48?. Волеизявление – съдържание, елементи, форма. Волеизявлението е един психически акт.

Независимо от тази си същност то е и частноправно понятие и се регламентира от частното право.

Публичноправните волеизявления не съставляват правна сделка. Също така не са правни сделки
волеизявленията на ФЛ, свързани с изпълнението на публични или официални задължения.
Волеизявлението е вид действие или съзнателно поведение. То е ръководено от волята действие или
бездействие. То се състои от 2 части: воля и изявление. Волята е вътрешно психическо преживяване,
изявлението е обективираната воля. Синтетичната теория приема, че имаме 2 елемента на ФС на
правните сделки: преживените представи и желания относно търсените правни последици и тяхното
външно проявление. Но тези два елемента се намират в зависимост. Волевата теория приема, че само
вътрешната воля, преживените представи и желания са важният и необходим елемент от правната
сделка. Теорията на изявлението поддържа, че основният елемент от ФС на правомерната правна
сделка е самото изявление на волята. Волята представлява вътрешните преживявания на правния
субект при наличност на представи и желания, насочени към определени правни последици, към
пораждане на субективни права и правни задължения. Волевите приживявания са един психически
процес, те са една мисловна дейност. Преследването на една цел поражда една мисловна дейност, в
резултат на което се стига до формиране на воля. У човека това е вътрешното решение за извършване
на конкретно действие или изява. Понятието “воля” изразява способността на човека да иска и да
осъществява своите желания. Тя е съзнателен стремеж към осъществяване на нещо; тя е желание и
искане. Изявяването на волята е вторият необходим момент. Правото се интересува само от
обективиране на онези психически преживявания, които могат да прерастнат във волеизявления,
регламентирани от обективното право. Волеизявлението е изразяване на насочена към пораждане на
правни последици воля. Тази изява е задължаваща за своя автор. Изявяването на волята има двойно
значение. То е първо действие на автора си, средство за постигане на определена цел, за пораждане
на конкретни правни последици. От друга страна тя е насочена и към трети лица, за да бъдат те
уведомени за нейната наличност и съдържание. Волеизявлението трябва да бъде точно и несъмнено и
да изразява ясно волята на един правен субект. Необходимо е да има единство между воля и
изявяване. Затова според нашето право, когато липсва действителна воля, волеизявлението е
нищожно. Видове волеизявления: Някои от волеизявленията трябва да имат адресат, други нямат
такъв. Първите са онези волеизявления, които са отправени към трето лице. Ако това волеизявление
не стигне до третото лице-адресат, то не произвежда действие. Съществуват волеизявления, които
нямат адресат. Следователно те произвеждат правно действие, след като са обективирани. Самият
факт на изявянане на волята е достатъчен. Според формата на изявяване имаме изрични и мълчаливи
/конклудентни/ волеизявления. Изричното волеизявление е явно и ясно изразено. То може да бъде
изразено с думи, писменно или с действие по начин, чийто смисъл е определен по генерален начин от
закон, обичай. Мълчаливо волеизявление имаме тогава, когато го констатираме или извеждаме от
определени думи, от определено поведение, по-скоро от съпровождащи го факти. Доктрината приема,
че има и фингирано /презюмирано/ волеизявление. В този случай правната норма трябва да предвиди,
че едно волеизявление се счита за дадено при определени предпоставки. Фингираното изявление се
нарича още и нормирано, предполагаемо. Тук волеизявление не е налице. Законът само пределя, че
следва да се приема, че има такова.