СТОПАНСТВОТО НА

СРЕДНОВЕКОВНИЯ СВЯТ (V-ХV в. )

I. За мястото на средновековната епоха
1. Раждане на днес съществуващите държави (особено за
Европа);
2. Напредък в аграрния сектор.
3. Утвърждаване и разпространение на големите
монотеистични религии – будизъм, християнство и ислям;
4. Поява на градовете като чисто икономически центрове;
5. Появата на университетите;
6. Утвърждаване на новите икономически фигури –
занаятчиите и търговците, които ще променят света през
следващите столетия;
7. Формиране на нови представи за време и пространство;
II. Икономическа същност на Средновековието –
господство на феодалните отношения, които се зараждат по
различно време в Европа и Азия и имат редица регионални
особености.
III. Феодалната икономика на Западна Европа
Характерните черти на модела на феодални отношения са:
1. Господство на крупната земеделска собственост на феодалите
(алод-бенефициий-феод), съчетана с дребното индивидуално
стопанство на зависимия селянин);
2. Йерархическа структура на обществото;
3. Неразривна връзка между политическата власт на феодала и
неговата собственост върху земята;
4. Съсловна непълноценност на селяните – лична, поземлена и
съдебна зависимост;
5. Феодална рента – натурална, отработъчна и парична;
6. Феодален имунитет – съдебен, финансов и административен;
7. Икономиката е подчертано аграрна, господства затвореното
натурално стопанство;
8. Възникване на градовете като центрове на занаяти и търговия;
установяване на цеховата организация;
9. Примитивно ниво на техниката, индивидуални производствени
навици;
10. Основна ценност – сигурността, а не свободата.
Структура на феодалното имение (сеньория): господарска земя
(домен) и селска земя.
Доменът включва около 30% от цялата територия – в това число -
жилищни, стопански и административни сгради, църкви, орна земя,
лозя, градини, гори. Селяните работят на земите на домена
определен брой дни (отработъчна рента).
Селската земя - парчетата са разположени на различни места и
това изисква колективна работа на отделните семейства. Доходите
осигуряват прехраната и плащането на данъци, такси и глоби.
Сеньорията е затворено самозадоволяващо се стопанство – ръста
на производството зависи от нуждите на феодала. Тя е и
самодостатъчен тип стопанство, въпреки че се забелязват някои
външни търговски контакти.
Доходът на феодала отива за удовлетворяване на
потребностите му. Инвестициите са едва 6-10%. - главно за
купуване на тежки метални плугове, преса за вино, печки за
печене на хляб; за строителство на мелници, пътища, пазари,
мостове. Вложенията в инфраструктура съдействат за напредъка,
но селяните не са платежоспособни поради многото данъци и това
не съдейства за развитие на стоково-паричните връзки.
Развитие на селското стопанство – основа на
средновековната икономика
Земеделие - господства двуполната система, ниско ниво на
техниката, отглеждат се зърнени и бобови култури, овощни
дървета; Животновъдство – най-вече в северните райони –
работен добитък, животни за храна.
„Аграрната революция“ от ХI-началото на ХIII в. –
замяна на двуполната система с триполна и въвеждане на
тежкия метален плуг. Затопляне на климата. Усвояване на
земи на север, повишена производителност на труда.
Комутация на рентата през ХIII-ХIV в.– замяна на
натуралната и отработъчната рента с парична. Причини –
повишена производителност и поява на излишъци, нужда от
пари за феодалите (кръстоносни походи, луксозни стоки от
Изтока), появата на градовете. Последица – освобождаване
на селяните от крепостна зависимост срещу откуп, тъй като те
се нуждаят от свобода, за да се занимават с каквото искат и
да спечелят пари, за да плащат рентата.
Значение на комутацията – промяна в облика на феодала и
селянина като стопански субект – първият от ръководител на
стопанството става получател на рента, а вторият
динамизира своето поведение.
Края на ХІV в.- криза на предела – равновесието
между човешките общности и природните дадености се
дестабилизира – ограничени пространства при
демографски бунт, няма свободни земи. Ново
застудяване, селяни губят земята си, нараства
градската беднота, демографски криза. Икономическия,
морален и обществен спад грозят устоите на
цивилизацията. Конфликтност на всички нива – острота
като във варварските времена. Изход – многобройни
войни. Общоевропейска криза.
Стопанският живот в края на ХIV в. – упадък и застой
поради намаляване броя на населението, (черна чума и
недостиг на храни). Последици – 1. недостиг на работна
ръка (цената й се повишава) и 2. спад в търсенето на
селскостопански продукти (цените им спадат, а също и
размера на рентата). Доходите на феодалите намаляват –
реакция на аристокрацията– една част се връщат към
трудовата рента – в земите на изток от р. Елба, в другите
части се разширява използването на наемен труд – на запад
от р. Елба, а паричната рента се фиксира за дълъг срок –
100 години.

Поява и развитие на градовете – ХI-ХII в. Предпоставки –

успокояване на политическа обстановка, увеличено
селскостопанско производство и пробуждане на търговията.
Градовете са център на занаяти и търговия. Възникват край
пътища и манастири. Жителите не са зависими хора. „Градският
въздух прави човека свободен“. Борба за независимост и
самоуправление.
Цехова организация - по браншове, включва всички майстори.
Трудовият процес е строго регламентиран в рамките на цеха –
начина на производство, вид и брой инструменти, продължителността
на работния ден, брой на чираците и калфите, цената на суровините,
цената на изделията, обема на производство. Регламентацията
осигурява сигурност, равенство, защита от външна конкуренция.
Най-развити занаяти са тъкачеството (вълнено), строителство,
ковачество, кожарство.
Търговците са обединени в гилдии и там трудовият процес е
регламентиран – правила на стокооборот, организиране на военни
сили за защита, защита на общите интереси др. Регламентацията
ограничава свободната конкуренция, но на този етап тя е необходима,
за да се утвърди дейността.
Вътрешна търговия – разраства се през ХI-ХIII в. след успокоение
на общата политическа обстановка и увеличаване на производството.
Извършва се в градовете на специални места – пазари.
Външна търговия – райони: 1. около Средиземноморието
осъществява се между държавите в района и тези от Изтока, от
където идват подправки и луксозни стоки; пасивен баланс за
Европа – изтичане на пари, силна роля на италианските
търговци от Венеция, Генуа, Флоренция 2. в района на
Северно и Балтийско море ( дървен материал, жито, риба).
Монополно положение там на немската Ханза (Любек -ХІІ в.
като съюз на търговци, ХІІІ в.- съюз на немски градове, има
големи привилегии в търговията из целия континент – до ХVІІ
в).
Панаирна търговия – Шампанските панаири – годишни, край
манастири и пътища, в определен месец.
Нов тип търговски дружества, който осигурява уедряване на
капитала – 1. дружества (commenda) – заемодателя
осигурява основната част от капитала за търговска операция,
заемополучателя я извършва. При загуба – заемодателя поема
цялата щета, при успех – получава обратно вложената сума и
част от печалбата – около три четвърти
Компания на доверието – първоначално е семейна
структура, после се разширява – договарящите се страни са
обвързани с договор за дадени операции и поемат заедно
рискове, печалби и загуби – солидарна отговорност. Най-
известна е флорентинската компания на фамилия Перуци.
След фалита на нейни клонове в Англия и Неапол
солидарната отговорност е заменена с ограничена – по
филиали.
Извод: През Средновековието икономическия прогрес не
е цел на стопанското развитие. Целта е поддържане на
жизнения минимум в рамките на простото възпроизводство.
Църквата осъжда всяка дейност, която носи продукти и
приходи извън необходимото. Увеличаването и намаляването
размера на производство зависи от броя на населението.
За да се осигури прогресът и свободата за развитието
на производителните сили е необходимо феодалността
като система на лични връзки да отмре. Градовете
нанасят първия удар върху нея, но те не са достатъчно
силни, за да я ликвидират. Това е по силите само и
единствено на националната държава. Развитието на
стопанския живот води до преодоляване на феодалната
раздробеност и централизиране на държавите. Съсловно-
представителните монархии обединяват териториалните,
икономическите и жизнените ресурси и с нова стопанска
политика създават условия за навлизане на капитализма.
IV.Стопанството на Източна Европа (Византия и Русия)
Византия се различава от държавите в западната част на
бившата Римска империя по два признака –1. по-голяма
стабилност на императорската власт и 2. отсъствие на
натурализация и аграризация на стопанския живот до Х в.
Наличие на три основни вида собственост – частна, държавна
и общинска. Тенденция към засилване на частната
собственост през ХІ-ХІІ в.
Селското стопанство е ядро на икономиката. Съществуват
дребни стопанства на селяните и едри на аристокрацията,
както и държавни земи, от които се раздават условни
владения (прония). През ХI в. част от селяните стават дребни
арендатори, изпадат в зависимост, но не са крепостни.
Остава голям брой свободни селяни, които живеят в рамките
на общината. Те са пряко подчинени на държавата.
 Занаятите са силно развити- съществуват едри
държавни (на тях се дава монополно право за производство
на тъкани, кораби, оръжия) и частни работилници.
Занаятчиите и търговците се обединяват в корпорации, но
това не е повинност, а привилегия, тъй като участието в нея е
свързано с изпълнение на определени условия.
Византия е важна сила в международната търговия,
център на търговията между запада и изтока.
Търговията, особено външната, е под контрола на
държавата и тя има монопол върху търговията с важни
артикули.
Русия – От създаването на държавата през IХ в. до татаро-
монголското завладяване през ХIII в. Русия по силата на своето
географско положение е важна търговска сила – през нея
минава пътя от „варягите към гърците“, свързващ Северна и
Южна Европа.
Оживена вътрешна търговия – разнообразните
географски райони предлагат различна продукция. Силно
развити градове, но за разлика от западноевропейските, те освен
центрове на занаяти и търговия са и центрове на военен,
политически и административен живот. Високо ниво на
занаятите – над 60 вида – железарство, грънчарство,
дърводелство. В основа на икономиката стои селското
стопанство - в техническо отношение е съпоставимо с това
на Западна Европа. Съществуват едри наследствени
стопанства – (вотчина) – те са собственост на болярите и се
предават по наследство, могат да се продават. Селяните
обработват земите си в рамките на общината – в нея, за разлика
от Западна Европа, не се обособява частна собственост.
 Татаро-монголското иго спира възходящите
икономически тенденции. Настъпва период на
раздробеност, западат и градовете, кръстоносните
походи превръщат Средиземно море в център на
търговия, стария търговски път „от варягите към гърците“
губи значение. Отдалечаване от европейските тенденции
След отхвърляне на татарското иго (края на ХV в.)
започва процес на централизация на държавата, но за
разлика от Западна Европа причините за това са
чисто политически. Териториално разширение.
Разраства се едрото земевладение, възниква и условното
земевладение – поместие. Доминира натуралната рента.
Засилва се изпадането на селяни в зависимост – от ХV в.
нататък те имат право да напускат господарите си само в
един ден от годината – т.н. Юриев ден – 28 ноември.
V. Стопанско развитие на основните държави в Азия
В технологично отношение в началото на средновековната
епоха Азия се намира на по-високо ниво. Що се отнася до
феодалните отношения, върху тяхното развитие отпечатък
слага силния контрол на държавата върху земята и другите
стопански дейности. Това им придава специфични черти:
1. Държавата е собственик на земята и други основни
богатства;
2. Държавата допуска формирането на частна
собственост, но под свой контрол;
3. Стремеж на държавата към неизменност на
икономическите отношения – това се обезпечава от
деспотичните управления, от законите, от обичаите и
религията.
Извод - Този държавен контрол лежи в основата на
изоставането, пред което ще се изправи азиатския свят в края
на ХV в.
Китай – Държавата е собственик на земята и в определени
периоди раздава участъци на длъжностни лица, които от своя
страна ги дават на селяни срещу рента.
Мнозинството селяни са пряко подчинени на държавата. Тя
осъществява функциите си чрез високообразован
административен апарат, възпита в в духа на конфуцианството.
( Конфуции – VI-V в. пр. Хр. – създател на философско
учение, което се обявява за идеални отношения между
семейство, общество и държава, за управление чрез нравствен
пример).
Селското стопанство е високопродуктивно, постигат се високи
добиви, селектират се нови сортове ориз, които дават и по две
реколти.
Високо развити занаяти – особено желязодобив (модерни
практики – Северен Китай годишно произвежда 150 000 т., а
Англия тогава 20-40 000 т.), тъкане на коприна, корабостроене,
строеж на канали, оживена вътрешна търговия.
 Силно развита външна търговия - Азия, Персийския залив,
Черно море, източните брегове на Африка и др. Мощен флот.
Пътят на коприната (ІІ в. пр. Хр. – ХV в. – различна
интензивност и прекъсване – до откриване на морски път за
връзка между Китай и Средиземноморието)
През 1433 г. се забраняват морските експедиции.
Причини – 1. необходимост от укрепване северните
граници;
2. консерватизъм на бюрокрацията, която се страхува от
забогатяване на търговците;
3. заклеймяване на войната;
4. подозрителност на императора към частния капитал;
5. икономическа самодостатъчност на държавата.
Последица - високите технологични и научни достижения
не стават база за развитие на индустриално производство.
След ХV в. Китай постепенно губи световно влияние за
сметка на Европа.
Индия – икономическите отношения тук са сложни и разнообразни
– върху тях влияе климата и характера на отглежданите култури.
Отглеждането на ориз изисква голямо количество работна ръка и
в районите, където се сее, се стига до закрепостяване на селяните.
По време на Делхийския султанат – ХIII-ХVI в. земята е
държавна собственост, която се раздава срещу изпълнения на
задължения, селяните плащат поземлен данък. При държавата
Виджаянагар (ХIV-ХVI в.) – която напомня конфедерация,
отделните територии са васално подчинение на владетеля и му
осигуряват приходи.
Силно развити са всички стопански отрасли – селско
стопанство - ориз, захарни насаждения, зърнени храни,
напоителна система, пътища, съобщителни средства; занаяти –
текстил, килими, коприна, памук; търговия – около Бенгалския
залив – изнасят се сол, желязо, индийски саби, внася се сребро,
злато, коне. Възникват много нови градове. Секат се златни и
сребърни монети с точно определено съотношение.След ХV в.
градския живот бележи спад поради ограничения вътрешен
пазар, градовете нямат самоуправление и са зависими от
местните владетели. Силно влияние на общината и на кастите.
Япония – държавата се създава сравнително късно- IV-VI в.
Още тук се проявява типичния за японците стремеж да
заимстват ценности и практики от други държави и да ги
адаптират съобразно местните условия.
По подобие на Китай земята се национализира и
централната власт установява контрол върху земите,
приемат се и други китайски закони.
След упадъка на държавата през ХII в. възниква шогуната
– форма на военно управление при слаба императорска
власт. В периодите на стабилност на шогуната икономиката
върви напред – нараства селскостопанската продукция и
занаятчийското производство. Най-силни позиции имат
приспособилите се към пазара селяни и търговците. В
градовете израстват големи пазари, някои от градовете
получават самоуправление. Търговците и занаятчиите се
обединяват в сдружения, подобни на цеховете в Западна
Европа
 Монетарна история
През Средновековието религията оказва изключително
силно влияние върху развитието на финансите.
Лихварството е обявено за грях и от католическата църква
и от исляма.
От началото на IХ в. – 813 г. в Западна Европа сеченето на
монети е прекратено като до тогава това е израз на власт, без
икономическо значение.
С развитието на градовете и търговията сеченето на
монети се възстановява. Най-известни и силни монети,
които се разпространяват в Европа:
Сребърна монета гроссо – ХII в. Венеция - тежка
Златен гулден – равен на 12 сребърни гроса - ХIII в.
Венеция, Генуа и Флоренция . По-удобна, лека
Сребърен талер – Германия ХV в.

Монети секат освен градовете и владетелите на държавите.

Банкерство – Думата банка идва от староиталианската дума
банко – тезгях, маса.
През Средновековието банкерството се заражда в
средите на занаятчиите, които работят с метали, познават ги
и могат да определят златното съдържание на
предметите от злато.
Постепенно златарите започват да извършват и други
услуги – опазват и съхраняват златото на своите клиенти.
Срещу оставените при тях златни и сребърни монети се
издават книжни сертификати. За депозитарите те
представляват и платежно средство, оформено върху сумата
от техните постъпления в банката. Така монетите се
отдръпват от обръщение и се представляват от тези
сертификати, наричан „златарски бележки“. Постепенно
златарите виждат изгода в това да предоставят заеми
под лихва от вложените при тях средства- т.е. златарите
се превръщат в заемодатели.
 С банкови операции се занимава и църквата. Рицарският
орден на Тамплиерите през ХIII в. става най-големия банкер в
Европа. Неговите членове завещават цялото си богатство на
ордена и се вричат в бедност. Те заминават на война в Светите
места. Срещу внасяне на личното си богатство те получават
документ, чрез който да теглят пари от фондове във всяко място,
достъпно за организацията.
Домът на тамприелите в Париж става център на широки
банкови операции на територията на Англия, Франция,
Италия, Испания, Чехия, Португалия, Унгария, Светите земи.
Френският крал Филип IV хубави прекратява дейността на
ордена на 13 октомври 1303 г.
Междувременно златарските бележки получават още по-
широко разпространение. Те са удобни за преносителите и
особено без да носят фиксираното име на депозитари.
Така книжните сертификати се превръщат във форма на
книжни пари, а златарите-банкери се превръщат в
създатели на пари.
 Видови банкери
Камбисти – това са най-крупните, същински банкери и те
извършват разностранна дейност – международна търговия,
търговия с полици, кредитни операции, участват в различни
компании – такива са фамилиите на Фугерите и Велзерите в
Германия, Медичите в Италия. Ломбардите – те отдават
краткосрочни заеми срещу залог - кредитите тогава имат
предимно потребителски характер и се вземат от граждани,
духовници, дребни аристократи, селяни. Лихвата е висока и
се изчислява на седмица. Заеми дават и евреите.
Комуналните банки – създават се от търговското
градско съсловие на основата на депозити в ценни метали
или различни видове монети.
 Най-голямо разпространение придобива документа,
наречен „отворено писмо“ - (менителница)
В него търговецът А от Антверпен обещава да плати на
търговеца Б от Брюге определена сума чрез банкера С от
Севиля, дебитор на А (чрез кантората му в Брюге).
В случай на неизплащане на дълга се провежда
специален процес, който в Средните векове завършва със
затвор за длъжника.

1472 г. в Сиена – първа банка в света, действаща и досега -

Monte dei Paschi
 Ликвидността на средновековните банки
Парите, които се дават като кредит, не са собствен
капитал на банката, а са депозити, събирани от вложители.
Тези депозити могат да бъдат изтеглени в къс срок, а
военните кредити, които банкерите дават на кралете,
трябва да се осигуряват за дълго време – войните се точат
с години. В резултат на това често финансовите операции
водят до банкрут, особено когато военните начинания, които
се финансират, завършват с поражение. Така фалират
Фугерите – най-могъщата банкерска фамилия – през 70-те
години на ХVI в. – т.н. „испански банкрут“. Фугерите
кредитират испанската корона. Този начин на кредитиране не
осигурява достатъчно средства за големите начинания на
държавите. Тяхната ликвидност , която може да бъде
бързо изгубена, отваря пътя на монополистическото
банкиране от страна на държавата.
 Данъците, които събира държавата са в натура. Кралете се
издържат от доходите от кралските домени, от повинностите на
населението, от такси, налози, пазарни такси, от приходи от
правото си на сеньораж. От бюджета на държава се
изключват военните разходи - войската е опълчение, а
местните феодали са задължени да участват в нея срещу
отпускана им рента.
В хода на централизацията на държавите значението на
кралския фиск нараства. Приходите вече идват от нови
източници, а именно облагания върху новите развиващи се
стопански дейности – от занаятите, търговията, манифактурите.
Постепенно се преминава към общи поголовни налози върху
всички движими и недвижими имущества, като преобладаваща
роля играят косвените данъци. Преходът от опълчение към
редовна армия също изисква средства. За нуждите на хазната се
вземат държавни заеми, секат се непълноценни монети.
Данъчната система в големите държави
Англия – тук още през ХI в. се създава относително силна
централизирана държава и приходите за хазната идват от
специален кралски данък – нарича се „датски пари“ – той се
взема, за да се плаща на скандинавците, които нападат острова и на
датските военни сили, които защитават Англия по-късно.
Прави се опис на земите – т.н. „Книга на страшния съд“, за да се
следи плащането на данъците.
Кралят събира средства и от въведения през ХII в. данък -
„щитови пари“ – взема се от държателите на рицарски земи в
замяна на военното им задължение.
През ХIV в. тези стари данъци спират да се събират и
хазната се пълни от данъци върху движимото имущество,
търговски сделки, занаяти. През 1297 г. Парламентът утвърждава
правото си да разрешава налагане на данъци – те са общи за всички
съсловия. Висш финансов орган става „Палатата на шахматната
дъска“ (поради покривката на карета за по-лесно преброяване на
парите).
 Франция – през ХIII-ХIV в. хазната се пълни от
приходи в натура и пари от кралските домени, от такси, и
др. Тези средства не са достатъчни, за да обезпечат процеса
на централизация на държавата, а също и предвид войните –
започват да се налагат извънредни данъци, вземат се
заеми, издават се монети с намалено съдържание на метал.
През 1306 г. евреите са изгонени и са конфискувани
парите им, облага се с данък и духовенството.
През ХV в. прекия кралски данък (талия) се превръща
в постоянен като заменя пряката военна повинност при
създаването на постоянна армия. Има и косвени данъци –
върху солта, и върху други стоки за широко потребление
 Германия – липсва държава в истинския смисъл на
думата. Императорът се издържа от данъци от имперските
градове. Всеки отделен княз, курфюрист и др. имат своя
собствена данъчна система.
Русия – Силната държава след ХV в. централизира и
контролира икономическата активност. Налага се царски
монополи върху търговията със сол, водка, пиво, ценни
кожи, приходи от митниците. Основният данъчен приход
идва от „десятны сбор“ – върху произвеждащото
население – от занаятчийското производство, солния добив,
добивът на слюда, на метали и др.