Великотърновски университет

„Св.св. Кирил и Методий”

Филиал Враца

Реферат
по
Речево-етикетно образование в началното училище
на тема: Обучението в речев етикет

Разработил: Проверил:
Емили Лазарова гл. ас. д-р Мила Гълъбова-Маринова

Специалност:
ПНУП, 3 курс,
6 семестър

Фак. №:
2021011572
Съдържание:

Увод ……………………………………………………………………………… 3

Лингвистични основи на обучението в речев етикет ………………………… 4

Същност на речевия етикет ……………………………………………………. 5

Българският речев етикет ……………………………………………………… 6

Морфологична характеристика на българския речев етикет ………………... 9

Социолингвистически особености на съвременния речев етикет …………. 10

Социостилистически поглед ………………………………………………….. 12

2
Увод

Речевата култура се свързва с нещо повече от владеене на език. Тя е ярък

израз на личността на общуващия – на неговите културни ценности, духовни
хоризонти, умения за изява на Аза и взаимодействие със системата Азове.
„Преведено“ на езика на педагогическата наука, това означава: целенасочената,
системна грижа над речевата култура от първите дни на ученика в училище е
инструмент за многомерно изграждане на детската личност – в емоционален,
комуникативен, социален и когнитивен план.

3
1. Лингвистични основи на обучението в речев етикет

Речевият етикет е отличително лингвистично явление, което се реализира

само в условията на общуване на отличителни ситуации. Затова, преди да бъде
дефинирано, трябва да бъдат представени някои по-общи понятия като общуване,
комуникация, комуникативна ситуация.
➢ Общуване – процес, реализиращ се в определена социална общност.
То възниква по силата на обществената потребност и обезпечава
колективна дейност. Има 3 страни:
• Комуникативна – обмен на информация м/у общуващите;
• Интерактивна – обмен на действия;
• Перцептивна – взаимовъзприемане и взаиморазбиране м/у
общуващите.

Често в научната литература термините общуване и комуникация се ползват като

синоними, тъй като в процеса на общуване е трудно да бъдат разграничени
посочените 3 страни.

➢ Комуникация – обмен на знакови структури, чрез които се поражда

смисъл. Единици на комуникацията са текстове, които винаги биват
създавани, предавани и получавани от реални субекти, ангажирани в
съвместна социална дейност. Всеки текст като средство за общуване
винаги се реализира в конкретна комуникативна ситуация.
➢ Комуникативна ситуация – комплекс от участници в комуникацията,
инструментариум на комуникацията ситуативен контекст и предмет на
комуникацията.
Участници в комуникацията са адресант (изпращач на даден текст) и адресат
(получател).

Ситуативният контекст включва:

• Дейностен контекст, т. е. типа социално взаимодействие, който поражда
импулс за комуникация;
• Място на комуникация – обстановката, т. е. общуване на публично място или
в домашни условия, в официална или неофициална обстановка и др.;
• Време на комуникацията – касае продължителността на взаимодействието и
времевата дистанция м/у общуващите.

4
Предмет на комуникацията – това е съотношението м/у текста и обозначения от
него отрязък от действителността (всеки текст има тема, която пресъздава някаква
реалност).

2. Същност на речевия етикет

В ежедневната си дейност човек неименуемо влиза във взаимоотношения с

други хора. При тези контакти индивидът се съобразява с приети и утвърдени в
обществото закони. Така той мотивира своето поведение в социален контекст. За да
се дефинира речевият етикет, е необходимо той да се разгледа в контекста на някои
по – общи понятия, а именно:
➢ Поведение - начин за отнасяне към нормите на дисциплината или морала.
Поведението на личността се изразява чрез съвкупност от действия и
постъпки. За вежливите, възпитани и коректни хора казваме, че са културни.
Културата на поведението изисква спазването на точно регламентирани в
обществото правила;

➢ Етикет - установен ред, система от правила, определящи формите на

общуването, държанието, поведението, обноските в даден обществен или
социален кръг;

➢ Речево поведение – Речевото поведение е разновидност и съставна част на

социалното поведение и представлява автоматизирана стереотипна речева
проява, свързана често повтаряща се при общуването типична ситуация.
Постоянните признаци, обуславящи речевото поведение на индивида са:
образование, възраст, професия, местоживеене, националност, пол. По време
на общуване, съгласно конкретната ситуация, човек придобива и т. нар.
временни характеристики, които съществено влияят в/у неговото речево
поведение. Така например индивидът има едно речево поведение на
работното си място и съвсем различно на спортно състезание, когато е в
позицията на зрител. С др. думи речевото общуване налага непрекъснато
превключване на различни лингвистични и паралингвистични (мимика,
жестове) кодове;

5
 ➢ Етикетна норма – съвкупност етикетни средства и правила за тяхната
употреба. Тя узаконява инвариантния характер на етикета и създава обща
устойчива етикетна практика за цялата нация. Етикетната норма следва
динамиката на социалните промени в обществото. Етикетната норма пази и
свои национални традиции и по това се различават отделните национални
етикети. За да се спазва етикетната норма, е необходимо индивидът да
притежава етикетна компетентност;

➢ Етикетна компетентност – Етикетната компетентност изисква познаването на

етикетния код и осигурява функционирането на етикетната норма като етикет
на поведение.
Специалистите лингвисти диференцират различни нива на етикетна
компетентност, а именно:

• Езиково- етикетна компетентност – знания, за етикетните единици от темите

на речевия етикет;

• Речево- етикетна компетентност – знания и умения за ситуативна употреба на

етикетните единици от темите на речевия етикет;

• Комуникативно етикетна компетентност – знания и умения за конструиране

на диалогово единство на речевия етикет (реплика- стимул и реплика-
реакция), хармонизирано със съответния параезик.

3. Българският речев етикет

Във всеки език има установени изрази, които се употребяват в строго

определена обстановка, по определен повод. Тези изрази съставят определен езиков
(речев) код. Те са свързани с правилата за речево поведение на
говорещите/пишещите, с речевия етикет. Речевият етикет определя какви изрази да
се употребяват в точно определени ситуации. Тези изрази са приети от всички
носители на езика и се употребяват от всички като постоянни клишета. В този
смисъл речевият етикет, в това число и българският речев етикет, се определя като
присъщите на всеки народ изрази, които се предпочитат в определени, често

6
срещани ситуации. Например: ако обичате, моля за извинение, много Ви моля,
пожелавам Ви всичко най-хубаво и т. н.

Българският речев етикет функционира в следните тематични ситуации:

• Обръщение и привличане на вниманието;

• Поздрав;
• Прощаване;
• Извинение;
• Благодарност;
• Молба;
• Поздравление;
• Пожелание;
• Покана и предложение;
• Запознанство;
• Комплимент;
• Съчувствие и съболезнование.
Единиците на речевия етикет, в частност на българския речев етикет, са:
А) Лингвистични;
Б) Паралингвистични.
Лингвистичните единици на речевия етикет са наречени „етикетни формули”.
Посредством тях се реализира общуването между носителите на езика в точно
регламентирани ситуации. Формулите на етикета имат граматичен статус на особен
клас фразеологизирани изречения и съдържат набор от конотативни признаци като
„официалност”, „уважителност”, „социална дистанция” и др.. Етикетните формули
са общоупотребими и добре познати на всички членове на езиковия колектив. В
научната литература те често се назовават „шаблонизирани, стереотипни изрази за
вежливост”. В значението на тези определения не се влага отрицателен стилистичен
нюанс, тъй като при етикета шаблонът е необходимост, произтичаща от неговите
апелативни и комуникативни функции, оптимално реализиращи се именно при
ограничен набор от знаци. Прекомерното разширяване на тази знакова (семиотична)
система би влязло в противоречие със системния й характер.
Ето някои от етикетните формули на съвременния български етикет, представени в
контекста на тематичните ситуации, в които те функционират:

7
 • „Обръщение и привличане на вниманието” – напр.: „Господине!”,
„Госпожо!”, „Дами и господа!”
• „Запознаване” - напр.: „Приятно ми е да се запознаем!”
• „Поздрав” - напр.: „Добро утро!”
• „Прощаване” - напр.: „Довиждане!”
• „Молба” - напр.: „Моля те/Ви!”
• „Благодарност” - напр.: „Благодаря ти/Ви!”
• „Извинение” - напр.: „Извинявай/Извинете!”
• „Покана и предложение” - напр.: „Заповядай/Заповядайте!”
• „Пожелание” - напр.: "Бъди/бъдете здрав!"
• „Комплимент” - напр.: „Изглеждаш/изглеждате чудесно!"
• „Поздравление” - напр.: „Поздравявам те/Ви с юбилея!”
• „Съчувствие и съболезнование” - напр.: „Моите съболезнования!”

В условията на устното общуване езиковите етикетни изрази се

синхронизират с паралингвистични етикетни средства. За единица на вербалната
(лингвистична) микросистема на българския етикет се приема езиковата етикетна
формула, а за единица на невербалната (паралингвистичната) микросистема -
невербалният знак с етикетно предназначение. В рамките на паралингвистичната
етикетна микросистема съществуват различни типове средства според характера на
тяхната материализация в речевия акт. Въз основа на различие по признаците
„звучене” и „движение” се диференцират: звукови (фонационни) и теледвигателни
(кинесически) знаци, оторизирани с етикетни функции. В лингвистичната наука
етикетните средства с кинетична природа се наричат още „паралингвистични
етикетни кинеми”. Според някои изследователи съставките на този етикетен „език”
са две - жестове и мимики, а според други са пет - жестове, мимики, пози, изрази на
лицето, симптоми на душевни състояния. Паралингвистичните кинеми допълват
словото, уточняват го или го заменят, но в много редки случаи.
Най-употребяваните днес български етикетни кинеми са описани във връзка с
основните тематични етикетни ситуации, а именно:

• „Обръщение и привличане на вниманието” - усмивка - ведра; кимане с

глава; размахване на издигната ръка и др.;
• „Поздрав” - кимане с глава; целувка; ръкостискане; усмивка - ведра и
т.н.;
• „Прощаване” - ръкостискане; прегръдка; целувка и др.;

8
 • „Извинение” - лек поклон с тяло; усмивка-полуусмивка; ръкостискане
без или с потупване по рамото и т.н.;
• „Благодарност” - ръкостискане; усмивка - широка, спокойна; прегръдка
с целувка и др.;
• „Запознаване” - ръкуване; кимане с глава; усмивка - ведра и пр.;
• „Поздравление” - ръкостискане; целувка; прегръдка; ведра усмивка и
т.н.;
• „Пожелание” - ръкостискане; целувка с или без прегръдка; усмивка -
широка, ведра и др.;
• „Молба” - поглед - тревожен, молещ; усмивка - едва забележима и т.н.;
• „Покана” - дясна ръка с прибрани пръсти и косо обърната напред длан
се изнася встрани; усмивка - широка, доброжелателна; поглед -
насърчаващ и др.;
• „Съболезнование” - ръкостискане; потупване по рамото; поглед -
дълбок, съсредоточен и т.н.;
• „Комплимент” - пляскане с ръце; поглед с широко отворени очи;
усмивка - ведра, широка и др.

4. Морфологична характеристика на българския речев етикет

В българския речев етикет е прието в определени ситуации, при изразяване

на учтивост да се ползват формите за ІІ-ро лице, множествено число на личните и
притежателните местоимения, например: Вие, Ви, Вас, Ваша и т.н. вместо ти, тебе
(теб), те, твой, твоя. Граматични начини за изразяване на вежливост се срещат в
етикетната система на много европейски езици, но нашият речев етикет има своя
морфологична специфика. При употребата на транспозитива "Вие" с формите за ІІ-
ро лице, множествено число на личните и притежателните местоимения се
съгласуват глаголите, изпълняващи синтактична служба на сказуеми (например:
„Вие имате думата!”), и миналото причастие, образувано с окончание -л (например:
„Добре дошли!”). Когато след формите на глагола „съм” следва прилагателно име
или страдателно причастие, образувано с помощта на окончанията -н или -т, то не
бива да се съгласува по число с местоимението „Вие” (например: „Вие сте
уморена!”, „Вие сте уморен!”).

9
 В писмената реч личните и притежателните местоимения, употребени като
специфичен за етикета ни знак за социална дистанция, се отбелязват с главна буква
(„Радвам се да Ви видя!”, „Приятно ми е да се запозная с Вас!”, „Извинете, тази
книга Ваша ли е?”).

5. Социолингвистически особености на съвременния български

речев етикет

При проучването на речевия етиет в социолингвистиката се оперира със

следните основни понятия: „социален статус (+престижност/-престижност) на
комуникантите”; „статусна разлика (асиметрия, дистанцираност; подредност,
надредност)”; „статусно равенство (симетрия, солидарност)”; „социални роли на
събеседниците”; „езикова и речева ситуация”; „речева проява”; „равнище на речевата
проява (официално/неофициално)”; „тоналност (стил) на речевата проява”.
Социалният статус на общуващите се определя от следните диференциални
признаци:

• Възраст (деца, младежи, средно поколение, възрастно поколение);

• Образование и професионално занимание (основно, средно, висше
образование; интелигенция/неинтелигенция);
• Възпитаност (невъзпитани, слабо възпитани, възпитани);
• Пол (женски, мъжки);
• Местожителство (жители на града и жители на селото).
Изборът на социална роля е свързан с наличието на съвкупност от
диференциални признаци, които изпълнителят й притежава (възраст, образование,
професионално занимание, местоживеене, възпитаност, пол). Социалните роли на
комуникантите са строго определени в условията на конкретната речева проява,
изпълняваща етикетни функции. Изменението на елементи от речевата ситуация, в
която попада адресантът, води до промяна в социалната роля. А това предполага
умения за смяна на социолингвистичния код. В тези случаи, специалистите говорят
за ситуативна роля на общуващите. Социолингвистите отбелязват, че всяка ситуация
предявява определени изисквания към речевото поведение на комуникативните
партньори. В същото време държанието на всеки общуващ се обуславя и от
постоянните му социални характеристики (образование, служебна позиция и др.).

10
Така например, в магазина, в ролята на купувачи интелигентът и слабо грамотният
имат съвсем различно речево поведение.
Важен фактор за избора на уместни етикетни знаци в условията на конкретна
речева проява е социалният статус на общуващите. Когато адресантът и адресатът
са в симетрични (солидарни, равнопоставени) отношения помежду си, в
социолингвистиката се говори за статусно равенство между комуникативните
партньори. Социалният статус предполага и друг вид отношения между
общуващите - несиметрични. В такъв случай е налице статусна разлика (асиметрия,
дистанцираност). Статусната разлика бива: възходяща, т.е. адресантът е на по-
ниско социално равнище от адресата (надредност на адресата по отношение на
адресанта); низходяща, т.е. адресантът е на по-високо социално равнище от
адресата (подредност на адресата спрямо адресанта).
Социолингвистите проследяват връзката между социалната роля и
социалния статус на комуникантите. Социалната роля е нормативно одобрен от
обществото вид поведение, очакван от всеки заемащ дадена социална позиция, като
под социална позиция (статус) се разбира формално установено или мълчаливо
признавано място на индивида в йерархията на социалната група. Социалната роля
е форма на обществено поведение на човека, обусловена от неговото положение:
• В някоя социална група (напр. в семейството роли на баща и син)
• В някаква ситуация на общуването – например, в ситуацията купуване
– продаване (роли на продавач и купувач).
С термина „социален статус” пък се означава съотносителната (по оста: по-
високо - по-ниско) позиция в социалната система, определяна по ред признаци.
Статусът отговаря на въпроса „Какъв/кой е той?”, а ролята - на въпроса „Какво
прави той?”. Затова може да се каже, че ролята представлява динамичният аспект
на статуса.
Върху избора на етикетните единици влияят и други социални фактори.
Много важно е съобразяването с равнището (регистъра) на речевата проява. Ако
то е строго официално, се неутрализира признакът „симетричност”, т.е. фактът, че
адресантът и адресатът са равнопоставени, губи своята актуалност. В такъв случай
се налага например добри приятели да разговарят на „Ви”. Обратно, когато една
речева проява се осъществява на подчертано неофициално равнище, значителна
част от задължителните при други обстоятелства етикетни реплики отпадат въпреки
несиметричните отношения между участниците.
Всеки речев акт с етикетен характер се реализира на определено равнище,
което има два полюса - полюс на строго официалната комуникация и полюс на
неофициалните прояви. Колкото е по-висока степента на официалност, толкова по-
11
стриктно е регламентиран задължителният ритуален характер на етикетните
изразни средства. В сила е и обратната зависимост - речевите прояви на
неофициално равнище освобождават етикетните знаци от ред изисквания, свързани
с официалния регистър на общуването.
По време на речевата комуникация се реализира сложен механизъм за
„включване” и „превключване” на отношения от типа:
официалност/неофициалност; интимност/деловитост и т.н. Ясно е, че в условията
на етикетното общуване е задължителна съобразеност на речевото поведение с
конкретна ситуация и съответно - ползване на етикетни знаци (лингвистични и
паралингвистични), адекватни на комуникативния континуум.

6. Социостилистически поглед

За да се очертае стилистичната специфика на съвременния ни речев етикет,

трябва да се анализират следните проблеми:

• Връзка между речевия етикет и функционалните стилове;

• Функции на етикетните формули в устната и в писмената реч;
• Съотношение между социолингвистичните и стилистичните
характеристики на етикетните единици;
• Експресивно-стилистични качества на етикетните формули.

Етикетната речева микросистема е надстилово явление и това я освобождава

от категорична маркираност към определен речев стил. Най-типично за нея е
спонтанното устно диалогично общуване. Това я сближава с разговорната реч. Но
отличителната за етикетните формули опозиция „официалност/неофициалност” не е
релевантна за разговорната реч. В такъв случай, най-точно е да се каже, че речевият
етикет не принадлежи, нито към разговорния стил, нито към разговорната реч, при
все че формулите му се ползват най-интензивно в устната форма на разговорния
стил.
Функциите на етикета на речта са слабо изразени в научния стил (особено в
условията на писмено общуване). В отделни ситуации (при устна комуникация) се
изисква употреба на етикетни формули, например: отправени към аудитория
поздрав, обръщение, благодарност за оказаното внимание и т.н.

12
 Етикетът на речта е с ограничени функции и в художествения стил. Понякога
тук в речта на персонажа или в авторовото обръщение към читателя се срещат
формули за проява на вежливост.
Публицистичният стил също предполага стеснена употреба на етикета на
речта (например: обръщения към обобщен адресат).
Много по-важна роля на речевия етикет се отрежда в официално-деловия
стил. В редица текстове задължително функционират етикетни единици от
ситуациите „Обръщение и привличане на вниманието”, „Поздрав”, „Благодарност”.
Формата на речта също налага стилистични ограничения при употребата на
речевия етикет. Етикетните формули функционират най-динамично в условията на
устната диалогична реч. Една от специфичните ситуации тук е свързана със
случаите, когато каналът на връзката между събеседниците е пространствено
непряк, т.е. става дума за нормите на т. нар. „телефонен етикет”.
Епистолярният жанр, като принадлежащ на писмената реч, също предявява
специфични изисквания за употреба на речевия етикет.
В писмото присъстват много етикетни формули:
• Обръщение за установяване на контакт с адресата; пожелание, което се
помества накрая, след основния текст;
• Подпис;
• Заключителни етикетни реплики.
Единиците на речевия етикет се употребяват и в други жанрове на писмената реч:
заявления, официални покани, поздравителни адреси.

Социолингвистичните характеристики са по-детайлни от традиционните

стилистични. Сред последните няма такива, които да обозначават маркираността на
дадени етикетни формули към групата на младежите или към групата на
възрастното поколение; към групата на интелигенцията или към тази на
слабообразованите носители на езика и т.н. Диференциацията в стилистиката е по-
обща: книжовно/просторечно. Този факт изисква при лингвистичното наблюдение
над етикета на речта да се съвместят социолингвистичният и стилистичният поглед.
Стилистичните особености на етикетните формули пряко се свързват и с
експресивните им свойства. Във връзка с това устойчивите изрази на общуването
подлежат на класификация по експресивно-стилистична скала. Единиците за
стилистично повишение и за стилистично понижение се съпоставят с т. нар.
„неутрално средство”, което е „експресивно нулево”. Независимо обаче дали
отчитат повишение, или понижение по скалата, етикетните формули винаги имат
оценъчна характеристика. Благодарение на устойчивата експресивно-стилистична

13
маркираност на етикетните единици речевият етикет изпълнява основната си
служба да установява и поддържа контакт между общуващите в определена
тоналност.
Сред формулите на етикета отсъстват рязко отрицателни експресивни
показатели. Това е следствие на целта на етикетната комуникация – да
синхронизира отношенията между комуникативните партньори.
Експресивната окраска на етикетните формули не се преценява с оглед на
вътрешнолингвистичните й свойства, а се проявява в контекста на конкретна
ситуация, на речевото обкръжение. Например, етикетната формула "Уважаеми
господине, имам честта да Ви поздравя!" на пръв поглед съдържа показател за
висока стилистична експресия. Поднесена обаче в неофициална приятелска
обстановка, тя води до друг стилистичен ефект - на комизъм.
От казаното дотук става ясно, че характерът на взаимоотношенията между
събеседниците и обстановката на общуването обуславят тоналността при проявите
на речева вежливост. Тоналността, на свой ред, изисква определена експресивно-
стилистична конотация на етикетните знаци.
Тоналността е обективна и субективна. При обективната етикетните формули
се разглеждат като факт на езика. Субективната тоналност се свързва с конотации от
по-висок, надлингвистичев ранг – характер на отношенията между комуникантите,
обстановка на общуването. В този смисъл тя често не съответства на обективната
тоналност, присъща на дадената етикетна формула.
Релацията между лингвистичните и екстралингвистичните явления,
проявяваща се в стилистичната маркираност на етикетните формули, дава
основание на специалистите да говорят за социостилистична класификация на
етикетните езикови средства. При нея се вземат предвид следните признаци:

• Социолингвистични характеристики на обобщения адресант и адресат;

• Обстановка на общуването (официална/неофициална);
• Характер на взаимоотношенията между комуникантите,
предопределящ тоналността на речевата проява;
• Положение на общуващите (контактно/дистантно);
• Форма на текста (устна/писмена).
Формалните елементи на високия стил, проявяващи се в етикетните формули,
свидетелстват за определени социолингвистични признаци на общуващите
(статусна асиметрия; делови характер на отношенията) и за официалността на
комуникативната обстановка.

14
 В непринудена обстановка на общуването, при социалностатусна
равнопоставеност и фамилиарни отношения между комуникантите стилистично
завишените формули са неуместни. В подобни ситуации употребата им цели
комичен ефект. Тук се ползват стилистично занижени устойчиви изрази на
общуването, което обаче не нарушава одобрителната експресивна оценка.
За да се направи социостилистичен анализ на етикетните формули, се
ползва следната характеризираща скала:

• тематична група;
• оттенък на значението;
• адресант/адресат (социолингвистична характеристика;
симетрия/асиметрия в комуникативната ситуация);
• официална/неофициална обстановка на общуването;
• ти/Вие-форми на обръщение;
• тоналност на общуването.

Тематичната група обхваща етикетните формули от всеки синонимен ред. Те

са обединени от общо значение (поздрав, прощаване, молба, благодарност,
извинение и т.н.).
Оттенъкът на значенията се проявява в контекста на общото значение на
формулите от тематичната група (напр.: „Довиждане!” - общо значение; „До
утре!” - указание за срока на раздялата).
Адресантът и адресатът притежават диференциални социални признаци.
Релевантните белези за тях са: възраст, пол, образованост, професионално занятие,
местоживеене. В конкретните речеви прояви социалните роли на събеседниците са
променливи. Този комплекс от признаци на комуникантите влияе съществено върху
избора на стилистичната маркираност на етикетните формули.
Обстановката на общуването бива официална и неофициална. На свой ред,
официалната обстановка се подразделя на строго официална и
неутралноофициална. Строго официалната обстановка изисква стриктно спазване
на протоколни етикетни предписания. За нея са характерни стилистично маркирани
формули от типа: „Имам честта да Ви поздравя!”. Официалнонеутралната
обстановка се свързва с характерни роли на комуникантите като: продавач/купувач;
администратор/клиент и др. под. В ситуациите, когато преобладава неутралността
на регистъра, се ползват етикетни формули от типа: „Младежо!”, „Момиче!”. При
превес на официалността, функционират езикови етикетни стереотипи като:

15
„Господине!”, „Госпожо!”, „Извинете!”. Неофициалната обстановка не изисква
строго спазване на протокола. Общуването е фамилиарно (семейно, приятелско, в
тесен служебен кръг и т.н.). Превес имат стилистично неутралните и стилистично
понижените етикетни формули. Например: „Моля те!”, „Направи ми една услуга!”,
„Ще ми помогнеш ли?”.
Ти/Вие-общуването се определя както от регистъра на речевата проява
(официален/неофициален), така и от социалните позиции - статуси и роли, и
характера на отношенията между комуникативните партньори.
Тоналността на общуването е в зависимост от обстановката, в която протича
речевата изява, и от отношенията между комуникантите (делови, приятелски и т.н).
Повишаването на тоналността води до експресивно-стилистична възходяща
градация на етикетните формули. Обратно - понижаването й изисква употреба на
„по-непрестижни” езикови единици на етикета. Различават се три вида тоналност:

• неутрална, нулева („Добър ден!”, „Благодаря!”);

• по-висока от неутралната („Позволете да…”, „Имам удоволствшето
да…”);
• по-ниска от неутралната („Здрасти!”, „Чао!”).

Експресивно-стилистичната характеристика на формулите концентрира

проявата на изброените дотук показатели. Тя дава обобщена представа за
стилистичната същност на етикетните езикови стереотипи. Неутралните формули са
съотносими с т. нар. „нулева тоналност”. В тях не се проявява избирателност по
отношение на регистъра на речевия акт и на социалните признаци на
събеседниците. Стилистично повишените етикетни езикови средства съответстват
на официалната обстановка на общуването. Адресатът е симетричен или по-
високостоящ от адресанта. Стилистично повишените етикетни формули се
съотнасят с тоналност, по-висока от нулевата, и с Вие-общуването. Стилистично
понижените етикетни езикови средства се ползват, когато адресатът е социално
симетричен или по-ниско поставен от адресанта. Комуникативната обстановка е
неофициална, тоналността е по-ниска от нулевата. Общува се на „ти”.
Етикетните кинеми също са маркирани стилистично. М. Виденов
диференцира „нормативен паралингвистичен комплекс”, състоящ се от предписания
с индивидуален, регионален и интернационален характер. Тези предписания се
изработват заедно с езиковите и са задължителни за членовете на дадена общност
при определена ситуация. Дадена стилна сфера изисква адекватен стилов израз.

16
Така например, жестовете, разрешени сред приятели (потупване по рамото, махане с
ръка и пр.), могат да са неучтиви и дори забранени в друга среда. Във връзка с това
е въведено понятието „паралингвистическа стилистика”.

17