3.

Вии (2ри и 4ти час) - ,,Държавата“ на Платон

!По преподаването на Сашко II Български - 11 клас, 13ти октомври, 2022г.!
• Поява на държавността в Древна Елада - фактори
⁃ Географските условия са коренно различни от тези в Месопотамия и Древен Египет.
За гърците, най-важният фактор е морето. Всичко, което се случва в и около него е от
изключително значение за тях. На второ място идва планинският релеф, заобикалящ
Древна Гърция. Живота на хората се намира между морето и планината и цялата им
народопсихология се изгражда върху тези два фактора. Така се развива идеята за НАС
от Нашата страна на планината до Нашето море, а отвъд тях са варварите и диваците.
Аналог може да се направи с римляните (имащи сходни условия), а също и с
населението на Китай и арабите на Арабският полуостров. Наблюдава се разпръснатост
на градовете и общностите (отново заради релефа) и това води до много затруднена
комуникация между отделните центрове, осъществяваща се най-често по море.
⁃ Климатът (сух и топъл) от друга страна силно затруднява отглеждането на пшеница,
което кара местното население да разчита на внос, т.е. има липса на автаркия. Това е
още един начин да диференциираме Елада, понеже повечето цивилизации възникват
около възможността за мащабно производство на дадена култура (почти винаги
зърнена). Например: Китай - Ориз, Египет - пшеница.
*автаркия - Достигането на самодостатъчност на една държава (Целта на
съвременен Китай и до някаква степен - САЩ).
⁃ Това води до приоритизирането на търговията и колонизацията с идеята, че могат да
бъдат колонизирани нови територии с по-благоприятни за развитие на земеделието
почви.

• Елинските държави – структура и развитие

⁃ Появата на първата древногръцка цивилизация, Минойската (2600 - 2500г. пр. н.
е. ), е всъщност резултат от търговските връзки между критяните и Близкият Изток,
вкл. Древен Египет. Така търговията отново се оказва в основата на формирането на
елинската цивилизация.
⁃ По-късно се появява и Микенската цивилизация, основана от ахейците (1500 –
1100г. пр. н. е.), представляваща съвкупност от много държави в една.
Опростена структура
Владетел Народно събрание
(отговорник за цялата държава) Отличителен белег
| на държавната
Управници структура на
(мини владетели на дадените им области) Древна Елада.
|
Институции
⁃ Защо липсва концепцията за Народно събрание при Древен Египет и Месопотамия?
Получава се така, понеже още в зародишът им се наблюдава разпад на племенно-
родовите идеи за обществото. Това се случва, поради спешната необходимост от добра
военна и правна организация плюс бързото изграждане на йерархична система.
Специфична причина в Египет е и тяхната незабавна нужда от силна централизация.
Елините от своя страна, с индоевропейски корени, произлизащи в Урал, имат хиляди
години на разположение да формират, развият и съхранят родово-племенните си
традиции, присъщи на всяко ранно общество. Ключова част от тях са племенните
събрания, необходими за първоначалният им рискован, номадски начин на живот. Така
след, като се преселват в Атика, те не срещат проблемите на Месопотамия и Египет и
превръщат запазените традиции в част от държавната им система.
⁃ Микенската система успява да просъществува до началото на Троянската война,
когато дорийското нашествия я заличава. Следва да се образува по-нова, използвана от
почти всички ранни полиси, държавна система.
Опростена структура
Владетел
|
Аристокрация
|
Демос
|
Чужденци
(мъже)
|
Жени и деца
|
Роби
⁃ Въпреки приликите между системите на Елада, Месопотамия и Египет (важно е да
се отбележи, че жените в Древен Египет са имали по-специфично положение в
сравнение с другите две цивилизации, не са били толкова безправни и неглижирани),
древните гърци поемат по коренно различен път в политически план. Така се появява
въпросът ,,Защо гърците единствени развиват идеята за демокрация?“.
⁃ Причините са няколко, сред които: липса на народно събрание (очевидно),
географско разделение и особени религиозни предпоставки. Докато в Египет фараонът
бива обожествяван и в Месопотамия владетелят е приравняван към боговете (тоест
тяхната дума или е божествена, или е равносилна на божествената, или предава волята
на боговете, т.е. е закон и е немислимо да ѝ се противоречи), в Древна Гърция липсва
подобен култ към личността на управляващия (или поне не толкова силен) и така се
появява възможност за намеса на народа във властта.
⁃ Друг особено важен фактор за възникването на демокрацията е липсата на върховен
глава в Древна Елада, който да обединява и управлява всички полиси. Така се получава
казусът, при който в Месопотамия например, ако някъде хората се бунтуват срещу
управникът (който е назначен от владетеля), на област (завладяна територия) на
Вавилон, той може да помоли върховният владетел за помощ и ще му бъде изпратена
войска да потуши размириците. В Елада обаче, това не е възможно и в случай на
недоволство, хората могат просто да свалят управляващия и да си назначат тиранин,
давайки му цялата власт. Този тип действия на елините не са подплатени от закони и
това води до още по-голямата роля на народа в управлението.
⁃ При избирането на тиранин, се разчита до голяма степен на личността, характера и
възгледите му. Тираничната власт се възниква, като референтна, експертна и най-вече
легитимна, като се стреми да остане такава.

• Допълнителна, интересна информация от часа:

⮞ Базов принцип, на който ни е научила историята - Всяка политическа система рано
или късно се разпада.

⮞ Демокрацията ражда съвременните концепции за изкуството, спорта и философията.

⮞ Интересна тема за размисъл – Ако Македонската империя се бе появила 200 години

по-рано и бе завладяла Древна Елада (следователно ще заличи демокрацията, преди
дори да се е появила), или пък Персийската империя се бе появила 60 години по-рано и
бе направила същото, дали някъде другаде щеше да бъде открита идеята за
демокрацията и защо? Дали това не би била Римската империя заради сходните
условия?