as b

1 ЛАТИНСКИ ЕЗИК, АЗБУКА, ПРОИЗНОШЕНИЕ И УДАРЕНИЕ

Латинският език е:
• Древен индоевропейски език – основа на езиците от романската езикова група (като Италиански,
Португалски, Испански, Френски, Румънски) и въпреки че сам по себе си английският език не е
романски език той съдържа над 60% думи с латински произход.
• Език с много флексии:
₋ 3 рода – мъжки, женски и среден
₋ 7 падежа за прилагателните и съществителните имена – само 4, от които имат ключово значение за
медицинската терминология.
₋ 5 склонения на съществителните
Място на произход – Latium – регион в централна западна Италия, разположен около град
Рим Форми на латинския език
∙ Класически латински, използват в поезията и формалната проза
∙ Т.нар. вулгата – т.е. говоримият език
Съвременни употреби на латинския език
• Научна терминология
− Медицинска терминология
− Биологическата бинарна номенклатура (в ботаниката, зоологията и микологията)
− Философски термини
− Правна терминология
• Църковен латински – езикът на католическата църква.
Латинска азбука и произношение
Латинската азбука е адаптирана от западно гръцката азбука с посредничеството на Етруската
някъде около VII в.пр.н.е. Класическата латинска азбука се състои от 24 букви., но до I в.пр.н.е. е имала
само 21 букви. Някъде по това време заедно с множеството езикови заемки и буквите Y и Z са взети от
гръцката азбука, за да се използват при изписването на новите думи с гръцки или арабски произход. А
по-късно през XV в. е създаден знакът u, с който се отличава вокалното произношение на знака v, преди
това и двата звука в и у се изписвали с една и съща буква. Буквата j не е съществувала в класическия
латински и затова тя е 25тата буква в латинската азбука, но не всички я признават като част от нея и не
навсякъде тя се ползва при печатни издания с латински текстове. Тя също е въведена през
средновековието, за да се направи разлика между i в качеството си на вокал и консонантизираното i ,
което се появява между две гласни или в началото на думата и в тази позиция играе ролята на
консонант. До преди век често в печатни латински текстове се използва j, за да означи
консонантизираното i, но напоследък се появява тенденцията да не се използва въобще тази буква и
отново и двете степени на този звук да се пишат с класическо i1. Буквата W не се използва в латински
език и не е част от латинската азбука, но в съвременната медицинска терминология се среща в имена на
болести идващи от немски или английски и се изчита така както се чете в езика, от който е взето
съответното име, най често „в“. Не знаем как точно е звучал класическият латински език, и начинът, по
който различните школи произнасят латинските думи, е въпрос на кон венция. Класическото
произношение, което се използва у нас е научна реконструкция, която възстановява начина на говорене
от времето около и преди III в. от н.е. Съществуват и други школи за четене, които бихте могли да
срещнете извън България.
В по-старата епоха римляните използвали само главни букви, а по-късно с главни букви започнали
да изписват само собствените си имена и производните от тях наречия и прилагателни, както и имената
на месеците. В медицинската терминология с главни букви са:
∙ Собствени имена – morbus Addisoni2[морбус Адисони] болест на Адисон
∙ Прилагателни и наречия производни от собствени имена – morbus Anglicus [морбус Англикус] –
английска болест (рахит)

1
В учебници и речници по латински език в Западна Eвропа j се ползва и в момента, така че например maior може да видите
изписано като major двете думи се четат еднакво и значат едно и също, разликата е само в изписването. В България в обучението по
латински език в повечето учебници тази буква не се ползва, но в учебници по други дисциплини, които взимат латинската си
терминология от западни източници, може да срещнете употреба на буквата j.
2
Името Адисон тук е в родителен падеж, който изразява притежание, затова се превежда „болест НА Адисон“, а не
„адисонова болест“
Калина Босева, kalbo@abv.bg
2

∙ Названията на лекарствени вещества и препарати – Paraffinum [Парафинум] – парафин, Analginum

[Аналгинум] – аналгин
∙ Имената на химическите елементи Cuprum [Купрум] – мед, Iodum [Йодум] – йод, Ferrum [Ферум] –
желязо
∙ Имената на растенията oleum Menthae [олеум Менте] – ментово масло, tinctura Valeriannae [тинктура
Валеряне] – тинктура от Валериана
Класификация на звуковете
Vōcāles (гласни) – гласните са шест: твърди – a, o, u; меки – e, i, y. В зависимост от времето, за
което се произнася една гласна, те са кратки и дълги. На практика те не се произнасят различно, но
дължината на гласната в предпоследната сричка от многосричните думи има значение за
определяне на мястото на ударението. Краткатите гласни се отбелязват с дъгичка върху буквата, а
дългите гласни се бележат със знака макрон или чертичка върху буквата: ā ă/ō ŏ/ū ŭ/ē ě/ī ĭ/. Гласните се
четат така, както се пишат. cutis [кутис] – кожа; cor [кор] – сърце; ulna [улна] – лакътна кост
Diphthongī (двугласни) – Двугласните са съчетание на две гласни букви, произнасяни като един
звук или възприемани като една сричка. Те са винаги дълги.
AE – произнася се [е]: vertebrae [вертебре] – прешлени, caecum [цекум] – сляпо черво OE –
произнася се [е]: oesophagus [езофагус] – хранопровод, foetus [фетус] – плод (бебето в утробата след 3ти
месец от бременността)
AU – произнася се [ау] в думи от латински произход – auris [аурис] – ухо
произнася се [ав] в думи от гръцки произход:, trauma [травма] – травма
EU – произнася се [еу], в думи от латински произход balneum [балнеум] – баня произнася се [ев] в
думи от гръцки произход: pneumonia [пневмония] – пневмония NB! 1) Ако а+е или о+е не съставят
дифтонг, над втората гласна се поставят две точки специален знак, наречен трема, който показва, че
двата звука се четат поотделно, съответно съставят две срички. аër [аер] – въздух; dyspnoë [диспное] –
задух
В съвременната анатомична и хистологична номенклатура съществува тенденция за опростяване
на дифтонгите, като ае = е, ое = е: и може да се види cecum вм. caecum; esophagus вм. oesophagus; fetus
вм. foetus.
РАЗДЕЛЕНИЕ НА СЪГЛАСНИТЕ
а) mutae sive explosivae – неми или експлозивни
∙ gutturāles – гърлени – c, q, k, g, ch
∙ labiāles – устни – p, b, ph, v
∙ dentāles – зъбни– t, d, th
b) liquidae – плавни – r, l
c) nasales – носови – n, m
d) spirantes – съскави – s, [z]3
e) aspirata – придихателна – h
g) compositae – сложни съгласни – x (гутурал + спирант), z (по произход е дентал + спирант)

В думи от гръцки произход

Диграфи – комбинации от определени съгласни в думи от гръцки произход. Диграфите имат като
задължителен елемент буквата h. Причината, поради която диграфите са създадени е необходимостта да
се представят гръцките звукове чрез латински букви.
ch – произнася се [х]: cholera [холера] – холера chylus [хилус] – чревна лимфа
ph – произнася се [ф]: typhus [тифус] – тиф, phthisis [фтизис] – туберкулоза
rh – произнася се [р]: rhachitis [рахитис] – рахит rheumatismus [ревматизмус] – ревматизъм
th – произнася се [т]: thrombus [тромбус] – тромб, thorax [торакс] – гръден кош sch – това
е триграф, съставен от диграфа ch и буквата s. Произнася се сх: palatoschisis
[палатосхизис] – вродено несрастване на небцето, ischias [исхиас] – ишиас; schizophrenia
[схизофрения4] –шизофрения. Но под немско влияние можете да чуете ишиас и шизофрения
произнесени с ш на латински.

3
Z се поставя на това място в класификацията в качеството му на звука „з“
4
Ако се следва гръцкия модел за ударението то е на И, ако се следва латинския на Е и двата начина на изговаряне се срещат.
Калина Босева, kalbo@abv.bg
 3

Лат. Буква произ ношение Примери и правила

Име на буквата

A а [a] ala [ала] – крило mārgo [margo]- граница, lac [lac] – мляко B бе [б] bonus [бонус]
добър
C це [к, ц] c – произнася се [к] пред a, o, u, пред съгласна и в края на думите: calor [калор] –
топлина, combustio [комбустио] – изгаряне, caput [капут] –
глава, corpus [корпус] тяло
c – пред меките съгласни e, i, y и пред дифтонгите ae, oe, eu у нас е
прието да се чете като [ц]: cyclus [циклус] – цикъл, coelum [целум] –
небе, cerebrum [церебрум] – главен мозък, cytologia [цитология] – наука за
клетките, cervix [цервикс] – шия; caecum [цекум] – сляпо черво; coeliacus
[целиакус] – коремен; vesicae [везице] – мехури
Двойно сс първата буква винаги се чете като “к” а втората зависи от
следващата я гласна: bucca [бука] буза, vaccinum [вакцинум] – ваксина
D де [д] dens [денс] – зъб
E e [е] pes [пес] – крак; emesis [емезис] – повръщане
F eф [ф] fractura [фрактура] – счупване, фрактура
G гe [г] gravis [гравис] – тежък
H хa [х] homo [хомо] – човек, hepar [хепар] – черен дроб
I и [и, й] В близост до съгласна се произнася като [и], например icterus [иктерус] – жълтеница; minus
[минус] – по-малко. Когато се намира между гласни
или в началото на думите пред гласна, този звук започва да наподобява на
полусъгласна и затова се произнася като [й] Възможно е в тази позиция
вместо i да се употреби j [йота] – знак с по-късен произход, който се е
наложил в медицинската терминология за [й]. Именно j се явява 25-та
буква в латинската азбука, която използваме в съвременните езици. Но
независимо дали е използвано I или J, произношението и думата са
съвсем същите. iunctura или junctura [юнктура] – място на свързване,
ionophoresis или jonophoresis [йонофорезис] – йонофореза; ieiunum или
jejunum [йеюнум] – празно черво; maior или major [майор] – по-голям
K кa [к] k се използва само в една латинска дума и тя е Kalendae, името на първия ден от всеки месец,
но се използва много в думи от гръцки произход:
leukaemia [левкемия] – левкемия; и в химията в думи от арамски произход
като Kalium [калиум] – Калий
L eл [л] labium [лабиум] – устна
M eм [м] musculus [мускулус] – мускул
N eн [н] nodus [нодус] – възел
O o [о] ovarium [овариум] – яйчник
P пe [п] pars [парс] – част
Q ку [к] В латински буквата q никога не се използва самостоятелно и винаги е в съчетание с u:qu– се
произнася [кв]: liquor [ликвор] – течност
В това буквосъчетание u се възприема като съгласна и не образува
отделна сричка!!!
R eр [р] rubor [рубор] – зачервяване
S eс [с, з] Между две гласни се чете като З или когато е между гласна и съгласните m или n, r или l:
dorsum [дорзум]– гръб, organismus [организмус]–
организъм, pulsus [пулзус]– пулс, crisis [кризис]– криза, dosis [дозис]–
доза stenosis [стенозис] – стеноза; vesica [везика] – мехур; tonsilla
[тонзила] – сливица
Във всички други случаи се произнася като С, независимо дали е в
началото или в края на думата или в комбинация с други съгласни
saliva [салива] – слюнка, facies [фациес] – лице, повърхност
ss винаги се произнася като [s]: abscessus [абсцесус] – абсцес
T тe [т, ц] caput [капут] – глава
Калина Босева, kalbo@abv.bg
 4

Съчетанието ti пред гласни се чете [ци] – operatio [операцио] – операция,

Но ако пред ti стои s, t или x, се чете като [ТИ]: combustio [комбустио]-
изгаряне; mixtio [микстио]- смес, ако ti стои пред съгласна също се чете
[ti]: partim [партим] – отчасти
U у [у, в] ulna [улна] – лакътна кост.
Съчетанието ngu пред гласна се чете като [нгв]: lingua [лингва]- език, а
пред съгласна [нгу] lingula [лингула]- езиче
V вe [в] vertebra [вертебра] – прешлен, vesica [везика] – мехур X икс [кс, гз] Нарича се “двойна
съгласна”, тъй като съответства на два звука – кс или гз: plexus [плексус] – сплит, examen [егзамен] –
изпит. Няма правило,
което да определя кога х се озвучава в гз и кога не.
Y ипсилон [и] Y се произнася като И, но се употребява само в думи от гръцки произход laryngitis
[ларингитис] – ларингит (много често в представки, като dys
нарушение, syn- свързване, hyper- над, свръх, hypo- под)
Z зетa [з, ц] Макар и да се произнася като обикновено [з] в думите от гръцки произход, тази съгласна се
смята за двойна, което има важно значение за
ударението: zona [зона]- зона, zoophobia [зоофобия] – натрапчив страх от
животни
Но в думи от негръцки произход се произнася като [ц]: Zincum [цинкум]–
цинк – думата е от арабски произход, influenza [инфлуенца] – инфлуенца,
остро заразно заболяване – думата е латинска но е влязла през италиански
език (Няма как да ги разпознаете, разчитате, че повечето са гръцки и
учите наизуст тези, които не са)

УДАРЕНИЕ
Срички
Сричката се състои от отделна гласна (или дифтонг) или от гласна и една или повече съгласни.
Според своята дължина сричките биват кратки или дълги.
Ударението в латински никога не пада на последна сричка (изключение правят някои думи
от гръцки произход)
1. Очевидно, когато думата е едносрична ударението стои върху единствената гласна lac – мляко 2.
Когато думата е двусрична ударението е на предпоследната сричка (т.е. не е на последната) ra-na [рана]
– жаба
3. Когато има повече от две срички ударението пада на предпоследната (втората, гледано отзад напред),
ако тя е дълга per-tus-sis – коклюш, an-ae-mi-a [анемия]– анемия.
4. Ако предпоследната сричка е кратка, ударението пада на пред-пред-последната (третата, гледано
отзад напред) независимо от дължината й hy-per-tro-phi-a [хипертрофия]– хипертрофия; o-to-rhi-no-la
ryn-go-lo-gi-a – оториноларингология, ver-te-bra [вертебра] – прешлен.
Дълги срички
Дълги срички наричаме тези, които съдържат дълга гласна. Дългите гласни биват 2 вида: по
природа и по положение.
1. Дълга по природа сричка (a) longa sylnatūrālăb:
∙ дифтонгите винаги са дълги: diaeta – диета.
∙ Гласните в предпоследните срички на следните завършенци (суфикси) са дълги по природа и
съответно винаги носят ударение независимо какъв корен е сложен преди този суфикс: -ālis/-āle и -āris/-
āre (суфикс за прилагателни по трето склонение, често на български се транслитерират като –ален,
-арен, винаги ударението ще е на предпоследна сричка) – cervicalis – цервикален, шиечен, frontalis –
фронтален, преден, abdominalis – абдоминален, коремен, superficialis – повърхностен, cellularis –
клетъчен, целуларен, solaris – соларен, слънчев
-īnus, -īna, -īnum (суфикс за съществителни и прилагателни по първо и второ склонение, често на
български съществителните останат същите) urina – урина, disciplina – дисциплина, palatinus – небцов,
ИЗКЛЮЧЕНИЕ СА СЛЕДНИТЕ ДУМИ: lamĭna – пластинка, serotĭnus – късен
-ūrus, -ūra, -ūrum (суфикс за съществителни и прилагателни по първо и второ
склонение) sutura – шев, figura – фигура, tinctura – тинктура, signatura – сигнатура, означение,
durus – твърд

Калина Босева, kalbo@abv.bg

 5

-ōma (суфикс за съществителни от ср.р по трето склонение често означава раково заболяване,
често остава същият при транслитерация или се оставя ом)
myoma – миома или миом – тумор състоящ се от мускулна тъкан, hematoma – хематом, събиране на
кръв извън кръвоносните съдове.
-ēma (суфикс за съществителни от ср.р по трето склонение често означава оток, често остава
същият при транслитерация или се оставя ом) oedema – оток, едем
-ītis (суфикс по трето склонение съществителни от ж.р. означава възпаление, почти винаги се
кочбинира с корен от гръцки произход, често на български се транслитерира на ИТ) gastritis – гастрит,
възпаление на стомаха, hepatitis – хепатит, възпаление на черния дроб, nephritis – нефрит, възпаление на
бъбреците.
-ōsis/-āsis/-ēsis/-īsis (суфикс по трето склонение съществителни от ж.р. често означава
патологично състояние, обикновено думите са от гръцки произход, транслитерират се на български на –
оза, -аза, -еза, -иза) cirrhosis – цироза, sclerosis – склероза, thrombosis – тромбоза
-ōsus, -ōsa, -ōsum (суфикс за прилагателни по първо и второ склонение, често значи, че нещо е в
голямо количество, може да се транслитерира на -озен)
cavernosus – кавернозен, изпълнен с кухини/каверни, dolorosus – болезнен, скръбен, изпълнен с болка
-ātus, -āta, -ātum (суфикс за прилагателни и причастия по първо и второ склонение, често превеждан с
причастие)
siccatus – сух, изсушен, caudatus – опашат
2. Дълга по положение сричка (positiōne longa syllăba) е:
∙ гласните пред две или повече съгласни стават дълги по положение: pertussis – коклюш, tonsilla –
сливица, maxilla – горна челюст, columna – стълб колона
∙ гласните пред двойните съгласни x или z също са дълги по положение: reflexus – рефлекс,
complexus – комплекс
Съчетанията ch, ph, rh, th, и qu не се броят за двойка съгласни и не правят сричката дълга.
stomachus – стомах, reliquus – останал, cranium – череп
Съчетание от b, p, t, d, c, g + l, r не прави предходната гласна дълга по положение. vertebra –
прешлен, cerebrum – главен мозък
Кратки срички
1. Кратка по произход сричка:
∙предпоследната гласна в суфиксите е кратка, съответно ударението ще пада на последната сричка
ПРЕДИ суфикса
-ŭlus, -ŭla, -ŭlum/ -ŏlus, -ŏla, -ŏlum (суфикси за умалителни прилагателни или съществителни по първо
и второ склонение) nodulus – възелче, venula – малка вена, clavicula – ключица, букв. малък ключ, foveola
– ямка
-ĭcus,-ĭca, -ĭcum (суфикси за прилагателни по първо и второ склонение, често се транслитерира на -
ичен) opticus – оптичен, chronicus – хроничен, septicus – септичен
ИЗКЛЮЧЕНИЕ СА СЛЕДНИТЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ: Urtīca – коприва, vesīca – мехур, umbilīcus – пъп
-ĭdus, -ĭda, -ĭdum (суфикси за прилагателни по първо и второ склонение) calidus – топъл, горещ, frigidus
– студен
-ĭlis/-ĭle (суфикси за прилагателни по трето склонение) gracilis – тънък, нежен, similis – подобен, difficilis
– труден
-bĭlis/-bĭle (суфикс за прилагателни по трето склонение, означава че нещо е възможно, боже да бъде
направено, често се транслитерира на -билен) sanabilis – лечим, санабилен
2. Кратка по положение сричка:
∙ гласна пред друга гласна или пред h е кратка operatio – операция, contraho – свивам, linea – линия,
incisio – инцизия, разрез
∙ гласна преди qu е кратка: reliquus – друг, последния останал
∙ гласна пред ch, ph, rh, th, е кратка stomachus – стомах
∙ Гласна пред b, p, t, d, c, g + l, r е кратка vertebra – прешлен, cerebrum – главен мозък NB! За много
от думите от старогръцки произход всички тези правила не важат, понякога тези заемки запазват
ударението си както е било в гръцки, понякога то се променя по латински модел, а често думата
циркулира с дублетно ударение и по гръцки и по латински образец.

Калина Босева, kalbo@abv.bg