РЕЧНИК

на основните литературни термини

Автобиография - съчинение, в което едно лице разказва за важни моменти от своя

живот
анималист - творец, който изобразява животни или разказва за животни. Наши
писатели анималисти са Емилиян Станев, Йордан Йовков и др.
антипод - лице, което има напълно противоположни черти на друго лице от същото
художествено произведение. Например Бойчо Огнянов и Кириак Стефчов от романа
”Под игото” (Ив. Вазов) са антиподи.
биография (животоописание) - съчинение, в което се разкриват в последователност
важни моменти от живота на едно лице.
градация - художествена фигура, при която се изреждат еднородни езикови части с цел
да се изрази повишаване или понижаване на чувствата. Има два вида градация:
възходяща (напр. възхищение, удивление, благоговение) и нисходяща (напр.
КРЯСЪЦИ, викане, бърборене).
драма - един от литературните родове. Предназначена е за театрална сцена. Основни
жанрове са комедия и трагедия. Възниква в Гърция.
елгеия - лирически вид, изграден върху трагични преживявания. Основните чувства са
скръб, отчаяние, печал, безнадеждност, бола. Например признаци на елегия има
”Хубава си, моя горо” на Л. Каравелов.
епизод - част от художествено произведение, която има относително завършен
характер. Например срещата на Малкия принц с лисицата е епизод от литературната
приказка ”Малкият принц”.
епитет - художествено определение; назоваване на съществен признак на предмет или
явление. Не само пояснява, но и засилва изобразителността на думата, която пояснява.
Най-често се изразява с прилагателно име, но не всяко прилагателно име е епитет.
Използва се във всички литературни родове. Пример: “вечер теменужена”, сладкоглас
славей, великолепна картина.
епос - един от основните литературни родове. Епическият текст е повествователен.
Разказва се една или повече случки. Епически видове са разказ, повест, роман,
приказка, легенда и др.
ирония - подигравка, насмешка, изразена чрез сериозна форма на изказа. Думите се
използват с противоположното им значение.
композиционна рамка - повторение на текст в началото и в края на творбата или в
началото и в края на строфа. Композиционна рамка има „Отечество, любезно …“ на Ив.
Вазов.
композиция - постройката на литературната творба. Пейзажът е един от елементите на
композицията.
контраст - съпоставяне на образи, картини, идеи и др. с противоположни черти.
Например бедността и богатството в ”Братчетата на Гаврош“ са контрастни образи.
лирика - един от литературните родове. Дава непосредствен израз на чувствата на
поета.
лирически герой - централен образ в лирическо произведение
лирическо стихотворение - литературна творба, която изразява чувства и
преживявания на лирическите герои. Написана е в стихотворна реч подчинена на
определен ритъм, рима, подредба и др.
литературен герой (персонаж) - действащо лице в литературна творба. Може да бъде
човек, животно, растение, предмет (напр. в приказките басните). Делят се на: главни,
второстепенни, епизодични герои.
литературна приказка - художествен текст, в който реално и фантастично се
преплитат. Има автор, предава се в писмена форма, няма варианти. Това я отличава от
фолклорните приказки. Литературни приказки пишат Оскар Уайлд, Братя Грим,
Андерсен, Шарл Перо, Ангел Каралийчев, Ран Босилек и др.
метафора - художествено изразно средство, при което черти на един предмет се
пренасят върху друг въз основа на прилика, сходство. Има скрито сравнение. Изразява
се чрез преносното значение на различни части на речта: прилагателни имена, глаголи,
съществителни имена и др. Значението се разбира в контекст. Примери: ” крило бе
Чавдар Балкан стене; райска земя и др.
мотив (термин с няколко значения) - в художествената литература най-често това са
отделни части на повествованието или на сюжета (на-:
мотивът за срама в ”Отечество любезно, как хубаво си ти!” от Ив. Вазов. Понякога се
използва в смисъл на тематика. В психологията означава подтик към определена цел и
действия за постигането й.
олицетворение (персонификация) - художествено средство, чрез което се придават
човешки качества на животни, предмети, явления. Олицетворението е подобно на
метафората. Напр. олицетворен е градът от ”Братчетата на Гаврош” на Хр. Смирненски.
пейзаж - описание на природна картина с различни художествени задачи (напр. в
началото на разказа ”Косачи”, Елин Пелин
повествование (разказване) - пряк разказ на автора или на лице. Разказването се води
обикновено в първо лице единствено число или в трето лице единствено число.
Повествовател (разказвач) – този, който води разказването в текста.
полемика - остър спор по важен обществен или актуален проблем
предисловие (предговор) - бележки с биографичен или литературно критичен
характер в началото на книгата
 прототип (първообраз) - действително лице, послужило за основа при създаване на
литературен герой. Например прототип на литературния герой чорбаджи Марко от
”Под игото” е Минчо Вазов - бащата на Иван Вазов.
псевдоним (лъжеиме) - измислено име, с което се подписва някой писател, за да
остане анонимен или за благозвучие. Най-често псевдонимът измества истинското име.
Псевдоними са Елин Пелин, Ран Босилек, Яворов, Марк Твен, Калина Малина и др.
разказ - малко по обем епическо произведение. Действието се развива за кратко време,
героите са малък брой, показани са с малко черти.
реторични фигури - фигури на речта, които засилват изразителността и
емоционалността на изказа Видове:
реторичен въпрос - въпрос, който съдържа отговора. Пример: ”Кой не знай Чавдар
войвода? (Хр. Ботев); ”Какъв е тоз век страшен?“ (Ив. Вазов)
реторично възклицание - изразява се силно чувство и лично отношение на автора.
Пример: ”колко скръб в очите трескави / и колко мъка се чете!“ (Хр. Смирненски)
реторично обръщение - обръщение към въображаем читател или към неодушевен
предмет, с който не може да се влезе в реален диалог. (например ”Братчетата на
Гаврош”, Хр. Смирненски).
роман - най-голямото епическо произведение, в което се представят широк кры
картини, събития, герои в тяхното развитие. Първият български роман е ”Под игото” на
Иван Вазов.
романизирана автобиография - литературно произведение, при което
автобиографични факти се съчетават с художествена измислица. Пример:
”Автобиография” на Бранислав Нушич,
сатира - гневно осъждане на слабости в човешкия характер и в обществения живот.
Сатирични елементи има в ”Отечество любезно...“ на Иван Вазов и др.
символ (знак) - многозначен образ с преносно значение
стих - един ред от стихотворение
строфа (куплет) - група стихове с различен брой, свързани с рими, ритъм, интонация
сюжет - система от събития и случки, които изграждат съдържанието на епическа,
драматическа или лиро-епическа творба и дават възможност да се разкрият характерите
на героите. Сюжетното развитие може да съвпада с реалното протичане на действията,
но може да има разместване.
Елементи на сюжета са:
експозиция - въведение; начална част на сюжетното произведение, която дава
сведения за време и място на действието, въвежда герои и др.
завръзка - начало на действието или събитието в сюжетното произведение
кулминация - моментът на най-силно напрежение
развръзка - разрешаване на възникналия конфликт
епилог- последна част на художествено произведение, която разкрива по-нататъшната
съдба на героите
тема - основното, за което се разказва в литературното произведение.
Например в ”Художник” на В. Ханчев основна тема е силата на изкуството.
характеристика - изграждане на образ характер в литературно произведение
Видове характеристики:
портретна характеристика - описание на лицето и на цялостния външен вид на
литературния герой
речева характеристика - как говори, какво говори литературният герой
действена характеристика - изграждане на образа чрез действията, делата на
литературния герой
психологическа характеристика - описание на душевното състояние на литературния
герой
хипербола - силно преувеличаване на образи, предмети, действия, явления, за да се
засили художественото впечатление от него.
художествен детайл - подробност с важно художествено значение в литературния
текст. Може да присъства в портрет, пейзаж, обстановка и др. (например кръпките по
палтото на Серафим).
хумор - комичното (смешното) в различните литературни видове. Осмиват се лични и
обществени недостатъци, които не са особено вредни за обществото (например
поведението на публика и артисти в ”Представлението”, ”Под игото", Ив. Вазов,
случките в Автобиография“ на Бр. Нушич).
фантазия (въображение) - способността на човек да си представя образи и картини; от
реалността да преминава във въображаемия свят.