Professional Documents
Culture Documents
Причастието е глаголно-именна форма, означаваща действие, което се приписва на лице или предмет като негов признак,
проявяващ се във времето. Причастията са междинни думи между глагола и прилагателното има. Залогът и времето ги свързва
с глагола, а родът и определеността - с имената. Причастията означават признаци, произлези от глаголно действие. Те са
НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ!
1. Образува се от сегашно време на глаголите от несвършен вид с наставки: - ащ, - ящ, - ещ.
ПРИМЕР
зова – зовящ, вървя – вървящ, нося – носещ, ходя – ходещ, стърча – стърчащ, греша – грешащ
2. Значението на сегашното деятелно причастие се свързва с изразяването на действие, възприемано като признак на
предмет, който го извършва едновременно с действието на основния спрегаем глагол.
ПРИМЕР
Виждам човек, четящ вестник.
3. Служба в изречението.
а) Определене. Бягащият човек спря.
б) Подлог. Бягащият спря.
в) Допълнение. Казах на бягащия да спре.
г) Сказуемно определение. Видях те бягаща по алеята.
д) Обстоятелствено пояснение. Войските тържествуващо крещяха.
!!!!!!!!!! Сегашното деятелно причастие може да влиза в състава на сказуемото.
Той е четящ.
Само когато е самостоятелно употребено НЕ МОЖЕ да е в служба на СКАЗУЕМОТО.
4. Правопис на отрицателната частица „НЕ“
Отрицателната частица „НЕ“ се пише СЛЯТО със сегашно деятелно причастие.
незнаещ човек, неможещ човек, невиждащ човек, неумеещ човек
2
а) Когато мин.свър.деятелно причастие е употребено като СКАЗУЕМО, отрицателната частица „НЕ“ се пише
ОТДЕЛНО.
3
Те не могли да дойдат.
б) В останалите случаи отрицателната частица „НЕ“ са пише СЛЯТО със минало свършено деятелно причастие.