Пунктуационни норми, правила и особености

Пунктуационните норми – представят система за употреба на препинателните знаци (както знаците за

край на изречение, така и знаците вътре в изречението).

ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ ПРОСТИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ

ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ:
Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и
изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др.
Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци- запетая, тире, скоби.

Пунктуация при обособените части:

1. Запетая се поставя след обособена част, която е в началото на изречението:

Син на един богат свищовски търговец, той беше зарязал тайно магазията на баща си… (Ив.В
азов);
Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот. ( Елин Пелин)
2. Запетая се поставя пред обособена част, която е в края на изречението:
На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже. ( Ив. Вазов);
Странджата му хвърли няколко погледа, пълни с чувство. ( Ив. Вазов);
Йоцо беше издъхнал, поздравявайки нова България. ( Ив. Вазов)
3. Обособена част се огражда със запетаи от двете страни, когато е в средата на изречението:
Тука Искърът, излязъл от скалистото гърло, се разлива широко… (Ив. Вазов);
Забележка:
Втората ограждаща запетая при обособена част може да бъде поставена пред съюза“и”:
От баирите се спущаха нови мъгли, гъсти, сиви, и се трупаха над селото. (Елин Пелин);
Тя усещаше тяхното бликане тук, по цялата си дължина, и си играеше в яза… (Й. Радичков);
Тогава аз пристъпих треперящ, примрял от срам, и сложих в скута и като на жертвеник всичката
иглика. ( Елин Пелин)
4. Обособената част се отделя с тире, когато трябва да се открои идейното внушение:
Откъм отсрещната гора се чу писък- жален, тревожен зов. ( Елин Пелин);
Тя – пролетта- дойде прекрасна. ( Н. Вапцаров);
5. Забелекжа:
не се пише запетая между неударен едносричен съюз и обособена част, изразена чрез причастие
или деепричастие:
Машината направи още един кръг и засилвайки бученето, се понесе над полето. ( Радичков)

ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ

Еднородните части поясняват по еднакъв начин определяемото, отговарят на един и същ въпрос и
изпълняват една и съща синтактична служба в изречението. Свързват се безсъюзно или чрез следните
съчинителни съюзи: и, а, ала, но, или, и-и, или-или, нито-нито, ( ни-ни), ту-ту, както-така и, не само-но и
и др.

1. Безсъюзно свързаните еднородни части се отделят със запетая:

Завървя пак тихо, предпазливо из долчето… (Ив. Вазов);
Къси, нервни вихрушки танцуваха по циментовия двор… (П. Вежинов)
Забележка: Не се пише запетая между нееднородни определения, поясняващи по различен начин
определяемото: напр. тясна планинска пътека
През малкото открито прозорче на покрива над мене бдяха кротко от синия небесен купол белите
звезди. ( Елин Пелин)
 2. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или, служещи за връзка между
еднородни части:
Празнините и дупките в каменните основи клокочеха… (Й. Радичков)
Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. ( Ив. Вазов)
Моят клиент лежи сред двора си или там нейде на хармана си… (Елин Пелин)
3. Запетая се поставя пред съюзите а, ала, но, свързващи еднородни части: пътят е страшен, но
славен… (Хр.Ботев)
От ранните си младини живях / за мен си не, а за народа… (Ив.Вазов);
4. Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните повторителни съюзи: и-и,
или-или, нито-нито(ни-ни), ту-ту и др: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език
страдални!(Ив.Вазов) ;
Генералът(…) гледаше ту момчето, ту тълпата, ту млъкналите танкове… (Й.Радичков)
5. Двоеточие или тире се поставя между обобщаващи думи и еднородни части, които ги поясняват:
Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове… (Ив.Вазов) ;
Българийо, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов, зари небесни… (Ив.Вазов)
И долове, и рътлини, и пътища, и поля- всичко засипаха веявиците. ( Ив. Вазов)

ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ

Вметнатите думи и изрази означават увереност, предположение, последователност в излагането на

мислите, лично или чуждо мнение, обръщение, различни чувства, заключение. Вметнатите думи не са
свързани граматически с частите на изречението и при синтактичен разбор не се подчертават.

1. Със запетая се отделят следните вметнати думи и изрази:

а)напротив, разбира се, от една страна, от друга страна, първо, второ и др.:
Напротив, от тях той почувства в душата си нещо пепеляво. ( Елин Пелин);
Работех, разбира се… (П. Вежинов);
Но, от друга страна, кога сравним положението на работното население в американските градове с
това в Лондон, изведнъж се хвърля в очи благоденствието на първите и мизерията на вторите.
( Ал.Константинов);
А каквото каже г-н Шкембаков, непременно трябва да бъде вярно: първо, защото той е богат човек,
второ- главата му е гола като кратуна, а такива глави са много умни или много глупави, и, трето,
защото той е народен представител. ( Елин Пелин);
б) наистина: Наистина, мъчно е за вас да гладувате… (Ив. Вазов);
в) обръщения: Тъжно щеш, майко, да гледаш ти на туй хоро весело…(Хр.Ботев) Дядо попе,
хвърли брадвата настрана… (Елин Пелин)
2. Запетая не се пише при следните вметнати думи и изрази:
например, всъщност, според мене, може би, за съжаление, следователно, вероятно, очевидно и др.:
Всъщност това е единствената посока. ( Й.Радичков);
Според мен това е съвсем абсурдно. ( П. Вежинов);
Може би няма да повярват на случката… (П. Вежинов);
За съжаление тъй е- казах аз. ( П. Вежинов);
Вероятно солдатинът се връщаше нататъка… (Ив. Вазов)
3. Вметнатият израз може да бъде ограден със скоби, когато е с разширен състав и внася странично
пояснение:
Речта се свърши при тържествена тишина(тогава още не беше въведен обичаят
на ръкопляскането). (Ив. Вазов);
Всяко занятие (освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните) е почтено.
( Ал. Констнантинов)

ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ ЦИТИРАНЕ

Цитиране на откъс от лирическо произведение:

 1. 1. При цитиране на дума или кратко словосъчетание не се използва нов ред.
Цитатът се разграничава от разсъжденията в съчинението чрез кавички, а в някои случаи и чрез
тире:
2. При цитиране на един стих може да се използва нов ред. В този случай в краят на разсъждението
се поставя двоеточие, а цитатът не се огражда в кавички:
3. При цитиране на два или повече стиха се предпочита използването на нов ред.
Цитатът е след двоеточие и без кавички.

ПУНКТУАЦИОННИ НОРМИ ПРИ СЛОЖНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ

СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ. Простите изречения в състава на сложно съчинено са свързани

със следните съчинителни съюзи: и, та, па, че, а, но, обаче, ала, ама, пък, или, или-или, и-и, ту-ту, нито-
нито, дали-или, ли-или, не само- но и и др.

1. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или, служещи за връзка между
простите изречения:
Майката стисна очи и заплака.( Йовков)
Огнянов се блъскаше на всеки миг с тия изплашени купове или се спъваше в нападали и примрели
жени. ( Ив. Вазов)
2. Запетая се поставя пред съюзите та, па, че (съчинителен съюз, използван место съединителния
съюз“и”), а, но, ала, ама, пък и др.:
Отиде право при него, че се на юнак похвали. ( Народна песен);
Стрелна юнак стрела белоперка,/ та прострели гиздава девойка. ( Народна песен);
Нощният вятър брулеше лицето му, но той не чувстваше. ( Ив. Вазов)
Дъската изпращя остро и пронизително, а в същия миг вратата на колибата се отвори. ( Ив. Вазов);
Стихна боят, мили мой,/ ала ти не се завръщаш. ( Н. Вапцаров);
Какво не ми се е случвало в живота, ама съм търпял… (Елин Пелин)
3. Пред съюза обаче се пише запетая, когато свързва простите изречения в състава на сложно
съчинено:
Потърсих своите приятели, обаче не намерих никого.
Забележка:
Пред съюза обаче не се пише запетая, когато е употребен след друг съюз или като вметната дума в
простото изречение:
Това не стана, но стана обаче друго нещо( Ив. Вазов)
4. Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните съюзи: и-и, или-или, нито-
нито, ту-ту, хем-хем, я-я и др.:
И все по-зловещо небето тъмнее, и все по се мръщи студената нощ, и все по горещо дружината
пее, и буря приглася с нечувана мощ…(П.Яворов) ;
Воденицата ту спираше, ту тръгваше и пред нея дъгата или се изгубваше, или се явяваше отново.
( Й. Йовков)
Забележка:
Не се пише запетая при повторна употреба на“и”, когато двата съюза свързват различни в
синтактично отношение единици:
В това време изгърмя пушка от кошарата и планинските екове повториха и продължиха
гърмежа( Ив. Вазов);
Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. ( Ив. Вазов)
5. Запетая се пише пред втория съюз на съотносителните съчинителни съюзи с различни съставни
части: дали-или, ли-или, не само-но и, не само-а и, не

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Подчиненото определително изречение се въвежда с относителните местоимения:

който, чийто, какъвто, относителните местоименни наречия където, когато, подчинителните съюзи че, да,
въпросителните местоимения кой, чий, какъв, въпросителните местоименни наречия кога, къде, как,
защо, частицата дали и др.

1. Когато подчиненото определително изречение е след главното изречение, запетая се поставя пред
подчинителния съюз или съюзна дума:
Късните студове тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха
непрестанно от две недели насам. ( Ив. Вазов)
2. Запетая се пише пред подчинено определително изречение, въведено чрез въпросителни
местоимения, наречия и частици: кой, чий, какъв, къде, кога, как, защо, дали и др.:
Даваха му съвети, какво да направи.
И аз неведнъж съм си задавал въпроса, защо всъщност това не става… (П. Вежинов)
3. Ако пред относителното местоимение който има предлог, запетая се пише пред предлога:
Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слизаше по една стръмна и извита стълба. ( Ив.
Вазов)
Забележка:
Не се пише запетая пред подчинителната съюзна дума който(която, което, които), ако подчиненото
определително изречение не започва с нея, а с друга дума от състава си. В този случай се поставя
запетая пред началната дума в подчиненото изречение:
Прокурорът му зададе няколко въпроса, смисълът на които беше ясен… (П. Вежинов);
4. Не се пише запетая пред еднократно употребен съюз да, служещ за връзка между подчиненото
определително изречение и главното:
А естествено аз нямам правото да бъда и виновен. ( П. Вежинов)
Забележка:
Когато подчиненото определително изречение, въведено чрез съюза да, е след съчетание от
показателно местоимение и съществително име, се поставя запетая пред да:
Тази мисъл, да помага на бедните, го вълнуваше отдавна.
5. Когато подчиненото определително изречение е между частите на главното, се огражда със
запетаи и от двете страни:
На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше още едно
създание… (Елин Пелин);
Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше
напластила в една от главните улици на града… (Ив.Вазов)
Мястото, дето друг път се синееха гордите вълни на Дунава, сега беше една бяла поляна… (Ив.
Вазов)
6. Запетая се пише в края на подчиненото определително изречение, когато то е пред главното:
Който се учи, той ще сполучи. ( Пословица)
Който много говори, той сбърква. ( Пословица)

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Подчиненото допълнително изречение се въвежда с подчинителните съюзи че, да, въпросителните

местоимения кой, чий, какъв, въпросителните местоименни наречия как, кога, къде, защо, частиците дали,
ли.

1. Запетая се поставя пред подчинителния съюз че:

Македонски почувства, че има работа със силен противник… (Ив. Вазов)
2. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и съюзни думи да, кой, чий, какъв,
как, защо, кога, къде, дали, ли, служещи за връзка междуглавното и подчиненото допълнително
изречение:
Исках да му възразя… (П. Вежинов)
Той слушаше внимателно какво разказва един от събеседниците му. ( Ив.Вазов)
Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз(…) гледах как по техните изпечени лица играе
отражението на пламъка… (Елин Пелин)
 3. Пише се запетая пред повторно употребените подчинителни съюзни връзки:
запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сирота вдовица… (Хр.Ботев)
Искаше да погледа, да изпита. ( Й. Йовков)
4. Ако подчиненото допълнително изречение, въведено с въпросително местоимение,
местоименно наречие или частица, стои на първо място, то се отделя със запетая от следващото
главно изречение:
Колко време стоя така, тя не помнеше. ( Й. Йовков)
5. Не се пише въпросителен знак в края на сложно съставно с подчинено допълнително
изречение- косвен въпрос:
И до днес никой не знае дали те са стигнали върха на непостижимите скали. ( Елин Пелин);
Аз не зная защо съм на тоз свят роден… (Хр. Смирненски)

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Подчиненото обстоятелствено изречение се въвежда със следните съюзи и местоименни наречия:

а) за време- когато, докато, щом, след като, преди да и др.;
б) за място- където, докъдето, откъдето и др.;
в) за начин- както, като, без да и др.;
г) за причина- защото, понеже, тъй като;
д) за цел- за да;
е) за условие- ако;
ж) за отстъпване- въпреки че, макар че;
з) за последица – -затова (Съюзът се пише слято.)
През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят бе хубав, чист, весел. (Елин Пелин)

1. 1.Когато подчиненото обстоятелствено изречение е пред главното, запетая се поставя в края на

подчиненото изречение:
Щом стигнахме на станцията, предадохме на съхранение ръчните си багажи… (Ал. Константинов)
Когато Македонски свърши разказа си, трима от другарите бяха вече задрямали на местата си…
(Ив. Вазов)
2. Когато подчиненото обстоятелствено изречение е след главното, запетая е пише пред
подчинителния съюз или съюзна дума:
Селянката му целуна ръка, като остави в нея два гроша. ( Ив. Вазов)
Той я позна, понеже беше му готвила баница в Челопек. ( Ив. Вазов)
Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турция, защото неговото благородно сърце не може да
търпи повече тиранията на нашите петвековни неприятели( Ив. Вазов)
Македонски изчезна нанякъде, без да се обади. ( Ив. Вазов)
Забележка:
Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното и е въведено със съюза да, употребен
в смисъл на за да или ако, пред него се пише запетая:
Бий го по краката, да не се бие по главата. ( Пословица)
3. Не се пише запетая между съставките на сложните съюзи макар че, въпреки че, освен че и др.:
Макар че ходеха тихо, подът кънтеше цял под нозете им. ( Й. Йовков)
Той не можеше да си представи Калина инак, освен че яде и спи. ( Й.Йовков)
4. Ако подчиненото обстоятелствено изречение е между частите на главното, се огражда със запетаи
и от двете страни:
Но Македонски, без да го слуша, продължаваше да мъкне дъската… (Ив. Вазов)
5. Ако пред съюзите в подчинените обстоятелствени изречения се намират уточняващите наречия
само, едва, чак, даже, единствено, именно, тъкмо, много, малко и отрицателната частица не, не се
пише запетая между главното и следващото подчинено изречение:
Захария се разприказва чак когато сложиха софрата… (Й. Йовков)
Кара Имам(…) придружаваше султана само за да го развлича със смехориите и анекдотите си. ( Й.
 Йовков)
Аз дойдох при вас не за да спорим.
6. Когато подчиненото обстоятелствено изречение, въведено чрез уточняващо наречие и съюзна
дума, стои на първо място, то се отделя от следващото главно изречение със запетая:
Едва когато оздравея, ще мога да се включа в реализацията на проекта.
7. Не се пише запетая между два съюза, които са един след друг,когато първият от тях е едносричен и
няма собствено ударение:
Но тъй като бързаха, завързаха торбите си. ( Й. Йовков)
8. Не се пише запетая между относителните наречия както и когато:
О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима,
както когато те изгубим безнадеждно!… (Ив. Вазов)

СЛОЖНО СЪСТАВНО С ПОДЧИНЕНО ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Подчиненото подложно изречение изпълнява синтактичната роля на подлог спрямо главното изречение, в
което липсва подлог.

1. Когато подчиненото подложно изречение е пред главното, най-често започва с относителното

местоимение който. В този случай между главното и подчиненото изречение се пише запетая:
Който може, нека опише тази картина… (Ал. Константинов)
И който дойдеше, най-напред питаше за Индже. ( Й. Йовков)
2. Когато подчиненото подложно изречение е след безлично главно изречение, се използват
подчинителните съюзи че, да и въпросителните местоимения и наречия кой, какъв, как и др.
Главното изречение съдържа следните безлични глаголи и изрази: ясно е, приятно е, необходимо е,
важно е, мъчно е,струва ми се и др.:
Наистина, мъчно е за вас да гладувате… (Ив. Вазов)
Приятно е човеку да живее с подобни личности!!… (Хр. Ботев)

СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

В сложното смесено изречение се използват съчинителни съюзи (и,а, но, обаче и др.) и подчинителни
съюзи и съюзни думи( че, да, защото, когато, който и др.).

1. Препинателните знаци се поставят според пунктуационните норми, характерни за сложните

съчинени и сложните съставни изречения:
Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда. ( Й. Йовков)
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите си, които правеше от
нещавена конска кожа. ( Й. Йовков) Усещах как в моето сирашко сърце се събраха всички
нещастни сълзи и тръгнаха към очите ми. ( Елин Пелин)
Той бръкна в джеба на жилетката си, дето имаше само четири франка, но извади само няколко
дребни пари. ( Ив. Вазов)
2. Между подчинените допълнителни изречения, въведени с “че” и свързани със съюза“и”, не се
пише запетая:
Като се увери и калугерът, доколкото позволяваше това мрачината, че вън жена и че е сама, той
поръча Ивану да отключи. ( Ив. Вазов)
3. Втората ограждаща запетая при подчинено изречение в състава на сложно смесено може да се
намира пред съюза “и”:
Поспря се там, за да си отдъхне, усети, че краката му се постоплиха,и се озърна изпитателно, за да
узнае посоката си. ( Ив. Вазов);
Учителят се озърна наоколо, погледна през прозореца, през който проникваше плътната сутрешна
дрезгавина, и се засмя на себе си;
Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под
монотонния напев на жаби и щурци. ( Елин Пелин)
4. Не се пише запетая между съчинителен и подчинителен съюз, които са един след друг:
Само Крайналията остана буден и без да снеме нищо от оръжието си, полегна до дървотo.