Римската република

1. Царски период
А) Началото – Древен Рим е разположен на р. Тибър в Апенинския полуостров. Както всеки друг град от
Античността Рим не разполага с голямо население и започва своето развитие като град-държава. По-
късната експанзия ще доведе до завладяване на обширни територии в цялото Средиземноморие.
Според легендарните разкази началото на историята на Рим трябва да се търси някъде след
Троянската война и преселници от Троя. В поемата „Енеида“ Вергилий ни разказва за Еней, който бяга от
Троя и се заселва в Италия, създавайки античният град Алба Лонга (по-късно Рим ще бъде основан в
съседство). Векове по-късно античните автори разказват полулегендарната история на двама братя
близнаци, внуци на Нумитор (бившият цар на Алба Лонга, който е свален от брат си). Майката на
въпросните деца (Ромул и Рем) зачева непорочно и след като ги ражда са и отнети, заради предсказание.
Когато възмъжават предприемат действия да отмъстят за дядо си Нумитор и да го върнат на престола в
Алба Лонга, а те самите основават град в съседство, на който първият владетел става Ромул (скарват се с
Рем и по време на физическа разпра Рем пада убит.)
Б) Населението на древна Италия
- италийски племена – заселват се в Централна Италия ок. II–I хил. пр. Хр.; разпространяват бронза и
желязото; сред тях са и латините;
- етруски – преселници от Мала Азия или коренно население; заемат областта Етрурия (дн. Тоскана);
основават градове, развиват своя култура и писменост;
- елини – създават свои колони в Южна Италия и на о. Сицилия (т. нар. „Велика Елада“);
- картагенци/финикийци – създават свои колонии на островите Сицилия и Сардиния;
В) царе на Древен Рим:
- Ромул. Първият от общо седем царе е именно Ромул (и оттам Рим – от лат. Roma, основан през 753 г. пр.
Хр.) е известен повече с действията си преди основаването, като за неговото управление са останали
сведения, че налага още в началото разделението между патриции и плебеи, както и системата на
клиентите.
- Нума Помпилий. Датиран в периода между 717-672 г. пр. Хр. е известен с установяването на някои от
първите религиозни култове в Рим
- Тул Хостилий (672–640 г. пр. Хр.) – победата над Алба Лонга;
- Анк Марций (640–616 г. пр. Хр.) – разширение на териториите на Рим;?до къде?
- Тарквиний Стари (616–578 г. пр. Хр.)
- Сервий Тулий (578–535 г. пр. Хр.) – реформа
- Тарквиний Горди (535-509 г. пр. Хр.) – свален, заради деспотично управление и наложена републиката
след него
Г) Реформата на Сервий Тулий (578–535 г. пр. Хр.);
- същност: разделяне на населението на града държава според доходите, а не по произход;
- резултати: право на плебеите да участват в армията и да гласуват заедно с патрициите в народните
събрания

2. Установяване на републиката
А) поява на “res publica” – форма на държавно устройство, при която управляват избрани от гражданите
представители за определен срок (мандатност) – 509 г. пр. Хр.
Б) разпределение на населението и промени още през царския период – най-старите аристократични
родове наброявали 300, като те се разделяли на по-големи курии (общо 30), а те от своя страна – три големи
области, наречени триби/тритии. По подобен начин, както в гръцкия случай с филите, Рим бил
преразпределен по ценз – 6 групи, разделени според имущественото състояние (ценз)
В) основни държавни институции
- народни събрания – гласуват законите и избират магистратите (висши държавни служители в Рим; винаги
четно число, за да не се допусне еднолична власт)
- сенат – утвърждава законите, контролира финансите и ръководи външната политика; включа 300 членове,
избирани пожизнено измежду бившите магистрати от патрицианските родове;
Г) видове магистратури (висши административни, военни и съдебни длъжности);
- двама консули – избирани за една година; държат изпълнителната власт и командват армията;
- колегия на преторите – ръководи съдебната власт и реда в града (на практика военната власт е в техните
ръце и заместват консулите, в случай че отсъстват)
- квестори – държавна хазна и финанси;
- цензори – имущество, обществен морал, като разполагат и с прерогативите да съдят, ако някой не спазва
обществените норми
- едили – снабдяването на града (хранителни запаси) и обществените строежи;
- диктатор – еднолична власт в случай на опасност за шест месеца (подобен беше случаят в Елада с
тираните)

3. Борбата между плебеи и патриции

А) причини и цел
- причини: контролът на патрициите върху всички власти (законодателна, съдебна и изпълнителна);
изключването на плебеите от разпределянето на земята; обедняването на плебеите и попадането им в
робство за дългове; забраната за бракове между патриции и плебеи
- цел: изравняване на правата на плебеите с тези на патрициите (макар и никъде да не е вписано, че
участието им в управлението е забранено, те на практика са дискредитирани от по-заможните патриции)
Б) ход на борбите
- първата сецесия (оттегляне на Свещената планина в моменти на военна опасност) от 494 г. пр. Хр. –
плебеите получават право да избират свои защитници срещу произвола на патрициите, т. нар. „народни
трибуни“, които имали правото на „вето“ (забрана; узаконено право на противопоставяне или отменяне на
решение на държавен орган) върху решенията на сената;
- записване на обичайното право в т. нар. Закони на 12-те таблички (451 г. пр. Хр.);
- законът от 286 г. пр. Хр. – премахва нуждата от ратифициране на решенията на плебейския съвет от
сената преди влизането им в сила;
В) резултати:
- плебеите получават право да сключват брак с патрициите, да не бъдат заробвани за дългове, да заемат
държавни постове;
- плебеите получават достъп до всички органи на държавното управление и до пълноправно участие в
разпределението на „обществената земя“;
- плебеите стават равноправни римски граждани;

4. Усилване на властта на пълководците. Диктаторите

А) Териториална експанзия - Италия
- овладяване на Италия (до средата на III в. пр. Хр.)
- създаването на Италийската федерация – всички италийски градове държави сключват двустранни
договори само с Рим и се задължават да поверят външната си политика, както и военната защита, в
отговорностите на Рим. По този начин се ликвидира, макар и частично, тяхната самостоятелност
Б) Пунически войни - (от римското название за картагенците, наричани „пуни“) войни (264–146 г. пр. Хр.)
- първа (264-241 г. пр. Хр.):
 изграждане на силен боен флот;
 превземането на Сицилия (241 г. пр. Хр.) и създаването на първата римска провинция (територия,
завладяна и управлявана от Рим)
- втора (218-201 г. пр. Хр.):
 походът на Ханибал във вътрешността на Италия и римското поражение при Кана (216 г. пр. Хр.);
 римската победа при Зама (202 г. пр. Хр.) и краят на войната – капитулация на Картаген, принуден
да изплаща парично обезщетение; отнемане на картагенския флот и отвъдморски владения;
- трета (149-146 г. пр. Хр.):
 превземане и разрушаването на Картаген – жителите му са продадени в робство
В) завладяване на елинистическия Изток
- завладяване на Македония (168 г. пр. Хр.);
- завладяване на Елада (146 г. пр. Хр.);
- покоряване на Сирийското царство на Селевкидите (68 г. пр. Хр.);
- покоряване на Египетското царство на Птолемеите (30 г. пр. Хр.);
Г) криза на Римската република – основни характеристики
- реформата на Гай Марий - военна реформа, която създава нова, наборна войска, включваща в състава си
представители от всички нива на обществото, без значение, дали са граждани, или неграждани. Тази
реформа създава прецедент, защото военната служба се превръща в апетитно занимание, което гарантира и
възнаграждение след „пенсия“. Още един прецедент – Гай Марий е избиран за консул цели 7 пъти, което е
в противоречие с установените норми на едногодишен мандат
- въстанията на робите и войната на италийците за граждански права – диктатурата на Сула (82–80 г. пр.
Хр.)
- реформи на Сула – увеличава Сената с още 300 души, като учеличава и правомощията на тази
институция. Лишава от военна власт консулите, а трибуните загубват правото на „вето“.
- първи триумвират (60–49 г. пр. Хр.) и едноличната власт на Цезар;
 формиране на първия триумвират („съюз на трима мъже“) през 60 г. пр. Хр. – неформален
политически съюз между Гней Помпей, Марк Крас и Юлий Цезар с цел преодоляване на
опозицията на сената и прокарване на собствените им интереси;
 след първоначалното разбирателство настъпва конфликт, който има за резултат гражданска война
(49–45 г. пр. Хр.) между Помпей и Цезар (Крас загива в поход срещу партите, 53 г. пр. Хр.) –
Помпей губи, а Цезар е обявен за пожизнен диктатор от сената (45 г. пр. Хр.), макар че формално
запазва републиката;
 убийството на Цезар (44 г. пр. Хр.) – 23 или 17 пъти намушкан, като само една единствена рана е
смъртоносна – втората в гърдите.

Римската империя – организация и институции

1. Новото управление – принципат

А) втори триумвират (43–31 г. пр. Хр.);
- формиране на втория триумвират през 43 г. пр. Хр. – извънредна комисия и магистратура (за срок от 5
години) между Октавиан Август, Лепид и Марк Антоний с цел възстановяване на контрола в държавата
след убийството на Цезар;
- разгром на републиканците, начело с Брут и Касий (убийците на Цезар), при Филипи (42 г. пр. Хр.);
-изключването на Лепид (36 г. пр. Хр.) и конфликтът между Антоний и Август – победата на Октавиан в
сражението при Акциум (31 г. пр. Хр.);
Б) установяването на империята;
- краят на гражданските войни и обявяването на т. нар. „Римски мир“ (Pax Romana)
- обявяването на Октавиан за „Август“ (свещен или божествен) от Сената (27 г. пр. Хр.) – краят на
републиката; Август получава пожизнено титлите принцепс (председател на сената), император
(главнокомандващ), понтифекс максимус (по-късно), народен трибун и неограничена власт;

2. Фактори за стабилност на върховната власт

А) нова институция
- Сенатът губи своя смисъл и до голяма степен се обезличава
- на негово място започва да се оформя „Съветът на принцепса“ – най-близкото обкръжение на
императора
Б) армията
- постепенно преторианската гвардия се превръща в един силов орган за налагане на власт
- това обуславя все по-засилващите се стремежи към военна кариера, които от своя страна да доведат да
увеличаване на влиянието на по-амбициозните и надарени генерали
В) апарат от императорски чиновници
- постепенно императорските намесници се превръщат в държавни служители, пряко подчиняващи се на
императора (принцепса!)
Г) ново разпределение на териториите:
- провинциите се делят на императорски и сенатски – оттам произлизат и два вида хазна – една на
владетеля, а друга – държавна, обща, на народа (припомнете си наложената практика още от Помпей с
легатите в Испания, където той си поставяше намесници, за да е близо до центъра на държавата – Рим)
- провинциите на обществото на Рим са демилитаризирани, за разлика от императорските, което води до
концентрирането на военната мощ в ръцете на принцепса. По този начин, разполагайки с финанси и силов
инструмент, императора постепенно се превръща в абсолютен господар и неоспорим авторитет в
държавата.
Д) през първите векове практиката на осиновяване (в повечето случаи) гарантира стабилност в
империята, защото ще я управлява „най-добрият гражданин“

3. Утвърждаване на империята
А) „Император в републиканска мантия“ – системата на принципата.
- същност: нов тип държавно устройство – империя, въпреки че републиката не е официално отменена
- основни характеристики:
 владетелят носи титлата „Баща на отечеството“ и държи върховната военна власт (империум) –
обявява се за пръв между сенаторите (принцепс) и за върховен жрец;
 запазване на Сената и народното събрание – те се съобразяват с владетеля, който като народен
трибун има право да отменя всеки закон;
 в ръцете на владетеля преминава управлението на финансите и по-голямата част от провинциите в
империята;
Б) управлението на Юлио-Клавдиевата (14–68 г.) и Флавиевата (69–96 г.);
- Тиберий (14–37) – време на политически терор и смазване на опитите за възстановяване на републиката;
- Калигула (37–41) – време на масови екзекуции; издига коня си за сенатор;
- Клавдий (41–54) – завладяването на Британия (43 г.); превръщането на Тракия в провинция (46 г.)
- Нерон (54–68) – гонения срещу християните, пожарът от 64 г.
- Веспасиан (68–79) и Тит (79–81) – построяването на Колизеят (72–80);
- Домициан (81–96) – време на конфликти срещу сената; избира се за пожизнен цензор;
В) „Петимата добри императори“ на Римската империя:
- династията на Антонините (98–180);
 Траян (98–117) – максимално разширение на империята;
 Хадриан (117–138) – укрепване на стратегическите граници на империята (т. нар. лимес - граница)
– Адриановия вал в Британия
 Антонин Пий (138–161) – време на мир, справедливост, благополучие и икономически възход;
 Марк Аврелий (161–180) – нови войни, чума (165–166 г.) и федератска система (система, в която
погранични заселници са превърнати в т.нар. федерати – самостоятелни, но подчинени на
Римската империя, като по този начин Империята си гарантира защита на границите;
- стопански и културен разцвет;
 процес на урбанизация (обновяване на стари и създаване на нови градове);
 изграждане на пътища и укрепления срещу варварите (чужденци, незапознати с културата и езика
на елините и римляните) – залага се на естествените граници, които да гарантират спокойствието в
Pax Romana
 процес на романизация – налагане на римските закони и начин на живот (постепенно, като в
началото се набляга на традиционните правила в отделните области);
 оформяне на гръко-римската антична цивилизация;

Римската империя през II – V в.

1. „Златният век“ на Римската империя

А) защо са добри
- съобразяват се с институциите на републиката, дори и крайното решение да е винаги тяхно
- управляват успешно във външно- и вътрешнополитически план (териториално разширение, помощи за
бедни и др.)
- „хляб и зрелища“
- развитие на римската култура в този период
Б) градоустройство
- урбанизацията в този период играе ключова роля
- римските управители са по места и пряко упражняват своята власт, като по този начин лесно
предотвратяват недоволства и бунтове
- пътища и други инфраструктурни проекти:
 пътищата имат няколко функции: комуникационна, икономическа (търговия), за налагане на
контрол
 акведукти, циркове, терми и др.
В) Колонатна система
- латифундии (мн.ч.) – от лат. „обширна земя“ – големи, частни, обработваеми площи, с които разполагат
богатите представители на обществото
- обработката става по два възможни начина: чрез робска работна ръка (собственост на земевладелеца)
или отдаване под аренда на хора, наречени „колони“, които обработват чуждата земя срещу наем (такса за
ползване) и разполагат с реколтата, която добиват. Тези колони също плащат данък към държавата за
земеделската земя, което е разход извън арендата. Експлоатацията в тази система е сериозна. Някои
историци смятат, че тази система е предвестник на феодализма, след като Диоклециан и следващите
започват да закрепостяват тези колони по места. Все още обаче няма военни задължения, което намалява
приликите с феодализма от по-късно.

2 . Империята и християнството
А) Исус Христос Спасителят:
- възникване на християнството – през I в. в Палестина; силно повлияно от юдаизма;
- живот и дейност на Исус от Назарет;
 роден в 27 година от управлението на Август във Витлеем и кръстен от Йоан Кръстител на 30-
годишна възраст;
 месия – изпратен на земята да изкупи греховете на целия човешки род;
 проповеди – обещание за спасение или вечен живот след смъртта в Божието царство;
 наричан на гръцки Христос – Божи син и спасител;
 избира дванайсет ученици или т. нар. апостоли, които да разпространят учението му;
 разпнат на кръста в Йерусалим и възкръсва от мъртвите – саможертвата му се приема за начало на
Новия завет (нов съюз между Бог и човешкия род);
Б) Преследваната църква:
- разпространение и първи центрове на християнството;
 ранните християни – хора от нисшите слоеве на обществото;
 основаване на многобройни християнски общини, начело със свещеник (събира миряните и
ръководи религиозните обреди) или епископ (наблюдател, осъществяващ връзката с римските
власти) – началото на Църквата (общността на християните; християнски храм);
 най-големите християнски общности – Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим;
 поява на първите писани евангелия през II и III в.;
- гоненията на християните;
 причини: отказ от носене на оръжие и почитане на императора като божество; християните се
възприемат като заплаха за реда в държавата;
 първото общоимперско гонение при Траян Деций (250 г.);
 мащабното гонение при Диоклециан (303 г.) и появата на мъченици;
-

3. Монархията в Рим – доминат (284-476)

А) Войнишки императори – период на упадък на системата на принципата. Предаване на властта по
кръвна линия, което разбива предишния установен ред с определяне на императора според качества, а не
според потекло. Наблюдава се при династията на Северите, които освен всичко друго започват да
абсолютизират властта, преследвайки величие.
Б) криза и реформи в Римската империя
- основни характеристики: