ДИДАКТИЧНИ МАТЕРИАЛИ

ПО ДИСЦИПЛИНАТА
LAWN 203

РИМСКО ЧАСТНО ПРАВО

Римско лично право

 Основни понятия
В съвременното право:
Субект на правото (лице)
- физическо лице
- юридическо лице
Гражданин/ чужденец- гражданство
Правоспособност
Дееспособност
Субективни права и задължения
 Основни понятия

В римското право:
Persona
Caput capitis deminutio
Status
Potestas
 Persona
Изображение, маска

Човешко лице

Субект на правото,
лице
 Nasciturus

(conceptus, fetus, partus,postum)

Правата на заченатия
Фикцията(средновековен
произход): Nasciturus pro jam
nato habetur.
Curator vеntris
Persona

Златна монета на Октавиан

Август от 8 г. от н.е.,
представляваща императорът
на своя трон, който приема
новородено дете на римлянин и
го обявява за римски
гражданин.
 Persona
Defunctus
Спиране на сърдечната
дейност/дишането
Презумпциите за premortuus и
comortuus
 Persona
Absentia
Наличие на предпоставки:
отсъствие на лицето( продължило
повече от 1 година);
изчезване при обстоятелства, при
които вероятността да е живо, са
малки-война, природно бедствие,
разбойническо нападение, пиратско
нападение, корабокрушение, бунтове
и метежи и пр.
липса на сведения за лицето
 “Persona imaginaria”

Няма термин, но има понятие за юридическо

лице и се различават отделни видове
юридически лица
Корпорации и фондации
Юридически лица на публичното и частното
право
 “Persona imaginaria”
Юридически лица на публичното
право
Populus romanus
SPQR-aerarium, fiscus
Legiones
Civitas
Municipia
Colonia
Provincia
Жречески колегии-pontifices, auguri,
fesciales, garuspicies, vestales…
Еcclesia
Църковни институции
Благотворителни институции- приюти,
сиропиталища, болници…
Религиозни фондации
 “Persona imaginaria”
Юридически лица на
частното право
Погребални колегии
Взаимоспомагателни каси
Фондове и фондации
Hereditas (jacens)

Publicani
Corporationes
 Status

Status libertatis
Status civitatis
Status familiae
 Capitis deminutio

Condemnatio
Maxima
-In exillium
-in metallam
Media deductio coloniae
-Ius latii
Minima adrogatio
 Liberi
Ingenui Liberti (libertini)
 Status libertatis
D.1.5.5 pr.(Marcianus Правното положение на
L.I institutionum) Et робите е еднакво,
servorum quidem una est свободните хора обаче
condicio: liberorum autem са или свободнородени,
hominum quidam ingenui или освобожденци.
sunt, quidam libertini.
 Ingenui

D.1.5.5.2. (Marcianus L.I institutionum) Свободнородени са тези, които са

Ingenui sunt, qui ex matre libera nati sunt: родени свободни от майка,
sufficit enim liberam fuisse eo tempore quo свободна по време на раждането,
nascitur. дори и ако детето е заченато,
когато тя е била робиня.
 Ingenui- cives optimo iure

Conubium

Commercium

Testamenti factio
activa vel passiva
 Ingenui- cives optimo iure

Ius suffragii

Ius honorum
 Ius patronatus

Patronus cliens

Bona
Operae
Obsequum

Restitutio natalium
Ius anuli aurei
Ius patronatus
D.43.26.1(Ulpianus L.I
institutionum)
pr. Precarium est, quod precibus
petenti utendum conceditur
tamdiu, quamdiu is qui concessit
patitur.
1. Quod genus liberalitatis ex iure
gentium descendit.
• Precarium е това, което е
предоставено по молба (на клиента)
за ползване до тогава, докато този
(патронът), който му го е
предоставил, допуска това.
• 1. (Прекарият) е вид щедрост, която
произтича от правото на народите.
Servi
 Servitus
D.1.5.4 (Florentinus libro IX
institutionum)
1. Servitus est constitutio iuris
gentium, qua quis dominio
alieno contra naturam
subicitur.
2. Servi ex eo appellati sunt,
quod imperatores captivos
vendere ac per hoc servare
nec occidere solent.
3. Mancipia vero dicta, quod
ab hostibus manu capiantur.
Робството е установено по
правото на народите, по
силата на което едно лице
се подчинява на чужда власт
в противоречие с
природните закони.
Робите се наричат така, тъй
като императорите имали
обичай не да убиват, а да
продават плениците и по
този начин те да служат (да
принасят полза).
Те се наричат и манципии
поради това, че тези лица се
залавят с ръка от врага.
 Попадане под робство
Военопленничество
Дългово робство (до Lex Poetelia
Papiria de noxis- 326г.пр.н.е.)
Раждане от майка робиня
Покупка, замяна, дарение, завещание
Трикратно продаване на свободен
като роб
Съжителство на свободна жена с
чужд роб
Попадане
под робство

D.50.16.118 (Pomponius L.II ad

Quintum Mucium) "Hostes" hi
sunt, qui nobis aut quibus nos
publice bellum decrevimus: ceteri
"latrones" aut "praedones" sunt.

Врагове са тези, които на нас или

ние на тях от името на държавата
сме обявили война; другите се
наричат разбойници или
грабители.
 Manumissiо
MANUMISSIO EX
IURE CIVILIS

CENSUM

VINDICTUM

TESTAMENTUM
Manumissio
MANUMISSIO EX
IURE PRETORIIS

INTER AMICOS

PER EPISTULAM

PER MENSAM

IN ECCLESIAM
 Правно положение на робите

Familia urbana
Familia rustica

villa
Gladiatores
 Actiones adjecticiae qualitatis
D.50.17.107 (Gaius L.I ad edictum
provinciale) Cum servo nulla actio est.
По отношение на робите не се дава
никакъв иск.

Actio quod iussu

Actio de in rem verso
Actio de peculio
Actio exercitoria
Actio institoria
Actio tributoria
 Bona servorum
Peculium
D. 15.1.5.4. (Ulpianus libro Пекулий е това, което робът
29 ad edictum) Peculium със съгласието на господаря
autem Tubero quidem sic разполага отделно от
definit, ut Celsus libro sexto имуществото на последния
digestorum refert, quod servus без това, което той самият
domini permissu separatum a дължи на господаря.
rationibus dominicis habet,
deducto inde si quid domino
debetur.
Libera administratio
peculii
Servi vicarii
 Status civitatis
Лицата се считат за
CJ 10.40.7 (Imperatores граждани по произход, при
Diocletianus, освобождаване от робство,
Maximianus AA et CC при предоставяне на
Aurelio, a.300) Cives гражданство на общини и
quidem origo manumissio при осиновяване, а за
adlectio adoptio, incolas жители- по
vero, sicut et divus местоживеенето им според
hadrianus edicto suo конституцията на
manifestissime declaravit, божествения Хадриан,
domicilium facit. който определя това в своя
едикт.
 Status civitatis

Cives romanus sum!

 Status civitatis
Latini
Conubium
Commercium
Testamenti factio activa vel
passiva

Ius Latii
 Peregrini

Саркофаг на центуриона L. Pullius Peregrinus и неговата съпруга, датиран към 250 г. от

н.е. Името на центуриона насочва към произхода му, който към средата на ІІІ в. вече
няма правно значение предвид на Constitutio Antoniana. Той е изобразен като учен в
следата на философи, а съпругата му- като муза. Саркофагът се съхранява в Рим,
Museo Torlonia.
 Peregrini
dediticii
IGAI I.[V. DE PEREGRINIS
DEDITICIIS.] 14. Vocantur
autem peregrini dediticii hi, qui
quondam aduersus populum
Romanum armis susceptis
pugnauerunt, deinde uicti se
dediderunt.
Peregrini dediticii се наричат
тези, които някога са се
сражавали против римската
държава с оръжие в ръце,
били са победени и са се
предали.
Provinciae

(Lionel Noel Royer, 1899 г.)

Vercingetorix предава
оръжието в нозете на Цезар
-58-51 г. пр.н.е.
 Provinciales

D. 50.16.190 (Ulpianus L.XXXIV ad edictum) “Provinciales" eos

accipere debemus, qui in provincia domicilium habent, non eos, qui
ex provincia oriundi sunt.
“Provinciales“ се наричат тези, които имат местожителство в
провинциите, а не тези, които произхождат от провинциите.
 Status civitatis
Constitutio Antoniana (212г.) Imperator 
Caesar  Marcus  Aurelius  Seuerus  Antoninus 
Augustus  dicit : …Do igitur omnibus peregrinis, qui
in orbe terrarum sunt, ciuitatem Romanorum,
manente omni genere ciuitatum, exceptis dediticiis.

Император Цезар Марк Аврелий Север Антонин

Август постановява:…Всички перегрини, окито
живеят в нашите земи, да се считат за римски
граждани във всички градове, с изключение на
дедитициите…
 Familia
D. 50.16.195. 2.
(Ulpianus L.XXXXVI ad
edictum ) Familiae
appellatio refertur et ad
corporis cuiusdam
significationem, quod aut
iure proprio ipsorum aut
communi universae
cognationis continetur.
Iure proprio familiam
dicimus plures personas,
quae sunt sub unius
potestate aut natura aut
iure subiectae, ut puta
patrem familias, matrem
familias, filium familias,
filiam familias quique
deinceps vicem eorum
sequuntur, ut puta
nepotes et neptes et
deinceps.
Фамилията се нарича по
този начин и има
значение като термин в
същински смисъл и по
общото право, според
което тя обединява
всички когнати. В
същински смисъл на
думата фамилията се
образува от съвкупността
на лицата, които
естествено или по силата
на правото са под
властта на едно лице-
така в нея се включват
домовладелеца, майката,
подвластните синове и
дъщери и тези, които
произхождат от тях-
внуците и внучките.
Pater familias
 Pater familias
D.50.16.195. Ulpianus libro
46 ad edictum)…Pater autem
familias appellatur, qui in domo
dominium habet, recteque hoc
nomine appellatur, quamvis
filium non habeat: non enim
solam personam eius, sed et
ius demonstramus: denique et
pupillum patrem familias
appellamus.
Pater familias се нарича този,
който притежава властта в
семейството и това е
правилното название, дори
ако отй няма син, защото ние
така означаваме не самата
личност, но и правното
положение.
 Potestas
D. 50.16.215 (Paulus Думата “рotestas” има
L.singulari ad legem няколко значения- по
Fufiam Caniniam ) отношение на
магистратите тя се нарича
"Potestatis" verbo plura “imperium”, по отношение
significantur: in persona на децата- ”patria potestas”,
magistratuum imperium: а по отношение на
in persona liberorum робите-”dominium”
patria potestas: in
persona servi
dominium.
 Status familiae
Personae alieni iuris Potestas
Uxor cum manu Manus
Liberi, nepoti Patria potestas
Servi Dominica potestas
Infantes,furiosi, Cura
prodigi
Persona in mancipio Mancipium
Mulier Tutela
 Mater familias
D.50.16.46.1(Ulpianus
L.LIX ad edictum)
"Matrem familias"
accipere debemus
eam, quae non
inhoneste vixit: matrem
enim familias a ceteris
feminis mores
discernunt atque
separant. Proinde nihil
intererit, nupta sit an
vidua, ingenua sit an
libertina: nam neque
nuptiae neque natales
faciunt matrem familias,
sed boni mores.
За mater familias се счита
тази (жена), която е
водила почтен начин на
живот, защото именно
моралността отличава
mater familias от другите
жени. Затова не е и
важно дали тя е
омъжена или не, дали е
свободнородена или
освобожденка, защото
mater familias я прави не
брака, не раждането, на
морала.
 Liberi, nepoti
Синове наричаме всички
D. 50.16.84 (Paulus libro деца (т.е. независимо от
secundo ad Vitellium ) пола им).
"Filii" appellatione omnes
liberos intellegimus.
В съответствие с
D. 1.5.12 (Paulus libro 19 мнението на Хипократ
responsorum ) Septimo детето, родено в 7-я
mense nasci perfectum месец (на бременността),
partum iam receptum est е прието да се счита за
propter auctoritatem нормално. И по тази
doctissimi viri Hippocratis: причина се счита, че
et ideo credendum est този, който е роден в 7-я
eum, qui ex iustis nuptiis месец от сватбата, е
septimo mense natus est, законен син.
iustum filium esse.
 Actiones adjecticiae qualitatis
Actio quod iussu- I ussus
Actio de peculio- peculium
Actio de in rem verso- versio
Actio exercitoria- exercitor
Actio institoria- institor
Actio tributoria
TRANSPOSITIO
Reus- servus/ filius familiae
Comdemnatus- dominus/ pater familias
 Castrense peculium
Лагерен пекулий е това,
което роднините са
D.49.17.11 (Macer L.II de re
подарили на сина на военна
militari) Castrense peculium
служба или това, което той
est, quod a parentibus vel
сам е придобил на военна
cognatis in militia agenti
служба, а инак не би
donatum est vel quod ipse
придобил.
filius familias in militia
adquisiit, quod, nisi militaret,
adquisiturus non fuisset. Nam
quod erat et sine militia
adquisiturus, id peculium eius
castrense non est.
Peculium quasicastrense
Tutela impuberis
D. 26.7.12(Paulus 38 ad ed.)
pr. Cum plures tutelam gerunt,
nulli eorum in contutorem actio
pupilli nomine datur. 1. Quae
bona fide a tutore gesta sunt,
rata habentur etiam ex
rescriptis Traiani et Hadriani:
et ideo pupillus rem a tutore
legitime distractam vindicare
non potest…4. Si tutor
pecuniam pupillarem credere
non potuit, quod non erat cui
crederet, pupillo vacabit.
 Tutela mulierum
D. 50.17.2(Ulpianus 1
ad Sab.) pr. Feminae
ab omnibus officiis
civilibus vel publicis
remotae sunt et ideo
nec iudices esse
possunt nec
magistratum gerere
nec postulare nec pro
alio intervenire nec
procuratores existere.
 Cura infantes

Малките деца и близките до тях

IGai III.109. Sed quod diximus de
по възраст малко се различават
pupillo, utique de eo uerum est, qui iam
от безумните, т.е. на тази
aliquem intellectum habet; nam infans et
възраст те нямат
qui infanti proximus est non multum a
furioso differt, quia huius aetatis pupilli (правновалидна)воля.
nullum intellectum habent. sed in his
pupillis propter utilitatem benignior iuris
interpretatio facta est.
Cura prodigi
 Cura furiosi
D. 50.17.40 (Pomponius 34
ad Sab.)Furiosi vel eius, cui
bonis interdictum sit, nulla
voluntas est.
D. 50.17.124(Paulus 16 ad
ed.)1. Furiosus absentis loco
est et ita Pomponius libro
primo epistularum scribit.
D. 27.10.7.pr. (Iulianus 21
dig.)pr. Consilio et opera
curatoris tueri debet non
solum patrimonium, sed et
corpus ac salus furiosi.
Лудите и тези, на които им е
забранено да управляват
имущество, нямат правно
валидна воля.
Помпоний в книга І на Епистулите
си пише, че лудият е в
положението на отсъстващо
лице.
Съветите и действията на
настойника трябва да се отнасят
не само за имуществото, но и за
телесната неприкосновеност и
здравето на лудия.