Погасителна давност: 22 в.

1. Същност – определен от закона срок, в който носителят

на право не го упражни и това води до погасяване на иска
за принудително осъществяване на правото
2. Правната уредба се съдържа в закона за задълженията и
договорите, както и в други спец. закони
Видове давностни срокове:
- общ давностен срок – той е 5 год.
- с изтичане на 5 год. срок се погасяват всички искове за
нарушения граждански права, за които не е предвиден друг
срок
- специални – 3 год. давностни срокове по ЗЗД, с които се
погасяват следните искове:
= искове за вземания от трудови възнаграждения, за които
не е предвиден друг давностен срок. Също така вземания
за обешетения и неустойки от неизпълнен договор.
Вземания за наеми, лихви и др. периодични плащания.
= специални срокове по други закони
3. Начало, спиране и прекъсване на давността.
- Началото се определя от закона. Това е моментът на
възникване на правото на иск. Началото на давността е
моментът на откриване на деецът. Ако вземането дава
изискуемо с покана, давността започва да тече от момента
на възникване на задължението.
- спирането на давността настъпва в резултат на определен
от закона юр. факт. Това са случеите на отношение м/у
родители и деца през срока на упражняване на родит.
права, срокът на настойничеството, както и времето, през
което трае бракът. След отпадането на този юр. факт,
давностният срок продължава да тече и се събира със срока
който е изтекъл преди настъпването на юр. факт
- прекъсването се поражда от юр. факти, с настъпване на
които се заличава изтеклата давност и започва да тече нова
давност. Основанията са следните:
= признаването на вземането от длъжника
= представяне на иск или задължение
= предприемане на д-вия по принудително изпълнение
4. Погасителна и преклузивна давност – и двете давности
се характеризират с изтичане на опр. срок, с който закона
свързва определени правни последици, но за разлика от
погасителната давност, придобивната води до придобиване
на субективни права.
5. Приклузивно срокове – с изтичането им се погасява
самото право за разлика от давностните срокове с
изтичането, на които се погасява само правото на иск.
Приклузивен срок – установен от закона от адм. акт или
договор течение, на който носителят на правото не го
раелизира в резултат, на което правото се погасява. Наред
с това за разлика от давностните срокове, преклузивните
водят началото си от възникването на самото право, а не от
пораждането на правото на иск. Тези срокове не се спират
и не се прекъсват. Прилагат се служебно от компетентния
орган.