ДВАНАДЕСЕТА ТЕМА

ПРАВО И ПУНКТУАЦИЯ

Всички разказват днес като легенда онази стара история, в която

палачът променил мястото на запетаята и спасил човешки живот: Когато
предал съобщението на съдията в него пишело така: Да се обеси НЕ, да се
помилва. Редом с нея, много често, когато преподавам темата за
употребата на запетаята в българското изречение, се сещам за
хумористичните примери, които посочва проф. Стефан Брезински, за да
покаже колко важна е ролята на запетаята в смисловото декодиране на
информацията:

Хайде да ядем момчета! и Хайде да ядем , момчета! са две много

различни като послание и смисъл изречения. Изводът обаче е един:
запетаята и останалите девет пунктуационни знака са графичните
индикатори, които показват смисловите граници в изреченията и в текста.
Те не просто маркират цялости, указват точно и насочват адресата към
подредбата на мисълта, за да бъде предадено ясно, вярно и недвусмислено
човешкото съждение.

Ето защо първият съвет, преди да преминем към същността на въпроса, е:

Няма задължителни предписания за употребата на запетаята от типа

винаги/никога, тъй като смисловото членение определя нейната коректна
функция в конкретните изречения. Запаметени и добре заучени фрази по
модела: Пред еднократно употребен съюз И никога не се пише запетая,
често могат да ни подведат и да оставят инерцията, а не логиката,
подчинена на смисъла, да определят употребата на пунктуационния знак, и
то най-вече на запетаята:

1
Взех чашата с кафе, оставена небрежно върху бюрото ми, и тръгнах
към коридора и към кабинета си.

В това изреченние запетаята е поставена пред еднократно употребения

съчинителен съединителен съюз И, но всъщност тя само формално стои
пред него. По същество запетаята затваря границите на обособена част,
въведена с минало страдателно причастие (оставена), която част по
същество е съкратено подчинено определително изречение.

В следващата част на текста ще си позволя да Ви представя в

конспективен вид части от книгата на професор Руселина Ницолова
„Съвременна българска пунктуация“, които ще послужат като въведение в
историята и в типологията на пунктуацията и на ннякои от
пунктуационните знаци, които употребяваме най-често днес.

Кратки исторически бележки за пунктуацията1

1. Терминът пунктуация е тясно свързан с латинската дума

„punctum”, която буквално означава бод, бодено; от „pungo” -
бода. С този термин като цяло се означават съвкупността от
препинателни знаци и системата от правила за тяхната употреба
в изречението и в текста.
2. Препинателните знаци се появяват в историята на писмеността
много по-късно от буквите и това днес лесно може да бъде
логично обяснено. Основно средство за разчленяване на текста
са шпациите (празните места между думите) и новите редове,
които по същество са знакове с нулево графично начертание.

1
Историческите бележки са представени изцяло по книгата на проф. Руселина
Ницолова „Съвременна българска пунктуация“, София, 1989 г., изд. „Народна
просвета“
2
 Наред с тях се появяват и знакове със специално начертание –
препинателните знаци. За техен създател се смята Аристофан
Византийски.
3. В старобългарския книжовен език се срещат в употреба като
препинателни знаци точка или комбинации от точки.
4. В класическите езици и в новите европейски езици до XVв.
няма строга система от пунктуационни правила. С появата на
книгопечатането, което неслучайно е определяно като
революционно откритие за човечеството, се дава силен тласък и
в развитието на пунктуацията. Венецианският печатар Алдо
Мануцио задава модела и определя правилата за употреба на
препинателните знаци. Той въвежда въпросителния знак.
5. Днес в европейските езици съществуват два основни типа
пунктуация, определени от световно признати учени като
Шчерба, като езици с пунктуация от френски тип и езици с
пунктуация от немски тип. Разликите в двата модела се свеждат
до принципите, по които са формулирани правилата в отделните
езици.
6. Писмената реч е сложна форма на представяне на съждение,
която може да бъде определена като графична форма на устната,
и в която съществуват различни видове информационно
разчленяване: фонетично, синтактично, смислово.
7. Съвременната българска пунктуация се оформя по време на
Възраждането, когато се оформя и българският книжовен език. В
началния период тя пресъздава модели на черковнославянската
пунктуация. По-късно обаче под влияние на руския език се
възприемат главните особености на руската пунктуация, която е

3
 от немски тип. Значителен напредък при оформянето на
системата се отбелязва в творчеството на Петър Берон
8. Българската пунктуация може да бъде определена най-общо като
пунктуация от немски тип. Основният принцип е смислово-
синтактичният. Съвременният варинат на българската
пунктуация, предложен от Правописната комисия през 1945 г. и
приет от Народното събрание със закон, е отразен в
“Правописен речник на съвременния български книжовен език”
от 1983 г.

Функции на отделните препинателни знаци2

Точка:
1. Точка в края на изречение.
 Точката е основен знак в края на съобщителни изречения –
прости и сложни. Пише се в края на оптативни изречения, ако
са произнесени без емоционалност:
Е, добре си дошъл сега.
 Ако сложно изречение завършва с косвен въпрос, накрая се
пише не въпросителен знак, а точка: Отново ще попитам
студентите къде ще почиват това лято.
 Не се пише точка, когато изречението завършва със съкратена
дума, след която има точка: Последната голяма правописна
реформа е от 1945 г.
2. Знак за съкращение. Посочва, че дадена дума е съкратена. Като
знак за съкращение точката се поставя след изписаните части от
2
Класификацията и определенията и тук са по класическото изследване на проф.
Руселина Ницолова „Съвременна българска пунктуация“.
4
 думата, която е лишена от своя край. След съкратени названия от
международната метрична система3, не се пише точка. Изключение:
кв. (квадратен), куб. (кубичен). Точка не се пише след ч, мин, сек,
ако означават количество време, но се пише, когато означават момент
от денонощието.
3. Йероглифна точка - когато е поставена след арабска цифра – сочи, че
цифрата трябва да се чете като редно числително (идеографска,
йероглифна функция). След арабски цифри, означаващи номер на
страница, ден от месеца или година, не се пише запетая.
4. Знак за графично оформяне – след цифри, малки и главни букви. При
означаване на дати с цифри, точка се пише между всички.
Въпросителен знак:
1. Въпросителна в края на изречение. Стои в края на просто или
сложно изречение, когато в него се съдържа въпрос, реторичен
въпрос, въпрос молба. След заглавия не се пише въпросителна. Ако в
сложното изречение има косвен въпрос, накрая се пише точка.
Допуска се употребата на въпросителен знак само в художествения
стил. След въпросителни изречения, произнесени със силно чувство,
се пише удивителен, а не въпросителен знак.

Удивителен знак:
1. Удивителен знак в края на изречение. Край на повелително,
желателно или възклицателно изречение с цел подбуда или
позволение, поздрав, желание, проклятие. Удивителна се пише след
междуметия, частици и обръщения с повишена емоционалност. След
сложни изречения, в състава на които има повелителни и
възклицателни изречения.

3
С повече примери това правило е илюстрирано в следващите теми от раздел
„Пунктуация“.
5
 2. Удивителен знак след вметнати изрази или изречения. След вметнати
изрази или изречения, заградени със скоби или с тирета, когато се
подчертава специфична интонация. Същото важи и за междуметия,
оградени отново с тирета.
Многоточие:
1. Многоточието е знак за незавършеност или частичност. Означава
незавършеност или частичност на даден израз, пасаж или по-голяма
част от текста. Може да стои в началото, в средата или в края на
изречението. Поставя се многоточие в началото на цитата, когато се
означава изпускане на част от него. В документалната литература с
многоточие се означават отделни пасажи или по-големи части от
текста. В тези случаи многоточието е заградено с ъглови скоби.
2. ,,Многозначително“ многоточие – непълнота в съдържанието в най-

общ смисъл, т.е. със завършения пасаж е свързано по-богато

смислово съдържание. В художествените текстове това
многоточие стои в началото.
3. Многоточие – знак за прекъснатост или разчлененост. Означава
различни видове прекъснатост или разчлененост. Причини като
бавно мислене, повишена емоционалност и пр. Когато има
прекъснатост в по-големи пасажи, многоточието може да се
комбинира с въпросителен или удивителен знак, като то стои
след тези знаци. В белетристиката се употребява вместо тире, за
да се означи речта на лице.
4. ,,Предупреждаващо“ многоточие – подчертава несъответствие
между израза след него и предхождащия го израз. Многоточието
може да раздели фонетична дума (съчетание от ударена дума и
една или повече неударени като и, го, не и пр.) и така

6
 неударените думи получават ударение. Може да се използва и за
акцентиране върху израз.
Точка и запетая – знак с разделяща сила, по-слаба от тази на точката,
но по-голяма от тази на запетаята.
1. Точка и запетая при изреждане. При изреждане разделя
еднородни части. Служи за отделяне на по-големи синтактични
цялости в сравнение със запетаята. Така облекчава
възприемането на текста и придобива смислоразличително
значение. Разделя също и цели изречения – прости или сложни,
най-често след обобщаващо изречение. При рубрики, т.е. при
изреждане на точки и подточки, се поставя запетая. Ако те са
смислово по-тясно свързани, започват с малка буква и не са
големи по състав.
2. Точка и запетая в сложно изречение. Употребява се в сложни
изречения, за да отдели относително самостойни в смислово
отношение цялости от изречения. Може да се употреби и вместо
запетая със стилистична цел – когато желаем да означим по-
голяма пауза между две изречения в рамките на сложно, както и
промяна на интонацията. Така второто изречение вече е
откъснато от първото и придобива по-голяма стойност.
3. Точка и запетая в период. Периодът е най-усложненият вид
сложно изречение, който се характеризира с така наречения
синтактичен паралелизъм. Точка и запетая в периода се
използва, за да отдели паралелните части (изречения) една от
друга.
Двоеточие:

7
1. Изброително двоеточие. Пред изброяване на еднородни части на
изречението – задължително двоеточие, ако те са предхождани
от обобщаваща дума или израз. Когато обобщаващата дума е
придружена от определения или от подчинено изречение,
двоеточието се поставя след тях. Ако изброяваните еднородни
части не са свързани с обобщаваща дума или израз, по-добре е
да не се пише двоеточие. Двоеточието може да се замества с
тире. Двоеточие се пише и когато след обобщаващата дума
следва изреждане на цели изречения. Може да бъде заменено с
точка, ако изр., което съдържа обобщаваща дума, се оформя като
самостоятелно. Задължително се поставя пред изреждане на
точки и подточки.
2. Двоеточие пред пряка реч. Пише се между пряка реч, цитат и
въвеждащия ги израз.
3. Пояснително двоеточие. Употребява се, за да отдели дума,
словосъчетание или изречение, които назовават или
конкретизират по друг начин предмет, означен с име или
местоимение в предходното изречение, или пък поясняват
цялото предходно изречение.
4. Йероглифно двоеточие. Такова двоеточие се употребява между
цифри, когато с тях се означава съотношението между
резултатите на участниците в спортно състезание. В научни
съчинения, за да означи някакво отношение, противопоставяне
със значение „между...и...“.
5. Служи като знак за графично оформяне пред подпис на лице в
писмо или вид документ. Между изрази като преведе, записа,

8
 редактор и др., във формуляри – родно място, дата на раждане,
образование и др., не се пише двоеточие, ако няма изброяване.
Запетая
Запетаята е най-често употребяваният препинателен знак в писмената
реч. Има два основни принципа за нейната употреба.
 От една страна, запетаята е средство за сигнализиране на
синтактично и смислово разчленяване на изречението - просто
или сложно, за разделяне на части на изречението една от друга.
Синтактичният принцип при употребата на запетая е доминиращ
над фонетичния (според него е средство за означаване на пауза).
Фонетичният принцип се приема за главен само в някои случаи.
От друга страна, тя е средство за означаване на паузи на
опр.еделени места в изречението, но само тези паузи, свързани с
определени синтактични конструкции: еднородни части на
изречението, обособени и повторени части на изречението,
видове сложни изречения и др.

Да си припомним и видовете изречения в българския език

По състав изреченията биват прости и сложни. Това означава, че
някои от тях са съставени от едно предикативно ядро, тоест съдържат само
едно сказуемо. Тези изречения синтаксисът определя като прости
изречения. Други изреченски структури са разгърнати около две или
повече предикативни ядра, тоест съдържат две или повече сказуеми. Тези
изречения по същество са сложни изречения и затова точно така се и
наричат.
От своя страна сложните изречения биват три вида в зависимост от
смисловите отношения, в които съществуват простите изреченски
структури в състава им:
9
 1) Сложно съчинено изречение. Професор Стефан Брезински
определя отношенията между простите изречения в състава на
сложните съчинени изречения като координативни, тоест
съчинителни, равноправни смислово помежду си. Всяка
макроизреченска структура в състава на този вид цяло съществува
самостоятелно като смислово ядро и като изказано съждение:
Сутрин ставам рано, отивам набързо в банята, събуждам децата,
приготвям се старателно за работа и излизам към гаража за
колата.
Пет самостоятелни действия, пет самостойни смислово прости
изречения, свързани в първите четири конструкции безсъюзно и в
последната с помощта на съчинителния съединителен съюз И.
2) Сложно съставно изречение с подчинени изречения.
Структурно този модел се изгражда от главно изречение, към
което могат да бъдат реализирани 5 вида подчинени изречения.
Отношенията между тях професор Брезински определя като
субординативни отношения (от френското subordonne, което
означава подчинявам). Главното изречение по същество изразява
основната информация, а подчинените му изречения, които са в
пряка зависимост от типа дума, на която се подчиняват, могат да
определят съществително име от главното, да допълват сказуемто
она главното изречение, да изразяват няколко вида обстоятелства,
като разширяват характеристиките на действието откъм време,
място, начин, причина, цел, условие, количество и отстъпка и др.
Подчинените изречения могат експилицитно да изразяват и
подлога на изречението, а могат също го да характеризират или
определят с помощта на сказуемото. В зависимост от всички тези
параметри в сложното съставно изречения се наблюдават 5 вида
подчинени изречения:

10
2.1 Сложно съставно с подчинено определително изречение:
Новият компютър, който беше купен за кабинета по проект, не
издържа и месец след гаранционната си карта. Както се вижда,
подчиненото изречение, въведено с който, се отнася към име от
главното изречение, като го определя. При този вид изречения
най-често пишещите забравят затварящата запетая, а тя всъщност
маркира изреченската граница и затваря подчинетото изречение,
като показва точно границите му и смисловите му параметри
спрямо определяната дума от главното изречение. Тази
пропусната запетая често се наблюдава и в констукции, при които
подчиненото изречение е съкратено и е ерализирано чрез
обособена част: Новият компютър, купен за кабинета по
проект, не издържа и месец след гаранционната си карта.
2.2 Сложно съставно с подчинено допълнително изречение. От
наименованието му става ясно, че подчиненото изречение допълва
информация от главното, като се отнася към сказуемото му. Най-
често се въвежда чрез така наречените комплементизатори че и
да:
Всички преподаватели му казваха да отиде на лекар.
Всяка вечер от обявеното извънредно положение си мислех, че
ще дойде време за дългоочакваната лятна ваканция.
2.3 Сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение.
Тук разнообразието от подвидове изречения очаквано е най-
голямо, тъй като и в живота обстоятелствата, които съпътстват
човека и неговите действия, са многобройни и разнообразни:
време, място, причина, условие, цел, количество, отстъпка, начин
и др. Съюзите, които въвеждат подчиненото изречение към
сказуемото от главното, също са много и разнообразни: където (за

11
 място), когато (за време), ако (за условие), защото (за причина) и
много други.

Запомнете:
 Когато подчиненото изречение се намира в позиция преди главното,
то винаги се отделя със запетая, за да покаже словоредната промяна
(подчиненото изречение е преди главното): Когато пристигнах,
лекцията вече беше приключила. Ако успея да стигна бързо, ще
взема и детето от детската градина.
 Когато към подчинителен съюз, въвеждащ изречение, подчинено на
главното, има добавена уточняваща дума (дори, даже, едва, чак,
само, точно) пред конструкцията не се пише запетая, приема се, че
функцията на запетаята е поета от уточняващата дума: Свидетелят
по делото пристигна точно когато съдията се канеше да закрие
заседанието. Аз ще дойда на заседанието само защото съм
обещал на колегите си.
 Когато подчиненото изречение е въведено с така наречените К думи
(K words) и се намира след главното изречение, не се пише запетая
пред подчинената конструкция. Не се пише и въпросителен знак, тъй
като става дума за косвен въпрос: Днес аз ще попитам студентите
колко струва учебникът на професор Бакалов. НО: Колко струва
учебникът на професор Бакалов, ще попитам студентите днес.
2.4 Сложно съставно с подчинено подложно изречение. При него
подчиненото изречение компенсира функцията на лексикално неизразения
подлог: Който пее, зло не мисли; Който се страхува от мечки, да не ходи
в гората.
2.5 Сложно съставно с подчинено сказуемноопределително изречение. При
този вид подчинено изречение подлогът се определя последством
сказуемото: Те са, които ще спасят света.
12
3) Сложно смесено изречение. Съдържа изреченски компоненти от двата
вида сложни изречения – съчинени и подчинени. Реализира смисловите
изреченски конструкции чрез различни съчинителни и подчинителни
съюзни връзки: Денят минаваше неусетно, а тя дори не забелязваше
часовника, който неумолимо отмерваше времето, защото всичко
чакаше нейните решения, нейните отговори на въпросите и най-
важното как ще постъпи тя в този тежък момент, който, макар и дълго
време отлаган, вече чакаше своето решение.

Основни правила и изисквания към морфо-синтаксиса, отразени в

юридическата литература4

 Пряк словоред

Прекият словоред изисква подлогът да стои в началото на

изречението, да „води“ изречението. След това се разполагат сказуемото
(т. е. действието) и допълнението (обектът на действието). В юридически
специализираната литература по езиковедски въпроси това изискване е
изведено на челно място като основно правило: прекият словоред е за
предпочитане, тъй като той в най-голяма степен може да гарантира
яснотата на мисълта.

 Избор на залог като граматическа фигура

В езика на юридическите актове се отдава предпочитание на деятелния

пред страдателния залог. Споделя се основният постулат в граматиката, че
залогът като граматическа фигура изразява отношението на действащото
лице (подлогът в изречението) към самото действие (сказуемото):

4
Виж по-подробно у Димитрина Милкова, Росен Ташев и Тенчо Колев.
Милкова, Д. Юридическа техника. С, Сиби, 2002г., 346 с.
13
Висшият съдебен съвет назначава, повишава, понижава, премества и
освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.
 Сегашно време

Сегашното време е определяно като основното глаголно време в езика на

юридическия акт.
В българския език има девет глаголни времена:
Сегашно време – ходя
Минало свършено време – ходих
Минало несвършено време – ходех
Бъдеще време – ще ходя
Минало неопределено време – ходил съм
Минало предварително време – бях ходил
Бъдеще в миналото – щях да ходя
Бъдеще предварително време – ще съм ходил
Бъдеще предварително в миналото – щях да съм ходил

Основното значение на сегашното време е да изрази действие, което

се извършва в момента, продължаващо в момента на говоренето
независимо от това кога е започнало в миналото и кога ще бъде прекратено
в бъдещето. В българската граматична литература е разработена пълна и
изключително точна парадигма, която разполага глаголните времена върху
темпоралната ос. Различията, които са обект на интерес за лингвистите, се
свеждат до това колко са ориентационните моменти на говорене. У
повечето изследователи те са три: сегашен (у Р. Ницолова е определен като
момент на референтността по концепцията на Райхенбах и на Св.
Иванчев), минал и бъдещ – у Петър Пашов, Иван Куцаров и др. Георги
Герджиков говори за два ориентационни момента и спрямо тях разпределя
системата от глаголните времена.

14
 Юридическия акт има основно действие в настоящето. Ето защо при
нормативните актове това време е най-актуално - от момента на влизане в
сила до момента, когато ще загуби юридическата си сила. Затова и
основното правило е, че при създаването на юридическите актове по
правило се използват глаголи в сегашно време, освен ако в порядъка на
изключението не се налага използването на друго време.
 Коректна употреба на съюзи

Най-често проблеми в юридическите актове създават съюзите и и

или. Това е породено вероятно от широката им употреба както в
книжовната писмена реч, така и в разговорната реч. Съюзът и се използва,
когато отделните части на изречението се предлагат изброително, т. е.
имат кумулативна връзка помежду си, а съюзът или се използва, когато
отделните части в изречението предпоставят алтернативност.Така в чл. 41
от СК се казва: Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен
от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието,
и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. В този текст
съюзът и е използван правилно, доколкото визира правната възможност да
се предяви иск за бащинство както на детето, така и на майката.
 Сложни изречения
Изискването за краткост, точност и яснота по отношение на езика на
юридическите актове се отнася и до вида на изреченията, които използват
субектите на тези актове. Очевидно и в това отношение изискването е за
кратки, точни и ясни формулировки.5
За съжаление, отбелязва се в юридическата специализирана лингвистична
литература, в юридическите актове често се срещат свръхусложнени
(предълги изречения) дори в основните законодателни актове, например:
ал. 7 от чл. 14 на Закона за собствеността и ползването на земеделските

5
Тази формулировка и тези изисквания се посочват във всички учебници по
юридическа техника.
15
земи, което гласи: При откриване на нарушения на този закон и
правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови
писмени доказателства от съществено значение за постановяване на
решението по ал. 1 поземлената комисия по искане на министъра на
земеделието и горите или по искане на заинтересуваните липа се
произнася с решение да го измени в срок до 1 година от откриване на
новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-
късно от 2 години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от
постановяването на решението на поземлената комисия по чл. 14, ал.
1, т. 1.

Постигането на баланс при постройката и структурирането на

изречения в юридическия писмен дискурс е много сложна задача, което се
предопределя и от спецификите на административно-деловия стил и
неговия подстил, наречен юридически. Затова е много важно авторите на
законови и подзаконови нормативни актове да познават правилата на
българския език и да ги съобразяват така, че текстът да не създава повод за
двусмислици, да бъде ясен и точен, каквото е изискването на чл. 9 от
Закона за нормативните актове.

16
 Неделно пунктуационно предизвикателство. Поставете пропуснатите
пунктуационни знаци или отстранете невярно поставените.

Да се обеси не, да се помилва! 6

Да се обеси не, да се помилва!
(Виктория Илиева)

Тежката дъбова обкована с бронз врата се отвори с жално проскърцване. Разцепи се на

две за да пропусне главата на един слаб младеж с лице покрито с белези от шарка,
който дори не посмя да влезе. С немощен треперещ глас той каза плахо:
- Господин съдия очакват вашето решение. Днес е крайният срок. Делото не
може повече да се проточва.
- Знам. – твърд изнервен глас се провикна от другата страна на стаята, удари се
във високия таван и попи в меките драперии по стените.
Младежът подскочи и леко затвори вратата покланяйки се дори след като
началникът му вече не можеше да го види. Съдията погледна стенния часовник с
кукувичка, който висеше до портрета на княза – осем без четвърт. Дошло ли бе вече
утрото. Прозорците гледаха безизразното сиво небе, зад което изгревът бе минал като
студена оранжева лента. Огънят в камината тлееше, но килимите и мебелите пазеха
топлината бягаща все нагоре към кристалния полилей подарен на някогашния
собственик на кабинета за петдесетата му годишнина.
Съдията потъна в мекия си плюшен стол и заби поглед в документите,
разпилени на бюрото. Уж четеше, а не виждаше. Знаеше ги вече наизуст. В моменти
като този му се искаше никога да не се беше клел във вярност към закона и държавата
която сега го зовеше да реши, кое е правилно и кое грешно и дали си заслужава да
прати жив човек на бесилото.

В килията бе тъмно и влажно. Дъхът на нощния дъжд едва си проправяше път

между решетките на малкото прозорче. Самотният затворник се беше свил под едно
омазано с кал родопско одеяло, което жена му беше донесла след първото есенно
застудяване. Единствено нея пускаха на посещения, и то рядко, веднъж или два пъти на
седмица, макар че тя всеки ден идваше с по нещо за своя съпруг сирене, голямо парче
кашкавал, домашна луканка или буркан мед от село. Пратките рядко стигаха до него.
Поделяха си ги надзирателите и техните началници по време на нощната смяна когато
нямаха какво друго да се правят, освен да се ядат и клюкарстват.
Затворникът чакаше. Знаеше, че всеки момент трябва да го вземат за последното
дело, но защо се бавеха? Може би, бяха точни и безвремието вече го беше застигнало –
без часовник, без слънце, без календар и вести. Студът и бездействието унасят, карат
човека да се чувства, като в майчините прегръдки, а костеливите ръце на мащехата
Зима го дърпат за пръстите и искат да ги откъснат.

6
Текстът е копиран от http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2011/10/blog-
post_9757.html
17
 Обвинението – държавна измяна. Какво може да направи човек под натиск, човек
без право на избор. Затворникът тъпо зяпна стената. Бяха го затворили сам, за да
размишлява над стореното, над предадените родни идеали и последните часове преди
смъртта или живота. Не съжаляваше за нищо. Решението си бе взел още тогава когато
му бяха казали: Нас ли искаш да тикнеш в затвора или да бутнеш децата си под
колелата на новия трамвай.“ Разбира се беше избрал сам да си надене въжето на шията,
за да опази своето най-ценно съкровище – две момченца и две момиченца. До едно
време човек е сам за себе си, после започва да живее за децата си и за тях е готов дори
да умре.

Сега разбирам… – мислеше си съдията. – В ума си първо си състрадателен

после справедлив. А заслужава ли изобщо някой да умре? Защо? Закони. Нали сме уж
нова държава освободена. А то все същото, само дето не го правят турците, а ние
сами си го правим. Стана и отиде до прозореца. Немитото стъкло бе мътно също като
погледа му. Вече трети ден бавеше края на делото и не можеше повече да отлага.
Трябваше да реши дали да издаде смъртна присъда или да оправдае мъж с четири деца
и толкова много обвинения в държавна измяна заради които обществото вече го беше
обесило отдавна. Излезеше ли жив от затвора нямаше да си намери място и в най-
затънтения край на България. А някога си беше играл в двора на човека, който
решаваше съдбата му. Всеки избира сам пътя си до едно време крачи направо, после
кривне, а всяко отклонение се заплаща. Едно по-скъпо от други.

По каменния коридор се разнесоха стъпки бързи и решителни. Затворникът се

бе научил да ги разпознава мъжки, женски, чиновнически, войнишки, лекарски,
загрижени, лъжливи, припрени… Те се приближаваха към него и искаха да го вземат.
- Хей, идвай! – провикна се надзирателят. – Днес е последното ти дело. Радвай
се, че скоро всичко ще свърши не се изсмя за пръв път откакто бяха довели предателя.
Въпреки, че обичаше да тормози бившия политик, надзирателят можеше да бъде
сериозен когато се налагаше.
Затворникът стана и без да се противопоставя или разпитва се остави да го
поведат за веригите които стягаха ръцете му. Два завоя наляво, един надясно и после
още един наляво. Добре знаеше пътя до заседателната зала. След това стълбище и
излъскан коридор постлан със студени мраморни плочи. Врата с дръжки напомнящи
пенести, морски вълни зад която бушува океан от хора.

На вратата се почука.
- Заповядайте! –извика съдията. Откъде намери сили и той самият не знаеше.
С лист и перо в едната ръка и мастилница в другата влезе пак същият младеж.
- Съжалявам, че Ви притискам, но вече е време. Хората ч-ч-чакат да се п-п-
произнесете…
- Не заеквай. Готов съм, да вървим.
Двамата се запътиха към залата, чиято врата не можеше да се затвори от
желаещи да присъстват на последното дело и крачеха уверено напред. Съдията зае
мястото си и тишината мигновено се възцари – мъртвешка, злорада, очакваща зрелище.

18
 Официалности и после присъда:
- Да се обеси не, да се помилва! – проехтя гласът на съдбата с равни паузи между
думите монотонно без емоция.
Не последваха възгласи на одобрение или негодувание. Секретарят се поколеба
и надраска нещо във финалния документ. Подаде го на съдията, който се подписа, без
да поглежда листа. Усмихна се на затворника и напусна залата. След него – тихо
шушукане и тропане на обувки. Река от хора се изля на улицата и наводни центъра на
новата столица. Ситен дъждец запръска, но никой не си направи труда да отвори чадър.
Един-двама погледнаха небето и поклатиха глави. Тълпата се разпръсна бързо в
очакване да завали истински софийски дъжд от който нямаше спасение, а от задната
врата на съда изведоха един посърнал мъж с оковани ръце и пречупени надежди.

На следващата сутрин съдията закъсня за работа. Вечерта, заедно със

семейството си, беше отпразнувал края на делото. Искаше му се и оправданият
затворник да присъства на масата, но него щяха да освободят чак след оформянето на
всички останали документи. Доволен и щастлив отхвърлил бремето на смъртното
наказание от плещите си съдията се разхождаше с изпъчени гърди по коридорите и
поздравяваше всички. Те му отвръщаха със стреснат поглед, кимване или повдигане на
шапката сякаш имаше нещо заради което трябваше да се боят. Не един или двама бяха
приемали подкуп – тежко престъпление със страшно наказание ако случеха на съвестен
съдия, който не се влияе от дебели пощенски пликчета натъпкани с едри банкноти.
На входа на кабинета младият секретар препречи пътя на съдията и каза с
разтреперан глас изпълнен със страхопочитание:
- Господин Петров на екзекуцията на предателя ли бяхте?
Съдията повдигна вежди невярващо. Не обичаше да се шегуват с него на такива
теми, но тъй като беше в добро настроение реши, че няма да се сърди и чете лекции за
сериозността на работното място.
- Не ми говори смешки момче. Нали вчера го помилвах. Каква екзекуция?
Лицето на чиновника побеля като платно.
- Г-г-господин Петров вчера със собствените си уши ви чух как го пращате на
смърт и с ей тези две очи видях как подписахте присъдата. – каза той сочейки с два
пръста зениците си.
Съдията сключи вежди и сложи ръце на кръста си във формата на буква „Ф“.
- Дай да видя присъдата. – процеди през зъби той.
- Н-н-няма я, п-п-п-ри ек-к-кзек-к-куторите е.
- Тогава дай протокола. Там е документирано цялото дело нали?
- Д-д-да, в-в-вед-д-днага.
Младежът започна да рови усилено в купчината документи струпани на бюрото
му. Дали от бързане или от липса на организация, цяла вечност мина преди да намери
вчерашните записки. С трепереща ръка той извади четири ситно изписани листа,
представляващи протокола от делото. Съдията грубо ги дръпна и започна да ги чете
дума по дума. Дишаше тежко, а пръстите му трепереха от напрежение. Накрая пред
очите му се появи присъдата – страшна, категорична и сгрешена… заради една запетая:
„Да се обеси, не да се помилва“.

19
 Коментирайте следните примери, които са извадка от
презентация по пунктуация7 за студенти от СУ „Свети Климент
Охридски“, с оглед на смислово – синтактичното членение на текста

1. На срещата присъстваха управителят, Иванов и Димитрова

2. На срещата присъстваха управителят Иванов и Димитрова.

1. Не мисля да пътувам сега.

2. Не, мисля да пътувам сега.

1. Да тръгваш веднага с мене!

2. Да, тръгваш веднага с мене!

3. Колата спря внезапно - зад завоя се показа автобус.

4. Колата спря: - внезапно иззад завоя…

5. Той направи вечерята така, че тя остана доволна.

6. Той направи вечерята, така че тя остана доволна.

7
Някои от примерите са заимствани от презентация, направена пред студенти от МП
„Преводач – редактор“ в рамките на задължителен курс „Текст, правопис и
правоговор“.
20