НОРМИ НА БЪЛГАРСКИЯ

КНИЖОВЕН ЕЗИК
ПРАВОПИСНА НОРМА

Правопис на частицата “не”.

А) пишем “не” винаги отделно от глаголите:
играя – не играя; мога - не мога; знам – не знам.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: глаголите, които съдържат “не” в основата си:
ненавиждам, недовиждам, недоумявам, недоглеждам, недояждам.
Б) пишем “не” винаги отделно от деепричастията:
скачайки – не скачайки; учейки – не учейки; пеейки – не пеейки.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: деепричастия, които съдържат “не” в основата си:
ненавиждайки, недовиждайки, недоумявайки, недоглеждайки.
В) пишем “не” отделно от минали деятелни причастия
(завършващи на л: живеел, живял) когато са в ролята на
сказуемо в изречението:
Те не живеели добре.
ПРАВОПИСНА НОРМА

Г) винаги пишем слято отрицателната частица “не” при:

- съществителни имена: щастие – нещастие;
- прилагателни имена: щастлив – нещастен;
- сегашни деятелни причастия (съдържащи “-щ”):
незнаещ, неможещ, нежелаещ;
- останалите причастия, които изпълняват службата на
определение: недочетената книга, неразцъфналата роза;
- ако с “не” се образува нова дума: негодувам, небивалица,
небрежен, неведение, невъзмутим, незабавно, нехаен.
ПРАВОПИСНА НОРМА
ПРОМЕНЛИВО “Я”
А) пишем “Я”:
- в едносрични думи: бял, сняг, бряг, цял;
- под ударение, пред твърда сричка (съдържаща А, Ъ, О, У):
мляко, вярно, сянка, вятър.
Б) пишем “Е”:
- пред мека сричка (съдържаща Е, И, Ж, Ч, Ш, Щ, Й)
бЕли, сЕнки, вЕрни, снЕжни, млЕчни, грЕшни.
- без ударение, пред твърда сричка: белота, млека.
ПРАВОПИСНА НОРМА

Правопис на съчетанията –иа/-еа и –ея/-ея

в думи от чужд произход.
В средисловие пишем –иа/-еа:
италиАнски, месиАнски, териториАлен.
В краесловие пишем –ея/-ея:
ИталиЯ, месиЯ, териториЯ.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: плеЯда, софиЯнец,
христиЯнин.
 ПРАВОПИСНА НОРМА
Правопис на прилагателни имена,образувани от
съществителни собствени имена:
1. Когато прилагателното име се образува с помощта на наставки
–ОВ, -ЕВ, винаги го пишем с главна буква: Ботева поезия, Алеков фейлетон.
Ако прилагателното се образува от собствено име и фамилия или от
съчетанието на приложение (чичо, бай, хаджи, отец, поп) и собствено име,
пишем и двете с главни букви, полуслято (с дефис):
Христо-Ботевата поезия, Хаджи-Генчовото училище.
2. Когато сложното прилагателно се образува с наставка –СК, винаги
пишем с малка буква и слято: алековски, вазовски.
Ако прилагателното се образува от собствено име и фамилия или от
съчетанието на приложение (чичо, бай, хаджи, отец, поп), пишем с малка
буква и слято: алекоконстантиновски смях, попкръстьовско
предателство.
ПРАВОПИСНА НОРМА
Правопис на сложни прилагателни имена с първа
част числително име
Винаги пишем слято, когато числителното е от 1 до 19
включително или съдържащо “десет”, “сто”, “хиляда”:
едногодишен, десетдневен, сточасов, хилядолетен.
Винаги пишем разделно, когато числителното име е дву-
или трицифрено число: двадесет и пет метров,
тридесет и пет тонен.
Полуслято пишем винаги , когато числителното е
изразено с цифра: 12-годишен, 3-тонен, 5-вековен.
ПРАВОПИСНА НОРМА
Правопис на съставни названия
1.Когато втората част на названието е собствено име, пишем и двете части с
главна буква: Велико Търново, Бели Осъм.
2.Когато втората част на названието е съществително нарицателно име,
пишем първата част с главна, а втората част с малка буква: Горна баня,
Нови пазар.
3. Ако към географско име се добави още една съставка, изписването е
отново разделно, но с две главни букви: Голям Мечи връх, Горна Бела
речка.
4. Първата буква в названията на институции, значими събития и епохи,
както и думите ден и дворец, когато означават названия на индивидуални
обекти, се пишат с главна буква: Министерство на труда, Балканска
война, Ренесанс, Ден на народните будители, Дворец на децата.
ГРАМАТИЧНА НОРМА

Членуване на имената от мъжки род единствено число

Винаги пишем пълен член (-ът/-ят) когато в състава на
изречението думата изпълнява функцията на :
- подлог: Мъжът върви по улицата;
- определение на подлога: Младият мъж върви по улицата;
- част от съставното именно сказуемо – след спомагателен
глагол “съм” във всичките му форми: Той е шампионът.
Винаги след предлог пишем кратък член!
 ГРАМАТИЧНА НОРМА
Употреба на бройна форма при имената
1. Бройна форма (окончание –а/-я) ползваме при имената от
м.р.ед.ч., назоваващи предмети или животни, употребени след
числително бройно име или местоимение за количество (колко,
няколко, николко, толкова):пет прозореца.
ИЗКЛЮЧЕНИЕ: във възклицателни изречения употребяваме
множествено число: Колко прозорци!
2. При съществителни, назоваващи лица, няма бройна форма.
След числителни бройни и местоимения за количество
употребяваме форма за множествено число: колко ученици,
двама синове, няколко лекари, толкова студенти.
ГРАМАТИЧНА НОРМА
Употреба на падежни форми за лица при местоименията, според
службата им в изречението
1. Когато местоимението е подлог в изречението, употребяваме форма
за И.п.(кой, някой, никой, всеки):Кой идва?; Някой почука.; Никой не
дойде.; Всеки учи много.
2. Когато местоимението е пряко допълнение в изречението (свързва се
директно със сказуемото) употребяваме форма за В.п. (кого, някого,
никого, всекиго): Кого да попитам?; Има ли някого?; Няма никого.; Ще
повикам всекиго.; Търся някого.
3. Когато местоимението е непряко допълнение в изречението (свързва
се със сказуемото чрез предлог), употребяваме форма за Д.п. ( на кого,
на някого, на никого на всекиго): На кого да кажа?; Помагам на
всекиго.; Не моля никого.
ГРАМАТИЧНА НОРМА
Употреба на форма за учтивост
1. Употребяваме местоименията за 2 л. мн.ч. – лично и притежателно
(Вие, Ви, Вас, Ваш, Ваши), които пишем с главна буква.
2. Минало свършено деятелно причастие (завършващо на “л”) се
употребява в мн.ч.: Вие сте донесли документите.
3. Минало страдателно причастие (завършващо на “н” и “т”) се
съгласува с подлога по род и число: Г-не, Вие сте поканен.; Г-це, Вие
сте поканена.; Дами и господа, Вие сте поканени.
4.При сегашно деятелно причастие (завършващо на “щ”)
прилагателното и съществителното име също се съгласуват с подлога по
род и число: Господине, Вие учещ ли сте?; Г-це, Вие сте учеща.
ГРАМАТИЧНА НОРМА
Съгласуване
1. Сказуемото се съгласува по число с подлога.
Правилно: Ято щъркели прелетя над града.
Неправилно: Ято щъркели прелетяха над града.
2. Местоимението, което замества съществителното
име се съгласува с него граматически.
Правилно: Момичето се приближи и видяхме, че то е
красиво.
Неправилно: Момичето се приближи и видяхме, че тя е
красива.
ПУНКТУАЦИОННА НОРМА
Пунктуация при съчинителни съюзи
1. Винаги пишем запетая:
А) пред съюзите А, АЛА, АМА, НО, ОБАЧЕ;
Б) пред двойните съюзи ТУ-ТУ, ИЛИ-ИЛИ, ДАЛИ-ИЛИ,
НИТО-НИТО;
2. Не се пише запетая:
А) пред съюзите И и ИЛИ, ако са употребени еднократно;
Б) при два съюза И, ако единият свързва еднородни части
в простото изречение, а другият свързва две прости
изречения:
Децата и учителят спряха и се огледаха.
ПУНКТУАЦИОННА НОРМА

Пунктуация при подчинителни съюзи

1. Винаги пишем запетая пред съюзите:
АКО, ЧЕ, КАТО, ЗА ДА, ВЪПРЕКИ ЧЕ, МАКАР
ЧЕ.
2. Когато като е във функция на сравнение –не
пишем запетая.
3. Не пишем запетая пред подчинителен съюз ДА,
ако е употребен еднократно и не е със значение
на ЗА ДА.
ПУНКТУАЦИОННА НОРМА
Пунктуация при съюзни думи местоимения,
които служат за връзка между прости изречения
1. Пишем запетая пред относителните местоимения:
който, която, което, които, чийто, чиято, чието,
чиито, какъвто, каквато, каквото, каквито,
колкото, защото, когато, както, където.
2. Не пишем запетая пред въпросителните
местоимения: кой, коя, кое, кои, чий, чия, чие, чии,
какъв, каква, какво, какви, колко, как, кога, защо,
къде.
ПУНКТУАЦИОННА НОРМА
Пунктуация при обособени части
1.Обособени определения (поясняват подлога) се отделят със запетаи
и когато се обособяват, и когато са превърнати в подчинени
изречения. Често бособените определения започват с нелична
глаголна форма (на –щ, -л,-н или-т)
2. Обособени определения (поясняват сказуемото) се отделят със
запетаи и когато се обособяват, и когато са превърнати в
подчинени изречения, въведени чрез съюза КАТО. Често те
започват с деепричастна форма (на –айки, -ейки).
3. Ако в едно изречение има две обстоятелствени пояснения от един
и същи вид (за време, място, начин), като второто пояснява
първото. В този случай второто пояснение се огражда със запетаи.
 ПУНКТУАЦИОННА НОРМА
Пунктуация при вметнати думи и изрази
1. Отделяме със запетая: обръщения, междуметия и глаголни
изрази, означаващи:
- отношение към предмета на общуване: разбира се, да кажем,
изглежда, така да се каже;
- противопоставяне: напротив, обратно, от една страна, от
друга страна.
2. Не се отделят със запетая въвеждащи думи и изрази от типа:
наистина, например, обаче, за жалост, вероятно, сигурно,
навярно, по всяка вероятност, според мен, сякаш, като че ли,
несъмнено.
ПУНКТУАЦИОННА НОРМА
Пунктуация на сложните изречения
1.Пунктуация при сложни съставни изречения.
Когато подчиненото изречение се намира между частите на главното, се
огражда от двете страни със запетаи: На хълма, който се вижда от моя
прозорец, има сняг.
Когато подчиненото изречение се намира в началото на сложното,
винаги се отделя със запетая: Ако искаш, остани у нас.
2. Пунктуация при сложни смесени изречения.
А) спазваме правилата за употреба на съчинителни и подчинителни съюзи.
Б) не пишем запетая, ако пред съюзите или съюзните думи, изискващи
запетая има частица “не” или уточняващо наречие (именно, особено,
точно, тъкмо, чак, само, едва, даже и др.).
ЛЕКСИКАЛНА НОРМА
1.Лексикалната норма е система от правила за употреба на
думите в речта в съответствие с:
- речниковото им значение;
- контекста, в който са употребени;
- съчетаемостта им с други думи в речта.
2. Лексикалната грешка е свързана с:
-непознаване речниковото значение на думите;
-погрешно съчетаване на думите;
-неуместна за контекста употреба;
-ненужни повторения.
ЛЕКСИКАЛНА НОРМА
Видове логически отношения между думите:
А) омоними – еднакъв звуков състав и различно значение;
Б) пароними - близки по звуков състав, но с различно
значение;
В) синоними – с различен звуков състав, но близки по
значение;
Г) антоними – различен звуков състав и противоположно
значение;
Д) родови и видови понятия.
ЛЕКСИКАЛНА НОРМА
 Видове лексика
 А) според наличието/отсъствието на емоционална
оценъчност:
 - неутрална лексика;
 - експресивна лексика.
 Б) според интензитета на употреба:
 - активна лексика;
 - пасивна лексика (архаизми, историзми,
диалектизми, дисфемизми, термини).
ЛЕКСИКАЛНА НОРМА
Фразеологизми
Фразеологизмите са устойчиви езикови единици, чрез които
назоваваме или характеризираме предмет, явление, ситуация. Чрез
тях изразяваме емоционално-оценъчното си отношение към
заобикалящия ни свят. Повечето фразеологизми представляват
кратки алегории – говорим за едно, а разбираме друго. Делят се на
два вида:
А) фразеологизми с универсално значение:
- с библейски произход;
- от старогръцката митология.
Б) фразеологизми с регионално значение – отразяват бита и нравите
на дадена етническа общност.
ЛЕКСИКАЛНА НОРМА
Художествени изразни средства
1.Тропи – изразни средства, които постигат въздействена сила на
речта, като променят смисловите апекти на думите и изразите,
задавайки така наречените преносни значения на словото:
метафора, метонимия, сравнение, олицетворение, алегория, символ,
хипербола, литота, епитет, синекдоха, перифраза, ирония, прадокс.
2. Фигури – синтактично обособени изрази,с помощта на които
авторът изгражда образ, мисъл, настроение. Те придават ритмичност
и изразителност на изказа: оксиморон, инверсия, градация,
реторичен въпрос, реторично обръщение, , антитеза, контраст,
повторение, тавтология, алитерация, асонанас, анжамбман,
апосиопеза.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!