Взето назаем1

-àр / -àрий / -àриус

Суфикс на съществителни от мъжки род, застъпващ латинския -arius, който означава

лице ‘свързано с нещо; който се отнася до нещо; който е зает с нещо’. Вариантът -ар е
получен чрез деглутинация на латинското окончание -arius, а -арий представлява
негова славянска адаптация. Напр. арендатар(ий) ‘който плаща
аренда’, мандатар(ий) ‘който изпълнява поръчка по договор за поръчка
(мандат)’, депозитар(ий) ‘който приема вещи, пари на влог;
влогоприемател’, суперфициар(ий) ‘който получава право на строеж’ от лат. правен
термин superficia ‘застрояване на чужда земя’, пролетарий ‘беден римски гражданин,
чието единствено богатство са децата’ от лат. proles ‘потомък’, съвр. ‘наемен
работник’, нотариус ‘който отбелязва, води бележки’ от лат. nota ‘бележка’. Рефлекси
на лат. -arius са англ. -ary като суфикс на съществителни и прилагателни,
напр. military, и френ. -aire също като суфикс на прилагателни и съществителни,
напр. militaire, actionnaire, fonctionnaire. Съществителните във френския език на
-aire се предават на български със суфикс -ер. Вж. грешката
при бенефициер vs  бенефициент. (МК)

администрàция

В латински от minister ‘слуга, помощник, служител’ (вж. министър) е образуван

глагол ministro ministrare ‘прислужвам; управлявам’, разширен с префикса ad- (вж. ад-)
също administro administrare ‘служа; ръководя управлявам’. Абстрактно производно от
него е administratio, род. п. administrationis ‘служене; ръководене, управляване’, което
лежи в основата на интернационализма администрация ‘управа, управление; органите
на изпълнителната власт в една държава; административният персонал в учреждение
или предприятие’. В английски administration освен ‘управление, ръководство,
разпореждане’ от 1731 г. означава също ‘правителство, кабинет’. Буквалното
1
Препечатва се със съгласието на проф. Борис Парашкевов и на проф.
Мария Костова от Корективен речник на чужди думи в българския език.
1
транспониране на съчетанията US administration или, да речем, Obama administration е
причина да се наложат клишетата "администрацията на САЩ", "американската
администрация", респ. "администрацията на Обама" вместо правителството на
САЩ, американското правителство, респ. кабинетът на президента Обама,
срв. Приветстваме оповестяването на Стратегическия план на администрацията
на САЩ, тъй като той поставя проблемите на творците на много високо ниво...
Опитваме да се вслушваме в американската администрация... Нетаняху, който е
под огромен натиск от  администрацията на Обама да спре строежа на еврейски
жилища в Източен Ерусалим, даде да се разбере, че… Стратегически план за защита
на интелектуалната собственост в САЩ и в световен мащаб
обяви администрацията на президента Барак Обама… Вж. също департамент.
/БП/

Атùна ж. // ! некоректни форми: Àтина

Неуместен е опитът широко разпространеният, но некоректен облик с инициално

ударение "Àтина" да се специфицира за името на столицата на Република Гърция,
а Атùна да се отнася за древногръцката богиня. В гръцки при селищното и божеското
име действително няма формално съвпадение, но ситуацията в български не
съответства нито на историческите, нито на съвременните реалности: в старогръцки за
града се е използвала множествената форма Αθηναι (тоест Атèнай, срв. оказаното
въздействие върху морфологията на рус. Афúны мн. ч.), а в новогръцки –
женскородовата Αθήνα (тоест Атùна); богинята пък в атическия старогръцки се
наричала Αθηνά (тоест Атенà), а в новогръцки – Αθηνά (тоест Атинà). Става ясно, че
началословното ударение в български не намира опора в гръцки, а евентуалното
прокарване на разграничаване между град Атùна и богиня "Атинà" би било
изкуствено. /БП/

бенефициèр м. vs бенефициèнт

Юристите си служат с латински термини, тъй като в правото съществуват различни

отношения с различни статуси на лицата, участващи в тях, и когато за всеки има точно
определен термин, бързо и лесно става ясно кой се има предвид. Още в римското право
са били създадени някои от тези термини и днес те са удобни за използване, защото с
една лексема се определя нещо, за което на български например са необходими повече
думи. Суфиксът -ер предава френския суфикс -aire, който застъпва латинския суфикс
-arius (вж. -ар/ -арий/ -ариус). Той се съдържа и в думи
като концесионер, мисионер, функционер и др. Терминът бенефициер ‘трето лице, в
чиято полза е сключен един договор’ е свързан с
лексемата бенефиций (лат. beneficium ‘благо, право, услуга, привилегия’), срв.
англ. beneficiary, фр. bénéficiaire, ит. и исп. beneficiario. Терминът концесинер, с който
се означава друг вид статус, се отнася към
лексемата концесия (лат. concessio ‘отстъпване право на ползване’). Думата мисионер е
свързана с лат. missio, род. п. missionis f ‘пратеничество, послание’. В съвременния
български език вместо правилната форма бенефициер се установи неадекватна форма
за означаване на третото лице, в чиято полза е сключен договор, а именно

2
„бенефициент“, която съществува, но сочи към друго значение: ‘облагодетелстващ,
който облагодетелства някого’, (вж. суфикса -ент). Възможно е подобна неадекватност
да предизвика объркване в разговор, който се превежда на друг език, тъй като
думата бенефициент се среща например в наименования на чужди благотворителни
организации и фондации
като Associação Beneficiente  Amurt – Amurtel; Fundação Beneficiente Faialense; Socied
ade Cultural e Beneficiente Padre Reus, The Royal United Kingdom Beneficent Associatio
n и др. (МК)

вертолèт м. // ! некоректни форми: въртолèт
?‘летателен апарат с вертикално излитане и кацане’

Този синоним на хеликоптер (застъпник на фр. hélicoptère и англ. helicopter, в чиято

основа с оглед на въртящия се хоризонтално над тялото пропелер лежат гр. ἕλιξ, род. п.
ἕλικоς ‘витло, спирала’ и πτερóν ‘крило’, тоест дословно ‘витлокрил’) представлява
фонетична адаптация на рус. вертолëт, например Един вертолет ще бъде използван за
пръскането срещу марокански скакалци. Етимологията на русизма е спорна. Доста
разпространено е схващането, че в смисъл на ‘вертикално излитащ’ това е съчетание от
прилагателното вертикальный ‘отвесен’ и глагола лететь ‘летя’. По-приемливо е
допускането, че през 1929 г. от френското име на един летателен апарат от типа на
автожирите giroplane (съставено от основата на гр. γυ̃ρος ‘кръг’ и на френския
глагол planer ‘нося се във въздуха’) е образувана руската калка вертолëт, тоест от
корена на глагола вертеть ‘въртя’ с изгласа на самолëт. В български първата съставка
логично се обляга на глагола въртя (срв. отвертка), вследствие на което „въртолèт“ се
среща като некнижовен, но доста популярен вариант на вертолет: Американците са
направили изпитание на най-бързия въртолет в света... Компанията Sikorsky на 27
август е провела успешно изпитание на опитния образец на най-бързия в
света  въртолет Х2 ... Хем мотоциклет, хем въртолет “. (БП)
впрòчем // ! некоректни форми: между впрòчем

В нашия език има едно остаряло неизменяемо прилагателно, употребявано и като

вметната дума: прочее. По същество това е ср. р. на архаизма прочий ‘друг, подобен’
(стбълг. ‘останалият’). В Речника на българския език са приведени и други, вече
излезли от употреба негови морфологични форми, между които прочие (старинно мн.
ч.), днес конкурентен вариант на прочее. Всъщност двете думи фактически се срещат
изключително в края на изказ, и то в съчетание със съюза и: и прочее/ и прочие ‘и
други, и така нататък’. Руски когнат на българското прилагателно
е прочий ‘останалият, другият’. Две негови предложни съчетания (съответно в местен
и в творителен падеж) са лексикализирани като вметнати, обикновено въвеждащи
модални думи: впрочем и между прочим. В български първото от тях отдавна е
интегрирано: впрòчем, служещо с различни нюанси за добавяне на нещо ново или за
преминаване към обобщение. Със същата семантична характеристика се среща
съчетанието между впрòчем, което е кръстоска на впрочем с русизма между прочим,
но очевидно повлияна от синонимния израз между другото. Тъй като по смисъл
словосъчетанието между впрочем не се различава от впрочем, оказва се, че то е просто
негов отежнен нелогичен вариант, при това формално неадекватен спрямо рус. между
прочим. Иначе казано, между впрочем се нарежда сред нежелателните контаминации

3
от рода на напримерно, на ангро (вж. ангро), (из) на предвид вместо предвид, на
представа (Нямаш си на представа...) (БП)

дека̀н м. // ! некоректни форми: дèкан
?‘ръководител на факултет в университет; старши свещеник в католическата и
англиканската църква’

Думата произхожда от лат. decānus ‘десетник’, в Средновековието ‘най-старият от

група монаси’. За предпочитане е в български да се запази оригиналното ударение
– дека̀н, както е в латински. Това ударение е в унисон с други заемки в български на
-ан: пелика̀н, америка̀н, хулига̀н, капела̀н, ветера̀н, а и в български по произход думи
като широка̀н, торбала̀н; също и в собствени имена било от чужд, било от български
произход (по форма често стари страдателни причастия, които при много глаголи
завършват на -ан, като окопа̀н, застла̀н, изора̀н, призова̀н), например Дея̀н, Огня̀н,
Ива̀н, Пресия̀н, Тодора̀н, Звезда̀н, Борова̀н. (МД)

детектùв м. // ! некоректни форми: дедектùв
?‘лице, което се занимава с разследване на престъпления или с проследявания’

С оглед на акцентуваната последна, а не предпоследна сричка бълг. детектùв е

опосредствена заемка чрез рус. детектúв, нем. Detektiv, фр. détective от
англ. detective със същото значение. Англицизмът е възникнал през ХІХ в. елиптично
от атрибутивното съчетание detective (policeman) ‘разследващ (полицай)’, в
което detective е латинизирано прилагателно към глагола detect ‘разкривам’, опиращ се
на лат. detectus – минало причастие към глагола detego ‘откривам, разкривам’
(образуван от tego tegere ‘покривам’ с представка de- ‘от-, раз-’, вж. де-). Деятелно име
към латинизма е detector ‘откривател’, което с инструментална функция е залегнало в
основата на техническия термин детèктор ‘уред за откриване и регистриране на
определени физични явления; устройство за превръщане на нискочестотни сигнали в
звук’, общоизвестен в съчетанието детектор на лъжата. Прилагателни към двете
съществителни са детектѝвски и детèкторен. В резултат на прогресивна асимилация
не само в разговорната реч наред с „дедектив“ (срв. аналогично тур. dedektif) се срещат
облиците „дедектѝвски“, „дедèктор“, „дедèкторен“, срв. Антонио Бандерас се
превръща в частен дедектив... Онлайн дедективски игри... Именно заради това
отвличане той е бил подложен на тест с дедектор на лъжата... Аз започнах първо
с  дедекторен приемник... Разнообразна употреба като технически термин има
глаголът детектѝрам с отглаголно име детектѝране, което също се среща с
неправомерна асимилация „дедектѝране”: Автоматично  дедектиране на доставки и
съответното им записване в база данни... Във всеки един климатик има програмиран
алгоритъм за  дедектиране на замръзването и последващото размразяване. (БП)

дивидèнд м. // ! некоректни форми: дивидèнт
?‘което трябва да бъде поделено; дял’
i

4
От бъдеще страдателно причастие за ср. р. dividendum на латинския
глагол divido  dividere ‘деля, разделям’. Формата „дивидент“, подобно на
„бенефициент“ (вж. бенефициер), е неадекватна, тъй като тя застъпва сегашното
деятелно причастие на същия глагол и означава ‘разделящ; онзи, онази или онова,
което разделя друго нещо’. Използането на „дивидент“ (вж. -ент) със значението
на дивиденд е учудваща грешка, която е затвърдена във всички наши речници. В нито
един от чуждите езици тя не се допуска. Срв. рус. дивиденд, англ. dividend,
фр. dividende, исп. и ит. dividendo, нем. Dividende и т.н. В българския език има и
коректни форми от латинското бъдеще страдателно причастие.
Например меморандум ‘което трябва да се помни, напомня; паметна бележка’ от
лат. memorandum (към глагола memoro memorare ‘помня,
напомням’), пропаганда ‘неща, които трябва да се разпространяват’ от
лат. propaganda мн.ч. (образувано от глагола propago
propagare ‘разпространявам’), легенда ‘неща, които трябва да се предават, да се четат’
от лат. legenda мн.ч. (образувано от глагола lego legere ‘събирам,
чета’), референдум ‘което трябва да се донесе, съобщи, докладва’ от
лат. referendum (към глагола refero referre ‘нося назад, докладвам, съобщавам’(с
адекватна интерпретация чрез бълг. допитване, защото има очакване за обратна
връзка, за нещо, което трябва да се съобщи. Вж.
също докторанд // докторант; магистранд // магистрант. (НГ)

докумèнт м.
?‘вещ (хартия, магнитна лента, глинена плочка), която съдържа информация’

Застъпник на латинското съществително documentum ‘пример, поучение;

доказателство’, което е в етимологична връзка с глагола doceo docere ‘обучавам,
осведомявам’. В българския език, включително и в официални текстове, се среща
съчетанието „нормативен документ“, което е неадекватно. В документите не се
съдържа информация от категорията на тази, която съдържат нормативните актове или
законовите текстове и която се оформя като правила (лат. norma ‘правило’). За един
определен вид документи, например за самоличност, за брак или раждане, в български
език има точен еквивалент – удостоверение. Възможно е като документи да се
определят законови текстове, но само ако става дума за исторически. Например текст
от римски закон от времето на император Август е исторически документ, но той
също не може да се определи като нормативен, тъй като не става дума за действащи
норми. (МК)

екстрадùция ж. // ! некоректни форми: екстрадà̀ ция

?‘предаване на арестуван в пределите на една държава на чужди служби по силата на
договор’

От латинския префикс ex- ‘из-’ и отглаголното съществително traditio ‘предаване’.

Некоректната форма „екстрадация” е много често срещана в журналистическия език.
(МК)

èвро ср. // ! некоректни форми: еврò ср., еврà мн. ч

5
Официална парична единица преди всичко в Еврозоната, обхващаща днес следните 16
страни от Европейския съюз: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания,
Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения,
Финландия и Франция, към които на 1 януари 2011 г. се присъедини и Естония. Еврото
(знак € и код EUR) бе въведено в обращение на 1 януари 1999 г. и замени
дотогавашната счетоводна единица в Европейската икономическа общност екю (код
ECU, инициално съкращение от англ. European currency unit ‘европейска парична
единица’, но опряно и на името на старинната френска монетна единица écu ‘екю’
(собств. ‘щитовиден герб; пари, богатство’, наследник на латинското
нарицателно scutum ‘щит’). Като символична фрагментация
от Европа и европейски (англ. Еurope, European) наименованието euro е създадено на
16 декември 1995 г. То се произнася според специфичните особености на всеки
отделен език, например англ. [ю̀ро], нем. [òйро], фр. [йорò]. В български бе възприето
произношение с ударение на първа сричка и с форма само за единствено число: èвро.
Независимо от тази настоятелно препоръчвана употреба нерядко се чува окситонична
форма „еврò“, както и множествена „еврà“, например Досега, считайки че
недвижимите имоти са най-добрата инвестиция, купувачите бързаха да платят
хиляди евра, интересувайки се само от местоположението… Със споразумението са
договорени цената на дяловете от 2 200 000 евра и начина на плащане. (БП)

емигрàнт м. // ! некоректни форми: имигрàнт

Две уникални означения, които – без да са словообразувателни варианти или обичайна

синонимна двойка – визират едно и също лице, погледнато от два различни ъгъла: като
изселващо се от родната си страна и успоредно с това като заселващо се в друга
страна. В основата им лежи косвенопадежната основа на латинизмите emigrans, род.
п. emigrantis и  immigrans, род. п. immigrantis, сегашни деятелни причастия на
глаголите emigro emigrare ‘изселвам се’ и immigro immigrare ‘навлизам, пристигам във,
заселвам се във; вселявам се’. Те са получени от migro migrare ‘пътувам, преселвам се’
с представките e(x)- ‘из-’ и in- ‘в-’ (вж. екс- и ин-) и в български са представени
съответно с емигрѝрам и имигрѝрам с производни – освен емигрант и имигрант –
абстрактните съществителни емигрàция, имигрàция и прилагателните емиграциòнен,
имиграциòнен. В български употребата на емигрант и т. н. често се генерализира,
което невинаги е фатално, но коректността изисква да се
казва американските имиграционни власти (НЕ емиграционни!) и да се долавя
нюансът между българските емигранти в Италия (от наша гледна точка)
и българските имигранти в Италия (от италианска гледна точка). Коректна употреба
личи например в изреченията В последните месеци гръцките власти са отчели
значително увеличаване на потока на нелегалните имигранти от турска
територия... Почти половината американци смятат, че имигрантите в
Съединените щати трябва да намалеят... Кризата не е довела до масово връщане на
български емигранти у нас... Некоректна обаче е в Саркози  остава непреклонен за
нелегалните емигранти... Не се чувстваш не на място като чужденец в Дубай. Около
90 процента от 1.77-милионното население са  емигранти. За небрежност
свидетелства дописката: Трима от всеки 10 емигранти в страната са в София, заяви
днес доц. Анна Кръстева при представянето на Местния план за действие в сферата
на имиграционната политика на Столичната община... (БП)  

6
кòдекс м. // ! некоректни форми: кодèкс
?‘сборник от закони и нормативни актове; съвкупност от правила, норми, убеждения’

Международен юридически термин, възприет у нас в средата на ХІХ в. чрез

рус. кóдекс. Прототип на кòдекс е латинизмът cōdex, род. п. cōdicis, който е
монофтонгизиран от по-старо caudex ‘сборник от закони; (сметководна) книга, списък’
(собств. ‘пън, дръвник; отцепена дъсчица за писане’), производно от глагола cūdо,
cūdere ‘удрям, чукам, кова’, елементарно сроден с бълг. кова). В практиката нерядко се
чува употребяван дори от юристи акцентно неадекватният вариант „кодèкс“. (БП)

колèга м. ж. // ! некоректни форми: непрепоръчителна форма колèжка ж.

?‘лице, с което сме свързани професионално; лице, с което сме съвместно избрани на
държавна длъжност’

От лат. collega м., чиято морфологична структура се състои от префикса con- ‘с’ и

корена leg- ‘събирам, избирам’. В речниците на латински език думата се отбелязва като
съществително от мъжки род по разбираеми културно-исторически причини, но тя е от
групата съществителни, които са се използвали с една и съща форма и за двата рода
(напр. incola ‘жител/-ка’, advena ‘пришелец/-лка’). Ако в древния Рим е можело жените
да се избират на държавна длъжност или да участват в професионални общности,
думата щеше да се отбелязва в речниците и за двата рода. В много от модерните чужди
езици формата collega е една и съща за двата рода, например рус. коллега, фр. collègue,
ит. collega, исп. и порт. colega, но в нем. Kollege м. / Kollegin ж.,
пол. kolega м. / koleżanka ж. В български език думата колега е заета вероятно чрез
руски или чрез някой от романските езици и е препоръчително да се използва за двата
рода. Когато колегата е жена, определението трябва да е в ж.р., напр.
'Новата колега Иванова представи проекта'. (МК)
комисиòна ж. // ! некоректни форми: комисиòнна
?‘възнаграждение за посредничество при сключване на търговска сделка’

Международната дума комисиòна, възприета с посредничеството на

фр. commission ‘комисиона’, англ. commission със същото значение и
ит. commissione ‘търговска дейност за чужда сметка, по чуждо поръчение’, води
началото си от срвеклат. commissio, вин. п. commissionem ‘поръчение’ (отпърво
‘състезание; празненства’). Заедно с деятелното име комисионèр ‘извършващ услуга
срещу заплащане на комисиона’ тя е образувана от миналата причастна основа на
глагола committo committere ‘свързвам; извършвам’, съставен от mitto
mittere ‘изпращам’ с представка con-. Производно от комисиона е
прилагателното комисиòнен например в съчетанието комисионна търговия ‘търговия
срещу комисиона’. От него проличава колко нелогичен е срещаният пред бюра за
обмяна на валута надпис, съставен от предлог без и въпросното прилагателно, тоест
„без комисионна“ вместо без комисиона (= англ. no commission). (БП)

конкрèтика ж.
?‘конкретност, конкретни факти и обстоятелства’

7
Думата е застъпник на възникналото през 80-те години на ХХ в. в руски разговорно и
шеговито образувание конкретика. У нас то обаче се превърна едва ли не в престижен
реквизит в стила на политици, икономисти, журналисти, срв. откъса от едно интервю с
депутат: В какво все пак обвинявате ген. А., моля ви за
повече конкретика. – За конкретиката и за доказателства трябва да търсите
шефа. Практиката, изглежда, не се интересува от довода, че разговорният русизъм не е
уместен в по-изисканата реч и не подлежи изобщо на буквално възпроизвеждане на
някой западноевропейски език, а словообразувателната му несъстоятелност проличава
при опит да се образува евентуален антоним *абстрактика. Неговата база
рус. конкретный, респ. бълг. конкретен е заемка от международната лексика (срв.
англ. concrete, фр. concret, нем. konkret), където води началото си от
лат. concretus ‘сбит, уплътнен’ – адективирано минало причастие на глагол concresco
concrescere ‘сраствам се’ (вж. кресчендо), чието естество не допуска по-нататъшно
разширяване с гръцката наставка за образуване на прилагателни -ικός. (БП)

контрабàнда ж.
?‘незаконно внасяне или изнасяне на стока през граница, респ. търгуването с такава
стока’

Думата е възприета от рус. контрабанда, което със стандартизиран субститут на

представката е заемка от фр. contrebande със същото значение, феминизиран застъпник
на ит. contrabbando, м. р. Това означение (както и съответният глагол contrabbandare и
деятелното име contrabbandiere) e възникнало през ХІІІ в. във Венеция с учредяването
на съответните противодействащи власти и е съставено от contra- ‘противо-’
и bando ‘разпоредба на закона’. Бълг. контрабандѝст също е русизъм, при което като
образец за рус. контрабандист едва ли се налага да бъде сочено
исп. contrabandista със същото значение. По сходен начин по-логично е
глаголът контрабандѝрам да се разглежда като образуван от контрабанда с
продуктивния суфикс -ирам, а не непременно като възникнал по подражание на
ит. contrabbandare или нем. остар. konterbandieren (днес schmuggeln). (БП)
контрахèнт м. // ! некоректни форми: контрагèнт
?‘всяка една от страните по договор’

Популярният облик контрагент на този правно-финансов термин няма нищо общо

нито с контра-, нито с агент. Средисловното /г/ свидетелства за заемане от
рус. контрагент – застъпник на нем. Kontrahent ‘партньор, страна по договор’. При
това положение по-правилен и препоръчителен е срещаният в юридическата практика
вариант контрахент (срв. Видно от представените договори, контрахенти по тях
са клон на чуждестранно дружество...). Тевтонизмът Kontrahent почива върху
субстантивираната основа на сегашното причастие contrahens, род. п. contrahentis към
латинския глагол contraho contrahere ‘свивам; споразумявам се; влизам в делова
връзка’, образуван от traho trahere ‘тегля’ с представка con- ‘съ-’. С основното си
значение глаголът е застъпен в контрахѝрам ‘свивам, стягам’ (контрахирана форма е
например дванайсет вместо дванадесет), а неговата минала причастна
основа contract- – във финансовия термин контрàкт ‘договор’, в
медицинския контрактỳра ‘ограничена подвижност на става’, в медицинския и

8
езиковедския контрàкция ‘свиване, стягане’ (съответно от лат. contractus, contractura,
contractio). (БП)
коригùрам гл. // ! некоректни форми: корегùрам
?‘поправям’

В своя речник на чуждите думи Стефан Младенов още в средата на миналия век
гневно е отбелязал: “корегùрам”!! невежествено, вж. правилно коригирам, след което
препраща към лематизираната правилна форма: коригùрам (неправ. и невежествено
‘корегирам’!) поправям грешки в печатен набор...“ При все това по
темата КорЕгирам или корИгирам? в интернетните форуми продължава да се спори с
умозрителни догаждания, без да се направи елементарна справка какво препоръчват
нормативните справочници. Но колкото и ясно в тях да се посочва, че българският
глагол застъпва немския korrigieren ‘поправям’, а той от своя страна – лат. corrigo
corrigere ‘насочвам; оправям, поправям’ (производно от rego regere ‘изправям;
направлявам; управлявам’ с префикс con- ‘съ-’), колебанията ще се възобновяват, тъй
като оправдано се търси опора в очевидно съпринадлежните
образувания корèктен, корèкция, коректу̀ра, корèктор. Истината е, че в тях – както и
в коригирам – се отразяват адекватно латински думи, а именно correctus – минало
причастие на глагол corrigо, и производните от неговата
основа correctio ‘поправяне’, correcturа ‘поправка’, corrector ‘който поправя’.
Следователно редуването /и/ ~ /е/ в български води началото си от латинския
първообраз на заемките в това словно гнездо. (БП)
кримина̀лен прил.
?‘престъпен, който се отнася до престъпно деяние’

От латинското прилагателно criminalis, e. Съчетанието „криминално престъпление“ е

тавтология (‘престъпно престъпление’) и е редно да се избягва. Срв. ит. azione
criminale, англ. criminal action, фр. action criminelle, всички със значение ‘престъпно
деяние’. Възможно е българското съчетание да е буквален превод от нем. kriminelles
Verbrechen ‘криминално престъпление’ вместо по-коректните съчетания kriminelles
Vergehen ‘криминално провинение или простъпка’ и kriminelle Handlung  ‘престъпно
деяние’. (МК)

лицèнция // ! некоректни форми: лицèнзия ж., лицèнз м.

?‘разрешение за осъществяване на вид дейност’

От лат. licentia ‘свобода, право’. Срв. рус.  лицензия, англ.  licence, амер. license,

исп. licencia, фр. licence, нем. Lizenz, ит. licenza, пол. licencja. Новият правописен
речник на българския език включва двата варианта „лицензия“ и „лиценз“ като
равнопоставени, вместо по-правилния облик лиценция според използваното у нас
Еразмово произношение. „Лицензия“ е заемка чрез руски, а „лиценз“ е хибриден
вариант, оформен вероятно под влияние на нем. Lizenz. Звукът /з/ в „лицензия“ може да
се дължи на някаква аналогия в руски с претензия, рецензия, екстензия и под., чийто
изглас обаче застъпва латинския суфикс -tio/-sio (вж. -ия/-ция/-зия).  Всъщност в
нашия език има заети коректно думи с латински суфикс -ia,

9
например потенция (potentia), абстиненция (abstinentia) юриспруденция (iurispruden
tia), индулгенция  (indulgentia), аудиенция (audientia) и т. н. (МК)

мандàт м.
?‘поръчение, пълномощие, договор за поръчка’

От лат. mandatum ‘поръчение, договор за поръчка; вид императорска конституция’.

Във времето се е утвърдила и метонимична употреба на тази лексема като ‘периодът
на пълномощието или поръчението’. Всъщност  мандатът не изтича, а се изпълнява в
рамките на определен срок. Продължителната метонимична употреба в случая
застрашава по-съществената семантика на думата ‘поръчение’ да бъде изместена от
по-несъществената ‘периодът за изпълнение на поръчението’. Метонимична
употреба: След изтичането на настоящия му  мандат през 2011 г. По-правилна
употреба: След изтичане на срока на настоящия му мандат през 2011 г.  (МК)

мотùв м.
?‘подбуда, повод, основание’

От къснолатинското прилагателно motivus ‘движим’ към латинския глагол moveo

movere motus ‘привеждам в движение, движа, причинявам’. Неприемливо е, от гледна
точка на езиковата точност и образованост, да се използва съчетанието „движещ 
мотив“. Става дума за необоснован плеоназъм, характерен за българския език в
подобни случаи, когато един от елементите на съчетанието е лексема с латински
произход (например „криминално престъпление“, „произведена продукция“,
„потенциални възможности“, „свършен факт“ и др.; вж. също „ноторно известен“). В
другите европейски езици подобен плеоназъм не се среща. Неправилна
употреба: Основният движещ мотив на страните–кандидатки, а именно
членството в Съюза, липсва в политиката за съседство. Правилна
употреба: Основният мотив на страните кандидати, а именно членството в Съюза,
липсва в политиката за съседство.  (МК)

Нòва Зелàндия ж. // ! некоректни форми: Нòва Зенлàндия

Име на тихоокеанска държава със столица Уелингтън. Състои се от два големи острова
и множество малки и е член на Британската общност. Съвременното й име, датиращо
от 1642 г., има за основа наименованието на югозападната нидерландска
провинция Zeeland буквално ‘морска земя’. Картографски първоначално латинизирано
– Nova Zeelandia, то било преоформено от Джеймс Кук на английски и е валидно до
днес: New Zealand. Побългареното име отразява рус. Новая Зеландия и нем. Neuseeland.
За съжаление в практиката и през 2010 г. случаите с погрешно артикулиране и
изписване „Нова Зенландия“ не са рядкост: Словакия и  Нова Зенландия изиграха
първият си мач на световното... Мартин Шкъртел готов за  Нова Зенландия...
ЕКСКУРЗИЯ АВСТРАЛИЯ, НОВА ЗЕНЛАНДИЯ, СИНГАПУР... (БП)
ното̀рен прил.
?‘който е познат, очевиден’

10
От думата в юридическия латински notorius ‘познат, известен’ към латинското
причастие notus на глагол nosco noscere ‘зная, познавам’. Използването на съчетанието
„ноторно известен“ е некоректно. То е от вида необосновани плеоназми в българския
език. Примери за погрешни употреби: Ноторно известен е текстът на чл. 7 от
Конституцията… Ноторно известен факт било, че към 1964 г. кооперирането
отдавна било приключило... Отговорите на повечето въпроси са ноторно
известни. В правния език се използва коректно изразът ноторен факт ‘добре известен
факт, който не се нуждае от доказване’. Явно неразбиране на значението на
прилагателното ноторен е наложило и некоректната му употреба в израза „ноторно
известен“. (МК)
òмбудсман м. // ! некоректни форми: омбỳдсман, омбудсмàн
?‘длъжностно лице, което се застъпва пред държавната и местната администрация за
спазване правата на гражданите’

Международно използван термин от шведски произход:

швед. ombudsman ‘пълномощник, застъпник’, производно от старонордския
глагол bjóða om ‘предоставям пълномощията си’ и общогерманската дума man ‘човек,
мъж’. Оригиналното ударение на думата пада върху първата сричка, в български обаче
тази нова и акустически инцидентно възприемана дума се среща с неправомерно
вариращо акцентуване „омбỳдсман“ и „омбудсмàн“. (БП)

оператùвен прил.
?‘действен, деен, който извършва нещо своевременно’

От латинското прилагателно operatus ‘действен’ (срв. и

съществителното operator ‘работник’), производно от opera ‘работата като действие’.
Прилагателното има и терминологично значение в медицината (‘който е свързан с
медицинска операция’) и във военното дело (‘който се отнася до военна операция’).
Използват се коректно следните съчетания: оперативен
щаб, оперативно ръководство, оперативна рана. Съчетанието „оперативен работник“,
което се среща в специализирания език на полицейските служители, е неадекватно.
Подобно е на други необосновани плеоназми в българския език (вж. криминално
престъпление, ноторно известен и др.) Пример: Оперативният работник не бил
длъжен да докладва за разговора... По-приемливо би било вм. „оперативен работник“
да се използва терминът полицейски инспектор, както е в англ. inspector, ит. ispettore.
(МК)

полиелèй, полилèй м. // ! некоректни форми: полюлèй

?‘висящ светилник с много лампи или свещи’
Придобилият гражданственост облик полилèй заема междинно положение между
просторечния „полюлèй‟, сближен по народна етимология с несродния глагол полюлея
(срв. Продавам доста запазен, масивен, полюлей с възможност за включване на 3
крушки...) и относително адекватно адаптирания, но вече остаряващ полиелèй,
застъпник на гр. πολυέλαιος ‘многосвещник’, буквално ‘многомасленик’ – съчленение
от πολύς ‘много’ и ἔλαιον ‘дървено масло’. (БП)

11
потенциа̀лен прил.
?‘възможен, евентуален’

От латинското съществително potentia ‘мощ, сила, влияние’, образувано от основата на

сегашното деятелно причастие potens potent-is на глагола possum posse ‘мога, в
състояние съм (да направя нещо)’. Често срещаното съчетание „потенциални
възможности‟ е некоректно. Примери за неправилна
употреба: Потенциални възможности и сектори за развитие на публично-частните
партньорства в Република България…  България: една
от  потенциалните възможности за чужди инвестиции при криза - DARIK News. През
XVIII в. в научната терминология се появява латинският израз vis potentialis ‘възможна
сила/енергия’, който се предава в съвременния английски като potential energy,
фр. énergie potentielle, рус. потенциальная энергия. Има и други подходящи съчетания
– потенциален проблем (възможен проблем), потенциален екип (възможен екип) и т.н.
Но „потенциални възможности‟ (буквално ‘възможни възможности’) е неадекватно
съчетание. (МК)

презỳмпция ж. // ! некоректни форми: презỳмция
?‘предположение, приемано за вярно, докато не се докаже обратното’
Като вариант на този философски и юридически термин (срв. невинен по презумпция,
тоест “по подразбиране”) не само в дилетантски текстове, но и в документи се среща
обликът „презумция“: Презумцията невинен до доказване на противното не важи в
случайте с ДП... Едни вярват по презумция, други се съмняват по презумция. Аз не
вярвам по презумция... Съществуващата и сега презумция, че до доказване на
противното за автор се смята лицето, чието име... Той обаче е неправомерен,
независимо дали произносителното и правописното отклонение е резултат от
въздействие на домашния израз през ум, или от елементарно опростяване на
консонантното съчетание /мпц/ > /мц/, или пък просто наподобява немското си
съответствие Präsumtion (в отличие от англ. presumption, фр. présomption и рус,
презумпция). По структура презумпция е славянска адаптация на латинското
абстрактно име praesumptio ‘допускане, очакване’, производно от глагола praesumo
praesumere ‘вземам предварително; предполагам, предвиждам’, съставен от sumo
sumere ‘вземам, приемам’ с представка prae- ‘пре-’. Вариантът „презумция“ явно
намира опора и в разширяващата се употреба на глагола с аналогично значение
презум̀ирам, отразяващ адекватно нем. präsumieren (срв. също фр. presumer
‘предполагам, допускам’, англ. presume със същото значение), например Разбира се,
презумираме, че Монтана печели от стратегическото географско положение на
България като цяло... Ще разгледам случая с презумирането на вина за нарушение на
авторските права от страна на Google... (БП) 
прецедèнт м.
?‘предходен случай, минало събитие, което може да се разглежда като пример при
следващи подобни случаи’

12
От латинското сегашно деятелно причастие praecedens praecedent-is ‘предшестващ,
предхождащ’ на глагола praecedo praecedere ‘предшествам, предхождам’. Учудваща е
масовата неправилна употреба на тази дума в политическия и журналистическия език.
Примери: Прецедент: Прекратен е договор по ИСПА. Първият прекратен договор по
програма ИСПА заради забавено строителство и спорове за пари вече е факт. Втора
проверка в ДФ "Земеделие" в рамките на два месеца: прецедент! Това, което се
случва за първи път, може да се определи не като прецедент, а
като безпрецедентно, тоест, че такова нещо не се е случвало преди, няма подобен
предходен случай. Следователно думата прецедент може да се употреби, когато са
налице най-малко два аналогични случая, от които първият или предходният е
прецедент. Иначе прилагателното би било безсмислено. Разбира се, даден случай в
настоящия момент би могъл да се превърне в прецедент, но след като отново се случи
подобно нещо. Съдебният прецедент може да се признае за източник на правото, т.е.
първото решение по конкретно дело да стане задължително за съдилищата при
решаване на аналогични дела по-късно. Правилна употреба: Това се е случвало и
преди, така че имаме прецедент. Възможно е със сегашното решение да
създадем  прецедент. (МК)

сешоàр м. // ! некоректни форми: сушоàр
?‘електрически уред за сушене на мокра коса или ръце’

Заемка от фр. séchoir (électrique) ‘(електрически) изсушител’, инструментално

производно от глагола sécher ‘суша’, който е унаследен от лат. siccо siccare ‘суша,
изсушавам’, образуван като фактитивум към прилагателното siccus ‘сух’, тоест букв.
‘правя сух’. С оглед на сходно звучащия наш глагол суша галицизмът нерядко се
преосмисля в разговорния облик „сушоар“, превърнал се в убедителен пример за
съвременна народна етимология, например Моля, препоръчайте ми сушоар - марка и
модел... Сервиз за Сешоар (сушоар)... (БП)
специмèн м. // ! некоректни форми: спесимèн, специмèнт
?‘образец, пробен предмет, мостра’, в банковото дело – ‘документ, който удостоверява
подписите на лицата, които имат право да извършват парични операции по дадена
сметка’
Произхожда от лат. specimen, род. п. speciminis ‘отличителен белег, пример,
доказателство, образец’, може би в български думата е влязла чрез нем. Spezimen. Днес
все по-често се среща формата „спесимен“, но за предпочитане са произношението и
правописът според утвърденото у нас латинско произношение с /ц/, както е и в немски.
Формата с /ц/ е включена и в по-старите речници на чуждите думи в български. Грешни
са и вариациите „спесимент/ специмент“,  появили се може би под влияние на
множество заемки в български с чуждата наставка -мент, може би специално под
влияние на думата документ и други думи с тази наставка, като момент, аргумент,
цимент, аугмент, апартамент. (МД)
ста̀тус м. vs стату̀т

Заемката статус ‘положение, състояние’ застъпва лат. status със същото значение.

Използва се за означаване на положението на едно лице в професионално, социално и
друго отношение. Коректни са
съчетанията социален  статус, професионален статус,  здравен статус, граждански 

13
статус  и др. Срв. още в рус. статус женщин, англ. status of women, status of refugees.
Пример в руски: Построив новую столицу империи, Константин наделил этот город
(Константинопол) статусом, подобным тому, который имел ранее и формально
сохранил после появления соперницы на Босфоре исконный Рим. Понякога
вместо статус в българския език се използва думата статут, което заместване е
некоректно, тъй като този термин има друго значение: стату̀т ‘нормативен текст или
акт, харта, устав, устройствен закон’. Заемка от лат. statutum ‘постановено’, минало
страдателно причастие в среден род на глагола statuo statuere ‘нареждам,
постановявам’. Статутът определя статуса. Добре известен е
например Римският статут за устройството и дейността на Международния
наказателен съд (Rome Statute  of the International Criminal Court). В него са описани
правилата, по които съдът упражнява своята юрисдикция, статусът на съдиите,
принципите и т.н.; Статут на Съвета на Европа (Statute of the Council of Europe), в
който са записани целите, членството и общите разпоредби на Съвета на Европа, срв.
още в ит. Statuto  delle Nazioni Unite (Статутът или Хартата на Обединените
нации). По-различно е положението във френския език, където със
съществителното statut се означават както нормативни текстове (например Statut du
Notariat), така и качество на лица (statut d’enfant légitime, statut de la femme mariée) или
състояния (statut territorial et politique). Все пак в академични френски речници се
обяснява точното значение на statut, а в някои изрично се подчертава разликата в
употребата на думата статут в английския език, където тя се използва само със
значение на нормативен текст или закон. Може би двузначната употреба във френски
език е повлияла и на българския. В нашия език няма логика статус и статут да се
използват като синоними. Коректно е съчетанието статус на бежанец, а
не статут на бежанец. В българската преса постоянно се появяват некоректни
преводи. Напр. англ. The General Assembly today accorded Palestine non-Member
Observer State status in the United Nations и рус. Палестина
получила статус государство-наблюдателя в ООН е преведено на бълг.
като Палестина получи статут  на държава нечлен наблюдател в ООН. Когато става
дума за промяна в уредбата относно даден обект или дейност, по-правилно е да се
използват лексеми като качество или определение. Например вместо За да се
възползваш от ЗДДС - трябва да си със статут на “основен изпълнител” по този
договор, правилно би било да се използва изразът да си с качество на “основен
изпълнител”. Вместо Услуга, свързана със смяна статута и предназначението на
земеделски земи, правилен би бил изразът смяна на  определението и
предназначението на земеделски земи. (МК)

факт м.
?‘нещо направено, станало; доказателство’

От лат. factum ‘направено’, минало страдателно причастие в среден род на

глагола facio facere ‘правя, извършвам, причинявам’. Много често в българския език се
използва съчетанието „свършен факт“. Това съчетание е от поредицата плеонастични
изрази, подобно на „реалната действителност“, „криминално престъпление“,
„потенциални възможности” и др. Факт означава винаги нещо свършено, направено
или случило се в действителността, поради което може да служи за доказателство.
Некоректна употреба се среща и в други езици, например фр. fait accompli,
рус. совершенный факт. Примери за погрешно използване: Парламентът вероятно
ще бъде поставен пред свършен факт при разпределението на допълнителните 135

14
млн. лв. за образование... Синдикати и бизнес - пред свършен факт  с новия
бюджет. Вместо „свършен факт“ би могъл да се използва изразът постфактум (от
лат. post factum ‘след направеното’). Например вместо ГЕРБ постави президента пред
свършен факт  за датата на изборите по-правилният изказ би бил ГЕРБ постави
президента в положение на постфактум за датата на изборите. (МК)

юрùсконсỳлт м. // ! некоректни форми: юрùстконсỳлт, юрùскòнсул, юрùсткòнсул

?‘назначен в учреждение или предприятие юрист, за да дава съвети в правно
отношение и да защитава интересите им пред съдебни и административни инстанции’

Заето чрез рус. юрискóнсульт правно означение, застъпващо латинското iuris

consultus ‘правен съветник’. То е съставено от формата за род. п. ед.
ч. iuris  на ius ‘право’ и consultus ‘осведомен, вещ; съветник’ (вж. консултирам), така
че коректното му акцентуване би било юрисконсỳлт. С оглед на доста по-популярните
словообразувателно сродни латинизми юрист и консул се установява, че дори за
правниците не е лесно да се ориентират в структурата на въпросното съчетание,
поради което практиката предлага обилие от примери за погрешното му преоформяне
на „юристконсулт/ юрист-консулт, юрисконсул, юристконсул/ юрист – консул/ юрист
консул“, например Списък на кандидати за „главен  юристконсулт” в РИО-София-
град... Обявиха конкурс за главен архитект и юрист-консулт  на община
Варна... Териториална дирекция "Държавен резерв", представлявана от
гл. юрисконсул М. М... Търся си работа в адвокатска или нотариална
кантора;  юристконсул в предприятие или държавно учреждение... Моя братовчедка
е  юрист - консул на Лечков... Г-жа М.У. - старши юрист консул в правния отдел на
Държавната агенция за защита правата на децата... (БП) 

15