44. Правна сделка – понятие, отграничение от други институти.

Сделките са свързани с
ежедневието на човека. Има сделки, които се сключват от правните субекти, но от които не произтичат
правни последици. Но има сделки, които се сключват от ФЛ и ЮЛ и от тях настъпват правни последици.
Тези правни последици са търсени или целени от правния субект. Става дума за сделките, които са
признати и уредени от правото, поради което от тях настъпват правни последици. Те се наричат правни
сделки. За да имаме сделка е необходимо наличието на няколко елемента: Най-малко едно
волеизявление; Волеизявлението на едно лице или взаимосвързаните волеизявления на две или
повече лица трябва да са насочени към пораждане на определени правни последици; Обективното
право да признава правомерността на волеизявлението и на търсените от страните или страната
правни последици. От горепосоченото следва, че правната сделка представлява едно или повече
волеизявления с възможност към тях да има и други елементи, които представляват ЮФ или ФС, от
които се пораждат търсените и целени от страните правни последици, признати от обективното право.
Правната сделка съдържа в себе си направено волеизявление, което е израз на автономията на
волята. Следователно тук не може да присъства властнически елемент. При правните сделки
настъпват правни последици, защото те са желани и целени и защото правния ред ги допуска.
Сделките в извънюридическата сфера и така наречените правни действия не са правни сделки: В
първата група влизат само неюридическите действия. В тези случаи има волеизявление, има насрещно
приемане, но всичко това не е в областта на правото. При тези дейстия не се носи юридическа
отговорност в случаите на нарушаване или неизпълнение и не може да се води дело за имуществени
вреди. Втората група са правни действия или подобни на правни сделки действия. Те са правомерни
юридически действия, но съответните правни последици като търсен и желан правен резултат
настъпват не от изявената воля, а от самата правна норма. Тук не можем да говорим за
недействителност, за нищожност или унищожаемост, за пороци.

57. Имуществени последици от признаване на сделките за недействителни. Нищожните правни

сделки не съществуват по начало. Те не пораждат търсените и преследвани от страните правни
последици. Унищожаемите правни сделки са напълно валидни. Те пораждат търсените и преследвани
от страните правни последици. Те могат да бъдат унищожени съдебно, но ако бъдат унищожени, те
отпадат поначало с обратна дата.последиците на недействителността следва да се разглеждат на две
плоскости: като настъпили между страните и спрямо третите лица. Възможно е по недействитерна
сделка да има цялостно или частично престиране. Когато договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,което е получила от нея.
Без значение е дали имаме цялостно или частично изпълнение, или изпълнение от една или от двете
страни. Самата нищожност или решението за унищожаване на една правна сделка не означава
реституция. Реституцията е отделно субективно право и то трябва да се предяви и реализира. Тя може
да се осъществи доброволно, извънсъдебно, но когато на база материалноправно искане не се получи
положителен резултат, нужно е отделно и самостоятелно съдебно производство. В него трябва да се
докаже недействителността и на базата на нея, след като се установи извършената по тази правна
сделка престация, да се иска върщане на даденото, каквото и да е то. В този иск може да се
претендира връщане на една вещ, на парична сума, на равностойността на едно действие. Относно
иска за връщане на даденото се прилага предвидената в ЗЗД погасителна давност. Действието на
недействителността може да се разпростира и в правната сфера на трети лица. Ако едно лице е
придобило една вещ, то може междувременно да я е прехвърлило възмездно или безвъзмездно на
трето лице. По принцип, когато правната сделка е нищожна или унищожаема, втората остава без
осование. Това е така, защото предходната сделка не съществува и оттук следва, че втората сделка не
може да произведе правни последици. След като приобретателят по първата сделка не е придобил
нищо, извършеното от него прехвърляне на права – изцяло или частично – не може да бъде признато
от правния ред. Третото лице е придобило нещо от прехвърлител без правно основание и лицето, в
чийто патримониум е възстановено едно вещно право, може да си го върне. И все пак третите лица
имат определени права. Ако добросъвестността е съществувала при възникване на правното
основание, приобретателят придобива правото на собственост върху недвижим имот при непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Освен това добросъвестния владелец се полза от вещта и
получава добивите, които тя е дала до предявяването на иска за връщането й. Той може да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която е увеличил стойността на вещта вследствие на
подобренията. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за
запазване на вещта. До заплащане на подобренията и на разноските добросъвестния владелец има
правото да задържи вещта. Недобросъвествият владелец дължи на собственика добивите, които е
получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се
приспаднат направените за това разходи. Той може да иска да му се заплатят разноските, които е
направил за запазване на вещта. При движимите вещи и ценни книги на приносител, при наличие на
възмездност и добросъвестност, приобретателят с получаването на владение, придобива и
собственост върху тях.