ВЕСКА ГЮВИЙСКА

„НЕВЕРБАЛНАТА СЕМИОТИКА“

„Невербалната семиотика“ в конкретна професионална област подлежи на много

уточнения и интерпретации, защото е обвързана със система на знаци от различен род
и порядък. Писменото вербалното съобщение като текст има свои особености и
средства за въздействие като „метаграфемика“ и нейните дялове „супраграфемика и
топографемика“, свързани, с въздействие на буквите като цвят, обем, шрифт и др Те са
характерни за определени епохи или исторически документи, и това ги прави
разпознаваеми ( Дзялошинский Иосиф Михайлович Пильгун Мария Александровна,
Ресурсы комуникативного воздействия, 2012 сп .Медиаскоп.) Не подлежи на
коментар фактът, че невербалните средства за общуване са допълващи и съпътстващи
по отношение на естествения език. Невербалните средства обаче са автентични, трудно
е да бъдат имитирани и най-важно са първични в развитието на човека. Невербалното
общуване привлича твърде много науки, свързани с изучаване на човешката личност
като психология, медии, медицина, семиотокика, педагогика, и др „Невербалната
семиотика“ се оказва методологическа база за оставалите науки, с насоченост на
вниманието към знаци, жестове и ресурси на неречева комуникация.
„За Г Клейслин особено остро се усеща необходимостта от единен семиотичен подход
в изследването на вербални и невербални средства в поведението на хората и в
комуникативен процес ,защото само чрез този подход за вербално и невербално
поведение на човека, те могат да получат максимално и адекватно обяснение “
Крейдлин Г. - 2002 Невербальная семиотика. Язык тела и естественный язык, стр.

Пол Вацлавик , говорейки за своите аксиоми на общуване, твърди, че повечето от тях

са свързани с невербалното общуване ,защото и плачът и смехът са тип общуване
(Прагматика на човешките отношения, Пол Вацлавик, Джанет Бивин Бавелас, Дон Д.
Джаксън 2018, Изток –Запад, София )
В бестселъра на Джо Наваро, Марвин Карлинс „Какво казва тялото“ се отбелязва,
че „Невербалната комуникация, често пъти наричана безсловесно поведение или език
на тялото, е средство за предаване на информация – точно както и говоримия език – с
тази разлика, че тя бива постигана посредством изражението на лицето, жестовете,
докосването (хептика), физическите движения (кинезика), позата, украшенията по
тялото (дрехите, бижутата, прическата, татуировките и т.н.), а дори и самия тон,
тембъра и силата на гласа “
Майк Аргайл, сравнява невербалната и вербална комуникация по определени
функции като:
Невербалното съобщение потвърждава и повтаря вербалното съобщения

Невербалното съобщение отрича вербалното съобщение

Невербалното съобщение усилва и акцентира вербалното съобщение

Невербалното съобщение контролира и коригира вербалното

Взаимодействието между вербални и невербални средства на общуване

можем да обобщим в няколко твърдения:

-вербални (словесно) средства са основно в човешкото поведение

-невербалноте (несловесно) средства са допълващи, съпътстващи или паралелни по

отношение на вербалните

- вербалните средства има за свое основание думите и тяхнните граматически

конструкции- лексикални, синтактични, фонематически, и др

-невербалните средства притежават изключително широк диапазон за изразяване на

поведение чрез жестове, мимики, движения, междуметия, пространствени позиции др,
които често са неосъзнати за притежателя

- за разлика от вербалните средства, невербалните трудно се подават на манипулация,

предвид тяхната автентична природа

- само част от невербалните средства подлежат на обучение, най-вече в

професионалните общности, но останалите са инкорпорирана история на тялото

невербалните са много по- еднозначни, красноречиви и безспорни в предаването на

информация

-съществуват ситуации, в които се предпочитат невербалните знаци, не само защото с

думите можем да сгрешим, а и защото думите се оказват недостатъчни, за да изразим
своите чувства и емоции

невербалните средства са носители и на етническа, религиозна, и професионална

информация, която се превръща във втора природа за човека

-съществуват ситуации, в които вербалните и невербалните средства се

противопоставят един на друг

за Адр.Ефгимова, като безспорен изследовател на невербалната комуникация : “

Изследванията в областта на прагматиката и на психолингвистиката (Кобърн 1998)
показват, че различните модалности в общуването са специализирани да изпълняват
различни задачи и да предават различен вид информация - за менталното и
емоционалното състояние на говорещия, контент информация, авторефлексия и т.н.
Често индиректното значение на изказването се предава по невербален път“ (Адр
Ефтимова , Към общ модел на комуникативна компетеннос в езиковото
обучениеЕлектронно списание LiterNet, 26.01.2007, № 1 (86))

-невербалните средства за комуникация са свързани с емоционалната интелигентност

на човека, която се превръща във водеща през 21 век
 Каквито и да са различията на вербални и невербални средства в поведението на
всеки професионалист, те са част от послание, което трябва да бъде разчетено
правилно. Взаимовръзката на вербални и невербални средства прави поведението на
личността, по-сигурно и убедително, особено в сферата на преподаването. По повод на
изследването на общуването във Висшето училищеще трябва да си отговорим на
няколко въпроса:

-Какво разбираме под „невербална семиотика“?

Каква е връзката на естествения език и невербалните послания?

Какви са проблемите на невербалната семиотика като начин на преподаване и

общуване във Висшето училище?

„Невербално общуване“, „невербална комуникация“ и „невербална семиотика“?

Невербалното общуване, неречево общуване, невербална комуникация често се

използват като синоними. Те обаче не са идентични да не говорим за понятието
невербална комуникация. Понятието „ невербално общуване“ е родово понятие за
останалите понятия като „ невербална комуникация“ и „невербална семиотика“
Невербалната комуникация, предполага, допълнително разграничаване и на
понятията невербална връзка, взаимоотношение, взаимодействие, но основно е
свързана със съобщението мужду говорещия и слушащия в хода на общуването и
неговата послание. Невербалната семиотика изучава невербалната комуникация като
знакова система. Тя може да се разглежда и като наука и като явление. Нейни
основни елементи са невербалните знаци и невербални сигнали., които се различават по
целенасочено или инстинктивна предаване на информация в комуникативното
действие. В последните години в сферата на семиотиката стана популярно понятието
„ „дискурс“ и „дискусионните практики“, които са типични знакови системи, В
постмодерната си интерпретация, „дискурсът“ като понятие обвързва първоначалното
си значение на „разговор, текст или реч“ лат. (discursus - разговор)със социалния и
културен контекст, с който са обвързани. В определението на Ван Дайк „ дискурсът е
речеви поток и езика в постоянното му движение на такъв, включвайки в себе си
многообразието на историческата епоха, индивидуални и социални особености на
комуникиращите и комуникативната ситуация “(Дейк, Т.А. ван. Язык, познание,
коммуникация [Текст] / Т.А. ван Дейк. – М.: Прогресс,1989. –312 с.) Постепенно към
него се включват и понятия като намерение на автора, интенции, жанрови особености
и стратегии, исторически, социални, политически или литературни обстоятелства и др
В най-значима степен дискурсът е взаимовръзка между език, реч, и контекст. Негови
производни стават и понятията „ дискурсивна практика“ и „ дискурсивен анализ“ В
идейни движения на конструктивизма, деструктивизма, фройдизма и др
„дискурсивната практика“ се насочва към „действието “като социално действие и
опит.. „Дискурсивният анализ“ от своя страна продължава тенденцията да обвързва
езиковите игри, речевите формации и социалните ситуации. „Текст, дискурс, контекст“
сноват водещи понятия не само за лингвистиката, но и за философията, и приоритетно
за семиотиката, която позволят те да се разглеждат като знакови системи.. По този
начин „в потенциалното си измерение дискурсът представя семиотично пространство,
включващо вербални и невербални знаци, ориентирана за обслужване на дадена
комуникативна сфера, а също и тезаурус на прецедентни изказвания и текстове. В
потенциалното измерение на дискурса се включват и представите за типови речеви
формации и набор от речеви действия и жанрове , специфични за дадена комуникация–
(, Волгоград 2007, Социокултурниые характеристики комуникативного
деюйствия) .

Известният руски лингвист Г.Крейдлин обобщава направленията в

„невербалната семиотика“ като

Паралингвистика- науката за звуковите кодове

Кинесика- наука за жестовите системи

Окулесика –наука за жестовете на очите и мимики

Аускултация-наука за възприемане на звуците

Гаптика –наука за тактилна комуникация и телесен контакт

Гастика , свързана с усещания на храна и напитки

Олфакция, като езикът на миризми и ухания

Проксемика, свързана с пространствени комуникация на социалните дейци

Хронемика подчинена на усета за време

Невербалната семиотика във Висшето училище

Невербалната семиотика като наука и нейните направления обобщават възможността

на различни знакови системи, да предадат личния и социален опит на хората като свят
на емоции. В невербалната семиотика иде реч и за екзистенциални преживявания на
хората, предадени с помощта на знаци и сигнали. Съществува обаче опасността от
„неправилна, непълна или манипулирана“ интерпретация на невербалните средства.
За професионалните общности, е задължително да бъдат коректни в нейното
разпознаване. Много често допълващото невербално общуване на преподавател и
студенти е подчинено на скуката или обсебва разговора и му придават история.
Невербалната семиотика в контекста на преподаването във Висшето училище може да
носи изненадата, или пустословието и манипулацията, която крие, Всяко словесно
послание винаги се съпътства от езика на тялото.. Разминаването между
самочувствието, което демонстрира преподавателя и безпомощността на мисленето го
поставя в гротескова и пародийна ситуация. Самото мислене на участниците, казано с
думите на Бурдийо е „оттелесено мислене“ когато тялото изпреварва словесното
послание.
 В „невербалната семиотика“ съществува цяла система от невербални знаци на
участниците, както и различни класификации. Една от най-известните принадлежи на
Алън Пийз, Алън Гарнър, „Езикът на тялото-Скритият смисъл на думите“. В него да
конкретизират жестове и пози в междуличностните отношения на хората, приоритетно
по повод на властта. „И знайте, че всяко събиране на хора може да ви служи като
подходящо опитно поле за изследвания и тестване на различните аспекти от езика на
тялото. Съзнателното наблюдаване на собствените ви действия, пози и жестове, както и
на тези на другите хора, е най-добрият начин, по който бихте могли да постигнете по-
задълбочено разбиране на методите за междуличностно общуване при най-сложния и
интересен животински вид на Земята — при самия човек“

В контекста и на психологически тип общуване знаците биха могли да се

диференцират и като

„поведенчески знаци“ като израз на физиологична реакция като страх, гняв и

учудване и др

-„знаци-привички“ , придобити в професионалната дейност, които могат да бъдат

травмиращи за слушателя, или да граничат с тикове,

-„личностни знаци“, които правят преподавателя или студента разпознаваем като

тембър на гласа, речетативи, походка и др

( Дзялошинский Иосиф Михайлович Пильгун Мария Александровна, Ресурсы

комуникативного воздействия, 2012 сп .Медиаскоп.)

Невербалната семиотика получава нов тласък в своето развитие с навлизането на

новите информационни технологии, доколкото се създава нова „хетерогенна двойка“
(Ив Чалъков) на мислене и поведение от“ човек и машина. В съвременното
преподаване тази тенденция ще се разширява при навлизането на дистанционен и
смесен тип обучение. Трудно е на този етап да се предвидят последствията за
вербалното и за невербално поведение на всички участници в образователния процес.
Сигурно е обаче, че невербалните средства, среда и ресурси ще завзема нови области в
училище

Невербалната семиотика е възможност да се оптимизира професионалната дейност на

преподавателя във Висшето училище по много причини:

-наличие на нова социална, историческа и културна ситуация, която трайно променя

невербалното поведение на преподавател и студенти

- доминиране на глобална епоха и културен плурализъм като смесване на ценности от

различен порядък, и с различна визия за възприемане

- различни позиции на невербалното послание , което може да промени вербалното

послание на преподавателя или се конфронтира с него

- възможност за адекватно разчитане на вербалното и невербално поведение на

преподавателя и оптимизиране на неговата професионална дейност

навлизането на новите информационни технологии в педагогическата дейност и

наличие на нов сдвоен език между машина и човек,,
 Обобщение: Невербалните знаци, сигнали, ресурси форматират
същността на невербалната семиотика като наука и процес .В
институционалния контекст на Висшето училище тя навлиза с бързи
темпове и много по-категорично от всяка друга социална и професионална
област. Нейните параметри определят социална и емоционална
интелигентност на професионалистите, много преди да има научни
заключения за тях. Семиотичното познание позволява да бъдем много по-
категорични за силата на невербалното послание във всички негови
аспекти..
КАЗУСИ
1.Защо независимо от своята автентичност, невербалното общуване ,
ще си остане частен случай на вербалното-(словесното)?
2.Ако човек е изправен между мълчанието на бога и немотата на
животните, дар или проклятие е словото?
3.В какво се състои манипулацията на словото?

Казуси