Османски Египет (1517 – 1867)

Мамелюкските войски са победени от нахлуващите французи в битката при пирамидите,

21 юли 1798 г.

Османският владетел Селим I поставя неголям гарнизон в Кайро и Египет става част от
Османската империя като еялет Египет и Судан (на турски: Eyālet-i Mıṣr) (1517 –
1867).

В състава на Османската империя Египет се управлява от паши наместници, изпращани

от Константинопол. Въпреки това мамелюците запазват известна автономност и власт
като сформират военните отряди на 24-те египетски провинции. Те се командват от
началници (бейове), които на свой ред са под контрола на диван от седем местни
чиновника. Пашата е посредник между двете власти, и главната му задача е контрол
над събирането на данъците.

Египет остава почти автономен регион на Османската империя до нахлуването на

френските войски под командването на Наполеон при неговата Египетска кампания през
1798 г. Целта му е да прекъсне британските пътища към Индия. Франция се стреми към
френско господство в Близкия изток, за да може да се свърже с мюсюлманския враг на
британците в Индия – Типу Султан. След поражението, нанесено на французите от
британския флот в Абукирския залив, при което почти всички френски кораби са
пленени или потопени, в Египет започва вътрешна борба за надмощие между османските
турци, египетските мамелюци, управлявали от векове и албански наемници, наети от
Османската империя. Египетската кампания на Наполеон повишава интереса към древната
история на Египет. Тя е не само военно, но и научно начинание: генералът организира
екип от 167 учени, инженери, печатари, геометри, астрономи, художници, журналисти и
др. По време на експедицията са събрани и изнесени във Франция много паметници на
историята и образци на древноегипетското изкуство
Мохамед Али паша
Мохамед Али паша основава своя династия и нарича сам себе си хедив на Египет и
Судан

След прогонването на французите, през 1805 г. властта е завзета от Мохамед Али

паша, висш военен от албански произход, командващ османската армия в Египет. Макар
формално да е вицекрал, подчинението му на Високата порта е само номинално. Мохамед
Али се разправя с мамелюците и установява своя династия, която управлява Египет до
революцията през 1952 г.

Въвеждането на нова земеделска култура – памука – през 1820 г. коренно преобразява

земеделието и към края на века то става почти монокултурно поради голямото търсене.
Земята преминава в ръцете на едри собственици, а суровият памук се изнася за
обработка в чужбина и става основна стока на международните пазари.

Мохамед Али анексира Северен Судан (1820 – 1824), Сирия (1833) и части от Арабския
полуостров и Анадола; но през 1841 г. европейските сили, опасявайки се тези
действия да не съборят цялата Османска империя, го заставят да върне почти всички
завоювани територии. Неговите военни амбиции се съчетават с модернизация на
страната: той започва индустриализация, строи системи от канали за напояване и
транспорт и реформира администрацията.

Мохамед Али реформира и военната служба, като изгражда модерна професионална армия
и от ангария я превръща в престижна кариера. Той въвежда задължителна наборна
служба за селяните и значително подобрява обучението на войниците. Те живеят в
казарми и възприемат новия военен дух, като първоначалното недоволство от военната
служба отстъпва място на националистичен дух и гордост. С помощта на тази силна
армия Мохамед Али установява силна власт в Египет.[12]
Египет при управлението на владетелите от династията на Мохамед Али паша

След смъртта на Мохамед Али той е наследен за кратко от сина си Ибрахим паша (през
септември 1848), внука си Абас (ноември 1848), след това от Саид паша (през 1854),
и Исмаил паша (през 1863) който е първият официално признат хедив на Египет. Исмаил
разширява границите на страната в Африка, забранява робството в Египет, извършва
модернизация на Египет и Судан, инвестира в индустрията, икономиката и
градоустройството и насърчава науката и земеделието. По време на управлението му е
открит Суецкият канал.
Европейска намеса (1867 – 1914)
Битката при Тел ел-Кебир през 1882 по време на англо-египетската война

При управлението на владетелите от династията на Мохамед Али Египет остава османска

провинция. Получава статут на автономно васално образувание хедиват през 1867 г. и
този статут остава в сила до 1914 г., макар че османците нямат реална власт, нито
голямо присъствие.

През втората половина на XIX век с помощта на французите е прокопан Суецкият канал,
открит през 1869 г. Строежът му се финансира от европейски банки и от акционери.
Големи суми потъват за подкупи на корумпирани чиновници, а населението е недоволно
от наложените нови данъци. По време на Американската гражданска война, когато
американския Юг е откъснат от световните пазари, цената на египетския памук
нараства главоломно поради търсенето от страна на английските текстилни фабрики, но
след това рязко спада с края на войната през 1865 г.

През 1875 г. Египет успява да избегне банкрут едва след като Исмаил паша продава
държавния дял от акциите в канала на британското правителство. Тежкото финансово
положение на страната след три години довежда до акредитирането на френски и
британски пратеници ревизори към правителството, които „притежавайки финансовата
власт и подкрепени от акционерите на канала, упражняват реалната власт.“[13]
Европейците придобиват все по-голямо влияние и се радват на големи привилегии в
сравнение с местното население. Допълнителни несгоди като епидемии по добитъка през
1880-те, наводнения и войни влошават още повече икономиката и увеличават
зависимостта на Египет от чуждестранни заеми.[14]

Владетелите от династията на Мохамед Али управляват Египет като квази независима

държава, васал на Османската империя, но към края на управлението им чуждестранната
намеса силно нараства.[15] Например през 1879 г. под британско влияние султанът
заменя Исмаил паша с Тефик паша. Египтяните ненавиждат все по-нарастващото
европейско влияние в търговията и вътрешните работи. Ситуацията се утежнява от
лошото управление на Тефик и ширещата се корупция.

След 1879 г. недоволството на местното население води до първите националистически

прояви, като най-изявената фигура сред бунтовниците е Ахмед Араби паша, който
ръководи въстание срещу Тефик през 1882 г. Опасявайки се от загубване на контрола
си, Великобритания обстрелва Александрия от военни кораби и това дава начало на
Англо-египетската война. Фердинанд дьо Лесепс на борда на един от френските кораби
се опитва да се противопостави на адмирал Хаскинс, но англичаните дебаркират в
Исмаилия през август и занапред, независимо от протестите на французите, контролът
над Египет е в английски ръце. Египетската армия е разбита в битката при Тел ел-
Кебир през септември. В резултат от загубата на войната между 1883 и 1914 г. Египет
се управлява от английски дипломатически агент и главен консул и става де факто
английски протекторат.[16] Франция получава като компенсация Тунис.
Британски протекторат (1882 – 1952)
Жени-националистки демонстрират в Кайро, 1919 г.

На 5 ноември 1914[17] Египет е официално обявен за британски протекторат като

ответна реакция на Великобритания на решението на Османската империя да влезе в
Първата световна война на страната на Централните сили.

С тази промяна държавата става султанат Египет, начело със султан, за да се

подчертае прекъсването на положението на сюзеренитет с Османската империя. Хедивът
Абас II е свален и първи султан става неговият чичо Хюсеин Камил, син на Исмаил
паша. По време на войната британците всячески използват Египет: изкупуват памук на
безценица, реквизират фураж, мобилизират стотици хиляди египтяни в помощни военни
части, използват страната като гарнизон за британски и австралийски части.
Държавата от 1914 просъществува до официалното провъзгласяване на независимост след
осем години.

След приключването на войната Саад Заглул и парти