Държавата в

Древна Елада.
Атинската
полития
 1/ Атинският полис
А/ Местоположение
• Атина се намира на п-ов Атика в южната
част на Средна Гърция.

• Атика граничи:
 на север с Беотия;
 на запад със Сароническия залив;
 на изток и североизток с пролива Еврит,
който преминава между континенталната
част и о. Евбея, през който започват
презморските експедиции.
• Част от полиса Атина е и о. Саламин в
Сароническия залив.
 Б/ Поминък
• Атика е богата на сребро, олово, железни руди и мрамор.
• Богата и на отлична за керамика глина.
• Годната за земеделие земя е малко, но са големи възможностите за развитие на
овощарство, лозарство и отглеждане на маслини.
• В Атика се развиват всички занаяти, строителството, винарството, производството
на зехтин, корабостроенето, търговията и мореплаването.

В/ Население и обединение
• Населението на Атика принадлежи към йонийската група.
• Традицията разказва как в древни времена митичния цар Йон разделя населението
тук на 4 родови фили.
• Основаването на полиса се приписва на митичния Тезей, който обединява
общините в Атика около Атина.
• Обединението и образуването на Атинския полис всъщност продължава над три
столетия – от XI докъм VIII век.
 2/ Атина VIII – VI в. пр. Хр.
А/ Обществени групи
Общественото положение в Древна Гърция се определя по рождение (произход) и пол.
• Граждански колектив
 Евпатриди
Родовата аристокрация заема най-високо място в йерархията
на гражданите поне до края на VI в. пр. Хр.
Аристократите са едри земевладелци, които дължат богатството
си на своя произход от най-старите родове в областта.
Не се трудят, умножават богатствата си, използвайки робски
труд.
Те получават добро образование и управляват полиса (до края
на VI в.)
 Демос
Демосът в Архаичния и Класическия период е мъжкото
населението, което има граждански права, но няма благороден
произход. Дели се на:
• средни и бедни земевладелци (геомори);
• производители (демиурзи),търговци, моряци, строители;
• безимотни бедни лица (тети);
• Групи, които нямат граждански права
 Метеки
Свободни хора, чужденци, които са се заселили на
територията на Атика по различно причини. Те нямат
граждански права.
Трябва им разрешение, за да придобият имущество в
Атика, но участват в армията.
 Жени и деца
Жените нямат граждански права.
Лишени са от правото да притежават собственост и
зависят изцяло от своите бащи, съпрузи, братя, синове.
До 18 години децата също нямат права.
 Роби
Робите са две групи:
• Роби-чужденци, които са попаднали в плен по
време на война или са закупени на процъфтяващите
робски пазари на Средиземноморието.
• Гърци, попаднали в „дългово робство“.
Дълговото робство в Древна
Гърция

• Към края на VII в. почти цялата

обработваема земя е
съсредоточена в ръцете на
евпатридите.
• Аристократите се занимават с
лихварство, като лихвеният
процент е много висок и. много
гърци залагат срещу получаване
на заем земята си
• Неизплатените заеми и лихви
водят до загуба на личната
свобода на длъжника, а често
свободата си губят и членовете
на неговото семейство. Робски труд в гръцка корабостроителница
Робите са частна собственост и са продавани и
използвани според волята на господарите им.
Но убийството на роб в Атина е престъпление,
което се наказва като непредумишлено убийство на
свободен човек.
Занятията на робите се определят от техния пол,
възраст и умения – домашна прислуга, учители,
бавачки до работещи тежък физически труд – в
занаятчийско производство, строежи, рудници, на
полето.
След края на Архаичната епоха използването на
робски труд в селското стопанство, занаятчийското
производство, строителството се увеличава все
повече.
Търговията с роби носи огромни печалби и в
повечето големи гръцки градове има робски
пазари. Трудова дейност в голям ергастерий – работилница,
Робите са част от семейството на своя собственик, в която основно се използва робски труд.
могат да се женят, като децата им също са роби.
Робите могат да се откупят или да получат свобода
от своя господар и да се приравнят с метеките.
 Б/ Гръцкото семейство
• Семействата в Атина са
многолюдни и включват:
 съпруга и съпругата;
 децата им;
 други близки роднини;
 слугите, робите и техните деца;
• Жената е господарката на дома
(ойкос). Тя отговаря за
поддръжката на къщата и
домакинството, за възпитанието на
децата, контролира слугите и
робите.
• Мъжът осигурява издръжката на
семейството и активно участва в
политиката.
• Социалната роля на двата пола е
строго определена о традицията и
закона.
 3/ Изграждане на Атинската полития
А/ Полития
• Древногръцкото понятие „полития“ (πολιτεία).
• Въведено е от Платон („Държавата“) и Аристотел
(„Атинската полития“). Произлиза от думата полис
(πόλις).
• Полития има следните значения:
 „Управление на гражданския колектив“;
 „Форма на управление на полиса“;

• С този термин е свързан и съвременния „политика“. Той

произлиза от латинското politica, произлязло от
гръцкото πολιτικός - умение да се управлява полисът и
действието по управлението на гражданския колектив.
 Б/ Държавна уредба на Атина до VII в. пр. Хр.

• Царската власт е ограничена от родовата аристокрация и към началото

на Архаичната епоха постепенно изчезва.

• Архонти
 След премахването на царската власт от средите на евпатридите се избират
длъжностни лица, наречени архонти, които осъществяват управлението.
 Архонтите са 9 на брой и се избират за 1 година.
 Един от тях се определя за най-старши в колегията и е наречен „епоним“
(ἐπώνῠμος – даващ име). Той дава името на годината, в която управлява.
 Друг от архонтите е военачалник (полемарх), трети – базилевс – първожрец.
останалите шест се наричат тесмотети и ръководят различни съдебни колегии.
 • Ареопаг
 Ареопагът води началото си от съвета на родовата аристокрация. Постепенно се
превръща в съвет на представителите на най-богатите фамилии на евпатриди в Атина.
 Нарича се така, защото заседава на хълма на бог Арес в Атина.
 Ареопагът се попълва от бивши архонти, които влизат в него пожизнено.
 Ареопагът е висшият орган на управление в ранните етапи на оформяне на полисното
устройство. Съветът подготвя най-важните решения и закони, които формално ще се
гласуват от Народното събрание и е висша съдебна инстанция.
 Съставен от най-богатите евпатриди, той е опора на хегемонията на родовата
аристокрация в полиса.

• Еклесия (Народно събрание)

 Формално върховният орган на управление на Атина е Народното събрание, наречено
Еклесия, но в действителност до VI в. пр. Хр. то само гласува решенията на Ареопага.
 Съставено е от свободните атински граждани, навършили пълнолетие (20 г.)
 В/ Първи писани закони в Атина – 621 г. пр. Хр.
• Начало на политическите борби
През VII в. стопанството търпи бурни промени и развитие. Част от демоса, свързан със занаятчийското
производство в градовете, корабоплаването и морската търговия, бързо забогатява, като се изравнява по
богатство с богатите аристократи (но не и по права!). Друга част бързо обеднява, губи земята (а някои и
свободата си) в полза на евпатридите. В Атина започват бурни социални борби.
 Искания на демоса
Искания на заможните слоеве Искания на бедните слоеве
• Да могат да заемат висши държавни постове • Да се премахне дълговото робство.
наравно с аристократите (да бъдат избирани за • Да се премахнат всички дългове.
архонти и да участват в Ареопага). • Да се преразпредели земята в Атика отново
• Да се увеличи ролята на Народното събрание, в между всички граждани, като се отнеме от
което демоса има болшинство. аристократите.
 Искания на аристокрацията
• Аристократите искат да запазят благородния произход като единствено условие за достъп до висшите
държавни длъжности, да продължат те да направляват развитието на гражданския колектив.
• Не желаят и бързи промени – нито в обществото, нито в стопанството, защото състоянието им в
момента работи за тяхното благоденствие.
 • Закони на Дракон (Драконови закони)
 Конкретни причини за изработване на ново законодателство
• До 621 г. пр. Хр. съдебната практика в Атина е базирана на обичайното право (неписаното
право на обичая).
• Това дава възможност за произволно тълкуване на обичаите, което се използва от родовата
аристокрация за налагане на нейните интереси при решаване на съдебните дела.
• По настояване на демоса се решава да се въведат закони в писмен вид.
• Подготвянето им е възложено на архонта Дракон.
 Характер на законите, изработени от Дракон
• Законите строго охраняват личната (частната) собственост, като предвиждат сурови
наказания за кражба.
• Много тежки наказания са въведени и за кръвни престъпления.
• Категорично се забранява обаче кръвното родово отмъщение.
 Законите защитават интересите на собствениците – земевладелци, производители,
търговци, но не разрешават сериозните социални противоречия.
 Писаните закони все пак са първа стъпка към правово уреждане реда в полиса.
 В/ Реформите на Солон
• Кой е Солон?
В началото на VI в. пр. Хр. двете враждуващи страни – аристокрация и демос,
достигат до съгласие да изберат архонта Солон за арбитър, който да въведе
промени в управлението на държавата и да намали социалното напрежение.
Солон (ок. 640 – 559 г. пр. Хр.)
Произхожда от благороден, но обеднял род.
През 595 г. пр. Хр. е избран за архонт –
„помирител“.
Той е първият атински законодател, който
определя статута на свободните мъже в
полиса като граждани.
Учредява Хелиеята, като така всеки
гражданин има право да предявява съдебен
иск.
 • Нововъведенията на Солон
1/ Забранява дълговото робство, с което се увеличава числото на гражданите.
2/ Отмяна на дълговите задължения, натрупани до момента.
3/ Цензова реформа (тимократическа):
 Населението е разделено на 4 категории (класи) според годишния доход.
 Промяната в дохода води до промяна на класата.
 Правата на гражданите се определят според техния доход:
• Само от първите две класи се избират 9-та архонти (като архонтите трябва да са и с благороден
произход - евпартиди) и Ареопага.
• От първите три категории се избират членове на Съвет на 400-те.
• Всички граждани участват в Народното събрание и съдебните състави.
4/ Солон създава практиката архонтите и други по-нисши длъжностни лица да се избират чрез жребий
(случаен избор между равни)
5/ Въвежда нов орган в управлението, в който участват заможните (тимокрация) – Съвет на 400-те.
 Всяка фила избира по 100 свои представители за Съвета, които имат необходимия имуществен
ценз (от първите 3 класи са).
 Съветът участва в изработването на решенията и законите (заедно с Ареопага).
6/ Солон създава Хелията.
 Колегия от 6000 души, състояща се от граждани доброволци.
 От тях чрез жребий се избират съставите на народните съдилища.
7/ Солон налага атински стандарт за мерките и теглилките и спира покачването на цените.
 • Значение на реформите на Солон за обществото
1/ Мястото на човека в обществото и правото му да участва в управлението вече НЕ се
определя само от неговия произход, а и от неговия доход.
2/ Достъпът до властта на най-богатите аристократи и на най-богатите представители на
демоса е почти изравнен:
 Архонтите се избират все още само от най-богатите евпатриди, които после попълват
Ареопага.
 Но в Съвета на 400-те, който също участва в подготовката на най-важните решения и закони,
вече участват и представители на най-богатите граждани.
3/ Гражданите се явяват във войската с определено въоръжение и служат в определени части
в зависимост от своя доход.
• Богатите формират тежковъоръжените отряди на хоплити и конници.
• По-малко заможните се явяват с по-леко въоръжение и формират леката пехота – пелтастите.
• Бедните рядко воюват или служат във флота и помощните отряди.
4/ Реформите на Солон НЕ премахват социалните конфликти.
• Крайните искания на демоса за преразпределение на земята не са преодолени.
• Богатите искат да бъдат избирани и за архонти и да се намали ролята на Ареопага.
• Аристократите се стремят да възстановят старите родови порядки.
Хоплити (ὁπλίτης) са
тежковъоръжени
пехотинци в Древна Гърция,
бойци от античните полиси,
които се бият заедно във
военни формации – фаланги.
Наименованието им
произлиза от щита, който
носят – хоплон ( ὅπλον). Най-
голяма слава са имали
спартанските хоплити.
Хоплитите са въоръжени с къс
меч (до 40-45 см.) и копие с
дължина 2, 2 м. с острие и на
Щитът на хоплита е използван и като носилка, на която се пренасят ранените
двата края (дорис). или загинали войници. От този обичай произлиза фразата, с която
Защитени са с щита, тежка спартанските майки изпращат синовете си на война: „С щита, или на щита!“.
бронзова или медна ризница Щитовете са дървени, покрити с бронз, обикновено с тегло около 5 кг.
Хоплитите образуват плътна стена от щитове, с които прикриват както себе си,
и шлем. така и стоящия до тях.
Конницата се използва по-рядко,
отначало като бойна колесница с
два коня. Когато бойната
колесница изчезва, нейното
място заема конницата в
днешния смисъл на думата.
В Омировите поеми не се
споменава никъде за участие на
конници в сраженията и твърде
малко се говори за езда.
Но от VII в. пр. Хр. започват да се
появяват изображения на
въоръжени конници по вазите и
барелефите. Постепенно
значението ѝ нараства, по-
специално през Пелопонеската
война, когато се използва за
тормоз и преследване на
пехотата.
Пелтаст (на гръцки: πελταστής) е
лековъоръжен и бързо подвижен
пехотинец от античността.

Според Херодот пелтастите са

въоръжени с:
• лек щит пелта (откъдето вероятно идва
и името Пелтаст);
• две леки копия за хвърляне;
• къс меч, а по-късно - крив нож (скелме);
Пелтастите традиоционно са облечени с:
• дълъг хитон;
• шапка от лисича кожа (алопекис) през
зимата;
• островърха шапка (гугла) през лятото;
• високи обувки от еленова кожа;
• раиран вълнен плащ (зейра);
 Г/ Тирания на Пизистрат – 560 – 527 г. пр. Хр. (с прекъсвания)
• Пизистрат заема властта в Атина чрез преврат (документ 2. с. 13)
• Той обаче зачита и следва законите на Солон и древногръцките автори го определят като
умерен и справедлив управник.
• Пизистрат системно провежда мерки, за да подобри положението на бедните в града.
 Отпуска им държавни заеми за започване на стопанска дейност.
 Фиксира данъка на 1/10
• Пизистрат подпомага и занаятчии, корабостроители, мореплаватели и търговци, като полага
началото на изграждане на мощен военен и търговски флот.
 Изгражда Пирея като модерно пристанище на Атина.
 Атина започва да се налага в района на Тракийския Херсонес (п-ов Галиполи) и Пропонтида.
• Значима е дейността на тирана в областта на културата и градоустройството.
 Насърчава мащабно строителство и бързо превръща Атина в най-значимия град в Гърция.
 По негово нареждане са записани като единна редакция поемите „Илиада“ и „Одисея“.
 Въвежда Големите Панатенеи и Дионисиите като общогръцки празненства със
състезателни игри (по време на Големите Дионисии през 534 г. пр. Хр. е поставено началото
на гръцкия театър).
• Умира през 527 г. пр. Хр. Властта поемат синовете му Хипий и Хипарх, но те нямат
управленските умения на баща си – единият скоро е убит, а другият е прокуден.
В морето древните
гърци използват големи
бойни кораби с платна и
гребла, с таран на носа –
триера.

Триерите са с три реда

гребла, но има и
квадрирема и пентера
съответно с четири и пет
реда гребла. Реконструкция на триера в "Корабен музей Трокадеро Марина", Атина

Корабите осигуряват на Фрагмент от барелеф, намерен на Акропола, Атина,

представящ атинска триера с 9 гребци.
гръцките полиси Според реконструкцията, първоначалната
надмощие и контрол композиция представлява голяма триера с нейните
над морските търговски 25 гребци, навигатора и командир.
пътища.
 Д/ Реформи на Клистен

• Кой е Клистен?
Принадлежи към знатния атински род на
Алкмеонидите.
 Клистен е главен архонт в периода 525 –
524 г. пр. Хр.
Извършва важни реформи през 508 г. пр.
Хр., които се смятат за ключови за
преминаването към атинска демокрация
Премества фокуса на политическата
отговорност от членството в клана към
гражданската принадлежност.
 • Нови ТЕРИТОРИАЛНИ
фили

 Клистен премахва 4-те родови фили.

 Въвежда нови 10 фили по
териториален признак.
 Във всяка нова фила включва деми 2
(малки териториални райони) от
различни части на полиса Атина: от 1
града, от крайбрежието и от
вътрешността.
 Така във всяка фила попадат
атиняни от различни райони, с
различен произход, професии и
възгледи. 3

На изображението:
Облик на управленския център на агората в Атина –
Булевтерионът (1, 2) и Толосът (3), храм на Хефест
 • Съвет на 500-те (Буле)
Законодателна власт
Състав на Съвета
 Клистен заменя Съвета на 400-те със Съвет на 500-те (Буле).
 В него всяка фила изпраща по 50 депутати, избрани чрез жребий. Член на Съвета може да стане
всеки гражданин, без оглед на произход и ценз. Мандатът на избраните е 1 година.
 Големият брой членове на Съвета не дава възможност всички те да действат постоянно.
 Затова членовете му се разделят на 10 части – по 50 души от всяка фила. Всяка част дава дежурство
(притания) по 36/35 дни годишно (редът се избира чрез жребий), като води текущите дела на
полиса.
Функции на Съвета
 Грижи се за организацията и дейността на Народното събрание.
 Подготвя и обсъжда проектите за закони/решения, които ще се гласуват в Народното събрание.
 Заседанията на Съвета се провеждат в Булевтерион (голяма административна обществена сграда).
 Пританията провежда ежедневните си заседания в Толоса (голяма официална кръгла сграда).
 Председателят на дежурните и 1/3 от тях трябва да пребивават постоянно в Толоса, като хазната на
полиса осигурява тяхната прехрана.
 В Толоса пританията приема посланици на чужди държави и организира официални тържества.
 • Народно събрание (Еклесия)
Законодателна власт
Състав
 В Народното събрание участват всички граждани
независимо от произхода и материалното си
положение.
Функции
 Еклесията утвърждава законите.
 Обявява война и сключва международните
договори.
 Избира длъжностните лица и приема отчетите за
работата им.
 Дава под аренда земите на полиса.
 Грижи се за продоволствието и кризисните
ситуации.
 Обсъжда и приема държавния бюджет. Платото Пникс е било мястото на
 Събранието се събира веднъж на 9 дни и има
фиксиран дневен ред. провеждане на Народното
 Всеки гражданин може да се изкаже по време на сесия.
събрание
в Древна Атина (VI - IV век пр. Хр.)
 • Колегия от 9 архонти – Изпълнителна власт
Състав
 С реформите на Клистен архонтите започват да се избират директно от Еклесията за срок от 1 година.
 Избират се от първите две имуществени класи.
 По-късно се налага практиката на двустепенен избор – първо всяка фила предлага по 50 кандидата, от
които се избират 9 архонти. Останалите заемат граждански длъжности.
Функции
 Архонтите и гражданските длъжностни лица отговарят за хазната, търговията, за снабдяването, реда,
религиозния култ и празници, нравите на гражданите, изпълнението на закони и решения и др.

• Колегия от 10 стратези – Изпълнителна власт

Състав
 Всяка фила избира с гласуване по 10 стратези (общо 100 за полиса).
 От тях Народното събрание избира за 1 година 10 стратези за полиса. Те могат да се преизбират.
Останалите 90 избрани от филите стратези са им помощници.
Функции
 Колегията са главнокомандващи по време на война.
 Всички избрани стратези отговарят за набора и подготовката на армията и я командват във военно време.
 Постепенно Колегията от 10 стратези започва да действа като своеобразно правителство.
 • Хелиея и Ареопаг – съдебна власт
Хелиея (Съд)
 Съдъд (Хелиеята) се състои от 6000 граждани с опит, които са доброволци.
 Ежегодно те се разпределят на 10 съдилища по 600 души.
 От всяко едно съдилище с жребий се избират 500 души, които решават делата, а 100 души остават в
резерва.
 Спорещите страни представят тезите си, а съдебният състав гласува за една от страните по делото.
Ареопаг
 Ареопагът продължава съществуването си, но вече като върховен съд.
 В него пожизнено влизат 300 мъже, бивши архонти.

„Камъчета“ за
гласуване в Клепсидра –
Хелиеята – целите са Воден часовник определя
за едната страна в колко трябва да
спора, а продължава времето за
продупчените – за излагане на тезите на
другата. Съдиите ги спорещите страни – щом
пускат в стомна, а водата изтече, времето е
след това дежурен изтекло.
съдия ги брои.
 • Закон за остракизма
 Остракизъм: 1/ Метод за политическа борба в Древна Гърция, въведен от
Клистен; 2/ Гонение, изключване от обществото.

 Всяка пролет Народното събрание на Атина при кворум не по-малко от 6000

души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред
на полиса гражданин. Предлагани за остракизиране са граждани, които с
придобитото си огромно влияние в обществото, се смятат за потенциални
тирани. Всеки гражданин изписва върху глинен чиреп – «остракон», името
на този, когото смята за опасен за демокрацията. Осъденият е изгонван от
Атина за срок от 10 години, като наказанието при евентуално връщане в
полиса е смърт. Остракизмът не е форма на съд – всеки гласува според
мнението си, без да се обсъждат аргументи за гласуването.
 Чрез тази демократична форма на прогонване на политически противници
атиняни се лишават от много от най-способните си граждани, сред които и
такива пълководци като Милтиад (спечелил битката срещу персите при
Маратон), Темистокъл (спечелил битката срещу персите при Саламин),
Кимон (стратег в битката при Саламин), Аристид (участник във всички важни
битки в гръко-персийските войни, стратег в битката при Платея).

 В резултат на прочистването от способните граждани „Златният век“ на

класическата атинска култура трае по-малко от петдесет години.

ὄστρακον – глинен чиреп

 4/ Разцвет на атинската демокрация в Класическия
период
(V – първата половина на IV в. пр. Хр.)
А/ Гръко-персийските войни (500 –
449 г. пр. Хр.)
• Така наричаме военните конфликти между
Ахеменидска Персия и елинските полиси,
защитаваши своята независимост.

• В резултат на гръко-персийските войни

териториалното разширение на Персия
към Егея и Балканите е спряно, а
древногръцката цивилизация навлиза в
период на разцвет и на най-високи
културни постижения.
Б/ Промени на атинското управление при Темистокъл (493 – 471 г. пр.
Хр.) и Ефиалт (465 – 461 г. пр. Хр.)

• Промени при Темистокъл

Кой е Темистокъл?
 Темистокъл е архонт от 493 г. пр. Хр. и водач на умерените слоеве на атинския градски демос.
Политическо нововъведение
 По негова инициатива архонтите се избират вече по жребий, макар и все още само от 1 и 2
цензов разред (най-богатите).
Оражение на войната върху политиката
 Темистокъл е този, който налага флота като основна военна сила на държавата.
 Във флота служат по-бедните граждани, които нямат достатъчно средства да се въоръжават като
хоплити, конници или пелтасти.
 „Морската реформа“ на Темистокъл увеличава ролята на бедните за съдбата полиса в условията
на сериозни морски битки с Персия (особено след победата при о. Саламин през 480 г. пр. Хр.). А
бедните са и солидно мнозинство в Народното събрание.
 Това увеличава ролята на Народното събрание в политическия живот.
 • Промени на Ефиалт
Кой е Ефиалт?
 Ефиалт е атински политик, който инициира реформи в управлението на полиса, които водят до
разцвет на атинската демокрация.
 Иразява интересите на крайните демократически кръгове в Атина.
Реформи на Ефиалт
 През 462 г. пр. Хр. прокарва през демократичното Народно събрание закон, с който силно се
реформира Ареопага – от върховен съдебен орган той се превръща в колегия, която се
занимава само с предумишлените убийства и религиозните престъпления.
 Въведена е институцията „графе параномон“ – жалба против нарушаването на закона, която
се изразява в правото на всеки да подаде жалба срещу предложения, постъпили в Народното
събрание, или срещу вече приети постановления, когато те противоречат на съществуващите
закони или са във вреда на държавата и демоса.
 Ефиалт е този, който подготвя реформата за заплащане за държавна служба, но е убит преди
да я прокара. Заплащането (въвеждане на заплата) за изпълнение на държавна служба би
позволило и на най-бедните да заемат държавни служби (няма как да си го позволят иначе,
защото семействата им не биха имали какво да ядат!)
 В/ „Златният век“ на Атина през втората половина на V в. пр. Хр

• Делоски съюз
 Делоският съюз е сключен
между гръцките полиси за
борба срещу Персия след
гръцките победи при
Маратон, Саламин и Платея –
през 478 г. пр. Хр.
 След грая на Гръко-
персийските войни
обединението на елинските
полиси и ръководството на
сюза поема Атина.
 Оформя се Атинския морски
съюз.
 • Атинското Архе
 Постепенно атиняните престават да
приемат членовете на Атинския
морски съюз като равноправни
партньори, а се отнасят с тях като с
подчинени територии.
 Някои градове се опитват да излязат
от съюза, но Атина ги спира с военна
сила.
 През 454 г. пр. Хр. хазната на Съюза
е преместена от Делос в Атина и с
нея разполагат само атиняните.
 Атинският морски съюз се превръща
в Атинска морска империя, т. нар.
Архе, а първоначално равноправните
съюзници стават поданици на Атина –
плащат задължителните съюзни
вноски и приемат атинската
хегемония в региона на Егейско
море.
 • Пелопонеска война
 През втората половина на V век пр. Хр. борбата
за хегемония в гръцкия свят, водена между
Атинското Архе и Пелопонеския съюз, довежда
до многогодишни военни действия, известни
под името Пелопонески войни, водени в
периода 431 – 404 г. пр. Хр.
 Конфликтът е предизвикан главно от
търговските интереси на полисите, особено
след като Атинският полис основава колонията
Турии в Южна Италия.
 Атина жъне успехи при размяната с Магна
Греция, а стоките ѝ постепенно изместват тези
на другите производствени центрове - това
изостря конкуренцията с Древен Коринт и
Мегара.
 Спарта не желае атинското надмощие да се
разпростре върху целия Западен и Северен
Пелопонес.
 Конфликтът завършва с победа за Спарта, но
изтощава елинския свят и позволява
Македонското царство да наложи
върховенството си над Елада.
 Г/ Промени в атинското управление при Перикъл
(461 – 429 пр. Хр.)
• Кой е Перикъл?
 Семейството му е с висок авторитет – баща му е изявен политик и
пълководец, а майка му е племенница на реформатора Клистен.
 Учители са му Анаксагор и Зенон. Приятели са му софистът Протагор,
историкът Херодот и скулпторът Фидий.
 Перикъл е сподвижник и последовател на Ефиалт, водач на средните
слоеве на атинския демос – производители, търговци,
корабостроители, средни земевладелци.
 При него атинската демокрация достига пълен разцвет.
• Промени в управлението
 През 457 г. пр. Хр. е постановено, че и граждани от 3 и 4 цензов
разред могат да бъдат избирани за архонти – разширява социалния
състав на висшите изпълнителни длъжности.
 Въвежда заплащане за участие в управлението за по-бедните
граждани.
 Въвежда заплащане за бедните граждани, мобилизирани в армията
и флота.
 Домашна работа
1/ Като използвате информацията (основен текст и допълнителни материали) от Уроци №
2, 8 и 10 във вашия учебник, както и тази презентация, попълнете таблицата:

Вид институция Време на Граждани, които Избор – как се Мандат Функции/

формиране/ имат право да определя състава правомощия
въвеждане участват (ако има им (ако има промени, (ако има промени,
промени, отбележете ги + отбележете ги + годината на отбележете ги + годината на
годината на промяната, промяната, името на промяната, името на
името на реформатора ) реформатора ) реформатора )

Народно
събрание
Буле
10 стратези
9 архонти
Ареопаг
Хелиея
2/ Прочетете т. 2 на Урок № 8 (с. 42) и довършете плана в
тетрадките си като включите политическото устройство на Спарта.
Направете кратко писмено сравнение с политическото устройство
на Атина от времето на Перикъл по следните опорни точки:
• Население с граждански права/население без граждански права;
• Възраст за включване в политическия живот;
• Достъп до висшите длъжности на управление на държавата;
• Роля на Народното събрание;
• Положение на жената;
• Социално неравенство;
Кой тип управление предпочитате? Защо?
 5/ Спартанското общество и управление
А/ Полисът Спарта
• Полисът се формира през X в. пр. Хр. от
дорийците, които завладяват областта
Лакония на полуостров Пелопонес.
• Завоевателите избиват, прогонват или
превръщат местното ахейско население в
роби.
• През VIII в. пр. Хр. спартанците завладяват
Месения и превръщат населението ѝ в
„държавни роди“ – илоти.
• В периода VIII – V в. пр. Хр. Спарта налага
водещата си роля в Пелопонеския съюз –
Спарта, полисите в Аркадия, Елея, Коринт и
Мегара.
 Б/ Спартанското общество
1/ Спартиати • Пълноправни граждани на Спарта са само мъжете воини, които произхождат от дорийските
ок. 15 000 д. родове на завоевателите. Пълноправен воин, който има право да участва в управлението, е
всеки мъж, щом навърши 30 години. Момчетата спартиати напускат дома си на 7 години и
ГРАЖДАНИ живеят в общи казарми повече от 30 години (военната служба е от 20 до 60 г.), макар че могат да
НА се женят през това време.
СПАРТА • Жените спартианки имат право на собственост, сами избират мъжете си, могат да се занимават
със спорт и военно изкуство (докато се омъжат), но не участват в армията и в управлението,
нямат политически права.
• Спартиатите са общество на равни: земята е поделена между тях на равни парцели (само
спартиатите владеят земя в полиса!), има закони за скромен живот, нямат право да пътуват.
2/ Периеки • Местно свободно население от крайбрежието и планините, което се занимава със занаяти,
ок. 40 000 – търговия, корабоплаване, земеделие и т.н.
60 000 души • Нямат политически права, но могат да владеят земя, да участват в армията и да пътуват.
3/ Илоти • Поробените ахейци и месенци в хода на завоеванията на дорийци и спартанци.
около • Имат статут на „държавни роби“: обработват земята на спартиатите и им дават половината
140 – 150 000 д. реколта.
• Нямат политически права, не воюват в армията, забранено им е да напускат Спарта.
• Не могат да бъдат продавани и освобождавани.
4/ Роби • За домашна прислуга спартиатите купуват роби, които могат да бъдат продавани и
освобождавани.
• Периеките също купуват роби, за да ги използват в производствената дейности за прислуга.
 В/ Управление на Спарта
• Герусия (Съвет на старейшините)
Двама царе 28 старейшини
 Избират се пожизнено от Народното  Избират се пожизнено от Народното
събрание. събрание.
 Главнокомандващи  Мъже над 60 години
 Решават политическите и държавни  Решават политическите и държавни
въпроси заедно със старейшините въпроси заедно с царете
• Ефори
 Всяка година Народното събрание избира 5 мъже
 Свикват Народното събрание, контролират царете, следят за спазването на законите
 Отговарят за текущите дела и реда в Спарта
• Народно събрание
 Само гражданите, навършили 30 години, участват.
 Народното събрание приема или отхвърля решенията на Герусията, но без да ги подлага
на обсъждане.