24. Правна индивидуализация на физическите лица – понятие. Право на име.

Връзка с основно
населено място. ЕСГРАОН. Всяко ФЛ от правна гл.т. следва да получи съответна индивидуализация,
чрез която да бъде разграничено от останалите ФЛ. Става въпрос за име на лицето, за свързването му
с определено място и за ЕГН. Право на име – всяко ФЛ има правото на име. Това е неотчуждаемо и
непрехвърляемо субективно право на всеки правен субект. То е и абсолютно субективно право,
основно средство и задължителен белег за индивидуализация. Всяко лице носи име, което се състои от
лично /собствено/, бащино и фамилно. Собственото име се избира от двамата родители и се съобщава
с писменна молба на длъжностното лице по гражданското състояние. То е длъжно да приеме искането
на родителите, но може да откаже да го уважи, ако предложеното име е осмиващо, опозоряващо,
обществено неудобно или несъвместимо с националната чест. Ако не се постигне съгласие между
родителите или ако е неподходящо избраното име, длъжностното лице определя собственото име.
Извънбрачното дете с установен произход получава своето име по горепосочения начин. Собственото
име на дете, на което е установена само майката се определя от нея. Собственото име на намерено
дете, чийто родители са неизвестни, се определя от длъжностното лице. Бащиното име на лицето е
неговото второ по рождение име. То е собственото име на бащата. По силата на това правило се
определя и бащиното име на извънбрачното дете с установен произход от бащата. При извънбрачно
дете, на което не е установен бащата, за бащино име се взема собственото име на майката с наставка
на мъжко име или името на дядото със съгласието на майката. Фамилното име е третата съставка от
името на едно лице. Фамилното име е името да дядото или на рода на бащата, с което е известен в
обществото. За фамилно на извънбрачното дете с неустановено бащинство се взема фамилното име
на майката. Промяна на всяка от трите части на името може да се извърши, когато е осмиваща,
опозоряваща, обществено неудобна или други важни обстоятелства налагат това. Промяната се
извършва по писменна молба до РС по местожителството на лицето. При сключване на брак не се
допуска промяна на собственото и бащиното име. Промяна е допустима само във фамилното име на
съпрузите. Те имат три възможности: всеки един от тях да запази своето досегашно фамилно име,
единият от тях да вземе фамилното име на другия съпруг или да добави към своето фамилното име на
другия съпруг. При развод, ако единия съпруг е станал известен в обществото е името на другия, съдът
може да реши той да продължи да носи това фамилно име. Във останалите случаи съдът постановява
съпрузите да носят своите предбрачни имена. При пълно осиновяване, осиновителя може да промени
собственото име на осиновения. А ако осиновения е навършил 14 години се иска неговото съгласие. За
бащино и фамилно име на осиновения се вписват собственото и фамилното име на осиновителя. При
прекратяване на осиновяването се възстановява името на осиновения. Със съгласието на
осиновителите или при важни важни обстоятелства съдът може да реши да се запази името, дадено от
осиновителите. Правото на име възниква от момента на вписването му в акта за раждане и се
прекратява със смъртта на ФЛ. То е едно субективно право и като такова е защитимо. Недопустимо е
едно лице да се представя и да действа от името на друго. Освен това името е и задължение. ФЛ е
длъжно да отговаря на него, да се представя с него пред всички служебни лица и да се подписва с
него. Свързване на ФЛ с определено място: Гражданство – то е връзка между едно лице и
определена държава. Всяко лице трябва да бъде гражданин поне на една държава. То се подчинява на
нейния суверенитет и юрисдикция, ползва се от нейната защита независимо от това дали се намира на
нейна територия. То е предпоставка за придобиване на някои права. Местожителството е основната
връзка на индивида с конкретното населено място. То е населеното място, където лицето се е
установило да живее постоянно или преимуществено и е вписано в регистрите на населението. Фл
може да има само едно местожителство. То се определя чрез вписване в регистъра на населението на
една община или кметство. Има 3 вида местожителство: Законно - то се определя от закона.
Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение имат за свое местожителство
местожителството на техните законни представители. Доброволно е местожителството, избрано от
едно ФЛ след неговото пълнолетие. Принудително е местожителството, определено с присъда на
наказателен съд на лице, осъдено за престъпление, за което то е предвидено като санкция в НК.
Местожителството се придобива чрез вписване в регистъра на населението в конкретно населено
място и се загубва при смърт, при изселване в чужбина и пр. Местопребиваване – то е мястото,
където едно лице живее или пребивава. Връзката с това населено място е с по-малко стабилен и
постоянен характер в сравнение с местожителството. ЕСГРАОН /Единна система за гражданска
регистрация и административно обслужване на населението/ - национална информационна система,
изградена на няколко йерархически равнища. Системата събира и обработва създадената в
различните структури на държавната и мествата администрация информация, характеризираща
гражданското състояние на отделната личност. Тази информация е разпределена в 11 основни групи
показатели. Във всяко населено място на територията на страната се поддържа картотечен регистър
на населението. В общините се създават локални бази с данни “население” на персонални компютри.
На областно равнище са налице териториални информационни масиви, а за страната функционира
национална база данни, включваща цялото население на страната. За основен индентификатор на ФЛ
в различните масиви на ЕСГРАОН се използа ЕГН. ЕГН се състои от 10 цифри. Първите 6 цифри
показват съответно годината, месеца и деня на раждане на ФЛ. Седмата и осмата цифра определят
общината, в която е записано лицето. Деветата определя пола – ако лицето е мъж – четна, а ако е
жена – нечетна. Десетата се определя от модул, който служи за информационна обработка на картона.