МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА НА УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

X клас – ЗП

Методически насоки за реализация

Клас X

Урок за нови знания, съпоставка на две лирически

Вид на урока
произведения от Иван Вазов

Времетраене Блок часове – 2x40 минути

Образът на нова България и темата за българското в „Линее

Тема на урока
нашто поколенье“ и „Елате ни вижте“.

Място на
Кабинет по български език и литература
провеждане

Учебници по литература - издателство „Просвета“, „Булвест“,

Ресурси
„Анубис“; университетски записки.

Обогатяване познанията на учениците за творчеството на Иван

Вазов (в частност – гражданските произведения), както и нови
знания за заложените в учебната програма творби – „Линее
Цел на урока
нашто поколенье“ и „Елате ни вижте“. Умения за съпоставка на
мотивите в творбите и поглед върху актуалността на тематиката
днес.

Съчетани методи на дискусия, беседа, наблюдение. (Понякога и

Методи
работа по групи.)

Ход на урока: Организация на работата: Учениците са настанени по двама на чин;

попълване на учебния материал в дневника, отбелязване на отсъствията. Припомняме
и едновременно обобщаваме накратко взетия материал от предните часове за
„Епопея на забравените“ от Вазов като задавам въпроси:
Увод:Какво запомнихте за „Епопея на забравените?“, Защо Вазов е избрал това
заглавие?, „Според вас творбата звучи ли актуално днес и защо?“...
Следва кратък преход към новата тема:
I. Както знаете, темата за съдбата на Родината е лична драма за твореца.
Следосвобожденската действителност го тревожи, поради бързо променящите се
ценности в нравствения свят на българина. Знаете - Вазов твори преди и след
Освобождението. В творчеството си описва и сравнява впечатления от видяното,
опитва се да отрази и оцени състоянието и перспективите на новоосвободеното
Отечество.
1. Записвам заглавието на дъската и едновременно го диктувам на класа.
2. Записваме първа точка от плана – 1. „Линее нашто поколенье“.
Прочитам стихотворението и оставям 1 мин. да се огледа текста за
евентуални въпроси по значението на неясна дума, ако има такава.
Следва още един прочит от ученик по желание. (При нужда се прочита
и трети път, за да се запознаят добре с текста или оставям по 1-2 мин.
за самостоятелен прочит.)
3. Записвам и диктувам: А) творческа история – написана е 1883г.,
включена в стихосбирката „Поля и гори“ от 1884г.
Б) записваме жанр – гражданска елегия. След това поставям начало на
дискусията, чрез въвеждащи въпроси: „Какво означава заглавието?, За
какво линее поколението, народа?“
Оставям 5-6 мин. за споделяне на различни мнения, които всъщност се
припокриват в повечето случаи и посочвам даден ученик (или по
желание), който прави обобщение – хората са изоставили
възрожденския идеал; нямат амбиция, вдъхновение, надежда за
бъдещето; не намират посока в живота. След като се уверявам, че
всички са разбрали основния смисъл на творбата, респективно на
заглавието, преминавам към следващ въпрос:
4. „Каква роля играе Вазов в „Линее нашто поколенье“? И от какво съдим
за това?“. Целта е да насоча класа към композицията на
произведението.
Някои отговарят, че е дистанциран, но осъжда, хули народа за
неориентираността му, за загубената посока; други споделят, че той се
явява като духовен водач, който да ги извади от хаоса и забравата, да
се намери правилният път. Получава се известен спор, който се
обединява около идеята, че ролята на Вазов е двойствена. Записваме:
В)композиция. Аз обобщавам, че и двете страни са правилни и в
композиционно отношение ще разделим творбата на 3 части:
- първите 2 строфи той е един от тях, защото използва лично
местоимение „НИЕ“, „СВОЕТО ПОКОЛЕНИЕ“
- в 3-та и 4-та строфа обръщението се променя в ти – форма, а тонът е
осъдителен, гневен, тревожен.
- последните 2 строфи – конкретно обръщение към Бог след чувство на
безсилие.
5. Записваме следваща подточка
Г) образът на нова България. Питам „Защо поетът ги нарича „племе“?“,
„Има ли разлика между „племе“ и „народ“?“, „Липсва ли им нещо, ако
да – какво?“. Отговорите отново са единодушни, че има разлика,
идваща от там, че „племето“ е загубило, забравило общонационалния
идеал, не са сплотени и обединени. Част от класа смятат, че липсват
борбеност и ценности, за да има „народ“.
Следващият въпрос, ориентиран към средните 2 строфи от текста, е:
„Изяснихме връзката „племе – народ“, нека да помислим за
следващото отношение „племе – народ - поколение“. „Какъв смисъл
залага Вазов в това продължение на образа на народа?“. Тук класът се
затруднява, но някои изразяват мнение, че следващите поколения
могат да са различни, да преодолеят неосъзнатия идеал за бъдещето и
да се обединят в „народ“. Дискусията се задълбочава с изразяване на
 мнение, че днес нещата не са се развили особено и че отново сме
разединени, с безсмислени ценности и неясни идеали.
Преминаваме към финалната композиционна част – 3-та и 4-та строфа.
Въвеждам чрез въпроса „Кога може да бъде постигнат този идеал?“.
Целта е учениците да обобщят творбата до тук – когато племето се
развие в народ, т.е. да се обедини, да осъзнае миналото си и езика си.
6. „Какво се случва накрая, има ли нещо различно? Какво е то?, Осъзнава
ли се нова България?“. Идеята е да разберат отношението на
лирическия аз към народа – раздвоението, проявено още от началото
на урока. Лесно откриваема е конкретиката – молитвата като апел за
висша подкрепа, защото лирическият говорител усеща безсилие,
безнадеждност и само по-висша сила може да помогне.
7. Правя обобщение в края на часа, което се записва в тетрадките:
„В тази творба надделява скептичността и безнадеждността за
българското, както и неспособността на новото поколение да
разпознава ценностите на битието си. Акцент се поставя върху липсата
на обща посока, идеал, от което поетът е съкрушен и разочарован.
II. Правя логически преход към второто стихотворение – „Елате ни вижте!“:
Следващото произведение, което разглежда загубата на ценности и
деформирания възрожденски идеал е елегията „Елате ни вижте!“.
1. Записвам заглавието на творбата като втора точка от плана и
едновременно го диктувам на класа, както и че е част от стихосбирка
“Скитнишки песни“, 1899. Прочитам и това произведение и оставям 1
мин., за да се огледа и за задаване на евентуални въпроси. Прочита се
втори път от ученик и продължаваме дискусията. Записваме подточка
2. А)„Как се изобразява българското ежедневие?“ и „Какво се цели с
образа на новия стар български бит?“ - насочвам към целта на
произведението. Идеята е да помислят за реалистичната картина, която
е представена трагично, както и да се обърне внимание на статуквото,
 което трябва да се промени към старите, забравените
предосвобожденски идеали.
3. Насочвам към „Линее нашто поколенье“ за сравнение – „Какъв е
лирическият човек тук, има ли разлика от другия текст?“. Учениците
трябва да открият общото, че азът е отново в ролята на съдник, както и
лично възмущение, че няма промяна в следосвобожденските ценности
и идеали.
4. Питам „Към кого е предназначен призивът „Елате ни вижте!“, „Какви
прослойки са представени в текста?“. Тъй като е разгърната опозицията
„богат – беден“, учениците разсъждават за коя прослойка е апелът.
Стига се до заключението, че обръщението е към богатите,
властимащите, които са духовно принизени. Правим паралел на
образите на богатите и бедните чрез цитати, за да се наблегне на
непреодолимата пропаст и разделеност между тях, да се открие
необходимостта богатите да се замислят върху проблема на своите
сънародници, да се стопи голямата разлика в стандарта на живот.
5. Материалната нищета и оскотяването на човека са представени най-
добре в първите 6 строфи, затова разделяме творбата на 2 смислови
части. Записвам и диктувам подточка Б) първа смислова част.
Продължаваме да търсим сравнение – „Каква е ролята на поета в тази
част, и каква беше в „Линее нашто поколенье“?“. Учениците трябва да
открият, че лирическият говорител е просто наблюдател, който описва
заобикалящата го реалност – топосите („кръчми“, „хижи“, „селско
бедно жилище“ – като символ на социалното страдание), образите на
българина и Родината – обобщени чрез бедността. „Какво бихме могли
да кажем за българина, за неговото съществуване?“ – класът
разсъждава върху образа на бита - представен утопично: по-лек, по-
добър и различен, с повече права, възможности, но се получава друго –
поетът е свидетел на „плачевни“, „покъртителни“ картини, „смрад“,
„тъмничен въздух“, „дрипи“ и „гноища“, а не на последно място глад,
 болести и смърт. Изобщо съдбата на страдащите е робство, тежък труд,
„пот непрестанни“, „скот“.
6. В) Записваме „Какъв е смисълът на апела, с който завършва всяка
строфа - „Елате ни вижте!“? Учениците трябва да разберат, че до края
на смисловата част рефренът звучи като болка, съчувствие към
страдащите и отчаяние.
7. Обръщаме внимание към последните две строфи и записваме
подточка Г)втора смислова част. Задавам въпрос: „Как звучи азът в тази
част? Има ли нещо различно или не?“. Трябва да се направи сравнение
с първа смислова част, а и с „Линее нашто поколоенье“ – лирическият
говорител се идентирифицира със социалните низини, за разлика от
предната част, но пък същото прави и в началото на другата
разглеждана творба. Тази теза се подкрепя с цитати от текста –
например „към нас приближете“ и т.н.. Последната строфа е
провокация към съвестта на апатичните властимащи и отново е пример
за съпреживяването на лирическия аз.
8. Последна подточка записваме - Д)финал. Учениците трябва да обобщят
произведението – иронично показва гражданския си протест и заявява
ясна човешка позиция.
III. Заключение:
Записваме трета точка „Извод“ и обединяваме позициите на двата текста.
Обобщаваме и даваме отговор на основната тема за българското и за образа на
нова България. И в двете се открива отчаянието и уплахата на поета за
българската действителност и образа на млада България. Той (Вазов) изгражда
тези образи като разглежда и анализира своето съвремие в различните му
аспекти и дава примери чрез бита, следосвобожденския мироглед и тогавашното
социално разделение.
Вазов ипитва гняв, отчаяние, безнадеждност от повсеместната бездуховност и
загубените ценности. Според него младите българи имат нужда от завет, от
някакво послание, което да се предаде на съвременниците и да се съхрани,
 както личности като Ботев и Левски са направили.
За поета промяната е от първостепенно значение и затова не спестява нищо в
двете творби, а и това е начин да внуши на читателите реалността, която сам
вижда. Тези произведения са провокация към българите – да им покаже пътя
към истинската свобода и новия, по-добър живот.

IV. Вътрешнопредметни връзки: Урокът е свързан с учебния материал от 10.

клас – „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, който припокрива
апела за обединение към общ идеал, запазване на езика като ценност и
развитието му, респективно развитието на племето в народ.

V. Междупредметни връзки: Материалът е свързан с историческото минало на

България, затова може да се направи препратка към учебния предмет „История и
цивилизация“, където Освобождението и следосвобожденската епоха са
разглеждани още по-конкретно и с неоспорима фактология. Тъй като доста
малка част от хората са били образовани, е било необходимо разкриване на
български училища, развитие на различни печатни издания и др.,за които
свидетелстват историческите източници.

VI. Очаквани резултати: Учениците се запознават с гражданските поетични

творби на Иван Вазов и обогатяват знанията си за начина му на писане и за
творчеството му. Могат да разсъждават и изказват свои мнения, подкепени с логични
аргументи. Могат да дават цитати, съобразени с тезата. Обогатяват речниковия си
запас. Показват умения за сравнения, анализ, разпознаване на литературни фигури и
тропи, както и защитаване на тезата си в дискусия.

VII. Обратна връзка: Учениците получават позитивни нагласи и практики:

 възможност да разсъждават самостоятелно
 умения да отстояват тезата си
 възможност да реагират толерантно, спрямо чуждото мнение
 придобиване на допълнителни познания или мнения от съучениците
 умения да търсят логиката в нещата
 умения да подреждат изказването си логично и последователно