Есе

I. Обща характеристика

1. Разсъждаващо-аргументативен текст: формулиране на собствена гледна точка по

зададения проблем

2. Разсъжденията върху дадения проблем също аргументират позицията на пишещия. В

процеса на разсъжденията се формулират твърдения, които трябва да се докажат.

3. Аргументите се илюстрират с примери от различни сфери: литература, история, кино,

театър, личен житейски опит.

4. Темата за есето е върху морален, нравствен или граждански проблем. Есето е

полифункционален жанр: може да е и художествен, и публицистичен, и научен жанр; може
да е литературно, философско, историческо и т. н.

I. Увод – поставя темата като проблем, аспектите на нейното разбиране. Изяснява

значимостта на тази тема за пишещия. Кратък е. Подготвя появата на тезата.
Не е задължителен!

III. Теза
1. Няма точно фиксирано място.
2. Отделните подтези в нея могат да се поднесат като единно цяло, но могат и една по една,
придружени със съответната аргументация и илюстрация с примери.
3. Критерии за оценка: целенасочена; синтезирана; с ясно открояващи се подтези; подготвяща
появата на доказателствената част.

III. Доказателствена част

1. Свободна композиция: микротезата (едно твърдение, т.е. един аспект на тезата),
разсъжденията и примерите могат да са в различна последователност.
Състои се от:
1.2. Разсъждения върху факти от различни сфери на живота.
1.3. Преразказ на житейски ситуации.
N.B. Примерите сами по себе си не са доказателства. Разказаните случки само илюстрират
на базата на какъв опит е изградено изказаното мнение. Доказателства са само
разсъжденията!
2. Изчерпателност – достатъчен е един пример, който адекватно да илюстрира твърдението
(подтезата). Ако примерът може да бъде оспорен, то той не е убедителен.
N.B. Тук не ствава дума за контрааргументи, т.е. различна гледна точка на четящия по
проблема от тази на пишещия, а за неубедителност на разсъжденията по представения
 пример! Тоест двамата имат едно и също мнение, но пишещият не го е аргументирал
убедително.

3. Критерият за задълбоченост се припокрива с този за изчерпателност.

IV. Заключение – извлича безспорни истини за човека и света.

IV. Композиционно оформяне на писмения текст

1. Подтезата (твърдението), прилежащите му пример(и) и негов(и) анализ(и) са една смислова
подчаст (абзац). Уводът (ако има такъв) и изводът са абзаци.

V. Стилно – езикови критерии

1. В писмения текст трябва да се спазват правописните, граматичните и
пунктуационните норми на книжовния език.
2. Стилът на съчинението е научен, примесен с художествен. Използват се
термини.
3. Езикът да е разнообразен, да не се повтарят едни и същи думи в съседни
изречения, а да се борави със синоними.
4. В есето, въпреки че е свободен текст (повече художествен, отколкото
научен), не се борави с литературни термини, също не се допуска
некнижовна лексика.

Критерии за оценка на есе (30 точки)

1. Компетентности за изграждане на есе – 22 точки

1.1. Недвусмислено изразяване на лична позиция, провокирана от
поставения проблем – 2 т.
1.2. Полагане на проблема в актуален контекст – 2 т.
1.3. Използване на подходящи стилно-езикови средства за постигане на
убедителност и въздействие – 3 т.
1.4. Умение за интерпретиране на различни аспекти на проблема – 3 т.
1.5. Теза, съответстваща на формулирания проблем – 3 т.
1.6. Целенасочена и задълбочена аргументация – 3 т.
1.7. Логическа или асоциативна организация на текста – 3 т.
1.8. Логически последователни и смислово обвързани композиционни
части – 3 т.
2. Езикови компетентности – 8 т.
2.1. Владеене и прилагане на лексикална норма – 2 т.
2.2. Владеене и прилагане на граматична норма – 2 т.
2.3. Владеене и прилагане на правописна норма – 2 т.
2.4. Владеене и прилагане на пунктуационна норма – 2 т.