РЕФЕРИРАНЕ (КОНСПЕКТИРАНЕ) НА СТАТИЯТА

Изготвил реферирането: Полина Петкова

Специалност: „Приложна лингвистика с два чужди езика и международен
туризъм“ ( 2-ри курс)

Библиографско описание на статията: Кунева, Илияна. Учтивата форма – история на

кодификацията на нормите и съвременна практика.– В: Български език / Bulgarian
language, 64 (2017), стр. 105-113, Приложение / Supplement

За автора на статията: Илияна Кунева е главен асистент в Секция за съвременен

български език към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при
Българската академия на науките. Научните й интереси са предимно в областта на
съвременния български език, синтаксиса и прагматиката. Публикации: Средства за
изразяване на възклицателност в съвременния български език (2010), Взаимо-действие
на формалните показатели при подбудителните изречения (2011), Индиректно
изразяване на подбудителност (2013), Съавтор е в Официалния правописен речник на
българския език. Глаголи (2016)

В статията „Учтивата форма – история на кодификацията на нормите и

съвременна практика“ авторката Илияна Кунева разглежда кодификацията
на нормите, свързани с учтивата форма на български език, какви промени
са направени и как са се отразили върху писмената практика. Анализирани
са същността и причините за затрудненията при прилагане на правилата.
Авторката разглежда и анализира две правила в статията свързани с
употреба на главна буква при местоименията и правилото за съгласуване в
учтива форма. Трудностите при съгласуване на формите в състава на
учтивата форма се дължат на особеностите на самото правило, а не на
неговото формулиране или неправилно разбиране. Правилото за употреба
за главна буква е далеч по-лесно приложимо, но и при него през годините
се забелязват промени, свързани с формулирането му и с добавяне, и
премахване на изключения.
Първото правило, което разглежда авторката е - Съгласуването при
учтива форма. То изисква глаголните форми да бъдат в множествено
число, тоест да се съгласуват с местоимението Вие дори когато не е
експлицитно изразено. В единствено число прилагателните имена и
причастията се съгласуват по род с пола на лицето. Именно това ‚двойно“
съгласуване води до грешки при прилагане на правилото. Поради тези
особености правилото съдържа в себе си известно логическо
противоречие. При еловите причастия е най-често срещаната грешка
подобно на другите причастия и имена те неправилно се използват в
единствено число. Уеднаквяването им се дължи на липсата на
разграничение между думите. Също така при еловите причастия има
възможност от „двойно“ съгласуване, въпреки че правилото действа без
промяна от десетилетия. Едно единствено изключение е допуснато в
Академичната граматика, като това изключение няма за цел да улесни
самото правило, а да фиксира наложилата се практика в ограничен
контекст. Това е единствената промяна в кодификация на правилото.
Трудностите при това съгласуване произлизат от особеностите на самите
сложни глаголни форми в българския език, но разбира се има и частни
случаи наред с всички предпоставки.
Другото правило, което разглежда авторката е - Употреба на главна
буква при личните и притежателни местоимения. То е по-лесно, като се
изисква местоименията Вие, Ви, Вас, Ваш да се пишат с главна буква,
когато са в състава на учтивата форма. При него също се срещат
затруднения, като едно от тях е дали в конкретния случай е уместна
употребата му. Друга предпоставка за колебания са честите промени във
формулирането на правилото в различните правописни речници. Н.
Паскалев прави преглед на кодификацията, като отбелязва , че правилото
е действащо и посочва като източници граматиките на българския език
излезли преди 1945 г. В граматиката на Л. Андрейчин се уточнява, че с
главна буква се пишат местоименията и когато означават действително
множествено число при изразяване на учтивост. Това уточнение внася
яснота по отношение на изразяването на учтивост в единствено число и в
множествено число, но „при кореспонденция“ привнася допълнително
условие за употребата на главна буква и оставя поле за интерпретации.
Правилото все още регламентира употребата на главна буква чрез жанра
на текста, в който се използва учтивата форма. Без да се извършват
промени в същността на правилото се разколебава неговото прилагане в
някои случаи – дали да се употреби учтивата форма, или не и ако се
употреби – дали да се маркира с главна буква, или не. През 2012г. в
Официалния правописен речник на български език правилото е
формулирано по първоначалния лаконичен начин – без да се прецизира
обхвата на неговото действие според жанра на текстовете. Тази
формулировка се прие като „ново правило“, което в бъдеще ще внесе
единство при неговото прилагане.
Представената статия съдържа анализи, които обобщават и
разширяват съществуващите знания свързани с учтивата форма в
българския език. Накрая Илияна Кунева достига до извода, че и при двете
правила се наблюдават затруднения в съвременната практика. При
правилото за съгласуване причините трябва да се търсят в особеностите на
самото правило и на сложните глаголни форми. А, правилото за употреба
на главна буква при местоименията е пряко свързано с кодификацията
върху писмената практика. Допускането на прецеденти и изключения се
отразява върху действието на правилото не само в частни случаи, а и като
цяло.