ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ТУРЦИЯ И

ИСПАНИЯ

І.Кратка историческа справка за Испания и Турция

Испания
В древността територията на Испания е населена с иберийски племена.
 11 в. пр. Хр. - основани са първите финикийски (Кадис) и гръцки
(Аликанте) колонии.
 6-3 в. пр. Хр. - заселват се келти.
 3 в. пр. Хр. - част от Испания е завладяна от Картаген.
 2 в. пр. Хр. - 5 век сл. Хр. - под римска власт.
 410-415 г - Испания е завладяна от вестготите, които образуват
държава.
 711-718 г - испанската територия е завоювана от араби и бербери
(маври), които основават отделни емирства.
 8-11 в. - в Северна Испания се оформят самостоятелни християнски
кралства - Кастилия, Навара, Каталония, Арагон и др.
 8-15 в. - борба за отвоюване на земите от маврите (Реконкиста).
 1479 г - създава се единната испанска държава с обединяването на
Кастилия и Арагон, през 1492 - и на Гранада. Веднага се предприема
етнорелигиозна чистка, като евреите и маврите са принудени да се
похристиянчат или изселят. Тези, които приемат католицизма, са
подложени на строг контрол и често биват изгаряни на клада като
"отстъпници от вярата".
 15-16 в. - Великите географски открития поставят начало на
колониалните завоевания на Испания. Завладени са Мексико, Перу,
1
 Боливия, Неаполитанското кралство, Навара, Португалия,
Нидерландия, Сицилия, част от Африка и др. Утвърждава се
испанският абсолютизъм.
 Края на 16-17 в. - във войни с Англия Испания губи морското си
надмощие. Започва икономически упадък. След Нидерландската
революция от Испания отпада Северна Нидерландия, през 1640 -
Португалия.
 18 в. - след Войната за испанското наследство Испания изгубва и
други европейски владения. На власт идва династията Бурбони.
 19 в. - избухват 5 революции (1808-14, 1820-23, 1834-43, 1854-56 и
1868-74). В резултат се утвърждава конституционна монархия. 1873 -
установена е република, но през 1874 монархията е реставрирана.
Испания губи колонии в Латинска Америка (Испано-американска
война 1898). 1914-18 - Испания обявява неутралитет по време на
Първата световна война. 1923 - военна диктатура на генерал М.
Примо де Ривера. 1931 - демократична революция, свалена
монархията, установена република. 1936 - основан Народният фронт.
Образува се ляво републиканско правителство (министър-
председател Ф. Ларго Кабалеро). Фашисткият бунт на генерал
Франсиско Франко Баамонде слага началото на Гражданската война
в Испания. 1939-45 - Испанското правителство обявява неутралитет
по време на Втората световна война, но фактически подпомага
Тристранния пакт. 1947 - Испания е обявена за монархия с пожизнен
държавен глава генерал Франко. 1953 - подписано е споразумение
със САЩ за строеж на военни бази. 60-те г. - изостряне на
политическата борба. Национални движения на баските и
каталонците. Частично либерализиране на вътрешната политика.
1975 - умира генерал Франко. Хуан Карлос I е провъзгласен за крал.

2
 1977 - легализирани са всички партии, разпусната е партията
"Национално движение" (Испанска фаланга), разработен е закон за
политическа реформа, провеждат се парламентарни избори за нови
Кортеси. 1978 - приета е нова конституция. 1982 - Испания става
член на НАТО. 1983 - Испания се преобразува в държава, състояща
се от 17 автономни области, които имат свое правителство и
парламент. 1982 и 1986 - парламентарните избори са спечелени от
Испанската социалистическа работническа партия (министър-
председател Ф. Гонсалес Маркес). Испания е членка на ЕС, на ООН
(1955).

Турция
 През 20 век пр.н.е. на територията на днешна Турция съществува
Хетската държава
 През 6 век пр.н.е. земите на Мала Азия са част от Лидия;
 През 5 век пр.н.е. територията на днешна Турция е завладяна от
Персия;
 През 4 век пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски;
 През 2 век пр.н.е. е завладяна от Римската империя;
 През 95-55 г. пр.н.е. царят на Велика Армения Дикран II управлява
голяма част от територията на днешна Турция
 През 395 г. e в състава на Византийската империя;
 През 1320 г. e образувана Османската държава;
 През 1326 г. османците завладяват Бурса;
 През 1389 г. e битката при Косово поле;
 През 1396 г. османците завладяват цяла България;
 През 1453 г. e превзет е Константинопол, с което Византия престава
да съществува;
3
  През 15-16 век са покорени са Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко,
Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
 През 1683 г. е първо поражение на османците при Виена — начало
на териториални загуби и упадък на Османската империя;
 През 1783 г. османците губят Крим; 1800 г. — Египет; 1829 г. —
Сърбия и Влашко; 1878 г. — България; 1882 г. — Северна Африка;
1912 г. — Либия; 1913 г. — европейските си владения;
 През 1914-1918 г. Oсманската империя търпи поражение в Първата
световна война — ликвидация на Османската империя;
 През 1915-1916 според някои държави e иэвършен арменският
геноцид (Турция отхвърля термина геноцид заради това, че
убийствата били междуетнически);
 На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република
 През 1952 Турция става член на НАТО

ІІ. Дипломатическите връзки между двете страни през призмата на

един общ проект

През 15 век първо място в Европа по население заемат Франция и

Испания.
Външната политика на Карл V поразява с причудливото съчетание на
реалност и фантастика. Това е политика на възраждане на
средновековната фантазия за единна универсална католическа монархия.
През същото това време и Турция е сериозна по големина империя на
картата на Европа и на света изобщо, но като че ли интересите на двете
страни не се срещат в онези векове.
Средновековието не бележи дипломатически връзки между двете
страни. Първата размяна на ратификационни грамоти се състои в

4
Константинопол, на 6 юли 1925година, свързана със създаването на
Общество на народите.
Дипломатическите отношения между двете държави имат преди
всичко съвременна история, свързана с организирането на няколко кръгли
маси по проблемите на енергетиката. Семинарът е организиран в трите
кръгли маси, в които участниците дебатират ролята на енергетиката в
международния геополитически контекст, интересите на Испания и
Турция в енергийното пространство и потребността да закрепят Евро-
Средиземноморска енергийна политика. Участниците в Семинара са
единодушни, че в областта на енергетиката сътрудничеството между
Испания и Турция би могло да е доста плодотворно. То може да бъде
защитен подход, предвид бъдещото желано присъединяване на Турция към
ЕС.
Към настоящия момент отношенията между двете страни са силно
зависими от отва дали Испания ще продължава да поддържа бъдещото
членство на Турция в ЕС. По време на президенството на Испания в ЕС е
демонстрирана силна подкрепа за турското присъединяване. На практика
това е изразено още през 1989 година, когато Испания поддържа
кандидатурата на Турция за членство, а също и през 1995г., когато
подписва договора за Митническия съюз с Турция.
Най-новото проявление на съвместната дипломация на двете страни
е проекта Съюз на цивилизациите. Премиерите на Испания и Турция Хосе
Луис Родригес Сапатеро и Реджеп Тайип Ердоган представиха пред ООН
проекта си Съюз на цивилизациите, чиято цел е да сближи Запада и
мюсюлманския свят. Двамата са представили доклада си пред генералния
секретар на ООН Кофи Анан в Ню Йорк. Целта на проекта е да избегне
издигането на "стена на омразата и неразбирателството между Запада и

5
мюсюлманския свят" в период, когато заплахата от тероризма става все по-
конкретна.
Проектът Съюз на цивилизациите е бил подкрепен от над 40 страни,
което по думите на испанския премиер е доказателство за нарастващото
съзнание за това, което трябва да се предприеме срещу тероризма . Срещу
засилващата се нетолерантност се изправя Съюзът на цивилизациите
Исторически, Испания и Турция са били в контакт с кръстопътищата
между Изтока и Запада. И двете страни осъзнават, че ако подходът и
контактът между различни култури е овладян, може много да допринесе и
обратно – при несправяне с противоречията – това може да доведе до
разрушителни спорове.
Докладът „Съюзът на цивилизациите” правилно подчертава, че
сливането на различията - в мненията, културите, вярата или начина на
живот, - винаги е било движеща сила на човешкия прогрес. Така в период,
когато Европа тъне в мрак, Иберийският полуостров изгражда своя подем,
благодарение на взаимодействието между мюсюлманските, християнските
и еврейските традиции. По-късно османската империя процъфтява със
сигурност благодарение на армията си, но също и защото в тази империя
на идеи мюсюлманското изкуство и майсторство са се обогатили от
приноса на евреите и християните.
За съжаление, след толкова векове нашата ера на глобализация се
отличава със засилване на нетолерантността, екстремизма и насилието.
Вместо да се възроди взаимното разбиране и приятелство, съкращаването
на разстоянията и подобряването на комуникациите често пораждат
напрежение и недоверие. Поради тази причина много хора, най-вече в
развиващите се страни, започнаха да се страхуват от световната
глобализация, която в техните очи е синоним на културна агресия и

6
икономически загуби. Глобализацията застрашава и ценностите, и кесиите
им.
Терористичните атаки от 11 септември, войната и вълненията в
Близкия изток, неблагоразумни изказвания и планове само засилиха това
чувство и разпалиха напрежението между народите и културите. Най-
засегнати от това бяха отношенията между изповядващите трите основни
монотеистични религии.
Във време, когато вследствие на световните миграционни процеси
голям брой хора от различни религии и култури съжителстват както никога
досега, предразсъдъците и стереотипите, които са в основата на идеята за
„сблъсъка на цивилизациите”, се разпространяват все повече. Някои групи
сякаш нямат търпение да разпалят нова религиозна война, но този път в
световен мащаб, а безразличието, дори върховното презрение, което други
проявяват към вярванията или символите им, само улесняват задачата им.
Накратко, идеята за съюз между цивилизациите идва точно навреме,
още повече че не живеем в различни цивилизации като предците си.
Преселването, интеграцията и техниката сближиха различните раси,
култури и етноси, като премахнаха старите бариери и спомогнаха за
появата на нови реалности. Както никога досега живеем едни до други,
подложени на много влияния и различни идеи.
Демонизирането на „другия” се оказа най-лесният път. Живеем в
ХХІ век, но оставаме заложници на възгледите си за несправедливост и за
собствените си права. Затворени сме в собственото си говорене. Ето как за
много хора по света, особено за мюсюлманите, Западът е заплаха за
вярванията и ценностите им, за техните икономически интереси и
политически стремежи. Всяко доказателство за противното среща само
презрение и недоверие. По същия начин много хора на Запад смятат
исляма за религия на екстремизма и насилието, въпреки че тези два свята

7
винаги са поддържали отношения, в които търговията, сътрудничеството и
културният обмен са заемали също толкова място, колкото и конфликтите.
На всяка цена трябва да се надмогне тази омраза. Като начало трябва
да се потвърди и покаже, че проблемът не е в Корана, Тората или
Библията, не е във вярата, а във вярващите и в начина, по който се отнасят
едни към други. Трябва да се изтъкнат основните ценности, общи за
всички религии, т.е. състраданието, солидарността, уважението на
личността, златното правило „Не се отнасяй към другите така, както не
искаш да се отнасят към теб”. Същевременно трябва да престане
изграждането за представата за един , район или религия на основата на
престъпленията, извършени само от няколко души или малки групи.
Знае се какви са предимствата, които имигрантите внасят в новата си
родина не само като работници, а и като потребители, предприемачи и
фактори за обогатяване и разнообразяване на културата. Тези предимства
не са разпределени равномерно и често тяхната стойност не е оценена от
приемното население, голяма част от което има склонност да смята
имигрантите като заплаха за своите материални интереси, сигурност и
атавистичен начин на живот.
Специално в Европа на правителствата им трябваше време, за да
разберат, че е необходимо да изработят стратегии, за да интегрират
новопристигналите и децата им в приемното общество. Тези правителства
чакаха новите общности да се приспособят към статичната визия на
националната идентичност на страната, вместо да премислят до каква
степен ценностите и културата трябва да бъдат споделяни от различните
общности, живеещи заедно в една демократична държава. Ето как Турция
намери път към присъединяване към Европейския съюз, но този път е
осеян с препятствия, зад които често може да се открие понятие като

8
европейска идентичност, което скрито или открито изключва
мюсюлманите.
Много имигранти от второ и трето поколение са израснали в гета,
сблъсквайки се често с висок процент на безработица, относителна бедност
и престъпност, а така наречените потомствени съседи се отнасят към тях
със смесица от страх и неприязън.
Да се забрави нетолерантността, отчасти е въпрос на юридическа
защита. Много време мина, откакто правото за свобода на религията,
правото да не си религиозен и правото да не си обект на дискриминация
заради вярата си са затвърдени от международното право и са включени
във вътрешното право. Всяка стратегия, която цели да установи мост,
трябва много да зависи от образованието – не само в исляма или
християнството, а във всички религии, традиции и култури, така че
митовете и обтягането на отношенията също да са възприемани като
такива.
Трябва също да се създадат възможности за младите хора, да им се
предложи надеждно резервно решение въпреки звуците на сирените, които
призовават към омраза и екстремизъм. Трябва наистина да им се даде
възможност да допринесат за подобряване на световния мир, така че вече
да не чувстват нужда да го нарушават. Трябва да се запази свободата на
словото, като същевременно да се стараем то да не служи за
разпространяване на омраза или да унижава. Трябва да ги се убедят
всички, че правата вървят ръка за ръка с отговорността и че упражняването
на правата трябва да се извършва с такт, особено към символи и традиции,
които са свещени за други хора.
Обществените власти първи следва да осъждат нетолерантността и
екстремизма. Именно те трябва да направят така, че ангажиментите за
недискриминация да залегнат в законодателството, а законът да бъде

9
прилаган. Но тяхната отговорност не ни освобождава от нашата. Всеки от
нас лично допринася за създаването на политически и културен климат в
обществото си. Трябва винаги да сме готови да коригираме стереотипите и
изопачените образи и да взимаме думата, за да защитаваме жертвите на
дискриминация.
Това би имало по-малък ефект, ако настоящият климат на страх и
подозрение продължава да бъде подхранван от политическите събития,
особено от тези, в които мюсюлмански народи – иракчани, афганистанци,
чеченци и може би най-вече палестинци – са възприемани като жертви на
военни акции, водени от немюсюлмански сили. Конфликтът между
израелци и палестинци е единственият, който е толкова символично и
емоционално натоварен за отдалечените от бойното поле хора. Докато
палестинците са окупирани и изложени на всекидневни унижения и
лишения, докато израелци стават жертви на експлозии в автобуси и бални
зали, страстите навсякъде ще бъдат разпалени.
Може да изглежда несправедливо, но това дали ще има напредък в
подобряване на отношенията между гражданите на една страна в Европа
зависи от уреждането на един от най-неразрешимите политически въпроси.
При все това тази връзка съществува и е необходимо да се действа
едновременно на два фронта.
Трябва да се опитаме както да подобрим социалното и културно
разбирателство между народите, така и да разрешим политическите
конфликти в Близкия изток и навсякъде другаде по света. Нека се вгледаме
в един надпис, който може да се види в археологическия музей в Истанбул.
Той съдържа мирния договор, сключен между хетската и египетската
империя след края на кървавата битка при Кадеш през 1279 г. пр. Хр.
Слагайки край на десетилетия недоверие и война, този договор е белязал
исторически етап по онова време: двата лагера поели ангажимента да си

10
помагат взаимно и да си сътрудничат. И наистина, това е бил буквалният
израз на съюза между две велики цивилизации.
Подробното представяне на проекта е продиктувано от това, че той
се оказва ключов за насоките в бъдещите дипломатически връзки между
Турция и Испания.

Използвани източници:
http://www.cidob.org/en/noticias/mediterraneo/
espana_turquia_y_la_seguridad_energetica
http://www.todayszaman.com/tz-web/detaylar.do?load=detay&link=139544
http://www.lobicilik.com/hispano-turco/News/TurkeySpainCallForRespect.htm
Le Monde diplomatique www.unaoc.org

11