Български език и литература - седми клас

22.05.2020 година

Човекът в обществото

Обобщение

Ученици, този час ще припомним изучените в шести и

седми клас художествени изразни средства, които разделяме на два вида – тропи и фигури.

І. Тропи (гр. tropos – начин на изразяване) – дума или израз, употребени в преносен смисъл.
- Епитет – художествено определение: уморен залез, мъртва тишина – метафорични епитети.
- Сравнение – форма на словесно-образно онагледяване, при която се съпоставя един предмет, лице, картина, явление с
други:
-Отрицателно сравнение – сходството между двата образа се изтъква чрез отрицание на тъждеството им:
То не било ясно слънце,
най ми била сама Неда….
(Народна песен)
- Олицетворение (персонификация) – придават се човешки качества на животни или предмети.
Ако се приписват на неодушевени предмети и явления прояви на живи същества, е по-точно да се говори
за одухотворяване:
Дори и затворът
треперел позорно,
и мракът ударил на бег.
(„Песен за човека”, Н.Й. Вапцаров)
- Метафора – черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на прилика, свързваща прякото и преносното
значение на думите:
Своя нежнорозов цвят
 утрото разтваря…
(Асен Разцветников)
- Метонимия – названието на един предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между
тях:
Талазите идат;всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)
- Оксиморон – съчетаване и свързване на логически изключващи се понятия: ужасно красив
- Синекдоха – вид метонимия, заместване названието на един предмет или явление с наименованието на друг предмет
или явление върху основата на количествено отношение и връзка между тях: бащино огнище, родна стряха.
- Алегория – иносказание, изобразява се и се говори за едно, а се разбира друго. Типична средство за басните.
- Символ – образ с преносно значение, обединяващ различни планове на възпроизвежданата от писателя
действителност въз основа на тяхната родственост:- бялата лястовица, змията, пътят
- Хипербола – силно преувеличаване на образи, предмети, действия в художествената литература и във всекидневната
реч:
….и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.
(„Роза Люксембург”, Хр. Смирненски)

ІІ. Фигури (лат. Figura – външен вид, образ) – особен похват, чрез който писателят изразява най-
добре мисъл, чувство и изгражда образ.
- Инверсия – смяна на обичайните места на думите в изречението с цел да се подчертае по-добре значението или
емоционалната изразителност на някои от тях:
И ний през сълзи накипели….
П.К. Яворов
- Реторичен (риторичен)въпрос – въпрос в литературно произведение, съдържащ същевременно и художествено
утвърждение, отговор:
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
(„Хайдути” – Христо Ботев)
- Паралелизъм – художествен похват, при който се съпоставят два образа или два синтактично еднакви израза.
Образен паралелизъм:
Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем-
Ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост.
(Народна песен)
Синтактичен паралелизъм:
„О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те
изгубим безнадеждно…!”
(„Немили-недраги”, Иван Вазов)
- Анафора – състои се от повторения на части от думи, на думи или синтактични съчетания в началото на изречения в
прозаична реч, а в мерената реч – в началото на съседни стихове или в съседни строфи:
нека ни отрича исторьята, века,
нека е трагично името ни….
(„Опълченците на Шипка”, Иван Вазов)
- Епифора – противоположна е на анафората; повтаряне на думи и изрази в края на строфата, както и в края на
последователни или близки стихове:
Вече листата трептят: „Отминава!”
Вече птиците крещят: „Отминава!”
Божидар Божилов
- Етимологична фигура – сполучливо съчетание и повтаряне на думи с еднакъв корен:
Дюкянджии в дюкян седяха,
Червено вино пиеха,
Тютюнджии тютюн дробеха.
( Народна песен)
- Антитеза – противопоставяне, свързване на противоположни образи, идеи, чувства и др. с цел постигане на по-
голяма яснота или по-голяма изразна сила:
….тук мъдрец замислен, там луда глава
(„Раковски”, Ив. Вазов)
- Градация – степенуване, редуване на еднородни части с цел да се разкрие повишаване или понижаване на
чувството: „Стъпчи го! Прегази го! Убий го” – („Мечта”, Й. Йовков)

Разгледайте презентацията, за да затвърдите знанията за изразните средства чрез още примери.

Домашна работа: Решете теста

Тропи и фигури
 Тест

1. Всички посочени литературни понятия са тропи с изключение на:

а) епитет
б) анафора
в) метонимия
г) символ
2. Посочете каква фигура е употребена в откъса:
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.
а) антитеза
б) анафора
в) реторичен въпрос
г) градация

3. Открийте какви фигури или тропи са използвани в откъса:

„ Бяха сред обществото, но бяха в пустиня.”
а) образен паралелизъм
б) антитеза
в) метонимия
г) хипербола
4. Определете какъв троп е използван в стиха:
„… желязото срещат с железни си гърди..”
а) сравнение
б) олицетворение
в) символ
г) метонимия
5. Посочете каква фигура е използвал авторът в откъса:
„О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те
изгубим безнадеждно…!”
а) антитеза
б) градация
в) инверсия
г) синтактичен паралелизъм

6. Определете вида на тропа, използван в откъса:

„… и аз крещях години –
цяла вечност….”
а) метафора
б) хипербола
в) синекдоха
г) олицетворение
7. Определете вида на тропа, използван в следния откъс:
Героите наши, като скали твърди,
Желязото срещат с железни си гърди…
а) метонимия
б) олицетворение
в) символ
г) хипербола
8. В кой ред вярно са посочени фигурите от откъса?
Ден денувам – пътища потайни
Нощ нощувам – пътища незнайни.
…….
С враг врагувам – мяра според мяра
С благ благувам – вяра според вяра…
а) инверсия и анафора
б) градация и антитеза
в) етимологична фигура и синтактичен паралелизъм
г) анафора и реторичен въпрос

9.Метафора е:
а) Обозначаване на предмета чрез замяната му с друг
б) Пренасяне на свойства от един предмет на друг, въз основа на някакво сходство
в) Характерно за басните изразно средство
г) Силно преувеличаване на качества и способности на героя
10.Коя извадка от текста съдържа епитет?
а) език свещен
б) дето ни роди
в) за радост не
г) моите деди

11.На кой от редовете словосъчетанието не е построено чрез инверсия?

а) език свещен
б) моите деди
в) стонове вековни
г) ядове отровни

12.Фрагментите, въведени с "едно време" и "но сега", образуват:

а) образен паралелизъм
б) градация
в) разгърнато сравнение
г) антитеза

13.В кое от следните заглавия не се съдържа метафора?

а) Занемелите камбани
б) Песента на колелетата
в) Българският език
г) Черна песен

14.Чрез инверсия е изградено словосъчетанието:

а) неизвестност тъмна
б) първи детски вери
в) примамливите двери
г) огнени крила

15.Хиперболичен е изразът:
а) нашия любим господар
б) неведнъж съм разправял
в) за вечни времена
г) най-лично място

Изпращайте отговорите си на адрес: canev_az62@abv.bg ra4i64@abv.bg