Франция 9 – 15 век.

Управление на династията Капет. 987-1328г.

Управлението започва с Хуго до Шарп
Разделяне на графства и херцогства
-Аквитания
-Тулуза
-Боргундия
Кралски домейн.

Хуго Капет – внук на Робер 1ви и правнук на Робер 1 Силни (крал)

Капет идва от носенето на качулка, защото е бил абат.
987г. след смъртта на Луи 5 Ленивия се прекъсва каролингската династия, но графовете и
херцозите решават да подкрепят Хуго Капет. Неговите владения са изключително малки, той не е
могъщ икономически в своето начало.
<всички френски крале се короноват в Реймс>
Той е по беден от своите васали.
Политическа раздробеност във Франция през 11 – 12 век.
Фактори за засилване на процеса на централизация.
1. Развитие на градовете и стоково-паричните взаимоотношения.
2.Засилване на икономическото единство, което е необходимо условие и за политическото
обединение.
3.Поява на нова социална сила – градско съсловие заинтересовано от усилване на кралската власт
с надеждата да се ликвидира феодалната анархия.
4.Съюзът на градовете с кралската власт.

Робер 2ри Благочестиви 927 -1031

Син на Хуго Капет

Анри 1ви 1031-1060 – син на Робер и третата му съпруга Констанс

Филип 1ви Влюбчивия 1060-1108 – син на Анри и Анна Ярославна

Заради втория си брак бил отлъчен от църквата и не е участвал в Първи кръстоносен поход.

Луи 6 Дебелия 1108 – 1137 – Син на Филип и Берта Холандска

Луи 7ми Младия 1137 – 1180 – Син на Луи Дебелия

Хронист – Сугерий.
Брак с Алиенора Аквитанска – нейният баща е херцога на Аквитания, той няма мъжки наследник и
завещава всичко на дъщеря си Алиенора.
Тя участва във всички дела на Луи, когато едва на 15 години сключва брак с него.
Участва в кръстоносния поход
Университет в Париж – Харта за университета в Париж.
Развитие на Френската готическа архитектура – Норт Дам дьо Пари от 12 век.
Засилване на централизацията.
Развеждат се 1152г.
Луи 7ми връща зестрата Аквитания. – Децата им остават при него.
Алиенора сключва брак със своя трети братовчед Хенри 2ри Плантаги (кралство Анжу) – бъдещ
крал на Англия. Тя му ражда 8 деца. 5 от тях момчета. – общо 10 деца две от първия брак с Луи
7ми.

Филип 2ри Огюст 1179-1180

Син на Луи и Адел от Шампания
хронист Ригордус
Първият, които носи титлата КРАЛ НА ФРАНЦИЯ.
В битка при Бувин 1214 разбива Английско-германско-фламандската коалиция и нанася удар върху
английската хегемония.
Дава харти и привилегии на градовете, които се превръщат в стълб на властта.
Финансова стабилност.
Голяма стена около Париж; Строи Лувъра като крепост.
Трети кръстоносен поход – не се включва много активно.
До Филип 2ри английските крале имат повече владения във Франция.

Луи 8ми 1216-1217

Провъзгласен за крал на Англия.
1223-1226 наследява баща си Филип като Крал на Франция.
Възстановява Албигойската война
<Франция е била разделена север – юг. Френския юг се обединил под графа на Тулуза. Това е
свързано с еретическото учение на катари. Център е град Алби, затова ги наричат албигойци.
Албигойската ерес е дуалистично учение, което отхвърля светската власт. Ремонд Тулузки започва
да симпатизира на учението. Идеята е да отмъкнат земите на католическата църква. Папа
Инокентий 3ти – организира кръстоносен поход срещу албигойците и катарите. Първи поход срещу
еретици подкрепен от Луи.
Той вижда чуден повод да завземе тулузките земи.
Предводител Барон Монфон. Превземат градовете – Каркасон и др.
Реймонд Тулузки задържа столицата Тулуза.
В борбата се намесва и Луи 8ми. Два похода 1224-1226 – резултат от тези два похода – успява да
присъедини цялото графство Тулуза и част от земите по средиземноморското крайбрежие.
10 месечна обсада на Монсегюр.
Единствено Аквитания е в ръцете на платагенетите.
Френския юг е част от Франция.>
Луи 9ти Свети; роден 1214 г; 1226 -1270г.
хронист Жан де Жоанвел
Майка му е испанска принцеса

Луи 9 е роден 1214 г, а на 12 години поема властта, негов регент е майка му Бланж.
Управлява до смъртта си 1270 г. по време на 8мия кръстоносен поход умира от дизентерия.

Държавно управление:
В средата на 2рата половина на 13 век се разширява кралския домейн, което пък спомага за
изграждането на обща административна система.
В основата на държавното управление е кралската курия.
Органи на централната власт:
1. Кралски съвет – върховен орган на управление. Постоянен орган към краля състоящ се от най-
приближените му феодали, юристи и семейство.
2.Парижки парламент – върховен съд.
3.Финансово ведомство – сметководната палата
Основната линия на развитие на държавния апарат е заменяне на васалите с обучени чиновници,
които познават законите и не винаги са благородници по произход.

Админ.провинц. управление
- състои се от 2 административни области
1.Баяжи – управител – на север Баяж/баий
2.На юг Сенешалства – сенешал
Те са служители и лично подчинени. Съсредоточават в ръцете си административната и военна
власт.
Не малка част от тях са били част от крупните васали.
Кралската власт представлява общата власт, а има и публично – правен характер.
Налага се династична зависимост. Домейнът не се отчуждава, наследяван е от
престолонаследникът.
Краля не се разглежда като частно лице. Превръща се във върховен законодател.
Кралската власт има сакрален характер.
Всяко престъпление срещу краля се приема за държавна измяна.
На територията на Франция кралския домейн се създава възможност за апелация към кралския
съд. Парижкият парламент играе ролята на върховна съдебна инстанция.
Углавните престъпления се гледат само от кралския съд.
Кралят Луи 9ти слага край на териториите на кралския домейн, като казва, че при избухване на
война, конфликт се дава срок от 40 дни, като в него феодалите могат да апелират към краля.
Въвежда единна монетна система – монетата на краля.
Създаване на финансово единство в пределите на кралството. Високо съдържание на злато и
сребро.
Луи 9ти управлява и изгражда своя имидж като крал светец в защита на църквата.
Поддържа добри отношения с Англия.
Английският крал Хенри 3ти запазва само едно владение Тиен, като става васал на френския крал с
клетва, за да запази владението си.
Известен е със строителството на дворцовия параклис, а в него множество реликви включително
венеца от тръни на Иисус.
За богохулство – наказание – режат устни и език.
Кампания за унищожаване на Талмуд – жестока политика към евреите.
1244г. приключва албигойската война, едва при Луи 9.
Скоро след смъртта си е канонизиран за светец.

Филип 4ти 1285 – 1314г. Красивия/Железния Крал

Той е внук на Луи 9ти
-съсловна монархия и генерални щати

Засилване на кралската власт и процес на централизация.

В края на 13 началото на 14 век възниква съсловната монархия. Това е феодална монархия със
съсловия.
Основание за изграждането е нарастването на кралската власт и централизацията.
Това е свързано с разрастването на кралския домейн.
Успешната борба с англичаните – части от Аквитания, Тулуза, а също и Навара/
Жена му е Жана Навара.
Англичаните имат съвсем малка част във Франция. Присъединява графство Шампан.
В началото на 14 век Кралския домейн е ¾ от територията на кралството или 75%.
Разширява се функцията на кралския съд за сметна на градския съд.
През първата половина на 14 век парижкият парламент е с постоянен състав от 100 човека.
Разраства се данъчно-фискалната система. Често конфискува имущества.
Филип 4ти редовно конфискува печалбите на евреите от лихварство. Филип взема заеми от
градовете, но не ги връща. Налага данъци на градските бюджети.
1306 – въстание срещу данъците – Краля се укрил в замъка на ордена на тамплиерите в Париж,
докато премине напрежението.
Следва жестока разправа.

Реформи в армията
Заменя феодалната армия с наемническа.
Тази реформа е подбудена от войната на Филип във Фландия (Балдуин Фландърски и Анри) – те са
недоволни от новите данъци.
Богатите градове също се надигат поради извънредния данък.
1302 в Брюге местните занаятчии се навдигат срещу местната администрация.
1302г. Битка при Куртре – разгром за краля от градското опълчение.
Победителите събират шпорите на победените рицари и правят венец, окачен на градската
вратата – известно в историята като ‚‘битката на шпорите‘‘.
Успоредно със засилването на кралската власт е процеса на оформяне на съсловията най-вече в
градовете.
Оформят се:
1.Светския аристократ.
2.Висш клир.
3.Граждани.

Привилегиите се утвърждават с харти. По този начин монархията трябва да дели своите

прерогативи с тях.
В резултат на това по места се образуват съсловни събрания, на които събрания монарха се
съветва за решаването на най-важните въпроси, чиито представител се избират.
Филип решава да създаде ГЕНЕРАЛНИ ЩАТИ – от всички области – щати.
Използва съсловията за да постига целите си.

Борба с папството и създаването на Генерални щати.

Засилването на кралската власт води до конфликт с папството. Той ограничава църковните права.
Повод за конфликта са църковните земи.
Папа Бонефаций 8ми забранява 1296 вземането от светската власт на налози, а духовенството да е
без налози към кралството.
Филип 4ти спира износа на злато и сребро от Франция към папството.
Бонефаций 8ми свиква църковен събор 1.11.1292г. с цел да покаже своето върховенство.
Филип 4ти заявява, че това е грубо вмешателство в държавните дела. Папа Бонефаций е обвинен в
корупция.
Бонефаций изготвя була за отлъчване на Филип от църквата. Затова Филип 4ти 1302г. свиква
генералните щати, в тях вземат участие – висшия клир; светската аристокрация; гражданите.
На събранието разглеждат папата като еретик.
Филип има подкрепата на градовете, така изпраща в Италия свои агенти – Ногаре-
Привличат политическите врагове на папата/
Влизат в двореца и го поставят под домашен арест, няколко дни по-късно папата умира.
1305г. чак тогава имаме нов папа, който е французин Климент 5ти.
Следващият удар е срещу тамплиерите.
Петък 13 окт. 1307г. – в цялото кралство са арестувани всички тамплиери и са повдигнати всякакви
обвинения.
1308г. отново свиква генерални щати, за да получи подкрепа срещу тамплиерите.
Папската курия се мести в Авиньон от 1309 до 1378г.
Голяма западна схизма 1378г. – едните папи си остават в Авиньон, другите се връщат в Рим.
Западната схизма е преодоляна столетие по-късно.

Съсловно представителство:

1.Местни органи
2.Провинциални съсловни събрания
3.Генерални щати. От 1 и 2 той създава третата структура 1302 г.
Местните органи са на барони, рицари, графства, сенешалства.
Трите съсловия в генералните щати заседават по отделно в съсловни камери (палати).
-молещи – висши духовници. – лично поканени от краля.
-воюващи. Свободните феодали – поканени отново от краля.
-градски представители. – преди всичко богатите граждани, най-често търговци и банкери.
Всяка палата от 3те има по 1 глас и това, че може да има общо решение от две палати, не е
задължително да бъде въведено в изпълнение.
Краля взема последното решение.
Генералните щати не са постоянно действащ орган. Краля ги свиква, когато има някакъв проблем и
има нужда от помощ.
Краля не се отчита пред генералните щати.
Основната функция е за субсидия.
Сравнение с Английския парламент, кралската власт във Франция прокарва своите интереси, да
намали значението на съсловията, дори като ги противопоставя.

Използва противоречията между съсловията.

Така стават зависими от краля.
Основната класа, която плаща данъци е селячеството – те остават безправни.

Affaire de la Tour de Nesle 1314г. – скандал с кулата Нел (аферата с кралските снахи)

Децата на Филип 4ти

3 синове – Луи; Филип; Шарл
1 дъщеря – Изабела
Изабела е женена за Едуард 2ри – английския крал.
Синовете си Луи 4ти жени стратегически за дъщерите на Бургундски херцози.
Луи и Шарл се женят за две сестри – дъщери на Херцога на Бургундия.
Филип – вторият син на Филип 4ти също е женен за бургундка – Жана.

Изабела (дъщеря на Луи 4ти и сестра на Луи, Филип и Шарл) 1302г. пристига с мъжа си във
Франция на семейно събиране.
Тя прави лични подаръци на снахите си – кожени кесия за пари с инициали.
Изабела и съпругът и Едуард 2ри се връщат в Англия и приготвят пиршество по повод завръщането
им. На банкетът там тя среща двама нормандски рицари, които притежавали кожените кесии,
които е подарила на двете си снахи.
Тя разказва това на баща си Филип 4ти, а той от своя страна нарежда да следят снахите му. Там в
кулата ги хващат с нормандските рицари. Рицарите са арестувани и си признават всичко.
Третата снаха Жана – обвинена, че е укривала сестрите си, което моментално я прави
съучастничка, но по-късно е помилвана.
Двете жени са пратени на заточение.
Малко след това Филип 4ти умира.
Заради изневерите на снахите му се поставя под съмнение законността на неговите внуци.

От тук Изабела има претенции към нейния син за наследник/

Тази афера отключва 100 годишната война.