КУРСОВА РАБОТА

по

Дисциплината : БИЗНЕС КОМУНИКАЦИИ

Преподавател: ВелизарПетров

Тема: Същност и принципи на комуникациите

Разработил: Бранимир Калинов Дечков

Факултетен №191420321011

Специалност: Стопанско управление

Трети курс, първи семестър - 2021/2022 г.

1
 Комуникацията неразделна част от съвремието

Същност на процеса общуване

Общуването е основен проблем на социалната психология и на психологията на

мениджмънта. Като социален феномен общуването е привличало вниманието още на древните
философи. Между тях са Сократ, Демостен, Перикъл и Цицерон. Известно е че Сократ е
разработил диалога както метод на общуване. Платон е изследвал връзката между звуковете и
тяхното значение, а Демостен и Цицерон доказват изключителната сила на ораторското
изкуство. Общуването е основна социална потребност на човека. Доказано е че хората не
могат да съществуват без да общуват. Корените на общуването ние търсим в
самата жизнена дейност. Именно чрез общуването се реализира цялата система от жизнени
отношения на човека. Общуването е важно и в емоционално отношение. Чрез общуването
хората изразяват не само своите мисли, но и своите чувства. Хората общуват помежду си не
само за да осъществят основната си жизнена дейност, но и да изпитат удоволствие от самото
общуване. Нещо повече през последните 50-60 години на нашия век психолозите са доказали
че по-високата компетентност в общуването изпълнява ролята и на защитен механизъм срещу
стресовите фактори на дадената среда. Не случайно Рокфелер заявява, че общуването е
способност, за която трябва да се плаща, както се плаща за кафето и захарта: Аз ще платя
повече на човек, който има тази способност, отколкото за всяка друга негова способност.
Анализът на общуването налага да се разкрият същностните страни, съставките, компонентите
на понятието общуване. Голяма част от авторите са единни в разбирането си, че общуването
съдържа 3 взаимно свързани страни: 1)комуникативна страна в този случай общуването се
разглежда като обмен на информация, т.е. като комуникация 2)интерактивна страна тук
общуването разглеждаме като взаимодействие. То се характеризира като обмен на действие
или поведенчески актове, в резултат на което се стига до промяна на външното поведение или
на вътрешната психическа дейност на участниците в общуването. 3)перцептивна страна от
тази страна общуването се разглежда като взаимно възприемане и взаимно разбиране на
субектите на общуването.

От казаното следва, че общуването не е възможно без обмяна на информация между

общуващите, но то не се изчерпва с тази обмяна, а обезателно включва взаимодействието и
взаимно-разбирането и постигането на съгласие и задоволяване на потребностите от
емоционално въздействие. Науката за общуването е много млада. Един от първите допринесъл
за нейното оформяне, като изключим древните философи, е Дейл Карнеги. През 1936 той
издава книгата Как да печелим приятели и да влияем на хората. В САЩ работи фондация на
негово име. Нейните проучвания показват, че дори и в инженерните науки само 15% от успеха
се дължи на техническите познания на хората; останалите са плод на техните личностни
качества и на способността им да общуват с другите. Дейл Карнеги има множество
последователи Ласуел, Шенъм, Белоу и др., които разкриват логиката на комуникативния
процес

Думата комуникация тук ще бъде използвана в много широк смисъл да включва всички
процедури, чрез които даден ум може да оказва влияние на друг. Това, разбира се, предполага
не само писана и изговорена реч, но и музика, изобразителни изкуства, театър, балет и
всъщност цялото човешко поведение. Може да използва още по широко определение на
комуникацията, а именно такова, което би включило процедурите, чрез които един механизъм
оказва влияние на друг механизъм Клод Шенън Тази дефиниция почива на идеята за
влиянието или ефекта, а не на пренасянето на нещо.

Информацията е всяко съдържание, което намалява несигурността или броя на

алтернативните възможности в дадена ситуация. Тя може да включва чувства, факти, мнения,
напътствия или убеждения. Не е необходимо тя да бъде идентична както при изпращача, така
2
и при реципиента. По полезно е да си представяме един или повече човека или единици, които
идват до дадена отделна информация, всеки със своите собствени нужди и намерения, всеки
разбиращ и използващ информацията по свой собствен начин.

Следователно комуникацията е базирана на взаимоотношение. Това взаимоотношение

може да съществува между две лица или между едно лице и много други лица. Комуникация
може да стане между група и отделно лице, между колективно общество и индивид, между
общество и група или организация. Същността на това взаимно отношение е те да
бъдат в тон една с друга, като се насочват към една и съща информация. Този централен
елемент на комуникационно взаимоотношение обикновено е въплътен в определени социални
връзки, които помагат за употребата и интерпретацията на информацията. Човек, който чете
своя вестник, може да пристъпва в това взаимоотношение всеки ден с определени очаквания и
определена степен на доверие, които се различават от тези, с които той би пристъпил, да
речем, към писмо от някой непознат. Не е необходимо това взаимоотношение да бъде
непосредствено. Дефиницията на Кули говори за начините на предаване на символи през
пространството и за запазването им във времето. Така масовите средства правят възможна
комуникацията през огромни разстояния. Независимо от това дали е пряко или опосредствано,
дали е непосредствено или отдалечено по време и пространство, комуникационното
взаимоотношение включва три елемента и два вида действие. Тези елементи
са: комуникаторът, съобщението и реципиентът.

Съобщението съществува като знак или сбор от знаци, които нямат свое собствено
значение, освен това, което културното познание дава възможност на реципиента да прочете в
тях. Нещо повече, значението вероятно никога не се интерпретира по един и същи начин от
двама реципиенти. Съобщението е просто колекция от знаци, предназначени да събудят
известни научени от съответната култура отговори. Те ще бъдат силно повлияни от културния
опит, психологическото състояние и положението на всеки реципиент.

Комуникирането като същностна страна на процеса общуване

Като всеки процес, така и процесът на комуникиране преминава през различни фази.
Общуването като обмен на информация притежава някои характерни черти:

- общуването не може да се разглежда само като изпращане или приемане на информация. То

е свързано с отношението между двата индивида, всеки от който е активен субект.

- при обмяна на информация чрез общуването хората взаимно си влияят, т.е. обменът налага
въздействие върху поведението на участниците в комуникативния процес.

- комуникативното влияние е възможно когато лицата, които приемат и предават информация,

си служат с еднаква система за кодиране и декодиране.

- при човешката комуникация могат да възникнат и специфични комуникативни бариери от

социален и психологически характер.

В основата на комуникацията, като основна страна на човешкото общуване лежат и някои

принципи:

1. Комуникацията може да бъде съзнателна или несъзнателна. Обикновено хората планира

своите думи внимателно, но се случва и да направят някоя забележка или коментар, за които
по-късно съжаляват. Освен това хората несъзнателно изпращат не вербални съобщения, като
например неприятна физиономия, нетърпеливо потропване с пръсти по масата, отегчена
въздишка.

3
2. Всички съобщения имат два аспекта съдържание и отношение. Съдържанието се изразява с
думите, а отношението с начина по който се казват. Отношението показва чувствата към
другата страна харесване, не харесване, власт или подчинение, спокойствие или
раздразненост.

3. Комуникацията е необратима.

4. Комуникацията е неизбежна това е нейната най-важна особеност. Всичко, което човек прави
или казва, както и това което не прави и не казва, му осигуряват някаква форма на контакт с
околните, с други думи човек непрекъснато излъчва информация, независимо от това дали
желае или не желае. Това става по два основни начина: а) вербален той е свързан със словото
б) не вербален движение на тялото.

Същност на речевата комуникация. Основни форми

Речевата комуникация се определя още като устна комуникация. Тя се осъществява чрез

разговор на живо, очи в очи, чрез диалог, чрез пряко въздействие с думи, за разлика от
писмената комуникация, в основата на която стои писаното слово. Двете заедно образуват
вербалната комуникация. Ядро на речевата комуникация са различните речеви модели. Те
представляват изпращаното съобщение в съдържателен план и като отношение в този смисъл
са много важни за неговото разбиране. Речевата комуникация има редица предимства:

1.Разговорът е деликатна, сложна, изпълнена с творчество дейност. Тя не търпи неяснота,

недоизказаност и съмнение.

2.Разговорът изразява съчувствие, съпреживяване, доверие, може да премахне напрежението,

характерно за голяма част от контактите.

3.Качеството на устната комуникация зависи правопропорционално от честотата на

контактите.

4.Формата на диалога позволява непосредствено изразяване на намеренията, на идеите, на

предложенията, на чувствата.

5.В процеса на устната комуникация могат да се решат изключително сложни задачи.

6.Устната комуникация е по-естествена, по-ангажираща и по-малко бюрократична от

писменото слово.

Речевите модели са подложени на непрекъснато изменение, но те притежават и устойчиви

компоненти. В социалните системи се използват няколко вида речеви раздели според
мащабността на приложимост. Към този модел различаваме 3 модела:

- речеви модели за масово въздействие те са сърцевината на масовата комуникация. Формират

се и се оглавяват за по-продължително време. Подходящи са при въздействие върху целия
колектив или върху големи групи от хора. Използват се и по време на митинги. При тях се
прилага общуване с особен психологически заряд. В действено отношение се включват
съобщението като съдържание, убеждението, внушението и психическото заразяване.
Приложението на тези модели изисква в определена степен ораторско майсторство.

- речеви модели за групово въздействие те са сърцевината на груповата, на организационната

комуникация. Използват се при по-малки аудитории. Обикновено по време на съвещание, за
решаване на производствени, административни или организационни въпроси. При тях се
наблюдава по-голяма методичност в излагане на идеите. Проличава умението на
комуникиращите да излагат концентрирано, убедително и мотивирано важни въпроси. Тук се
4
настоява за точност в мисленето, тук многословието няма място, набляга се на смелите и
обосновани предложения за по-бързото им материализиране в практиката.

- речеви модели за индивидуално въздействие тези модели стоят в основата на

индивидуалната или т.нар. персонална и междуличностна комуникация. Чрез тези модели в
комуникацията водещият може да внуши идеи и концепции, които не би му се отдало при
другите два вида въздействие.

Същност роля и принципи на бизнес комуникоциите

Комуникацията е процес на взаимодействие между хората, информационен процес,

отношение между хората един към друг и взаимно влияние и разбиране. Бизнес-
комуникацията представлява обмен на информация, чувства и усещания в процеса на
организационната, деловата и фирмената дейност. Средствата за комуникация по своя
произход са обществени и индивидуални и в зависимост от тях се различават следните видове
комуникации:

 Вербална /устна комуникация/ - тя използва като средство човешката реч и се осъществява

при срещи лице в лице, при разговор по стационарен или мобилен телефон, видеотелефон,
интерком, диктофон;
 Невербална средство за общуване е езикът на тялото /мимики, жестове, пози/. Осъществява
се само при срещи лице в лице.

 Писмена /епистоларна/ комуникация използва като средство писмеността и се осъществява

чрез бизнес документи, телекс, факс, графики, таблици, чертежи, телетекст, електронна
поща, Интернет.

Принципите на бизнескомуникациите дават насоките за определяне съдържанието и

стилът на съобщенията .

Принципите са следните:

 Пълнота съобщенията трябва да съдържат всички необходими факти, данни и указания, т.е.
да се отговори на въпросите: Кой?, Какво?, Къде? Кога? Защо? Колко?;
 Краткост краткостта не бива да става за сметка на съдържанието, а за сметка на повторения,
излишни думи, паразитни фрази;

 Уважение да зачитаме интересите на партньорите, като не пренебрегваме нашите;

 Конкретност да се говори точно и ясно по предмета на разговора, да се избягват общите

фрази;

 Яснота съобщението трябва да бъде предварително обмислено, да съдържа кратки

изречения и разбираеми думи;

 Учтивост основава се на уважение към другите. Това се постига, когато сме искрени,
тактични и разумни;

 Съобщенията трябва да бъдат добре граматически и стилово изложени, да съдържат верни

и проверени факти и данни.

Основни принципи на комуникацията

Каква е разликата между хората и животните? Хората могат да говорят и да общуват
помежду си навсякъде. Но за това има определени форми на общуване. Помежду си

5
комуникираме чрез разговор, писане, езика на знаците и жестовете. Така разменяме
информация, знания, чувства. Основата на комуникацията е информацията.
Средствата за обмен на информация биват обществени и индивидуални, за това се
различават и няколко вида комуникации:
ВЕРБАЛНАТА (устната) комуникация използва устно предадени съобщения на човешка
реч.Такава комуникация осъществяваме при срещи лице в лице,
при разговор по статичен или мобилен телефон.
- разговор лице в лице - използва се за лични или поверителни съобщения;
- разговор по телефона - за вътрешно- и външно фирмена устна комуникация;
- разговор по мобилен телефон - за комуникиране с хора по всяко време и
независимо от местоположението на лицето;
- разговор по видеотелефон - представлява среща на екрана на телефона лице в лице;
- интерком е средство за вътрешно фирмена устна комуникация;
- диктофон - за устно комуникиране.
НЕВЕРБАЛНАТА комуникация е тази, при която средствата за общуване са езикът на тялото
и изражението на лицето (мимики, пози, жестове, движения на ръцете, положението на
краката, разстоянието между общуващите). Тази комуникация се осъществява само при срещи
лице в лице. Посредством нея
понякога може за секунда или за част от секундата да разберем неща, които не бихме могли
въобще да доловим при устната и писмената комуникация.
ПИСМЕНА (епистоларна) комуникация използва писмеността като средство за общуване. Тя
може да се осъществява чрез:
- бизнес документи
- факс апарат - предават се точни копия от документи на разстояние (съчетава скоростта на
телефона с улесненото възпроизвеждане на оригинала);
- теле текст - съчетава се скоростта на телефонния разговор с тежестта на писаната дума;
- пейджър - предават се кратки писмени съобщения;
- графики, диаграми, таблици, схеми, чертежи - това е визуална презентация на данни;
- дъска за обяви - средство за предаване на информацията на голям брой
хора;
- Електронна поща (e-mail) - отпечатва се или се комуникира директно с
телефона на кореспондента;- Internet - световна компютърна мрежа за информация.

Изборът кой вид комуникация да се използва, зависи от:

- спешността на съобщението;§ - дължината на съобщението;
- сигурността; - поверителността на съобщението;
- финансовата възможност.

4.Умението за контролиране воденето на разговори при междуличностното комуникиране

Умението за контролиране воденето на разговори позволява на комуникиращия да прецени
кога да говори и кога да изслушва своите събеседници. То е особено важно за мениджърите,
тъй като е доказано, че около 80% от времето на 1 работна седмица те прекарват във срещи на
които или говорят или слушат. От това в каква степен притежават това умение, зависи дали
ще могат да убедят другата страна да се съгласи с тях или пък ще загубят в дискусията.
Основните умение, които трябва да бъдат усъвършенствани за да се подобри умението за
контрол върху воденето на разговора са следните:
1.Умението активно да се изслушва събеседника
2.Умението да се правят предложения
3.Умението да се овладяват конфликтни ситуации
4.Умението да се разбират ключовите моменти и загатнатите пунктове
5.Умението да се превръща спора в дискусия за решаване на проблемите. Основни правила по
повод овладяване на това умение:
-необходимо е да се отчита възможността за промяна посоката на движение на разговора. В
процеса на разговора хората се движат в една от следните три посоки: отдалечаване от нас,
движение срещу нас, приближаване към нас.
6
 Каква е разликата между хората и животните? Хората могат да говорят и да общуват
помежду си навсякъде. Но за това има определени форми на общуване. Помежду си
комуникираме чрез разговор, писане, езика на знаците и жестовете. Така разменяме
информация, знания, чувства. Основата на комуникацията е информацията.
Средствата за обмен на информация биват обществени и индивидуални, за това се
различават и няколко вида комуникации:
ВЕРБАЛНАТА (устната) комуникация използва устно предадени съобщения на човешка
реч.Такава комуникация осъществяваме при срещи лице в лице,при разговор по статичен или
мобилен телефон.
- разговор лице в лице - използва се за лични или поверителни съобщения;
- разговор по телефона - за вътрешно- и външно фирмена устна комуникация;
- разговор по мобилен телефон - за комуникиране с хора по всяко време и
независимо от местоположението на лицето;
- разговор по видеотелефон - представлява среща на екрана на телефона лице в лице;
- интерком е средство за вътрешно фирмена устна комуникация;
- диктофон - за устно комуникиране.
Вербалната комуникация в бизнеса
Деловата комуникация е обвързана здраво с вербалните умения,с реторичните техники и
похвати, с прилагането на способности за убеждаване на бизнес партньора, с различните
логически и емоционални средства за влияние и за формиране на определено мнение. В
модерния мениджмънт непрекъснато се засилва употребата на електронни и автоматизирани
системи за информирне и управление. Но тази тенденция не е в противовес на друга една
тенденция: все по-голямо значение да придобива личностното влияние чрез говорното слово и
неговото богатство. Зачитането на човешките ценности и етиката на отношенията е една от
основните причини да говорим за хуманизиране на бизнес комуникация. Това хуманизиране
се аргументира и чрез големия ефект, който имат личните разговори, дискусии, спорове между
отделните представители на деловия свят.
Красноречието е не просто още едно положително качество за търговеца, предприемача,
дилъра или брокера, а сериозно условие за успехи в кариерата му и съществен белег за
степента на фирмената му култура. Ораторското майсторство на бизнесмена неминуемо
произтича и от общите принципи за реторичното изкуство.
А те са формулирани още от Аристотел:
- яснота на обществения интерес;- яснота на мисълта;- яснота на говора.
Бизнесменът не може да си позволява лукса да бъде слаб оратор и да не умее да си служи със
словото. Много често му се налага да провежда съвещания, да води конференции, заседания,
кръгли маси; търсен е от журналисти за интервюта и коментари; участва или пък сам
организира пресконференции и т.н. Тромавата реч, непоследователността на мисълта му,
неяснотата или пък - което е още по-лошо -недостоверността, на думите му са достатъчни, за
да бъде той дискредетиран, взет на несериозно и обявен за нелоялен партньор, конкурент или
съдружник.
Писмените комуникации в бизнеса (общуване чрез документация). Основни правила за
добро писане.

НЕВЕРБАЛНИ КОМУНИКАЦИИ

Това са:

 мимики (движим лицевата мускулатура)

 жестове ( движим ръцете)

 положението на главата

 пози на тялото

 Невербалното общуване се осъществява чрез цялостния външен вид и поведение на човека.

7
 То е един от основните елементи на етикета, защото добрите маниери са сигнал за финес и
изящество, за сдържаност и самоконтрол, проява на внимателно и тактично поведение.

 Вашите думи казват история, а тялото ви цялата история

 Жестовете са свързани с традицията, културата, пола, възрастта, социалната група, но

правилната им интерпретация зависи от три основни фактора:

1. Личните особености и индивидуалната експресивност;

2. Фактори, определящи конкретната ситуация;

3. Моделът на поведение, възприет в отделната култура.

Специалистите съветват:

Когато разговаряме с някого лице в лице:

 да заемем изправена стойка;

 да бъдем ентусиазирани;

 да установим и запазим контакт с очите, без да се взираме;

 когато одобряваме и сме съгласни кимаме леко с глава;

 избягването на погледа говори за неискреност, за стремеж да скрием нещо;

 свалянето на очилата е знак, че участникът е недоволен от партньорите, с които разговаря;

 поглеждането на часовника е знак, че желаеш срещата да приключи.

Езикът на тялото Би могло да означава Често означава

 почесване на лъжа, израз на недоверие сърбящ нос

носа

 облягане назад превъзходство, арогантност разпуска, отморява

на стола

 ръце в потаен, резервиран, вероятно студени длани, търси

джобовете депресиран монети

 скръстени отбранителен, несигурен, студено е, така се чувства

ръце притеснен, нервен,нуждае се от по-удобно
успокоение

 кръстосани отбранителен, сдържан, удобно е (за мъжете),

8
 крака вероятно враждебен женствено е (за жените)

 прозяване трудна ситуация, отегчение умора, беден на кислород

въздух

Същност на писмената форма на комуникацията в бизнеса.

Целенасочена практико-приложна дейност , чрез езикови текстове за установяване

подържане и развитие на делови , служебни и производствени отношения м/у институции ,
фирми , банки.

Предмет на фирмената кореспонденция е да урежда и документира организационно

управленските и правно юридически отношения , изразени в документи със строго-определена
структура.

Задачи:

- да съдейства за установяване и поддържане на конкретни делови и своевременно

документирани взаимоотношения между структурите на една фирма или между фирмата и
външния за нея бизнес свят , както и с административно държавните институции .

-да осигурява компетентно и прецизно оформяне на всички документи по изискванията на

БДС.

-да осигурява и гарантира обратната информация и срочното изпълнение на уточнени

ангажименти

-да съдейства за оптимизиране на дейността по мениджмънт

Изисквания към деловата кореспонденция

1.Правилно , точно и качествено да отразява фактите обект на съответния документ.

2.Достоверно , обективно и изчерпателно да отразява фактите обект на съответния документ.

3.Точно спазване на езиковата книжовната норма : за информативност и еднозначност на

използваните лексикални конструкции и правописна точност.

Начинът на водене на деловата кореспонденция в значителна степен отразява стила на

правенето на бизнес.

Видове административно делова кореспонденция

1.Организационно-разпоредителни документи - правилник на институцията , указание ,

решение , протокол , заповед , пълномощно

Устните комуникации публична реч. интервю

 При свободно работно място най-често се обявява конкурс- по документи,

събеседване(интервю) или изпит. Може да има и комбинация от тези варианти.

9
 Информация за всичко това получаваме от обяви във вестниците, по интернет, бюра по
труда и др.

 За да сме убедени, че отговаряме на изискванията, трябва добре да разчетем обявата, за да

сме сигурни дали се отнася за нас и има ли смисъл да кандидатстваме.

Обява

Какво може да има в една обява?

1. Изисквания за умения.
2. Изисквания за знания.

3. Квалификация (образование).

4. Обучение задължително или желателно.

5. Опит задължителен или желателен.

6. Персонални качества.

7. Възраст (за асистенти е само до 35 г.)

8. Перспектива за развитие.

9. Характеристики на работата.

10. Срокове и условия заплата- диапазон на заплатата(от-до), отпуск, работно време, пробен

период, режийни, социални придобивки.

Интервю

 Практика е работодателят или упълномощено от него лице да се срещне с кандидатите.

Тогава се провежда интервю.
 Интервюто за работа включва въпроси към кандидата, диагностика на неговите знания и
компетентности, поведенческа характеристика.

 За явяване на интервю се изисква специална подготовка като се започне от събиране на

информация за организацията и се стигне до външния вид.

Основни фази на интервюто:

1. Приветствие към кандидата, установяване на контакт (поздравяване и представяне):

o Представяне на партньорите един на друг;

o Благодарност за участието;

o Обезпечаване на доверие

2. Общи сведения:

 Произход;

 Родители, близки;

10
 Семейно положение;

 Местожителство (местоживеене).

3. Образование:

Комуникацията като проблем на социалната психология

Човек утвърждава присъствието си в света посредством общуване с другите. Това той

осъществява помоща на комуникацията. Чрез нея човек реализира връзките си с другите и
света. И така:

- Няма човешко съществуване без комуникация;

- Комуникацията съществува между индивиди, поколения, между културни общности.

При общуването човек, за разлика от общуването човек машина, налице са комуникации

между два активни субекта - Аз и Другия, при което има интензивен двустранен обмен на
информация. За целта всеки се стреми да се ориентира в другия, да изработи общ смисъл с
него. В този процес има постоянна смяна на комуникативните роли.
Комуникаторът става реципиент, после пак комуникатор и т.н., но изпращайки своята
информация към реципиента, комуникаторът изпраща и обратна информация за степента, в
която е разбрал и интерпретирал адекватно неговото послание на предишния кръг. Така,
благодарение смяната на комуникативните роли, характерна за човешкото общуване, се
появява обратна връзка между общуващите, която се слива с правата и води до развитие на
информацията и подпомагане на разбирането.

Както в частта на кодирането, така и в частта на декодирането, комуникативния процес

може да бъде еднакво съзнателен или несъзнателен.

Различните комуникативни езици се използват в различна степен от човека, различна е

пропорцията на осъзнатото и подсъзнателното при тях и техните изразни средства могат в
различна степен да бъдат поставени под контрола на съзнанието.

Общуването с другите създава много радост и изпълва живота с щастие. Но то може да

донесе и много болка, разочарования, нещастие, усещане за самота и празнота.

В общуването ние задоволяваме много от нашите потребности. Без него потребностите от

доверие, сигурност, любов, топлина и признание биха останали незадоволени. Радостта и
щастието, което търсим, е немислимо без другите. За силата на общуване можем да съдим,
когато загубим близки и приятели.

Роля и място на масовите комуникации в ерата на глобализма

Съвременните средства за информация имат възможност да формират най-важното

обществено-политическо оръжие днес Общественото мнение. Говори се за истинските
съвременни властници- т.н. Центрове за създаване на образи ( НЕТУЪРКС), които по мощ на
въздействие многократно надвишават официалните центрове на власт.Свидетели сме как вече
цели войни не се печелят на бойното поле, а в телевизионните студии на CNN, BBC и др. Затова
изучаването на индивидуалните ценности, ориентации и цели на заетите в работата на
комуникационните организации хора все още е проблем за изследователите. В неговото
разглеждане следва да се вземат предвид типа на изследваната комуникационна организация
комерсиална или обществена, личните подбуди и мотиви на хората, въвлечени в нея,
отношенията им с работодателите, изискванията на въпросните работодатели и др.

11
Масовите комуникации и културната деиствителност

Отминалият двадесети век ще се запомни с великата война, която човечеството проведе за

независимост от пространствените бариери, с превръщането на света в глобално село и
възникването на свободно кибернетично пространство. Но дали необятните комуникационни
възможности и супер технологии успяха да разчупят мисловните граници и да интегрират
различни култури? Спомогнаха ли за духовното израстване на индивида или го направиха роб
на нови авторитети и символи? Не се ли превърнаха медиите във враг на различието и
свободния избор и слуга на онези, които искат да ни накарат да забравим, че съществуват и
други начини за самоутвърждаване, освен този да бъдеш масов потребител.Глобализацията е на
път да унифицира хората до ниво на компютърни програми със запаметени файлове без лично
мнение и свободна воля, подобно на героите от измисления свят от филма Матрицата, където
цялата действителност се оказа просто една огромна кибернетична реалност.

Днес основният проблем на пресата и другите Средства за масова информация, е че в

степента на тяхната комерсиализация същите те биват манипулирани:
След като редакционната част, посочва Хабербас, става зависима от рекламната част,
пресата, която до тогава е институция на частните хора в качеството им на публика се
превръща в институция на определени членове на публиката в качеството им на частни хора а
именно в канал, в който привилегированите частни интереси нахлуват в публичността.
Тези частни индивиди могат да упражняват властта си деафизически, безтегловно,
благодарение на медиите. От древни времена е известно, че пълководецът, успял да подчини
психиката на войската има най-голям шанс в битката. Медиите проникват във всеки дом,
използват фактора леснодостъпност и атакуват по съзнанието, подсъзнание, и ценностната
система на индивидите, за да ги превърнат във войници, от които се очаква еднообразно
предвидимо поведение.

12