МАРИЯ ТОДОРОВА

СEМАНТИКО-СИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ГЛАГОЛНИ

ФРАЗЕОЛОГИЗМИ

Обект на настоящото изследване e описанието на глаголни фразеологизми за целите на

компютърната езикова обработка. Разглежда се нетрадиционнен метод за формално
представяне на фразеологизмите с оглед на теорията за лексикалните функции и се
изтъкват релевантните за немногозначно класифициране на отделните типове
характеристики. Приложението на теорията върху конкретен подтип фразеологизми
поставя някои въпроси, свързани с практическото имплементиране и използване на
модела.

ключови думи: идиом, колокация, лексикална семантика, лексикални функции,

синтактични и семантични трансформации

Въведение

Настоящото изследване се основава на тезата, че идиоматичността е признак,

съвкупност от всички характеристики на фразеологизмите. Представят се
основните принципи на лингвистичния модел ”смисъл <=>текст”, създаден от
Мелчук и Жолковски, за да се изследват синтактично значимите аспекти на
лексикалното значение от гледна точка на вътрешната организация на ситуациите,
описвани от предикатите. Изхождайки от твърдението, че лексикалната семантика
предопределя синтактичното поведение на аргументите, и на основата на връзката
между синтактичните свойства на глаголните фразеологизми и тяхното
комплексно значение, ще бъдат разгледани някои особености на синтактичните
характеристики на ограничен клас от фразеологизми с опора глагол. Избраният
модел позволява цялостно, несубективно, неосновано на психолингвистични
фактори, представяне и класифициране на фразеологизмите. Друго преимущество
на този модел е и приложимостта му в системите за компютърна обработка на
езика (Ванер 1996).
В изложението термините фразеологизъм и фразема (Мелчук 1995: 8) ще се
използват като синонимни за означаване на широкия клас от несвободни,
наричани още устойчиви словосъчетания (Виноградов 1947, Ничева 1987), а с
термина идиом ще се назовават изразите с фиксирана и неизменяема форма;
използват се още термините колокация и полуидиом (виж по-долу техните
дефиниции).

1. Семантично описание

Комплексното значение е един от универсалните, посочвани в различни

изследвания, компоненти на идиоматичността. То се изразява чрез синтактична и /
или лексикална неделимост на фразеологичния израз. Основните признаци за
идиоматичността на даден израз са лексикална комплексност (изразът се състои от
повече от един лексикален конституент) и семантична комплексност (изразът
представя един минимален семантичен конституент) (Крус 1997: 40).
Фразеологизмите са характеризирани най-често като семантична цялост, концепт
или комплексно значение, което ги приближава до думата. Те обаче, за разлика от
думите, имат ограничени дистрибутивни признаци, съчетателни възможности и
селективни ограничения. Затова при представянето им като част от формален
модел на езика е необходимо да се отчетат особеностите на тяхната форма, строеж
и парадигматични изменения.

1.1. Принципи на тълковната комбинаторна лексикология

Настоящото описание е насочено към прилагането на описателните
принципи на тълковнта комбинаторна лексикология (Explanatory Combinatorial
Lexicology) (Мелчук, Полгер 1987, Мелчук 1995) за изграждане на лексикална база
от данни за нуждите на системите за компютърна обработка на естествения език и
за съставяне на речници. Описанието е насочено към семантичните деривации и
колокациите и синтактичните и семантични критерии, които са релевантни за
представянето на фразеологизмите при компютърната им обработка.
Теорията за лексикалните функции (Мелчук, Жолковски 1970), използвана
за създаването на тълковен комбинаторен речник (ECD), разглежда съчетателните
възможности на дадена лексикална единица за изразяване на определени значения
чрез т. нар. лексикални корелати. „Лексикална функция e най-общото и
абстрактно значение, което може да бъде изразено по много разнообразни начини,
в зависимост от лексикалната единица, към която се прилага това значение.”
(Мелчук 1995). Функцията f(L) = {Li’} приписва на своя аргумент (ключова дума)
- лексикалната единица L, стойността на множеството {Li’}, състоящо се от повече
или по-малко близки по значение лексикални единици. Дадена лексикална
функция LF, свързваща лексикалните единици L1 и множеството от стойности L2,
L 3, L 4, ..., е формално представена чрез понятието за математическите функции
0 0

LF(L1) = L2, L3, L 2,

40

Според представянето на лексикалните релации в теорията “смисъл <=>

текст” отношението на семантична деривация обхваща две лексикални единици L 1
и L2 при следните условия:
1. L1 и L2 изразяват приблизително еднакво значение. L 2 е близко по
значението на L1 в даден контекст; произтича от L1 или е противоположно на L1,
ако принадлежи към същата част на речта. Ако L 2 е от друга част на речта, то е
глаголен, номинален, адиективен или адвербиален корелат на L1.
2. L1 и L2 изразяват приблизително противоположно значение. L 2 е
противоположно на L1 в даден контекст.
3. L2 изразява елемент от ситуацията, представяна от L 1. Такава е например
връзката между глагола „убивам” и съществителните „убиец” и „жертва”, които
са участниците в представяната от „убивам” ситуация.
Тълковната комбинативна лексикология определя множество от
семантични деривации, които се наблюдават във всички естествени езици.
Лексикалните функции са формалните инструменти, чрез които се моделират
различните семантични релации. Например семантичната деривация за синонимия
се представя чрез лексикалната функция Syn(onym) (синоним). При прилагането й
към лексикалната единица L1, наричана неин аргумент - Syn(L1), като резултат се
получава множеството от единици L2, L 3, L4, ..., които изразяват еднакво или
0

близко значение с L1.

Лексикалните функции се разделят на два основни класа: парадигматични,
които обхващат всички деривативни корелати на лексикалната единица L, и
синтагматични, които обхващат съответно нейните колокационни, селективни
корелати.
 Парадигматичните лексикални функции се отнасят към номинацията на
обекти, ситуации, характеристики и др., определящи дадена ключова дума. Те
включват множеството {Li’} от всички лексикално свързани с дадена лексикална
единица L лексеми. Тяхното значение се приближава до значението на L по един
или друг начин. Например даден елемент L’от множеството {L i’} може да
означава: ситуация или обект, близък или идентичен със значението на
лексикалната единица `L”; нейно основополагащо свойство; ситуация, която тя
включва или участник в ситуацията, която тя включва. Например: ако L = кола,
стойността на прилагането на синонимна функция върху нея ще бъде множеството
Li’, включвщо - превозно средство, автомобил, камион, катастрофа, движение,
шофирам, шофьор, пътник... т.е. Syn(L1) = {Li’}.
Синтагматичните лексикални функции описват комбинациите от
лексеми, назовават действие, характеристика или атрибут по отношение на дадена
ключова дума. Те включват всички лексикални корелати {L i’} на дадена
лексикална единица, които формират с лексикалната единица L устойчиви в
употребата си изрази, наричани колокации.
Понятието колокация или взаимна селекция, се отнася към връзката между
елементите на устойчиви в употребата си изрази L1 L2, при които един от
+

компонентите е избран, за да изразява дадено значение в специфична синтактична

позиция, зависима от избора на другия компонент. Компонентът, чието значение и
употреба предопределят другия елемент в израза, се нарича основа на колокацията
(означен с главни букви в примера). Например в изречението: Беше осъден на
строг тъмничен РЕЖИМ. - режим е основа на колокацията строг тъмничен
режим.
Както семантичните деривации, колокациите се описват чрез лексикалните
функции. Тук са представени за илюстрация само някои лексикални функции,
които ще бъдат приложени в изложението (за по-подробно описание виж Мелчук
1998: 31-42). Например функциите за интензификация, на които съответства
адиективната и адвербиална лексикална функция Magn (много, до голяма степен,
интензивно) представят формално колокацията ОСТЪР контраст съответно като
Magn (контраст) =остър. Глаголните лексикални функции представят различни
групи глаголи и техните субкатегоризационни особености. Например функциите,
представящи групата на лексикално-функционалните глаголи, Operi, Funci
Laborijк чрез индекса и ключовата дума посочват семантико-синтактичените
обекти в дълбинната структура. Например: лексикалната функция Funci, при която
външният семантико-синтактичен обект, субектът в дълбинната структура, е
ключовата дума L, а задължителният вътрешен семантико-синтактичен обект е i-
тият синтактичен обект, се представя с формулата Func1 (инструкция) = се
отнася [за].
Семантичните деривации са кодирани чрез парадигматични лексикални
функции, а колокациите чрез синтагматични лексикални функции. Границата
между тези два типа лексикални функции и между съответстващите им феномени
е неясна и размита. В такъв случай се прилагат така наречените застъпващи се
стойности (fused values), чрез които на синтагматичните лексикални функции
могат да съответстват семантичните деривации.
Една от най-важните характеристики на лексикалните функции е тяхната
универсалност. Те могат да описват едновременно семантични деривации и
ограничения на взаимната селекция във всеки естествен език. Те съответстват на
значенията, които имат езиково специфичен характер в даден език, включително и
флективни и словообразувателни значения.
1.2. Формални означения
Теорията “смисъл <=> текст” на Мелчук и Жолковски (Mелчук 1995) и
формалните означения на граматиката на лексикалните функции използват за
представяне на отделните езикови знаци и техните подкатегории следните
формални означения <'X"; /X/; SX, SIT, ConceptR>, където 'X“ е означавано; /X/ -
означаващо; SX – синтактичен знак (множеството от всички необходими данни за
взаимната селекция на знака); SIT - ситуация; ConceptR – концептуална
репрезентация; операцията лингвистично обединение формално се означава със
знака „О“. Тази операция обединява всички типове лингвистични единици и
единиците, които ги съставят, според стандартните лингвистични правила на L.
Така АОВ означава резултата от обединението на две лингвистични единици А и
В и се нарича регулярната сума на А и В. Лингвистичната операция обединение
предполага и обхваща всички общи комбинаторни правила в L, които не са в
противоречие с обединяваните единици.
За описанието на означаваното и означаващото в изразите е необходимо да
се изяснят термините нерестриктивно и регулярно конструирани изрази – Е.
 нерестриктивно конструирани са изрази Е, чиито компоненти са избрани
за представяне на дадено значение според произволно направен избор от
правилата в речника на езика L. Нерестриктивната конструираност
позволява неограничен избор измежду еквивалентни или
полуеквивалентни, независими едни от други значения, лексикални
единици и изрази, и е свързана с правилата за взаимна селекция в езика.
 регулярно конструирани са изрази Е, чиито компоненти са комбинирани
изключително според общата комбинация от граматични правила от L.
Регулярността е свързана със свободното прилагане на комбинаторните
правила на езика върху лингвистични единици до конструиране на изрази
от по-висш ред.
На основата на тези понятия се дефинират основните характеристики на
фраземата: Фраземата е израз, чиито означавано и означаващо не могат
едновременно да бъдат конструирани нерестриктивно и регулярно.

1.3. Концепцията на тълковно - комбинаторния речник

Тълковно - комбинаторният речник (наричан за краткост ТКР) е разработен
на основата на теорията “смисъл <=> текст” и формалните средства на
лексикалните функции. Тъй като всички лексикални единици в ТКР трябва да
бъдат представени с всички характерни за тях комбинативни ограничения, всяка
речникова единица съдържа всички фраземи, в които нейната опора участва.
Подобен подход при изграждането на компютърен фразеологичен речник описват
и други автори (Паули 1985, Зерник и Дайер 1987, Джакендоф 1992).
Единиците в ТКР представляват пълно описание на дадена лексема или
фразема от езика, което обхваща три основни репрезентации отговарящи на трите
компонента на лингвистичния знак в теорията “смисъл <=> текст”.
Лингвистичният знак е наредена тройка <Означавано, Означаващо, Синтактикс> и
с оглед на това съществуват съответно три основни описания в ТКР – семантично
(представя дефиниция на значението), графично и комбинаторно (обхваща всички
данни, засягащи комбинаторните характеристики – морфологични, синтактични,
лексикални, стилистични и прагматични).
Дефиницията на дадена лексема или фразема L e линейно описание в
специфичен семантичен метаезик според формалните принципи, описани от
Мелчук. Тя представлява семантична декомпозиция на L. Използват се
променливи за семантичните участници в логическата структура на L, те
съответстват на незапълнените аргументи на всички предикати, които са част от
значението на L. Дефиницията в ТКР също отбелязва доминантния възел на
значението и субкатегоризационната рамка.

1.4. Фраземи
Игор Мелчук (2006:1) определя фраземите като разновидност и
подмножество на множеството на несвободните фрази. Той дава следната
формулировка на понятието: фраземата „е израз Е, състоящ се от две или повече
лексеми, чието значение не може да бъде изведено по общите правила на езика от
значенията на съставящите го лексеми, от семантиката на морфологичните им
характеристики и синтактичната им конфигурация“.
Фразеологизацията е определен тип нерегулярност и / или рестриктивност
при конструирането на лингвистичния знак. В зависимост от компонентите на
лингвистичния знак, повлияни от фразеологизацията - означаваното,
означаващото и синтаксис, се различават семантични, формални или синтактични
фраземи.
 Фразеологизация на означаваното - семантичната фразема АВ, която е
неелементарен знак, чието означаващо /Х/ е регулярно конструирано от
означаващите /А/ и /В/, т. е. /X/=/A/O/B/, но чието означавано ‘X” не е
регулярно конструирано от означаваните ‘А” и ‘В” т. е. ‘X”≠’A”O’B”.
Например в изречението Докарах я до кривата круша, фразеологизмът
изразява значението ‘доникъде’, но в друг контекст, същият израз може да
съществува като регулярна комбинация от свободни лексеми със значение
‘до крушата, която е крива’.
 Фразеологизация на означаващото - суплетивният знак C (различен
материален израз на еднакво значение) е неелементарен знак, чието
означаващо /X/ не е регулярно конструирано от означаващите /А/ и /В/ т.
е. /X/≠/A/O/B/, но чието означавано ‘X” е регулярно конструирано от
означаваните ‘А” и ‘В” т. е. ‘X”=’A”O’B”. Например фразеологизмът през
куп за грош изразява значението ‘небрежно’, но същият израз не може да
съществува като регулярна комбинация от свободни лексеми, той има само
фразеологично значение.
 Синтактичните особености на комбинираните знаци също подлежат на
фразеологизация. Така комплексният знак АB = <’A”O’B”;/A/O/B/; SAB>
(SAB ≠ SAOSB), т. е. значението и формата на знака АВ, са напълно
регулярни, но техните комбинаторни селективни особености са неочаквани.
Например фразеологизмът игла в купа сено се употребява само в
комбинация с глаголи от семантичното множество със значение ‘търся’, за
изразяване на значението ‘почти нямам шанс да намеря’, от своя страна
изразът търся игла в купа сено не запазва идиоматичността си, ако бъде
подложен на трансформация: ?Иглата беше търсена в купа сено.

1.5. Типове фраземи

На основата на формалните означения на компонентите на лингвистичния
знак чрез формули се представят основните типове фраземи:

1.5.1. Идиомите се описват с формулата АВ = <’C”; /AOB/> | ‘C”Ø‘A” &

‘C”Ø‘B”. Вместо очакваната регулярна сума ‘AОВ” от означаваните от А и В,
идиомът има означавано ‘С”, различно от тази сума, невключващо нито ‘А”, нито
‘В”. Например ако означим фразеологизма ритвам камбаната с АВ, където
„ритвам” = А , а „камбаната”= В, значението на израза „умирам” ще бъде = С.

1.5.2. Колокациите или лексикално-функционалните фраземи се описват с

формулата АВ = <’АОC”; /AOB/> | ‘C”. Означаваното ‘X” от колокативния израз е
конструирано от означаваното на един от конституентите, например ‘А”, и друго
означавано ‘С”. Означаваното от С е различно от означаемото В, но В е избрано,
за да означава С, което е вътрешно съдържано от А. Лексикалната единица, която
пази своето означавано, е опорна, ключова дума на колокацията (означена с
главни букви в примерите по-долу).
Според връзката между А В и С се определят четири типа колокации:
 При които ‘C” ≠ ‘B”, т. е. В няма съответно означавано в речника и:
а) ‘C” е празно, а лексемата B е полуспомагателна, използвана, за да осигури
синтактичната конфигурация. Например: Правя УСЛУГА, правя КОМПРОМИС,
правя СРАВНЕНИЕ, давам ОТГОВОР, предприемам СТЪПКА, вземам
РЕШЕНИЕ.
б) ‘C” не е празно, но лексемата B изразява ‘C” само в комбинация с А. Например:
черно КАФЕ, френски ПРОЗОРЕЦ, кисело МЛЯКО, пощенска КУТИЯ.
 При които ‘C” = ‘B”, тоест В има съответно означавано в речника и
а) ‘B” не може да бъде изразен от никой друг възможен синоним. Например:
Силно (*мощно, интензивно) КАФЕ, тежки (*трудни, непосилни) ПОСЛЕДИЦИ,
пълно (*изчерпателно) ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ.
б) ‘B” включва важна част от означаваното ‘А”. Например: конско ЦВИЛЕНЕ,
орлов НОС, гранясало МАСЛО.

1.5.3. Полуфраземи
Полуфраземите или полуидиомите са лексикализирани (декомпозируеми)
фрази (Саг и Балдуин 2002), които претърпяват определена степен на
вариативност и имат частична фиксираност. Могат да бъдат представени чрез
формулата АВ = <’АОВОС”; /AOB/> | ‘C”≠‘A” & ‘C”≠‘B”. Означаваното от израза
‘Х” включва означаваните и на двете съставящи го лексеми ‘А“ и ‘В” и
допълнително означавано ‘С”, което е различно от ‘А“ и ‘В”. ‘C” може да бъде
изразено от означаващите /D/ или /R/, така че ’C”= /AOB/, /AOR/, /AOD/ | ‘R”, ‘D”
€ ‘В” и ‘C”Ø ‘A”, ‘C”Ø ‘B”, C”Ø ‘R”, C”Ø ‘D”. Например: създавам семейство,
търговски център, измервам с поглед, разбивам сърцето
От особен интерес е един междинен тип фраземи, съчетаващ особеностите
на полуидиомите и колокациите. Формалното описание на този клас съвпада с
описанието на полуидиомите. При тях се наблюдава неизменяем идиоматичен
елемент, който се реализира в контекста само в комбинация с глаголи от даден
семантичен клас, които могат да се определят като поддържащи,
десемантизирани, в съчетанието. Това са конструкции с вариращ опорен глагол в
даден семантичен и прагматичен клас. Например: нещо ми мърда / хлопа / шава;
отивам / вървя по дяволите; завирам / забивам нос; играе / върви / ходи по
свирката / гайдата / тъпана на някой. Те са определяни като единици с
„ограничена съчетаемост”, фразеологични конструкции със „задължително
съпровождащ външен елемент” (Чолакова 1968) или необходими контекстови
елементи, чрез които единицата реализира своето значение. В традиционната
лексикография се препоръчва да не бъдат включени като част от речниковата
единица (Ничева, Спасова, Чолакова 1963). С оглед на обхващането на всички
селективни характеристики на фраземата комбинацията между външен,
задължителен за реализацията на значението елемент, и идиоматичен елемент е
също необходима. Комбинацията е тип колокативно съединение и може да бъде
представено чрез лексикалните функции. Чрез смесените стойности на
лексикалните функции могат да се посочат едновременно субкатегоризационните
характеристики на опорния от парадигматична гледна точка глагол и множеството
от семантични деривации, в които той може да варира. Например:
Operi(кирливите ризи) = вадя, изваждам, изкарвам, показвам [~на]; МagnFunc21
(игла в купа сено) = търся, диря.
Смисловата разлика между десемантизираните елементи и задължително
изискваните от фразеологизма елементи е свързана с въпросите за степента на
семантичната и структурна разложимост на конструкцията на отделни лексикални
елементи.
В ТКР е заложен моделът за семантичната структура на изречението (SemS)
като мрежа, чиито възли представят значения и са означени със семантеми.
Свързващите възлите стрелки представят предикатно-аргументни връзки и са
означени с номера, идентифициращи аргумента по отношение на неговия
предикат. Семантичната структура представя семантичните зависимости между
думите в изречението, а чрез повърхнинна (SSynS) и дълбинна(DSynS)
синтактична структура се представят зависимостите между словоформите.
Дълбинната структура се представя чрез дърво, чиито възли означават думите в
изречението, а клоните му представляват синтактичните релации помежду им.
Повърхнинната структура също се представя чрез дърво, но клоните му означават
езиково специфични синтактични релации. (Мелчук 2003:5-10)
Различните типове фраземи са представени в по различен начин. Идиомите
и полуидиомите са представени в дълбинната структура като отделни възли, но на
повърхнинното ниво се представят като конструкция от регулярни лексеми в
повърхнинно синтактично дърво, съобразно информацията в речника. Идиомът е
неделима единица само в дълбинната структура. На повърхността той е регулярна
конфигурация от регулярни единици.
Структурата на представяне на идиомите, полуидиомите и
нефразеологичните единици се различава единствено по специфицираната
повърхнинна структура на идиома. Описанието на повърхнинното ниво осигурява
правилната морфологична реализация и отразява словоредните особености на
идиомите и полуидиомите. Затова в речника те трябва да бъдат представени като
отделни единици, в които е посочена тяхната опорна дума.
Колокациите се представят чрез опорната си дума, функционалният,
десемантизиран елемент се представя чрез името на лексикалната функция. На
всичките членове на израза се приписват отделни възли.

2. Синтактични критерии за идиоматичност

Представянето на синтактичните особености на фразеологичната единица е

свързано с начините, по които се осъществява връзката между тяхната структура и
значение. Един от основните критерии за определяне на типа на даден
фразеологизъм и синтактичните му особености е степента на композираност (Саг,
Балдуин 2002) на неговите елементи. В представения модел на теорията “смисъл
<=> текст” анализът на значението и структурата се основава на различаването на
вътрешна и външна нерегулярност и регулярност, съответстващи на
разглеждането на тяхната декомпозируемост и композируемост.
 Друг фокус на настоящото изследване са синтактичните особености на
глаголните фразеологизми. Разглежда се тезата, че идиомите са комбинаторни
изрази, които по принцип подлежат на същите типове синтактични и семантични
процеси, които важат за неидиоматичните фрази (О`Грейди 1998) и се анализира
връзката между фразеологичното значение и ограничената съчетаемост на глагола,
проявяваща се при едно от неговите значения.
Анализирането на синтактичните характеристики на фраземите се сблъсква
с два основни проблема: приложимостта на синтактични трансформации и
разлагането на изрази с неустановена идиоматичност на отделните им компоненти
(Мелчук 1995).

2.1. Синтактични трансформации на фраземите

Проблемът за синтактичните трансформации, приложими при фраземите, е
един от най-дискусионните въпроси в литературата (Фрейзър 1970). Според
Мелчук (2006) Нюмайер (1974), Шенк (1992) синтактичните трансформации при
фраземите са семантично мотивирани и може да се говори за семантично
блокиране на синтактичните свойства на фраземите. Изборът на говорещия на
конкретен израз се основава на семантиката, която иска да изрази и която би могла
да доведе до синтактични трансформации като пасивизация, релативизация,
разкъсване на фраземата и др. При семантично определените трансформации
основно е значението на анализираната фразема. То може да е такова, че
семантичният избор да изключва възможността за трансформации.
1. а) Петър хвърли топа.  ?Топът, който Петър хвърли  ?Топът беше
хвърлен от Петър.  ?Какъв топ хвърли Петър.
2. а) Петър разби сърцето на Петя.  Сърцето на Петя, което Петър
разби.  Сърцето на Петя, беше разбито от Петър.  Чие сърце разби Петър?
б) Вадя кирливите ризи. Кирливите ризи бяха извадени.  ?Извадих
ризите, които бяха кирливи.
Изразите 1.а) и 2.а) са смятани за идиоми, но единият не позволява никакви
синтактични трансформации в идиоматичното си значение, а другият позволява.
Това се дължи на предварително заложеното от говорещия значение ‘умирам’ в
израза 1.а), което не позволява трансформации. Това доказва аналогичното
поведение по отношение на трансформации на синонимните на 1.а) примери:
гушвам букета, ритвам камбаната, падам в трапа.
В пример 2.а) говорещият предварително влага значението: ‘Петър кара
Петя да се чувства нещастна’. В този случай семантичната репрезентация
позволява да бъде изразена различна комуникативна структура чрез различни
оператори. Единият от компонентите на фраземата – сърце, носи значението:
‘орган на чувствата’ и комбинацията му с другия компонент – разбивам,
позволява по-голяма свобода на опорния глагол при образуване на трансформации
на конструкцията.
Явно разликите в синтактичното поведение на фраземите се дължи на
разликите в значенията им и в начина, по който те са конструирани. Мелчук (1995:
35) определя 1.а) като идиом, а 2.а) като полуфразема или колокация, в която
лексемата сърце се появява със стойност на лексикалната си функция
CausFact1(причинявам) = тъга, определяща ограничението, че чувството
изпитвано от Y е „тъга”.

2.2. Степен на самостоятелност на фразеологичните компоненти

 Това, че дадена фразема позволява трансформации, обаче не е достатъчен
аргумент за причисляването й към определен тип, тъй като при прилагането на
този принцип се наблюдава известна непоследователност. Определящо значение
има и степента на самостоятелност на отделните компоненти извън разглежданата
конструкция.
При съпоставка на смятаните за идиоми изрази 3.а) и 3.б) се забелязва, че
единият позволява пасивизация, а другият – не.
3. а) Разчупвам леда.  Ледът беше разчупен.
Заравям томаховката  Томаховката беше заровена.
б) Имам връзки в министерството.  *Връзки в министерството бяха
имани..
Въпреки това разчупвам леда със значение ‘преодолявам неловка ситуация
или хладина в отношенията си с някой’ е идиом, но имам връзки не е.
Съществителното връзки – ‘лични контакти с хора в определена област, които
могат да бъдат използвани в случай, че нещо не може да бъде придобито по друг
начин’ може да съществува с това значение и самостоятелно. Например: Влезе в
университета с връзките на чичо си. Изразът се определя като колокация, в която
имам е стойността на лексикалната функция Real1(връзки), с ключова дума връзки
 Бяха използвани всички връзки.
Примерите 1.а) и 3.а) могат да се определят като идиоми, но докато
значението на 3.а) съдържа компонент, който може да бъде подложен на
пасивизация, релативация и др., в значението на 1.а) няма такъв елемент. В 3.а) е
възможна ограничена пасивизация, без агентивна фраза, но други семантично
управлявани трансформации не са. Ако единиците, които преминават в пасивна
позиция, не съществуват самостоятелно в същото значение и извън
конструкцията, както е в заравям томахавката, то разглежданият израз е идиом, а
възможността да се пасивизира се описва с лексикалната функция
Conv21(преобръщане на конструкцията). Мелчук определя трансформациите при
този тип изрази като комуникативно ориентирани, говорещият прилага
пасивизация, релативитизация и др., за да изрази информацията, от която се
нуждае при комуникацията. Тези трансформации са семантично управлявани.
Изборът на комуникативната структура на израза се извършва на нивото на
семантичната репрезентация )SemR) или в процеса на оформяне на изречението
под формата на линейни последователности от значения, а не в конкретното
конструиране на повърхнинната синтактична репрезентация на изречението.
Пълните идиоми по дефиниция са недекомпозируеми и при тях няма
изоморфизъм между значенията на отделните съставящи ги. Затова идиомите не
претърпяват семантични трансформации. Израз, който е податлив на
трансформации, не е идиом, а колокация или лексикално–функционален израз.
Принципът за приложение на трансформациите е релевантен само по
отношение на семантично управляваните трансформации. Синтактично
предизвиканите трансформации се осъществяват при повърхнинната синтактична
репрезентация (Surface-SyntR) и техен обект са конкретните лексеми,
включително и компонентите на идиомите. Например: Той си намери майстора ~
Изглежда, че той си намери майстора.
Установяването на границите между колокации и идиоми определя тяхното
представяне в речника - като отделни лексеми или заедно с елемент от стойността
на тяхната лексикална функция. Повечето идиоми не се нуждаят от уточняване на
това, кои семантично определени трансформации са приложими при тях, тъй като
това се определя от значението им. При идиомите, в чието значение има поддаващ
се на трансформации, но неотговарящ на отделна лексема, компонент, обаче е
необходимо посочването на приложимите трансформации. Затова такива идиоми
също се представят чрез лексикална функция.
Един от най-популярните критерии за идиоматичност е смисловата
цялостност, устойчивост на конструкцията и възможността за разделянето й на
отделни лексеми (Виноградов 1947, Мелчук 2005, Саг и Болдуин 2002). В пример
1.а) лексемата „топа” съществува като компонент от значението ‘умирам’ само в
рамките на идиома, затова се нарича уникална лексема (Мелчук 1995: 37),
подобни са и на драго сърце, вземам присърце (Пенчев 1998: 645). Те по
терминологията на Виноградов (1947) имат фразеологично свързано значение, за
разлика от други лексеми (например „връзки”), които представят метафоричен
пренос на значение.
На базата на този критерий се формулират:
принципът за семантичната подвижност: Дадена фразема може да се
представи като колокация, ако поне една от нейните лексемни части е
податлива на всички или почти всички семантични трансформации (Мелчук
1995: 38).
и принципът за регулярната полисемия (Мелчук 1995: 39): Фразата Е’
=А’B’, за която се предполага, че е идиом, може да бъде разделена на отделни
лексеми А’ и B, където А’ е уникална лексема, ако са изпълнени следните условия:
а) съществува друга фраза Е = АB, омонимна с Е’, така че лексемата А’ е
омонимна с А, лексемата B’ е омонимна с В;
б) Е’ и Е са в регулярна омонимна връзка;
в) А’ и А са в регулярна омонимна връзка.
Например омонимни варианти, илюстриращи б) са:
Не го харесват, защото мъти водите на началниците.
В Северна Америка бабушката е вредител, защото се конкурира за храна с
местните риби и мъти водите.

2.3. Вмъкване и разместване на лексикални компоненти във

фразеологизмите
Модификациите, свързани с вмъкване и разместване на лексикални
компоненти, също са критерий за определяне на границите между идиоми и
колокации. Крус (1997, 40) посочва, че някои от рестрикциите на синтактичните
изменения на идиомите са напълно семантично мотивирани. Идиомите позволяват
вмъкване само на компоненти, които са семантично съвместими с цялостното
значение. Въвеждането на пояснение към букет, например, в гушвам големия
букет – нарушава идиоматичността на израза. Голям не носи регулярната си
модифицираща функция, защото букет няма самостоятелно значение в идиома.
Мелчук също отбелязва, че модифицирането на идиомите с външни
елементи е позволено само за опорната дума. Ако в дадена фразема произволен
елемент може да приема произволни пояснения, да бъде заменян с местоимение
или да бъде изпускан, то тя може да се определи като колокация, а не като идиом.
Например в изречението Той е голяма клечка. фраземата „голяма клечка” не
позволява изпускане на елемент ?Той е клечка., нито вмъкване на пояснение в
структурата й ?Той е голяма надута клечка. Позволено е само пояснение към
цялостното идиоматично значение - Той е много голяма клечка. Затова
разглежданата фраза може да се определи като идиом. Компонентите на фраземата
голяма риба в Той е голяма риба. имат по-голяма свобода за изразяване на
идиоматичното значение. Прилагателното голяма може да се променя граматично
- Той е голямата риба., но не може да бъде пояснявано или заменяно с
местоимение в рамките на идиоматичното значение - ?Той е такава / тази риба.
Позволено е само пояснение към цялостното идиоматично значение - Той е
наистина голяма риба. Следователно разглежданата фраза може да се определи
като идиом. Вариативността на единия компонент на фраземата е начин за
образуване на неин антоним. Той се описва с лексикалната функция за антонимия
Anti(голяма риба) = малка / дребна риба. При фраземата в миша дупка - Скривам
се в миша дупка. се наблюдават същите особености - позволено е само пояснение
към цялостното идиоматично значение - Скривам се в най-дълбоката миша
дупка., а замяната на компонент води до загубване на идиоматичното значение ?
Скривам се там.
Интересни по отношение на прилагането на синтактични критерии са
посочените по-горе полуидиоми от междинен тип. Въпреки относително
свободния характер на колокативното съчетание, вътрешната структура на
полуидиома е от решаващо значение за това, дали е приложима дадена
трансформация, или не. Някои идиоматични компоненти имат характер на
вътрешни аргументи за свободния, поддържащ глагол, а други на адюнкти.
От една страна, идиоматичният компонент в съчетанието (означен в
примерите с главни букви) не позволява модификации с външни елементи, той
задава селекцията на ограничен кръг от глаголи, но за самите глаголи няма
ограничения и техните вътрешни аргументи могат да бъдат запълвани с
местоимения, както и да менят позицията си пред и след идиоматичния
компонент. Например: Търся/ диря ИГЛА В КУПА СЕНО (търся/ диря).
На модификации се поддават полуидиомите, при които идиоматичният
компонент запълва позицията на вътрешния аргумент на глагола. Например:
Вадя / изкарвам КИРЛИВИТЕ РИЗИ Кирливите ризи бяха извадени. Този тип
колокативни конструкции се описват чрез лексикалните функции:
Operi(кирливите ризи) = вадя, изваждам, изкарвам, показвам [~на].
Полуидиомите, при които в структурата на колокативното съчетание
идиоматичният компонент е комплемент, а вътрешният аргумент на глагола не е
изразен, не се поддават на трансформации. Например: Търся / диря / гледам ПОД
ДЪРВО И КАМЪК; Зная / познавам като ПЕТТЕ СИ ПРЪСТА; Върви / тръгва /
потича ПО МЕД И МАСЛО. Когато аргументната позиция е запълнена от
винително местоимение, пасивизацията е възможна. Например: крия се / завирам
се / навирам се В МИША ДУПКА  в миша дупка съм наврян; НА ЕДИН ОГЪН се
печем/ варим/ пържим  на един огън сме пържени.
Могат да се направят следните обобщения за ситактичните особености на
разглеждания тип полуидиоми. Те, от една страна, са комбинаторни изрази, в
които се пази свободната връзка между глагола и идиоматичния компонент и от
тази гледна точка би следвало да подлежат на същите типове синтактични
процеси, които важат за неидиоматичните фрази. Въпреки че главен компонент,
ключова дума, при описанието им е идиоматичният компонент, от значение е и
ограничената съчетаемост на свързания с тях глагол, реализираща се при
изразяване на фразеологичното значение. Проблемите, които възникват при
теоретичното и при практическото формално представяне на разглеждания
междинен тип полуидиоми са свързани не само с комплексното значение, което
носят, но и с тяхната вътрешна структура, която наподобява регулярните
граматични характеристики само в определени граници. Приложимостта на
синтактичните трансформации и разлагането на отделните им компоненти не са
достатъчни при представянето на този тип конструкции. Необходимо е и описание
на вътрешноструктурните типове на разглежданите конструкции, както и на
семантичните класове, в които могат да варират съответните външни глаголи.

Заключение
Формалното представяне на фраземите чрез теорията на лексикалните
функции е подходящо за различни приложения от областта на компютърната
лингвистика. Подобен тип описания, комбинирани с многоезичната лексикално-
семантична мрежа Wordnet, имат важно приложение в системите за машинен
превод и генериране на текстове и се използват при разрешаване на проблеми като
лексикален избор, перифразиране, комуникативна структура и свързаност на
текста.

Библиография

1. Ванер 1996: Wanner, L. (ed.) (1996). Lexical Functions in Lexicography and Natural
Language Processing. Benjamins, Amsterdam/Philadelphia.
2. Виноградов 1947: Об основных фразеологических единицы в руском языке. In
1864-1920. Sbornik statey i materialov, ed. A. A. Shakmatov, 339-364. Moscow:
Nauka.
3. Зайлер 2003: Manfred Sailer (2003). Combinatorial Semantics and Idiomatic
Expressions in Head-Driven Phrase Structure Grammar. Philosophische Dissertation
angenommen von der Neuphilologischen Fakultät der Universität Tübingen.
4. Зерник и Дайер 1987 Zernik U. and M. G. Dayer “The Self-Extending Phrasal
Lexicon”, Computational Linguistics 13, 308-327.
5. Коуи 2001: Cowie A. P. (ed.) Introduction in Phraseology Theory, Analysis, and
Applications. Oxford University Press, Oxford.
6. Крус 1997: Cruse D. A. Lexical Semantics. Cambridge University Press,
Cambridge.
7. Мелчук, Жолковски 1970: Mel'čuk, I. and A. Zolkovskij "Towards a Functioning
Meaning-Text Model of Language," Linguistics nº 57, 10-47.
8. Мелчук 2003: Melcuk I, Dependency in Linguistic Description
9. Мелчук, Полгер 1987: Melcuk I. A. and Polguère, A. “A Formal Lexicon in the
Meaning-Text Theory: or How to Do Lexica with Words”, in: Computational
Linguistics, Vol. 13/3-4, pp. 261-275.
10. Мелчук 1995: Mel'cuk I. Phrasemes in language and phraseology in linguistics. in
Idioms: Structural and Psychological Perspectives, chapter 8. Lawrence Erlbaum
Associates
11. Мелчук 1998: Mel'cuk I. Collocations and Lexical Functions. in Cowie A.P. (ed.)
Phraseology: Theory, Analysis, and Applications. Oxford: OUP, 23-55.
12. Милер и др. 1990: Miller, G. A., Beckwith, R., Fellbaum, C., Gross, D. and
Miller, K. J. (1990).“Introduction to WordNet: An On-line Lexical Database”,
in: International Journal of Lexicography, Vol. 3/4, pp. 235-244.
13. Ничева, К., Спасова-Михайлова С., Чолакова Кр. 1975: Фразеологичен
речник на българския език. С., БАН, Т. I 1974, Т. II г.
14. Ничева К., С. Спасова, Кр. Чолакова 1963: Някои въпроси във връзка с
изработването на фразеологичен речник на българския език. БЕ. кн. 4-5
15. Ничева К 1987: Българска фразеология. София
16. Нунберг и др. 1983М Wasow, T., Sag, I., Nunberg, G. 1983. Idioms: an interim report.
Proceedings of the XIIIth International Congress of Linguistics, pages 102–115, 1983.
17. Нюмайер 1974: Newmeyer, F. J. "The Regularity of Idiom Behavior," Lingua 34, 327-
342.
18. О’Грейди 1998: O’Grady, William. The Syntax of Idioms. In Natural Language and
LinguisticTheory 16: 279-312.
19. Пенчев 1998: Й .Пенчев, Т. Бояджиев, Ив. Куцаров. Съвременен български език.
София
20. Полгер 2000: Polguère Alain Towards a theoretically-motivated general public
dictionary of semantic derivations and collocations for French, Proceedings of
EURALEX 2000
21. Пулман 1993: Pullman S. G. The Recognition and Interpretation of Idioms in C.
Cacciari and P. Tabossi (eds.) `Idioms : Processing, Structure, and Interpretation` New
Jersey: Laurence Earlbaum Cognitive Science Monographs, 249 – 270
22. Саг и Болдуин 2002: Sag I, Baldwin T., Bond F., Copestake A, and Flickinger D.
Multiword expressions: A pain in the neck for NLP. In Proc. of the 3rd International
Conference on Intelligent Text Processing and Computational Linguistics (CICLing-
2002), 1–15
23. Фрейзър 1970: Fraser, B. "Idioms within a Transformational Grammar," Foundations
of Language 6, 22-42.
24. Чолакова Кр. 1968: За лексико-граматичната еквивалентност на фразеологичната
единица с думата. Славистичен сборник. София, 209
25. Шенк 1992: Schenk, "The Syntactic Behaviour of Idioms," in M. Everaert, E. van der
Linden, A. Schenk and R. Schreuder, eds, Proceedings of IDIOMS (vol. 1), ITK,
Tilburg, 97-110.