Древен Египет – II част

I. Обществото
в
Древен Египет
 1/ Владетелят – върхът на социалната йерархия
(пирамида)
А/ Царят - Бог
• На кой бог е въплъщение египетският цар?
В Горен Египет – ➢ В Горен Египет, обединен около Нехен – домът на слънчевия бог Хор,
най-ранната предшественик на царете е Хор – Соколът, а те са негови последователни
традиция превъплъщения.
• Въплъщение на Хор ➢ Това разбиране се пренася в обединен Египет.
В Старото царство ➢ Владетелят е сакрализиран – той е гарант на благосклонността на боговете към
земята и народа на Египет.
➢ От IV династия нататък (династията на Великите пирамиди) той вече е и син на
бога на слънцето Ра (домът на бога е в Хелиополис). Предците му са въплъщение
• Син на Ра на Озирис, какъвто ще стане и той след смъртта си.
• Въплъщение на
➢ Това е времето на най-голямо могъщество на фараоните.
Озирис
• Единственият, който
може да осигури Сакрален (на латински: sacrum – свещен): всичко, което има отношение към
задгробен живот божественото.
Средно ➢ Могъществото на фараоните и обединението на страната е
царство възстановено от местният владетел на Тива – дом на бог Амон.
Ново ➢ След дълга борба тиванският цар Яхмос прогонва хиксосите и
царство обединява Египет около Тива.
➢ В цял Египет се налага култът към тиванския бог Амон, който
се превръща в Амон-Ра, за да се спази традиция (и да не се
гневят могъщите жреци от Хелиополис!)
• Син и ➢ Египет вече е в ново положение – има могъщи съперници:
въплъщен Митани, Вавилон, а по-късно-Хетското царство.
ие на
Амон-Ра ➢ От тук насетне авторитетът на фараоните се основава най-вече на
военните им успехи и воинска доблест.
➢ Към края на II хилядолетие децентрализацията на египетското
общество и икономика, засилването на властта на жреците на
Амон и на номарсите водят до отслабване могъществото на
царете-фараони и до упадък на Египет.
 • Защо е обожествен царят на Египет?
• Какви са последиците от това?
Причини 1/ Всички трябва да признаят царят за легитимен обединител.
Египет винаги си остава разделен на едни и същи (от средата на IV хил. пр.
Хр.) номи, които имат свои традиции и свой главен бог. Съпротивата на
обединението и силната централна власт си остава винаги жива –
божественият авторитет на царят е абсолютно необходим, за да му се
подчиняват отделните области.
2/ Всички трябва да работят за държавата.
Египет е богат, но е абсолютно необходимо постоянно да се организира и
контролира труда големи човешки маси, за да се поддържат напоителните
съоръжения и да се осигури прехраната
Последици 1/ Египет се превръща в голям Дом на Бога-цар – всички в него е
собственост на бога и всичко в него се върши в името на бога.
2/ Волята на царя е воля на върховното божество, неподчинението на
царя е неподчинение на бог – аргументира се абсолютната власт на
владетеля.
 Б/ Царят - стопанин
➢ Царят-бог е собственик на Египет, страната е негов дом, така както всеки храм е дом на някой бог.
➢ Царят разполага с всички ресурси на страната – материални и нематериални. Всички се трудят за
него.
➢ Контролира всеки аспект на трудовата дейност - цялото стопанство, с помощта на огромен
административен апарат с йерархична структура: управители, специалисти, надзиратели, данъчни
служители, писари.
• Земята – основа на богатството
➢ Царят е върховен собственик на земята на Египет.
➢ Той притежава големи царски стопанства с хиляди работници, които издържат семейството му и
двореца.
➢ Царят може да раздава поземлени имоти на жреци, управители и сановници, приближени,
пълководци, за да се издържат с доходите от тях, докато служат на държавата.
➢ Земята, която не влиза в царските, храмовите и служебните стопанства, се обработва от селските
общини, като селяните дължат ежегодни данъци срещу правото да я обработват и да се
изхранват.
➢ С течение на времето някои от служебните имоти се превръщат в частни (когато служители и
жреци по места се превръщат в потомствени аристократи), но те не са голяма част от
обработваемата земя.
 • Данъците – съкровището на хазната
➢ Цялото население на Египет – от висшите сановници до най-бедните, ежегодно се
облага с данъци – 30% от обема на добива и производството (всякакво
производство!). При това сумата, дължима като данък, се определя година по-рано на
база на регистрите, които точно отчитат домакинствата, работната ръка, размера и
качеството на земята, инвентара, добитъка, имуществото като цяло. В случай на слаби
години никой не се вълнува как данъкоплатеца ще си плати данъка. Изчислената от
царските служители сума, която се дължи като данък, е НОРМАТА, която всеки трябва да
произведе.
➢ В царската хазна постъпват 22,5 %, а останалите 7,5 % отиват в храмовете, които поемат
грижата за многобройните царски служители и царски служители.
➢ Данъците са натурални и се събират от служителите на номарси и жреци, като се
складират в царски складове. С тях царят изхранва и осигурява всички, които не
произвеждат, а служат на държавата: сановници, чиновници, писари, различни
специалисти, строители, войници, слуги.
➢ С данъци се облагат и всички търговски операции, както и сделките с имущество и
недвижими имоти.
➢ Данъци НЕ плащат: царят и семейството му, жреците, съдиите и писарите.
 • Занаятчийско производство – в полза на
държавата
➢ Частните занаятчийски работилници в Древен
Египет са малко.
➢ В градове, дворци и храмове са организирани
огромни занаятчийски работилници, които са
собственост на владетеля или на даден храм (по
волята на владетеля).
• Занаятчиите, които работят в тези своеобразни
„фабрики“, са длъжни да изработят определена
норма, срещу което получават натурално
заплащане. (Ако и когато изработят нормата, може
и работят за себе си).
• Произведеното от тях изхранва и покрива
нуждите на държавните служители и онези,
които в даден момент работят на държавни обекти,
както и на слугите и робите на владетеля.
• Продукцията на големите държавни/храмови
работилници се изнася.
• Търговията – по волята на
царя
➢ Цялата външна търговия се
контролира от държавата.
• Владетелят организира мащабни
търговски експедиции (особено за
полезни изкопаеми и дървесина),
придружени от сериозен военен
ескорт.
➢ Градски дребни търговци
организират вътрешната търговия
по Нил.
➢ С данъци в полза на хазната се
облагат всички търговски операции
и сделки.
➢ Размяната е натурална, липсват
стоково-парични отношения.
 • Дирижирано стопанство
➢ Огромен царски административен апарат контролира цялата стопанска
дейност. Египет е родината на приходно-разходното счетоводство.
• Системно чиновници и писари преброяват населението и описват имота,
имуществото и уменията на поданиците.
• На база на техните описи се определят данъците и трудовите задължения
на всички.
- Царски служители измерват и разграничават ежегодно нивите след
оттеглянето на Нил.
- Определят количеството данъци, очаквани от всеки
имот/стадо/производство.
- Раздават семена и инвентар на земеделците, ресурси и материали – на
занаятчиите.
- Надзирават всеки етап от трудовата дейност.
- Описват и измерват цялата продукция и производство.
- Събират данъците.
➢ Абсолютно всичко добито и произведено за държавата (данъци и норми)
се съхранява в царските складове и се разпределя за нуждите на
владетеля, държавата и нейните служители (издръжка на войници,
чиновници, писари, майстори, „слугите на царя“: всички ангажирани към
даден момент за работа на държавни обекти, и робите).
 В/ Царят - защитник
• Армията през Старото и Средното царство
➢ През Старото и Средното царство армията не е професионална.
➢ Ядрото на армията е елитната царска стража.
• Тя се рекрутира от доброволци – египтяни, и наемници (нубийци или либийци).
• Срещу службата си войниците получават натурално заплащане и добро положение в
обществото.
• Подобни отряди издържат и номарсите в своите номи, но са длъжни да предоставят войската
си на царя при нужда.
➢ Когато се налага, се мобилизират младежи от трудовото население (ок. 1 на 100 души
население) и се записват доброволци (армията е възможност за промяна на социалното
положение при подходящи качества). Докато служат, мобилизираните се издържат от хазната.
➢ Армейското командване е в ръцете на висши сановници, определени от царя.
• Те са по-скоро администратори и организатори на мобилизацията, придвижването и
снабдяването на войската, отколкото стратези и тактици.
• Строежът на укрепления, доставянето на всичко необходимо също е дело на чиновници и
мобилизирани резерви.
Въоръжение на египетската пехота
в периода на Старото и Средно
царство:
• Пехотинецът носи копие с
меден/бронзов връх; боздуган;
бойна брадва, лък със стрели,
къс меч.
• Защитен е само с дървен щит,
дълъг половин човешки бой.

На изображението са показани
дървените фигурки на египетски
пехотинци, намерени в гробница от
XII династия, Средно царство
 • Армията през Новото Царство
➢ В периода на Новото царство армията се превръща в професионална и се появява обществената
прослойка на офицери и военнослужещи.
➢ Страната е разделена на 2 постоянни военни окръга:
• северен, със свой постоянен щаб в Мемфис;
• южен, с щаб в Тива;
• при необходимост се сформират и други два щаба – в Хелиополис и в Пер-Рамзес;
• Началниците им са длъжни да набират и подготвят рекрутите в своя район и да ги снабдяват с всичко
необходимо.
• Командването на щабовете се подчинява на първия помощник на царя.
➢ Развива се истински офицерски команден състав.
• Децата на знатните се насочват и към военна кариера, освен към попрището на писари и жреци.
• Ако има качества, човек от простолюдието също може да се издигне в армията.
• Професионалните войници служат много дълго и получават царска земя, за да се издържат.
• Добри военачалници все по-често взимат царската власт: Тутмос I, Хоремхеб, Рамзес I и др.

➢ При нужда се провежда принудителната мобилизация на младежи от трудовото население

(достига 1 на всеки 10), които се издържат от царя, докато служат.
➢ Все по-голямо е количеството наемници в египетската армия.

Рамзес II на колесница в битката при Кадеш
(стенопис в храма в Абу Симбел)
➢ През Новото царство се
появяват нови оръжия и бойни
техники:
• бойният кон и бойната колесница,
сложно съставния лък;
• Воините са защитени от доспехи с
бронзови пластини и щитът се
скъсява;
• Късият меч е заменен от дълъг,
прав меч и от по-къс меч, извит
като сърп;
➢ Египтяните имат силен боен
флот, изкусни са в изграждането
на фортификационни
съоръжения и използват
разнообразна обсадна и
стенобойна техника.
➢ Увеличава се непрекъснато
използването на наемници в
армията от Нубия и съседните
либийски племена.
 Г/ Царят – владетел на много земи и народи

• Имперската идея
➢ Още надписите от епохата на Средното царство разкриват, че
египтяните гледат на себе си като на особен, избран от боговете
народ, на който трябва да се подчиняват народите, населяващи
областите, в които царят има интереси.
➢ В периоди на могъщество Египет налага контрола си над
районите, от които внася най-необходимите суровини (земите и
островите в Източното Средиземноморие), а други –
присъединява напълно (Нубия, Синай и оазисите, владени от
либийските племена).
➢ В новите владения, завоювани от XVIII и XIX династии, са
поставени военни гарнизони, а местните владетели са
превърнати във васали на фараона, управляващи земите си от
негово име. Васалите плащат ежегоден данък на царя на Египет.
Египтяните използват безогледно ресурсите на присъединените
към Египет земи.
 • Териториално разширение при XVIII и XIX
династии
(1500-1200 г. пр. Хр.)
Самостоятелна работа с карта (използвайте и карта на с. 9
във вашия учебник). Разгледайте картите и изпълнете
писмено задачите.
1. Над кои територии налага своя контрол Египет на изток и
североизток?
2. Кои историко-географски области се намират там и кои
народи ги обитават?
3. Защо Египет се стреми да покори и запази своя контрол над
тези области? С какво са важни те за египтяните?
4. Съперничеството на кои сили срещат египетските владетели от
XVIII и XIX династии в Източното Средиземноморие? Защо?
5. В коя друга посока се разширява Новото царство? Коя
държава поглъща и защо нейните земи представляват траен
интерес за египетските царе?

Моля, не отговаряйте с една дума или фраза, оформете

отговорите си в тетрадките поне като просто разказно
изречение.
 • Имперската идея и реформата на Аменхотеп IV
Ехнатон
Самостоятелна работа с учебник

1. Прочетете текста към док. 2 на с. 34 във вашия учебник. Разгледайте

отново внимателно картата на с. 9. Прочетете отново текста на т. 2 от
Урок 1 (с. 8-9). Припомнете си наученото за имперската идея и за
експанзията на Египет по време на XVIII династия.
Отговорете писмено на въпросите:
а/ Как реформата на Аменхотеп IV би засилила позицията на царя и
царската власт в страната? (Какви вътрешнополитически цели преследва
царя?)
б/ Как реформата на Ехнатон би заздравила властта на Египет над
завладените народи? (Какви външнополитическите цели преследва
царя?)
2. Намерете информация къде мести своята столица Аменхотеп IV
Ехнатон и за колко време я изгражда.
Отговорете на въпросите:
а/ Защо царят изгражда нова столица? Интересите на коя прослойка в
египетското общество засяга с дейността си?
б/ Аналог с политиката на кои по-сетнешни владетели от изучаваната
европейска история можете да направите?
Ахетатон („Хоризонт на Атон“), Тел Ел Амарна или Амарна е
построен от фараон Аменхотеп IV (Ехнатон), който го превръща в
своя резиденция и столица на Египет, а така също и в център
на култа към бог Атон.
Главните сгради на Амарна лежат от двете страни на Кралския
път, като най-големите от тях са Великият храм на Атон и
напълно откритото главно светилище. Близо до Великия храм се
намират дворецът и скромната резиденция на кралското
семейство. Изградени са и богати домове за държавните
сановници, както и по-скромни за работниците.
Амарна съществува като град за кратък период от време, около
дванадесет години. Това включва управлението на Ехнатон и
около три години от управлението на Тутанкамон.
За «Амарнския период» е характерна висока интелектуална
дейност, забележителни иновации и изключителна свобода,
която се проявява в различни форми на изкуството и в
развитието на малкия бизнес в града. Космополитната,
динамична и креативна Амарна, представлява уникален момент
от историята на Древен Египет.

Гробницата на Ехнатон и семейството му, разположена

източно от града, съдържа безпрецедентна сцена на кралското
семейство - за първи път в историята на Египет е изобразено
цялото семейство – Ехнатон, Нефертити и децата им. Никъде
другаде не може да се види цар и царица да играят с децата си.
 Е/ Царско семейство и наследяване на
престола
• Царят на Египет е син на Бог, който се явява пред
майката на фараона винаги в образа на нейния съпруг.
• Царят наследява престола от баща си. Има не един
случай на незаконно заемане на престола. Ако
узурпацията успее, жреците веднага налагат мит, че
новият владетел е син на Бог от простосмъртна жена,
която е избрана, за да бъде наложена волята на боговете
– смяна на династията.
• Всеки фараон има много жени, но една е главната му
съпруга (несут-хемет: „жената на царя“), която най-често
е негова сестра, нейна или дори негова дъщеря. Това е
така, защото наследствеността в Египет се предава по Тронът
женска линия: съпругът владее имотите, докато е жива на Тутанкамон,
съпругата му, след смъртта ѝ я наследява дъщеря ѝ. намерен в
неговата
• Фараоните имат стотици деца, много синове. гробница
• Не винаги за престолонаследник е обявен първородният и изложен
син, въпреки, че е най-често той. в музея в Кайро
 2/ Заможни слоеве в обществото на Древен Египет
А/ Висшите сановници
• Кои са те?
Дворцови/централни Местни/в номите
➢ Пръв помощник на царя ➢ Управителите на номите
➢ Висши държавни служители, които му помагат ➢ Всички висши служители, които помагат на
➢ Дворцови сановници номарсите по места
• Кой има достъп до висшите държавни длъжности – централни и по места?
➢ До края на Старото царство царете натоварват с управлението лица, които са им приближени,
спечелили са доверието им и имат качества да управляват:
• лица от владетелското семейство;
• сподвижници и бойни съратници на царя;
• жреци (често заемат висши държавни централни или местни длъжности);
• специалисти и майстори (експерти!), показали високи умения и качества.
➢ След края на Старото царство длъжностите все по-често се предават по наследство, но царят все още
запазва правото си да избира най-висшите държавни служители по свое усмотрение.
➢ Висшите държавни служители често са потомствени аристократи, но може и да не са.
 • Привилегии и задължения
Привилегии ➢ Сановници и велможи получават царски земи, с чиито доходите да се издържат, докато
служат на царя. В тях работят „слуги на царя“. Получават и други всякакви „награди“ и дарове.
➢ Често царят ги дарява и с лични стопанства за вярната им служба, които предават по
наследство.
➢ Радват се на обществен авторитет, влияние и много силна власт.
➢ Децата им получават високо образование, добра подготовка и възможност да ги наследят на
техните длъжности.
➢ Имат достъп до управлението и влияят върху развитието на държавата.
➢ Имат достъп до огромни материални и човешки ресурси.
Задължения ➢ Първият помощник отговаря за царската съкровищница, царските и дворцови имоти, за
строителните проекти, за архивите, но често изпълнява много задължения, определени от
владетеля за момента.
➢ Много висши държавни сановници помагат на първия помощник и са натоварени с различни
задължения от него и царя, свързани с управлението и стопанството: командват войската и я
снабдяват, надзирават строежи и други обекти, стопанисват царски работилници и складове и
т.н., т.н.
➢ Много дворцови служители съставят свитата на царя: те са икономи, ковчежници,
снабдители, организатори на увеселения, пирове, лов, на живота в двореца.
➢ Номарсите организират трудовата дейност в нома, определянето и събирането на данъците,
като част предават на владетеля, а друга запазват за развитието на нома; те съдят от името на
фараона; осигуряват реда в нома, набират и снабдяват войката и т.н.
 • Поява на наследствена аристокрация
➢ В периодите след Старото царство, особено по време на преходните периоди, когато няма
единна централна власт, много висши сановници в номите превръщат имотите и хората,
дадени им владетеля срещу служба, в наследствени владения.
➢ Огромни имения се наследяват от децата на сановниците без никакви задължения към
двореца. Ражда се номовата наследствена аристокрация.
➢ В периодите на преход или при управлението на слаби царе някои номови аристократи стават
напълно независими от централната власт.
➢ В периодите на силна царска власт те приемат да изпълняват задължения към владетеля и
държавата по места, но стремежа им към сепаратизъм винаги е силен.
• Те често укриват огромна част от произведеното – не го предават в царските складове, и
забогатяват все повече.
• Поддържат собствени войски и са готови да защитават интересите си с тях.
• Съюзяват се с могъщите храмове по места срещу управляващата династия.
• Силните царе съумяват да се справят със сепаратизма на номова аристокрация и жреци като
разместват чиновници и служители от една област в друга, свалят цели аристократични
фамилии, изземват им имуществото и издигат други.
 Б/ Жречеството
• Кой може да стане жрец в Египет?
➢ В ранните периоди жреците са служители като всички останали висши държавни сановници –
назначавани са на длъжност от владетеля за определен период, като едновременно с това изпълняват и
други държавни служби. Жреците обаче трябва:
• да могат да четат и пишат;
• да познават боговете и техните атрибути, всички ритуали и свещени текстове, традиционните
космогонични представи;
• да познават движението на небесните тела и да познават/предвиждат основните климатични
закономерности, свързани с трудовата дейност и т.н.
➢ В епохата на Новото царство жречеството става затворено съсловие, а службата им – професия.
• Задълженията им започват да се предават по наследство поколения наред.
• Жреците обучават своите наследници, като обучението е дълго и трудно ( от 4-тата им година до 20-тата
година на бъдещия жрец).
➢ Владетелите запазват контрол над жреческите колегии:
• Нерядко царете назначават най-главните първожреци, макар и да се съобразяват с произхода на
кандидатите.
• Понякога фараоните назначават за върховни жреци дори свои висши офицери в стремежа си да сломят
могъществото на жреческите фамилии.
• Всеки жрец може да бъде уволнен от владетеля.
 • Задължения на жреците
➢ Жреците са посредници между боговете и хората. Първожрец е египетския цар и те го представят в
различни райони на страната, защото владетелят не може да бъде навсякъде.
➢ Жреците организират култа към боговете и целия религиозен живот на египтяните.
➢ Жреците са и администратори: те помагат на владетеля, като заемат висши длъжности в държавната
администрация.
➢ Жреците се грижат за храмовете: поддържат ги, организират религиозните служби и празници, всички
дейности, които се извършват в „Дома на Бога“, както и се грижат за огромните храмови стопанства.

➢ Сред жреците съществува строга йерархия. В Египет се почитат стотици богове и всеки от тях си има храм
(„дом“) и своя жреческа колегия. Всяка жреческа колегия си има свой първожрец, назначен формално от
царя. Има и няколко върховни жреци на Египет, които са изключително влиятелни, особено в периода
на Новото царство и Късен Египет (когато жреци управляват огромни част на страната и основават свои
династии). Това са:
• Върховният жрец на Амон-Ра в Тива
• Върховният жрец на Ра в Хелиополис
• Върховният жрец на Птах в Мемфис
• Върховният жрец на Озирис в Абидос
Тези храмове стават особено влиятелни и особено богати. Храмът на Амон притежава огромно количество
роби – десетки хиляди, собствена флотилия от кораби, собствеността над много златни рудници в Нубия,
обширни земеделски стопанства, работилници и стотици хиляди глави добитък в Делтата.
Съвременният град
Луксор е разположен
на източния бряг на
река Нил на мястото
на Тива, столицата на
Древен Египет в
периода на Средното и
Новото царство.
Близо до града, в село
Карнак, се намира
Храмът на Амон-Ра,
покровителят на Тива.
На другия бряг на Нил е
тиванският некропол,
включващ Долината
на царете и Долината
на цариците.
 Във всеки храм
жреците са разделени
на групи.
Всяка от тях отговаря за
опазването на различни
аспекти от свещената
традиция:

• опазване и преписване на свещените текстове и грижа за

храмовата библиотека;
• опазване и предаване на знанията за света: астрономия,
аритметика, геометрия, климат, агрономия и др.;
• грижа за обучение на бъдещи жреци, писари и администратори в
храмовите школи;
• занимания с астрология, тълкуване на съновидения и знамения –
знаците на боговете;
• опазване и предаване уменията да се лекуват хора, животни и
посеви;
• занимания с хорово пеене, пеене на химни и музика;

• Привилегии на жреците
➢ Жреците са наместници на владетеля
в религиозните дела и опазването на
свещената традиция и се ползват и
изключителен авторитет.
➢ Длъжността и дейностите им се
заплащат изключително високо.
➢ Царете издават укази, с които
освобождават храмовете от данъци и
вземания и от използването на
храмови хора за царски работи.
➢ Децата на жреците получават високо
образование и възможност да заемат
жреческа или държавна служба.
➢ Жреците участват в управлението и
влияят върху развитието на
държавата.
➢ Храмовите стопанства им осигуряват
достъп до огромни материални и
човешки ресурси.
Падиамон е жрец,
живял преди около
3000 години в Древен
Египет. Тази дървена
стела от гробницата
му го показва с
леопардова кожа,
докато предлага
мехлем на Озирис.
Леопардовите кожи са
носени редовно от
египетските жреци по
време на церемонии.
Йероглифите отнасят
молитви към Озирис
от името на
Падиамон.
Стèлата (на гръцки: στήλη;
латинизирано: stela) е каменна или
дървена плоча, обикновено
надгробна или възпоменателна,
върху която най-често са изписани
имена, титли и съобщения за
значителни събития или важни
закони, гравирани релефно или
нанесени с боя.
 В/ Писарите
• Особено важни служители в административния
апарат са писарите.
• Техни задължения са:
➢ Да измерват и записват данните за цялата
произведена продукция.
➢ Да преброяват населението, описват уменията
и имуществото му.
➢ Да определят данъците.
➢ Да създават и придвижват документите,
свързани с административната машина.
➢ Да водят държавната кореспонденция.
• Срещу това имат привилегии:
➢ Професията на писаря дава възможност за
промяна на социалния статус – качествата и
уменията на бедните им позволяват да заемат
престижни длъжности. Релеф на писари, открит в погребална мастаба от V династия, Старо
царство
➢ Освободени са от данъци. Сакара, Египет
➢ За добра служба получават материални облаги, Сакара е село в Египет, на около 30 км южно от Кайро, в което е открит
освен държавната издръжка, която им се обширен некропол, издигнат за царете и високопоставените особи от
Старото царство.
полага.
Стъпаловидната пирамида на Джосер в Сакара е най-
древната от съхранените каменни пирамиди. Построена
е от Имхотеп за погребението на египетския фараон
Джосер ок. 2650 пр. Хр. Това е първото каменно Мастаба е древноегипетска гробница в епохата на Старото царство, имаща
архитектурно съоръжение в света. формата на пресечена пирамида. Строените са от кирпич или камък.
 3/ Зависимите съсловия
А/ Селяните
• Селяните в Древен Египет са гръбнакът на египетската икономика – те изхранват всички, които не се
занимават със земеделие.
• От периода на Средното царство цялата земя е разделена на ниви, които са дадени на селските общини
за обработване.
➢ Съставени са описи на всички домакинства, които се съхраняват в архива на фараона.
➢ Селяните плащат данък в полза на хазната.
➢ Те трябва да работят по обществени работи, когато царят ги призове.
➢ В останалото време са свободни.
➢ На главата на домакинството е позволено да прехвърли парцела на жена си и децата си. Семейството
получава частична собственост и върху „къщата на живите“, както и върху „къщата на мъртвите“,
„гробното място“.
• В храмовите стопанства земеделците работят в полза на храма и неговите служители.
• В служебните стопанства (които царят е дал на държавните служители и офицерите срещу служба) –
работят в полза на господаря.
• В имотите на номовата аристокрация работят в полза на господаря си. Аристократите не са
освободени от данъци, така че селяните в частните аристократични имения пак работят за държавата.
 Б/ „Хему-нисут“ – „слуги/работници на царя“
• Продукцията от данъците на земеделците се разпределя от администрацията за издръжката на
всички онези хора, които имат професии, работят за държавата, но не са заети със земеделие.
Това са:
➢ занаятчии, майстори, творци;
➢ ловци и риболовци;
➢ скотовъдци;
• Наричат се „хему-нисут“ и от епохата на Старото царство представляват най-голямата социална
група, пряко зависима от владетеля. Те отглеждат огромните държавни и храмови стада, работят на
държавни обекти и в огромните царски и храмови работилници.
➢ Те изпълняват ежедневна/ежегодна норма и срещу труда си получават зърно, месо и дрехи.
➢ Разделят се по професии още като деца, често в зависимост от професията на своите родители.
➢ В свободното си от задълженията към държавата време те могат да работят за себе си, а онова, което
произвеждат, да обменят на пазара.
➢ В епохата на Новото царство някои от тях (търсени майстори, инженери, лекари, творци) успяват да се
замогнат и да се превърнат в дребни собственици, особено в градовете. Други са толкова ценени, че
дори получават в дар от владетеля имот в частна собственост. Но продължават да изработват нормата
за държавата. Уменията, личните качества и образованието могат да променят социалния статут!
• Някои египтолози считат, че част от „хему-нисут“ са били земеделци, които царят разпределя на
работа в храмовите и служебни имоти.
 В/ Робите
• Кой става роб?
➢ Военнопленниците, докарвани след всеки успешен поход в чужда земя.
➢ Военнопленниците, пленени по време на междуособни конфликти по време на преходните периоди.
➢ Египтяни, загубили свободата си за неплатени данъци – „дългово робство“ (редки са тези случаи).
• Каква е съдбата на робите?
➢ Работят в дворци, храмове, имоти на сановници, за чиновници, офицери, заможни. Работят като слуги
в стопанства и домове.
➢ Да, използват се и на държавни обекти, особено на най-тежките, но нито са единствените работници
там, нито са мнозинството.
• Какъв е статутът на роба?
➢ Робите са смятани за част от семейството.
➢ Могат да се женят по своя воля помежду си, като децата им също стават роби.
➢ Господарите могат да освобождават робите си
• Какво е значението на робството за икономиката на Египет?
➢ Въпреки растящият брой на робите трудът им никога не става основа на древната египетска икономика!
➢ Главни производители на блага остават милионите местни земеделци, скотовъдци и занятчии,
разпределени по професии, чийто живот през поколенията не се променя.
II. Египетска култура и образование
 1/ Религията в Древен Египет
Религията на древните египтяни определя основните черти на тяхната
култура. Важно е да познаваме основните характеристики на
египетската религия.

А/ Основни характеристики на древноегипетската религия

• Египетската религия е много древна и консервативна
➢ Египетската религия се формира в продължение на хилядолетия, като в долината на Нил
религиозните представи са особено здрави и устойчиви.
➢ Много древни вярвания, възникнали в доисторичния период от развитието на Египет, се
запазват паралелно с религиозни представи и култове, възникнали в по-нови
времена.
 • Силно разпространен култ към животните
➢ От най-древни времена египтяните почитат свещени животни - котка, сокол, бик, ибис,
скарабей, куче, крокодил и мн. др.
➢ Боговете, много по-често, отколкото другаде, се представят като животни. Дори
антропоморфни богове се представят с глави на кучета, ибиси, лъвове, котки, крокодили и т.
н.
➢ Владетелят често е изобразяван като сокол, лъв, бик, ибис и др.

• Богат пантеон
➢ Всяко селище почита свое главно божество, както и редица други местни божества.
➢ Постепенно се формират няколко религиозни средища, в които се почитат общоегипетските
главни божества: Ра-Хорахте в Хелиополис, Птах в Мемфис, Амон-Ра в Тива, Озирис в Абидос,
Собек във Фаюм , Анубис в Синополис и др.
➢ Всеки култ си има свое жречество и храмове.
Антропоморфен: човекоподобен, с човешки черти
Пантеон: (от Πάνθειον, всички богове) ползва се като термин, означаващ набора от всички божества
в дадена политеистична религия.
 • Силна вяра в безсмъртието на човешката „душа“ и сложност на
заупокойния култ
➢ Древните египтяни вярват, че смъртта е само преход към друг, по-
съвършен свят.
➢ Покойникът трябва да получи възможност да използва всички предмети,
използвани в ежедневието, за да се чувства добре в него.
➢ Преди всичко обаче е необходимо да се съхрани неговото тяло и неговия
образ.
➢ Много важно е да му се приготви достойна гробница – „вечен дом“ за
неговата „душа“, където да се изпишат напътствия и ориентири за живота му
в отвъдното и за пътя до света след смъртта, както и подробно да се разкаже
за достойния му и богат земен живот .
Сложно разбиране за човешката същност
• Древните египтяни вярват, че човешката личност се
състои от следните части:
➢Хет – физическо тяло, „дом за духовната същност“
➢Шут – сянката на човек
➢Рен – име, което определя идентичността
➢Ка – жизнената енергия, вдъхната от боговете,
„божествената частица“, която следва човек приживе,
но отлита след смъртта в света на боговете
➢Ба – духовната същност, личността на всеки човек
➢Иб – сърцето, ключът към безсмъртието
➢Акх – духовното тяло на човек, което ще живее вечно,
ако се той се окаже достоен за това
• Ка, Ба, Акх са същности на „душата“, но те са изгубени
без Хет, Шут, Рен и Иб, които ги захранват.
• Египтяните трудно разделят нематериалното от
материалното що се отнася до човешката личност.
 Дългият път към безсмъртието
1. „Домът на Ка и Ба“
• С настъпването на смъртта Ка и Ба напускат тялото – „Отправя съм към своя Ка“ – израз, който означава,
че някой е починал.
• Ка отлита към божествения извор на живота, а Ба се рее между двата свята в очакване да бъдат
подготвени мумифицираното тяло и гробницата („Дом на Ка и Ба“), за да се изправи душата пред съда на
Озирис.
• От смъртта до погребението изминават 70 дни (толкова минават от залеза до изгрева на Сириус над
Египет, толкова са нужни на Озирис да възкръсне).
• В това време мъртвите тела се превръщат в мумии чрез балсамиране в нарочни „Домове на мъртвите“,
където работят специално обучени балсаматори и жреци, посветени на бог Анубис, пътеводител и
защитник на душите на мъртвите. (Подробности за балсамирането – с. 70 в учебника, Урок № 16).
• Вътрешностите на мъртвия се поставят в специални съдове – канопи, над сърцето му се поставя
скарабей, а на лицето – погребална маска. Задължителен амулет е Анкх – символ на живота.
• След това мумията се поставя в ковчег с нейната форма. Този ковчег се поставя във втори, който на свой
ред се поставя в трети и четвърти. Всички заедно се поставят в саркофаг.
• Подобна мумификация е достъпна само за малцина – владетелското семейство и най-знатните велможи.
По-дребните аристократи, чиновници и служители се задоволяват с по-просто балсамиране, а бедните
разчитат на естественото мумифициране в сухите пясъци на пустинята.
2. Погребалният обред и „съживяването на
мъртвия“
• Преди боговете да съдят човек, той трябва да бъде
"събуден за живот" чрез поредица от погребални
ритуали, предназначени да съживят
мумифицираните му останки за отвъден живот.
• Основната церемония е «отварянето на
устата» - ритуал, който има за цел да оживи всяка
част от тялото: мозък, глава, крайници и т.н., така че
духовното тяло да може да се движи в задгробния
живот.
• Погребалните и заупокойни ритуали се извършват
в заупокойни храмове, които всеки цар и знатен
велможа си изгражда приживе близо до
гробницата.

1/Горе – храмът на Хатшепсут, вляво – останките от храма

на Тутмос III, долу – храмът на Ментухотеп II
2/ «Отварянето на устата» - изображение от гробница от XIX
династия
 3. Съдът на боговете
• „Последният съд“ се извършва от
Озирис, който седи на своя трон, а
от двете му страни са Изида и
Нефтида.
• Пред тях е трибунал от 42 бога. Ако
мъртвият е цар, върховен съдия е и
Ра.
• В залата покойникът се въвежда от
Анубис, а всеки бог му задава по 1
въпрос. 4. Духовно тяло - Акх
• Везните на Анубис решават съдбата
на покойника – на едното блюдо е • Ако всички погребални обреди, церемонии и ритуали са следвани
сърцето му, а на другото – щраусово правилно и починалият е счетен за достоен за безсмъртен живот
перо на богинята на истината, от Озирис и боговете на подземния свят, то той преминава в
справедливостта и хармонията – отвъдния живот.
Маат. Ако останат в равновесие, то • Формира се неговото духовно въплъщение, което може да
човек е живял съобразно принципа взаимодейства с многото същности, съществуващи в отвъдния
«маат». Ако не – сърцето се живот. То е вечно.
поглъща от чудовището Аметит.
• За египтяните отвъдният живот не е рай, а един вечен
• Последната дума е на Озирис. Ако
присъдата е благоприятна, човек свръхсетивен живот, пълен с безкрайни възможности.
получава безсмъртно духовно тяло.
 5. Гробницата
• Египтяните си представят загробния живот
като пътуването на Слънцето. През нощта
Слънцето се спуска в "подземния свят". Там
среща тялото на мумифицирания Озирис.
Озирис и Слънцето се зареждат взаимно с
енергия и се възраждат за нов живот с
началото на всеки нов ден.
• За мъртвите тяхното тяло и гробница са
възприемани като личен Озирис.
• За да е вечно безсмъртието на душата, се
изисква максимално запазване на тялото и
прекрасна гробница, която да показва
достойния и богат живот на мъртвия.
• Гробниците са богато украсени с
изображения, надписи, скулптури, фигурки,
които представят делата на покойника в
най-добра светлина.
Гробницата на Сети I (XIV-XIII в. пр. Хр., XIX династия, син на
• Те съдържат и много амулети, религиозни
Рамзес I, баща на Рамзес II), открита през 1817 г. в Долина на
формули и магически символи, които
царете - една от най-големите и добре запазени, с великолепни
постоянно напътстват душата му по пътя
релефи и стенописи.
между двата свята (надписи от пирамидите,
саркофазите, книги на мъртвите).
 Б/ Космогоничните представи на древните египтяни
• Трите версии за Сътворението на света и боговете
Космогония на Хелиопол
➢ Според жречеството в Хелиопол
създател на света е Ра (Слънцето),
тъждествен с други двама творци:
Атум (Съвършенство) и Хепри
(Появяващият се).
➢ Ра-Атум-Хепри се самозаражда от
Нун (първичният океан, обвит в
тъмнина). Създава първо парче
земя.
➢ След това 1/ Ра-Атум-Хепри ражда
другите главни богве:
2/ Шу (Въздух) 3/ Тефнет (Влага/вода)
4/ Геб (Земя) 5/ Нут (Небе)
6/ Озирис (Природа и подземен свят)
7/ Изида (Плодородие, майчинство)
8/ Сет (Буря и Унищожение)
9/ Нефтида (Владетелка на дома)
➢ Това е Великата деветка богове
Космогония на Мемфис
➢ Творецът е Птах, който чрез
словото си, изричайки имената им
създава Нун (Баща) и Наунет
(Майка).
➢ От тях произлиза Великата деветка,
както и Хор (Управител на земния
свят, син на Озирис) и Тот (Мисъл и
Слово).
➢ Чрез назоваване имената на
всички неща и същества Птах ги
въплъщава в света и населва
Земята.
« В начало бе Словото; и
Словото беше у Бога; и
Словото бе Бог.»
Йоан 1:1
Космогония на Тива
➢ От безконечната, празнота, тъма се
самозараждат четири мъжки и
четири женски богове, между
които и Амон ( първоначално
Въздух, по-късно отждествен с Ра).
➢ Те създават Великата деветка, Тот и
Хор.
«... и тъмнина покриваше
бездната; и Божият Дух се
носеше над водата ... И Бог
каза: Да бъде светлина. И
стана светлина...»
Битие
 • КОСМИЧЕСКИ РЕД И БОЖЕСТВЕН РЕД НА ЗЕМЯТА

➢ Боговете обитават небесната сфера и направляват събитията в

света.
➢ Хората за призвани да вършат „маат“ – да служат с делата си на
божествения ред.
➢ Царят е въплъщение на бога Творец на земята и гарант за връзката му
с хората. Затова вярната служба към царя е смятана за служба на
боговете и поддържане на космическия ред.
➢ Почитта към боговете е това, което осигурява благоденствието на
Египет. Това е причината голяма част от ресурсите на страната да се
насочват в служба на боговете и царя.
 2/ Достижения на архитектурата,
скулптурата и живописта
Самостоятелна работа в час/Домашна работа

Прочетете самостоятелно т.2 и т.3 от Урок № 16 във вашия учебник, допълнителните материали към
Уроци 1, 7, 14 и 16, както и информацията в двете презентации за Египет и изпълнете поставените
задачи:

А/ Попълнете таблицата:
Вид гробници/Примери (посочете
най-известните културни
забележителности от периода)
Старо царство
Храмови комплекси/Примери
(посочете най-известните културни
забележителности от периода)

Средно и Ново царство

Б/ Като използвате текстовете, допълнителните материали и упражненията
към Уроци 1, 7, 14 и 16, както и презентациите към теми 2 и 3, запишете
значението на термините:

сфинкс
мастаба
„Град на мъртвите“
„хиксоси“
„анх“
„маат“
„Амарнски период“
хипостил
пилон
обелиск
канон
„Долината на царете“
 3/ Образованието в Древен Египет –
самостоятелна работа в час/Домашна работа
Задача 1. Прочетете Урок № 14 и допълнителните материали към него.
Задача 2. Изпълнете поставените задачи:
А/ Запишете значението на следните исторически понятия:
• Розетски камък:
• йероглиф:
• пиктограма:
• йератика:
• демотика:
• папирус:
Б/ Попълнете таблицата:

Вид училище социални групи, за които е цели на обучението в този вид

предназначено училище
общи училища
школи за писари
дворцови школи
храмови школи
„дом на живота“

В/Прочетете документ №4 на с. 68 във вашия учебник и:

• Представете документа писмено.

• Отговорете с кратки изречения на поставените под документа въпроси.
Г/ Отговорете кратко (с цели изречения!) на следните въпроси:

• Каква е културно-образователната роля на храмовете?

• Защо според вас в Египет астрономията и математиката получават
сериозно развитие? В кои дейности се прилагат знанията, свързани с
тях?