписа и след запознаването с текста на хартия, “да
построим”, да подредим сбито сюжетното съдържание. Това
е като да скицира;е онова, което предстои да нарисуваме.
В етапа на писане и в зависимост от вида на
трансформиращия преразказ, ще ни се наложи да
възпроизведем всички или определени моменти от сюжета.
Преценяваме дали да правим въведение с представяне на
героя, както и дали се налага пренареждане на епизоди.
Правим сбит план. Изясняваме си глаголното време и
глаголното лице. Преразказваме сюжетното съдържание
със свои думи, вярно и без да си измисляме. Не правим
коментари и не изразяваме лична позиция. Използваме
подходящото глаголно време и наклонение. Превръщаме
пряката реч в непряка. Стилът трябва да е издържан, а
изреченията – синтактично правилни. Не е задължително да
се придържаме към изразните средства на автора. Не
пренебрегваме правописните, граматическите,
лексикалните и пунктуационните норми. Не подценяваме
графичното оформление на писмената работа. Пишем
четливо и отделяме думите и изреченията, открояваме
абзаците. Сами преценявате дали да пишете чернова,
съобразявайки се с времето, с което разполагате за
справяне със задачата.
Трансформиращият преразказ може да е от името на
неутрален разказвач, от името на герой, а може задачата да
е свързана с внасянето на нов герой, с дописване на край
или промяна на края, подмяна на герой и т. н .И тъй като
прецених, че за видовете трансформиращ преразказ
можете да прочетете в много други източници, реших да ви
напомня за съществените разлики между два от тях –
преразказ от името на неутрален разказвач и преразказ от
името на герой. Кои са тези различия? При първия има едно
условие – оригиналният текст да е в Аз-форма, първо лице
единствено или множествено число. Тогава ние като
разказвач сме в ролята на наблюдател. Представяме си, че
сме пред голям екран и регистрираме последователно
случващото се. Решаваме в кой момент преразказът ни ще
е сбит, и в кой - разширен. Глаголното време е сегашно
историческо, трето лице, единствено и множествено число.
Допълнителнте спомагателни времена са минало
неопределено и бъдеще. Не разместваме епизодите. При
втория вид преразказваме от името на един от героите,
представен с въведение в началото на преразказа.
Включваме само онези епизоди, в които той присъства като
участник или като свидетел. Превъплощаваме се в този
герой и преразказваме за себе си и за онова, което
виждаме, чувстваме и чуваме. Глаголното време е минало
свършено, първо лице, единствено число. Спомагателните
форми са за минало несвършено, минало предварително и
бъдеще време в миналото.
Лоша стратегия е да си мислим, че знаем всичко по темата.
Представете си, че тръгвате на път. Какво правите –
подсигурявате се с информация и пътна карта. Ще се
радвам, ако моите публикации са вашата пътна карта за по-
лесно справяне с писането, четенето и разбирането.