KU Lit 6kl Prosveta

Албена Хранова • Любов Шишкова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Албена Хранова
Любов Шишкова
www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
ISBN 978-954-01-3481-9
Цена 9,00 лв.

Албена Хранова, Любов Шишкова
ЛИТЕРАТУРА
6
Книга за учителя
ПРОСВЕТА
София
© Албена Владимирова Хранова, Любов Игнатова Шишкова, 2017 г.
© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2017 г.
© Бояна Иванова Павлова – графичен дизайн, 2017 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978–954–01–3481–9
СЪДЪРЖАНИЕ
I. СТРУКТУРА И РУБРИКИ НА УЧЕБНИКА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА

6. КЛАС / 4
II. ДОПЪЛНИТЕЛНИ КОМПОНЕНТИ ОТ УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ ПО
ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС / 7
III. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИ И ТЕСТОВЕ
1. Отговори на задачите за преговор в учебника / 8
2. Отговори на тестовите задачи от учебната тетрадка / 15
3. Отговори на задачите от „Текстове и тестове по литература за 6. клас
по новата учебна програма“ / 15
IV. ВХОДНО НИВО С КЛЮЧ КЪМ ЗАДАЧИТЕ, ВАРИАНТ 1 И 2 / 17
V. ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ НА ТЕМИТЕ ОТ УЧЕБНОТО СЪДЪР-
ЖАНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС / 30
VI. ИЗХОДНО НИВО С КЛЮЧ КЪМ ЗАДАЧИТЕ, ВАРИАНТ 1 И 2 / 72
VII. ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО СЪ-
ДЪРЖАНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС / 80
3
I. СТРУКТУРА И РУБРИКИ НА УЧЕБНИКА ПО ЛИТЕРАТУРА
ЗА 6. КЛАС
Новият учебник по литература на издателство „Просвета – София“ с автори

проф. дфн Албена Хранова, Лъчезар Бояджиев и Тина Велева изцяло отговаря
на новата програма на МОН за обучението по литература в 6. клас. Струк-
турата и рубриките му са организирани така, че да съответстват на съотно-
шенията между нови знания, упражнения и преговор, зададени от програмата.
Дванайсетте урочни единици имат напълно еднаква структура и рубрики. След
литературния урочен текст следват въпроси и задачи, които пряко се отнасят
към текста и неговото разбиране, като са специално подбрани и формулирани
по начин, подходящ за шестокласници, без това да е за сметка на редукция на
компоненти от учебното съдържание.
Рубриките в учебника са разработени в следния ред:
РАБОТА С ТЕКСТА
Това е основната урочна рубрика на учебника, насочена към изискваните от

програмата литературни компетентности. Разделена е на параграфи – „точки“
с вътрешно озаглавяване, които по достъпен за шестокласниците начин пред-
ставят най-важните съдържателни и смислови акценти на изучаваната творба:
герои, характери, сюжет, идеи, авторови послания.
Там, където програмата въвежда нови понятия по теми, те са разработени
именно в „Работа с текста“, обикновено като първи параграф. Новите понятия
са изяснени максимално просто и чрез примери, които улесняват разбирането
им.
Всички параграфи – „точки“ на рубриката „Работа с текста“, във всички
уроци са последвани от съответстващи въпроси и задачи.
ДА СЪПОСТАВИМ
Рубриката отговаря на рефренното и системно изискване на програмата за

правене на съпоставки – както между различни сюжети и жанрове в отделни
теми от учебния материал, така и на равнището на дейностите, свързани с при-
добиването на литературните и комуникативните компетенции.
В учебника рубриката е разработена едновременно като фокус на упраж-
няване и на преговор. По този начин рубриката упражнява съпоставителните
умения на учениците, изисквани от програмата, и – там, където е възможно и
уместно – косвено „преговаря“, връща вниманието им към вече изучени теми.
Следващите две рубрики – „Да разсъждаваме“ и „Да разговаряме“ – са свър-
зани с дейностите за придобиването на литературни, социокултурни и кому-
никативни компетентности. Също така те най-ясно изпълняват изискването на
4
програмата учениците по различни поводи да съпоставят света, героите или
проблемите на творбата със своя собствен опит и със съвременността. Тъкмо
в тези две рубрики ляга и тежестта на изискването на програмата ученикът
да „анализира и критично оценява сполучливостта на свои или чужди (в устна
или в писмена форма) текстове според осъществяването на комуникативната
им задача“.
ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ
Рубриката поставя акцент върху важен проблем или детайл от урочната тема
и упражнява дейностите по формулиране и аргументиране на твърдение и отно-
шение към героите или сюжета на изучаваната творба.
ДА РАЗГОВАРЯМЕ
Рубриката е насочена преди всичко към осъществяване на устни дискусии в

клас по проблем, тясно свързан с урочната тема, но насочен към съвременност-
та и личния опит на учениците.
ОБОБЩЕНИЕ
В тази рубрика с кратки, синтетични и схематични формулировки са изреде-

ни най-важните неща за разглежданата в урока творба – автор (ако има такъв),
сюжет, герои, характери, основна идея. Основната Ӝ цел е да осигури за учени-
ците „прегледност“ и минимум памет за главните характеристики на произве-
дението. Акцентът е поставен върху нравствените послания и съотнасянето на
дискутираните проблеми към опита на индивида и общността.
Последните две рубрики – „Думи и образи“ и „Сред книгите“ – разширяват
контекста на урочната тема, изцяло оставайки в нея, и също са подчинени на
изискванията на програмата.
ДУМИ И ОБРАЗИ
Рубриката е изцяло свързана с дейностите по междупредметните връзки,

които програмата изисква – от ученика се очаква да „изразява впечатления,
чувства, настроения, мисли, позиции по проблеми с помощта на различни ези-
ци – вербален, визуален (в т.ч. и изобразителен)“. В нея визуалното преста-
ва да бъде просто „илюстрация“ – то прави сюжет, тясно свързан с темата на
урока, въведено е кратко описание на изображението (картината, скулптурата,
фотографията), а въпросите и задачите подтикват учениците към развиване-
то на междупредметно мислене и сюжетостроене. Освен за междупредметните
връзки рубриката допринася и за дейностите по социокултурните и комуника-
тивните компетентности на учениците.
5
СРЕД КНИГИТЕ
Последната рубрика на учебника въвежда още един кратък допълнителен
текст в тематична връзка с урока. „Сред книгите“ има за цел да развие любо-
питството на учениците към литературата и да обогати дейностите, изисквани
и за трите типа компетенции от програмата – литературни, социокултурни и
комуникативни.
Всички рубрики в учебника (с изключение на „Обобщение“) съдържат също
въпроси и задачи, свързани едновременно с акцента на рубриката и с централ-
ната тема на урока. Техните формулировки са изцяло съобразени с изисквания-
та на програмата.
ТВОРЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ
Учебникът завършва с приложение, в което са разработени методически те-
мите, заложени в раздела „Комуникативни компетентности“ – характеристика
на литературен герой, описание на пейзаж в художествен текст и сбит пре-
разказ. Примерните разработки дават възможност на шестокласниците да се
ориентират по-добре и да усвоят необходимото на практика и без затруднения.
В самия край на учебника са поместени и произведенията, включени в учеб-
ната програма за 7. клас.
6
II. ДОПЪЛНИТЕЛНИ КОМПОНЕНТИ ОТ УЧЕБНИЯ
КОМПЛЕКТ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС
1. ТЕТРАДКА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС, АЛБЕНА ХРАНОВА

Дванайсетте раздела на учебната тетрадка изцяло отговарят на урочните теми.
Всеки от разделите включва по два кратки текста за упражнения в тясна тема-
тична връзка с урока. Въпросите и задачите към тях са от различен вид: отнася-
щи се до съдържанието и особеностите на текстовете; тестови задачи, насочени
към функционалната грамотност на учениците (четене с разбиране) – те упраж-
няват способността за извличане на информация, за овладяване и разбиране на
езика и смисъла на текста; и отворени въпроси, които изискват обобщаване на
ученическите знания при съответния урок в писмена форма.
2. „ТЕКСТОВЕ И ТЕСТОВЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС ПО НО-

ВАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА“, АЛБЕНА ХРАНОВА
Дванайсетте раздела на „Текстове и тестове по литература за 6. клас по новата
учебна програма“ изцяло отговарят на урочните теми и могат да се използват
както в задължителните, така и в избираемите учебни часове. Всеки от разде-
лите включва по три кратки текста, първият от които задължително е откъс от
основния урочен текст, а другите два са в тематична връзка с него, но са раз-
лични по жанр и стил. Трите текста са обвързани в 8 тестови задачи, изцяло от-
говарящи на дейностите и насочени най-вече към функционалната грамотност
на учениците, така че „Текстове и тестове по литература за 6. клас по новата
учебна програма“ могат практически да служат и като помагало по четене с
разбиране към уроците в учебника. Добре е при работа в клас учениците да
бъдат насочвани при избора си на отговор да посочват точно онези места от
текстовете, които подкрепят и обосновават този избор. Във всеки от разделите
въпрос 9 е отворен и изисква самостоятелна разработка от страна на ученика.
7
III. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИ И ТЕСТОВЕ
1. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ ЗА ПРЕГОВОР В УЧЕБНИКА*
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА ПРЕГОВОР КЪМ ДЯЛ I
1. Какви мисли и чувства внушава на читателя стихотворението „Ху-

бава си, моя горо“ на Любен Каравелов? На пръв поглед за читателя изглеж-
да изненадващо, че хубостта на гората и уханието на младост предизвикват
„скръб и жалост“. При вникването в смисъла на творбата става ясно, че това
са чувствата на изгнаника, който копнее по изгубеното отечество и родната
гора, събрала в себе си красотата и безсмъртието на природата. В сърцето на
човека се преплитат тъгата и копнежът – не само поради отсъствието на героя
от родната красива гора, но и защото гората е вечно млада и възраждаща се, а
животът на човека има край и за него в един момент няма да има следваща про-
лет. Природата е единственото безсмъртие, което е дадено на хората да видят
и преживеят.
2. Направете описание на гората, която Каравелов изобразява в „Ху-
бава си, моя горо“. Гората е буйна и гъста, сенчеста и прохладна. В нея има
цветя и поточета, могат да се видят и агнета. Изображението е пестеливо, осъ-
ществено е чрез изброявания, които изграждат представата за даровете на го-
рата, пораждащи у човека блаженство.
3. Как в „Хубава си, моя горо“ е изразена тъгата от крайността и крат-
костта на човешкия живот? В края на стихотворението Любен Каравелов е
дал израз на идеята, че сърцето на човека винаги „е готово / да поплаче, кога
види / в природата ново, // кога види как пролетта / старостта изпраща“. Това е
тъгата от осъзнаването на разликата между човешкия живот и природата. Чо-
вешкият живот е краен; животът на природата е вечен, той непрекъснато се
обновява. Затова и в плача на човека има едновременно скръб и жалост, но
и просветление – защото тъкмо неговият поглед вижда невъзвратимостта на
собствената му младост, но и вечната младост на природата, която всяка пролет
отново е млада и отново ражда живота.
4. Какви мисли и чувства внушава на читателя стихотворението „Оте-
чество любезно, как хубаво си ти!“ на Иван Вазов? Вазовото стихотворе-
ние „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е възхвала на родната природа и
на красотата на България. Поетът изразява своето възхищение от отечеството
и преклонението си пред прекрасната родина. Същевременно Иван Вазов по-
вежда разговор с всеки свой читател за стойностите на родното, като нарича
„чужденци“ тези, които са слепи за истинската ценност на отечеството.
* В книгата за учителя съзнателно не са дадени отговори на задачите, свързани с развитието на комуникативните
компетентности, тъй като приложението към учебника съдържа както детайлизирана теоретична част, така
и съответстващи примерни разработки. Тук тези задания присъстват, за да не се наруши номерацията, но са
маркирани със звездичка.
8
5. Направете описание на българската земя, като изхождате от стихо-
творението на Вазов „Отечество любезно, как хубаво си ти!“. Природната
картина, изобразена с поетични средства в „Отечество любезно, как хубаво
си ти!“, е раздвижена, детайлизирана и завладяваща: „при всеки поглед нови,
по-нови красоти“. Тези „нови красоти“ се появяват пред читателя чрез редуване
на различни гледки и пространства – „тук весели долини, там планини гиганти“,
чрез неудържими изброявания – „хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове“,
чрез съседство на изрази, в които има и преки, и преносни значения на думите –
„долините с трендафил, гърдите с благодат“. Родината събира всичко красиво и
добро на света – „Ти сбираш в едно всички блага и дарове“. Нещо повече – тя е
достойна да бъде Едем, райската градина, която Бог в Стария завет на Библията
е създал, за да засели в нея първите хора Адам и Ева.
6. На какво се дължи огорчението на поета в „Отечество любезно, как
хубаво си ти!“? Поетът говори с тъга и дори с гняв за онези, които са слепи за
красотата на родината майка: „не те познават даже децата ти сами“, за да завър-
ши с болка: „и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци“. Неспособният да види
красотата на отечеството, е неспособен да осъзнае и ценността на родното.
7. На какво се дължи хуморът в откъса от главата „Бъчва със знания“
от „Моето семейство и други животни“ на Джерълд Даръл? Чувството за
хумор е израз на свобода и творчество в общуването, признак за висок интелект
и творчески способности. Точно такива качества проявяват героите на Джералд
Даръл – английското семейство, което се преселва на остров Корфу – майката,
Лари, Лесли, Марго и десетгодишният Джери, както и приятелят на Лари Джор-
дж, приел изключителното предизвикателство да е учител на Джери. Изобре-
тателният преподавател, който танцува и упражнява уменията си по фехтовка,
успява да „подчини“ учебния материал на интересите на своя пристрастӛн към
природата ученик. Извор на хумора в откъса от „Моето семейство и други жи-
вотни“ е разликата между очакванията на читателя за обучението и това, което
се случва в действителност.
8.* Направете сбит преразказ на епизоди по избор от „Бъчва със зна-
ния“ под заглавията „Моето семейство“ и „И другите животни“.
9. Опишете в пет изречения гледната точка на Джери от „Моето семей-
ство и други животни“ към света. Десетгодишният Джери вижда заобикаля-
щия го свят през очите на умно, любознателно и добронамерено момче. Расте
в нетрадиционна среда и получава нестандартно образование. Той е поклонник
на природата и знае доста за животните. Зоологията е единствената наука, коя-
то предизвиква неговия интерес. Джери възприема всичко с обич и доверие.
10.* Напишете кратък текст на тема „Какво зная за отношенията
между човека и природата в три литературни творби“ творби“, като имате пред-
вид „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов, „Отечество любезно, как
хубаво си ти!“ на Иван Вазов и откъса от „Моето семейство и други жи-
вотни“ на Джералд Даръл.
9
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА ПРЕГОВОР КЪМ ДЯЛ II
1. Какви мисли и чувства внушава на читателя разказът „Косачи“ на

Елин Пелин? Разказът „Косачи“ „потапя“ читателя в тайнствената атмосфера
на лятната нощ, в която природата, всекидневният живот на хората и народното
изкуство се срещат. Край огъня са се събрали косачите и след тежкия работен
ден те водят спор за истината и измислицата. Благолажът разказва приказката
за златокосата царска дъщеря и пее песента за невярната Стоянова булка, а
младият Лазо е най-внимателният му слушател. Завладян от чутото, въпреки че
твърди, че приказките са „бабини деветини“, на сутринта тъкмо тази „измисли-
ца“ отпраща момъка обратно при неговата Пенка. Онова, което за него е било
„лъжа“, е помогнало на Лазо да вземе вярното решение за своя живот. Това е
майсторството на народния разказвач и певец, чието изкуство е в състояние да
завладее душите на хората, да ги накара да мислят за живота си, да променят
решенията си. Както казва Благолажът, предназначението на това изкуство е
„...да разбереш, че си човек“.
2. Каква е ролята на пейзажа в „Косачи“? Нощният пейзаж, с който за-
почва разказа, е одухотворен, създава внушение за тайнственост и изгражда
приказна атмосфера. Описаните детайли създават усещане за изключителност.
Тишината е завладяла всичко, но в същото време описанието на началната при-
родна картина е изпълнено и с динамика. Чрез пейзажа авторът подтиква чи-
тателите да разгърнат въображението си и да разберат по-нататък основните
послания в разказа – за чудото на приказката и за случилото се чудо в душата
на Лазо.
3.* Напишете кратък текст на тема по избор: „Майсторството на по-
вествователя в „Косачи“ или „Майсторството на Благолажа като раз-
казвач“.
4. Какви мисли и чувства внушава на читателя стихотворението „Ху-
дожник“ на Веселин Ханчев? Стихотворението „Художник“ е лирическа
творба на поета Веселин Ханчев, изградена върху контраста между духовното
богатство и бедността, пустотата и изобилието, безсмислието и наличието на
смисъл. В художествения свят на произведението стаята притежава човешки
черти – тя като че ли наблюдава художника, който от мъртво място я превръща
в пространство, пълно с живот. Текстът има ясно изразено житейско послание
– подтиква човека да сътвори своя свят със силата на собствената си фантазия.
5. Как художникът преобразява света в стихотворението „Художник“
на Веселин Ханчев? В стихотворението „Художник“ Веселин Ханчев изобра-
зява съвсем обикновен житейски епизод – един творец закача картини по стени-
те на гола стая. Поетическото изображение на стаята внушава не само празно-
та, но и чувство за страх и смърт. Художникът заменя празнотата с изкуството,
заменя мъртвото с живо и пустотата – с красота.
6. Каква е ролята на изкуството в живота на хората според стихотво-
рението на Веселин Ханчев „Художник“? Поетът внушава основния смисъл
10
на изкуството – то винаги е образ на света. Всеки отделен сюжет, дори всеки
детайл говори за целия свят и в това е неговата магия. И така красотата населя-
ва и побеждава грозотата и пустотата, обогатява живота на човека.
7. Каква е ролята на театъра в живота на българите през 19. век според
главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов? В средата на
19. век театърът навлиза стремително в живота на възрожденския българин.
Първите любителски представления са в Шумен и Лом, но скоро се разпрос-
траняват навсякъде из България. Театърът става много популярен, защото за-
доволява нарасналия интерес на хората към света, дава израз на повишеното
им самочувствие и позволява да се коментират неща, които в ежедневието са
недопустими, тъй като биха довели да сериозни неприятности с властите.
8. На какво се дължи хуморът в главата „Представлението“ от „Под
игото“? Главата „Представлението“ подробно описва как жителите на Бяла
черква се готвят за поставянето на сцена на пиесата „Многострадална Гено-
вева“ – разпределянето на ролите, намирането на декори и костюми. В това
описание има множество смешни подробности, а в общата картина има твърде
разнородни и комично несъответстващи си детайли, които правят описанието
хумористично. Забавни са и актьорските превъплъщения на ентусиазираните
любители и описанията на тяхната игра, както и поведението на публиката, коя-
то непрекъснато се намесва в действието.
9. Как възрожденският любителски театър се преплита с копнежа за
национално освобождение в главата „Представлението“ от „Под игото“?
Вместо песента „Сигфриде граде, радвай се сега“, която трябва да увенчае
щастливия край на любовта на графа и графинята от пиесата, на сцената нео-
чаквано прозвучава песента за една друга любов. Промъкналият се зад гърба
на графа Каблешков запява известната революционна песен по текст на поета
Добри Чинтулов „Къде си, вярна ти любов народна“. За общността това наис-
тина е върхов момент на изживяването на революционния устрем и мечтата
за национално освобождение. Сериозното в този миг има превес, веднага след
него обаче се връща и хуморът – в удивителния „превод“ на текста на револю-
ционната песен, който Дамянчо Григорът прави за бея. Така в „Представление-
то“ се преплитат ежедневието и празникът на театъра, революционният копнеж
и смехът.
10.* Напишете кратък текст на тема „Изкуството в живота на хора-
та“, като имате предвид „Косачи“ на Елин Пелин, „Художник“ на Весе-
та“
лин Ханчев и „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА ПРЕГОВОР КЪМ ДЯЛ III
1. Какви са основните проблеми и конфликти в българското общество

през 19. век според главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на Иван
Вазов? Конфликтите в главата „Радини вълнения“ са на две равнища. Първият
сблъсък е между два начина на преподаване и между два характера – на Кириак
11
Стефчов и на Бойчо Огнянов. Вторият конфликт е от съвсем друго естество.
„Грешката“ на малката Събка и нейният отговор правят явно онова, което въл-
нува българите – националното освобождение. Така се сблъскват тези бело-
черковчани, които желаят да отхвърлят робството, и тези, които подкрепят с
бездействието си вековното робство.
2. Как повествователят изгражда образа на лошия и на добрия учител
през Възраждането в главата „Радини вълнения“ от „Под игото“? Кириак
Стефчов е лошият учител, той е високомерен, отнася се с презрение и към уче-
ниците, и към учителката им, умишлено задава неясни въпроси, предизвиква
недоумението на всички със студенината и недоброжелателството си. Бойчо
Огнянов е въплъщение на добрия учител. Той успява да спечели доверието на
присъстващите на годишния изпит със спокойствието си и с топлото си излъч-
ване. Дава възможност на момичетата да покажат своите знания, заради което
получава от хората възхищение и благодарност. Добър учител е и Рада Госпо-
жина. Учителката с напрегнато внимание следи отговорите на своите възпи-
танички, а чувствителната Ӝ душа трепва при всяко тяхно запъване, защото,
от една страна, тя обича тези деца, иска те да покажат какво са научили и да
получат одобрение, а от друга – защото това ще реши съдбата Ӝ. Изцяло отда-
дена на своите питомки, тя ги залива със светлия си поглед и ги окуражава „с
небесна усмивка“.
3. По какво си приличат и по какво се различават Уелският принц
Едуард и Том Канти от „Принцът и просякът“ на Марк Твен? Принц Еду-
ард – престолонаследник на Англия, и бедното дете Том Канти са родени в един
и същи ден и имат необичайна външна прилика. Едното дете е желано от цялата
страна, а другото не е желано от никого, дори от своето семейство. Едното е по-
вито в коприна и атлаз, а другото – в жалки дрипи. Този контраст между принца
и просяка, между бедните и богатите се запазва до срещата на двете момчета.
В разговора между принца и просяка – въпреки веселите недоразумения, които
са резултат от това, че всъщност никой от двамата не познава света на другия
– личи стремежът им да се опознаят и разберат. Тъкмо в това се проявява и ед-
наквата им нравственост – те са просто две деца, всяко от които изпитва жажда
и любопитство към света, към свободата и справедливостта. Затова и прилика-
та между тях не е само физическа – всеки от тях може да бъде и принц, и просяк
в зависимост от житейските обстоятелства. И всеки от тях носи в сърцето си
доброта, справедливост и искрено съпричастие към живота на другите.
4. Как в глави I и III на „Принцът и просякът“ е изобразено соци-
алното неравенство в английското общество през 16. век? В глави I и III
на „Принцът и просякът“ има среща между два противоположни свята – на
богатството и властта и на бедността и мизерията. Англия от 16. век е изобра-
зена чрез яркия контраст между богатството и бедността, охолството на едни и
нещастието на други. Срещата между принца и просяка показва, че богатство-
то и блясъкът на престолонаследника Едуард не водят непременно към щас-
тието му, нито пък бедността и гладът са осъзнати като нещастие от просяка
12
Том Канти. Том се възхищава на дрехите и богатата трапеза на принца, но пък
принцът се възхищава от свободата на просяка – бедняшките му развлечения,
уличния куклен театър, боя с тояги, плуването из каналите на реката, валянето
в калта. Марк Твен внушава, че доброто и справедливостта, заложени в сърцата
и на принца, и на просяка, побеждават – независимо от социалните различия и
тежките изпитания.
5. Какви мотиви се редуват и преплитат в стихотворението „Братче-
тата на Гаврош“ на Христо Смирненски? В стихотворението на Христо
Смирненски „Братчетата на Гаврош“ може ясно да се разпознаят мотивът за
студения и жесток град и мотивът за нещастието и страданието на бедните деца.
Те са в контраст помежду си и заедно изграждат картината на един несправед-
лив и суров свят, чиито жертви са най-беззащитните и безпомощните – децата.
6. Как в „Братчетата на Гаврош“ на Христо Смирненски е изобразено
социалното неравенство в България в началото на 20. век? Градът е оду-
шевен („скован от злоба“, „разблуден град“), но не вижда мъката на бедни-
те. Затова и блясъкът на неговите „електрични глобуси“ и витрини е напразен
(„всуе“), лишен от съчувствие, съпричастие и човечност. В описанието се пре-
плитат тъга и гняв. Читателят споделя авторовото съпричастие към страдание-
то на гладните и бездомните.
7. Каква е ролята на портретната характеристика, речевата характе-
ристика и характеристиката чрез действия и постъпки в „Серафим“ на
Йордан Йовков? Представянето на Серафим започва от портретната му ха-
рактеристика с ударение върху неговото странно дрипаво палто и речта му,
в която се смесват „селски“ и „градски“ думи, като всичко това потвърждава
първите думи на повествователя – „Един чудноват човек, нито селянин, нито
гражданин...“. „Чудноватото“ в Серафим обаче най-силно се проявява чрез
неговите действия и постъпки – той по своя воля и без да бъде молен, дава спе-
челените си пари на напълно непознатата и изпаднала в беда Павлина. Това е
изключителна по своята нравственост постъпка. Авторовото послание можем
да видим и в името, което е избрал за героя си – древната дума серафим означа-
ва ангел. Героят на Йовков съвсем не е идеален и безгрешен, но има необикно-
вена (ангелска) нравствена чистота. Единствената награда, която бедният чудак
очаква, е на небето.
8. В какво се изразява нравствената изключителност на Серафим в
разказа на Йордан Йовков? Серафим носи името на ангел и в хода на по-
вествованието той се проявява като нравствено съвършен, в нито един миг не
поставя себе си пред другите. Външният вид на този ангел в човешко тяло е
странен. Постъпките му също не приличат на тези на другите хора. Серафим е
кротък човек, с добро сърце и чиста душа. Той е милостив и безкористен. Има
уравновесен характер, спокоен е и не проявява недоволство, затова и непрекъс-
нато се усмихва. Мисията на този герой е да въздейства на околните със своите
действия – каквото и да прави, той твори добро. Такъв е в началото на творбата,
такъв остава и в края Ӝ. Героят е „изгорил“ съвестта на Еню и може да служи
13
за пример на всички. Йордан Йовков е създал един въздействащ художествен
образ, който се запомня като въплъщение на доброто.
9. Каква е позицията и ролята на повествователя в откъса от „Автоби-
ография“ на Бранислав Нушич? Повествователят говори от първо лице и се
представя за непосредствен участник в изобразяваните от него събития. Така
читателят придобива впечатлението, че е свидетел на реални случки и прежи-
вявания.
10. На какво се дължи хуморът в главата „Урок по география“ от
„Автобиография“ на Бранислав Нушич? Извори на смешното в откъса са
сблъсъкът между географската наука и всекидневния опит и представи на уче-
ниците, както и учебните пособия. Поради неупотребимостта на повредения
глобус учениците са накарани да служат като нагледни средства за движение-
то на небесните тела. Хумористичният ефект е резултат и от преплитането и
объркването на човешкото и географското в урока.
11. Какво означава „да опитомяваш“ според лисицата в откъса от
„Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери? На въпроса на малкия
принц „Какво значи да опитомяваш?“ лисицата отговаря: „То е нещо отдав-
на забравено. То значи „да се свържеш с другите“. Лисицата въвежда едно
напълно ново и изцяло преносно значение на глагола „опитомявам“. В нейния
речник това означава всеки вид свързване с другите – приятелството, любо-
вта, съпричастието, разбирането. Все неща, които са „забравени“ в един студен
свят на отчуждение между хората. А „опитомяването“, свързването с другите
изпълва света и живота със смисъл. Това лисицата обяснява чрез примера с
житните ниви, които досега не са били от значение за нея, но вече ще имат
смисъл и ценност в живота Ӝ заради цвета на косата на малкия принц. Лисицата
обяснява и как се постига „опитомяването“, свързването с другите чрез приме-
рите с точния час на срещата и указанието „всеки нов път ти ще можеш да
сядаш малко по-близко“. Това означава, че връзката между хората трябва да се
изгражда внимателно и постепенно, с внимание и точно, премерено отношение
към личния свят на другия. Така се пораждат доверието, близостта, съпричас-
тието и високата ценност на човешките отношения – все неща, които правят
пълнотата на живота и за които – по думите на лисицата – „може да се умре“.
12. Какво е посланието на част XXI от „Малкият принц“ към чита-
теля? Свързването с другите е път към познанието и разбирането на човека и
света; свързването с другите прави човека „отговорен завинаги“.
13.* Направете цялостна характеристика на герой по избор от изуче-
ните в дял III литературни творби. Обърнете внимание дали портретна-
та и речевата, както и характеристиката чрез действия и постъпки са
еднакво застъпени. Непременно обърнете внимание дали и коя от тях
преобладава и какво е нейното значение за внушенията и посланията на
творбата.
14.* Направете кратко обобщение на основните герои и сюжети на
творбите в дял III под заглавие „Човекът и другите“.
14
2. ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВИТЕ ЗАДАЧИ В УЧЕБНАТА
ТЕТРАДКА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС
„ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО“, ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ:

1 – Б; 2 – А; 3 – В.
„ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!“, ИВАН ВАЗОВ:
1 – В; 2 – Б; 3 – Г.
„МОЕТО СЕМЕЙСТВО И ДРУГИ ЖИВОТНИ“, ДЖЕРАЛД ДАРЪЛ:
1 – Г; 2 – Б; 3 – А.
„КОСАЧИ“, ЕЛИН ПЕЛИН: 1 – В; 2 – Б; 3 – Г.
„ХУДОЖНИК“, ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ: 1 – Б; 2 – Г; 3 – А.
„ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО“ (ИЗ „ПОД ИГОТО“, ИВАН ВАЗОВ):
1 – Б; 2 – Б; 3 – В.
„РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“ (ИЗ „ПОД ИГОТО“, ИВАН ВАЗОВ):
1 – Б; 2 – А; 3 – В.
„ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ“, МАРК ТВЕН: 1 – В; 2 – Г; 3 – Г.
„БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ“, ХРИСТО СМИРНЕНСКИ:
1 – Г; 2 – Б; 3 – В.
„СЕРАФИМ“, ЙОРДАН ЙОВКОВ: 1 – Г; 2 – Г; 3 – Б.
„УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ“, БРАНИСЛАВ НУШИЧ: 1 – В; 2 – В; 3 – Г.
„МАЛКИЯТ ПРИНЦ“, АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ:
1 – В; 2 – Г; 3 – А.
3. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ В „ТЕКСТОВЕ И ТЕСТОВЕ ПО ЛИ-

ТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС ПО НОВАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА“
„ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО“, ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ:

1. – Б; 2. – А; 3. – Б; 4. – Г; 5. – Б; 6. – А; 7. – В; 8. – В.
„ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!“:
1. – Г; 2. – В; 3. – А; 4. – Б; 5. – Б; 6. – В; 7. – Б; 8. – Г.
„МОЕТО СЕМЕЙСТВО И ДРУГИ ЖИВОТНИ“:
1. – Г; 2. – Б; 3. – В; 4. – Г; 5. – Б; 6. – Г; 7. – В; 8. – А.
„КОСАЧИ“, ЕЛИН ПЕЛИН:
1. – Б; 2. – Г; 3. – Г; 4. – Б; 5. – В; 6. – В; 7. – Г; 8. – Б.
„ХУДОЖНИК“, ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ:
1. – А; 2. – А; 3. – Б; 4. – Б; 5. – Г; 6. – Г; 7. – В; 8. – А.
„ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО“ (ИЗ „ПОД ИГОТО“, ИВАН ВАЗОВ):
1. – Б; 2. – Г; 3. – Б; 4. – В; 5. – В; 6. – Г; 7. – А; 8. – Б.
„РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“ (ИЗ „ПОД ИГОТО“, ИВАН ВАЗОВ):
1. – Г; 2. – В; 3. – Г; 4. – Г; 5. – В; 6. – Б; 7. – В; 8. – А.
„ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ“, МАРК ТВЕН:
1. – Г; 2. – В; 3. – Б; 4. – В; 5. – Г; 6. – В; 7. – Б; 8. – Б.
15
„БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ“, ХРИСТО СМИРНЕНСКИ:
1. – Б; 2. – А; 3. – Г; 4. – В; 5. – Б; 6. – А; 7. – Г; 8. – Б.
„СЕРАФИМ“, ЙОРДАН ЙОВКОВ:
1. – Г; 2. – А; 3. – В; 4. – В; 5. – А; 6. – Г; 7. – Б; 8. – Б.
„УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ“ (ИЗ „АВТОБИОГРАФИЯ“, БРАНИСЛАВ
НУШИЧ): 1. – В; 2. – Б; 3. – Г; 4. – А; 5. – В; 6. – В; 7. – А; 8. – Г.
„МАЛКИЯТ ПРИНЦ“, АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ:
1. – Б; 2. – А; 3. – Г; 4. – Б; 5. – Б; 6. – В; 7. – А; 8. – Г.
16
IV. ВХОДНО НИВО С КЛЮЧ КЪМ ЗАДАЧИТЕ, ВАРИАНТ 1 И 2
Входно ниво по БЕЛ за 6. клас Вариант 1
Прочетете текста и отговорете на въпросите, поставени към него (1. –

4. включително).
Водораслите са широко разпространени по цялото земно кълбо. Те населяват не

само водите на моретата и океаните, на езерата и блатата, на язовирите, реките и по-
тоците, но и всяка локва на нашата планета, когато водата в нея се задържа за по-дъл-
го време. Водораслите не са пренебрегнали и сушата. Те изобилстват в почвата и по
повърхността Ӝ, заселват скалите, камъните и дърветата, които са постоянно мокри
или периодично се овлажняват. Срещат се дори по горещите пясъци в пустинята и
върху вечните снегове около полюсите и по високите планински върхове.
Приказно богат и разнообразен е светът на водораслите. Алголозите – така
се наричат ботаниците, които изучават водораслите, са открили и описали до-
сега около 30 000 вида. Едни водорасли са микроскопични организми, други са
с гигантски размери, превишаващи няколко десетки метра дължина. Безкрайно
разнообразен е и външният им вид – ту са прости или разклонени нишки, ту
лентовидни или листовидни, а тялото на някои изумително наподобява клон-
ки на широколистни дървета заедно с листата и плодовете им. Водораслите са
различно обагрени – наред със зелените видове ще видите и синьо-зелени, жъл-
то-зелени, златисти, ръждивокафяви, кафяви и червени.
Славчо Петров, Емануил Паламарев, из „Атлас по ботаника“
1. Кое е най-подходящото заглавие за текста?

А) Водорасли – обща характеристика
Б) Цветовете на водораслите
В) Водните растения и значението им за човешката прехрана
Г) Разпространение на водораслите
2. Кой от изброените видове водорасли НЕ съществува?

А) листовидни Б) жълто-зелени
В) водоустойчиви Г) с огромни размери
3. Кое от твърденията НЕ е вярно според текста?

А) Описани са около 30 хиляди вида водорасли.
Б) Водораслите са разпространени както в басейните със сладка, така и в
тези със солена вода.
В) Някои водорасли приличат на клонки на дърво.
Г) На сушата няма водорасли.
2. Книга за учителя по литература за 6. клас – А. Хранова и др. 17

4. Какво е значението на употребената в текста дума алголог?
А) общо название на водораслите
Б) учен, който изследва водораслите
В) способността на водораслите да променят цвета си
Г) процесът на нарастване на водораслите
5. В кой от отговорите е допусната правописна грешка?

А) шест Б) шестнайсет В) шейсет Г) шестотин
6. В кой от отговорите НЕ е допусната правописна грешка?

А) узаглавявам Б) узвучавам В) узеленявам Г) узрявам
7. В кое от изреченията високо е наречие?

А) Защо при хубаво време атмосферното налягане е високо?
Б) В стаята говореха високо и всичко се чуваше.
В) Високо е град в централна Босна и Херцеговина, административен цен-
тър на община.
Г) Днес се очаква футболен мач с високо напрежение и голям заряд.
8. Коя от думите е с представка?

А) полюс Б) поляна В) полет Г) полза
9. В кой от отговорите има глагол в минало свършено време?

А) четях Б) четене В) четеше Г) четох
10. Коя от думите се мени по род?

А) шапка Б) шаран В) шарен Г) шарка
11. В кой от отговорите думите са синоними?

А) разговорлив – приказлив Б) талантлив – бездарен
В) книжен – книжовен Г) смел – смелост
12. В кое от изреченията е допусната грешка при членуването?

А) Отвориха магазина на ъгъла. Б) Магазина предлага много стоки.
В) Скоро магазинът стана популярен. Г) В магазина се пазарува бързо.
13. Какво НЕ означава думата мит?

А) слово Б) разказ В) дума Г) приключение
14. На кого от гръцките богове Зевс НЕ е баща?

А) Атина Б) Хермес В) Хефест Г) Хера
18
15. За колко дни е сътворен светът според библейския разказ за Сът-
ворението?
А) четири Б) пет В) шест Г) седем
16. Коя от изброените черти НЕ е характерна за фолклорните вълшеб-

ни приказки?
А) Срещат се магически предмети.
Б) Срещат се вълшебни същества.
В) В центъра е борбата между деня и нощта.
Г) Героят преминава през изпитания.
17. За кое от изучените в 5. клас произведения се отнася изречението:

„Старата традиция позволява на общността да пожертва един невинен
човек в името на някакво значимо начинание и общото добруване“?
А) „Троица братя града градяха“
Б) „Тримата братя и златната ябълка“
В) „Главатарят, който искал да плени месечината“
Г) „Грозното патенце“
18. От коя от изучените в 5. клас творби е откъсът: „Току-що се беше

качила една баба с омачкана кадифена рокля, мрежести ръкавици,
голяма чанта на капчици и безформена оранжева плетена шапка,
която прикриваше лицето Ӝ. [...] Госпожа Додс! [...] Зад нея се поя-
виха още две старици. [...] Тройка демонични баби“?
А) „Господ и дяволът правят света“
Б) „Похитителят на мълнии“
В) „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“
Г) „Легенда за рома“
19. В кой от редовете произведение и автор са свързани правилно?

А) „Грозното патенце“ – Шарл Перо
Б) „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ – Ханс Кристиан Андерсен
В) „Похитителят на мълнии“ – Рик Риърдън
Г) „Хайдути“ – Ангел Каралийчев
20. В кой от редовете герой и произведение са свързани правилно?

А) Анабет – „Грозното патенце“
Б) маркиз Дьо Карабас – „Легенда за рома“
В) Сатаната – „Господ и дяволът правят света“
Г) Струна – „Главатарят, който искал да плени месечината“
21. Отговорете с 2 – 3 изречения на въпроса: „Защо двете девойки от

„Златното момиче“ са опозиционна двойка приказни герои?“.
19
ЛИСТ ЗА ОТГОВОРИ
Име: ..................................................... Клас: ........ Номер: ......... Вариант: ........
Начин за отбелязване на правилните отговори:
* А Б  Г
1. А Б В Г
2. А Б В Г
3. А Б В Г
4. А Б В Г
5. А Б В Г
6. А Б В Г
7. А Б В Г
8. А Б В Г
9. А Б В Г
10. А Б В Г
11. А Б В Г
12. А Б В Г
13. А Б В Г
14. А Б В Г
15. А Б В Г
16. А Б В Г
17. А Б В Г
18. А Б В Г
19. А Б В Г
20. А Б В Г
20
21.
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
21
ЛИСТ С ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ
За входното ниво по БЕЛ за 6. клас
Вариант 1
1.  Б В Г
2. А Б  Г
3. А Б В 
4. А  В Г
5. А Б В 
6. А Б В 
7. А  В Г
8. А Б  Г
9. А Б В 
10. А Б  Г
11.  Б В Г
12. А  В Г
13. А Б В 
14. А Б В 
15. А Б  Г
16. А Б  Г
17.  Б В Г
18. А  В Г
19. А Б  Г
20. А Б  Г
* Този лист е за учителя – направете си шаблон за проверка, като копирате

листа и изрежете с макетно ножче кутийката с кръстчето, което показва верния
отговор. Така много лесно ще проверите теста, след като сте снимали листа за
отговори от предната страница и сте го раздали на учениците за попълване.
22
Максималният брой точки от входното ниво е 25 точки – 20 точки от теста
(по 1 точка за всеки верен отговор) и 5 точки от свободния отговор.
Скала за оценяване
Брой точки Оценка

25 – 21 Отличен
20 – 16 Много добър
15 – 11 Добър
10 – 8 Среден
Под 8 Слаб
Примерен отговор на задача 21: Двете момичета живеят в общо семей-

ство и им се случват съвсем еднакви неща при едни и същи обстоятелства. Тях-
ното поведение и характер обаче са коренно различни. Добротата на първата,
нейното внимание и отзивчивост към другите са противоположни на лошотията
и егоизма на втората. Противоположни са и нещата, които справедливо им се
случват – наградата и наказанието, златото и чернотата.
23
Входно ниво по БЕЛ за 6. клас Вариант 2

Всяка стопанка се стреми масата, която тя подрежда, да изглежда красива.

Тук цветята, изпълнявайки декоративна функция, създават настроение. Те се
поставят в подходяща ваза на удобно място, което съвсем не е задължително
да е в средата на масата. Ако на голяма тържествена маса има място, може до
всеки прибор да се постави миниатюрна вазичка с няколко цветчета. Цветята
не трябва да закриват нито бюдата, нито хората, седящи отсреща. Красиво е да
се пръснат цветя по масата, но те увяхват преди ставането от софрата, докато
например малките клонки от червени боровинки се запазват добре и декорират
приятно масата. Разбира се, всичко зависи от сезона и възможностите. Хубаво
е новогодишната маса да се украси с клонки от бор, ела или хвойна. Те може да
се поставят в ниски вази или в центъра на масата във вид на венец. Горящите
свещи също създават празнично настроение. Декоративна функция могат да
изпълняват и картичките за гости, избрани съобразно тържеството и поставени
правилно на масата.
Добрата домакиня се старае и ястията, които поднася, да изглеждат колкото
е възможно по-добре. Всичко зависи от нейната изобретателност, вкус и въз-
можности, а понякога – и от времето, с което тя разполага.
Не съществуват определени правила за украсяване на съвременната трапе-
за. Тук се проявява вкусът на стопанката. Добре е, ако той е обусловен от целе-
съобразност, а не е претенциозен опит да се блесне със скъпи съдове, кристали
и сребърни прибори.
Ийна Аасамаа, из „Как да се държим в обществото“
1. Кое е най-подходящото заглавие за текста?

А) Цветята на масата Б) Красота в дома
В) Украсяване на масата Г) Настроение край празничната трапеза
2. Кой от отговорите НЕ съдържа синоними, употребени в текста?

А) блюда – съдове Б) софра – трапеза
В) домакиня – стопанка Г) вкус – усет
3. От какво според текста НЕ зависи декорирането на масата?

А) от изобретателността на домакинята
Б) от качеството и стойността на съдовете и приборите
В) от повода, по който се подрежда масата
Г) от сезона
24
4. Какво според текста НЕ допринася за доброто настроение край масата?
А) горящите свещи Б) формата на масата
В) картичките за гости Г) вазите с цветя

А) бухъл Б) мухъл В) кокал Г) пумпал

А) оглушавам Б) огладнявам В) огасявам Г) ограничавам
7. В кое от изреченията късно НЕ е наречие?

А) Всички документи са прегледани късно в понеделник.
Б) Обаждаш се твърде късно, за да мога да ти помогна.
В) Легнах си късно и сега ми се спи.
Г) Понякога децата плашат майките си с късно проговаряне.
8. Коя от думите НЕ е с представка?

А) надарен Б) натурален В) нанос Г) намокрям
9. В кой от отговорите има глагол в минало несвършено време?

А) чел Б) четене В) четях Г) четох
10. Коя от думите се мени по род?

А) нелеп Б) прилеп В) налеп Г) череп
11. В кой от отговорите думите са антоними?

А) приказлив – мълчалив Б) умен – разумен
В) добър – добродетел Г) полегат – наклонен

А) Ученикът написа преразказа. Б) Преразказа беше написан бързо.
В) Скоро преразказът беше готов. Г) В преразказа почти нямаше грешки.
13. Какво стои в началото на света според древните гърци?

А) слово Б) Зевс В) човек Г) Хаос
14. По какво българската фолклорна легенда „Господ и дяволът пра-

вят света“ НЕ прилича на библейската история за Сътворението?
А) по участието на дявола в Сътворението
Б) по последователността на действията при Сътворението
В) по това, че само Бог е в състояние да вдъхне живот на тварите
Г) по това, че действията са отнесени към неуточнено време в далечното
минало
25
15. В кой от отговорите празникът и религиозната общност, която го
отбелязва, НЕ са свързани правилно?
А) Великден – юдейска Б) Гергьовден – християнска
В) Пасха (Песах) – юдейска Г) Курбан байрам – мюсюлманска
16. Защо младият принц Ром от „Легенда за рома“ е обречен на самота?

А) защото е непокорен и своенравен
Б) защото е преследван от зла сила
В) защото от боговете му е отредено да стои далеч от хората
Г) защото родителите му са го проклели
17. За кое от изучените в 5. клас произведения се отнася изречение-

то: „Доброто е въплътено в девойката, която има вълшебна „жи-
вотворна сила“, и в разумния Ӝ баща, който събира хората и така
възниква щастливият град на благоденствието“?
А) „Троица братя града градяха“
Б) „Главатарят, който искал да плени месечината“
В) „Златното момиче“
Г) „Тримата братя и златната ябълка“
18. От коя от изучените в 5. клас творби е откъсът: „Аз дето бях завел
по-напред едното, там заведох сетне и другото. И както сторих с
едното, тъй и с другото. Пък къде са ходили, какво са правили и
как е станала тази работа, колкото знаеш ти, толкова и аз!“?
А) „Господ и дяволът правят света“
Б) „Похитителят на мълнии“
В) „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“
Г) „Златното момиче“
19. В кой от редовете произведение и автор НЕ са свързани правилно?

А) „Грозното патенце“ – Ханс Кристиан Андерсен
Б) „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ – Ангел Каралийчев
В) „Похитителят на мълнии“ – Рик Риърдън
Г) „Хайдути“ – Христо Ботев
20. В кой от редовете герой и произведение НЕ са свързани правилно?

А) Сатаната – „Господ и дяволът правят света“
Б) царица Дай – „Легенда за рома“
В) Струна – „Троица братя града градяха“
Г) Хадес – „Похитителят на мълнии“
21. Отговорете с 2 – 3 изречения на въпроса: „Защо краят на приказка-

та „Грозното патенце“ е щастлив?“.
26
* А Б  Г
1. А Б В Г
2. А Б В Г
3. А Б В Г
4. А Б В Г
5. А Б В Г
6. А Б В Г
7. А Б В Г
8. А Б В Г
9. А Б В Г
10. А Б В Г
11. А Б В Г
12. А Б В Г
13. А Б В Г
14. А Б В Г
15. А Б В Г
16. А Б В Г
17. А Б В Г
18. А Б В Г
19. А Б В Г
20. А Б В Г
27
21.
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
28
За входното ниво по БЕЛ за 6. клас Вариант 2
1. А Б  Г
2. А Б В 
3. А  В Г
4. А  В Г
5.  Б В Г
6. А Б  Г
7. А Б В 
8. А  В Г
9. А Б  Г
10.  Б В Г
11.  Б В Г
12. А  В Г
13. А Б В 
14.  Б В Г
15.  Б В Г
16. А Б  Г
17. А  В Г
18. А Б В 
19. А  В Г
20. А Б В 

29

15 – 11 Добър
Под 8 Слаб
Примерен отговор на задача 21: Краят на приказката е щастлив не само

защото грозното патенце вече се е превърнало в красив лебед и никой не го
унижава, не само защото според децата „новият е най-хубав от всички“. Млади-
ят лебед отново е различен – той превъзхожда околните с хубостта си, но това,
което го отличава най-много от ограничените и самонадеяни птици около него,
е доброто му сърце, което не му позволява да се възгордее.
30
V. ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ НА ТЕМИТЕ ОТ
УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС
ДЯЛ I. ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА
ТЕМА I.
1. „ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО“ (ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ)
1. МЕТОДИЧЕСКИ АКЦЕНТИ
1.1. Съвременното училище залага много на обучението, което позволява
ефективно да се формира мотивация за читателска дейност. Часът по литера-
тура трябва да развие читателската компетентност, важна част от която е емо-
ционално-оценъчното отношение на четящия към художественото произведение.
Най-ефективният начин за постигане на успех в това отношение е пълноценният
учебен диалог, основан на проблемни въпроси, които да активизират аналитично-
то четене, но и да ангажират учениците емоционално. В резултат от такива заня-
тия децата неминуемо ще достигнат до идеята на творбата и ще могат да направят
задълбочени изводи както за визията за света на конкретния автор, така и за на-
чина, по който наученото в час може да бъде приложено в собствения им живот.
1.2. Уроците за известното на повечето българи като песен Каравелово сти-
хотворение „Хубава си, моя горо“ са първото от дванайсетте ядра в учебната
програма по литература за 6. клас. С тях се открива първият дял „Човекът и
природата“. От съществено значение е шестокласниците добре да навлязат в
новата проблематика, за да могат да участват пълноценно в дейностите, пред-
видени в различните рубрики на учебника, а като резултат да придобият съ-
ответните компетентности. В този аспект включените в учебника текстове и
изображения предоставят възможност за учебни дейности от различно естест-
во, тъй като съдържат синтезирана информация за същността и функциите на
лирическия текст, без учениците да се обременяват с излишна терминология.
Търси се образът на преживяващият човек, съизмерващ се с вечната природа.
Въпросите и задачите към учениците подпомагат формирането на представа за
вписването на човека в природната среда, която впоследствие да послужи като
основа за задълбочаване и прецизиране на знанията им.
1.3. Целите на уроците се свеждат главно до:
● проследяване на образа на гората, успореден с човешките преживявания и
представящ родното като цяло;
● създаване на нагласа за възприемане на национално самобитното и уни-
версалното;
● открояване на връзката между преживяването, изобразено в творбата, и
личната съдба на автора;
● осмисляне на опозицията „старост – нов живот“, с която завършва произ-
ведението;
31
● оформяне на представа за спецификата на лирическото преживяване.
2. ВАРИАНТ ЗА ТЕЗИСИ
Запознаването на учениците със стихотворението на Любен Каравелов може
да започне с изясняването на особеностите на лириката и да продължи с прочит
на избрани творби като илюстрация. Или обратното – най-напред да се проче-
тат избрани от учителя стихотворения, а после учениците да направят изводи за
разликата между повествователния и лирическия текст. Всеки от двата подхода
има своето място, но той трябва да е съобразен с особеностите на конкретния
клас. Учениците могат да направят изводи за основните теми в поезията и защо
те имат както национално, така и общочовешко звучене; свързани са с епохата
на своето създаване, но и звучат винаги актуално.
После идва ред на прочита и евенуалното изслушване на професионално
изпълнение на песента, създадена от Георги Горанов (1882 – 1905) по текста
на Каравелов. След запознаването с кратката лирическа творба е добре да се
продължи с дискусия и поставяне на проблемни въпроси:
● Кой говори в творбата?
● На кого и как говори?
● Защо гората е наречена „моя“?
● Как е представено чувството?
● Как си обяснявате факта, че красивата гора поражда тъга, а не радост и
възторг?
● Проследете употребата на думата „сърце“ в текста и направете изводи за
значението, с което думата е използвана в творбата.
● Какво прави гората красива за човека, споделящ чувствата си?
Тук може да се коментира предварително подготвена от любознателен ученик
или от учителя презентация за ролята на гората в българския свят (място за почивка
и пречистване на мислите; майка, сестра, приятел; закрилница на непокорни юна-
ци...). Вариантите за развитие на учебната ситуация са много, но тъй като часът
е започнал с музикално изпълнение, може би е най-ефектно, а и ефективно да се
продължи с избрано изпълнение на народната песен „Зайди, зайди, ясно слънце“:
Зайди, зайди, ясно слънце,
зайди, помрачи се!
И ти, ясна ле месечино,
бегай, удави се!
Църней, горо, църней, сестро,
двете да църниме,
ти за твойто листье ле, горо,
яс за мойта младост.
Твойте листье, горо, сестро,
пак ке се повратят.
Мойта младост, горо ле, сестро,
нема да се врати.
32
Оттук много лесно може да се развие успоредяването на финалните идеи в
двата текста.
● Какви идеи внушава творбата?
Може да се направят изводи, че в твобрата са разкрити:
 прелестите на българската земя – съвкупност от цветове, звуци, мисли и
емоции;
 тъгата, породена от възможността за завръщане в гората, т.е. в родината,
само в спомена;
 природата като единствената достъпна за човека проява на безсмъртие;
гората е вечно млада и възраждаща се, а животът на човека има край и за
него в един момент няма да има следваща пролет.
ТЕМА I.
2. „ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ!“
(ИВАН ВАЗОВ)
1.1. Емоционален и рационален център на Вазовото творчество е любовта
към България. Народният поет в множество свои творби осмисля родината като
идеална и я представя като основополагаща ценност в живота на българите.
Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е една от опорите
на националното самосъзнание и самочувствие и това задължава учителя да
приобщи шестокласниците към света на творбата максимално отговорно – да
превърне поетичното чувство, вложено в произведението, в осъзната ценност
за подрастващите, в съществен елемент от тяхната личностна ориентация.
1.2. В друг аспект тази отдалечена от нас епоха следва да „оживее“ пред
очите на шестокласниците под вещото ръководство на преподавателя, тъй като
така ще се изгради фундаментът на общата и специфичната литературна култу-
ра на учениците.
● проследяване на образа на отечеството, представен в движение и с мно-
жество детайли, градящи представата за земята рай;
● осмисляне на опозициите в текста, които изплитат смисловата му тъкан;
● обогатяване на представата за спецификата на лирическото преживяване.
В началото на цикъла от часове, посветени на Вазовия шедьовър „Отечество
любезно, как хубаво си ти!“, под формата на кратка презентация, в която са
включени множество визуални материали, учителят може да представи в клас
историята на образа на родината майка в българската литература, тръгващ от

Неофит Бозвели. Подходящо е шестокласниците да потърсят информация за
етимологията на думите, назоваващи родната земя – родина, отечество, татко-
вина, – и да направят съответните заключения.
След създаването на активна учебна среда идва ред на запознаването с
текста и търсенето на основните опори за размисъл чрез отговори на въпроси-
те от с. 17. Така учениците последователно ще навлязат в света на стихотворе-
нието, разгръщащо мотива за земята рай – най-красива и най-богата на света,
превърната чрез многобройните изброявания в център на Вселената. Като де-
тайлизира и обобщава мнението си за прелестите на отечеството, Вазов дава
воля на своето желание всеки българин да се присъедини към възторжените
чувства, които изпитва самият той. На този мотив е противопоставен друг – за
„слепотата“ на следосвобожденския българин към родните красоти. Патриар-
хът на българската литература не премълчава проблема за отчуждаването на
следосвобожденския българин от родината, а в по-голям мащаб – на човека от
природата. Това са знаци за кризата на родолюбието и загубата на нравствени
сетива в по-широк план. Задоволяването с „покривката и хляба“, ограничава-
нето на интересите в сферата на битовото превръщат хората в „чужденци“ в
собствената им земя.
След запознаването с кратката лирическа творба е добре да се продължи с
дискусия и поставяне на проблемни въпроси, които да стабилизират знанията
на учениците за подходите към разкриване на смисловите послания на худо-
жествения текст:
● Защо отечеството е наречено „любезно“?
● Колко са частите, на които творбата може да се раздели?
● Как строежът на творбата, съвместната употреба на думи с пряко и пре-
носно значение и множеството въпроси с ясен отговор въздействат на възпри-
емащия произведението?
● Кои са противопоставянията в творбата? (свое – чуждо; красота – невъз-
можност за възприемането Ӝ; прилично оценяване – срам; истинно/задъбоче-
но – лъжливо/повърхностно; представителите на животинския свят – хората
„чужденци“...)
● Какви идеи внушава творбата?
Може да се направят следните изводи:
 „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е стихотворение, в което чувства-
та са изведени на преден план – възхищение от красотата на българския
свят и горчивина от недооценяването му;
 двуделната структура на творбата, основана на принципа на контраста,
съответства на основните чувства – възторг и болка;
 истинският нравствено извисен човек е емоционално привързан към роди-
ната майка и високо я цени;
34
 стихотворението на Вазов поставя проблеми, актуални и сега (отчуждава-
нето на човека от природата; липсата на уважение към отечеството; допус-
кането стремежът към битово благоденствие да надделява над духовните
стойности; възможността човек да бъде чужденец в собствената си среда,
ако не се вълнува от преживяванията на близките и сънародниците си...).
ТЕМА I.
3. ИЗ „МОЕТО СЕМЕЙСТВО И ДРУГИ ЖИВОТНИ“
(ДЖЕРАЛД ДАРЪЛ)
1.1. Автобиографичната книга на Джералд Даръл „Моето семейство и други
животни“ (1956) попада за пръв път в системата на българското образование
като задължителен текст. Работата в часовете, предвидени за изучаването Ӝ,
може да премине много пълноценно, приятно и в същото време резултатно, тъй
като светът на творбата е емоционално близък до този на шестокласниците.
Въображението на децата може да бъде стимулирано от възлагането на мно-
жество проекти, чието изпълнение по преценка на учителя може да бъде ин-
дивидуално или по групи – проучване на многостранната дейност на Джералд
Даръл, изработване на карта на пътешествията му, представяне в предпочитана
от учениците форма на животинските видове, спасени от Даръл, презентиране
на световноизвестния „Тръст за опазване на дивите животни“, изготвяне на
списък със стойностни по преценка на децата мисли на природозащитника или
обсъждане на някоя от тях (например „За мен изтреблението на какъвто и да
е биологичен вид е углавно престъпление, равняващо се на унищожението на
неповторими паметници на културата, като картините на Рембранд или Акро-
пола“), създаване на илюстрации към текстовите ситуации или портрети на ге-
роите, запознаване с цялостния сюжет на творбата...
● развиване на уменията на учениците за тълкуване на действията и разви-
тието на героите в сюжета;
● задълбочаване на познанията им за спецификата на художествения образ;
● обогатяване на опита им за извличане на мащабни нравствени послания от
изучавания текст и прилагане на наученото в реалността;
● запознаване с особеностите на сбития преразказ и придобиване на умения
за прилагане на усвоените знания при създаване на собствен текст.
Джералд Даръл няма специализирано висше образование, но в целия свят го
познават като зоолог. Не е бил професионален литератор, но е станал един от
най-популярните писатели. Не е устройвал публични акции за защита на при-
родата, не е съдил тези, които носят кожени дрехи, нито е бил вегетарианец,
35
но именно той е известен като природозащитник от световен мащаб, заслужил
прозвището Ной на 20. век.
Вярвате ли, че човек може да предначертае своето бъдеще? Ако се съди
по случая с Джералд Даръл, отговорът е положителен. Първата дума, която
по собственото му признание произнася малкият Джери, е zoo (зоологическа
градина). На 2 години вече събира животинки и ги носи вкъщи. Повечето деца
на 6 – 7 години мечтаят да станат полицаи, пожарникари или космонавти, но
Джери знае, че ще има свой зоопарк. Лорънс Даръл, по-големият брат на Дже-
ри, когото наричат Лари и който по-късно става известен писател, поставя на
малкия любител на животните диагнозата зоомания и старателно проследява
през годините развитието на „болестта“.
На 10-годишна възраст Джери получава като подарък книга на американ-
ския зоолог Айвън Сандърс, в която се разказва за експедиции, откриващи не-
познати животни. Като прочита книгата, Джери си дава обещание да посети
Африка и оттам да донесе в Европа не умъртвени, а живи животни. На този
етап се задоволява със спасяването на твари, от които хората изпитват страх и
затова ги унищожават.
 „Детето е ненормално. Крие скорпиони в кибритени кутийки.“ (Лари, 1935 г.)
През 1935 г. семейство Даръл пристига на гръцкия остров Кӝрфу, до който
цивилизацията още не е достигнала – няма газ, електричество, пътища, учили-
ща, медицинско обслужване... Но има изобилие от плодове, слънце, топло море
и чиста природа. За майката Луиза и четирите Ӝ деца – Лари, Лесли, Марго и
Джери, островът е истински рай. Всеки има своето любимо занимание и се
чувства чудесно.
Джери устройва свой домашен зоопарк, докато свободно обикаля с кучето
Роджър из острова. Това обаче поражда по няколко пъти на ден гневни избли-
ци от страна на обитателите на дома, които навсякъде се натъкват на неговите
придобивки.
Веднъж Лесли решава да си вземе вана в горещия ден и се оказва в компа-
нията на няколко водни змии. Обзет от ужас, той изскача на терасата, без да
се облече, и с това всява смут у гостите на Лари, които пият кафе. Това е само
един обичаен епизод от живота на семейство Даръл по това време.
Неколкократните опити Джери да бъде образован, търпят неуспех до запоз-
нанството на момчето с Теодор Стефанидис. Доктор Тео е жива енциклопедия,
от която може да се почерпят сведения за явления от най-различни сфери. Това
приятелство става за Джери равностойно на обучение в престижен универси-
тет. Бъдещият световноизвестен природозащитник споделя в дневника си: „Ако
имах дарбата на вълшебник, бих направил на всяко дете на Земята два пода-
ръка: безгрижно детство, каквото имах аз на остров Корфу, и приятелство с
Теодор Стефанидис“.
През 1939 г., когато започва Втората световна война, безоблачният живот
сред маслиновите горички на Корфу приключва за семейство Даръл и майката
с четирите си деца трябва да се прибере в Англия. Пътува се с много прекачва-
36
ния и по обиколни маршрути. На границата на Швейцария служителят щателно
преглежда паспортите на всички, а също и разрешителните за превоз на три
кучета, две жаби, шест канарчета, две костенурки, четири чинки, чайка, гълъби,
сова... В графата за описание на пътниците граничният полицай записва „пъ-
туващ цирк“ и без следа от усмивка връща документите на семейство Даръл.
В тъжния Север на Англия всички се чувстват зле и непрекъснато боледуват.
Към това за Джери се добавя желанието на майка му да го запише на училище.
Не го приемат, тъй като няма системна подготовка и 14-годишното момче си
намира работа в зоомагазин. Там скоро става ясно, че Джери знае за животните
повече от собственика, който го прави от чистач на клетки свой заместник. На
това място най-малкият Даръл остава 6 години.
След края на войната – през лятото на 1945 г., Джералд Даръл се устройва
на работа в зоопарка „Уипснайд“ в Бедфордшър, където има научен център и
се полагат грижи за изчезващи животински видове. На това място той е гид за
посетителите. Започва да прави досиета на изчезващите животински видове по
света 20 години преди да се появи Международната червена книга. Тук в съз-
нанието на Даръл се оформя представата за идеалния зоопарк, който трябва да
има три основни функции:
● да служи за целите на образованието;
● да има научен център;
● да бъде убежище за видовете, застрашени от изчезване.
През 1947 г., вече навършил пълнолетие, Джералд Даръл отново удивява
семейството си, като влага наследените от баща си средства в три експедиции
за проучване на животните в Камерун и Гаяна (Британска Гвиана). В резултат
на това в зоопарковете на Великобритания постъпват над 1000 вида редки жи-
вотни.
 „Човекът е луд. Лази из джунглата, където гъмжи от отровни змии.“
(Лари, 1952 г.)
Джералд Даръл вече има съпруга (Джаклин се отказва от кариерата на опер-
на певица, за която мечтае, и скъсва със семейството си, което не одобрява
Джералд за зет), но няма работа. На един семеен съвет вече известният рома-
нист Лари дава идеята Джералд да опише пътешествията и приключенията си.
Така се ражда първият разказ на Джералд Даръл, озаглавен „Лов на космата
жаба“ (по-късно се превръща в част от книгата „Гончетата на Бафут“, 1954 г.).
Той е изпратен в редакцията на ВВС. И става чудо! Историята е толкова завла-
дяваща, че канят автора Ӝ сам да прочете текста по радиото. Това вдъхновява
Джералд Даръл да продължи да пише. Появява се първата му книга – „Препъл-
неният Ноев ковчег“ (1952), която се разпродава буквално за дни.
 „Дяволчето пише адски хубаво! Стилът му напомня свеж лист хрупкава
салата.“ (Лари, 1953 г.)
Джералд Даръл описва детството си, прекарано сред великолепната южна
природа, в трилогията: „Моето семейство и други животни“ (1956), „Птици,
животни и роднини“ (1969) и „Градината на боговете“ (1978).
37
Хонорарите позволяват на Джералд Даръл да организира нова експедиция
в Южна Америка, която го доближава до осъществяването на мечтата му за
създаване на собствен зоопарк. „Приятелите и близките ми, които моето равно-
душие към всичко, лишено от козина, пера и люспи, вече отдавна беше убедило,
че съм побъркан, възприемаха това просто като още едно доказателство за мо-
ето слабоумие. Минаваха години, а моите приятели и роднини с ужас виждаха,
че решителността ми да създам зоопарк, само укрепва.“
През 1959 г. Даръл най-после осъществява мечтата си и създава свой зо-
опарк, разположен на площ от 32 хектара на нормандския остров Джърси в
южната част на протока Ламанш. Там живеят при условия, максимално близки
до естествените, около 1500 вида застрашени животни и се прилагат нови ме-
тоди за успешното им отглеждане и размножаване. Функционират ветеринарна
клиника, клиника по диетология на животните, образователен център, музей и
др. През 1964 г. зоологическата градина се преобразува в „Тръст за опазване
на дивите животни“ – изследователски и учебен институт с 15 хиляди членове,
приемащ 200 хиляди посетители годишно.
Вестник „Таймс“ в една своя публикация твърди, че ако зверовете, птиците
и насекомите можеха да говорят, те несъмнено биха удостоили с една от своите
първи Нобелови награди мистър Джералд Даръл.
Експедициите по света продължават. С втората си съпруга – зооложката Ли,
Джералд Даръл посещава Русия, Мадагаскар, Мавриций и др.
През 1981 г. Световният фонд за защита на животните присъжда на Джералд
Даръл почетното звание „Командор на ордена на Златния ковчег“, признавайки
го по този начин за съвременен Ной.
Даръл е оставил след себе си 37 книги и 35 филма, но най-същественото
е, че в резултат на неговите усилия няколко десетки видове редки животни са
спасени от изчезване.
При проявен от учениците интерес те могат да се запознаят с обръщението
на основания от Джералд Даръл „Тръст за опазване на дивите животни“:
Детските опити на Джералд Даръл да отглежда диви животни, които
толкова досаждали на многострадалното му семейство, поставят начало-
то на всеотдайните му усилия за защита на застрашените видове. Целият
му живот е посветен на тази цел. Наученото на остров Корфу от възпита-
тели като Тео например вдъхновяват кръстоносния му поход за опазване на
многообразието на животинския свят на планетата.
Този кръстоносен поход не завършва със смъртта на Джералд Даръл през
1995 г. Трите тръста за опазване на дивите животни, основани от него,
продължават делото му с неуморен ентусиазъм.
Дълги години преживелиците на Джералд Даръл, както и неговата про-
ницателност оказват силно въздействие върху читателите. У мнозина се
поражда желанието да дадат своя принос в това благородно дело, като
подкрепят тръстовете за опазване на дивите животни. Надяваме се, че и
вие чувствате същото, защото чрез живота и книгите си Джералд Даръл
38
отправя към всички ни своето послание: „Животните са едно огромно мно-
зинство, което няма право на глас и което може да оцелее единствено с
нашата помощ“.
Моля, не позволявайте вашата съпричастност към идеята за опазването
на животинския свят да изчезне със затварянето на тази страница. Пише-
те ни, а ние ще ви посочим как да станете част от нашия кръстоносен поход
за опазване на животните от изчезване.
За повече информация или за изпращане на дарения пишете до:
Jersey Wildlife Preservation Trust
Les Augres Manor, Jersey
English Channel Islands JE3 5BP
3. РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ – критерии за оценява-

не на направен от ученик сбит преразказ
А. Умения за създаване на текст съобразно особеностите на сбития преразказ:
● вярно, точно и сбито предаване на съдържанието в съответствие с ориги-
налния текст;
● предаване на съдържанието без включване на извънсюжетни елементи от
оригиналния текст (описания, разсъждения и др.);
● предаване на съдържанието без пропускане и/или разместване на епизоди,
важни за развитието на действието;
● предаване на съдържанието без вмъкване на нови елементи (обяснения,
разсъждения...) и без нарушаване на логическите връзки в текста.
Б. Умения за езиково оформяне на ученическия текст:
● правописни умения;
● пунктуационни умения;
● синтактична и смислова правилност на изреченията, естествен словоред,
разнообразни начини на изразяване;
● правилно и последователно преобразуване на пряката реч в непряка и/или
в полупряка реч;
● точна и последователна употреба на системата от глаголни времена;
● точна и уместна употреба на думи и изрази с пряко и с преносно значение
в съответствие с изразяването на автора; богат речник.
В. Умения за графично оформяне на ученическия текст:
● четливо писане;
● графично открояване на заглавието и абзаците;
● ясно отделяне на думите и правилно пренасяне на нов ред;
● избягване на неуместните съкращения и използването на цифри вместо
думи.
39
ДЯЛ II. ЧОВЕКЪТ И ИЗКУСТВОТО
ТЕМА II.
1. „КОСАЧИ“ (ЕЛИН ПЕЛИН)
1.1. „Косачи“ е един от най-представителните разкази на Елин Пелин, с кой-
то шестокласниците се запознават като първо произведение в раздела „Човекът
и изкуството“. При неговото изучаване трябва непременно да се откроят реди-
ца понятия, основополагащи за литературната и общата култура на учениците:
разказ (без да е изведено ново понятие, в очакваните резултати от обучение-
то недвусмислено се казва, че от ученика се изисква да „разпознава жанро-
ви характеристики на разказа, проявени в „Косачи“), повествовател, пейзаж
(понятието се въвежда с очевидното очакване за актуализация на знанията от
първия раздел „Човекът и природата“). В същото време се очаква сюжетът да
бъде видян през призмата на въздействието на произведенията на изкуството
върху света на човека. Ученикът трябва да различава и тълкува действията и
развитието на герои в сюжета, да обяснява мотивацията им, да определя про-
блеми и конфликти, като ги съпоставя с личния си опит и обосновава позиция
по тях. Третото предизвикателство за учителя тук е усвояването на техниките
за създаване на описание на пейзаж (тук приложената в учебника на с. 156
методическа разработка ще бъде най-добрият ориентир и помощник).
1.2. Целите на системата от уроци са свързани със:
● запознаване на учениците със специфичните особености на разказа;
● запознаването им със същността на понятията повествовател и пейзаж;
● изграждане на умения за обяснение на мотивацията на герой;
● изграждане на умения за определяне на начини, по които художественият
текст въздейства естетически, и обосноваване чрез примери от художествения
изказ;
● осъзнаване на ролята на изкуството и въображението в човешкия живот;
● овладяване на същността и на техниките за създаване на описание на пей-
заж.
Урокът за „Косачи“ е уместно да започне с творческата биография на Елин
Пелин и с изясняване на специфичните особености на разказа като епически вид
– опростено и изчистено от детайли представяне на опорните точки в изследва-
нето за българския разказ на проф. Искра Панова. По този начин най-добре ще
се съчетаят изискваните от програмата теоретични знания за повествователя и
пейзажа. Въпросите в рубриката на учебника „Работа с текста“ ще дадат въз-
можност на учениците вече на практика да откроят ролята на повествователя и
пейзажа в „Косачи“.
40
Анализът неизбежно ще следва сюжета и движението по линията на основ-
ната опозиция истина – приказка и вариациите Ӝ в текста.
Доколкото методиката на обучението по литература препоръчва един урок
да има от пет до осем учебни ситуации, предлагаме ви съобразно качествата и
интересите на своите ученици да подберете въпроси, с които да активизирате
мисленето им по основната проблематика на текста:
● Какъв е смисълът на заглавието?
● Какво настроение създава началният пейзаж? Какви са опорите в описане-
то на природата? Как се движи човешкият поглед?
● Кои са и как са представени героите? Сред тях има ли опозиционна двойка?
● Какво мотивира поведението на хората – действителността или измисли-
цата, истината или приказката и песента?
● Как Лазо възприема приказката на Благолажа в началото? Защо? По-къс-
но настъпва ли промяна?
● Пред какъв избор е изправен младият косач? (Тук може да се направи
връзка между „покривката и хляба“ в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“
и „пуста печалба“ в „Косачи“.)
● Кога Лазо взема своето решение да се върне вкъщи?
● Каква е функцията на рефренно появяващите се в разказа елементи на
пейзажа?
● Каква е ролята на Стамо?
● Как Благолажът помага на Лазо „да разбере, че е човек“?
При възможност и интерес от страна на децата може да им се предложи
ролева игра, при която разиграната в диалога на „Косачи“ ситуация се осъвре-
мени. Целта е разказаното от „Благолажа“ наистина да се отнася до „Лазо“ и
да му въздейства.
3. РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ – критерии за оценка на

направено от ученика описание на пейзаж в художествен текст
А. Умения за създаване на описание на пейзаж съобразно изискванията:
● точен и изчерпателен подбор на опорните точки при описанието на природата;
● логическа последователност при представянето на природната картина;
● изчерпателност на описанието на пейзажа;
● вярна оценка на емоционалната тоналност на пейзажа;
● правилни изводи за ролята на пейзажа в художествения текст.
● правописни умения (само при описание на пейзажа в писмена форма);
● пунктуационни умения (само при описание на пейзажа в писмена форма);
41
В. Умения за графично оформяне на ученическия текст (само при описание
на пейзажа в писмена форма):
● избягване на неуместните съкращения и използването на цифри вместо
думи.
ТЕМА II.
2. „ХУДОЖНИК“ (ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ)
1.1. Анализът на стихотворението „Художник“ не е от лесните задачи, с
които шестокласниците следва да се справят. По традиция анализът на лирика
създава напрежение за учениците, тъй като липсва сюжетността, която им дава
опора. Осмислянето на обобщения метафоричен свят, изграден от поета, обик-
новено е сериозен проблем дори и за силните класове. В този аспект работата
върху стихотворението „Художник“ е предизвикателство както за децата, така
и за учителя, който трябва да намери пътя за събиране на лирическите нишки
в цялостен образ, който да изясни ролята на из¬куството в живота на човека,
заменящо бедността с богатство, мъртвилото с живот, теснотата на стаята с
широкото пространство на целия свят. Тук отговорността на преподавателя е
огромна, тъй като на него е възложено да формира отношение към изкуството,
което ще предопредели мястото му в живота на младото поколение.
● задълбочаване на познанията на учениците за специфичните особености
на лирическата творба;
● изграждане на умения за различаване и тълкуване на преживявания, нас-
троения, състояния на героя;
● усъвършенстване на уменията за определяне на начините, по които ху-
дожественият текст въздейства естетически, и обосноваване чрез примери от
художествения изказ;
● изграждане на умения за изразяване на впечатления, чувства, настроения,
мисли, позиции по отделни проблеми, произтичащи от текста;
● овладяване на същността и на техниките за съпоставка на епически и ли-
рически образи на света, обединени от обща тема, но създадени от различни
автори (сравнение на стихотворението „Художник“ и разказа „Косачи“).
Урокът, въвеждащ учениците в света на стихотворението „Художник“, може
да започне с тълкуване на заглавието на творбата – художникът е човек, който
42
с дарбата и въображението си изгражда света по нов начин в своите произведе-
ния, като превръща грозното в красиво, мъртвото – в живо, обикновеното – в
празнично, и въздейства на тези, които общуват с неговото изкуство.
За навлизане в света на творбата е много подходящо след прочита на текста
да се отговори на поставените въпроси на с. 52 в учебника.
В хода на урока учителят може да подпомогне работата с текста, като пос-
тави на обсъждане твърдение и предостави възможност на децата да докажат
неговата истинност или да го оборят. Например: Картините на художника
обикновено отразяват неговите мисли и спомени за любими хора, места и
случки. Те помагат както на човека, който ги е създал, така и на тези, които
общуват с тях като зрители, да преодоляват усещането си за самота. Чрез
отразеното в картините духовно богатство на художника бедната стая се
изпълва с живот.
Проблемни въпроси:
● Опишете стаята, която първоначално художникът вижда. Обърнете вни-
мание на детайлите и разтълкувайте техния смисъл („празни стени“, „очи от
влага, / от пирони, от пукнатини“, „гола“, „бедна“, „стаята с мъртвешките очи“
„мъртвите пустини“). Обобщете представата си за бедност, грозота, пустота и
липса на живот.
● Разсъждавайте върху промяната, която художникът внася със своите кар-
тини – от „бедна“ тя става „най-богата стая на света“. Какво е нарисувано на
картините? Какво настроение създават образите? Как е постигната представата
за изобилие, светлина и красота?
● Обобщение за извисяващата роля на изкуството, което обогатява света на
хората и придава смисъл на човешкото съществуване.
Урокът в учебника дава прекрасна възможност за детайлизиране на основ-
ните смислови опори в текста:
 „Да съпоставим“ извежда на преден план природата като художник и ак-
туализира знанията от първия дял на учебника „Човекът и природата“;
 „Да разсъждаваме“ концентрира вниманието върху избора на път в жи-
вота на един от най-известните световни художници – Винсент ван Гог;
 „Да разговаряме“ поставя акцент върху начина на общуване с произведе-
нията на изкуството;
 „Думи и образи“ провокира въображението и приканва шестокласниците
да тръгнат по пътя на художеството;
 „Сред книгите“ поставя темата за произведенията на изобразителното из-
куство и въздействието им в един много широк социокултурен контекст.
43
ТЕМА II.
3. ИЗ „ПОД ИГОТО“: „ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО“ (ИВАН ВАЗОВ)
1.1. За повечето шестокласници изучаването на „Представлението“ – глава
XVII от първата част на „Под игото“, е първи досег с единодушно признатия от
читателската публика за най-добър български роман (победител в кампанията
„Голямото четене“ 2009). Акцентът, който трябва да се постави при изучаване-
то на тази глава от „разказов“ тип, е свързан с просвещенските културни пори-
ви на българите от епохата на Възраждането и успоредените с тях проявления
на вече разпаленото желание за свобода.
● задълбочаване на познанията на учениците за специфичната роля на по-
вествователя;
троения, състояния на героите;
● обясняване на мотивацията на литературния герой;
мисли, позиции по отделни проблеми, произтичащи от художествения текст;
● създаване на умения за свързване на примери за проблеми и конфликти
от главата „Представлението“ от „Под игото“ с лични идеи за обосноваване на
собствена гледна точка.
Урокът, въвеждащ учениците в света на глава XVII от първата част на „Под
игото“, може да започне с разказ на учителя за мястото на действието и за-
познаване с подбрани сюжетни моменти от произведението, които биха подпо-
могнали шестокласниците да се ориентират и съответно да придобият стабил-
ност в посоката на своите разсъждения.
Доколкото обемът на откъса от романа е доста голям, най-подходящо е про-
читът на текста да се осъществи предварително вкъщи, а в клас да се отговори
на поставените въпроси от с. 68 в учебника.
В хода на урока учителят следва да изясни, че главата „Представлението“
дава представа за възрожденския театър, за желанието на обикновените хора
за публична изява, за изкуството от епохата, което по своеобразен начин прави
явни скритите въжделения на общността, за любителския ентусиазъм на ак-
тьорите, за стремежа на публиката да участва в общото дело, за първичността,
наивността, ниското културно равнище на хората, лишени от разбиране за ху-
44
дожествената условност на театъра като изкуство, но пък искрено съпреживя-
ващи случващото се на сцената.
Вторият мотив, въведен в изучавания откъс от романа, е за революционния
импулс, внесен в Бяла черква от героите пришълци, най-вече от Бойчо Огнянов.
Образът на графа е пряко съотносим с героя, който се е превъплътил в граф.
Навсякъде именно Иван Краличът ще бъде героят, възстановяващ нарушената
хармония, той ще бъде благородният, честният, смелият, добрият. (Оттук може
да се изведе антагонизмът с Кириак Стефчов, въпреки че може да се остави и за
часовете, предвидени за „Радини вълнения“)
Патриотичното въодушевление на финала на пиесата е колективен израз на
новороденото съзнание за значимост на стореното от всекиго – песента на До-
бри Чинтулов „Пламни, пламни ти в нас, любов гореща“ е изпята пред бея. На
децата може да се предложи да проследят начина, по който е описано „запява-
нето“, и ефектът, който има пеенето („гръм небесен в залата“, „един я запя, по-
сле част от трупата я подхвана, после всичката, а след нея и самата публика взе
да приглаша. Внезапен патриотически възторг облада всекиго. Мъжественият
мотив на тая песен като невидима вълна порасте, изпълни залата, заля двора и
се пръсна в нощта. Песента цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата.
Тия силни звукове удариха на една нова струна на публиката. Всички, които
знаеха песента, запяха я – и мъже, и девойки; тя сбра всичките души в едно, сля
сцената със залата и се издигна към небето, като молитва“).
Верен на истината, повествователят отразява двете позиции, които в текста
на целия роман „пронизват“ българското: „Пейте, момчета, да сте живи! – ви-
каше с възторг Мичо. Но други от старите роптаеха ниско, като намираха не-
уместно това безумно възхищение“.
Постановката „Многострадална Геновева“ е алегория на българската роб-
ска съдба и предстоящото освободително дело. И драматизацията, и песента
дават израз на порива на народа към свободата и вярата му в победата.
ДЯЛ III. ЧОВЕКЪТ И ДРУГИТЕ
ТЕМА III.
1. ИЗ „ПОД ИГОТО“: „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“ (ИВАН ВАЗОВ)
● 1.1. Конфликтът в романа „Под игото“ е сложен и разгърнат на няколко
равнища:
● свое – чуждо: родното трябва да бъде защитено от посегателствата на
поробителя, който е чуждият;
● бит – бунт: сигурното пространство на дома следва да бъде напуснато,
ако българите желаят да постигнат свободата си;
● добро – зло: според разбирането, залегнало в основата на романа, добър
е този, който има висок морал и подчинява себе си на идеалите на Българското
45
възраждане (просвета, независима Църква, национално освобождение), а лош е
безскрупулният, егоистът, поставящият се в услуга на поробителя.
На учениците предварително трябва да се изясни това, като се актуализират
знанията им за главата „Представлението“. След това е функционално да им
се постави като задача за наблюдение да проследят как тези нива на конфликт-
ност са разгърнати в главата „Радини вълнения“, за да се изгради здрава основа
на разсъжденията за конфликтите, неминуемо заобикалящи човека – център на
третия дял от учебната програма, озаглавен „Човекът и другите“.
● запознаване на шестокласниците със същността и правилата за създаване
на характеристика на литературен герой;
от главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ с лични идеи за обосноваване на
Най-напред учениците се запознават със сюжетния ход на глава XI от пър-
вата част на романа и изпълняват поставените на с. 85 задачи: открояват основ-
ните епизоди, озаглавяват ги, предават съдържанието накратко, подготвяйки се
по този начин за сбит преразказ на текста, изразяват мнението си за конфликта
в тази глава от „разказов“ тип, дават морална оценка на поведението на героите
и търсят мотивите за техните постъпки, проследяват оценките за героите и съ-
битията, дадени от повествователя.
Център на дейностите за придобиване на комуникативни компетентности
тук е усвояването на техниките за създаване на характеристика на литерату-
рен герой. Учителят е улеснен от теоретичната и практическата разработка в
приложението към учебника (с. 152 – 156), където е изведен апробиран модел
за работа и е поместена цялостната характеристика на Рада Госпожина, която
може да послужи за образец при изготвянето на характеристики на други герои,
сред които най-подходящ в случая е Бойчо Огнянов.
Присъствието на Огнянов на обществени места (в случая е училището, но в
романа това се случва и в кафенето, в черквата, по време на представлението,
на тлаката...) е израз на пречупване на робското и извисяване на духа. С участи-
46
ето си в тези обществени събития Огнянов служи на революционните идеи. На
тези места той впечатлява обществото със своите познания, с добротата, бла-
городството и чувството си за справедливост. Използването на обществените
събития за популяризирането – спонтанно или преднамерено – на революцион-
ните идеи, е знак за духовното преобразуване на българското възрожденско
патриархално общество.
Главата „Радини вълнения“ представя образа на късновъзрожденския учител,
атмосферата в училището – с култа към просветата, с новия възрожденски по-
рив на българина към знанието. Годишният изпит е празник за цялото общество.
Подчертан е интересът към българската история, която е източник на национално
себепознание като път към формиране на националното самочувствие. (За уче-
ниците, познаващи главата „Гост“, няма да е трудно да успоредят изпита, прове-
ден от чорбаджи Марко в собствената му градина, и годишния изпит на Радините
ученички в девическото училище.) Вярата в освободителната мисия на Русия е
основополагащ възглед за българския народ през Възраждането, но публичното
изричане на тази истина е революционен акт, за чиито рискове героите явно още
не са готови (завладени са от смут, страх, но някои герои, като кака Гинка напри-
мер, запазват самообладание и проявяват дързост).
3. РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ

3.1. Примерен план за сбит преразказ
Доколкото се очаква шестокласниците да се упражняват в създаването на
сбит преразказ при всяко повествователно произведение, което се изучава, по-
местваме примерен план, с който учениците може да бъдат подпомогнати, ако
учителят прецени, че това е необходимо:
● Представяне на Рада Госпожина – хубаво момиче, сираче, храненица на
Хаджи Ровоама, готвят я за монахиня, учителка.
● Подготовка за провеждането на годишния изпит – пременени ученички
преговарят, украсената класна стая се пълни, Рада наставлява ученичките си,
реч на главната учителка, Стефчов отсъства.
● Начало на изпита – главният учител вдъхва спокойствие, Рада окуражава
децата;
 Кириак Стефчов изпитва – сложни въпроси, всеобщо притеснение;
 Бойчо Огнянов се намесва – същите въпроси, зададени разбираемо, все-
общо облекчение.
● Изпитът на Събка – смущаващ отговор, реакциите след него.
● Край на изпита – спокойствие.
● Благодарността на Рада.
3.2. Критерии за оценка на направена от ученика характеристика на герой
А. Умения за създаване на характеристика на герой съобразно изискванията:
● точен и изчерпателен подбор на моментите от текста, които носят инфор-
мация за героя;
● вярна оценка на съдържанието, правилни изводи;
47
● логическа последователност при представянето на героя;
● изчерпателност на характеристиката с оглед на поставената задача.
● правописни умения (само при характеристика в писмена форма);
● пунктуационни умения (само при характеристика в писмена форма);
● правилно и последователно преобразуване на пряката реч в непряка и/или
в полупряка реч;
В. Умения за графично оформяне на ученическия текст (само при характе-
ристика в писмена форма):
● избягване на неуместните съкращения и използването на цифри вместо думи.
●
Т Е М А III.
2. ИЗ „ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ“ (МАРК ТВЕН)
В „Принцът и просякът“ (1881) Марк Твен по оригинален начин изгражда
пъстра картина на живота в Англия през 16. век: бедност и богатство, зачита-
не на човешкото достойнство и потъпкването му, мъдрост и глупост. Въпреки
че принадлежат на два коренно противоположни свята, престолонаследникът
принц Едуард и просякът Том Канти много си приличат не само външно – те
са деца с добри и отворени за новото сърца, имат желание да приемат предиз-
викателства и притежават развито чувство за справедливост. Творбата извежда
на преден план валидни за всички времена нравствени послания, сред които се
откроява това, че към другия трябва да се отнасяш с уважение и за да го разбе-
реш, трябва да се опиташ да се поставиш на неговото място.
Въпреки отдалечеността във времето тематиката на творбата е близка за
шестокласниците, доколкото конфликтите, изобразени в произведението, имат
своето продължение в днешния ден. Произведението е завладяващо и не за-
труднява учениците при тълкуването, така че учителят има тук преимуществе-
но организационни и насочващи функции. Подходящи са проекти, свързани с
проучването на цялостния сюжет и драматизацията на атрактивни епизоди.
● задълбочаване на познанията на шестокласниците за същността и прави-
лата за създаване на характеристика на литературен герой;
48
● създаване на умения за свързване на примери за проблеми и конфликти от
художествения текст с лични идеи за обосноваване на собствена гледна точка.
Предлагаме ви вариант за упражнение по групи. Въпросите може да адап-
тирате в съответствие с образователното равнище на своите ученици, да ги
групирате по различен начин или да ги разделите по учебни часове, така че да
проведете повече от едно занятие.
● Първа група. Коментирайте истинността на твърдението: „Силата на
„Принцът и просякът“ е в изразеното свободолюбие, в ненавистта към всякак-
ви прояви на произвол, деспотизъм и насилие над човешката личност“.
● Втора група. Коментирайте истинността на твърдението: „Като разказва за
необикновената съдба на своите герои, Марк Твен заявява, че една страна може
да се управлява добре само от човек, който мисли за всички – и бедни, и богати“.
● Трета група. Коментирайте истинността на твърдението: „Хората се раж-
дат равни“.
● Четвърта група. Определете кои твърдения са валидни за „Принцът и
просякът“ и кои – не. (Раздават се флашкарти, чието съдържание учителят е
определил спрямо равнището на конкретния клас.) Верни: голямо повествова-
телно произведение; много герои, няколко сюжетни линии, разглежда важни
обществени проблеми, художественото време е сравнително продължително.
Неверни: кратка лирическа творба, събитията се развиват в рамките на един
ден, налице е „аз“-повествовател...
● Пета група. Посочете качествата, които проявява Том Канти. (Раздават се
флашкарти.) Верни: благородство, доброта, чувство за справедливост, разум-
ност. Неверни: трудолюбие, страхливост, грубост, скромност, образованост...
Докажете избора си чрез примери от текста.
● Шеста група. Посочете качествата, които проявява принц Едуард. (Разда-
ват се флашкарти.) Верни: милосърдие, благородство, доброта, чувство за спра-
ведливост, разумност. Неверни: трудолюбие, страхливост, грубост, скромност,
уважение към по-възрастните... Докажете избора си чрез примери от текста.
● Седма група. Измислете въпроси, с които да проверите дали съучениците
ви познават добре текста.

Обобщението може да се осъществи, като се коментира зрително достъпно-
то в момента на обсъждането мото на творбата: „Двойна благодат за който взе-
ма и за който дава, по-силно у по-силните в света, то повече от златната корона
приляга на монарха“ (Уилям Шекспир, „Венецианският търговец“).
ТЕМА III.
3. „БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ“ (ХРИСТО СМИРНЕНСКИ)
1.1. Стихотворението на Христо Смирненски „Братчетата на Гаврош“ е
художествен образ на социалното разслоение. Уроците за тази творба, коя-
то е част от цикъла „Децата на града“, насочват вниманието на шестоклас-
ниците към несправедливия обществен ред – щедростта към едни е проява
на жестокост към други. Темата е важна за придобиване на умения за анализ
на лирическа творба – от една страна, а от друга – дава възможност за об-
съждане на въпроси, далеч надхвърлящи специфично литературното. Тук
учителят може да заложи работа върху елементи от гражданското образова-
ние. Много подходящо е да се предвиди и комбиниран урок по литература
и история.
● въвеждане на понятието мотив в художествения текст;
● открояване на връзката между преживяването, изобразено в творбата, и
личната съдба на автора;
● осмисляне на опозицията „скован от злоба“ град – „бедните деца“, която е
център на произведението;
● детайлизиране на вече оформената представа за спецификата на лиричес-
кото преживяване.
Запознаването на учениците със стихотворението на Христо Смирнески
може да започне с прочит на творбата и отговор на въпросите на с. 109. След
това е добре да се продължи с поставяне на проблемни въпроси, които да под-
готвят въвеждането на понятието мотив:
Какъв е смисълът на заглавието? (Защо поетът е използвал умалително съ-
ществително? Кой е Гаврош? – вж. с. 112 – 113.)
● Как е изграден образът на одушевения, но бездушен град?
● Как са представени бедните деца?
50
Оттук лесно може да се изведе значението на понятието мотив, а чрез въ-
просите към основната рубрика на урока (с. 111) новото знание, без съмнение,
ще бъде усвоено. Може да се включат и допълнителни въпроси:
● Защо Христо Смирненски е използвал точно думата „сграбчил“ („живота
сграбчил ги отвред“), а не „хванал“ например? Кой може да сграбчи? А как се
нарича сграбченият? На кои образи от творбата съответстват те?
● Проследете детайлите на пестеливия, но много красноречив портрет на
гаврошовците (акцент върху очите).
● Цялата творба е сякаш пряко произнесена обвинителна реч към града. Как
става ясно това? (Възклицания, въпроси, местоимения във второ лице...)
Работата с текста би била ефективна, ако учениците успеят в края на часа да
запишат в таблица контрастни двойки, характеризиращи двата основни мотива.
Например:
МОТИВЪТ ЗА БЕДНОСТТА
МОТИВЪТ ЗА ГРАДА
И СТРАДАНИЕТО
шум плахи въздишки, мълчание
празник делник, скръб, мъка
вечерта (краят на деня) утрото на живота (децата)
надежди реалност, разочарования
живот обреченост
разкош бедност
щедрост жестокост
блясък мизерия, бездомност
излишък недостиг
Обобщение: В стихотворението „Братчетата на Гаврош“ поетът противо-

поставя блясъка и разкоша на мизерията, въздишките на бедните деца на невъз-
можността им да имат изобилието, което виждат по витрините. Големият град
създава големите контрасти в обществото. Той ражда трагедията на бедните,
лишените от сила, от защита, от бъдеще. В този бездушен каменен град кра-
сотата, добротата и невинността са осъдени на гибел. Това е несправедливо и
трябва да се намерят пътища за осигуряване на по-добър живот.
ТЕМА III.
4. „СЕРАФИМ“ (ЙОРДАН ЙОВКОВ)
1.1. Системата от уроци за емблематичния за Йордан Йовков разказ „Сера-
фим“ дава възможност за провокиране на шестокласниците в процеса на ус-
51
вояване на нови знания и обогатяване на личния опит. Интересно е как децата
възприемат героя, който носи името на ангел и действително се проявява като
нравствено съвършен: милосърден, щедър, безкористен. Дали смятат, че пос-
тъпките на Серафим могат да се превърнат във вдъхновение за днешния човек
по пътя му към самоусъвършенстването и истинското добруване. Друга по-
сока, в която би могло да се активизира мисленето на учениците, е свързана с
помощта: на кого Серафим помага повече – на Павлина и болния Ӝ съпруг Иван
или на Еню, който благодарение на чудака осъзнава, че е прегрешил, като е от-
казал да даде исканите пари, и се е върнал на страната на доброто.
1.2. Съвременните ученици са свикнали информацията да им бъде предоставяна
наготово от учебника или от материали, подготвени от учителя и адаптирани в съот-
ветствие с възрастовите им особености, а това не е ефективният начин за развитие и
овладяване на трайни знания. Рецептивните умения на шестокласниците биха могли
да получат тласък, ако им се възложи извършването на съобразена с възможностите
им изследователска работа. Темата, център на която е разказът „Серафим“, предос-
тавя чудесни условия за самостоятелна работа и работа в екип. При разчупване на
стереотипния модел на лекционното поднасяне на материала ролята на учителя е
предимно организационна и напътстваща, а учениците постигат образователните
цели, като „учат чрез правене“. Така в часовете е интересно и забавно, но в същото
време децата проявяват инициативност, критично мислене, творчество. Вариант за
разнообразяване на дейностите в клас е да се изработи пъзел със стилизирана фор-
ма на палто, частите на който (кръпките) да са качества на героя.
● изграждане на умения за различаване и тълкуване на преживявания, на-
строения, състояния на героите;
● усъвършенстване на уменията за определянето на начините, по които ху-
„Серафим“ с лични идеи за обосноваване на собствена гледна точка.
● Ролята на нравствените норми в обществото. Благодарение на нравствените
норми различните човешки общности могат да разграничават кое в човешките
постъпки е добро и трябва да се изведе като положителен пример за подражание
и кое трябва да получи негативна оценка и да се заклейми като престъпление.
52
Чрез тези норми, като се стреми към доброто и отрича злото, човешката личност
изгражда себе си, утвърждава се и доказва мястото си сред другите.
● За основа на по-нататъшните разсъждения може да послужи мнението за
връзката на всеки човек с цялото човечество на Антоан дьо Сент-Екзюпери,
изразено в класическия му роман „Земя за хората“: „Защо да се ненавиждаме?
Ние сме сдружени, понесени от една и съща планета, екипаж на един и същ
кораб. [...] Щом за да се освободим, е достатъчно да си помогнем за осъзнаване
на една цел, която ни свързва едни с други. [...] И така е за всички – дори до
най-обикновения овчар. Защото оня, който бди под звездите над няколко овце,
ако осъзнае своята роля, ще види, че е нещо повече от служител. Той е часовой.
А всеки часовой е отговорен за цялото владение“.
● Чудачеството на Серафим (Какво прави Серафим различен?); „градското“
и „селското“ у героя, но най-вече неговите изключителни постъпки.
● Какво в качествата и постъпките на Серафим дава основание на автора да
даде на героя си точно това име? „Серафим“ е староеврейска дума, която означа-
ва „ангел“. „Много пъти съм мислил за отношението между човека и името му.
Понякога ми се струва за някой човек, че не може да има друго име освен името,
което носи. Името някак приляга, покрива човека, а понякога, обратно, човекът
и името му остават завинаги разделени. Аз винаги търся дълго имената на моите
герои и ги търся винаги с ясно и определено чувство дали едно име приляга, или
не. Не ти ли се е случвало да четеш понякога разказ от някой наш писател и да
бъдеш през всичкото време дразнен от имената, които дава на героите? Имената
стоят сами за себе, измислени, не могат да се свържат с лицата, които ги носят,
и повече наумяват за вкуса и превзетостите на автора, отколкото да говорят за
героите. Струва ми се, че понякога такова едно несполучливо, измислено име
проваля цялата работа. Аз имам навика, кога чета вестник, да следя особено за
имената в хрониката, произшествията, некролозите и разните видове обявления.
Има чудесни имена – често уж не твърде обикновени и все пак сполучливи, „спо-
койни“. Понякога изведнъж с едно име се свърже една определена физиономия,
определен характер, дори някое име напира да ти внуши цяла история“ (Спири-
дон Казанджиев, из „Срещи и разговори с Йордан Йовков“).
● Защо Серафим винаги говори много тихо, а последните му думи са изре-
чени „с някаква особена радост“?
● Направете прогноза за бъдещето на героя. Как ще протече животът му
през следващата година?
● Възможно ли е човек в съвременния свят да се грижи за ближния повече,
отколкото за себе си, както постъпва Серафим? (Дядо Добри, наричан Свете-
цът от Байлово.)
3. РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Задача:
Направете цялостна характеристика на героя Серафим от едноименния раз-
каз на Йордан Йовков
53
Текст, върху който се работи:
Във фокуса е целият разказ „Серафим“ на Йордан Йовков (с. 118).
Примерен план:
ВЪПРОС ОТГОВОР
Какво е името на Серафим. „Серафим“ е древноеврейско име, което озна-
героя? Има ли то чава „огнен, горящ“. Името произлиза от шестокрилия
специфично зна- ангел Серафим, описан в библейската Книга на пророк
чение? Исая (гл. 6, ст. 2, 3). В Библията се намеква за йерархична
подредба на духовния свят – серафимите стоят близо до
Бога, т.е. са в състояние на висше блаженство.
Каква е външ-  Един чудноват човек, нито селянин, нито гражда-
ността на героя? нин, дрипав, окъсан...
 Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше
навлякъл дълго зимно палто, като попско расо... едно
време то ще е било синьо, ще е било от един плат,
но сега нищо не личеше – оръфано, разнищено, нав-
ред надупчено, навред кърпено. Измежду безбройни-
те разноцветни кръпки най-много се хвърляха в очи
две-три много големи, взети сякаш от чувал или от
най-проста аба и лепнати, както доде, с едър шев и
избелели конци.
 на главата му беше нахлузено смачкано бомбе
 краката му бяха обути с цървули
 Той беше мършав, дребен човек, изгубен в окърпено-
то палто като в пашкул.
 Еню: таласъм, плашилото от даскал Тодоровата
бахча, изпаднал германец
 с подигнати вежди, леко усмихнат
 Лицето му беше сухо, черно, с рядка черна брада,
очите му, като у пияниците или у хора, които не са
си доспали, бяха влажни и замъглени.
 с разширени и учудени очи
 после изведнъж се засмиваше и между посинелите
му устни светваха зъбите му
 Серафим се усмихна и тъй като беше съблякъл
палтото си, стоеше сега, мъничек, слабичек.
 гологлав, със сплъстена посивяла коса
54
Каква е биогра- Всяка година, а понякога през година и през две,
фията на героя? той се явяваше по тия места на Гергьовден или по
Димитровден, когато слугите менят господарите
си.
 Той беше от града, но търсеше работа по селата.
Можеше да работи само лека, маловажна работа:
на някоя мелница се приставяше да храни свинете,
да чисти обора на някой хан, или пък пасеше един-два
добитъка.
 – В Белица бях туй лято, на една керемидарница.
Има един Панайот там, кермекчия, при него бях. Ке-
ремидите му пазех.
 Десет и повече години има, откакто се кани да си
купи палто. Докато беше млад, каквото изкарваше,
изпиваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не
беше здрав, но често даваше някому парите си, как-
то беше ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на
палтото му взеха да се явяват тия големи кръпки от
сива аба.
Какво казва геро-  Той говореше ниско, като че се боеше да не го чуе
ят и как се изра- някой...
зява?  – Пари ли иска – пошепна той на Еня.
 – Никому нищо не съм направил – кротко отвърна
Серафим.
 – Ба, ще ми ги върне тя.
 – Хубаво си е то, мойто палто – продължи той
с някаква особена радост в гласа си. – Аз като го
позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък
ако ми е писано, с него може и пред Бога. То там,
на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може
пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се
каже, скъпоценно...
За какво мисли  Иска да бъде полезен на хората и не поставя себе си
героят? на първо място.
 Стреми се да подрежда и почиства, тоест мисли за
реда.
 Смята животинките за важни и ценни.
55
Как постъпва ге-  Серафим се засмя тихо, беззвучно, като поклаща-
роят? ше глава, той подпря на пейката тоягата си, сне и
чувалчето, което носеше на рамото си.
 после изведнъж се засмиваше
 Щом остави палтото на пейката, той тозчас се
попипа над кръста, по пазвата.
 Той погледна палтото и се усмихна.
 Серафим [...] седеше на пейката, режеше по мал-
ко с една костурка от хляба си и сладко-сладко дъв-
чеше сухите залъци.
 той се пазеше да не мръдне, за да могат [врабче-
тата] да си вземат някоя трохичка
 Серафим я слушаше как хълца и как вие като пре-
бита.
 Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не
обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която
беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни
и както бяха насваляни, тъй си стояха разхвърляни.
Серафим ги прибра на едно място и ги нареди. След
туй ходи за вода. След туй – поля пред кафенето и
премете.
 Вечерта Серафим остана на гости на Еня, но от-
каза да спи в кафенето. Той застана точно по сре-
дата на мегданя пред кафенето и там взе да си при-
готвя легло.
 Той гледаше Еня и се усмихваше с насълзените си
очи.
 – Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на
болницата, може да му помогнат докоторите. А пък
моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, услови-
ето знаеш ли как е – когато Господ на нея – и тя на
мене. Аз не бързам.
 Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че
броеше кръпките или като че си спомняше нещо.
 често даваше някому парите си, както беше ги дал
тая сутрин на Павлина
 Той пусна палтото на колената си, позагледа се
пред себе си и се усмихна.
56
Какви качества  Кротък;
на характера при-  има уравновесен характер;
тежава героят?  спокоен е;
 не проявява недоволство;
 в гърдите си носи меко сърце и чувствителна душа.
Как другите ге-  Еню в началото мисли Серафим за: таласъм, пла-
рои се отнасят шилото от даскал Тодоровата бахча, изпаднал гер-
към него? манец;
 Еню го смята за чудак, за непрактичен човек, защото
дава парите си на непозната.
Примерна характеристика на Серафим:
● Името на героя, което е изведено и като заглавие на творбата
Главният герой на Йовковия разказ „Серафим“ носи името на шестокрил
ангел, стоящ близо до Бога. Името означава „огнен, горящ“.
● Характеристика на външния вид на героя
Видът на героя е доста чудноват. Той е дрипав, окъсан, мършав, дребен човек.
Писателят го нарича „мъничек, слабичек“. Според външността му не може да се
каже дали е селянин, или гражданин, защото на главата си носи смачкано бомбе,
а краката му са обути с цървули. Косата му е сплъстена и посивяла. Лицето му е
сухо, черно, с рядка черна брада. Под повдигнатите му вежди правят впечатление
очите му – влажни и замъглени, разширени и гледащи с учудване. Серафим не-
прекъснато се усмихва и зъбите му светят между посинелите му устни.
Това, което привлича вниманието най-силно, е палтото на героя, в което той
изглежда като изгубен. В летните горещини Серафим е облечен с дълго зимно
палто, приличащо на попско расо. Някога то вероятно е било синьо на цвят,
но сега това е трудно да се забележи, тъй като дрехата е оръфана, разнище-
на, надупчена и закърпена на много места. Между безбройните разноцветни
кръпки най-много изпъкват две-три много големи, взети сякаш от чувал или от
най-проста аба, поставени безразборно и зашити небрежно с избелели конци.
На Еню Серафим му прилича на таласъм, плашило и изпаднал германец.
● Биографични данни
За биографията на героя се знае малко. Всяка година, а понякога през година
и през две той се появява по Гергьовден или по Димитровден, когато слугите
сменят господарите си.
Той е от града, но търси работа по селата. Може да се заема само с лека,
маловажна работа, например в някоя мелница. Съгласява се да храни свинете,
да чисти обора на някой хан или да пасе животни. Тази година е пазил керемиди
в Белица.
Повече от десет години Серафим се кани да си купи ново палто. Докато е бил
млад, е изпивал всички пари, които е успявал да спечели. Вече не пие, защото не
е здрав, но често дава на някого парите си, както в случая с Павлина и болния Ӝ
съпруг Иван. Затова и по палтото се появяват големи кръпки от сива аба.
57
● Речева характеристика
В речта на героя се забелязва смесване на думи от „градския“ и „селския“
речник. Серафим говори ниско, даже шепне. Кротко изразява мнението си.
● Характеристика чрез действия
Серафим иска да бъде полезен на хората и не поставя себе си на първо мяс-
то. Когато разбира за нещастието на Павлина, без колебание и скришом дава на
жената всичките си пари, без да очаква тя да му ги върне някога.
Стреми се да подрежда и почиства, тоест мисли за реда.
Смята животинките за важни и ценни – старае се да не помръдне, за да могат
врабчетата да си вземат някоя трохичка.
Серафим непрекъснато се усмихва, защото е постигнал щастието.
● Изводи
 Серафим носи името на ангел и в хода на повествованието той се проявя-
ва като нравствено съвършен.
 Външният вид на този ангел в човешко тяло е странен. Постъпките му
също не приличат на тези на другите хора.
 Серафим е кротък човек, с добро сърце и чиста душа. Той е милостив и
безкористен. Има уравновесен характер, спокоен е и не проявява недоволство.
 Мисията на този герой е да въздейства на околните със своите действия
– каквото и да прави, той твори добро. Такъв е в началото на творбата, такъв
остава и в края Ӝ.
 Героят е „изгорил“ съвестта на Еню и може да служи за пример на всички.
 Йордан Йовков е създал един въздействащ художествен образ, който се
запомня като въплъщение на доброто.
ТЕМА III.
5. ИЗ „АВТОБИОГРАФИЯ“: „УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ“
(БРАНИСЛАВ НУШИЧ)
1.1. Събитията, описани в главата „Урок по география“ от „Автобиография“
на Бранислав Нушич, показват живота в едно сръбско училище през втората
половина на 19. век. Никак няма да е лесно да се обясни на едно съвременно
дете как е възможно да липсват източници на информация, до които всички да
имат достъп без затруднения. Под ръководството на учителя шестокласниците
се очаква да направят пътешествие в миналото, което за учениците сигурно ще
изглежда като връщане към ерата на динозаврите. Съществено е да се осмисли
пречистващата, освобождаващата от негативното роля на смеха.
По принцип е предизвикателство да се обяснява какво предизвиква смях в
една художествена творба. А именно това е във фокуса на вниманието в система-
та от уроци за „Автобиография“. Преподавателят може да постигне положителен
резултат, ако използва като отправна точка на дискусията признанията на самия
58
Нушич, направени в писмо до дъщеря му: „Аз обичам хората, обичам ги с всич-
ките им слабости и това не ми позволява да бъда жесток. Този, който чете нещо,
написано от мен, в което аз се надсмивам над нечия слабост, непременно чувства,
че в същото това време аз симпатизирам на този, на когото се смея, и се докосвам
до неговите рани нежно, като се страхувам да не му причиня болка. [...] Казват,
че хуморът ми е лек. Не знаех, че в литературата съществуват два вида хумор –
тежък и лек. На мен ми е известен само един хумор, един-единствен, този, който
предизвиква смях, като по този начин смекчава суровостта на живота“.
● задълбочаване на познанията на учениците за специфичната роля на
„аз“-повествователя за изобразяването на човека и света в откъса от „Автоби-
ография“;
● усъвършенстване на уменията за създаване в писмена форма на сбит пре-
разказ с цел да се информира някой, който няма достъп до текста, за сюжета и
за героите на творбата;
● усъвършенстване на уменията за различаване и тълкуване на преживява-
ния, настроения, състояния на героите;
„Урок по география“ с лични идеи за обосноваване на собствена гледна точка.
2. ВАРИАНТ ЗА УРОК
Предлагаме ви да разработите урока си, следвайки един от доказалите своя-
та ефективност алгоритми, този на авторитетния американски психолог на об-
разованието Бенджамин Блум (1913 – 1999).
Цветчето на Блум
Описание: Цветчето има шест листенца, като всяко от тях съдържа опреде-
лен тип въпрос, т.е. шест листенца – шест въпроса, които могат да послужат за
опора, за „гръбнак“ на всеки урок.
Първо листенце (елементарни въпроси): Изисква се възпроизвеждане на
факти. Какво? Къде? Кога? Как? Колко?
● Какво означава автобиография?
Второ листенце (уточняващи въпроси): Целта е на учениците да се даде въз-
можност за обратна връзка по отношение на това, което току-що е казано: То-
ест ти казваш, че...; Ако разбрах правилно, то...; Може би греша, но според
мен ти каза, че... . Понякога такива въпроси се задават, за да се получи инфор-
мация, която отсъства в изказването, но се подразбира.
59
● Тоест според теб разликата между биография и автобиография се състои
в това кой я е написал. А ако написалият своята автобиография е писател и е
включил в нея и измислени неща, за да бъде убедителен за своята читателска
аудитория, как ще наречем произведението? (Романизирана автобиография.)
Трето листенце (интерпретационни въпроси): Задават се, за да се установи
причинно-следствена връзка. Защо...?
● Защо разказаното в главата „Урок по география“ предизвиква смях?
Четвърто листенце (творчески въпроси): Най-често съдържат елемент на
условност, предположение, прогноза и включват във формулировката си „ако“
и/или „би“. Какво би се изменило, ако...? Какво ще стане, ако...?, Как мисли-
те, как би се развил сюжетът, след като...?
● Какво щеше да стане в часа по география, ако глобусът беше в изправ-
ност? По-лесно ли щяха децата да разберат урока?
Пето листенце (оценъчни въпроси): Насочени са към изясняването на кри-
териите за оценка на дадени събития, явления, факти. Защо тази постъпка е
добра, а другата – лоша? По какво героите се различават помежду си? Как
се отнасяте към постъпката на героя?
● Как оценявате постъпката на учителя, който използва учениците си като
пособия за онагледяване на учебния материал?
Шесто листенце (практически въпроси): Целта им е да осъществят връзката
между теорията и практиката. Къде в своя живот можете да наблюдавате...?
Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на героя?
● Как бихте постъпили, ако трябваше да обясните кълбовидната форма на
Земята без нагледни средства?
ТЕМА III.
6. ИЗ „МАЛКИЯТ ПРИНЦ“ (АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ)
1.1. Системата от уроци за „Малкият принц“ е последното звено от учебно-
то съдържание за 6. клас. Тя дава възможност да се направят обобщения във
всички аспекти на работата по литература през годината – дидактически, емо-
ционален, нравствен...
Учителят е поставен пред избора да се концентрира върху анализа на без-
спорно най-натоварената със смисъл и най-благодатна за разсъждения ХХI
глава на произведението или да разшири обхвата на занятията и да въведе чрез
индивидуални задачи или групови проекти цялото произведение. Вторият под-
ход очертава по-далечни преспективи, затова е и препоръчителен.
● запознаване на учениците с живота и творчеството на Антоан дьо Сент-Ек-
зюпери;
● задълбочаване на представата им за литературната приказка;
60
● проследяване на иносказателния смисъл на творбата с цел формиране на
нравствено съзнание;
● усъвършенстване на уменията за различаване и тълкуване на действията и
развитието на героите в сюжета, за обясняване на мотивацията на герой и функ-
циите на повествователя за изобразяването на човека и света в „Малкият принц“;
● усъвършенстване на уменията за различаване и тълкуване на преживява-
ния, настроения, състояния на героите;
от „Малкият принц“ с лични идеи за обосноваване на собствена гледна точка;
● развиване на емоционалността, образното мислене и творческото въобра-
жение.
Първи час
А. Встъпление
Днес ни очаква удивителна среща. Ще се запознаем с приказка, която е пре-
ведена на 118 езика, с една книга, която е сред най-четените в целия свят –
„Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това е приказка за възрастни,
които не са забравили своето детство, и за деца, на които предстои да навлязат
в света на възрастните. Тази приказка е много мъдра, защото вече дълго успява
да предизвиква у читателите си размисъл за начина, по който човекът премина-
ва по пътя на своя живот.
Б. Биография на автора
Чуйте основните факти за житейския път на Антоан дьо Сент-Екзюпери и
отговорете на въпроса кои са тези черти, които позволяват авторът на „Малки-
ят принц“ да бъде наречен ярка личност.
● Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден през 1900 г. в град Лион, Франция.
Детството му преминава в старинния родов замък Сен-Морис. Човек с много-
странни таланти, той се увлича от рисуване, музика, поезия и техника. Много
цени приятелството и смята, че това е най-ценното нещо на света. Става летец,
отличаващ се с безстрашие, удивително жизнелюбие и готовност да помага на
изпадналите в беда. Самолетът му катастрофира 15 пъти, лекарите забраняват
на Сент-Екзюпери да лети, но той не може без небето, не може да престане да
помага на хората. Той се издига над облаците, за да обикне Земята още повече.
Затова и героите му непрекъснато летят – за да могат да видят важното от раз-
стояние, така то изпъква по-релефно.
● „За мен да пиша и да летя, е едно и също. Главното е да се действа, глав-
ното е да намериш себе си. Авиаторът и писателят се сливат.“ (Сент-Екзюпери)
61
● От първите дни на Втората световна война Сент-Екзюпери се сражава с
нацистите. „Аз не обичам войната, но за мен е непоносимо да остана в тила,
когато другите рискуват живота си... В света, над който би властвал Хитлер,
за мен няма място... Искам да участвам в тази война в името на любовта към
хората.“ (Сент-Екзюпери)
● На 31 юли 1944 г. Сент-Екзюпери излита от летището на остров Сарди-
ния, за да извърши разузнавателен полет, и не се връща.
А сега да чуем как ще характеризирате Антоан дьо Сент-Екзюпери като чо-
век. Какви качества на личността притежава той?
В. Въведение в света на „Малкият принц“
Приказката „Малкият принц“ е написана през 1943 г. – време на едни от
най-ожесточените боеве на Втората световна война. Как мислите, защо в та-
кова трудно и жестоко време някой има нужда да напише приказка? – Войната
е резултат от човешките пороци. Антоан дьо Сент-Екзюпери се издига над тях
и призовава човешката мъдрост да се възцари в света. Неговата приказка дава
надежда за щастие на измъчените хора.
В приказката се разказва за Малкия принц и неговите пътешествия по раз-
лични планети. Щом става дума за авторска приказка (миналата година се за-
познахме с приказката „Грозното патенце“ на Ханс Кристиан Андерсен, която
също е такава), това означава, че:
 пред нас е творба, в която чрез образи с преносно значение авторът дава
израз на своите възгледи за света и мястото на човека в него;
 очакваме да има поука, която да ни бъде нравствен ориентир в нашия
собствен живот.
В края на занятията ни за „Малкият принц“ всеки от вас ще се опита сам да
изведе поуката или поуките от творбата.
В „Малкият принц“ авторът размишлява за това кое е ценно за човека, какви
нравствени изводи прави той за себе си, след като се сблъска с едно или друго
явление. Ценно е това, които има значение. Антоан дьо Сент-Екзюпери смята,
че ценностите се делят на истински и фалшиви. Истинските са тези, които пра-
вят по-добри човека и света. Мнимите ценности засягат само външната страна
на нещата и по същество разрушават човешкия свят.
Г. Начало на пътешествието
Бих искал да почна тоя разказ като вълшебна приказка. Бих искал да кажа:
„Имаше едно време един малък принц, който живееше на една планета,
мъничко по-голяма от него, и който имаше нужда от един приятел…“. За
ония, които разбират живота, това би изглеждало много по-истинско.
От началото на приказката става ясно, че Малкият принц е самотен. Той
живее на своята малка планета и се занимава с изскубването на вредните стрък-
чета на току-що пораснали баобаби, защото в противен случай те биха могли
да взривят планетата.
Единственото развлечение на Малкия принц е да се любува на залеза. „Един
ден видях слънцето да залязва четиридесет и четири пъти!“
62
Животът на златокосия принц се променя, когато той се влюбва в една пре-
красна роза с много сложен характер. Тя е кокетна, своенравна, капризна. Го-
вори само за себе си. Изисква от Малкия принц непрестанно да се грижи за
нея. Всъщност поведението Ӝ е такова, защото иска да привлече вниманието
на принца. Тя също го обича, но е твърде горда, за да признае своите чувства.
Малкият принц не знае много за това как трябва да се обича, и се обижда на
розата. След това подрежда планетата си и тръгва да пътешества.
Д. Планетите, които Малкият принц посещава
Малкият принц започва своите междузвездни странствания. Попада на
планети, които имат общи черти: нямат имена, съвсем малки са и ги населява
един-единствен човек, който е възрастен. От общуването си с всеки от своите
нови познайници Малкият принц научава по нещо и накрая стига до заключе-
нието, че всеки от обитателите на астероидите е самотен егоист и смята по едно
нещо за ценно: властта (царят), славата (суетният човек), богатството (бизнес-
менът)... Тези ценности не правят хората щастливи, тъй като са фалшиви. Въз-
растните жители на посетените планети не успяват да видят Малкия принц като
добър посланик на съдбата, като спасител. Те не могат да се зарадват на красо-
тата, не могат да обичат. Живеят само с материалното, защото са забравили, че
човек има и душа.
Единственият, с когото Малкият принц иска да се сприятели, е обитателят
на петата планета – фенерджията. Той не мисли само за себе си, верен е на да-
дената дума, труди се неуморно въпреки трудностите.
Като изобразява посещенията на Малкия принц на шестте малки планети,
Сент-Екзюпери показва как не трябва да се живее. Съдбите на хората, изку-
шени от властта, славата и богатството, лишени от истинско знание, вяра и
приятелство, са печални.
Седмата планета, която Малкият принц посещава, е Земята. Какво се случва
на Малкия принц там, с кого се среща и какво научава, ще обсъдим утре.
Втори час
● Въвеждане на героя летец (съвсем различен от другите възрастни, общи-
телен, добър, чувствителен, безкористен, грижовен...).
● Първата среща със змията („Човек е самотен и между хората“).
● Разговорът с цветчето („Те [хората] са лишени от корени и това им пре-
чи“).
● Изкачването на върха и разговорът в градината с розите.
● Срещата с лисицата.
 Лисицата въвежда ново и непознато значение на „да опитомиш“ – то е „да

се свържеш с другите“. Свързването с другите изисква търпение и внимание
и всекидневни „обреди“ на човешката близост; това е път към познанието и
разбирането на човека и света; свързването с другите прави човека „отговорен
завинаги“. (Работа по урочната статия и въпросите към нея.)
63
 Кое е най-тъжното нещо, което лисицата казва на Малкия принц? (Напри-
мер: „Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците
готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат
вече приятели“.)
 А кои са най-важните неща, на които лисицата научава Малкия принц?
Сент-Екзюпери внушава, че нищо не може да попречи на приятелството
между хората освен самите хора. Всички искат да ги „опитомят“. Лисицата
настойчиво моли за това Малкия принц, даже го учи на търпение, нежност,
преданост, устойчивост. Приятелството е еднакво необходимо и на лисицата,
и на принца. Лисицата щедро учи Малкия принц как да обича, и му обяснява,
че любовта не може да бъде абстрактна, тя винаги е конкретна. Дава пример на
принца (а и на читателя) с неговата любов към Розата. Тя е била капризна и го е
обиждала, въпреки че той всеотдайно се е грижел за нея. Но тя е била неговата
Роза, той я е превърнал в единствена със силата на своята любов. Това Малки-
ят принц научава благодарение на лисицата. Затова иска да се върне на своята
планета, при своята Роза и никога да не я изоставя.
● Как смятате, че ще се развие сюжетът до края на приказката?

● Защо Малкият принц се връща на своята планета?
● Как бихте назовали тази планета? (Любов.)
● Нека прочетем края на XXVI глава – сцената на прощаването на Малкия
принц с летеца. Дали са се опитомили взаимно?
● Авторът недвусмислено показва, че иска Малкият принц да се върне на
Земята. Защо? (За да могат хората да виждат своите постъпки през призмата на
чистотата и добротата, въплъщение на които е Малкият принц. Той вярва, че
така светът ще стане по-добър.)
● Как мислите, ще се върне ли при нас момченцето със златните коси?
● Кои думи смятате за най-важни в „Малкият принц“ и ще ги запазите в
паметта си?
64
VI. ИЗХОДНО НИВО С КЛЮЧ КЪМ ЗАДАЧИТЕ, ВАРИАНТ 1 И 2
Изходно ниво по БЕЛ за 6. клас Вариант 1

През 1968 г. в Съединените щати станал необикновен пожар – запалила се
река. Вестникарската хроника е запазила подробностите за това как изгоряла
планинската река Кайахога в щата Охайо и огънят унищожил два железопътни
моста. Ние пресякохме тази река, която се влива в езеро, и можем да свиде-
телстваме, че и сега тя остава пожароопасна.
Някога Кайахога била река като всички други. Хиляди години през живо-
писните ливади и гори текли нейните чисти води. В местните хроники може
да се прочете, че през 1885 г. устието на реката все още не било докоснато от
цивилизацията, а едно столетие по-рано по тези места траперът можел да хване
за една нощ тридесет бобъра. Сега Кайахога е мъртва. Сега Кайахога може да
гори. Едва ли е нужно да се обяснява, че в нашето съвремие реката се подхран-
ва не толкова от горските ручеи и подземните извори, колкото от канали, канав-
ки и всякакъв вид улуци и улеи. Кайахога е пример за крайно замърсяване на
водите. Но огънят в нея е само драматичен символ на пожара, обхванал много
зони на Америка. В наши дни на много места конфликтът с природата мирише
на дим.
Възможно ли е било да бъде предвиден този пожар? През 1907 г. Амери-
ка извършила юбилейна равносметка на усвояването на континента. Някой си
Алън Невинс, наричайки страната процъфтяваща, бързонога и най-силна, оп-
ределил основното Ӝ постижение така: „В продължение на три века – от 1607
до 1907 г. – американците са усвоили обкръжаващата ги природа“. Петдесетина
години по-късно американците видели тази своя победа със съвсем други очи.
Сега малцина се хвалят с победата си над природата.
Василий Песков и Борис Стрелников, по „Земя отвъд океана“
1. Откъсът е част от:

А) пътепис Б) научно съчинение
В) разказ Г) делова покана
2. Кое твърдение НЕ е вярно според текста?

А) В края на 19. век река Кайахога била екологично чиста.
Б) Американците днес оценяват негативно усвояването на природата, което
води до нейното замърсяване.
В) Необикновеният пожар, станал през 1968 г. в Охайо, е можело да бъде
предвиден.
Г) Река Кайахога сега е природен резерват и водите Ӝ отново са чисти.

3. В кое от изброените изречения от текста НЯМА израз с преносно
значение?
А) В наши дни на много места конфликтът с природата мирише на дим.
Б) През 1968 г. в Съединените щати станал необикновен пожар – запалила
се река.
В) През 1885 г. устието на реката все още не било докоснато от цивилиза-
цията.
Г) Някой си Алън Невинс, наричайки страната процъфтяваща, бързонога и
най-силна, определил основното Ӝ постижение.
4. Какъв извод може да се направи от текста?

А) Съвременните американци не се замислят върху проблема със замърся-
ването на природата.
Б) Предприятията продължават да изхвърлят отпадъчните си води в естест-
вените водоеми въпреки напредъка на екологичната мисъл.
В) Съществува практика пресата да отбягва материалите на екологична тема.
Г) С течение на времето човекът окончателно ще подчини природата на
своите финансови интереси.

А) обиден Б) ощипан В) ожилен Г) одобрен
6. В кое от изреченията е използвано неопределително местоимение?

А) Получих някаква информация, но тя не ми е достатъчна.
Б) Очаквам всеки да подготви изненада за празника.
В) Никой не ми каза, че филмът е толкова дълъг.
Г) Прочетох онази книга, която Ива ми препоръча.
7. В кой от отговорите има само причастия?

А) пеещ, слънчасал, весел Б) посаден, дебел, преговарящ
В) медал, легнал, намокрен Г) увеличен, пробит, шумящ
8. В кое от изреченията има сказуемо, изразено с форма за минало не-

определено време?
А) Кой е дал имената на нотите?
Б) Лазар беше прочел само една глава от романа.
В) Ако беше покорил върха, щяха да съобщят по телевизията.
Г) Няколко пъти му пращах покана за приятелство.
9. В кой от отговорите всички думи съдържат променливо Я?

А) белег, видели, смешка Б) снежен, череп, колена
В) грешен, млечен, песъчлив Г) големина, колело, ветровит
66
10. Кое от изреченията е сложно съчинено?
А) Умори се от тичането и седна на пейката.
Б) Вървейки през парка, Жана видя катерички.
В) Когато влезе в хижата, бурята вече вилнееше.
Г) В клас обсъдиха всички възможни варианти за подарък.
11. В кое от изреченията има еднородни допълнения?

А) По площада се разхождаха майки с деца, ученици и възрастни хора.
Б) В топлата стая тя съблече сакото и пуловера си.
В) Ураганни ледени ветрове заплашваха да ударят острова.
Г) Докато бях на село, редовно пишех писма на мама.

А) Аз бях ученикът, избран да участва на финала.
Б) Лакътят ме болеше и затова посетих лекаря си.
В) Текстът прочетохме внимателно в клас.
Г) Съседите ни – готвачът и сервитьорът, през лятото работеха на морето.
13. Кой от изброените мотиви се появява в края на стихотворението

„Хубава си, моя горо“?
А) мотивът за края на човешкия живот, сравнен с вечността на природата
Б) мотивът за бедността и несправедливото страдание
В) мотивът за живота в града, противопоставен на живота сред природата
Г) мотивът за лишените от сетива хора, които не оценяват хубостта на го-
рата
14. Каква е истинската професия на Джордж – учителя на Джери на о.

Корфу?
А) фехтовач Б) балетист В) писател Г) готвач
15. Попълнете празното място в изречението с правилната дума.

Според характера на изобразеното .......... могат да бъдат планински, равнин-
ни, морски и пр.
А) мотивите Б) пейзажите
В) повествователите Г) характеристиките
16. Коя от изброените творби НЕ е стихотворение?

А) „Братчетата на Гаврош“ Б) „Художник“
В) „Серафим“ Г) „Отечество любезно, как хубаво си ти!“
67
„Затова природата е победила човешките исторически дела в съз-
нанието на ученика и цялото обучение е изпълнено със свободата
да знаеш само това, което искаш; и разбира се, с искрящ хумор и
радост“?
А) „Малкият принц“
Б) „Урок по география“ („Автобиография“)
В) „Радини вълнения“ („Под игото“)
Г) „Бъчва със знания“ („Моето семейство и други животни“)
18. От коя от изучените в 6. клас творби е откъсът: „В двора се виждаше

едно хубавичко момче, загоряло от игри и упражнения на открито,
облечено в коприна и атлаз, блестящо от скъпи накити, малка сабя
и меч със скъпоценни камъни висяха на бедрото му, обуто беше в
изящни ботушки с червени токчета, а на главата му имаше весело
алено кепе с пера, закрепени с голям блестящ елмаз“?
А) „Представлението“ („Под игото“)
Б) „Бъчва със знания“ („Моето семейство и други животни“)
В) „Серафим“
Г) „Принцът и просякът“

А) „Принцът и просякът“ – Марк Твен
Б) „Серафим“ – Елин Пелин
В) „Моето семейство и други животни“ – Бранислав Нушич
Г) „Художник“ – Христо Смирненски

А) Еньо – „Представлението“ („Под игото“)
Б) Лазо – „Косачи“
В) Том – „Бъчва със знания“ („Моето семейство и други животни“)
Г) Едуард – „Малкият принц“
21. Отговорете с 2 – 3 изречения на въпроса: „Кои хора Иван Вазов

нарича „чужденци“ в петата част на „Отечество любезно, как хубаво си
ти!“ и в какъв смисъл употребява тази дума?“.
68

* А Б  Г
1. А Б В Г
2. А Б В Г
3. А Б В Г
4. А Б В Г
5. А Б В Г
6. А Б В Г
7. А Б В Г
8. А Б В Г
9. А Б В Г
10. А Б В Г
11. А Б В Г
12. А Б В Г
13. А Б В Г
14. А Б В Г
15. А Б В Г
16. А Б В Г
17. А Б В Г
18. А Б В Г
19. А Б В Г
20. А Б В Г
69
21.
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
70
За изходното ниво по БЕЛ за 6. клас Вариант 1
1.  Б В Г
2. А Б В 
3. А  В Г
4. А  В Г
5. А Б  Г
6.  Б В Г
7. А Б В 
8.  Б В Г
9. А Б  Г
10.  Б В Г
11. А  В Г
12. А Б  Г
13.  Б В Г
14. А Б  Г
15. А  В Г
16. А Б  Г
17. А Б В 
18. А Б В 
19.  Б В Г
20. А  В Г

71

15 – 11 Добър
Под 8 Слаб
Примерен отговор на задача 21: „Чужденци“ са наречени тези хора, които

са неспособни да видят красотата на отечеството. Те не могат да осъзнаят и
ценността на родното. Дори животните се оказват по-чувствителни и знаещи от
тях и това предизвиква огорчението на автора.
72
Изходно ниво по БЕЛ за 6. клас Вариант 1

През последните дни на отиващото си лято и цялата влажна зима чаят у Тео-
дор се превърна в ежеседмично занимание. Всеки четвъртък потеглях за града с
колата на Спиро – с джобове, издути от кибритени кутии и пълни с екземпляри
епруветки. За нищо на света не исках да изпускам уговорената с Теодор среща.
Той ме приемаше в кабинета си – стая, която напълно одобрявах. Точно
такава трябваше да бъде една стая. По стените имаше високи етажерки за кни-
ги, пълни с литература за сладководния растителен и животински свят, по бо-
таника, астрономия, медицина, фолклор и по други не по-малко вълнуващи и
нужни въпроси. Сред тях бяха пръснати подбрани томове за призраци и детек-
тиви. Шерлок Холмс стоеше до Дарвин... и това представляваше една съвсем
правилно събрана библиотека. На единия прозорец на стаята Теодор бе поста-
вил телескопа си, вдигнал като виещо куче нос към небето, а на первазите на
останалите прозорци се виждаше цяла изложба от буркани и шишета, пълни
със сладководна фауна, която плуваше из нежните ивици зелени водорасли. В
единия край на стаята имаше масивно писалище, направо отрупано с папки за
изрезки, микроснимки, рентгенови плаки, дневници и бележници. На противо-
положния край на стаята стоеше лабораторната маса, със силна лампа върху
разтягаща се поставка, наведена като лилия над плоските кутии с Теодоровите
сбирки от микроскопски препарати. Самите лъскави като свраки микроскопи
бяха скрити под множество стъклени похлупаци с формата на пчелни кошери.
Джералд Даръл, из „Моето семейство и други животни“
1. Кое е най-подходящото заглавие за откъса?

А) Стаята на Теодор Б) Интересите на Теодор
В) На гости у Теодор Г) Библиотеката на Теодор
2. В кой от отговорите НЯМА синонимни изрази?

А) книги – литература
Б) масивно писалище – лабораторна маса
В) стая – кабинет
Г) подбрани томове – събрана библиотека
3. Кое от изреченията НЕ съдържа личната оценка на повествователя?

А) Той ме приемаше в кабинета си – стая, която напълно одобрявах.
Б) Самите лъскави като свраки микроскопи бяха скрити под множество
стъклени похлупаци с формата на пчелни кошери.
В) За нищо на света не исках да изпускам уговорената с Теодор среща.
Г) Шерлок Холмс стоеше до Дарвин... и това представляваше една съвсем
правилно събрана библиотека.
73
4. Коя от изброените науки НЕ е в сферата на Теодоровите интереси?
А) медицина Б) математика В) зоология Г) астрономия

А) уговорен Б) учуден В) установен Г) уплетен
6. В кое от изреченията е използвано обобщително местоимение?

А) В аквариума плуваха всякакви риби – сиви и шарени.
Б) Не очаквах да нямам никакви грешки на контролното.
В) Тези, които не заминават на лагер, ще ходят на стадиона.
Г) Децата, чиито хвърчила ще участват в конкурса, трябва да дойдат в 9.
7. В кой от отговорите има само причастия?

А) продаден, хладен, създаден Б) жаден, заледен, издаден
В) поканен, изпратен, написан Г) заден, шоколаден, параден
8. В кое от изреченията има сказуемо, изразено с форма за минало

предварително време?
А) Шампионатът щеше да се проведе през май.
Б) Неусетно бяха навлезли в дълбоката джунгла.
В) Знаете ли кой е изобретил компаса?
Г) Телефонът му беше повреден от два дни.
9. В кой от отговорите всички думи съдържат променливо Я?

А) седенки, смелост, крайбрежие Б) летовник, спрени, хлебен
В) белота, двеста, невеста Г) треска, слепец, ленивец
10. Кое от изреченията е сложно съчинено?

А) Рисуването винаги му доставяше истинско удоволствие.
Б) Ще почистя дъската, когато ми намериш гъба.
В) Прескачайки оградата, малкият палавник скъса панталона си.
Г) Погледна нагоре, но не видя нищо и се успокои.
11. В кое от изреченията има еднородни допълнения?

А) Вземи учебниците и тетрадките си и се премести.
Б) Жената бавно и внимателно увиваше подаръка.
В) Той купи подарък за приятеля си.
Г) Докато се изкачвахме към върха, видяхме водопада.

А) Книгите са неговият пътеводител из миналото.
Б) Тя счупи нокътя си с пръстена, с който си играеше.
В) Младежът следеше огъня, избухнал на тавана.
Г) Преразказа беше предаден преди края на часа.
74
13. Кой от изброените мотиви се появява в края на стихотворението
„Отечество любезно, как хубаво си ти!“?
А) мотивът за живота в града, противопоставен на живота сред природата
Б) мотивът за края на човешкия живот, сравнен с вечността на природата
В) мотивът за бедността и несправедливото страдание
Г) мотивът за лишените от сетива хора, които не оценяват хубостта на родината
14. Кой български революционер запява песента „Къде си, вярна ти

любов народна“ в края на представлението на „Многострадална
Геновева“?
А) Левски Б) Ботев В) Каблешков Г) Бенковски
15. Отбележете какъв вид характеристика на литературен герой НЕ

съществува.
А) изобразителна Б) чрез постъпки и действия
В) портретна Г) речева
16. Коя от изброените творби е стихотворение?

А) „Братчетата на Гаврош“ Б) „Принцът и просякът“
В) „Серафим“ Г) „Малкият принц“

„В центъра на творбата е майсторството на народния разказвач и
певец, чието изкуство е в състояние да завладее душите на хората,
да ги накара да мислят за живота си, да променят решенията си“?
А) „Представлението“ („Под игото“)
Б) „Художник“
В) „Косачи“
Г) „Бъчва със знания“ („Моето семейство и други животни“)
18. От коя от изучените в 6. клас творби е откъсът: „Без да бърза, той под-
пря на пейката тоягата си, сне и чувалчето, което носеше на рамото
си. Всяка година, а понякога през година и през две, той се явяваше по
тия места по Гергьовден или по Димитровден, когато слугите менят
господарите си. Той беше от града, но търсеше работа по селата“?
А) „Радини вълнения“ („Под игото“) Б) „Серафим“
В) „Косачи“ Г) „Братчетата на Гаврош“

А) „Принцът и просякът“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери
Б) „Художник“ – Веселин Ханчев
В) „Урок по география“ („Автобиография“) – Марк Твен
Г) „Хубава си, моя горо“ – Иван Вазов
75
А) Павлина – „Представлението“ („Под игото“)
Б) Живко – „Косачи“
В) Едуард – „Принцът и просякът“
Г) Дамянчо Григорът – „Серафим“
21. Отговорете с 2 – 3 изречения на въпроса: „Кои са двата мотива,

които са противоположни и се преплитат в „Братчетата на Гаврош“?
76
* А Б  Г
1. А Б В Г
2. А Б В Г
3. А Б В Г
4. А Б В Г
5. А Б В Г
6. А Б В Г
7. А Б В Г
8. А Б В Г
9. А Б В Г
10. А Б В Г
11. А Б В Г
12. А Б В Г
13. А Б В Г
14. А Б В Г
15. А Б В Г
16. А Б В Г
17. А Б В Г
18. А Б В Г
19. А Б В Г
20. А Б В Г
77
21.
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
________________________________________________________________
78
За входното ниво по БЕЛ за 6. клас Вариант 2
1. А Б  Г
2. А  В Г
3. А  В Г
4. А  В Г
5. А Б В 
6.  Б В Г
7. А Б  Г
8. А  В Г
9. А  В Г
10. А Б В 
11.  Б В Г
12. А Б В 
13. А Б В 
14. А Б  Г
15.  Б В Г
16.  Б В Г
17. А Б  Г
18. А  В Г
19. А  В Г
20. А Б  Г

79

15 – 11 Добър
Под 8 Слаб
Примерен отговор на задача 21: Двата мотива от „Братчетата на Гаврош“,

които се преплитат и са изцяло противоположни, са за жестокия и бляскав град
и за бедността и страданието на малките гаврошовци. Градът е богат, изпълнен
„с безброй жадувани неща“, а децата са гладни и „одрипани“. Жестоката студе-
нина на града среща скръбта и мъката в очите на децата.
80
УТВЪРДИЛ
Директор: …………...............…………………
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет български език и литература за 6. клас
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици X 5 часа седмично = 90 часа
№ Учеб- Тема на Вид Компетентности като Нови Контекст и дейности за Методи и фор- Забе-
по на уроч- уроч- очаквани резултати от поня- всяка урочна единица ми на оценя- лежка
ред сед- ната на обучението тия ване по теми
мица единица еди- и/или раздели
по ред ница
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 1 Начален Пре- Познава строежа на езика Съобразява се с останалите Оценки за
преговор говор (звукове/букви, думи, изре- участници в общуването. индивидуална
чения, текст). Ориентира се Работи в екип. Умее да работа и работа
в ситуацията на общуване, извлича информация от по групи.
6. Книга за учителя по литература за 6. клас – А. Хранова и др.

определяйки целта, предме- електронни източници.
та, участниците и условията
на общуване. Може да прави
морфемен, морфологичен и
синтактичен анализ. Съоб-
разява се с особеностите на
електронното общуване.
81
1 2 3 4 5 6 7 8 9
82
2 1 Начален Пре- Познава строежа на езика Съобразява се с останалите Оценки за
преговор говор (звукове/букви, думи, изре- участници в общуването. индивидуална
чения, текст).Ориентира се Работи в екип. Умее да работа и работа
в ситуацията на общуване, извлича информация от по групи.
определяйки целта, предме- електронни източници.
та, участниците и условията
на общуване. Може да прави
морфемен, морфологичен и
синтактичен анализ. Съоб-
разява се с особеностите на
електронното общуване.
3 1 Човекът Нови Различава и тълкува в Развива умения да тълкува Оценки за
и приро- зна- „Хубава си, моя горо“ художествени текстове. За- индивидуална
дата. ния преживявания, настроения, дълбочава познанията си за работа в клас
„Хубава състояния на героя. Опреде- спецификата на художестве- и за работа по
си, моя ля начини, по които худо- ния образ. групи.
горо“ жественият текст въздейства
(Любен естетически, и се обоснова-
Караве- ва чрез примери от худо-
лов) жествения изказ.
4 1 Човекът Нови Различава и тълкува в „Ху- Развива умения да тълкува Оценки за
и при- зна- бава си, моя горо“ преживя- художествени текстове. индивидуална
родата. ния вания, настроения, състоя- Задълбочава познанията си работа в клас
„Хубава ния на героя. Различава в за спецификата на худо- и за работа по
си, моя художествения текст сло- жествения образ. групи.
горо“ восъчетания, в които поне
(Любен една от думите е употребена
Караве- с пряко значение, а другата/
лов) другите – с преносно, и
обяснява значението им за
изграждането на смисъла на
фразата и/или текста.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
5 1 Контрол- Про- Оценки от кон-
на работа верка тролна работа.
за опре- и
деляне на оцен-
входно ка
равнище
6 2 Текстът в Нови Търси, извлича, подбира и нау- Умее да работи в екип при Оценки за
научното зна- синтезира информация от чен изпълнение на съвместни индивидуална
общува- ния научен текст. Разграничава текст, задачи. Проявява толе- работа и работа
не структурните елементи на тер- рантност и учтивост към по групи.
научен текст. Различава мини, събеседника. Съобразява се
научен текст описание, по- теза, с участниците в комуника-
вествование и разсъждение. аргу- тивния акт.
мент
7 2 Текстът в Нови Търси, извлича, подбира и нау- Умее да работи в екип при Оценки за
научното зна- синтезира информация от чен изпълнение на съвместни индивидуална
общува- ния научен текст. Разграничава текст, задачи. Проявява толе- работа и работа
не структурните елементи на тер- рантност и учтивост към по групи.
научен текст. Различава мини, събеседника. Съобразява се
научен текст описание, по- теза, с участниците в комуника-
вествование и разсъждение. аргу- тивния акт.
мент
8 2 КК Тек- Уп- Търси, извлича, подбира и нау- Умее да работи в екип при Оценки за КК –
стът в раж- синтезира информация от чен изпълнение на съвместни устно изпитва- кому-
научното нение научен текст. Разграничава текст, задачи. Проявява толерант- не, за индиви- ника-
общува- структурните елементи на тер- ност и учтивост към събе- дуална работа тивни
не научен текст. Различава мини, седника. Съобразява се с и работа по ком-
научен текст описание, по- теза, участниците в комуникатив- групи. пе-
вествование и разсъждение. аргу- ния акт. Възприема научни тент-
мент текстове. ности
83
84
1 2 3 4 5 6 7 8 9
9 2 Човекът Нови Определя начини, по които Изразява впечатления, Оценки за
и при- зна- художествен текст въз- чувства, настроения, мисли, индивидуална
родата. ния действа естетически, и се позиции по отделни пробле- работа.
„Хубава обосновава чрез примери ми.
си, моя от художествения изказ.
горо“ Спазва книжовни езикови
(Любен правила при устно изразява-
Караве- не на мнение.
лов)
10 2 КК Чо- Уп- Различава и тълкува в Изразява впечатления, Оценки за
векът и раж- художествения текст пре- чувства, настроения, мисли, индивидуална
природа- нение живявания, настроения, позиции по отделни пробле- работа в клас
та. състояния на героя. Свързва ми. и за работа по
„Хубава примери за проблеми от групи.
си, моя литературния текст с лични
горо“ идеи и обосновава собстве-
(Любен на гледна точка. Различава
Караве- в художествения текст
лов) отклонения от обичайния за
българската реч словоред и
фразата и/или на текста.
11 3 КК Из- Нови Извлича, подбира, синтези- нау- Умее да работи в екип при Оценки за
вличане зна- ра информация от урочна чен изпълнение на съвместни индивидуална
и обра- ния статия за изпълнение на текст, задачи. Използва познанията работа и работа
ботва- определена комуникативна тер- си по български език при по групи.
не на задача. мини, анализ и коментар на научни
инфор- теза, текстове. Възприема научни
мация от аргу- текстове. Извлича съществена
урочна мент информация от урочна статия.
статия
1 2 3 4 5 6 7 8 9
12 3 КК Из- Нови Извлича, подбира, синтези- нау- Умее да работи в екип при Оценки за
вличане зна- ра информация от урочна чен изпълнение на съвместни индивидуална
и обра- ния статия за изпълнение на текст, задачи. Използва познани- работа и работа
ботва- определена комуникативна тер- ята си по български език по групи.
не на задача. мини, при анализ и коментар на
инфор- теза, научни текстове. Възприема
мация от аргу- научни текстове. Извлича
урочна мент съществена информация от
статия урочна статия.
13 3 КК Из- Уп- Извлича, подбира, синтези- нау- Умее да работи в екип при Оценки за до-
вличане раж- ра информация от урочна чен изпълнение на съвместни машна работа,
и обра- нение статия за изпълнение на текст, задачи. Използва познани- индивидуална
ботва- определена комуникативна тер- ята си по български език работа и работа
не на задача. мини, при анализ и коментар на по групи.
инфор- теза, научни текстове. Възприема
мация от аргу- научни текстове. Извлича
урочна мент съществена информация от
статия урочна статия.
14 3 Човекът Уп- Осъзнава мястото на човека Работи в екип при изпълнение Оценки за
и при- раж- в природния свят. Определя на съвместни задачи. Коменти- индивидуална
родата. нение начини, по които художест- ра общочовешки въпроси, кои- работа в клас
„Хубава вен текст въздейства естети- то открива в творбата. Използ- и за работа по
си, моя чески, и се обосновава чрез ва мултимедия за представяне групи.
горо“ примери от художествения на продукти от изпълнение
(Любен изказ. Съпоставя обяснение- на конкретна изследователска
Караве- то на природни явления и на задача. Самонаблюдава се и
лов) градивни елементи на текста наблюдава съучениците си,
и различава обяснение от упражнява самоконтрол при
тълкуване, разпознаване изпълняване на дидактически
от разбиране, доказване от и/или комуникативни задачи,
убеждаване, факт от мнение. както и при учене с цел опре-
85
Спазва книжовни езикови деляне на собствените силни
правила при устно изразява- и слаби страни, на собствения
не на мнение. стил на учене.
86
1 2 3 4 5 6 7 8 9
15 3 Човекът Уп- Съпоставя и различава Планира работата си с по- Оценки за
и при- раж- историческите и литератур- мощта на различни видове индивидуална
родата. нение ните разкази и образи на справочни материали. Изра- работа в клас
„Хубава света, създадени от различ- зява впечатления, чувства, и за работа по
си, моя ни автори. Спазва книжовни настроения, мисли, позиции групи.
горо“ езикови правила при устно по проблеми с помощта на
(Любен изразяване на мнение. различни езици – вербален,
Караве- визуален (в т.ч. и изобрази-
лов) телен), музикален.
16 4 КК От- Нови Извлича, подбира, синтези- нау- Използва текстове от елек- Оценки за за
говор на зна- ра информация от урочна чен тронни източници. Чете и изпълнение
научен ния статия за изпълнение на текст, предава информация, полу- на домашна
въпрос определена комуникативна тер- чена от различни източници. работа и за
задача. Създава в устна и в мини, Възприема научни текстове. индивидуална
писмена форма отговор на теза, Извлича съществена инфор- работа и работа
научен въпрос в определен аргу- мация от урочна статия. по групи.
обем, като спазва книжовни- мент
те езикови правила.
17 4 КК От- Нови Извлича, подбира, синтези- нау- Използва текстове от елек- Оценки за
говор на зна- ра информация от урочна чен тронни източници. Чете и индивидуална
научен ния статия за изпълнение на текст, предава информация, полу- работа и работа
въпрос определена комуникативна тер- чена от различни източници. по групи.
задача. Създава в устна и в мини, Възприема научни текстове.
писмена форма отговор на теза, Извлича съществена инфор-
научен въпрос в определен аргу- мация от урочна статия.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
18 4 КК От- Уп- Извлича, подбира, синтези- нау- Използва текстове от елек- Оценки за
говор на раж- ра информация от урочна чен тронни източници. Чете и устно изпитва-
научен нение статия за изпълнение на текст, предава информация, полу- не, за индиви-
въпрос определена комуникативна тер- чена от различни източници. дуална работа
задача. Създава в устна и в мини, Възприема научни текстове. и работа по
писмена форма отговор на теза, Извлича съществена инфор- групи.
научен въпрос в определен аргу- мация от урочна статия.
19 4 Човекът Нови Различава в „Отечество Работи в екип при изпъл- Оценки за
и при- зна- любезно, как хубаво си нение на съвместни задачи. индивидуална
родата. ния ти!“ преживявания, настро- Коментира общочовешки работа в клас
„Оте- ения, състояния на героя въпроси, които открива в и за работа по
чество и ги тълкува. Различава в творбата. Изразява впечат- групи.
любез- „Отечество любезно, как ления, чувства, настроения,
но, как хубаво си ти!“ словосъче- мисли, позиции по отделни
хубаво тания, в които поне една от проблеми.
си ти!“ думите е употребена с пряко
(Иван значение, а другата/други-
Вазов) те – с преносно, и обяснява
значението им за изгражда-
нето на смисъла на текста.
Различава в „Отечество
любезно, как хубаво си ти!“
отклонения от обичайния за
българската реч словоред и
фразата и/или на текста.
87
1 2 3 4 5 6 7 8 9
88
20 4 Човекът Нови Определя начини, по които Изразява впечатления, Оценки за
и при- зна- художествения текст въз- чувства, настроения, мисли, индивидуална
родата. ния действа естетически, и се позиции по отделни пробле- работа в клас
„Оте- обосновава чрез примери от ми. и за работа по
чество художествения изказ. Разли- групи.
любез- чава и тълкува в художест-
но, как вения текст преживявания,
хубаво настроения, състояния на
си ти!“ героя. Свързва примери за
(Иван проблеми от литературния
Вазов) текст с лични идеи и обосно-
вава собствена гледна точка.
21 5 КК Нови Обработва информация и я Умее да работи в екип при Оценки за ра-
Обява и зна- представя синтезирано във изпълнение на съвместни бота по групи.
делова ния връзка с факти, събития, задачи. Проявява толе-
покана личности в зависимост от рантност и учтивост към
комуникативната задача. събеседника. Съобразява се
Предава информация в с участниците в комуника-
устна и в писмена форма тивния акт.
чрез обява и покана, вклю-
чително по електронен път.
Спазва книжовните езикови
правила.
22 5 КК Нови Обработва информация и я Умее да работи в екип при Оценки за ра-
Обява и зна- представя синтезирано във изпълнение на съвместни бота по групи.
делова ния връзка с факти, събития, задачи. Проявява толе-
покана личности в зависимост от рантност и учтивост към
комуникативната задача. събеседника. Съобразява се
Предава информация в с участниците в комуника-
устна и в писмена форма тивния акт.
чрез обява и покана, вклю-
чително по електронен път.
Спазва книжовните езикови
правила.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
23 5 КК Уп- Обработва информация и я Умее да работи в екип при Оценки за
Обява и раж- представя синтезирано във връз- изпълнение на съвместни устно изпитва-
делова нение ка с факти, събития, личности в задачи. Проявява толе- не, за индиви-
покана зависимост от комуникативната рантност и учтивост към дуална работа
задача. Предава информация в събеседника. Съобразява се и работа по
устна и в писмена форма чрез с участниците в комуника- групи.
обява и покана, включително по тивния акт.
електронен път. Спазва книжо-
вните езикови правила.
24 5 Човекът и Нови Определя начини, по които Умее да работи в екип при Оценки за
природата. зна- откъс от изучаван худо- изпълнение на съвместни индивидуална
„Отечест- ния жествен текст утвърждава задачи. Изразява впечатле- работа и работа
во любез- своите идеи и ценности ния, чувства, настроения, по групи.
но, как и/или отрича други, и се мисли, позиции по отделни
хубаво си обосновава чрез примери от проблеми.
ти!“ (Иван художествения изказ. Нами-
Вазов) – ра и извлича информация от
съпоставка художествения текст с оглед
с „Хубава на конкретна изследовател-
си, моя ска задача. Свързва примери
горо“ за проблеми от изучавани
(Любен литературни текстове с
Караве- лични идеи, за да обоснове
лов) собствена гледна точка.
25 5 КК Уп- Намира и извлича информа- Планира работата си с по- Оценки за
Човекът и раж- ция от художествения текст мощта на различни видове индивидуална
природа- нение с оглед на конкретна изсле- справочни материали. Изра- работа.
та. „Оте- дователска задача. Определя зява впечатления, чувства,
чество начини, по които откъс от настроения, мисли, позиции
любезно, изучаван художествен текст по проблеми с помощта на
как хуба- утвърждава своите идеи и различни езици – вербален,
во си ти!“ ценности и/или отрича други, визуален (в т.ч. и изобрази-
89
(Иван и се обосновава чрез приме- телен), музикален.
Вазов) ри от художествения изказ.
90
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Съпоставя и различава исто-
рическите и литературните
разкази и образи на света,
създадени от различни
автори. Свързва примери за
проблеми от изучавани ли-
тературни текстове с лични
идеи, за да обоснове собст-
вена гледна точка. Спазва
книжовни езикови правила
при устно изразяване на
мнение.
26 6 КК Об- Извлича, подбира, синтези- Умее да работи в екип при Оценки за
Текстът в обще- ра информация от урочна изпълнение на съвместни устно изпитва-
общува- ние статия за изпълнение на задачи. Проявява толе- не, за индиви-
нето определена комуникативна рантност и учтивост към дуална работа
задача. Обработва инфор- събеседника. Съобразява се и работа по
мация и я представя синте- с участниците в комуника- групи.
зирано във връзка с факти, тивния акт.
събития, личности в зави-
симост от комуникативната
задача.
27 6 Звукови Пре- Определя, правилно изго- Умее да работи в екип при Оценки за
промени говор варя и пише морфемите в изпълнение на съвместни индивидуална
в думата думата. Прави морфемен задачи. Проявява толе- работа и работа
анализ. рантност и учтивост към по групи.
събеседника. Съобразява се
с участниците в комуника-
тивния акт.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
28 6 Звукови Нови Спазва правилото за про- про- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
промени зна- менливо Я. Познава усло- мен- единици от българския език индивидуална
в думата. ния вия, при които правилото за ливо и от изучавания чужд език. работа.
Промен- променливо Я не е в сила. Я Използва познанията за
ливо Я Правилно изговаря и пише езиковите единици и законо-
често употребявани думи и мерности при усвояването
думи от терминологичната на чуждия език.
лексика.
29 6 Човекът Уп- Различава в „Отечество Използва книги от елек- Оценки за
и при- раж- любезно, как хубаво си ти!“ тронни библиотеки и на индивидуална
родата. нение преживявания, настроения, други електронно базирани работа.
„Оте- състояния и ги тълкува. информационни източници
чество Спазва книжовни езикови за изпълнение на конкретна
любезно, правила при устно изразява- изследователска задача,
как хуба- не на мнение. както и за намиране на
во си ти!“ допълнителна информация
(Иван по относително сложен
Вазов) проблем.
30 6 Човекът и Нови Различава и тълкува в откъ- Съпоставя мястото на инди- Оценки за
приро- зна- си от „Моето семейство и вида в различни общности в индивидуална
дата. Из ния други животни“ действията съвременността (семейство- работа в клас
„Моето и развитието на героите в то, неформални и формал- и за работа по
семейство сюжета. Развива умения да ни групи), идентифицира групи.
и други тълкува художествени тек- (потенциални) конфликти
животни“ стове. Задълбочава позна- между тях и обосновава
(Джералд нията си за спецификата на своя позиция по проблема
Даръл): художествения образ. за предотвратяването или за
подбрани разрешаването им.
откъси от
IV глава
91
92
1 2 3 4 5 6 7 8 9
31 7 Звукови Нови Спазва правилото за про- про- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
промени зна- менливо Я. Познава усло- мен- единици от българския език индивидуална
в думата. ния вия, при които правилото за ливо и от изучавания чужд език. работа и работа
Промен- променливо Я не е в сила. Я Използва познанията за по групи.
ливо Я Правилно изговаря и пише езиковите единици и законо-
често употребявани думи и мерности при усвояването
лексика.
32 7 Звукови Уп- Спазва правилото за про- про- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
промени раж- менливо Я. Познава усло- мен- единици от българския език устно изпитва-
в думата. нение вия, при които правилото за ливо и от изучавания чужд език. не, за индиви-
Промен- променливо Я не е в сила. Я Използва познанията за дуална работа
ливо Я Правилно изговаря и пише езиковите единици и законо- и работа по
често употребявани думи и мерности при усвояването групи.
лексика.
33 7 Звукови Об- Определя, правилно изго- про- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
промени обще- варя и пише морфемите в мен- единици от българския език индивидуална
в думата ние думата. Прави морфемен ливо и от изучавания чужд език. работа и работа
анализ. Спазва правилото за Я Използва познанията за по групи.
променливо Я. Познава ус- езиковите единици и законо-
ловия, при които правилото мерности при усвояването
за променливо Я не е в сила. на чуждия език.
Правилно изговаря и пише
често употребявани думи и
думи от терминологичната
лексика.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
34 7 Човекът и Нови Обяснява мотивацията на ге- Анализира смисъла на ху- Оценки за
природата. зна- рой чрез сюжета в откъси от дожествения текст. Отчита индивидуална
Из „Моето ния „Моето семейство и други жанровите му специфики. работа.
семейство животни“. Обяснява функ-
и други циите на изобразяването на
животни“ човека и света.
(Джералд
Даръл):
подбрани
откъси от
IV глава
35 7 КК Нови Създава в писмена форма Сбит Използва предложения алго- Оценки за С. 158
Човекът и зна- сбит преразказ с цел да ин- пре- ритъм за създаване на сбит индивидуална – при-
природата. ния формира някого, който няма разказ преразказ. работа. ложе-
Из „Моето достъп до текста, за сюже- ние
семейство та и за героите на текста.
и други Спазва книжовни езикови
животни“ правила.
(Джералд
Даръл):
подбрани
откъси от
IV глава –
сбит
преразказ
36 8 Контрол- Про- Определя, правилно изговаря Формулира отговори в Оценка от кон-
на работа верка и пише морфемите в думата. съответствие с учебната тролна работа.
и Прави морфемен анализ. Спазва ситуация.
оцен- правилото за променливо Я.
ка Познава условия, при които пра-
вилото за променливо Я не е в
сила. Правилно изговаря и пише
93
често употребявани думи и думи
от терминологичната лексика.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
94
37 8 Пока- Нови Разпознава показателното по- Съобразява се с участни- Оценки за до-
зателно зна- местоимение и определя каза- ците в комуникативния акт. машна работа,
местои- ния граматичните му признаци. телно Чете и предава информация, индивидуална
мение Използва в свой текст пока- место- получена от различни източ- работа и работа
зателните местоимения като име- ници. Формулира отговори по групи.
заместващи и свързващи ние в съответствие с учебната
думи; правилно ги изговаря ситуация.
и пише.
38 8 Пока- Нови Разпознава показателното по- Съобразява се с участни- Оценки за до-
зателно зна- местоимение и определя каза- ците в комуникативния акт. машна работа,
местои- ния граматичните му признаци. телно Чете и предава информация, индивидуална
мение Използва в свой текст пока- место- получена от различни източ- работа и работа
зателните местоимения като име- ници. Формулира отговори по групи.
заместващи и свързващи ние в съответствие с учебната
думи; правилно ги изговаря ситуация.
и пише.
39 8 КК Чо- Уп- Създава в писмена форма Познава особеностите на Оценки за
векът и раж- сбит преразказ с цел да ин- сбития преразказ и умее индивидуална
приро- нение формира някого, който няма да прилага знанията си при работа вкъщи.
дата. Из достъп до текста, за сюжета създаване на собствен текст.
„Моето и за героите на текста. Ана-
семей- лизира и критично оценява
ство и сполучливостта на свои или
други чужди (в устна или писмена
животни“ форма) според осъществя-
(Джералд ването на комуникативната
Даръл): им задача: сбит преразказ.
подбрани Спазва книжовни езикови
откъси от правила.
IV гла-
ва – сбит
преразказ
1 2 3 4 5 6 7 8 9
40 8 Човекът Уп- Различава и тълкува в откъ- Анализира различни по Оценки за
и приро- раж- си от „Моето семейство и жанр тематично обвързани индивидуална
дата. Из нение други животни“ действията текстове. Отчита жанровите работа в клас
„Моето и развитието на героите в им специфики. и за работа по
семей- сюжета. Развива умения да групи.
ство и тълкува художествени тек-
други стове. Задълбочава позна-
животни“ нията си за спецификата на
(Джералд художествения образ.
Даръл):
подбрани
откъси от
IV глава
41 9 Пока- Уп- Разпознава показателното по- Съобразява се с участни- Оценки за
зателно раж- местоимение и определя каза- ците в комуникативния устно изпитва-
местои- нение граматичните му признаци. телно акт. Формулира отговори не, за индиви-
мение Използва в свой текст пока- место- в съответствие с учебната дуална работа
зателните местоимения като име- ситуация. Използва позна- и работа по
заместващи и свързващи ние нията за езиковите единици групи.
думи; правилно ги изговаря и закономерности при усво-
и пише. яването на чуждия език.
42 9 Поправка Уп- Определя, правилно изго- Съобразява се с участни- Оценки за
на кон- раж- варя и пише морфемите в ците в комуникативния устно изпитва-
тролна нение думата. Прави морфемен акт. Формулира отговори не, за индиви-
работа анализ. Спазва правилото за в съответствие с учебната дуална работа
променливо Я. Познава ус- ситуация. Използва позна- и работа по
ловия, при които правилото нията за езиковите единици групи.
за променливо Я не е в сила. и закономерности при усво-
Правилно изговаря и пише яването на чуждия език.
често употребявани думи и
думи от терминологичната
95
лексика.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
43 9 Въпро- Нови Разпознава въпросителните въп- Съобразява се с участни- Оценки за
96
сително зна- местоимения и определя гра- роси- ците в комуникативния индивидуална
местои- ния матичните им признаци. Из- телно акт. Формулира отговори работа и работа
мение ползва в свой текст въпро- место- в съответствие с учебната по групи.
сителните местоимения като име- ситуация. Използва позна-
заместващи и свързващи ние нията за езиковите единици
44 9 Човекът Уп- Намира и извлича информа- Планира работата си с Оценки за
и приро- раж- ция от художествения текст помощта на различни ви- индивидуална
дата. Из нение с оглед на конкретна изсле- дове справочни материали. работа в клас
„Моето дователска задача. Определя Изразява на впечатления, и за работа по
семей- начини, по които откъс от чувства, настроения, мисли, групи.
ство и изучаван художествен текст позиции по проблеми с по-
други утвърждава своите идеи мощта на различни езици –
животни“ и ценности и/или отрича вербален, визуален (в т.ч. и
(Джералд други, и се обосновава чрез изобразителен), музикален.
Даръл): примери от художествения
подбрани изказ. Съпоставя и различа-
откъси от ва историческите и литера-
IV глава турните разкази и образи на
света, създадени от различ-
ни автори. Спазва книжовни
езикови правила при устно
изразяване на мнение.
45 9 Човекът Об- Свързва примери за проб- Съпоставя изучавани в Оценки за
и приро- обще- леми и конфликти от часовете по литература тек- индивидуална
дата ние изучавани литературни стове с текстове, изучавани работа в клас
текстове с лични идеи, за да в часовете по чужд език, въз и за работа по
обоснове собствена гледна основа на общи мотиви и/ групи.
точка. Разпознава по откъс или обща жанрова принад-
от изучавано произведение лежност.
неговия автор и (заглавието
на) самото произведение.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
46 10 Въпро- Нови Разпознава въпросителните въп- Съобразява се с участни- Оценки за
сително зна- местоимения и определя гра- роси- ците в комуникативния индивидуална
местои- ния матичните им признаци. Из- телно акт. Формулира отговори работа и работа
мение ползва в свой текст въпро- место- в съответствие с учебната по групи.
сителните местоимения като име- ситуация. Използва позна-
заместващи и свързващи ние нията за езиковите единици
47 10 Въпро- Уп- Разпознава въпросителните въп- Съобразява се с участни- Оценки за
сително раж- местоимения и определя гра- роси- ците в комуникативния устно изпитва-
местои- нение матичните им признаци. Из- телно акт. Формулира отговори не, за индиви-
мение ползва в свой текст въпро- место- в съответствие с учебната дуална работа
сителните местоимения като име- ситуация. Използва позна- и работа по
заместващи и свързващи ние нията за езиковите единици групи.
48 10 КК Прак- Уп- Извлича, подбира, синтези- нау- Умее да работи в екип при Оценки за

тикум: раж- ра информация от урочна чен изпълнение на съвместни устно изпитва-
извличане нение статия за изпълнение на текст, задачи. Използва познани- не, за индиви-
на инфор- определена комуникативна тер- ята си по български език дуална работа
мация от задача. мини, при анализ и коментар на и работа по
учебник теза, научни текстове. Възприема групи.
по избран аргу- научни текстове. Извлича
учебен мент съществена информация от
предмет урочна статия.
49 10 Човекът Нови Разпознава жанрови характе- повес- Намира и извлича инфор- Оценки за
и изку- зна- ристики на разказа, проявени твова- мация от художествения индивидуална
ството. ния в „Косачи“. Различава и тел текст с оглед на конкретна работа в клас
„Косачи“ тълкува в „Косачи“ действи- изследователска задача. и за работа по
(Елин ята и развитието на герой в групи.
97
Пелин) сюжета. Познава значението
на понятието повествовател.
98
1 2 3 4 5 6 7 8 9
50 10 КК Чове- Нови Обяснява мотивацията на Задълбочава познанията си Оценки за
кът и из- зна- герой в „Косачи“. Опреде- за спецификата на худо- индивидуална
куството. ния ля в „Косачи“ проблеми и жествения образ. работа в клас
„Косачи“ конфликти, съпоставя ги с и за работа по
(Елин личния си опит и обосновава групи.
Пелин) позиция по тях.
51 11 Отрица- Нови Разпознава отрицателните отри- Съобразява се с участни- Оценки за
телно и зна- и обобщителните местоиме- ца- ците в комуникативния индивидуална
обоб- ния ния и определя граматични- телно акт. Формулира отговори работа и работа
щително те им признаци. Използва место- в съответствие с учебната по групи.
местои- в свой текст отрицателните име- ситуация. Използва позна-
мение и обобщителните местои- ние; нията за езиковите единици
мения като заместващи и обоб- и закономерности при усво-
свързващи думи; правилно щи- яването на чуждия език.
ги изговаря и пише. телно
место-
име-
ние
52 11 Отрица- Нови Разпознава отрицателните отри- Съобразява се с участни- Оценки за
телно и зна- и обобщителните местоиме- ца- ците в комуникативния индивидуална
обоб- ния ния и определя граматични- телно акт. Формулира отговори работа и работа
щително те им признаци. Използва место- в съответствие с учебната по групи.
местои- в свой текст отрицателните име- ситуация. Използва позна-
мение и обобщителните местои- ние; нията за езиковите единици
место-
име-
ние
1 2 3 4 5 6 7 8 9
53 11 Отрица- Уп- Разпознава отрицателните отри- Съобразява се с участни- Оценки за
телно и раж- и обобщителните местоиме- ца- ците в комуникативния устно изпитва-
обоб- нение ния и определя граматични- телно акт. Формулира отговори не, за индиви-
щително те им признаци. Използва место- в съответствие с учебната дуална работа
местои- в свой текст отрицателните име- ситуация. Използва позна- и работа по
мение и обобщителните местои- ние; нията за езиковите единици групи.
место-
име-
ние
54 11 Човекът Нови Познава значението на пей- Създава в устна форма опи- Оценки за С. 156
и изку- зна- понятието пейзаж. Обяснява заж сание на пейзаж в художест- индивидуална – при-
ството. ния функциите на пейзажа за вен текст с цел да: изрази работа в клас ложе-
„Косачи“ изобразяването на човека и естетическата си представа и за работа по ние
(Елин света в „Косачи“. за описваните елементи; групи.
Пелин) предизвика у слушателя
естетическо преживяване от
художественото описание.
55 11 КК Чове- Уп- Обяснява функциите на пей- Създава в устна форма опи- Оценки за
кът и из- раж- зажа за изобразяването на сание на пейзаж в художест- индивидуална
куството. нение човека и света в „Косачи“. вен текст с цел да: изрази работа.
„Косачи“ естетическата си представа
(Елин за описваните елементи;
Пелин) предизвика у слушателя
естетическо преживяване от
художественото описание.
99
1 2 3 4 5 6 7 8 9
56 12 Отрица- Уп- Разпознава отрицателните отри- Съобразява се с участни- Оценки за
100
телно и раж- и обобщителните местоиме- ца- ците в комуникативния устно изпитва-
обоб- нение ния и определя граматични- телно акт. Формулира отговори не, за индиви-
щително те им признаци. Използва место- в съответствие с учебната дуална работа
местои- в свой текст отрицателните име- ситуация. Използва позна- и работа по
мение и обобщителните местои- ние; нията за езиковите единици групи.
место-
имение
57 12 Неопре- Нови Разпознава неопредели- отри- Съобразява се с участни- Оценки за
делител- зна- телните и относителните ца- ците в комуникативния индивидуална
но место- ния местоимения и определя телно акт. Формулира отговори работа и работа
имение. граматичните им призна- место- в съответствие с учебната по групи.
Отно- ци. Използва в свой текст име- ситуация. Използва позна-
сително отрицателните и обобщи- ние; нията за езиковите единици
местои- телните местоимения като обоб- и закономерности при усво-
мение заместващи и свързващи щи- яването на чуждия език.
думи; правилно ги изговаря телно
и пише. место-
имение
58 12 Неопре- Нови Разпознава неопредели- неоп- Съобразява се с участни- Оценки за
делител- зна- телните и относителните реде- ците в комуникативния индивидуална
но место- ния местоимения и определя ли- акт. Формулира отговори работа и работа
имение. граматичните им призна- телно в съответствие с учебната по групи.
Отно- ци. Използва в свой текст место- ситуация. Използва позна-
сително отрицателните и обобщи- име- нията за езиковите единици
местои- телните местоимения като ние; и закономерности при усво-
мение заместващи и свързващи отно- яването на чуждия език.
думи; правилно ги изговаря си-
и пише. телно
место-
имение
1 2 3 4 5 6 7 8 9
59 12 Човекът Нови Съпоставя мястото на инди- Изразяване на впечатления, Оценки за
и изку- зна- вида в различни общности в чувства, настроения, мисли, индивидуална
ството. ния съвременността (семейство- позиции по проблеми с по- работа и работа
„Косачи“ то, неформални и формал- мощта на различни езици – по групи.
(Елин ни групи), идентифицира вербален, визуален (в т.ч. и
Пелин) (потенциални) конфликти изобразителен), музикален.
между тях и обосновава
своя позиция по проблема
за предотвратяването или за
разрешаването им.
60 12 КК Чове- Уп- Определя начини, по които Съпоставя и различава в Оценки за
кът и из- раж- (откъс от) художествен историческите и литера- индивидуална
куството. нение текст въздейства естетичес- турните разкази образи на работа в клас
„Косачи“ ки, и се обосновава чрез света, създадени от различ- и за работа по
(Елин примери от художествения ни автори. групи.
Пелин) изказ.
61 13 Неопре- Уп- Разпознава неопредели- неоп- Съобразява се с участни- Оценки за
делител- раж- телните и относителните реде- ците в комуникативния устно изпитва-
но место- нение местоимения и определя ли- акт. Формулира отговори не, за индиви-
имение. граматичните им призна- телно в съответствие с учебната дуална работа
Отно- ци. Използва в свой текст место- ситуация. Използва позна- и работа по
сително отрицателните и обобщи- име- нията за езиковите единици групи.
местои- телните местоимения като ние; и закономерности при усво-
мение заместващи и свързващи отно- яването на чуждия език.
думи; правилно ги изговаря си-
и пише. телно
место-
име-
ние
101
1 2 3 4 5 6 7 8 9
102
62 13 Класна Про- Оценки от клас-
работа верка на работа.
№1 и
оцен-
ка
63 13 Класна Про- Оценки от клас-
работа верка на работа.
№1 и
оцен-
ка
64 13 Човекът Нови Различава в „Художник“ Изразява впечатления, Оценки за
и изку- зна- словосъчетания, в които поне чувства, настроения, мисли, индивидуална
ството. ния една от думите е употребена с позиции по отделни пробле- работа в клас
„Ху- пряко значение, а другата/дру- ми. и за работа по
дожник“ гите – с преносно, и обяснява групи.
(Веселин значението им за изграждането
Ханчев) на смисъла на текста. Разли-
чава и тълкува в „Художник“
преживявания, настроения,
състояния на героя.
65 13 Човекът Нови Различава в „Художник“ Съпоставя и различава Оценки за
и изку- зна- словосъчетания, в които поне историческите и литератур- индивидуална
ството. ния една от думите е употребена с ните разкази и образи на работа в клас
„Ху- пряко значение, а другата/дру- света, създадени от различ- и за работа по
дожник“ гите – с преносно, и обяснява ни автори. групи.
(Веселин значението им за изграждането
Ханчев) на смисъла на текста. Разли-
чава и тълкува в „Художник“
преживявания, настроения,
състояния на героя.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
66 14 Поправ- Уп- Разпознава местоименията Съобразява се с участни- Оценки за
ка на раж- и определя граматичните им ците в комуникативния устно изпитва-
класната нение признаци. Използва в свой акт. Формулира отговори не, за индиви-
работа текст местоименията като в съответствие с учебната дуална работа
заместващи и свързващи ситуация. Използва позна- и работа по
думи; правилно ги изговаря нията за езиковите единици групи.
и пише. и закономерности при усво-
яването на чуждия език.
67 14 При- Нови Разпознава и образува ми- Съобразява се с участни- Оценки за
частия. зна- минало страдателно причас- нало ците в комуникативния индивидуална
Минало ния тие. Спазва особеностите в стра- акт. Формулира отговори работа и работа
страда- правописа и в употребата на да- в съответствие с учебната по групи.
телно минало страдателно причас- телно ситуация. Използва позна-
причас- тие. при- нията за езиковите единици
тие частие и закономерности при усво-
68 14 При- Нови Разпознава и образува ми- Съобразява се с участни- Оценки за
частия. зна- минало страдателно причас- нало ците в комуникативния индивидуална
Минало ния тие. Спазва особеностите в стра- акт. Формулира отговори работа и работа
страда- правописа и в употребата на да- в съответствие с учебната по групи.
телно минало страдателно причас- телно ситуация. Използва позна-
причас- тие. при- нията за езиковите единици
69 14 Човекът Нови Различава и тълкува в Съпоставя и различава Оценки за
и изку- зна- „Художник“ преживявания, историческите и литератур- индивидуална
ството. ния настроения, състояния на ните разкази и образи на работа в клас
„Ху- героя. Спазва книжовни света, създадени от различ- и за работа по
дожник“ езикови правила. ни автори. групи.
(Веселин
103
Ханчев)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
104
70 14 Човекът Уп- Различава и тълкува в Изразява впечатления, Оценки за
и изку- раж- „Художник“ преживявания, чувства, настроения, мисли, индивидуална
ството. нение настроения, състояния на позиции по отделни пробле- работа в клас
„Ху- героя. Спазва книжовни ми. и за работа по
дожник“ езикови правила. групи.
(Веселин
Ханчев)
71 15 При- Уп- Разпознава и образува ми- Съобразява се с участни- Оценки за
частия. раж- минало страдателно причас- нало ците в комуникативния устно изпитва-
Минало нение тие. Спазва особеностите в стра- акт. Формулира отговори не, за индиви-
страда- правописа и в употребата на да- в съответствие с учебната дуална работа
телно минало страдателно причас- телно ситуация. Използва позна- и работа по
причас- тие. при- нията за езиковите единици групи.
72 15 КК Прак- Уп- Извлича, подбира, синтези- нау- Умее да работи в екип при Оценки за
тикум: раж- ра информация от урочна чен изпълнение на съвместни устно изпитва-
извли- нение статия за изпълнение на текст, задачи. Използва познани- не, за индиви-
чане на определена комуникативна тер- ята си по български език дуална работа
инфор- задача. мини, при анализ и коментар на и работа по
мация от теза, научни текстове. Възприема групи.
учеб- аргу- научни текстове. Извлича
ник по мент съществена информация от
избран урочна статия.
учебен
предмет.
Наблю-
дения над
използ-
ваните
причаст-
ни форми
1 2 3 4 5 6 7 8 9
73 15 При- Нови Разпознава и образува се- Съобразява се с участни- Оценки за
частия. зна- сегашно деятелно причас- гашно ците в комуникативния индивидуална
Сегашно ния тие. Спазва особеностите в дея- акт. Формулира отговори работа и работа
деятелно правописа и в употребата на телно в съответствие с учебната по групи.
причас- минало страдателно причас- при- ситуация. Използва позна-
тие тие. частие нията за езиковите единици
и закономерности при усво-
74 15 КК Чо- Уп- Определя начини, по които Изразяване на впечатления, Оценки за
векът и раж- художественият текст въз- чувства, настроения, мисли, индивидуална
изкуство- нение действа естетически, и се позиции по проблеми с по- работа в клас
то. „Ху- обосновава чрез примери от мощта на различни езици – и за работа по
дожник“ художествения изказ. вербален, визуален (в т.ч. и групи.
(Веселин изобразителен), музикален.
Ханчев)
75 15 Контрол- Про- Оценки от кон-
на работа верка тролна работа.
(лит.) и
оцен-
ка
76 16 При- Нови Разпознава и образува се- Съобразява се с участни- Оценки за
частия. зна- сегашно деятелно причас- гашно ците в комуникативния индивидуална
Сегашно ния тие. Спазва особеностите в дея- акт. Формулира отговори работа и работа
деятелно правописа и в употребата на телно в съответствие с учебната по групи.
причас- минало страдателно причас- при- ситуация. Използва позна-
тие тие. частие нията за езиковите единици
105
1 2 3 4 5 6 7 8 9
106
77 16 При- Уп- Разпознава и образува Се- Съобразява се с участни- Оценки за
частия. раж- сегашно деятелно причас- гашно ците в комуникативния устно изпитва-
Сегашно нение тие. Спазва особеностите в дея- акт. Формулира отговори не, за индиви-
деятелно правописа и в употребата на телно в съответствие с учебната дуална работа
причас- минало страдателно причас- при- ситуация. Използва позна- и работа по
тие тие. частие нията за езиковите единици групи.
78 16 При- Уп- Разпознава и образува Се- Съобразява се с участни- Оценки за
частия. раж- сегашно деятелно причас- гашно ците в комуникативния устно изпитва-
Сегашно нение тие. Спазва особеностите в дея- акт. Формулира отговори не, за индиви-
деятелно правописа и в употребата на телно в съответствие с учебната дуална работа
причас- минало страдателно причас- при- ситуация. Използва позна- и работа по
тие тие. частие нията за езиковите единици групи.
79 16 Човекът Нови Различава и тълкува в Изразява впечатления, Оценки за
и изку- зна- главата „Представлението“ чувства, настроения, мисли, индивидуална
ството. ния от „Под игото“ действията позиции по отделни пробле- работа в клас
Из „Под и развитието и/или разкри- ми. и за работа по
игото“ ването на героите в сюжета. групи.
(Иван Определя начини, по които
Вазов): (откъс от) изучаван худо-
главата жествен текст утвърждава
„Пред- своите идеи и ценности
ставле- и/или отрича други, и се
нието“ обосновава чрез примери от
художествения изказ.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
80 16 Човекът и Нови Обяснява мотивацията на Изразява впечатления, Оценки за
изкуство- зна- герой в главата „Предста- чувства, настроения, мисли, индивидуална
то. Из ния влението“ от „Под игото“. позиции по отделни пробле- работа и работа
„Под иго- Обяснява функциите на ми. по групи.
то“ (Иван повествователя за изобра-
Вазов): зяването на човека и света в
главата главата „Представлението“
„Предста- от „Под игото“.
влението“
81 17 Деепри- Нови Разпознава и образува дее- Съобразява се с участниците в Оценки за
частие зна- деепричастие. Спазва при- комуникативния акт. Форму- индивидуална
ния особеностите в правописа частие лира отговори в съответствие работа и работа
и в употребата на минало с учебната ситуация. Използва по групи.
страдателно причастие. познанията за езиковите еди-
ници и закономерности при
усвояването на чуждия език.
82 17 Деепри- Нови Разпознава и образува дее- Съобразява се с участниците в Оценки за
частие зна- деепричастие. Спазва при- комуникативния акт. Форму- индивидуална
ния особеностите в правописа частие лира отговори в съответствие работа и работа
и в употребата на минало с учебната ситуация. Използва по групи.
страдателно причастие. познанията за езиковите еди-
ници и закономерности при
83 17 Деепри- Уп- Разпознава и образува дее- Съобразява се с участниците в Оценки за
частие раж- деепричастие. Спазва при- комуникативния акт. Форму- устно изпитва-
нение особеностите в правописа частие лира отговори в съответствие не, за индиви-
и в употребата на минало с учебната ситуация. Използва дуална работа
страдателно причастие. познанията за езиковите еди- и работа по
ници и закономерности при групи.
107
1 2 3 4 5 6 7 8 9
108
84 17 Човекът Нови Свързва примери за пробле- Определя начини, по които Оценки за
и изку- зна- ми и конфликти от главата (откъс от) изучаван худо- индивидуална
ството. ния „Представлението“ от „Под жествен текст утвърждава работа в клас
Из „Под игото“ с лични идеи, за да своите идеи и ценности и за работа по
игото“ обоснове собствена гледна и/или отрича други, и се групи.
(Иван точка. обосновава чрез примери от
Вазов): художествения изказ.
главата
„Пред-
ставле-
нието“
85 17 Човекът Уп- Тълкува конкретни (откъ- Изразява впечатления, Оценки за
и изку- раж- си от) текстове съобразно чувства, настроения, мисли, индивидуална
ството. нение жанровите им характеристи- позиции по отделни пробле- работа в клас
Из „Под ки. Различава в художествен ми. и за работа по
игото“ текст отклонения от обичай- групи.
(Иван ния за българската реч слово-
Вазов): ред и обяснява значението им
главата за изграждането на смисъла
„Пред- на фразата и/или на текста.
ставле-
нието“
86 18 Минало Нови Разпознава и образува фор- ми- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
неопре- зна- мите за минало неопределено нало единици от българския език и индивидуална
делено ния време. Уместно употребява неоп- от изучавания чужд език. Из- работа и работа
време форми за минало неопре- реде- ползва познанията за езиковите по групи.
делено време съобразно лено единици и закономерности при
ситуацията на общуване време усвояването на чуждия език.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
87 18 Минало Нови Разпознава и образува фор- ми- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
неопре- зна- мите за минало неопределено нало единици от българския език и индивидуална
делено ния време. Уместно употребява неоп- от изучавания чужд език. Из- работа и работа
време форми за минало неопре- реде- ползва познанията за езиковите по групи.
88 18 Минало Уп- Разпознава и образува ми- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
неопре- раж- формите за минало неоп- нало единици от българския език устно изпитва-
делено нение ределено време. Умест- неоп- и от изучавания чужд език. не, за индиви-
време но употребява форми за реде- Използва познанията за дуална работа
минало неопределено време лено езиковите единици и законо- и работа по
съобразно ситуацията на време мерности при усвояването групи.
общуване на чуждия език.
89 18 Човекът Уп- Съпоставя и различава нор- Изразява впечатления, чувства, Оценки за
и изку- раж- мите и ценностите, валидни настроения, мисли, позиции по индивидуално
ството. нение в различните общности в отделни проблеми. Използва участие в час
Из „Под епохата на модерността, книги от електронни библиоте- и за работа по
игото“ регулиращи взаимоотно- ки и на други електронно бази- групи.
(Иван шенията между индивида и рани информационни източни-
Вазов): общността. ци за изпълнение на конкретна
главата изследователска задача, както и
„Предста- намира допълнителна инфор-
влението“ мация.
90 18 Човекът и Уп- Съпоставя и различава исто- Изразява впечатления, Оценки за
изкуство- раж- рическите и литературните чувства, настроения, мисли, индивидуална
то. Из нение разкази и образи на света, позиции по отделни пробле- работа в клас
„Под иго- създадени от различни ми. Изразява впечатления, и за работа по
то“ (Иван автори. чувства, настроения, мисли, групи.
Вазов): позиции по проблеми с по-
главата мощта на различни езици –
109
„Предста- вербален, визуален (в т.ч. и
влението“ изобразителен), музикален.
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК − 16 седмици X 5 часа седмично = 80 часа
110
№ Учеб- Тема на Вид Компетентности като Нови Контекст и дейности за Методи и фор- Забе-
по на уроч- уроч- очаквани резултати от поня- всяка урочна единица ми на оценя- лежка
ред сед- ната на обучението тия ване по теми
мица единица еди- и/или раздели
по ница
ред
1 2 3 4 5 6 7 8 9
91 19 Минало Уп- Разпознава и образува ми- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
неопре- раж- формите за минало неоп- нало единици от българския език устно изпитва-
делено нение ределено време. Умест- неоп- и от изучавания чужд език. не, за индиви-
време но употребява форми за реде- Използва познанията за дуална работа
92 19 КК Прак- Уп- Извлича, подбира, синтези- нау- Използва текстове от елек- Оценки за
тикум: раж- ра информация от урочна чен тронни източници. Чете и устно изпитва-
плани- нение статия за изпълнение на текст, предава информация, полу- не, за индиви-
ране на определена комуникативна тер- чена от различни източници. дуална работа
отговор задача. Създава в устна и в мини, Възприема научни текстове. и работа по
на научен писмена форма отговор на теза, Извлича съществена инфор- групи.
въпрос научен въпрос в определен аргу- мация от урочна статия.
по про- обем, като спазва книжовни- мент
блем от те езикови правила.
избран
изучаван
пред-
мет – из-
работва-
не на теза
1 2 3 4 5 6 7 8 9
93 19 Човекът Об- Свързва примери за про- Изразява впечатления, Оценки за
и изкус- обще- блеми и конфликти от чувства, настроения, мисли, индивидуална
твото ние изучавани литературни позиции по отделни пробле- работа в клас.
текстове с лични идеи, за да ми.
обоснове собствена гледна
точка. Разпознава по откъс
от изучавано произведение
неговия автор и (заглавието
на) самото произведение.
Свързва имена на герои от
изучавано произведение с
името на неговия автор и
със заглавието на произве-
дението. Свързва изучавано
произведение с името на
автора, с жанра и с имена
на герои от произведението
и с интерпретирани в него
мотиви.
94 19 Човекът Нови Различава и тълкува в харак- Изразява впечатления, Оценки за С. 152
и дру- зна- главата „Радини вълнения“ терис- чувства, настроения, мисли, индивидуално – при-
гите. Из ния от „Под игото“ действията тика позиции по отделни пробле- участие в час ложе-
„Под иго- и развитието и/или разкри- на ми. и за работа по ние
то“ (Иван ването на героите в сюжета. лите- групи.
Вазов): Обяснява мотивацията на рату-
главата герой в главата „Радини рен
„Радини вълнения“ от „Под игото“. герой
вълне- Обяснява значенията на
ния“ характеристика на герой в
главата „Радини вълнения“
от „Под игото“.
111
1 2 3 4 5 6 7 8 9
112
95 19 Човекът Нови Обяснява функциите на по- Изразява впечатления, Оценки за
и дру- зна- вествователя за изобразява- чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из ния нето на човека и света в гла- позиции по отделни пробле- участие в час
„Под иго- вата „Радини вълнения“ от ми. и за работа по
то“ (Иван „Под игото“. Идентифицира групи.
Вазов): конфликти между общности
главата в главата „Радини вълнения“
„Радини от „Под игото“ и обосновава
вълне- своя позиция по проблема
ния“ за предотвратяването или за
разрешаването им. Свързва
примери за проблеми и кон-
фликти от главата „Радини
вълнения“ от „Под игото“ с
лични идеи, за да обоснове
плани- нение статия за изпълнение на текст, предава информация, полу- не, за индиви-
ране на определена комуникативна тер- чена от различни източници. дуална работа
отговор задача. Създава в устна и в мини, Възприема научни текстове. и работа по
на научен писмена форма отговор на теза, Извлича съществена инфор- групи.
въпрос научен въпрос в определен аргу- мация от урочна статия.
по про- обем, като спазва книжовни- мент
блем от те езикови правила.
избран
изучаван
предмет –
плани-
ране на
аргумен-
тация
1 2 3 4 5 6 7 8 9
създаване нение статия за изпълнение на текст, предава информация, полу- не, за индиви-
на отговор определена комуникативна тер- чена от различни източници. дуална работа
на научен задача. Създава в устна и в мини, Възприема научни текстове. и работа по
въпрос по писмена форма отговор на теза, Извлича съществена инфор- групи.
проблем научен въпрос в определен аргу- мация от урочна статия.
от избран обем, като спазва книжовни- мент
изучаван те езикови правила.
предмет
98 20 Човекът Нови Идентифицира конфликти Изразява впечатления, Оценки за
и дру- зна- между общности в главата „Ра- чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из ния дини вълнения“ от „Под игото“ позиции по проблеми. участие в час
„Под иго- и обосновава своя позиция по и за работа по
то“ (Ивсн проблема за предотвратяване- групи.
Вазов): то или за разрешаването им.
главата Свързва примери за проблеми
„Радини и конфликти от главата „Ради-

вълне- ни вълнения“ от „Под игото“
ния“ с лични идеи, за да обоснове
99 20 КК Чо- Уп- Създава в устна и в писмена Изразява впечатления, Оценки за
векът и раж- форма характеристика на чувства, настроения, мисли, индивидуално
другите. нение герой с цел да: обясни на събе- позиции по проблеми. участие в час
Из „Под седник мотивацията на героя и за работа по
игото“ за неговите действия и/или не- групи.
(Иван говата сюжетна роля; изрази
Вазов): естетическата си представа за
главата героя. Различава и тълкува в
„Радини главата „Радини вълнения“ от
вълне- „Под игото“ действията и раз-
ния“ витието и/или разкриването
113
на героите в сюжета. Спазва
книжовни езикови правила.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
114
100 20 Човекът Уп- Изпълнява предварително Представя изпълнението на Оценки за
и дру- раж- поставена изследователска изследователска задача чрез индивидуал-
гите. Из нение задача. използването на мултиме- на работа и/
„Под иго- дия. или работа по
то“ (Иван групи.
Вазов):
главата
„Радини
вълне-
ния“
101 21 Бъдеще Нови Разпознава и образува фор- ми- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
време в зна- мите за минало неопределено нало единици от българския език и индивидуална
миналото ния време. Уместно употребява неоп- от изучавания чужд език. Из- работа и работа
форми за минало неопре- реде- ползва познанията за езиковите по групи.
102 21 Бъдеще Нови Разпознава и образува фор- ми- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
време в зна- мите за минало неопределено нало единици от българския език и индивидуална
миналото ния време. Уместно употребява неоп- от изучавания чужд език. Из- работа и работа
форми за минало неопре- реде- ползва познанията за езиковите по групи.
ситуацията на общуване. време усвояването на чуждия език.
103 21 КК Уп- Създава в устна и в писмена Изразява впечатления, Оценки за
Човекът раж- форма характеристика на чувства, настроения, мисли, индивидуално
и другите. нение герой с цел да: обясни на позиции по проблеми. участие в час
Из „Под събеседник мотивацията на и за работа по
игото“ героя за неговите действия групи.
(Иван и/или неговата сюжетна
Вазов): роля; изрази естетическата
главата си представа за героя.
„Радини
вълнения“
1 2 3 4 5 6 7 8 9
104 21 Човекът Нови Различава и тълкува в откъ- Изразява впечатления, Оценки за
и дру- зна- си от „Принцът и просякът“ чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из ния действията и развитието на позиции по проблеми. участие в час
„Принцът героите в сюжета. и за работа по
и про- групи.
сякът“
(Марк
Твен): I и
III глава
105 21 КК Чове- Нови Обяснява функциите на Изразява впечатления, Оценки за
кът и дру- зна- повествователя за изобра- чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из ния зяването на човека и света. позиции по проблеми. участие в час
„Принцът Обяснява мотивацията на и за работа по
и про- герой в „Принцът и прося- групи.
сякът“ кът“.
(Марк
Твен): I и
III глава
106 22 Бъдеще Уп- Разпознава и образува ми- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
време в раж- формите за минало неоп- нало единици от българския език устно изпитва-
миналото нение ределено време. Умест- неоп- и от изучавания чужд език. не, за индиви-
но употребява форми за реде- Използва познанията за дуална работа
107 22 Бъдеще Уп- Разпознава и образува ми- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
време в раж- формите за минало неоп- нало единици от българския език устно изпитва-
миналото нение ределено време. Умест- неоп- и от изучавания чужд език. не, за индиви-
но употребява форми за реде- Използва познанията за дуална работа
115
1 2 3 4 5 6 7 8 9
116
108 22 Човекът Нови Обяснява значенията на Изразява впечатления, Оценки за
и дру- зна- характеристика на герой в чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из ния „Принцът и просякът“. позиции по проблеми. участие в час
„Прин- и за работа по
цът и групи.
прося-
кът“
(Марк
Твен): I и
III глава
109 22 КК Уп- Създава в писмена форма Изразява впечатления, Оценки за
Човекът раж- характеристика на герой с чувства, настроения, мисли, индивидуална
и дру- нение цел да: обясни на събесед- позиции по проблеми. работа.
гите. Из ник мотивацията на героя за
„Прин- неговите действия и/или не-
цът и говата сюжетна роля; изрази
прося- естетическата си представа
кът“ за героя. Спазва книжовни
(Марк езикови правила.
Твен): I и
III глава
110 22 Човекът Уп- Свързва примери за пробле- Изразява впечатления, Оценки за 111
и дру- раж- ми и конфликти от изучава- чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из нение ни литературни текстове с позиции по проблеми. участие в час
„Прин- лични идеи, за да обоснове и за работа по
цът и собствена гледна точка. групи.
прося-
кът“
(Марк
Твен): I и
III глава
1 2 3 4 5 6 7 8 9
112 23 Неизме- Нови Разпознава междуметия и съюз, Сравнява и осмисля езикови Оценки за
няеми зна- частици в изречение. Умест- меж- единици от българския език индивидуална
части на ния но употребява междуметия и думе- и от изучавания чужд език. работа и работа
речта. частици в речевата практика. тие, Използва познанията за по групи
Частица Владее правописа на съюзи, части- езиковите единици и законо-
и меж- междуметия и частици. ца мерности при усвояването
думетие на чуждия език.
113 23 Човекът Уп- Свързва примери за пробле- Изразява впечатления, Оценки за
и дру- раж- ми и конфликти от изучава- чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из нение ни литературни текстове с позиции по проблеми. участие в час
„Принцът лични идеи, за да обоснове и за работа по
и про- собствена гледна точка. групи.
сякът“ Спазва книжовни езикови
(Марк правила.
Твен): I и
III глава
114 23 Човекът Нови Различава в „Братчетата на мотив Изразява впечатления, Оценки за
и другите. зна- Гаврош“ и тълкува преживя- чувства, настроения, мисли, индивидуално
„Братче- ния вания, настроения, състоя- позиции по проблеми. участие в час
тата на ния на героя. и за работа по
Гаврош“ Познава значението на по- групи.
(Христо нятието мотив.
Смирнен-
ски)
и другите. зна- конкретен мотив за тематич- чувства, настроения, мисли, индивидуално
„Братче- ния но-смисловото развитие в позиции по проблеми. участие в час
тата на „Братчетата на Гаврош“. и за работа по
Гаврош“ групи.
(Христо
117
Смирнен-
ски)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
118
116 24 Неизме- Уп- Разпознава междуметия и меж- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
няеми раж- частици в изречение. Умест- думе- единици от българския език устно изпитва-
части на нение но употребява междуметия и тие, и от изучавания чужд език. не, за индиви-
речта. частици в речевата практика. части- Използва познанията за дуална работа
Частица Владее правописа на съюзи, ца езиковите единици и законо- и работа по
и меж- междуметия и частици. мерности при усвояването групи.
думетие на чуждия език.
117 24 Неизме- Уп- Разпознава междуметия съюз, Сравнява и осмисля езикови Оценки за
няеми раж- и частици в изречение. меж- единици от българския език устно изпитва-
части на нение Уместно употребява съюзи, думе- и от изучавания чужд език. не, за индиви-
речта. междуметия и частици в тие, Използва познанията за дуална работа
Частица речевата практика. Владее части- езиковите единици и законо- и работа по
и меж- правописа на съюзи, меж- ца мерности при усвояването групи.
думетие думетия и частици. на чуждия език.
118 24 Чове- Нови Различава в „Братчетата на Изразява впечатления, Оценки за
кът и зна- Гаврош“ словосъчетания, в чувства, настроения, мисли, индивидуално
другите. ния които поне една от думите е позиции по проблеми. участие в час
„Братче- употребена с пряко значе- и за работа по
тата на ние, а другата/другите – с групи.
Гаврош“ преносно, и обяснява значе-
(Христо нието им за изграждането на
Смирнен- смисъла на текста.
ски)
119 24 Човекът Уп- Различава в „Братчетата на Изразява впечатления, Оценки за
и другите. раж- Гаврош“ отклонения от оби- чувства, настроения, мисли, индивидуално
„Братче- нение чайния за българската реч позиции по проблеми. участие в час
тата на словоред и обяснява значе- и за работа по
Гаврош“ нието им за изграждането на групи.
(Христо смисъла на фразата и/или на
Смирнен- текста.
ски)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
120 24 КК Чо- Уп- Свързва примери за пробле- Изразява впечатления, Оценки за
векът и раж- ми и конфликти от изучава- чувства, настроения, мисли, индивидуална
другите. нение ни литературни текстове с позиции по проблеми. работа.
„Братче- лични идеи, за да обоснове
тата на собствена гледна точка.
Гаврош“
(Христо
Смирнен-
ски)
121 25 Неизме- Нови Разпознава съюз в изрече- съюз Сравнява и осмисля езикови Оценки за
няеми зна- ние. Уместно употребява единици от българския език и индивидуална
части на ния съюзи в речевата практика. от изучавания чужд език. Из- работа и работа
речта. Владее правописа на съюзи, ползва познанията за езиковите по групи.
Съюз междуметия и частици. единици и закономерности при
122 25 Неизме- Нови Разпознава съюз в изрече- съюз, Сравнява и осмисля езикови Оценки за
няеми зна- ние. Уместно употребява меж- единици от българския език и индивидуална
части на ния съюзи в речевата практика. думе- от изучавания чужд език. Из- работа и работа
речта. Владее правописа на съюзи, тие ползва познанията за езиковите по групи.
123 25 Контрол- Про- Оценки от контролна рабо-
на работа верка та.
(лит.) и
оцен-
ка
124 25 Човекът Нови Разпознава жанрови харак- Изразява впечатления, Оценки за
и други- зна- теристики на разказа, проя- чувства, настроения, мисли, индивидуално
те. „Се- ния вени в „Серафим“. Обяснява позиции по отделни пробле- участие в час
рафим“ значенията на характеристи- ми. и за работа по
119
(Йордан ка на герой в „Серафим“. групи.
Йовков)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
120
125 25 Човекът Нови Разпознава жанрови харак- Изразява впечатления, Оценки за
и други- зна- теристики на разказа, проя- чувства, настроения, мисли, индивидуално
те. „Се- ния вени в „Серафим“. Обяснява позиции по отделни пробле- участие в час
рафим“ значенията на характеристи- ми. и за работа по
(Йордан ка на герой в „Серафим“. групи.
Йовков)
126 26 Неизме- Нови Разпознава съюз в изрече- Оценки за индивидуално
няеми зна- ние. Уместно употребява участие в час и за работа по
части на ния съюзи в речевата практика. групи.
речта. Владее правописа на съюзи,
Съюз междуметия и частици.
127 26 Неизме- Нови Разпознава съюз в изрече- съюз, Сравнява и осмисля езикови Оценки за
няеми зна- ние. Уместно употребява меж- единици от българския език и индивидуална
части на ния съюзи в речевата практика. думе- от изучавания чужд език. Из- работа и работа
речта. Владее правописа на съюзи, тие ползва познанията за езиковите по групи.
и други- зна- „Серафим“ действията и чувства, настроения, мисли, индивидуално
те. „Се- ния разкриването на героите в позиции по отделни пробле- участие в час
рафим“ сюжета. Обяснява функци- ми. и за работа по
(Йордан ите на повествователя за групи.
Йовков) изобразяването на човека и
света в „Серафим“.
129 26 КК Чо- Уп- Свързва примери за пробле- Изразява впечатления, Оценки за
векът и раж- ми и конфликти от изучава- чувства, настроения, мисли, индивидуално
другите. нение ни литературни текстове с позиции по отделни пробле- участие в час
„Сера- лични идеи, за да обоснове ми. и за работа по
фим“ собствена гледна точка. групи.
(Йордан
Йовков)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
130 26 КК Чо- Уп- Определя начини, по които Изразява впечатления, Оценки за
векът и раж- (откъс от) изучаван худо- чувства, настроения, мисли, индивидуално
другите. нение жествен текст утвърждава позиции по отделни пробле- участие в час
„Сера- своите идеи и ценности ми. и за работа по
фим“ и/или отрича други, и се групи.
(Йордан обосновава чрез примери от
Йовков) художествения изказ.
131 27 Думите Об- Разпознава и образува Оценки за
като обще- формите за всички времена. индивидуална
части на ние Уместно употребява форми работа и работа
речта за различни времена съобраз- по групи.
но ситуацията на общуване.
Разпознава и използва умест-
но различните части на речта.
132 27 Думите Об- Разпознава и образува Оценки за
като обще- формите за всички времена. индивидуална
части на ние Уместно употребява форми работа и работа
речта за различни времена съобраз- по групи.
но ситуацията на общуване.
Разпознава и използва умест-
но различните части на речта.
133 27 Човекът Уп- Съпоставя мястото на инди- Планира работата си с по- Оценки за
и други- раж- вида в различни общности в мощта на различни видове индивидуално
те. „Се- нение съвременността (семейството, справочни материали. Изра- участие в час
рафим“ неформални и формални групи), зява впечатления, чувства, и за работа по
(Йордан идентифицира (потенциални) настроения, мисли, позиции групи.
Йовков) конфликти между тях и обосно- по проблеми с помощта на
вава своя позиция по проблема различни езици – вербален,
за предотвратяването или за раз- визуален (в т.ч. и изобрази-
решаването им. Свързва приме- телен), музикален.
ри за проблеми и конфликти от
121
изучавани литературни текстове
с лични идеи, за да обоснове
1 2 3 4 5 6 7 8 9
122
и дру- зна- откъса от „Автобиография“ чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из ния действията и развитието на позиции по отделни пробле- участие в час
„Автоби- героите в сюжета. ми. и за работа по
ография“ групи.
(Бра-
нислав
Нушич):
„Урок по
геогра-
фия“
135 27 Човекът Нови Обяснява функциите на Изразява впечатления, Оценки за
и дру- зна- повествователя за изобра- чувства, настроения, мисли, индивидуална
гите. Из ния зяването на човека и света в позиции по отделни пробле- работа и работа
„Автоби- откъса от „Автобиография“. ми. по групи.
ография“
(Бра-
нислав
Нушич):
„Урок по
геогра-
фия“
136 28 Еднород- Нови Разпознава еднородни едно- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
ни части зна- части в простото изречение. родни единици от българския език индивидуална
ния Прилага пунктуационните части и от изучавания чужд език. работа и работа
правила при употреба на Използва познанията за по групи.
еднородни части. Уместно езиковите единици и законо-
използва еднородни части. мерности при усвояването
на чуждия език.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
137 28 Еднород- Нови Разпознава еднородни едно- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
ни части зна- части в простото изречение. родни единици от българския език индивидуална
ния Прилага пунктуационните части и от изучавания чужд език. работа и работа
правила при употреба на Използва познанията за по групи.
еднородни части. Уместно езиковите единици и законо-
използва еднородни части. мерности при усвояването
на чуждия език.
и дру- зна- характеристика на герой в чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из ния откъса от „Автобиография“. позиции по отделни пробле- участие в час
„Автоби- ми. и за работа по
ография“ групи.
(Бра-
нислав
Нушич):
„Урок по
геогра-
фия“
139 28 КК Уп- Създава в писмена форма Изразява впечатления, Оценки за
Човекът раж- сбит преразказ с цел да ин- чувства, настроения, мисли, индивидуално
и дру- нение формира някого, който няма позиции по отделни пробле- участие в час
гите. Из достъп до текста, за сюже- ми. и за работа по
„Автоби- та и за героите на текста. групи.
ография“ Спазва книжовни езикови
(Бра- правила.
нислав
Нушич):
„Урок по
геогра-
фия“
123
1 2 3 4 5 6 7 8 9
124
140 28 Човекът Уп- Определя начини, по които Изразява впечатления, Оценки за
и дру- раж- (откъс от) художествен чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из нение текст въздейства естетиче- позиции по отделни пробле- участие в час
„Автоби- ски, и се обосновава чрез ми. и за работа по
ография“ примери от художествения групи.
(Бра- изказ.
нислав
Нушич):
„Урок по
геогра-
фия“
141 29 Еднород- Уп- Разпознава еднородни едно- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
ни части раж- части в простото изречение. родни единици от българския език и устно изпитва-
нение Прилага пунктуационните части от изучавания чужд език. Из- не, за индиви-
правила при употреба на ползва познанията за езиковите дуална работа
еднородни части. Уместно единици и закономерности при и работа по
използва еднородни части. усвояването на чуждия език. групи.
142 29 Еднород- Уп- Разпознава еднородни едно- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
ни части раж- части в простото изречение. родни единици от българския език и устно изпитва-
нение Прилага пунктуационните части от изучавания чужд език. Из- не, за индиви-
правила при употреба на ползва познанията за езиковите дуална работа
еднородни части. Уместно единици и закономерности при и работа по
използва еднородни части. усвояването на чуждия език. групи.
и дру- раж- (откъс от) изучаван худо- чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из нение жествен текст утвърждава позиции по отделни пробле- участие в час
„Автоби- своите идеи и ценности ми. и за работа по
ография“ и/или отрича други, и се групи.
(Бранислав обосновава чрез примери от
Нушич): художествения изказ.
„Урок по
география“
1 2 3 4 5 6 7 8 9
144 29 Класна Про- Оценки от класна работа.
работа верка
№2 и
оцен-
ка
145 29 Класна Про- Оценки от класна работа.
работа верка
№2 и
оцен-
ка
146 30 Сложно Нови Разпознава съчинителните съчи- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
съчинено зна- връзки в сложното изре- ни- единици от българския език индивидуална
изрече- ния чение. Правилно оформя телна и от изучавания чужд език. работа и работа
ние пунктуационно и използва връз- Използва познанията за по групи.
уместно сложни съчинени ка, езиковите единици и законо-
изречения в текст. безсъ- мерности при усвояването
юзно на чуждия език.
свърз-
ване,
съ-
юзно
свърз-
ване,
слож-
но
съчи-
нено
изре-
чение
125
1 2 3 4 5 6 7 8 9
126
147 30 Сложно Нови Разпознава съчинителните съчи- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
съчинено зна- връзки в сложното изре- ни- единици от българския език индивидуална
изрече- ния чение. Правилно оформя телна и от изучавания чужд език. работа и работа
ние пунктуационно и използва връзка, Използва познанията за по групи.
уместно сложни съчинени безсъ- езиковите единици и законо-
изречения в текст. юзно мерности при усвояването
свърз- на чуждия език.
ване,
съюзно
свърз-
ване,
сложно
съчи-
нено
изрече-
ние
148 30 Човекът Нови Различава и тълкува в част Изразява впечатления, Оценки за
и дру- зна- XXI от „Малкият принц“ чувства, настроения, мисли, индивидуална
гите. Из ния действията и развитието на позиции по отделни пробле- работа и работа
„Малкият героите в сюжета. ми. по групи.
принц“
(Екзюпе-
ри): част
XXI
149 30 Човекът Нови Обяснява мотивацията на ге- Изразява впечатления, Оценки за
и дру- зна- рой в част XXI от „Малкият чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из ния принц“. Обяснява функци- позиции по отделни пробле- участие в час
„Малкият ите на повествователя за ми. и за работа по
принц“ изобразяването на човека и групи.
(Екзюпе- света в „Малкият принц“.
ри): част
XXI
1 2 3 4 5 6 7 8 9
150 30 Поправка Уп- Оценки от уст-
на класна раж- но изпитване.
работа нение
151 31 Сложно Уп- Разпознава съчинителните съчи- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
съчинено раж- връзки в сложното изре- ни- единици от българския език устно изпитва-
изрече- нение чение. Правилно оформя телна и от изучавания чужд език. не, за индиви-
ние пунктуационно и използва връзка, Използва познанията за дуална работа
уместно сложни съчинени безсъ- езиковите единици и законо- и работа по
изречения в текст. юзно мерности при усвояването групи.
ване,
съюзно
свърз-
ване,
сложно
съчи-
нено
изрече-
ние
127
1 2 3 4 5 6 7 8 9
128
152 31 Сложно Уп- Разпознава съчинителните съчи- Сравнява и осмисля езикови Оценки за
съчинено раж- връзки в сложното изре- ни- единици от българския език устно изпитва-
изрече- нение чение. Правилно оформя телна и от изучавания чужд език. не, за индиви-
ние пунктуационно и използва връзка, Използва познанията за дуална работа
уместно сложни съчинени безсъ- езиковите единици и законо- и работа по
изречения в текст. юзно мерности при усвояването групи.
ване,
съюзно
свърз-
ване,
сложно
съчи-
нено
изрече-
ние
153 31 Човекът и Нови Обяснява функциите на Изразява впечатления, Оценки за
другите. Из зна- пейзажа за изобразяването чувства, настроения, мисли, индивидуално
„Малкият ния на човека и света в част XXI позиции по отделни пробле- участие в час
принц“ от „Малкият принц“. ми. и за работа по
(Екзюпе- групи.
ри): част
XXI
154 31 КК Чове- Уп- Създава в устна форма опи- Изразява впечатления, Оценки за
кът и дру- раж- сание на пейзаж в художест- чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из нение вен текст с цел да: изрази позиции по отделни пробле- участие в час
„Малкият естетическата си представа ми. и за работа по
принц“ за описваните елементи; групи.
(Екзюпе- предизвика у слушателя
ри): част естетическо преживяване от
XXI художественото описание.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
и дру- раж- (откъс от) художествен чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из нение текст въздейства естетиче- позиции по отделни пробле- участие в час
„Малкият ски, и се обосновава чрез ми. и за работа по
принц“ примери от художествения групи.
(Екзюпе- изказ.
ри): част
XXI
156 32 Съчи- Об- Разпознава съчинителните Сравнява и осмисля езикови Оценки за
нително обще- връзки в простото и в слож- единици от българския език индивидуална
свързва- ние ното изречение. Правилно и от изучавания чужд език. работа и работа
не оформя пунктуационно и Използва познанията за по групи.
използва уместно еднородни езиковите единици и законо-
части и сложни съчинени мерности при усвояването
изречения в текст. на чуждия език.
157 32 Съчи- Об- Разпознава съчинителните Сравнява и осмисля езикови Оценки за
нително обще- връзки в простото и в слож- единици от българския език индивидуална

свързва- ние ното изречение. Правилно и от изучавания чужд език. работа и работа
не оформя пунктуационно и Използва познанията за по групи.
използва уместно еднородни езиковите единици и законо-
части и сложни съчинени мерности при усвояването
изречения в текст. на чуждия език.
и дру- раж- (откъс от) изучаван худо- чувства, настроения, мисли, индивидуално
гите. Из нение жествен текст утвърждава позиции по отделни пробле- участие в час
„Малкият своите идеи и ценности ми. и за работа по
принц“ и/или отрича други, и се групи.
(Екзюпе- обосновава чрез примери от
ри): част художествения изказ.
XXI
129
1 2 3 4 5 6 7 8 9
130
159 32 Човекът Об- Свързва примери за проблеми Изразява впечатления, Оценки за
и другите обще- и конфликти от изучавани чувства, настроения, мисли, индивидуално
ние литературни текстове с лични позиции по отделни пробле- участие в час.
идеи, за да обоснове собствена ми.
гледна точка. Разпознава по от-
къс от изучавано произведение
неговия автор и (заглавието на)
самото произведение. Свързва
имена на герои от изучава-
но произведение с името на
неговия автор и със заглавието
на произведението. Свързва
изучавано произведение с име-
то на автора, с жанра и с имена
на герои от произведението и с
интерпретирани в него мотиви.
160 32 Човекът Об- Свързва примери за проблеми Изразява впечатления, Оценки за
и другите обще- и конфликти от изучавани чувства, настроения, мисли, индивидуално
ние литературни текстове с лични позиции по отделни пробле- участие в час.
идеи, за да обоснове собствена ми.
гледна точка. Разпознава по от-
къс от изучавано произведение
неговия автор и (заглавието на)
самото произведение. Свързва
имена на герои от изучава-
но произведение с името на
неговия автор и със заглавието
на произведението. Свързва
изучавано произведение с име-
то на автора, с жанра и с имена
на герои от произведението и с
интерпретирани в него мотиви.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
161 33 Годишен Пре-
преговор говор
167 34 Резерв на
учителя
учителя
учителя
170 34 Ана-
лиз на
постиг-
натото и
указания
за подго-
товка за
7. клас
през ва-
канцията
131
проф. дфн Албена Владимирова Хранова
Любов Игнатова Шишкова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС
Редактор Любов Шишкова

Художник на корицата Лало Николов
Графичен дизайн Бояна Павлова
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева
ISBN 978–954–01–3481–9
Българска. Издание I. Формат 70х100/16. Печ. коли 8,25. Изд. коли 10,69.
Код 40602101143.
Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

Албена Хранова • Любов Шишкова
КНИГА ЗА КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

УЧИТЕЛЯ
Албена Хранова
Любов Шишкова ЛИТЕРАТУРА
www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
ISBN 978-954-01-3481-9
Цена 9,00 лв.

KU Lit 6kl Prosveta

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

KU Lit 6kl Prosveta

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Албена Хранова • Любов Шишкова

Цена 9,00 лв.

I. СТРУКТУРА И РУБРИКИ НА УЧЕБНИКА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА

Новият учебник по литература на издателство „Просвета – София“ с автори

Това е основната урочна рубрика на учебника, насочена към изискваните от

Рубриката отговаря на рефренното и системно изискване на програмата за

Рубриката е насочена преди всичко към осъществяване на устни дискусии в

В тази рубрика с кратки, синтетични и схематични формулировки са изреде-

Рубриката е изцяло свързана с дейностите по междупредметните връзки,

1. ТЕТРАДКА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС, АЛБЕНА ХРАНОВА

2. „ТЕКСТОВЕ И ТЕСТОВЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 6. КЛАС ПО НО-

1. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ ЗА ПРЕГОВОР В УЧЕБНИКА*

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА ПРЕГОВОР КЪМ ДЯЛ I

1. Какви мисли и чувства внушава на читателя стихотворението „Ху-

1. Какви мисли и чувства внушава на читателя разказът „Косачи“ на

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА ПРЕГОВОР КЪМ ДЯЛ III

1. Какви са основните проблеми и конфликти в българското общество

„ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО“, ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ:

3. ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ В „ТЕКСТОВЕ И ТЕСТОВЕ ПО ЛИ-

„ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО“, ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ:

Входно ниво по БЕЛ за 6. клас Вариант 1

Прочетете текста и отговорете на въпросите, поставени към него (1. –

Водораслите са широко разпространени по цялото земно кълбо. Те населяват не

1. Кое е най-подходящото заглавие за текста?

2. Кой от изброените видове водорасли НЕ съществува?

3. Кое от твърденията НЕ е вярно според текста?

2. Книга за учителя по литература за 6. клас – А. Хранова и др. 17

5. В кой от отговорите е допусната правописна грешка?

6. В кой от отговорите НЕ е допусната правописна грешка?

7. В кое от изреченията високо е наречие?

8. Коя от думите е с представка?

9. В кой от отговорите има глагол в минало свършено време?

10. Коя от думите се мени по род?

11. В кой от отговорите думите са синоними?

12. В кое от изреченията е допусната грешка при членуването?

13. Какво НЕ означава думата мит?

14. На кого от гръцките богове Зевс НЕ е баща?

16. Коя от изброените черти НЕ е характерна за фолклорните вълшеб-

17. За кое от изучените в 5. клас произведения се отнася изречението:

18. От коя от изучените в 5. клас творби е откъсът: „Току-що се беше

19. В кой от редовете произведение и автор са свързани правилно?

20. В кой от редовете герой и произведение са свързани правилно?

21. Отговорете с 2 – 3 изречения на въпроса: „Защо двете девойки от

Име: ..................................................... Клас: ........ Номер: ......... Вариант: ........

Начин за отбелязване на правилните отговори:

* Този лист е за учителя – направете си шаблон за проверка, като копирате

Брой точки Оценка

Примерен отговор на задача 21: Двете момичета живеят в общо семей-

Прочетете текста и отговорете на въпросите, поставени към него (1. –

Всяка стопанка се стреми масата, която тя подрежда, да изглежда красива.

1. Кое е най-подходящото заглавие за текста?

2. Кой от отговорите НЕ съдържа синоними, употребени в текста?

3. От какво според текста НЕ зависи декорирането на масата?

5. В кой от отговорите е допусната правописна грешка?

6. В кой от отговорите е допусната правописна грешка?

7. В кое от изреченията късно НЕ е наречие?

8. Коя от думите НЕ е с представка?

9. В кой от отговорите има глагол в минало несвършено време?

10. Коя от думите се мени по род?

11. В кой от отговорите думите са антоними?

12. В кое от изреченията е допусната грешка при членуването?

13. Какво стои в началото на света според древните гърци?

14. По какво българската фолклорна легенда „Господ и дяволът пра-

16. Защо младият принц Ром от „Легенда за рома“ е обречен на самота?