Кога се пише запетая пред съюза и?

• При повторено и, което свързва еднотипни конструкции.

Поръчах си и торта, и сладолед.
• Ако пред съюза свършва обръщение, обособена част или вметнат израз,
изискващ запетая.
Детето не внимаваше, увлечено в игра, и затова изгуби телефона си.
Ще се включа, разбира се, и ще ти помогна.
• Ако съюзът и свързва прости изречения, разделени от друго просто изречение.
Разбрах, че ще закъснея, и поръчах такси.
Съюзът и свързва първото и третото изречение (Разбрах и поръчах такси), между
които е разположено подчиненото изречение че ще закъснея.

Кога се пише запетая пред като?

• Пише се запетая, когато като въвежда подчинено изречение.

Той вървеше, като се оглеждаше неспокойно.
• Пише се запетая, когато като въвежда обособена част.
Някои храни, като млякото и плодовете, са изключително полезни.
• Обикновено не се пише запетая пред като за сравнение.
Очите и бяха сини като метличини.

Така че или така, че?

• Ще те взема рано, така че се приготви навреме.

В случая така че е сложен съюз и запетаята се пише пред него - на границата на
двете прости изречения.
• Написах текста така, че никой не може да го прочете.
В този случай така е наречие, което е част от първото просто изречение, затова
запетаята се пише пред съюза че. (Така, че може да се замени с по такъв начин,
че.)
Кога се пише запетая пред обаче?

Пише се запетая пред обаче, когато думата е съюз и свързва прости изречения
или еднородни части.
Огледах всички присъстващи, обаче не открих познати лица.
Мога да ям праскови, грозде, ябълки, череши, круши, обаче не и ягоди -
към тях съм алергичен.
Не се пишат запетаи, когато обаче е вметната дума.
Закъснееш ли обаче повече от пет минути, няма да те чакам.

Употреба на кавички
Кавички се пишат:
• При цитиране.
• При необичайна за контекста
употреба на думи - иронична,
метафорична и др.
• При собствени имена, които са
приложения в рамките на
словосъчетания.
Кавички не се пишат:
• При собствени имена на
географски обекти.
• При буквени съкращения.
• При названия на породи и
търговски марки, употребени
като нарицателни имена.
Метафоричният образ на мрака засилва
потискащото настроение („фърлят своя
мрак").
Беше много „достойно" от твоя страна
да ме оставиш да давам обяснения за
грешката ти.
Хората са „мравчици" на фона на
огромния мост.
улица „Марица", вестник „Сега", радио
„Европа", програма „Хоризонт", театър
„Възраждане", язовир „Искър", хотел
„Магнолия", куче порода „Бултериер"
връх Ком, град Хасково, остров Крит,
река Марица, езеро Титикака, село
Драгичево, планина Витоша
отбор ЦСКА, телевизия МТV
Ще изпия чаша шардоне.
Разходих кокера на съседите.
Долу е паркирано едно беемве.

Пунктуационно оформяне на цитат

• Цитатът се огражда с кавички. „Радка на порти стоеше, отдолу иде

Мустафа...“ е епиграф на разказа
„Шибил“.
• Ако цитатът е изписан с различен Героят изразява своята нетърпимост към
шрифт, кавички не се пишат. тоя мъртъв свят коварен.
• Частите на цитат, разделен от „Ще им излети душичката - обясняваше
пояснителен израз, не се ограждат в ни тя, - ако стаята изстине. Трябва да
отделни кавички, а изразът се отделя с бъдат все на топло."
тирета или запетаи.
• Ако пояснителният израз е след „На път съм почти всяка седмица",
цитата, се отделя с тире или запетая и казва
се пише с малка буква. В края на Григор Димитров.
цитираното изречение не се пише „На път съм почти всяка седмица" –
точка. казва Григор Димитров.
• Стихове, разположени на един ред с Мисията на Апостола е представена
авторовия текст, се ограждат скавички чрез
и се отделят един от друг с наклонена аналогия с евангелската притча за
черта с интервали от двете страни. сеяча:
„И семето чудно падаше в сърцата / и
бързо растеше за жътва богата“.
• Ако стиховете са оформени като Мисията на Апостола е представена
самостоятелен абзац, не се ограждат с чрез
кавички. аналогия с евангелската притча за
сеяча:
И семето чудно падаше В сърцата
и бързо растеше за жътва богата.
• След авторовия текст се пише Силата на революционната идея и
двоеточие, ако той съдържа израз, народното израстване са синтезирано
въвеждащ цитата. изразени в двустишието:
И в няколко деня, тайно и полека,
народът порасте на няколко века...
• Когато авторовият текст и цитатът В прощалното си писмо до Т.
завършват с един и същи знак, той се Александров
пише след затварящите кавички. Яворов пише: „Ще легна при моята мила
Лора“.
• Когато авторовият текст и цитатът С горчивина Йордан Герака прави
завършват с различни пунктуационни равносметка на своя живот: „Какво бях
знаци, се пишат и двата знака, и какво станах!“.
съответно пред и след кавичките.
• Ако цитатът не е включен в авторово „Защото все пак ти си един голям
изречение, знакът за край на магесник и аз те обичам повече,
изречението се пише пред кавичките. отколкото ни трябва и на тебе, и на
мене." Така завършва едно писмо
на Лора до Яворов.
• Пропусната част в цитат се отбелязва Тъжното предчувствие се долавя в
с многоточие в скоби. Ако е самотния глас, „висок (...) и треперещ",
пропуснато който се понася над смълчаното поле.
началото на цитата, многоточието не се
огражда в скоби.

Употреба на точка и запетая

• За отделяне на разширени Той слушаше същата глъчка и шум в

еднородни части.
• За отделяне на смислово
по-самостоятелни прости изречения.
• За отделяне на паралелни по строеж
прости изречения в сложното
кръчмата; същите селски крамоли (...)
Нещо го стисна за гърлото; той се
изкашля и заговори.
В тия няколко бедни хижи вестник
не идеше, защото никой не четеше;
изречение. даскал нямаше, защото нямаше
школо; поп нямаше, защото нямаше
черква (...)
Употреба на тире

• За означаване на Склонът ставаше все по–стръмен, а

пропусната, но подразбираща
се част в изречението.
• За по-силно отделяне на
обособени части и вметнати
думи и изрази.
• За отделяне на изброяване
след обобщаваща дума или
израз. *
• Между две прости изрече-
ния, когато второто конкре-
тизира първото.*
• За въвеждане на пряка реч и
отделяне на авторов текст
при пряка реч и цитиране.
• За отделяне на изречение,
поясняващо израз с показателно
местоимение.
В случаите, отбелязани със знак *, може да се използва както тире, така и
двоеточие.
пътят - все по-тесен.
Жена му беше негова пълна
противоположност - дребна, руса,
синеока.
В Барселона имам много любими
места - парка „Поел“, готическия
квартал, хълма Монжуик.
Гледам часовника и пресмятам - успял
съм да спя шест часа.
– Е, трябва да призная, че този покрив
всъщност изисква много работа – казва
един от мъжете.
Харесва ми тази идея - да
пътуваме с велосипеди.

Употреба на двоеточие

• При изброяване.* След него тичаха какви ли не

•Между две прости изречения, когато
второто конкретизира първото.*
• Между две прости изречения в
причинно-следствена връзка, когато е
пропуснат съюзът.
кучета; и бели, и черни, и жълти.
Но като се мина повече време, то
се промени: стана равнодушно
към храната, към хората (...)
Не искам да те натоварвам с
грижите си: имаш достатъчно
свои проблеми.
 (Пропуснат е съюзът защото.)
• При въвеждане на пряка реч, Веднъж той попита:
разположена след авторовата. - Бе къде се дяна нашият Панте-
лей Пътник?
• При полупряка реч, включена в Гневът му не минаваше и като
авторовото изречение. се пообърна назад и погледна към
поста, той си каза: ти ще ми
дойдеш, аз ще те науча.
•При цитат, когато авторовото изречение Представител на организационния
съдържа дума или израз, въвеждащи комитет сподели: „Поздравявам
цитата. нашите момичета и г-жа Раева
за чудесното представяне“.
В случаите, отбелязани със знак *, може да се използва както двоеточие, така
и тире.

Употреба на скоби

• За отделяне на обособени части, Това куче (тъй си мислеше по-

вметнати изрази и цели изречения, които нататък чичо Митуш) беше много
съдържат уточняваща информация. особено.
• За отделяне на обособени части, които Видрата (Lutra lutra) е хищен
имат характер на дублираща информация. бозайник от семейство Порови
(Mustelidae)