You are on page 1of 10

1. Какво е Новото време?

Новото време е третият по ред исторически период след


Античността и Средновековието( от 5 до 15 век) и протича от
края на 15 век до началото на 20. В този период протичат
изключителни промени във всички области. Започва преход от
феодална към капиталистическа организация, и в основата на
производството е земеделието. Развиват се манифактури, нараства
ролята на международната търговия и се създават акционерни
компании. Налага се меркантилизмът – типична за абсолютизма
тенденция, при която държавата се намесва в стопанството с цел
засилване на търговията. Формират се първите монархии с три
съсловия. Владетелят има абсолютна власт. Ролята на
буржоазията се засилва. Парламентарната монархия в Англия се
налага. Развива се корабостроенето, което позволява да се търсят
нови пътища в Индия. Точните науки са развити – Николай
Коперник доказва, че Земята се върти около Слънцето. Вашку да
Гама достига Индия, осъществяват се две околосветски обиколки
от Магелан ( 1519 – 1522) и Франсис Дрейк( 1577-1580).
Откриването на Америка от Колумб води до масови последици –
смесват се расите, към Америка проникват болести, центърът на
икономическа дейност вече е в Атлантика, Америка е източник на
ценни метали. Осъществява се Колумбовия обмен. Европейците
пренасят своя начин на мислене, ценности, език, религия и
култура. Книгопечатането е открито през 1440 г. В ИИ се налагат
моделите на Античността, не на Средновековието. В църквата се
разгръща реформаторското движение при Мартин Лутер.
Реформацията формира различни течения като калвинизма.
Католическата църква предизвиква Контрареформация с Ордена
на Йезуитите. Променя се начинът на живот, модата и храненето

2. ВГО
ВГО наричаме смелите многобройни експедиции на европейците
в Атлантическия, Индийския и Тихияя океан. По този начин те
прекъсват средновековния мироглед. ВГО протичат около 5 века,
от 15 до 20 век, като разцветът им е от 1492 до 1521 г. Причините
за тях са:
1) Мюсюлманската експанзия в Близкия Изток и Африка откъсва
европейците от Азия, следователно те нямат друг избор, освен
да преодолеят океана и да намерят воден път
2) Изработени са астролаба и компаса, които позволяват
ориентиране в облачно време и поддържане на курса, старите
кораби галери са заменени с по-малки каравели, които без
проблем плават в плитчини и срещу вятъра
3) Желанието на европееца да придобие богатство, да набави
нова храна и да развие стопанството, гладът му за нови
подправки
4) Оскъдните запаси от злато и сребро са изчерпани, след като
Константинопол е завладян и османските турци навлизат в
търговията и стоките се оскъпяват
Началото на морските експедиции е поставено от Португалия.
През 15 век откриватели оттам доказват, че Африка може да
бъде преодоляна на път към Индия. Испания се включва по-
късно, като тя подкрепя Христофор Колумб. Той старателно се
готви за своето пътуване. В една от картите обаче е допусната
грешка за разстоянието между Япония и Испания. ХК се
доверява на нея и допуска щастлива грешка. На 12 октомври
1492 година той достига бреговете на Северна Америка,
мислейки си, че е открил Индия( забележка: неговият екипаж
не е първия, стъпил на американска земя, а викингите през
1000 г) По-късно, през 1501 г . италианецът Америго Веспучи
стига до извода, че ХК е открил нов континент и той е кръстен
на негово име – Америка. По-рано през 1498 г. Вашку да Гама
достига бреговете на Индия. През 1500 г. Педро Кабрал
случайно открива Бразилия. И през 1519-1522 протича
великото околосветско пътешествие на Магелан, което
продължава до 6 май 1522 година( екипажът му се връща без
него) Неговото пътешествие заобикаля Южна Америка и е
покрай Филипините. Така окончателно се доказва, че Земята е
кръгла.
При пристъпване в новите земи, испанците се сблъскват с
империите на ацтеките и инките. Въпреки че те са отлични
астрономи и архитекти, те изостават във военното дело и
дървените им и каменни оръжия не могат да устоят на
мечовете и пушките на европейците, наречени
конкистадори(завоеватели) През 1521 Ернан Кортес разбива
империята на ацтеките, а империята на инките пада през 1532 г
от Франсиско Писаро.
Местните жители, индианците са християнизирани. Освен
Испания и Португалия, в надпреварата за колонии се включват
и Холандия, Англия и Франция. Подвигът на Магелан е
повторен от Франсис Дрейк през 1577-1580.
Последиците от ВГО са както положителни, така и
отрицателни. Отрицателните са ликвидирането на някои
племена, епидемиите, робството и изчерпването на ресурси.
Но от друга страна, са открити нови пътища към Америка,
Индия и Далечния Изток. Провежда се Колумбовия обмен .
Усъвършенства се морското дело и технологиите, прекъсва се
изолацията.

3. Реформация и контрареформация
Реформацията представлява мощно движение срещу
католическата църква в Германия. В нейната основа е възгледът,
че спасението на християнина се крие във вярата. Вярващият се
уповава на Библията, не на папата. Заради алчността, подкупите,
неграмотността на свещениците и епископите, както и корупцията
народът е недоволен от католическата църква. Недоволството е
подсилено и от продажбата на индулгенции – удостоверения от
името на папата, в които срещу заплащане той дава опрощение на
грехове. Освен това църквата вдига данъците на населението към
папата. Убеден че църквата се проваля в спасителната си мисия,
преподавателят Мартин Лутер пръв се вдига на протест. На 31
октомври 1517 той написва 95 тезиса( предложения за реформи в
църквата) и ги закачва пред църквата във Витенберг. Някои
германски представители го подкрепят, тъй като виждат
възможност да поставят църквата под контрол. През 1521 Лутер е
отлъчен от църквата и се изправя на съд във Вормс, но оцелява и
бива скрит в замъка Вартбург, където за година написва Библията
на немски език. Последователите на Лутер са наречени лутерани.
Реформацията обаче не се развива само в Германия. Най-
засегнати са освен Германия държавите Англия и Швейцария. В
Швейцария известен реформатор е Улрих Цвингли, който
провежда реформи в Цюрих. Много известен е и французинът
Жан Калвин. Той смята, че Библията е единствен източник на
авторитет. Воден от убеждението, че Бог сам е определял кого ще
спаси, той формира доктрината на предопределението. Неговите
последователи са калвинистите. Тези, които искат да върнат
евангелието и простата апостолска църква, са наречени
протестанти.
Постепенно протестанството се приема като официална религия в
много държави. В Англия Реформацията се случва заради отказа
на папата на краля Хенри 8 Тюдор, който после вади кралството
си от духовната власт. Формирана е Англиканска църква като
примирие между католици и протестанти. Там службите са на
английски и свещениците могат да се женят. Недоволните от тези
половинчати реформи се наричат пуритани.
Когато Лутеровото учение се разпространява сериозно, папството
взима мерки. Възниква Контрареформацията – религиозно
движение с цел възстановяване единството на католическата
църква. Формирани са ордени, като най-важния е орденът на
йезуитите – Обществото на Иисус, формиран от Игнаций Лайола,
създаден през 1537 година. Йезуитите са убедени в
превъзходството на католическата вяра. Провеждат образователна
дейност. Друга важна стъпка е свикването на Тридентския събор
през 1545 до 1563 . Техните решения потвърждават правото на
Църквата единствено да тълкува Библията. Скоро и продажбата
на индулгенции е преустановена. В борбата срещу протестантите
са приложени и насилствени методи. Наложена е цензура над
книгите на Реформацията. Започват религиозните войни между
протестанти и калвинисти. Най-значимият им сблъсък е при
Мюлберг през 1547 г., където католиците печелят.
През 1555 г. е Аусбургският мир. Лутераните получават равни
права. Мирът обаче е нетраен. През 1559 г. сериозно се надигат
хугенотите – френските калвинисти. Върхът е на 24 август 1572 г
– Вартоломеевата нощ, когато в Париж са избити над 3000
хугеноти. На престола на Франция обаче се възкачва Анри 4,
който изоставя протестантските си убеждения и през 1598 г.
издава Нантския едикт, който гарантира на хугенотите свобода на
вероизповедание, равни права пред закона.
До началото на 17 век ничия страна не взима победа. Опитът на
Филип 2 да прекрати протестанството в Англия като изпраща най-
големия за времето си военноморски флот на Испания наречен
Великата Армада се проваля през 1586 г. Решителния етап идва с
Тридесетгодишната война. Тя започва през 1618 с недоволството
на протестантите в Бохемия днешна Чехия и завършва през 1648 с
подписването на Вестфалския мир. Тази война слага точка на
кръвопролитията. Общо казано, Контрареформацията не
унищожава протестанството, но то остава разделено на десетки
течения.
ПРОСВЕЩЕНИЕ

1. Какво е Просвещението?
Просвещението представлява интелектуално философско
движение във Франция, протичащо през 17 и 18 век. Тази
епоха е известна и като векът на разума и на философите.
Състои се в отказа от религиозния светоглед – окончателно
откъсване от средновековното мислене и носи триумф на
разума над вярата, на опита над суеверието. Философите
вярват в образованието като основа и се застъпват то да бъде
общодостъпно. Представителите на Просвещението са против
абсолютизма, дискриминацията и всички форми на несвобода.
Единствено отношението към жената не се променя.
Продължава да се смята, че тя трябва да бъде добра майка и
домакиня, а образованието и общественото и израстване
остават на заден план.
Основите на новото виждане поставя Джон Лок. Той смята, че
всички хора са равни и свободни, същества, учещи се от своите
грешки и търсещи начин да се усъвършенстват. Той заменя
кралския с народен суверенитет, призовава за констутиционно
управление и разделение на властите на законодателна и
изпълнителна. Лок поставя началото на модерната
демократична система.
Други известни представители са Франсоа Волтер, барон Шарл
дьо Монтескьо и Жан Жак Русо. Те остро критикуват църквата
и абсолютната власт, на мнение са, че истината се разкрива с
логическо мислене. Най-влиятелен е Волтер, който със
саркастичния си стил и откритото обявяване против
духовенството и аристокрацията, печели много врагове. Макар
и затварян и гонен, той не спира да бичува предразсъдъците,
нетърпимостта и суеверията. ``Не съм съгласен с това което
казваш, но до смърт ще защитавам правото ти да го казваш`` .
пише той. Монтескьо доразвива идеите на Лок, като написва ``
За духа на законите`` където добавя трети клон на властта –
независима съдебна власт за да не се засили прекомерно
властта на нечия институция. Русо е привърженик на
индивидуалната свобода и пряката демокрация. Той написва
произведението ``За обществения договор`` където призовава
за справедливо управление, задоволяващо всички хора.
Идеите на Просвещението оказват огромно влияние най-вече в
конституциите на САЩ, Франция, страните от Латинска
Америка, което е предпоставка за отхвърлянето на абсолютния
режим.

2. САЩ

Американската революция, довела до създаването на САЩ, оказва


огромно влияние върху развитието на демократичните процеси в Европа
през 18 и 19 век. Успешното и изпълняване е предпоставка и мотивация за
много други събития, като например великата Френска революция през
1789 г.
В сравнение с Испания и Португалия, Англия се включва доста късно в
колонизирането на Новия свят. Към 1733 г. вече съществуват 13
колонии( управлявани от губернатори). Броят на заселниците бързо расте,
както и производството на тютюн,памук, захарна тръстика в южните
колонии. Възникват големи за времето си градове, където протича активна
търговия и манифактурна дейност. Дълго време цари спокойствие и мир
между метрополията и 13те колонии. Но в 60те на 16 век това се променя.
Всичко започва с издаването на Навигационния акт, който забранява на
колониите да търгуват пряко с трети страни и по този начин
икономическото им развитие се затруднява. Друга пречка е забраната им
да колонизират земите на запад от Апалачките планини. Заради разходите
от Седемгодишната война( 1756 – 1763), Англия вдига данъците в
колониите, което буди масово недоволство. Колонистите не са съгласни да
плащат толкова данъци, при положение че те дори нямат място в
Английския парламент. Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън и Томас
Пейн издигат искането за обединение и свобода на колониите, като се
уповават на идеите на Просвещението.
Първият конфликт с метрополията избухва на 16 декември 1773 г, когато
групата ``Синове на свободата`` изхвърля тонове чай от 3 кораба в
пристанището на Бостън, като така се заявява окончателния отказ на
американците да търгуват с Англия. Това събитие остава в историята като
Бостънското пиене на чай. Английските власти отвръщат с блокада на
Бостън и следващата година започват сблъсъци между двете страни. На 4
юли 1776 година 13те колонии обявяват своята независимост във
Филаделфия.
Първоначално битките им не жънат много успех, но това се променя,
когато на власт идва Джордж Вашингтон. Той реорганизира армията и
през 1777 г те постигат победа при Саратога. Франция и Испания се
включват на страната на колониите срещу смъртния си враг Англия. През
1781 е постигната още една победа при Йорктаун. Англия е принудена да
признае американската независимост. Това става на 3 септември 1783
когато се подписва мирен договор във Версай. Обединените колонии
носят името САЩ. През 1787 г е приета и конституцията, вследствие на
която САЩ е президентска република. Начело стои президент, избран за 4
години. Законодателният орган се нарича Конгрес и се състои от горна
камара Сенат и долна Камара на представителите. Президентът има право
да налага вето на решенията им.
Съдебната власт е в ръцете на Върховния съд.
По този начин, след много трудни битки, 13те колонии успяват да
извоюват своята свобода и независимост и да създадат познатата на всички
днес САЩ.

3. Френската революция
Великата френска революция, протичаща през 1789 , е едно от най-
знаменитите събития не само в историята на Франция, но и в тази на цяла
Европа. Исторически погледнато, това събитие обхваща сравнително
широк период от революционни действия и техните последствия: от 1789
до 1799 г. През тези години се срива напълно така нареченият „Стар
режим“. Той се състои в абсолютната власт на краля, огромните
привилегии на аристокрацията и духовенството, данъчната
несправедливост и др. Обществото във Франция е разделено на три
съсловия, като първото се заема разбира се от краля, следвано от
аристокрацията и духовенството и последно е третото съсловие, състоящо
се от 96% от населението – обикновения народ. Докато първите две
съсловия се ползват с всякакви привилегии, третото съсловие изнася
цялата данъчна тежест на държавата и търпи последиците от неразумната
финансова политика – разходите за бляскавия живот в двореца и честите
войни. Това е и една от причините за последвалата революция.
Политическата система на абсолютизма също търпи проблеми. Не само
третото съсловие, но и привилегированите са недоволни от абсолютната
власт на краля. Под влиянието на идеите на Просвещението се оспорва
божествения и характер. Франция освен това е и изправена пред тежки
финансови проблеми.
Народът, вдъхновен от американската революция и идеите на
Просвещението, настоява за промяна.
Седящият тогава на престола крал Луи 16, неможещ да се оправи с
финансовите проблеми, свиква събрание с представители от трите
съсловия – Генералните щати на 5 май 1879 г. Тъй като двете съсловия все
още имат повече права, третото съсловие може да изпрати двойно повече
представители. Макар че заседават поотделно, съсловията се стремят към
едно общо нещо – промени в държавата. На 20 юни 1879 зепутатите от
третото съсловие се събират в залата за игри с топка и дават клетва да не се
разпускат, докато не бъде изработена конституция. Това събитие остава в
историята като ``Клетва в залата за игра на топка``. Представители на
трите съсловия свикват Учредително събрание на 9 юли 1879, където
работят заедно, за да създадат конституция. Но тъй като тръгват слухове,
че кралят се готви да напусне държавата, жителите на Париж се вдигат в
защита на своите представители и на 14 юли 1879 атакуват Бастилията –
военна крепост и главен политически затвор на Париж. Кралят е принуден
да признае Учредителното събрание. То слага край на абсолютизма,
премахва привилегиите, редица данъци, въвежда органи на местно
самоуправление. На 26 август 1879 е изработена и ``Декларация за правата
на човека и гражданина``, където се заявява, че всички французи са равни
на закона и имат равни права. На 3 септември 1791 влиза в сила и
конституцията. Кралят е задължен да управлява с Националното събрание,
а църквата е отделена от държавата. Обстановката обаче продължава да
бъде напрегната. Луи 16 не може да влезе в ролята на констутиционен
владетел и през 1791 се опитва да напусне тайно държавата със
семейството си. Те обаче са хванати на границата. На следващата година
настъпва интервенция от Австрия и Прусия. Парижаните атакуват двореца
на Тюйлери през 10 авг 1792, слагат край на монархията, а кралят е пленен
и гилотиниран през 1793 г.
Междувременно са проведени избори за парламент – Конвент. На 21 септ
1792 той обявява Франция за република и въвежда нов революционен
календар. Изработва нова конституция, но тя не е приложена под претекст
войната с Австрия и Прусия. Вместо това е въведено извънредно
законодателство, отменящо всякакви граждански свободи. През 1793
настъпва Големия терор, воден от комитета за обществено спасение На
власт идва председателят на Конвента и член на Комитета Максимилиан
Робеспиер. Той безмилостно се разправя с противниците си. Навсякъде се
организират убийства и са гилотинирани над 1300 души. Пред тази заплаха
депутати от Конвента успяват да се съберат и да свалят Робеспиер. За да не
се повтаря едноличната диктатура, е сформиран петчленен орган на
управление – Директория, който управлява до 1799 г, когато начело идва
Наполеон Бонапарт.
Революцията преминава през различни етапи, които оставят крайни
последици не само за френското общество, но и за Европа. Но най-важното
е, че след терора възтържествува гражданската свобода и права.

1. Наполеонови войни
Макар Наполеон да е установил диктаторска власт във Франция, чрез
войските си той внася идеите на Френската революция за свобода и
равенство. В продължение на 20 години той води войни срещу
различни коалиции на европейските монархии. Множеството му
бляскави победи му позволяват да постигне почти пълно господство
над Европа.
По време на господството си Наполеон се изправя срещу общо 7
коалиции, първата от която започва още през 1792 година и трае до
1797. Тя общо взето представлява неуспешния опит на европейските
монархии да победят новообявилата се 1 френска република.(на 21
септември 1792). Наполеон побеждава и Втората коалиция(1799-
1802), поведена от Австрия и Русия. Тя започва докато Наполеон
води египетска кампания, но когато Наполеон се връща, той
реорганизира френските армии. През 1800 г. побеждава Австрия при
Маренго е подписан договор. Следва най-големия мирен период,
който трае до 1803, когато Англия и Франция отново са във война.
Англия привлича Австрия, Русия, Швеция и Неаполитанското
кралство и формира 3 коалиция(1803-1806) срещу Франция и
съюзника и Испания.
Морските планове на Наполеон обаче се провалят през 1805, когато
испанско-френския плот е победен при Трафалгар. Въпреки това,
Наполеон показва какъв военен гений е., като разбива Австрия Русия
на 2 декември 1805 в битката в Аустерлиц, известна като битката на
тримата императори. Австрия подписва Пресбургския мирен
договор. Тази битка е най-големия триумф на Наполеон. Тъй като
обаче Наполеон премахва влиянието на Прусия в Германия, след
като създава Рейнската конфедерация ( васална държава), Прусия
обявява война на Франция. Настъпва четвъртата коалиция(1806-
1807). Наполеон ги разбива в двойната битка при Йена - Ауерщат.
Наполеон създава и Континентална блокада на 21 ноември 1806, с
която затваря пристанищата за английските кораби. С настъпването
на зимата обаче Русия изненадващо атакува. Състои се битката при
Ейлау през 1807 в шокиращи зимни условия. Битката няма
победител . Битката се подновява през юни, където Наполеон ги
разбива при Фридланд и се сключва Тилзитски мир.
Наполеон си има проблеми и с Португалия, стар английски съюзник,
тъй като отказва да спазва блокадата. Неуверен в лоялността на
Бурбонската династия в Испания, Наполеон слага брат си на власт.
Вдига се обаче масово въстание. Военните действия предпоставят
Пета коалиция, която започва когато Австрия отново решава да се
пробва срещу Франция. През 1809 г Наполеон претърпява първото
си поражение. По-късно обаче той събира 200 000 човека армия и
принуждава Австрия да моли за мир.
Русия обаче също отказва да спазва блокадата, затова през 1812
Наполеон повежда мощна военна компания срещу Русия. Армията
му успява да превземе Москва, но заради наближаващата зима
отстъпва и завършва с катастрофа за Франция. През 1813 е
формирана 6 коалиция от Русия, Швеция, Австрия, и
Великобритания. Макар че Наполеон събира впечатляващо голяма
армия и постига малки победи, армията му няма опит. Решаващият
сблъсък е октомври 1813 при Лайпциг -"Битката на народите".
Наполеон отстъпва.
През 1814 е предприета инвазия във Франция и завършва с
абдикирането на Наполеон. Победителите го заточават на остров
Елба. През 1815 година той обаче бяга оттам и успява да си възвърне
властта. Така започват прочутите "Сто дни на Наполеон". На 18 юни
обаче той претърпява окончателно поражение при Ватерло, където
седмата коалиция (Великобритания, Холандия, Германия) побеждава
Наполеон, той е заточен повторно на о. Елена и умира през 1821.

You might also like