„Един безмълвен разговор”: автори и преводачи
разказват за своите уникални взаимоотношения
Клеър Армистет
Флора Дрю и Ма Дзиен
На последната церемония по връчването на
международната награда „Ман Букър”1 двамата
победители излизат заедно на сцената – писателката
Олга Токарчук и нейната преводачка на английски
Дженифър Крофт; „третият” остава на своята маса и ги
аплодира по-шумно от всеки друг в залата. „Бях толкова
развълнувана и все още съм”, казва Антония Лойд-Джоунс.
Това, което прави ситуацията толкова необичайна, е
фактът, че тя е другият преводач на Токарчук и работи
с нея от много по-дълго време, но не е превела книгата,
с която полската писателка печели – романа „Бегуни”.
При споделена награда с преводача от 50 000 паунда, дали
не завижда поне малко? „Ние сме един отбор – разбира се,
това е постижение на Олга и Дженифър, не мое, но ние
всички много се радваме, хората, които толкова години
се опитват да популяризират книгите на Токарчук извън
Полша”, казва Лойд-Джоунс. „Това е важен пробив след
работа, продължила близо 30 години. Наградата ще доведе
до по-добри продажби и на книгите, които аз съм превела.”
Умното планиране на издателство Fitzcarraldo води до
включването на друг роман на Токарчук в дългия списък на
наградата – „Карай плуга си през костите на мъртвите”,
чудат екотрилър, твърде различен от наградения й роман.
Не само полските романи се радват на засилен интерес в
чужбина. Продажбите на преводни прозаични книги за една
година са се увеличили с 5.5% в Обединеното кралство и
показват една трайна тенденция на нарастване. Докато
страната e отдадена на все по-мъчителната битка за
напускане на ЕС, читателите търсят литература от
континентална Европа. Жак Тестар, който публикува
Токарчук, е представител на новата вълна от независими
издателства, които се стремят да популяризират
преводната проза. Той изтъква, че единствено в
книжарниците в Обединеното кралство чуждата
литература се отделя от книгите, написани на английски.
„Във Франция, където всяка пета издадена книга е преводна,
ще намерите Балзак и Болцано2, Калвино и Карер един до
друг на рафтовете. Само в англоговорещите страни те са
разделени в различни секции.”
Това обособяване е налице и в сферата на литературните
награди, включително и при „Ман Букър” – най-
престижната и голяма в парично изражение награда
за проза. Как Крофт и Лойд-Джоунс са решили кой
ще поеме отговорността за книгата, която в крайна
сметка излезе победител? „Беше въпрос на доверие”,
казва писателката. „Определено не бях подходящият
преводач за „Бегуни, отговаря Лойд-Джоунс, но когато се
обсъждаше възможността за превод на „Карай плуга си
през костите на мъртвите”, Олга заяви, че той трябва
да бъде направен от мен.”
Отборът на Токарчук е сплотен, но връзката между
китайския писател Ма Дзиен и неговата преводачка
Флора Дрю е още по-силна. Тя е негова съпруга и майка на
четирите им деца. „Флора е единствената преводачка,
която превежда книгите ми на английски. Запознахме
се, когато взе от мен интервю в навечерието на
преминаването на Хонконг под управлението на Китай3.
Китайският й език беше много добър, дадох й екземпляри
от мои книги и й казах, донякъде на шега, че ако иска,
може да ги преведе на английски.”
„Странно е да кажа това, но имах чувството, че тази
среща е отредена от съдбата”, казва писателят.
Последната им обща работа е романът China Dream,
безпощадна сатира, която изследва последствията от
психическия срив на местен корумпиран високопоставен
служител на правителството. Книгата беше публикувана
на английски миналата есен, но е малко вероятно да бъде
намерена на китайски – цензурата в Китай е толкова
всеобхватна и силна, че дори издателите в Хонконг вече
не смеят да заобикалят забраната да се издават негови
книги, която е наложена от дълго време.
1
От 2016 г. фондация „Ман Букър” всяка година награждава
книга в превод на английски език, като паричната награда се
разделя по равно между нейния автор и преводача. – Б. пр.
2
Бернард Болцано (1781-1848) е бохемски философ, математик и
теолог с италиано-немски произход. – Б. пр.
3
На 1 юли 1997 г. Хонконг се връща обратно към китайското
12
управление, но запазва качеството си на специален
административен район. – Б. пр.
Литературен вестник 19-25.06.2019
Ма не владее добре английски – затова говори чрез Дрю и за
живота, и за работата си. Обръщаме се към преводачката
с въпрос дали успява да раздели професионалния от личния
си живот. „Ма Дзиен, когото превеждам, е много различен
човек от Ма Дзиен, с когото живея”, казва Дрю. „Никога
не изпитвам усещането, че превеждам думите на човека,
с когото току-що сме вечеряли заедно или който току-що
е завел децата ни в парка. Тъй като го познавам толкова
добре, мога по необясним начин да се превърна в самия
него и да работя върху текста не като негов приятел
или преводач, а както Ма би го направил, ако пишеше на
английски език. По време на превода има моменти, когато
усещам, че водим безмълвен разговор помежду си, диалог,
за който нямаме време в истинския живот. В много
от книгите му са пресъздадени места, където сме били
заедно, сънища, които съм му разказвала, и думи, които са
казали децата ни.”
Партньорството между Лейла Слимани и нейния преводач
Сам Тейлър ни изненадва, като имаме предвид, че той е
мъж, а писателката се концентрира върху сексуалността
и женското тяло в своите книги. „Питали ли сте се
някога дали не е по-добре романите да бъдат преведени
от жена?” „Не, разбира се!”, казва Слимани. Смисълът
на литературата се крие в нейната универсалност.
Пиша за жени, но смятам, че мъжете също биха могли
да се идентифицират с моите персонажи. А Сам разбира
по един много фин начин моите герои и моя стил –
атмосферата, която искам да създам, музиката, която
искам да композирам чрез словото. Истинско чудо е,
когато някой те разбира толкова добре и цени така високо
работата ти. Когато чета книгите си на английски,
винаги си казвам: това е точната дума, която бих избрала.
Тейлър е наясно с потенциалния проблем, свързан с пола.
„Нито Лейла, нито редакторите на книгите някога са
споменавали този въпрос. В оригинала за всички полови
органи, мъжки или женски, се използва една твърде
неутрална дума – “sexe”. В английския език обаче няма
неутрални думи за гениталии – те звучат или твърде
научно, или порнографски, или комично. Затова избирах
различна дума за всеки конкретен контекст. Тъй като не
исках да налагам своята гледна точка, подчертах повечето
от избраните варианти и се допитах до Лейла и моите
редактори. Никой от тях не беше променен или дори
оспорен, но за мен беше важно те да бъдат обсъдени.”
Лейла Слимани и Сам Тейлър
Освен преводач той е и писател, който се заема
с преводи, след като се отказва от кариерата на
журналист. Тейлър не приема всички книги, които му
предлагат. „Отказах се от възможността да преведа
„Подчинение” на Мишел Уелбек, защото атакуваха
редакцията на „Шарли Ебдо” два дни след като получих
предложението. Не съжалявам за това решение”, казва
той (преводът в крайна сметка беше направен от Лорин
Стайн, бивш редактор в Paris Review, който след това
преведе два романа на новото „лошо дете” във френската
литература Едуар Луис).
„Китайският и английският език са възможно най-
отдалечените един от друг”, казва Дрю. „Мога лесно
да чета книга на френски, но след всички тези години на
работа с китайския език преводите продължават да
бъдат истинска борба – има твърде много персонажи,
свързани с тяхната история и митология, които не
познавам или съм забравила, алюзии с класиката, които
съм пропуснала. Китайският език няма времена и е по-
стегнат от английския – по тази причина значението
често се подсказва от контекста. Въпреки това винаги
се изненадвам от факта до каква голяма степен той се
поддава на превод и се удивлявам от начина, по който
образите и метафорите прекосяват различните култури.”
Сред инициативите, които разширяват периметъра
на преводите е новата награда на Европейската банка
за възстановяване и развитие в размер от 20 000 евро,
която вече обхваща регион от Балтийските републики до
Централна Азия и Северна Африка. Миналата година тя
отиде при кюрдския писател Бурхан Сьонмез, преведен
от Юмит Хюсеин. Тази година наградата беше спечелена
от узбекския роман „Танцът на дявола” – първата книга
на узбекски език, преведена на английски.
Авторът й Хамид Исмаилов е 64-годишен журналист,
който е принуден да напусне Узбекистан през 1992 г., идва
в Лондон и започва работа в BBC. Той се свързва със своя
преводач Доналд Рейфийлд – професор по руски и грузински
език, – чрез новата издателска къща Tilted Axis, която
е основана през 2015 г. и си поставя за цел да подкрепя
литературата на редки езици. Когато се срещнах с тях в
централата на BBC, разбирателството между тях беше
впечатляващо. „Бях последният човек на земята, който
би се заел с това, шегува се Рейфийлд, но както казват
руснаците: „Като няма риба, и ракът е риба”.
Рейфийлд не само е трябвало да научи узбекски, за да
преведе книгата, но и да се запознае с татарски, фарси,
таджикски и киргизки. Колко езици говори Исмаилов?
„Когато си усвоил узбекски, обяснява спокойно
писателят, разбираш много тюркски езици, а знаейки
руски – много славянски езици.” Той самият е преводач,
като превежда в двете посоки между руски, узбекски
и различни европейски езици. Няколко от неговите
романи са преведени на английски през руски език. Поради
забраната да бъде издаван, не бил популярен в родната си
страна, но идва момент, в който интернет разрешава
този проблем.
Исмаилов публикува „Танцът на дявола” на глави във
Фейсбук и книгата бързо се разпространява в т.нар.
„Stans” – петте бивши съветски републики в Централна
Азия4, където прототипът на неговия главен персонаж,
писателят Абдула Кодириу, екзекутиран през 1938 г., е
смятан за герой. Авторът и преводачът стават по-
внимателни, когато говорят за третото име, което
стои на корицата на книгата – Джон Фарндън, който
е натоварен с превода на поезията в книгата. „Дори не
обсъждахме този въпрос. Бях обезкуражен от промените,
които бяха направени в моя първоначален превод”, спомня
си Рейфийлд.
Трудната поява на „Танцът на дявола” на английски
осветява степента, в която преводът не просто е
двустранен, но е и тристранен диалог, в който е включен
и издателят – човекът, който поема финансовия риск
като трети партньор в процеса. Издателство Tilted
Axis е основано от Дебора Смит отчасти с парите от
спечелената от нея награда „Ман Букър” през 2016 г. за
превода на книгата на корейската авторка Хан Канг,
„Вегетарианката”. След намесата на Смит романът
„Танцът на дявола” значително е съкратен (след
съкращенията с над 400 стр.). Решението й да възложи
превода на стиховете в текста на човек, специализиран в
превод на поезия, следва една почитана традиция.
Смит е в по-добра позиция от много други издатели,
които се сблъскват с предизвикателствата на
културния трансфер: като преводач на три романа
на Хан, тя е трябвало да проучи корейската система
от религиозни вярвания, особеностите на семейните
отношения и лингвистичната практика в Корея. Научава
езика, за да превежда, и се озовава в окото на бурята, след
като преводът й на „Вегетарианката” става обект на
критики, свързани с неговата точност и прецизност.
„Сцената, в която главният персонаж затваря вратата
с крак, вместо с ръка е една от грешките, които
корейските академици обичат да изтъкват”, казва тя.
„Между другото имаше 67 неточности. Искам да обявя
това публично, в случай че някой погрешка допусне, че
това е нещо, което крия.” Тези грешки са поправени в по-
късните издания, а доверието на Хан Канг в Смит остава
неразклатено. Смит в момента живее в Южна Корея и
превежда роман на друга южнокорейска писателка, Бей
Суа, който трябва да бъде публикуван от издателство
Jonathan Cape догодина. Засега няма намерение да превежда
от други езици. „Опитвам се да намеря различни начини за
разпространение на евангелието на превода: публикуване,
преподаване, наставничество. Пиша за всички аспекти на
превода: плавността на прехода между езиците, дискурса,
всички хора, които допринасят за неговото случване.”
Достоверността, за разлика от прецизността, винаги
е трудна за постигане, признава писателят Тим Паркс.
„Мисля, че на всяка страница от всяка книга се допуска
някоя неточност. Разбира се, понякога това надхвърля
допустимото”, казва той. Като автор и преводач
той има опит и в двете сфери и изрично подчертава,
че преводачите често са най-добрите читатели.
„Холандската ми преводачка често ми пише и изтъква
грешките, които съм допуснал в книгите си. Може да
е правописна грешка или някаква непоследователност,
но винаги се оказва права. От време на време е твърде
изнервяща, но хора като нея ти дават възможност да
коригираш пропуските си в следващите издания.”
Преводачите попадат в две групи, описани от критика
Джеймс Уд, който работи за „Ню Йоркър”, по следния
начин: „придържащи се към оригинала” и „активисти”:
първите се стремят да възпроизведат оригиналния
текст толкова прецизно, колкото е възможно; вторите
не се интересуват до такава степен от буквалната
точност, а от ритъма и звученето на превода. Всеки
добър преводач трябва да бъде по малко и от двете”.
Или както казва културният критик Марина Уорнър:
„Трябва ли преводачът да откликва като еолова арфа5, да
вибрира в хармония с оригиналния текст, за да предаде
оригиналната музика, или преводът трябва да звучи
така, сякаш е написан на нов език?”
„Разбира се, така нещата се опростяват, но смятам, че
по тази скала бих се оказал по-близо до активистите”,
казва Тейлър, чийто подход към превода води до конфликт
с френската писателка Мейлис де Керангал. Френското
заглавие на нейния роман, който пресъздава един ден от
„живота” на донорско сърце, което бърза да премине
от един човек в друг, е Réparer les Vivants6, а Тейлър
избира заглавие The Heart7, докато канадската поетеса и
преводачка Джесика Мур се спира на по-буквален превод –
Mend the Living8.
4
Това са държавите Таджикистан, Киргизстан, Казахстан,
Узбекистан и Туркменистан. – Б. пр.
5
Старинен музикален инструмент, чиито струни се
привеждали в трептене чрез въздушна струя. Носи името
на бога Еол, който според гръцката митология е повелител на
ветровете. – Б. пр.
6
Да ремонтираш живота (фр.) – Б. пр.
7
Сърцето (англ.) – Б. пр.
8
Да закърпиш живота (англ.) – Б. пр