АНГЛИЯ ПРЕЗ XVI ВЕК

През 1485 г., крал Хенри VII Тюдор печели Войната на розите – тридесет
годишната гражданска война, която разкъсва Острова и нанася сериозни
поражения на английската висша аристокрация. След понесените
разорения, страната има нужда от мир и спокойствие. Хенри VII
посвещава своето управление на задачата да възстанови кралството и да
реформира неговото управление.
Следвайки тенденциите на епохата, той преформатира средновековната
структура на властта, опирайки се на промени, започнати още при
управлението на Едуард IV (1461-1483 г.). Нововъведението на Хенри VII е
формирането на „Съда на Звездната зала“ – висш съдебен съвет, който се
занимава с ключови правни въпроси в държавата, заобикаляйки
прерогативите на парламента. Хенри иска да утвърди върховенството на
краля върху правораздаването и осъществява това, налагайки пълен
контрол над назначенията в новия съд. Същевременно, възползвайки се
от измирането на мнозина висши аристократи, Хенри засилва ролята на
Личния съвет за сметка на Парламента, концентрирайки още повече
изпълнителна власт в свои ръце. Единствения прерогатив на Парламента,
който краля не успява да преодолее е контролът над данъците и
държавния бюджет.
Във външнополитически план, Хенри VII обвързва Англия с испанците,
женейки своят син и наследник Артур за дъщерята на Изабела и Фернандо
– Катерина Арагонска. След скорошната смърт на Артур, бракът е
подновен с новия принц на Уелс – Хенри VIII.
Наследявайки своя баща през 1509 г., Хенри VIII продължава неговата
политика на укрепване на кралската власт и минимално съобразяване с
Парламента. Силен (физически и духовно), харизматичен и напорист,
Хенри VIII налага волята си над своите аристократки, непрекъснато
сменяйки различните фракции, с цел да държи благородниците
разединени. Макар да има планове за управлението си, кралят
предпочита да остави злободневните дела на своите приближени, след
което в случай на провал да измие ръцете си с тях. Така, държавата през
повечето време се управлява от поредица канцлери, които Хенри VIII
назначава и отстранява според собствените си прищевки.
Основната грижа на управлението му е осигуряването на мъжки
наследник. В преследване на тази нужда, Хенри се стреми да разтрогне
брака си с Катерина Арагонска – по-възрастна от него с 6 години и
неспособна да му роди син. Заради връзките й с император Карл V и
папата, бракът остава в сила. Вбесен, Хенри решава да се отрече от
католическата църква. Моментът е подбран добре – през 1527 г.
испанските войски опустошават Рим, а през 1533 г., Карл V се оказва
вплетен във война срещу Франция и Османската империя, които са
подписали съюз. Възползвайки се от ситуацията, през 1534 г. Хенри
приема т.нар. Закон за върховенството на короната, с който, следвайки
протестантските тенденции, обявява държавния глава за религиозен глава
на църквата в Англия. Този акт е последван с приемане на допълнителни
елементи от лутеранството – премахване на икони, а после и статуи на
светци и на Дева Мария. Библията е преведена на английски, а на
свещениците е разрешено да сключват бракове. Така, новата религиозна
форма – англиканство, се превръща в компромис между лутеранство и
католицизъм.
В борбата си да осигури наследник, Хенри сменя общо 5 жени. В крайна
сметка е наследен последователно от трите си деца – Едуард VI, Мери
Тюдор и Елизабет Тюдор. При управлението на Едуард, на власт се издига
по-крайна протестантска клика, която разширява влиянието на
Реформацията. След смъртта на болнавия младеж, сестра му Мери
възстановява за кратко католицизма, предизвиквайки религиозен и
социален хаос с репресивните си методи. В крайна сметка, кризата е
частично преодоляна с възкачването на Елизабет. Тя възстановява Закона
за върховенството на короната и връща англиканството, в нормите,
заложени от баща й Хенри VIII.
Елизабет има нелеката задача да управлява Англия в епохата на издигане
на католическа Испания. Нейното управление преминава под сянката на
борба с Испания със всички средства. През 1578 г., тя избира да подкрепи
разбунтувалите се холандци, след като техният бунт започва постепенно
да угасва под напора на испанските войски. Същевременно, след 1561 г.
Англия се бори да се намеси в доходоносната търговия с роби в
Атлантическия океан, което води до нова конфронтация с испанците по
море. Англичаните започват да атакуват испанските колонии в Новия свят,
а сред наеманите от кралицата пирати – капери, личат имената на сър
Франсис Дрейк и сър Уолтър Рали. През 1577-80 г., Дрейк организира
околосветско пътешествие, в хода на което ограбва всички испански
колонии и кораби, на които попада.
За да смаже веднъж за винаги Англия, испанския крал Фелипе II
организира през 1586 г. „Великата армада“ – флот от 130 кораба,
натоварен с над 20 000 войници, който трябва да достигне Белгия (тогава
испанско владение) и вземайки допълнително войски от там, да извърши
десант в Англия. Великата армада се оказва пълен провал, поглъщайки
огромни средства, които изтощават испанската икономика, успоредно с
грамадните разходи за войната с холандците и поддържането на
отбраната срещу османците в Средиземно море. Година по-късно,
англичаните организират своя „велика армада“, която преживява същото
фиаско като испанската – целта – превземането на Кадис, не е постигната,
а много кораби са загубени.
Англичаните ще се концентрират от тук нататък в пиратски набези и опити
за създаване на собствени колонии в Новия свят. С напредването на
годините на Елизабет, вътрешната политика също става проблемна. Тя
трябва майсторски да лавира между Парламента, аристокрацията в Двора
и борбите на различните религиозни фракции – католици, англикани и
радикални протестанти. Фактът че не се жени и няма наследник създава
допълнителни тревоги. Дългото управление на Елизабет (1559-1604 г.) е
последвано от възкачването на нова династия – шотландските Стюарди –
потомците на Мери Шотландска – злочестата кралица, изкарала 19 години
в английско пленничество и накрая екзекутирана.