Езикова подготовка за зрелостен изпит

І. Нива на езиковата система:

Фонетично – включва звуковете на езика (фонеми) – изучава се от
фонетиката.
Морфологично – включва морфемите (корен, наставка, представка,
окончание, определителен челен) и думите като части на речта (10 )
Синтактично – включва видовете изречения и видовете
словосъчетания (свободни и устойчиви – фразеологизми)

ІІ. Наука за езика. – Езикознание.

То има своите дялове:
Фонетика – звуковете на езика (фонеми)
Граматик
Морфология – морфемите и думите като части на речта
аааа Синтаксис – видовете словосъчения и изречения
Лексикология - лексикалното (речниково) значение на думите
Стилистика – функционалните стилове на езика
Диалектология – народните говори (диалекти)

ІІІ. Структура на езика.

Общонароден български език:
 Български книжовен език – задължителната, стандартната, официалната
форма на езика, на която се общува в България и в международните й
отношения.
 Диалекти – живи народни говори, съшествуваши само в устна форма;
делят се на: източни и западни говори.
 Жаргони – говори на определена социална група, социални говори
(ученически жаргон, затворнически жаргон, занаятчийски жаргон и други)

ІV. Функционални стилове на езика:

Функционален стил на езика е конкретното функциониране на езика в една от
следните обществени (социокултурни) сфери:
1. Битова сфера – разговорен стил
2. Научна сфера – научен стил
3. Обществено- полическа сфера – публицистичен стил
4. Официално делова сфера – официално -делови стил
5. Художествена сфера – художествен стил

V. Основни фонетични промени (Фонетика)

1. Основен правописен принцип в БЕ е морфологичният (всички морфеми
се пишат по един и същ начин, без значение как се изговарят)
2. Някои представки имат свои значения:
a) пре- - преодоляване на граница
(прескачам)
- дейсвие в голяма степен
(претоварвам се)
- повторително дейсвие (преписвам)
b) при- - приближаване до нещо (пристигам)
- действие в слаба степен (притварям)
c) о - - действие, извършвано по
повърхността
. (оглеждам)
- действие, извършено докрай
(опустошавам)
d) у - - действие извършвано навътре
(ужилвам)
- действие, извършвано надолу
(увисвам, утъпквам)
- ново човешко душевно състояние
(усамотявам се, умълчавам се)
e) дво- - означава нещо, което се раздвоява
(двоумя . се, двояк,
двоеточие)
f) дву- - означава нещо ,което се състои от
две . . неразделни части
(двуетажен, двугърба)
3. Непостоянно Ъ – при колебание а/ъ проверяваме:
пиша малък, защотое е малки – щом изпада, пиша ъ
пиша казал, защото е казали – щом гласната се запазва, пиша а
4. Грешат се И и Й.
a) В БЕ няма дума, която в множествено число да завършва на й
свой – свои
герой – герои
b) Съществителни имена, завършващи на – ия, в множествено число
получават –ии
чорбаджия – чорбаджии
Месия – Месии
c) Съгласуване на съюзна връзка който и чийто
Мъжът, който влезе, ми е баща.
Жената, чийто мъж е директор, ми е съседка.
5. Правопис на ьо, йо, ио.
a) В началото на дума и след гласна – йо
Йоан, Район
b) След съгласна- ьо
 Ганьо
c) Ако И и Й не са в една сричка, а са един до друг в съседни срички –
ио
ми-ли-он
па-ви-ли-он
Но медальон, батальон, папийонка.
6. Двойни съгласни.
a) Когато крайните съгласни на две морфеми са еднакви :
беззвучен, беззъба, реввам, преддверие
b) Двойно Н
Конен – конна – конно
Писмен – писмена – писмено
Запомни: рожден ден – рождени
имен ден – имени дни – именник (за човек и за списък)
c) Двойно Т
пролет + та = пролетта
d) Щ и Т – женски род,единствено число
вещ + та = вещта
Но пустош + та = пустошта
7. Изпадане на съгласен звук в края на думата.
дъжд, защото казваме дъждове
юрист, защото е юристи
шест, защото е шести
8. Изпадане на Т в средата на думата.
вестник, защото вести
пакостлив, защото пакости
спортистка, защото спортисти
Запомни: пише се юрисконсулт, грандама
9. Някои несъответствия между правописа и правоговора на думите:
a) При глаголните окончания в 1л. ед. ч. и 3л. мн. ч. сегашно време
първо и второ спрежение на глаголите:
чета → [четъ]
спя → [спьъ]
спят → [спьът]
знаят → [знайът]
b) При правописа и правоговора на определителен член за имената от
мъжки род:
град – града → [градъ]
сън – съня → [съньъ]
c) Обеззвучаване на звучни съгласни в края на думата:
боб → [боп]
лов → [лоф]
d) Обеззвучаване в средата на думата:
 врабче → [врапче]
рядко → [рятко]
e) Озвучаване на беззвучни съгласни:
сватба → [свадба]
10.Променливо Я
мляко – млечен – млекарница
хляб – хлебен – хлебарница
Пише се Я: 1. Под ударение
2. В края на думата или пред твърда сричка (твърди гласни {а,
о, у, ъ})

Пише се Е: 1. Под ударение.

2. Попада пред мека сричка (меки гласни {е, и})

Възможно е Я → Е, когато се промени мястото на ударението:

бял → белота
хляб → хлебарница

Думи с устойчиво Я:
кафяв → кафяви
прям → прями
вял → вяли
поляна → поляни
дрязга → дрязги
свят → святи
дявол → дяволия

Думи винаги с Е:
деветка, десетка, вероотстъпник, големогабаритен, неколкотонен,
песъкоутаител, едромлени, пресносолени, железобетон
11.Подвижно Ъ в групите –ЪР, -ЪЛ, -ЛЪ, -РЪ.
гълтам – глътка
държа – дръжка
върба – Връбница
мърся - мръсно
Практическо правило: 1) Пише се –ЪР, -ЪЛ, когато следва една съгласна
2) Пише се –РЪ, -ЛЪ, когато следват две и повече
съгласни
От правилото има много изключения:
оскърбление, превързвам, развързвам и др.
12.Звукова стойност на буквите Ю и Я.
ю = йу – в началото на думата и след гласна
ю = ьу – след съгласна
 я = йя – в началото на думата и след гласна
я = ьа – след съгласна
13.В БЕ няма дума, чието начало да е: зг- , зб-
Затова пишем: сграда ,сборник
14.Начално съчетание зд- има само в думите:
здание, здраве, здрач и производните от тях → здравей, здравец, здрачавам
15.Наставките –ОВЪЧЕН, -ЪК, -ЪЛ, -ИЗЪМ винаги се пишат с Ъ.
маскировъчен, замък, социализъм
16.Наставките –ОЛЯ, -ОТИЯ, -ОАР винаги се пишат с О:
шумоля, лошотия, сешоар
17.Наставка –СКИ се съкращава в думите:
бургаски, парижки, волжки, петрички
18.В думи от чужд произход, завършващи на –ЙЯ и –ЕЯ, при производни
думи в средата се пише А
идея – идеален
материя – материален
изключение правят думите:
София – софиянец
християнин – християнство
плеяда
17. Правописни дублети:
Повествование – повествувание
омиротворя – умиротворя
боботя – буботя
заинтересованост – заинтересуваност
възпоминание – възпоменание
обеца – обица
реторика – риторика
чемшир – чимшир
овце – овци
войн – воин
другиден – вдругиден
завършък – завършек
компютризация – компютъризация
кресна – крясна
наслов – надслов
невеста – невяста
зрелост – зрялост
отверстие – отвърстие
отсенка –отсянка
парафраза – перифраза
патрондаш – патронташ
 пришалец – пришелец
стряха – стреха
тълкование – тълкувание
убягна – убегна
хазяин – хазаин
хазяйка – хазайка
чешмян – чешмен
и други …
VI. Морфология.
Изучава видовете морфеми и думите като части на речта.
1. Изменяеми части на речта:
a) Съществително име:
- видове: нарицателни и собствени
- граматически категории – род, число, определеност (членуване)
- особености:
1. Употреба на бройна форма при имената от мъжки род –
използва се след числително бройно и след думите: колко, колкото,
няколко, николко, толкова
пет стола, а не столове
шест лъва, а не лъвове
Запомни: Бройна форма не се употребява при хора:
осем ученици, а не ученика
няколко футболисти, а не футболиста
След много и малко се употребява стандартно множествено число.
2. Членуване на имената от мъжки род.
Пише се –ЪТ, -ЯТ, когато името може да се замести с той.
Човекът стоеше замислен.
Пише се –А, -Я, когато името може да се замести с него, го или пред името има
предлог.
Видях човека зад завоя.
Запомни: Прозвища и литературни псевдоними се членуват само с кратък член.
Петър Моканина стоеше замислен.
Алеко Щастливеца е най-чистият български сатирик.
3. Съществителни имена с двоен род:
Проблем – проблема
летописът – летописта
калът - калта
телът – телта
варът – варта
живопис – ж. р.
стенопис – м.р.
иконопис – ж.р.
4. Съществителни имена, които се членуват винаги с –Я, -ЯТ:
 сън, крал, огън, ден, цар, път, зет, кон, лакът, нокът
5. Има съществителни имена само с форма за множествено
число:
въглища, обуща, очила, хриле, трици и др.
6. Съществителни имена от мъжки род, завършващи на -ар и –
тел и означаващи професия, задължително се членуват с –Я, -ЯТ:
Овчар – овчарят
Строител – строителят
Но:
Катинар – катинарът
7. Възможно е да се степенува:
по човек най човек
b) Прилагателно име:
- видове: качествени (могат да се степенуват – лош, по-лош, най-
лош) и относителни ( не могат да се степенуват – дървен, по-дървен,
най-дървен)
- граматически категории – род, число и степенуване
- степени за сравнение:
положителна – добър
сравнителна – по-добър
превъзходна – най-добър
c) Числително име:
- видове : бройно (едно, пет, десет) и редно (първи, втори, трети)
- особености:
1. Има мъжколична форма за бройните числителни: двама,
трима, четирима, петима, шестима и др.; по-стари форми: двамина,
двоица, троица
2. 102 656 102 – сто и два милиона, шестстотин петдесет и
шест хиляди, сто и две
3. Едно и две имат род:
един, една, едно
два (двама), две, две
4. След числително редно, изписано с арабски цифри, се пише
точка.
9. клас, 6. степен
Това правило не важи при датите:
12 септември 2009
12.09.2009
Запомни: 100-годишен
стогодишен – слято, ако числителното име е една дума

105-годишен
 сто и пет годишен – разделно, ако числителното име е две или
повече думи

3 думи

d) Местоимение
- лично местоимение – замества имена на лица и предмети
Им. п
аз мене ме (биха) на мене ми (купиха)
ти тебе те на тебе ти
той него го на него му
тя нея я на нея й
то него го на него му

- притежателно местоимение – показва притежание на лице или

предмет
1л. мой, моя, мое, мои
2л. твой, твоя, твое, твои
3л. негов, негова, негово, негови

- възвратно лично местоимение – показва, че подлогът върши

действието за себе си
Вин. п.
Аз рисувам себе си. – пълна форма
Аз се рисувам. – кратка форма

Дат. п.
Аз купувам на себе си. – пълна форма
Аз си купувам. – кратка форма

- възвратно притежателно местоимение. – показва, че подлогът

притежава нещото за себе си
Аз обичам своята майка.
Аз обичам своя баща.
Аз обичам своето дете.
Аз обичам своите родители.
Пълна форма – свой, своя, свое, свои
Кратка форма – си

- въпросително местоимение – с него задаваме въпроси

За лица: кой, коя, кое, кои;
За притежание: чий, чия, чие, чии;
За признаци: какъв, каква, какво, какви;
 За количество: колко;

- относителни – получават се от въпросителни + то

който, която, което, които
чийто, чиято, чието, чиито
какъвто, каквато, каквото, каквито
колкото

- неопределително – получава се от ня + въпросително

местоимение
някой, някоя, някое, някои
нечий, нечия, нечие, нечии
някакъв, някаква, някакво, някакви
няколко

- отрицателно местоимение – получава се от ни + въпросително

местоимение
никой, никоя, никое, никои
ничий, ничия, ничие, ничии
никакъв, никаква, никакъв, никакви
николко

- обобщителни местоимения – получават се от вся + въпросително

местоимение
всякой (всеки), всякоя ( всяка), всякое(всяко), всякои(всички)
-----------------------------------------------------------------------
всякакъв, всякаква, всякакво, всякакви

- показателни местоимения – чрез тях се показват:

близки лица: този, тази, това, тези
за далечни лица: онзи, онази, онова, онези
за близки признаци: такъв, такава, такова,такива
за далечни признаци: онакъв, онакава, онакова, онакива
за количество: толкова

Запомни: При местоименията има запазени падежи.

- лични местоимения:
той – Им. п
него го – Вин. п
на него (нему) му – Дат. п
- при въпросителните и всички производни от тях:
Практическо правило:
1. Пиша кой, който, някой, никой, всеки, ако се заместват с той
 Никой не влезе.
Кой ще дойде на вечеря.
2. Пиша кого, когото, някого, никого, всекиго, ако се заместват с
него.
Вкъщи няма никого.
Видях някого.
e) Глагол.
- Лице и число.
- Основна форма – 1л. ед., ч., сег. вр.
Практическо правило:
1. Образувам 1л., ед. ч., бъд. вр.
2. Махам ще.
3. Прибавям „да”, ако е нужно.
изучих – ще изуча – изуча – да изуча
- Време на глагола.
сег. вр – чета
мин. св. вр – четох
мин несв. вр – четях
бъд. вр – ще чета
мин неопр. вр – съм чел
мин предварително време – бях чел
бъд. в мин. – щях да чета
бъд. предварително – ще съм чел
бъд. предварително в миналото – щях да съм чел
- Вид на глагола.
a. свършен вид – да изуча, да изпея (глаголи с да в
основна форма, несамостойно сегашно време)
b. несвършен вид – пея, уча, играя (без да в сег. вр.,
самостойно сегашно време)
- Залог на глагола.
a. деятелен залог – подлогът върши действието.
Иван пее песен.
b. страдателен залог – подлогът не върши действието, а
страда от него.
Песента е пята от Иван.
Песента се пее от Иван.
- Наклонение на глагола – показва отношението на говорещото
лице към действието
a. изявително наклонение – говорещият е свидетел на
глаголното действие.
Практическо правило:
В изявително наклонение са формите за познатите глаголни
времена.
 b. преизказно наклонение – говорещият не е свидетел на
глаголното действие. Форми за 3л. ед. и 3л. мн. ч. на –л, -
ла, -ло, -ли
Живеел някога един цар.
c. повелително наклонение – действието се извършва по
волята на говорещия. Има два вида форми:
- специални форми – за 2л. и 2л. мн.
ч.
играй, играйте
спри, спрете
- разширени форми – за всички лица
и числа
нека да играя, нека да играеш, нека
да играе, нека да играем, нека да
играете, нека да играят
d. условно наклонение – специална форма за гл. действие,
което е възможно при определени условия
бих играл бихме играли
би играл бихте играли
би играл биха играли

2. Неизменяеми части на речта.

a) наречие – единствената значеща неизменяема част, която има
собствено значение и означава време, място, начин
Запомни: еди-къде си току-виж надве-натри вкъщи посвоему
еди-как си току-що лика-прилика отзарана бездруго
еди-кога си току-тека чупи-купи призори
поновому
нетоку-така иди-дойди вследствие вкупом
тук-там впоследствие
напосоки
горе-долу навреме навеки
насъне
Разделно се пишат: от време на време
от начало до край
от горе до долу
от къде на къде
от край до край
от тук на там
от ляво на дясно
от само себе си
 b) съюзи – служебни думи, които свързват две думи, еднакви части на
речта, или две прости изречения в състава на сложното
- съчинителни – и, или, дали, а, но, пък, обаче, ту-ту, нито-
нито, хем-хем и др.
- подчинителни – въвеждат подчинени изречения – че, без да,
за да, който, която, чийто, чиято, когато, където, както, да и др.
c) предлог – служебна дума, която свързва едно съществително име с
други части на речта, като показва отношение между тях.
Химикалът е на, пред, в, зад, над, под, около, масата.
Запомни: Употреба на двоен предлог: със сол, със захар
във влака, във фургона
*Двойните предлози се употребяват и пред цифри, започващи със с и в.
със 70 думи
във II задача
*Допуска се изпускане на предлог на, когато следва отглаголно съществително,
завършващо на -не.
Допускане (на) студенти до изпита.
*Разделно се пишат предложни изрази от вида: по случай, по повод на, въз
основа, вследствие на, предвид, предвид на, нека да.
d) частица – служебна дума
Видове частици:
- отрицателна – не
- утвърдителна – да
- въпросителна – ли, нали, дали
- показателна – ето, ей, хе
- за обръщение – бе, бре, ма
- за усилване – е, ха, дори
Запомни: Частиците при обръщение се отделят със запетая, ако стоят пред
обръщението.
Ти ли си бре, сине?
*Ако стоят след обръщението, частиците не се делят със запетая.
Кольо бе, нали щеше да ми донесеш круши?
*Частиците ей, хей, бе, бре, ма, когато се използват самостоятелно като
обръщение, без друго име, се оформят със запетаи като обръщения.
Ела, бре.
Ти ли си, ма.
*Частиците да и не се отделят със запетая, когато съществуват самостоятелно в
израза:
Не, искам да си ходя.
Да, съгласна съм.
*Частицата нали се отделя със запетая само когато е в края на изречението:
Нали ще ми помогнеш.
Ще ми помогнеш, нали.
 e) междуметие
Видове междуметия:
- възклицания ах, ох ,ех
- звукоподражания – туп, пляс, троп и др.
Особености: Звукоподражания, изписвани с един звук, се пишат слято.
Жжжж,сссс.
- звукоподражания се пишат с удивителен знак и вътре в
изречението
Той се хвърли и пляс! във водата.
- със запетая се отделят междуметията, които са непосредствен израз
на болка, уплаха и др.
Ах, колко е хубава!
Фу, да му се не види!

Правопис на отрицателна частица НЕ

1. Винаги слято:
- с имена – съществителни, прилагателни, числителни
приятел – неприятел
приятен – неприятен
първи – непърви
- с причастия, завършващи на –Щ, -Н, -Т, защото повече
приличат на имена
знаещ – незнаещ
четен – нечетен
умит – неумит
- с наречия, когато се получава наречие с противоположно
значение
тъжно – нетъжно
малко – немалко
винаги – невинаги
2. Винаги разделно:
- с глаголите
не мога, не искам, не трябва, не знам
Изключения:
*При глаголи, които нямат положителна форма – нехая, немея,
негодувам.
*При глаголи, с начало недо-:
недоглеждам, недочувам, недояждам, недоспивам си, недописвам
- с деепричастие, защото повече прилича на глагол
не казвайки
Изключения: нехаейки, негодувайки, немеейки
недочувайки, недоспивайки си, недоглеждайки
- с минало несвършено деятелно причастие, защото то винаги е
сказуемо в изречението
не живеел, не мечтаел, не знаел

Употреба на малки и главни букви

1. С главна буква се пишат всички собствени имена.

2. При собствено име, състоящо се от повече думи, с главна буква се пише
първата, ако втората е нарицателно име.
Черно море, Стара планина, Пипи Дългото чорапче
3. При собствено име, състоящо се от повече думи, с главни букви се
пише и втората, ако е собствено име.
Мала Азия, Северна Америка, Стара Загора
4. Имена на важни исторически епохи и исторически събития се пишат с
главна буква.
Ренесанс, Освобождение, Възраждане
Запомни: Българско възраждане, Италиански ренесанс

5. Във форма за учтивост задължително се употребява главна буква.

Вие, Вас, Вашата, Ви
6. При титли и длъжности, употребени в обръщение, се употребява главна
буква.
Уважаеми господин Директор.
До Професор Иванов
Ваше Светейшество, Ваше Величество, Ваше Превъзходителство
7. Прозвищата и литературните псевдоними винаги се пишат с главна
буква.
Петър Моканина, Алеко – Щастливеца
8. С главна буква се пишат съществителни нарицателни, които са утвърдени
приложения към собствени имена.
Баба Тонка, Дон Кихот, Бай Ганьо
9. Съществителни имена, завършващи на -овци, -евци, образувани от
съществително собствено и показващо тип хора – с малка буква.
донкихотовци, байганьовци, колумбовци
10.Двойните имена и фамилии се пишат с тире.
Ана – Мария, Марк – Алекс, Иванова – Петрова, Римски – Корсаков

Запомни: Иван Шишман, Иван Асен II ( Шишмановци, Асеневци)

 11.Прилагателни имена, завършващи на – ски, се пишат с главна буква,
когато означават географско понятие.
Софийско поле, Русенска община
12.С главна буква се пише Бог и всички замесващи го думи.
Бог, Боже, Той, Му, Дух, Отец, Син
13.Прилагателни имена, образувани от съществителни собствени,
завършващи на -ов, -ев, -ин – винаги с главна буква
Пелин - Пелинова творба
Елин Пелин – Елин-Пелинова творба
Елисавета Багряна – Елисавета-Багрянина творба

Обърни внимание: Димитър Димовски шарж – Димитър-Димовски шарж

14.Прилагателни имена, образувани от съществителни собствени,

завършващи на –ски – с малка буква слято.
Елин Пелин – елинпелиновски хумор
Христо Ботев – христоботевски план

Проверявани граматически грешки

1. Членуване на имената от мъжки род единствено число.

a) името = той - -ът, -ят
името = него, го – а, я
b) прозвища и литературни псевдоними винаги се членуват с кратък
член
Моканина
c) имена от женски род – тт, щт
2. Падежи при местоименията.
a) пиша кой, които, никой, някой, всеки, когато се замества с той
Никой не дойде.
b) пиша кого, когото, никого, някого, всекиго, когато се замества с
него
Търсите ли някого.
Няма никого.
Искам някого, с когото да се разбера.
c) когато кой, никой, някой, всеки + име, формата си остава в
именителен падеж
Няма никой човек, който да ми помогне.
На всеки човек подавам ръка.
Но: На всекиго подавам ръка.
Запомни: Падежните форми на местоименията се употребяват само при лица.
Затова:
 Искате ли някой от новите модели телефони?
3. Употреба на свой и негов.
1л. Аз обичам своята/моята майка.
2л. Ти обичаш своята /твоята майка.
3л. Той обича своята/неговата майка.
Извод: В 3л. ед. и мн. ч. задължително се употребява възвратно лично
местоимение свой, защото в противен случай се получава двусмислица.
4. Бройна форма при имената от мъжки род.
a) 2 стола, а не столове
5 лъва, а не лъвове
Но: 15 студенти, 10 футболисти, 8 членове
Бройната форма не се употребява при лица.
b) Бройна форма се употребява и след местоименията: колко,
николко, няколко, толкова
c) когато изречението започва с числително име + глагол съм, да се
употребява обикновена форма за множествено число
Осем са учебниците, които нямам.
Три са най-гледаните филми през сезона.
5. Форма за учтивост.
a) местоименията винаги са в множествено число
Вие, Вас, Ви
b) всички имена и причастия, завършващи на -щ, -н, -т, остават в
единствено число
Господине, днес Вие сте именник.
Госпожо, вие сте знаеща.
Господине, вие сте напрегнат.
c) причастията на л винаги са в множествено число
Господине, днес сте дошли рано.
Изключение: Причастие на л остават в ед. ч. само когато е сказуемно
определение.
Господине, Вие стоите премръзнал и ням. (причастието тук прилича на име)
6. Да се прави разлика между местоимения и местоименни наречия.
Местоименни наречия – Образуват се като местоимения, но са наречия, защото
назовават време, място, начин.

Въпросителни: къде кога как защо

Относителни: където когато както защото
Отрицателни: никъде никога никак --------
Неопределителни: някъде някога някак --------
Обобщителни: всякъде всякога всякак --------

Запомни: Въпросителните се помнят най-лесно като въпроси за

обстоятелствено пояснение.
 7. Задължително съгласуване на подлог и сказуемо по род и число.
Много ясно личат стремежът към просвета и любовта към Русия.

Причастия
Отглаголни прилагателни

1. Сегашно деятелно причастие – завършва на -щ.

a) образуване:
от 1л. ед. ч. минало не свършено време вместо –х = -щ
говоря – говорех –говорещ
чета – четях – четящ
b) особености:
- отрицателна частица не + сег. деат. пр. винаги слято, защото
повече приличат на имена.
Незнаещият ученик е недоволен.
- при тях не е валидно правилото за променливо я (я остава
във всички форми)
вървящ, вървяща, вървящо, вървящи
- образуват се само от глаголи от несвършен вид
учещ
Но: изуча – не е възможно изучещ
2. Минало свършено деятелно причастие, завършващо на –л.
a) образуване:
От 1л. ед. ч. мин. св. време вместо х = л.
пея – пях – пял
да видя – видях – видял
обичам – обичах – обичал
Изключение: По- особено се образуват причастия от глаголи, които в първо
лице, единствено число мин. св. вр. завършват на ох.
четох – чел
плетох – плел
дадох – дал
b) особености:
- отрицателна частица не + мин. св. д. се пише слято, когато е
определение в изречението.
Непрочелият ученик е смешен.
- отрицателна частица не + мин св. д. е отделно, когато е
сказуемо
Иван не прочел книгата.
- при тях е валидно правилото за променливо я
видял – видели
пял – пели
Изключения:
 стоял – стояли
гноял – гнояли
побелял – побеляли
излетял – излетяли
- причастията на л от глаголи в III спр, които съдържат я,
винаги се пишат с я
стрелям (III спр) – стрелял – стреляли
хвърлям – хвърлял – хвърляли
- проверява се непостоянно ъ
рекъл, защото рекли
пекъл, защото пекли
Но: казал, защото казали
3. Минало несвършено деятелно причастие на -л.
a) образуване:
От 1л. ед. ч. мин. несв. вр. - вместо х = л
живея – живеех – живеел
b) особености:
- винаги е сказуемо в изречението, затова отрицателна частица
не + минало несв. д. винаги е разделно
Не обичал той своята дъщеря.
- изключение правят само глаголи, при които не е част от
глагола
нехая - нехаел
немея – немеел
недочувам – недочувал
- никога не се членува, защото винаги е сказуемо и повече
прилича на глагол
4. Минало страдателно причастие завършващо на –н и –т.
a) образуване:
- причастия завършващи на –ен, се образуват от глаголи, които
завършват на –ох или – их
чета – четох – четен
река – рекох – речен
сгуша – сгуших – сгушен
сгреша – сгреших – сгрешен
- двойни форми на –н и –т се получават при глаголи, които
завършват на –ея
полея – полян – полят
нагрея – нагрян – нагрят
засея –засят -засян
глаголи от първо спрежение, завършващи на –на,образуват причастия на -т
бръсна – бръснат
мина – минат
 вдигна – вдигнат
b) особености:
- понеже винаги е определение в изречението, отрицателна
частица не винаги се пише слято
Неумитото лице е неугледно.
- в сила е правилото за променливо я
засят – засети
засмян – засмени
- минало страдателно причастие се използва за образуване една
от формите на страдателен залог на глагола
Къщата е сгушена в подножието.
Книгата е четена от детето.
Роклята беше ушита от шивачката.
- Как да правя разлика между минало страдателно причастие
на –ен и прилагателно име на –ен?
*При причастията ен остава във всички форми.
загубен, загубена, загубено, загубени
загрижен, загрижена, загрижено, загрижени
*При прилагателните имена ен се променя.
шумен, шумна, шумно, шумни
доволен, доволна, доволно, доволни
5. Деепричастие, завършващо на –айки, -ейки, -яйки.
a) образуване:
От 2л. ед. ч. мин. несв. вр., вместо ше + йки
плета – плетеше – плетейки
свиря – свиреше – свирейки
падам – падаше – падайки
b) особености
- единственото причастие, което е неизменяемо и не се членува
- отрицателна частица не + деепричастие – винаги разделно,
защото то прилича повече на глагол
не казвайки, не можейки
Изключение: Слято се пише при глаголи, в които не е част от глагола.
немеейки, нехаейки, недочувайки
- възможна е грешка при употреба на деепричастие
Гледайки през прозореца, шапката ми падна. – има двусмислица
Правило: За да няма двусмислица, е необходимо действието, назовано чрез
деепричастието, също да се извършва от подлога.
Аз вървя, пеейки.
Гледайки през прозореца, аз видях моята майка.

VI. Синтаксис. (изучава видове словосъчетания и изречения)

Видове изречения по цел на изказване.
 1. Съобщително ( . ).
2. Въпросително ( ? ).
3. Подбудително (заповедно) ( ! ).
4. Възклицателно ( ! ).
Видове изречения по състав.
1. Просто – съдържа едно сказуемо.
2. Сложно – съдържа две и повече сказуеми.
Видове прости изречения.
1. Кратки и разширени:
a) просто кратко – има само подлог и сказуемо;
Вали дъжд.
b) разширени – съдържа поне една второстепенна част;
Вали топъл дъжд.
2. Лични и безлични.
a) просто лично – има лице, което върши действието, дори и да се
подразбира; повечето прости изречения;
b) просто безлично – не само няма изразен вършител на
действието, но и такъв не е възможен. Те биват:
- за природни явления:
Святка се. Съмва. Зазорява. Смрачава се.
- за душевни преживявания:
Топло ми е. Тежко ми е. Весело ми е.
3. Глаголни и безглаголни (именни).
a) глаголни – имат само сказуемо;
Вали.
b) именни – нямат сказуеми, а само имена;
Завод. Над него облаци от дим. Народът – прост. Животът – тежък, скучен.
4. Едносъставни и двусъставни.
a) просто едносъставно – съдържа само група на подлог или само
група на сказуемо;
Взех топъл хляб. Весели, мили момчета.
b) просто двусъставно – съдържа и група на подлога, и група на
сказуемото;
Тихата лятна нощ настъпваше бавно и неуверено.

Видове сложни изречения.

1. Сложно съчинено изречение – простите изречения са равностойни, няма
главно и подчинено изречение. Свързват се: безсъюзно ( , ) или чрез
съчинителни съюзи.
a) сложно съчинено съединително – действията в простите
изречения са едновременни или последователни;
Стана, облече се и тръгна по баира.
Връзки: ( , ); и; или; дали; та; па; че
 b) сложно съчинено противопоставително – действията се
противопоставят по смисъл
Видя ме и той, но не вдигна глава.
Връзки: а, ала, ама, обаче, но
c) сложно съчинено разделително – действията се редуват или
взаимно се изключват;
Птицата ту се скриваше, ту се показваше.
Или влез, или излез.
Връзки: Двойни съюзи: ту-ту, нито-нито, хем-хем, пък-пък
d) сложно съчинено разнородно – съдържа поне две различни
съчинителни връзки
Изтича, огледа се, но не видя никого.
2. Сложно съставно изречение. – простите изречения не са равностойни,
има главно и подчинено:
a) сложно съставно с подчинено определително – подчиненото
изречение винаги пояснява име или местоимение от главното.
Отговаря на въпросите: какъв, каква, какво, какви , чий, чия, чие,
чии
Вървях по пътеката, която се виеше през гората.
b) сложно съставно с подчинено допълнително изречение –
подчиненото изречение пояснява сказуемото от главното
изречение. Отговаря на въпросите: какво (що), кого
Зная, че ще дойдеш.
Петър пита кой ще дойде.
Петър ни показа какво да правим.
c) сложно съставно с подчинено обстоятелствено – подчиненото
изречение пояснява сказуемото от главното. Отговаря на
въпросите: къде, кога, как, защо
Ще кажа ,когато дойдеш. /за време
Той отиде, където го пратиха. /за място
Иван вървеше, без да се усмихва. / за начин
Ще говоря с него, защото той иска. /за причина
Тя излезе, за да не закъснее.
Запомни: Когато съюзната връзка е въпреки че, така че, макар че, освен че,
само че, запетаята се пише пред целия съюз.
d) сложно съставно с подчинено подложно изречение –
подчиненото изречение не пояснява нищо от главното; в
главното изречение няма подлог, затова подчиненото изречение
изпълнява ролята на подлог. Бива два вида:
- започва с който, която, което, които и стои пред главното
изречение:
Който е гладен, да дойде на вечеря.
Но: Който е гладен, той да дойде на вечеря. – подчиненото изречение е
определително.
- стои след главното изречение, което е от вида:
Ясно е, …
Видно е, …
Коректно е, …
Обяснимо е, …
Важно е, …
Не е важно, …
Струва ми се, …
и др.
Ясно е, че той няма да дойде.
3. Сложно смесено изречение – състои се най-малко от три прости, като
първите две са съчинително свързани, а вторите - подчинително.
Разбрах, че няма да стане, и излязох.

Пунктуация

I. Просто изречение:
1. Еднородните части се отделят със запетая. Това са:
- еднакви части на изречението;
- еднакви части на речта;
- поясняват една и съща дума;
-поясняват я по един и същ начин;
- отговарят на един и същ въпрос;
Видове:
- еднородни определения
Родителите на Иван, Петър, Стоян не дойдоха.
- еднородни обстоятелствени пояснения
Вървя по ливади, сипеи, урви.
- еднородни допълнения;
Мисля за Иван, Петър, Стоян.
- еднородни подлози;
Жени, деца и старци се стекоха на мегдана
- еднородни сказуемни определения;
Момчетата стояха смутени, тъжни, развълнувани.
*Не са възможни еднородни сказуеми, защото ще получим сложно изречение.
2. Обособени части:
- това са части на изречението, без тях то губи от смисъла си
- много често съдържат причастия;
- приличат на подчинени изречения, но не са, защото нямат сказуемо;
 - приемайте обособените части като „кратки” подчинени изречения,
затова винаги ги ограждайте със запетая;
Видове:
1) Обособено определение
Майката, останала сама, обезумява от скръб.
2) Обособено обстоятелствено пояснение.
Изучавайки света, те обогатяват културата си.
3) Обособено допълнение.
Четох всичко, включително и „Тютюн”.
4) Обособено приложение.
Козите на Марин, Мартиновия син, често минаваха над водениците.

Запомни: Не се пише запетая между едносричен съюз и следващо причастие

или деепричастие.
Той искаше да се противи, но осъзнал вината си, се отказа.
Те се бореха и отстоявайки правдата, победиха.

Но: Видях човека, който, приседнал под сянката, мечтаеше.

3. Вметнати думи и изрази:
- не са части на изречението, без тях то е възможно;
- изразяват отношение на говорещия към казаното;
-винаги се заграждат със запетая;

Запомни: Не се отделят със запетая следните вметнати думи: обаче, например,

според мене, по мое мнение, може би, наистина, следователно, значи, вероятно,
сякаш, навярно, очевидно, по такъв начин, като че ли, всъщност и др.
4. Други случаи:
- обръщенията се отделят със запетаи;
Аз ,бедни мой братко, бих искал да ти кажа.
- частиците ей, хей, бре, ма, мари, когато се използват
самостоятелно като обръщение, се ограждат със запетая.
Какво искаш, мари.
- частиците Да и Не се отделят със запетая;
Да, съгласен съм.
- отделят се и със запетая междуметията: ах, ех, их, ох, о , хей, я,
леле и др
Леле, колко си срамежлив.
Божичко, каква беля!
II. Сложно изречение.
1. Сложно съчинено изречение.
- пред и, или, дали, еднократно употребени ,не се пише запетая.
- при двойните съюзи запетаята е пред втората съставка;
Нито съм радостен, нито съм тъжен.
 - при повторна и всяка следваща употреба пред и, дали, или се пише
запетая;
Дали да вляза, или да изляза.
И на кино ми се ходи, и на театър искам да отида.
- пред обаче = но се пише запетая
Той ме викаше, обаче аз не се обърнах.
2. Сложно съставно.
- възможни са следните положения на главно и подчинено
изречение:
1) главниоизречение + подчинено изречение – пред подчиненото се
пише запетая.
2) подчинено + главно – задължително след подчиненото се пише
запетая
3) главно изречение + подчинено изречение + главно – подчиненото
изречение се въвежда и се затваря със запетая
- пред подчинено изречение не се пише запетая:
1) ако съюзът е ДА – еднократно употребен
Научиха го да се гордее със себе си.
2) ако пред съюза има отрицателна частица НЕ;
Дойдох не защото исках.
3) ако съюзът е въпросителна дума: как, кога, къде, защо, чий, колко
и др.
Не зная колко души ще дойдат.
4) ако пред съюза има уточняващо наречие: само, даже, тъкмо, дори,
чак, едва, именно;
Тя говори добре само когато иска.

Запомни: Пред ДА и въпросителна дума винаги се пише запетая, когато

подчиненото изречение следва след показателно местоимение това, това +
съществително име или членувано съществително име.
Попитаха го за това, дали ще се промени.
Тази идея, как ще е по-добре, е интересна.
Идеята, как да победя, не ми дава мира.

*Пред ДА се пише запетая ,когато се равнява на ЗА ДА.

Извиках го, да поговорим.

*Винаги се пише запетая пред подчинени изречения въведени с: макар че,

въпреки че, само че, макар да, при условие че, при положение че, като.

*Не се пише запетая, когато подчиненото изречение може да се замени с

една дума.
Глупаци колкото щеш. (много)
 Иван метна в сака каквото му попадна под ръка.

*Не се пише запетая пред подчинено допълнително изречение, когато то

започва с относително местоимение.
Прави каквото ти казвам.
На това може да се даде какъвто и да е отговор.

*Когато два подчинителни съюза са един до друг:

- Пръв е краткият (едносричен) и следва дълъг съюз – не се
разделят с запетая.
Разбрах, че когато ти влезе, аз вече бях буден.
- Ако пръв е дългият съюз, между тях се слага запетая
Извиках те, защото, ако не бях го направил, щеше да се разсърдиш.
- Ако съюзите са равни, също се разделят с запетаи.
Разбрах те, защото, когато ми се обади, нямаше нищо ново.

Части на изречението

I. Главни части:
1. Подлог – кой?, кои?
2. Сказуемо – какво прави? какво правят?
II. Второстепенни части.
1. Допълнение – какво?, що?, кого?
- пряко допълнение – Петър яде ябълка.
- непряко допълнение – Иван каза на Мария.
2. Определение – какъв?, каква?, какво?, какви?, чия?, чие?, чии?
- съгласувани определения
Купих си жълта рокля.
- несъгласувани определения
Купих си рокля от коприна.
3. Обстоятелствено пояснение – къде?, кога?, как?, защо? +

сказуемото.

Седеше на прага.
Дойде привечер.
Върви бавно по пътя.
4. Сказуемно определение.
Иван гледа тъжен. Мая стои смутена.
Но: Иван гледа тъжно.
Мая стои смутено.
 5. Приложение – име, приложено към друго име, като му дава друго
название.
Видове:
- За скрито сравнение: къща – палат, земя – рай, снага – топола
- Роднинска връзка: чичо Матей, баба Цена
- Титла, професия, длъжност: баща войвода, майор Петров, господин
Иванов.
-Прозвище или литературен псевдоним: Алеко Щастливеца, Петър
Моканина, Петко Мравката
- Географски обекти ( приложение е нарицателното име): река
Дунав, връх Ботев, село Иваново
- Имена на улици, институти, книги, вестници, учреждения: зала
„Дунав”, институт „Пирогов”.

Видове сказуеми

I. Прости сказуеми. – всички глаголни форми -положителни и

отрицателни на познатите глаголни времена, наклонения и залози.

Просто сказуемо са формите за страдателен залог, отрицателна

форма за бъдеще време (няма да чета) всички форми на сложните глаголни
времена.

II. Съставно сказуемо:

1. Съставно глаголно сказуемо – глагол + да +глагол.
Започвам да пиша.
Продължавам да пиша.
Спирам да пиша.
Трябва да пиша.
Може да пиша.
и др.
2. Съставно именно – помощен глагол + име (съществително, прилагателно,
числително)
Беше малък.
Ще съм първа.
Ще бъдем ученици.

Най-често използвани помощни глаголи са: съм, бивам, бъда,

наричам се, оказвам се, казвам се, стана, остана, изглежда и други.
Иван е ученик (учи).
Иванова ще бъде учителка (ще учителства).
Практическо правило: Как да различавам просто сказуемо с причастие от
съставно именно? Степенувай причастието. Ако това е възможно, значи е
съставно именно сказуемо, защото прилагателните имена се степенуват.
Тя е чела.
Водата е изпита. (не е възможно по-чела и по – изпита)
значи имаме просто сказуемо

Тя е хубава. Лицето му беше изпито. (възможно е по-хубава и по-изпито)

значи имаме съставно именно сказуемо

Лексикология

1. Наука за речниковия състав на езика и лексикалното значение

на думите.
2. Според лексикалното си значение думите биват:
- синоними – различен звуков състав ,но близки по значение.
жарък, огнен, зноен
червен, ален, пурпурен
- антоними – думи с противоположно значение
голям – малък
силен – слаб
- омоними – еднакъв звуков състав, но различно значение.
тон (мярка, звук, риба)
- пълни омоними – еднакви части на речта и с еднакви
граматически форми
крем – кремът - кремове
- частични омоними
мед – медта
мед – медът
- омофони
под {пот}
коз {кос}
- омографи
вълна – вълна
чета – чета
- пароними – близки по звуков състав, но напълно различни по
значение.
индиец – индианец
пенсионер – пансионер
заможен – възможен
 поликлиника – полуклиника

3. Лексикологията изучава и фразеологизмите. – устойчиви

словосъчетания, които имат постоянно значение като употреба. Биват;
- фразеологизми – думите в състава им по значение имат връзка с
общото значение на съчетанието.
разигравам си коня = правя каквото си искам
дим да ме няма. = изчезвам бързо.
- идиоми – значението на цялото словосъчетание няма нищо общо
със значението на съставящите го думи.
ни в клин, ни в ръкав = съвсем неуместно
от дъжд на вятър = много рядко
4. Видове речници:
Правописен
Правоговорен
Тълковен
Синонимен
Фразеологичен
На чуждите думи.
На диалектите, старите думи и архаизмите.
На новите думи (неологизмите)
Двуезични речници.

Употреба на кавички:
1. Пишат се кавички
- имена на паметници, музеи, театри, кина, отбори, заводи и др.
Софийски университет „Св. Кл. Охридски”
- имена на машини,порода животни, сортове
грозде „Болгар”, телевизор „Сони”
- имена на конкурси, награди и ордени
орден „Стара планина”
конкурс „Бургас и морето”
- имена на вестници, списания и книги

2. Не се пишат кавички:
- в лозунги, употребени самостоятелно
- за названия на географски обекти, колкото и важни да са те
град София
остров Кипър
- имена на улици, булеварди и площади в адрес върху писмо
улица Битоля 8
 - при имена на машини, региони, учреждения, означени само с букви и
цифри
пушка М-10
зона Б-5
Театър 199
- при съкращения от вида
Главпроект
Булгарплод
Инжстрой

Разделно, слято, полуслято писане на думите

I. Разделно писане.
Практическо правило: Членуваме двете съществителни имена и ако членът се
поема от първата дума, то те се пишат разделно.
къщата музей – къща музей
писателят хуманист – писател хуманист

Разделно се пишат:
1. Думи, които имат първа съставка: младши, старши, завеждащ,
водещ.
завеждащ отделение
старши майор
2. Ако двете думи при разместване запазват смисъла си.
силно притеснен = притеснен силно
изключително надарен = надарен изключително
вътрешно противоречив = противоречив вътрешно
3. Съчетания, чиято първа част е съкращение от сложно прил. име.
АГ отделение
Д Н К фактор
ЖП линия
4. Наречия от вида – от горе до долу, от къде на къде, от време на
време, от край до край, по случай, въз основа, от само себе си .
II. Слято писане
Практическо правило: Ако при членуване се членува втората дума и думите
са подредени така: подчинена + главна = слято.
националноосвободителен, защото е от национално освобождение
тъмночервен, защото тъмно е подчинена дума, а червен е главна дума

Слято се пишат:
 1. Подчинената дума е от чужд произход и е без съединителна
гласна.
уебсайт
тонрежисьор
айскафе

Забележка: Въпреки това в езиковата практика са се наложили като разделно

писане сложни думи, чиято първа съставка е:
бизнес – бизнес вечеря
блок – блок маса
бинго – бинго зала
водещ – водещ предаване
гей – гей клуб
голф – голф игрище
денс – денс клуб
дерби – дерби мач
джаз – джаз певец
диско – диско музика
допинг – допинг тест
интернет – интернет адрес
кавър – кавър версия
кафе – кафе пауза
концерт – концерт майстор
крекинг – крекинг газ
крем – крем карамел
кънтри – кънтри песен
поп – поп звезда
пънк – пънк група
рали – рали спорт
ревю – ревю балет
ретро – ретро мода
рок – рок музикант
ски – ски писта
старши – старши научен сътрудник
тас – тас кебап
тенис – тенис верига
ТВ – ТВ лиценз
техно – техно жанр
факс – факс услуга
фитнес – фитнес зала
хард – хард диск
чейндж – чейндж бюро
шах – шах клуб
 шиш – шиш кебап
шкембе – шкембе чорба
DJ парти
GSM оператор
MTV поколение
NATO генерал
VIP гости

2. Подчинената дума е съкратено прилагателно от чужд произход.

авиомоделизъм
мотоклуб
компактдиск
3. Слято се пишат думи с подчинена съставка:
анти-
вице-
екс-
контра-
макро-
микро-
полу-
псевдо-
супер-
свръх-
лъже-
4. Подчинената дума е повелителна глаголна форма.
бутниколиба
лапнишаран
5. Слято се пишат чужди буквени съкращения, които се
употребяват като съществителни нарицателни имена.
джипи, диджей, есемес, сиви
6. Отрицателна частица не + имена и думи, които приличат на
имена, винаги се пишат слято.
7. Отрицателна частица не + наречия винаги слято.
напразно – ненапразно
рядко – нерядко
случайно – неслучайно

III. Полуслято писане.

Практическо писане:
1. Ако при членуване се членува втората дума и думите са
подредени така: главна + подчинена = с тире
вагон ресторантът – вагон-ресторант
кандидат студентът- кандидат-студент
 2. Ако между думите може да се вмъкне съюз И.
внос – износ
покупко – продажба
плод – зеленчук
пренос – превоз

С тире се пишат:
1. Фразеологизми ,които съдържат вътрешно сравнение.
очи-череши
снага-топола
гайтан-вежди
2. Сложно прилагателно, образувано от числително име с цифра +
съществително.
102-тонен
31-годишен
3. Прилагателни имена от две съществителни собствени,
завършващи на –ов, -ов.
Елин Пелин – Елин-Пелинов разказ
4. Прилагателни имена на –ов, -ев, образувани от приложение +
собствено име
чичо Денчо – Чичо-Денчовата къща
дядо Либен – Дядо-Либенов идеал
5. Наречия, образувани с частиците: току, еди, годе
току-що
еди-кой
що-годе
6. Частиците по и най при степенуване на прилагателни и наречия.
по-хубав, най-хубав
по-добре, най-добре

Внимание:
по човек, най човек
по обичам, най обичам
7. По-особени случаи на полуслято писане.
авио-и ракетомоделизъм
пет –и десетгодишен
радио-и телевизионно предаване

8.
α – лъчи алфа-лъчи
β – лъчи бета-спектър