ТЕМА 1

АЗБУКА. ПРОИЗНОШЕНИЕ. УДАРЕНИЕ

(ALPHABĒTUM. PRONUNCIATIO. ACCENTUS)

Латинският език е езикът на племето латини, живяло в

земите на днешна Италия и по-специално в областта Лациум.
Римската империя, образувана след завоеванията на латините в
италийските земи, Европа и Северна Африка, достига огромно
могъщество и съответно в много земи на днешна Западна
Европа се е говорил латински език, а владеенето му и
изразяването на него става белег за образованост.
Първите паметници на латински език са от VI в. пр.Р.Хр.
Развитието на латинския език минава през няколко етапа, като
класическият му период е I в. пр.Р.Хр. – I в. сл.Р.Хр., когато на
латински пишат Цицерон (философски трактати), Вергилий,
Хорациий (художествена литература), Тит Ливий, Тацит
(исторически съчинения). Всъщност латинският език по това
време е езикът на държавната администрация и правото; за
медицината пък – като гръцка наука – било характерно
използването на гръцки език. Това предпоставя и огромното
влияние на гръцкия език върху медицинския латински.
От II до IV в. сл.Р.Хр. е следкласическата епоха на
латинския език, а от IV в. нататък – периодът на т.нар.
средновековен латински, представен предимно от християнската
литература. Наред с използването в литературата на
средновековния латински, сред масите латинският език търпи
силни изменения – това е т.нар. народен латински, въз основа на
който станало образуването на националните езици от
романската група.
През късното Средновековие – и след оформянето на
националните езици – латинският продължава да се използва
като език на литературните произведения, на философските и
богословските, а също така и на медицинските трактати. Именно
тогава в страните на днешна Западна Европа е и най-силното
развитие на клиничната терминология, в която се включват
много гръцки терминоелементи.
Днес латинският език е универсален за медицината, което
помага за точното съставяне и разчитане на диагнози и изобщо
за комуникацията в медицинските среди.

I. АЗБУКА
Латинската азбука има 24 букви, като последните две – Y и
Z са заемки от гръцки език.
Гласната y (игрек, т.е. гръцко и) се среща само в думи с
гръцки произход и съответно показва, че съдържаща я в себе си
дума е такава; y се произнася като [и]: tympanum – тъпанче;
symptoma – симптом; myopia – късогледство; pylōrus – пилор,
изход на стомаха; nycturia – нощно уриниране.
Съгласната k се произнася като [к] и се среща предимно в
думи от гръцки произход. Само думата Kalendae (календи –
първият ден от месеца в римския календар) е от латински
произход.
През XVI в. започва употребата и на още една буква J, j
(със звукова стойност [й]).
Латинската азбука:
ГЛАВНИ МАЛКИ НАЗВАНИЕ ПРОИЗНОШЕНИЕ
БУКВИ БУКВИ
A A а а
 B b бе б
C c це к, ц
D d де д
E e е е
F f еф ф
G g ге г
H h ха х
I i и и, й
K k к к
L l ел л
M m ем м
N n ен н
O o о о
P p пе п
Q q ку к
R r ер р
S s ес с, з
T t те т, ц
U u у у, в
V v ве в
X x (х)икс кс, гз
Y y игрек и
(ипсилон)
Z z зет (зета) з, ц

В латинския език, използван в медицината, с главни букви

се пишат:
– съществителните собствени имена (като имена на
лица, страни, градове и др.) – например: Parkinson –
Паркинсон (Паркинсън).
– прилагателните и наречията, произхождащи от
съществителни собствени: например Alzheimerānus –
алцхаймеров (morbus Alzheimerānus – Алцхаймерова болест,
болест на Алцхаймер).
– названията на химичните елементи: например
Magnesium – магнезий.
– названията на лечебните растения: например
Valeriāna – валериан(а).
– названията на лекарствените средства: например
Aspirīnum – аспирин.

II. ПРОИЗНОШЕНИЕ
1. Vocāles – гласни
А. Буквата i се произнася освен като [и], а също и като [й]
– когато се намира в началото на думата пред гласна и когато е
между две гласни. В такъв случай – за отбелязване на звука [й] –
може да се използва въведената през XVI в. буква J, j (йод,
йота), която се употребява и сега в много издания (включително
в настоящия учебник).
Примери: [и] spiritus – дух; спирт; icterus – жълтеница;
similis – подобен; pericardium – перикард, сърдечна обвивка;
pelvis – таз; urinarius – пикочен; arteria – артерия; atrium –
предсърдие; ictus – удар; ileum – хълбочно черво;
[й] junctūra (iunctūra) – свързване; jejūnum (ieiūnum) –
празно черво; juvenīlis (iuvenīlis) – младежки.

Б. Буквата u се произнася като [у], освен в буквените

съчетания qu, ngu пред гласна и su (в някои случаи, от които в
медицински латински може да се срещне само suavis – сладък) –
произношението там е [в]. Пример: aqua – вода.
N.B.! Съчетанието ngu пред гласна се произнася като [нгв]:
lingua – език; sanguis – кръв; unguentum – унгвент, мазило;
unguis – нокът; пред съгласна това буквено съчетание се
произнася като [нгу]: lingula – езиче; angulus – ъгъл.
 2. Diphthongi – двугласни
В латински език съществуват четири двугласни
(diphthongi), които се състоят от две различни гласни, но имат
специфично произношение: едни от тях се произнасят с един
звук, а други – с два звука. Това са: ae, oe, au, eu.

А. Двугласната ае се произнася като един звук – [е]:

aegrōtus – болен; paediater – педиатър, специалист по детски
заболявания; naevus – черно петно (обикновено – раково);
anaemia – малокръвие, намаляване броя на еритроцитите и
нивото на хемоглобина в кръвта; gangraena – гангрена;
logopaedia – логопедия, обучение в правилно произнасяне на
звуци.

Б. Двугласната ое се произнася като един звук – [е]:

oedēma – оток, подуване; foetus – плод (от началото на
деветата седмица на бременността); roentgenographia –
рентгенография.
N.B.! Когато върху втората гласна от буквените съчетания
ае и ое има поставени две точки (знак трема) – aë, oë, не е
налице дифтонг и се произнасят и двата звука [ае], [ое]: aër –
въздух; dyspnoë – задух; Aloë – алое.

В. Au в думи с латински произход се произнася и с двата

звука – [ау]: Aurum – злато; auris – ухо; raucus – пресипнал,
прегракнал, дрезгав; audītus – слух; auricula – ушна мида; в
думи с гръцки произход се произнася [ав]: trauma – травма;
autoimmūnis – автоимунен.

Г. Eu в думи с латински произход се произнася и с двата

звука – [еу]: balneum – баня; в думи с гръцки произход се
произнася [ев]: neurītis – неврит, възпаление на нерв (нерви);
pleura – плевра, серозна обвивка на белите дробове; pneumonia
– възпаление на белите дробове.

3. Consonantes – съгласни
А. Съгласната c се произнася като [ц], когато се намира
пред гласните e, i, y и двугласните ae, oe, eu, а в останалите
случаи се произнася като [к].
Примери: [ц] acidum – киселина; cingulum – пояс; cito –
бързо; cerūmen – ушна кал; cerebrum – главен мозък; cervix –
шия, шийка; cyanōsis – посиняване;
[к] caput – глава; collum – шия, шийка; cubitus – лакът;
fructus – плод; crus – подбедрица; ductus – канал; fractūra –
счупване; caloria – калория; calvaria – теме; canālis – канал;
capillus – косъм; clavus – мазол; colica – колика, остра болка в
коремната област; decubitus – протвина рана; funiculus – връв;
olfactus – обоняние; cor – сърце; lac – мляко; cornu – рог, рогче;
acūtus – остър; cadāver – труп; cranium – череп; canīnus –
кучешки.
N.B.! В съчетанието на две букви с (cc) първото c се
произнася винаги като [к], а второто – според правилата за
произношение: [кк] bucca [букка] – буза; sacculus [саккулус] –
торбичка;
[кц] (musculus) buccinator [букцинатор] – букцинатор,
мускул на бузата; occiput [окципут] – тил.

Б. Придихателната h винаги се чете и се произнася като

[х]: hernia – херния; herpes – херпес; habitus – външен вид,
телосложение; homo – човек; hepar – черен дроб; hilus – вход
на орган; haematōma – хематом, кръвонасядане.
 В. Съгласната s се произнася като [с], но когато се намира
между две гласни или между гласна и една от съгласните l, m, n,
r (независимо от коя страна е гласната и от коя – съгласната), се
произнася като [з] (макар че на практика това не винаги се прави
– например: universālis, е – универсален).
Примери: [с] sutūra – шев (анатомичен); humerus – рамо,
раменна кост; scapula – лопатка; costa – ребро; os, ossis – кост;
salīva – слюнка; sanus – здрав; pus – гной; purus – чист; scabies
– краста; sal – сол; sclera – бяла обвивка на окото; scrotum –
скротум; semen – семе; septum – преграда; sinister – ляв; sinus –
кухина; spina – шип, бодило; sputum – храчка; spurius – лъжлив;
status – състояние; sternum – гръдна кост; stria – стрия,
бразда; pelvis – таз; ascītes – асцит, коремна водянка; capsula –
капсула; fistula – патологично образуван канал между два
органа; хирургическа направа на устие в орган; locus – място;
mens – ум, разсъдък; pars – част; musculus – мускул.
[з] causa – причина; basis – основа; dosis – доза; crisis –
криза; diffūsus – дифузен, разпръснат; diagnōsis – диагноза;
spasmus – спазъм; sensus – сетиво, усещане,; tensio – налягане;
clysma – клизма; menses – месечно течение у жените; pulsus –
пулс; neoplasma – новообразувание, тумор; dorsum – гръб;
tonsilla – сливица; organismus – организъм; marasmus – силно
изтощение.
N.B.! Двойно ss се произнася като едно [с]: masseter –
дъвкач (мускул); crassus – дебел, тлъст; tussis – кашлица; fossa
– яма; processus – израстък; fissūra – цепнатина, фисура;
abscessus – абсцес, гнойно огнище.

Г. Сложната съгласна х се произнася като [кс], но когато се

намира между две гласни, би трябвало да се чете [гз] (макар че
на практика това не винаги се прави).
 Примери: [кс] radix – корен; simplex – прост, обикновен;
apex – връх; externus – външен; index – показалец; larynx –
гръклян, ларинкс;
[гз] maxilla – горна челюст; exemplum – пример, образец;
exitus – изход.
! Буквата х стои в началото само при думи от гръцки
произход: xerōsis – съхнене, сухота; xerostomia – сухота в
устата, намалено слюноотделяне.

Г. Сложната съгласна z се среща само в думи с нелатински,

най-вече гръцки произход и се произнася като [з]: zoophobia –
зоофобия, необоснован страх от животни; horizontālis –
хоризонтален; zona – пояс.
N.B.! В съвременни думи с чужд произход z се произнася
като [ц]: Zincum (нем.) – цинк, influenza (новолат.) – грип;
Alzheimer – Алцхаймер.

Д. Съгласната q се употребява винаги в съчетание с u (qu)

и двете заедно се произнасят [кв]: aqua – вода; squama – люспа;
quadriceps – четириглав.

Е. Буквата t в съчетанието ti пред гласна се произнася като

[ци]: operatio – операция; solutio – разтвор; injectio –
инжекция; rotatio – въртене; spatium – пространство;
bifurcatio – раздвояване; articulatio – става; resistentia –
устойчивост, съпротивление; substantia – вещество, extractio –
изваждане; constipatio – задържане на фекални маси, запек.
N.B.! Ако се предхожда от съгласните s, t, x и в думи с
гръцки произход, това буквено съчетание се произнася по
начина, по който се пише – [ти]: mixtio – смес; combustio –
изгаряне; idiotia – вродено слабоумие в най-силна степен.
 4. Digraphi – диграфи
Диграфи се наричат съчетанията на съгласните c, p, r, t с
придихателната h. Срещат се само в думи от гръцки произход.
Те са четири на брой.

А. Ch се произнася като [х]: choledochus – жлъчен; chorda

– струна; cochlea – охлюв, предната част на ушния лабиринт;
chirurgia – хирургия (букв. „ръчна работа“).

Б. Ph се произнася като [ф]: pharynx – фаринкс, гълтач,

Phosphorus – фосфор; phalanx – фаланга, кост на пръстите;
phlebītis – възпаление на вена (вени); aphonia – загуба на гласа;
lympha – лимфа; exophthalmus – изпъкване на очна ябълка.

В. Rh (rrh) се произнася като [р]: rhinitis – ринит, хрема;

rhaphe – шев (и анатомичен); cardiorrhexis – разрив на
сърцето; rhomboideus – ромбовиден, haemorrhagia –
кръвоизлив; diarrhoea – диария.

Г. Th се произнася като [т]: thorax – гръден кош; phthisis

– белодробна туберкулоза; thelītis – възпаление на гръдно зърно
(гръдни зърна).
N.B.! Съчетанието sch се произнася като [сх]: ischaemia –
исхемия, местна анемия, glossoschīsis – раздвояване на езика. В
някои по-нови думи от нелатински произход, както и в други
думи по силата на практиката се произнася като [ш]: Escherichia
coli – ешерихия коли (бактерия); schizophrenia – шизофрения.

III. УДАРЕНИЕ
1. Срички. Дължина и краткост на сричките
 В латински език гласните могат да бъдат дълги или кратки.
Дължината се показва чрез хоризонтална черта, поставена над
буквата – ā, ē, ī, ō, ū, а краткостта чрез дъга – ă, ĕ, ĭ, ŏ, ŭ.
Сричката се състои от гласна или двугласна ae, oe в
съчетание със или без съгласна. Всяка дума има толкова срички,
колкото гласни или двугласни ae, oe има в нея. Сричките в
латински език могат да бъдат дълги и кратки. Една сричка е
кратка, ако в нея има кратка гласна. Една сричка е дълга, ако в
нея има дълга гласна или двугласна ae, oe.
N.B.! Двугласните ae, oe са винаги дълги.

2. Ударение в двусрични думи

В едносрични думи с ударение, разбира се, ударението
стои на единствената сричка – например ós (oris) – уста. Но в
думи с две или повече срички ударението може да стои само на
втората или на третата сричка открая. В латински език сричките
се броят отдясно наляво. т.е. отзад напред.
При двусричните думи ударението стои винаги на втората
сричка открая – cá-put – глава; bé-ne – добре; cór-tex – кора.

3. Ударение в думи с три и повече срички

При многосричните думи ударението може да бъде върху
втората или третата сричка открая, което зависи винаги от
дължината или краткостта на втората сричка открая.
А. Ударението пада върху втората сричка, когато тя е
дълга по природа или по положение. Дълги по природа (naturā
longae) са сричките, които съдържат дълга гласна или двугласна
– например: co-rō-na – корона, венец; di-aé-ta – диета. Дълги по
положение (positiōne longae) са сричките, след чиято гласна
идват две или повече съгласни или сложните съгласни x и z –
например: li-ga-mén-tum – лигамент, връзка; co-lúm-na –
стълб; com-plé-xus – комплекс.
 Определени суфикси, използвани често в медицинската
терминология, имат дълга втора (отзад напред) сричка, което
означава, че при тях тя ще носи ударението. Някои от тях са:
a) суфикси при съществителни имена:
– -ūra (показва резултат от действие): mixtūra – смес;
fractūra – счупване; sutūra – шев;
– -ītis (показва заболяване с възпалителен характер):
rhinītis – ринит, хрема; nephrītis – възпаление на бъбрек
(бъбреци), gastrītis – възпаление на стомаха;
– -ōsis (най-често болестно състояние, обикновено с
невъзпалителен характер): dermatōsis – дерматоза, заболяване
на кожата; arthrōsis – заболяване на става (стави); sclerōsis –
втвърдяване, склероза;
– -āsis; -ēsis; -īsis: metastāsis – ракови разсейки; emēsis –
повръщане; epicrīsis – епикриза;
– -ōma (обикновено тумори, новообразувания): osteōma –
тумор на кост (кости); chondrōma – доброкачествен тумор от
хрущялна тъкан; carcinōma – злокачествен тумор;
– -ēma (оток или обрив): oedēma – оток; erythēma –
зачервяване на кожата; exanthēma – кожен обрив;
б) суфикси при прилагателни имена:
– -ālis, -āle; -āris, -āre (показва принадлежност, отношение
към нещо): vertebrālis, e – прешленен; гръбначен; musculāris, e –
мускулен;
– -īnus, -īna, -īnum; -ānus, -āna, -ānum (показва
принадлежност, отношение към нещо): palatīnus, a, um –
небцов; mediānus, a, um – среден, централен (в тялото);
– -īvus, -īva, -īvum: incisīvus, a, um – порезен; режещ;
– -eus, -ea, -eum (показва принадлежност, отношение към
нещо): coccygeus, a, um – опашен; pharyngeus, a, um –
фарингеален, фаринксов; laryngeus, a, um – ларинсков;
 – -ātus, -āta, -ātum (показва признак, снабденост с нещо):
caudātus, -a, -um – опашат; depurātus, a, um – пречистен;
– -ōsus, -ōsa, -ōsum (показва изобилие от нещо): mucōsus,
a, um – слузест, слизест; fungōsus, a, um – гъбичен, с гъбички;

Б. Ударението пада върху третата сричка, когато втората

открая е кратка.
Основни правила за краткост на сричката:
– гласна пред гласна е винаги кратка – lí-ne-a – линия; fó-
li-um – лист; fás-ci-a – мускулна обвивка.
– гласна пред h e винаги кратка;
– гласна пред ch, ph, rh, th е винаги кратка – stó-mă-chus
– стомах;
– гласна пред съчетание между няма и плавна съгласна
(b, p, t, d, c, g + r или l) е винаги кратка – pál-pĕ-bra – клепач; cé-
rĕ-brum – главен мозък.

N.B.! 1) Според правилата в латински език ударението при

прилагателните имена, завършващи на -eus (например caesareus
(Caesareus) – царски, цезаров), би трябвало да стои на третата
сричка отзад напред, макар че в практиката това не винаги се
спазва – особено в думите с гръцки корен, завършващи на -ideus
(например pterygoideus – криловиден).
2) Според правилата в латински език ударението при
съществителни имена с гръцки произход, които завършват на -
ia, би трябвало да стои на третата сричка отзад напред, но в
практиката много от тези думи се произнасят с ударение като в
гръцки – т.е. на втората сричка отзад напред. Например:
anatómia – анатомия, наука за устройството на организмите,
biológia – биология, наука, изучаваща живите организми; но:
tachycardía – учестена сърдечна дейност, laparoscopía –
лапароскопия, инструментален оглед на коремната кухина.
 3) В латинския език, използван в медицината, съществуват
много съставни думи. В практиката такива думи получават
ударение и на последната си част, независимо дали това съвпада
с правилата за ударение. Например: leucocýtus – левкоцит, бяло
кръвно телце; antidótum – противоотрова; psychiáter –
психиатър, и мн.др.

Върху трета сричка ударението пада при наличието на

следните кратки суфикси, срещани често в медицинската
терминология:
а) суфикси при съществителни имена:
– -ŭlus, -ŭla, -ŭlum (обикновено за умалителни имена) –
clavicŭla – ключица; peduncŭlus – краче; scatŭla – кутийка;
pilŭla – хапче; fistŭla – хирургическа направа на устие в орган;
follicŭlus – торбичка; tubercŭlum – издатина;
– -ŏlus, -ŏla, -ŏlum (обикновено за умалителни имена) –
fovéŏla – ямка; alvéŏlus – алвеол;
б) суфикси при прилагателните имена:
– -ĭcus, -ĭca, -ĭcum (за принадлежност) – tympanĭcus, a, um;
chronĭcus, a, um – хроничен; gastrĭcus, a, um – хроничен;
lymphatĭcus, a, um – лимфатичен; epileptĭcus, a, um –
епилептичен;
– -bĭlis, -bĭle (поддаващ се на...) – mobĭlis, e – подвижен;
solubĭlis, e – разтворим; flexibĭlis, e – сгъваем; sanabĭlis, e –
лечим; curabĭlis, e – лечим;
– -ĭlis, -ĭle (възможност, способност, качество) – gracĭlis, e
– тънък, строен; facĭlis, e – лесен; difficĭlis, e – труден;
– -ĭdus, -ĭda, -ĭdum (качество) – frigĭdus, a, um – студен;
calĭdus, a, um – горещ; liquĭdus, a, um – течен.
 СЕНТЕНЦИИ
Primum non nocēre. Първо да не вредиш (принцип на лекаря).
Dum spiro, spero. Докато дишам, се надявам.
Vivere est cogitāre. Да живееш, означава да мислиш
(Цицерон).

УПРАЖНЕНИЯ
I. Прочетете правилно думите, като внимавате за
произношението на гласните и дифтонгите в тях: 1) caecum;
2) pleura (гр.); 3) foetālis; 4) jugum; 5) squamōsus; 6) oesophagus;
7) gangraena; 8) vesīca.

II. Прочетете правилно думите, като внимавате за

произношението на съгласните и диграфите в тях: 1)
occipitālis; 2) arachnoidea; 3) bursa; 4) coeliacus; 5) raphe; 6)
recessus; 7) cancer; 8) protuberantia; 9) saccus; 10) bucca; 11)
cochlea; 12) coccyx; 13) urethra; 14) caecus.

III. Прочетете правилно думите, като внимавате за

мястото на ударението в тях: 1) longus; 2) crista; 3) pelvis; 4)
sella; 5) tendo; 6) hallux; 7) carpus; 8) cornu; 9) thorax; 10) calyx;
11) hepar; 12) stapes; 13) lobus; 14) margo; 15) nervus; 16) lacer;
17) plica; 18) pollex.

IV. Прочетете правилно думите, като внимавате за

мястото на ударението в тях: 1) globulus; 2) abscessus; 3)
olfactorius; 4) circumflexus; 5) atrium; 6) vagīna; 7) palpebra; 8)
fractūra; 9) papilla; 10) urīna; 11) alveolus; 12) columna; 13)
glandula; 14) tonsilla; 15) cranium; 16) fascia; 17) pylōrus; 18)
medulla; 19) adnexa; 20) cornea; 21) maxilla; 22) cementum; 23)
humerus; 24) capitātus; 25) malleolus; 26) externus; 27) bacillus; 28)
linea; 29) organon; 30) appendix; 31) vertebrālis; 32) uterus; 33)
cavernōsus; 34) hyoideus; 35) musculus; 36) ampulla; 37) amygdala;
38) immatūrus; 39) decoctum; 40) luteus; 41) apertūra; 42)
popliteus; 43) reflexus; 44) complexus.

V. Преведете с помощта на речник и научете наизуст

думите от първите четири упражнения.