РЕФЕРАТ

на статията
РОМАНЪТ „ДНЕВНИКЪТ НА ДЕБЕЛЯНОВ. СИНИЯТ
БЕЛЕЖНИК" - ИЗПИТАНИЯ НА ЖАНРА ИЛИ ДНЕВНИК НА
СЪЗНАНИЕТО

1. Информация за научната публикация

Предложената за рефериране статия е посветена на дебютния роман
на Роман Хаджикосев „Дневникът на Дебелянов. Синият бележник". Тя е
публикувана в списание Български език и литература, том 64, номер 5 от
2022 година. Прави впечатление, че заглавието на списанието, освен че е
изписано на български, е транскрибирано също така на латиница (Bulgarski
Ezik i Literatura), а също и на английски (Bulgarian Language and
Literature), което вероятно се прави, за да бъде по-лесно разпознаваемо
извън България. Това списание e специализирано научно издание на
Бургаски свободен университет.
Списанието публикува научни изследвания по съществени теми и
компоненти на учебната дисциплина български език и литература. Целта
му е да способства за усъвършенстване на образователния процес по
български език и литература, като този процес се поставя на актуални
теоретко-методически, лингвистични, литературоведски основи. В този
процес се отстояват европейски стандарти и критерии, но с респект,
уважение и съобразяване с националната традиция. Статиите му се
реферират и индексират в някои от известните бази данни с научни
публикации като: – Web of Science, European Reference Index for the
Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS), Central and Eastern
European Online Library (CEEOL), EBSCOhost Research Databases, Google
Scholar, Primo (Ex Libris), Summon (ProQuest).
Списанието предоставя възможност на всички, които имат
отношение към езиковата и литературната култура на учениците и към
начините за постигането ù, да участват професионално с научни
разработки, да дискутират по проблеми на родноезиковото и

1
литературното обучение, да споделят добри преподавателски практики. То
е полезно за учители, университетски преподаватели, докторанти,
студенти, експерти, както и за читатели с интереси в областта на
продължаващото образование.
Основните тематични направления на списанието са:
езикознание; литературознание; методика (на обучението по български
език и литература); опитът на преподавателя; мнения и позиции; рецензии
и информация; личности в образованието и в науката; студентски форум.
Разглежданата статия се публикува в направление Рецензии и
информация.

2. Структура на научния труд: глави, раздели, основни моменти

Статията няма формално обособена вътрешна структура. Въпреки
това запознаването с нейното съдържание ни дава възможност да откроим
смислово следните нейни части:
Увод
1. Бележки върху автора на романа - Роман Хаджикосев.
2. Разсъждения относно жанра, в който е написан рецензираният
роман.
3. Анализ на основните персонажи.
Заключение
Бележки
Литература
Следва да се отбележи, че литературните източници са посочени
както на български, така и транскрибирани на латиница.
Като цяло реферираната статия показва основните художествени
достойнства на творбата, като такива се открояват: приемане на
предизвикателството да се напише биографичен роман за класик на
българската литература, чийто творчески и биографичен профил е залегнал
дълбоко в общественото съзнание; провокиране на жанровите категории на

2
романа посредством оригинални художествени решения; анализ на
основните персонажи на романа като оригинално решение за
художественото изграждане на образа на Дебелянов чрез образите на
отделните персонажи.

Бележки върху автора на романа - Роман Хаджикосев

Авторът на статията се спира най-напред на някои автобиографични
моменти от живота и личността на автора на рецензирания романа - Роман
Хаджикосев. Посочва се, че присъствието на Роман Хаджикосев в бъл-
гарската литература е категорично и неоспоримо и е определено от
неговите теоретични, литературно-исторически и критически търсения в
различни изследователски посоки и теми на новата българска и чужда
литература.
Научаваме, че романът е дебютен за автора Роман Хаджикосев и с
него той влиза в нова, различна от досегашната си роля на изследовател,
приемайки предизвикателството да бъде не само субект, но и обект на
литературните изследвания, доколкото авторът на художествена творба по
един или друг начин присъства в нея.
Посочва се, че с този теоретичен подход Роман Хаджикосев се
сближава и превръща в неизменна част от критическото четене и
критичната мисъл.
Оценката за автора на романа е, че “…. Дневникът на Дебелянов.
Синият бележник" е заявка на Роман Хаджикосев за присъствие в
съвременната българска литература, доколкото романът има
неоспорими художествени качества, които със сигурност читателят ще
оцени или вече е оценил. Този роман поставя на изпитание и предизвиква
всички онези привидно устойчиви фундаменти, върху които се гради
романът като жанр. Със своя роман Хаджикосев се включва в този
процес на привнасяне в жанра на нови оригинални черти.”

Разсъждения относно жанра, в който е написан

3
 рецензираният роман
Още от заглавието на статията става ясно, че тя ще се фокусира
върху особеностите на избрания литературен жанр. Затова логично по
нататък в нея се синтезират тези детайли на романа „Дневникът на
Дебелянов. Синият бележник", които оформят ядрото на провокациите към
жанра, които по същество са високите приносни моменти на тази творба.
Логично е първият въпрос, на който се спира авторът на статията да
е свързан с думата „дневник", която не само присъства в заглавието, но
очевидно е и с водеща роля. Тя е не само част от заглавието и
едновременно с това дава насока и подсказва, че става дума за
биографичен роман. След първия логично идва вторият въпрос – дали и
защо това е роман във вид на дневник, представящ живота не на кого да е,
а на Димчо Дебелянов.
Посочва се, че с подобно решение Роман Хаджикосев е поел
нелекото предизвикателство да избере за герой на своя роман фигура,
чието творчество не само е част от българския литературен канон, но и
принадлежи към авторите, които формират еталона на високата българска
поезия.
Тази категоричност на присъствието на Дебелянов в българската
литература е предпоставила (и продължава да предпоставя) силния интерес
към неговото творчество в литературнокритическите и литературно-
историческите изследвания, свързани с периода на новата българска
литература.
Така Роман Хаджикосев се е нагърбил с трудната задача да изгради
художествена биография на български автор, който по един или друг
начин - от школското четене и осмисляне до високото академично
изследване - е във фокуса на вниманието на редица читатели, като се
започне с обучаващия се ученик, мине се през учителя, който преподава
устойчиви тези, и се стигне до любопитстващия отвъд познатото
академичен преподавател и изследовател на новата българска литература.
С други думи - на вниманието на разнородни общности е предложен
герой, за когото те вече имат изградени устойчиви представи. Към

4
казаното дотук трябва да се добави и още едно предизвикателство, поето
от Роман Хаджикосев, за което подсказва втората част на заглавието -
„Синият бележник". Авторът в свое интервю уточнява, че това е само
началото на поредицата бележници, т.е. романи - „Зеленият", „Жълтият" и
„Червеният" (или ,Черният"), - представящи живота на Дебелянов.
Следващо предизвикателство, реализирано в романа, е решението на
автора да съвмести композиционно два наратива, като първият по думите
на автора е „обяснителен текст", който предхожда същинската част на
„дневника" на Дебелянов. От една страна, този текст може да се приеме и
като своеобразна екстравагантна провокация, която цели да събуди
любопитството на определена категория читатели, за които
приключенското е водещо в регистъра на литературните им интереси. От
друга страна, високите художествени достойнства на романа задължават да
бъде преодоляно това ниво на разбиране на ролята на текста, тъй като той
до голяма степен не само въвежда в същината на основния наратив, но и
осигурява цялостното осмисляне на романа, като предлага допълнителни
подстъпи към неговото съдържание.
За бъде по-ясно разбрана от непредубедения читател идеята за тези
два наратива, са цитирани обясненията на самия автор Роман Хаджикосев:
„Едновременно с това реших, че само дневник ще звучи не само
претенциозно, но и ще породи и реална опасност да бъда упрекван едва ли
не във фалшификация. Затова започнах с един обяснителен текст, в
който разказвам, че това е действителният дневник на Дебелянов, който
съм получил от македонски иманяр. По този начин реално в книгата има
две сюжетни линии - едната е свързана със съвременността, където
събитията съзнателно се движат на границата на абсурда, и втората,
която е свързана с историческите факти, живота на Дебелянов на
фронта и който максимално вярно възпроизвежда военната атмосфера".
След авторовите разсъждения по този въпрос, авторът на статията се
позовава на други сходни случаи на проблематизиране на позицията на
„говорещия”, като се прави аналогия с дневника на Владимир Мусаков
„Кървави петна" и се разсъждава относно приликите и разликите в
разглежданата ситуация.

5
 Анализ на основните персонажи
По нататък в статията се прави анализ на героите в романа.
Последователно се разглеждат и анализират характерологичните
особености на персонажите Дражев, Радой, Миленков, които са
измислени, а Илия Златинов е реално съществувало лице - рано починал
поет, личен познат и приятел на автора Роман Хаджикосев. До голяма
степен всеки от тези персонажи е своеобразен контрапункт на Дебелянов,
но в същото време и образ, който представя отделен аспект на неговата
същност. Тоест тези романови герои играят ролята на контрастния фон,
върху който ще изпъкнат част от чертите, изграждащи цялостния портрет
на Дебелянов, и в същото време съдържат тези черти.
Радой е спътникът на поета. Може да бъде разглеждан като обобщен
образ на обикновения и рационален българин.
Другият герой - офицерът Дражев - трябва да се разглежда
комплексно със Златинов, доколкото двамата представят две
противоречащи си същности, които Хаджикосев залага в образа на
Дебелянов. Дражев е суровият истински офицер, различен от временно
попадналия в армията Дебелянов, който със своето поведение миг преди
смъртта си, описана в спомените на приятеля му Тихомир Геров, сякаш
потвърждава, че армията му е останала чужда до края.
Златинов е тайно пишещият поет, обратната страна на тайно
четящия Дражев. Той е познатото лице на Дебелянов, но в образа му също
се съдържа противоречие - едновременно друг и различен и в същото
време идентичен с една част от Дебелянов, за което в свое интервю
говори Роман Хаджикосев: „ А Златинов е обобщен образ на поета, който
създава вдъхновение и мотивира изпадналия в смут творец да започне
отново да пише". Златинов добре познава Дебелянов, като това познаване
се свежда до поезията: „Дебелянов, ще ти призная нещо. За разлика от
всички останали в стаята, аз много добре знам кой си. Чел съм всичко,
което си написал".

6
 Ролята на Златинов допълнително се усложнява с играта, която
започва между него и Дебелянов: „Искаш ли да си поиграем малко на... как
да го кажа... на поезия?". Това е сложна игра на идейни концепции между
двамата, която потвърждава за пореден път тезата за провокациите,
съдържащи се в романа. Обичайният биографичен роман вероятно би
представил като време и място появата на определена творба,
репрезентативна за автора, но едва ли в него би намерил място процесът на
сътворяването.
В този ред само като допълнение може да се добави образът на
Миленков, без да бъде докрай разтълкуван, за да остане като предизвика-
телство пред читателя. Той е „третата същност" на поета - онази, която
търси Бог и чиято вяра е разколебана във времето на жестоката война.
И накрая, следва заключението, че дори отвореният финал на
романа, който е замислен като първи от бъдеща поредица от четири части,
приключва със своеобразната поетична игра дуел между двамата поети.
След нея предстои Дебелянов да изпише последната страница от своя
дневник, да го постави в метална кутия и да го зарови „някъде тук". По
този начин основната идейна тежест на творбата застава не върху чисто
биографичното и документалното, а върху идейното, върху вероятно
случилото се в съзнанието на Дебелянов.

3. Оценка, мнение и позиция за реферираната статия

Следва да признаем чистосърдечно, че не сме имали удоволствието
да прочетем самия роман, обект на статията и това затрудни в голяма
степен нашето разбиране на част от текстовете. Но интересът към романа
"Дневникът на Дебелянов. Синият бележник" вече е събуден и това е един
от най-важните резултати от писането на този реферат.
Като цяло сме с положително отношение към предложената за
рефериране статия, но би следвало да посочим и някои бележки, относно
детайли, които ни направиха впечатление:
По отношение стила на писане – прави впечатление известно
маниерничене в изказа, което пречи на гладкото възприемане на статията.

7
В текста според нас са налице някои неудачни метафори и/или изрази,
които будят читателско недоумение. Напр. стр. 537 ред 12 (от долу нагоре)
думата “интерпретатори” като с нея се визират учениците, учителите,
преподавателите... Според нас много по-разбираемо е, ако се назоват
“читателски аудитории” или просто читатели. Изрази като “ретранслатор
на устойчиви тези”, “жанров определител”, “корпус от текстове” и др.
също звучат дразнещо и високопарно. Същото е валидно и за прилагателни
като “героев” “романов” “дневниково”, които по наше мнение звучат
неблагозвучно.
Но пак повтаряме, че това са лични читателски усещания и не
оспорваме правото на автора на статията да ги използва.

Обобщение
В заключение може да се каже, че литературните провокации към
жанра роман и по-специално към неговата разновидност дневник са
налични от началото до края в „Дневникът на Дебелянов. Синият
бележник". Тези провокации са негова същностна черта, която го поставя
на особено високо място в съвременната българска литература.
Напълно сме съгласни с посоченото от автора на статията, че е
огромно предизвикателството пред анализиращия романа на Роман
Хаджикосев да покаже цялата му дълбочина, както и да изследва докрай
образа на Дебелянов в него, тъй като е особено сложен механизмът на
досъграждането му посредством образите на онези, които поетът среща по
пътя си и описва в своя бележник. Това, което е интересно за романа е, че
авторът Роман Хаджикосев избира подход, при който творбата се ражда в
контекста на предполагаемия вътрешен монолог, който протича в
съзнанието на твореца, като първо се появява във вид на импулс и една
дума, после - като идея, а накрая - като концепция, облечена в слово.