Борбата на градовете със

сеньорите

Ирина Башева VI б клас

 Градът и сеньорът
• Където и да възникнел град през Средновековието, той се
оказвал на земята на феодал. Под властта на сеньора се е
намирало цялото градско население. Отначало сеньорите
покровителствали градовете, които се зараждали на техните
земи. За да привлекат повече хора в тях, нерядко
освобождавали преселниците от налози. С нарастването на
града обаче, сеньорът се опитвал да получи по-големи доходи.
• Гражданите плащали на сеньора наем под формата на
изделия, които произвеждали. Чиновниците на феодала
съдели гражданите, налагали им глоби и такси. Често се
случвало сеньорът да вземе от работилниците или дюкяните
на търговците стока, която му харесва, без да я плати.
• Потисничеството и кражбите на сеньора пречили за
развитието на производството и търговията в градовете.
 Борбата на градовете със сеньорите
• Гражданите се опитвали да се освободят от
властта на сеньора, като полагали клетви да се
борят непоколебимо против феодала. Често тези
борби преминавали във война. Гражданите били
принудени да търпят изтощителни обсади и да
отразяват щурмовете на феодалната армия.
Понякога борбата продължавала десетки години.
• През XII-XIII век борбата между градовете и
сеньорите се водела във всички държави от
Западна Европа. Някои градове получили
независимост в резултат на въстания и дълги
войни, други се откупвали. Много от тях обаче,
останали подвластни на сеньора.
 Постижения на градовете
• Освобождавайки се от зависимостта си, гражданите създавали самоуправление,
т.е. поемали управлението на града в свои ръце. Начело на управлението на града
бил градският съвет, избиран от гражданите. Негов глава бил кметът. Съветът
отговарял за съда, войската и градската хазна.
• Въпреки че за свободата на града се борили всички граждани, властта отишла при
богатите жители – търговци, едри земеделци. Разпореждайки се с хазната,
богатите прехвърлили цялата данъчна тежест на занаятчиите и бедните граждани.
• Важен резултат от борбата на градовете със сеньорите била премахването на
личната зависимост на гражданите. Ако крепостен селянин успеел да преживее в
града една година и един ден, той се превръщал в свободен човек.
• Именно тогава възникнала поговорката „Градският въздух прави човека свободен“.
• Постигайки свобода, градовете започнали бурно да се развиват и да растат.