ВЕЩНО ПРАВО

Понятие и система на вещното право.

Вещ и видове вещи

1. Вещно право - ВП е клон от гражданското право, който има за обект вещите и

вещните права. По своя характер са абсолютни - всеки е длъжен да се съобразява с тях.
Например всеки трябва да се съобразява с правата на собственика. Трябва да се
разграничават от правата на интелектуална собственост, които нямат за обект
вещите.
Субекти на ВП са всички субекти на гражданското право - държавата, общините,
юридическите лица и кооперациите, физическите лица.
2. Система на ВП - вещните права в българското право са ограничени на брой. В една
правна система могат да съществуват само тези вещни права, които са уредени в
законодателството.
Системата включва:
- право на собственост - то е абсолютно, неограничено вещно право, регламентирано и
в Конституцията.
- право на ползване - то е вид ограничено вещно право.
- право на строеж;
- право на надстрояване и пристрояване;
- сервитутни права - това са ограничени вещни права, които се наричат и служещи
( право на преминаване ).
3. Вещи - в теорията няма определение какво е вещ. Приема се, че вещта е материален
предмет, който има самостоятелно и реално съществуване. Всяка вещ има два основни
признака:
- телесност - вещта е нещо, което може да се докосне, да се възприеме със сетивата,
да се използва. Тя трябва да съществува вън и независимо от човешкото съзнание. Ето
защо не са вещи идеите, представите, образите, формулите.
- самостоятелност - вещта трябва да е физически или правно обособена, отделена от
другите предмети. Поради липса на обособеност не могат да бъдат обект на вещното
право въздухът, водата в реките. Ако обаче бъдат поставени в бутилка, тогава се
обособяват.
4. Видове вещи
а). Според начина на закрепването им към земята:
- недвижими вещи - регламентирани са в чл.110 от ЗС. Става въпрос за земята,
растенията, сградите и други постройки, както и всичко, което е прикрепено трайно
към земята или постройката.
- движими вещи - според чл.110 ал.2 от ЗС всички останали вещи включително и
електро енергията са движими вещи.
Делението на движими и недвижими вещи е голямо, с оглед на формата на прехвърляне
и учредяване на вещни права, различни са изискванията за придобиване по давност,
защитата на правата върху вещите.
б) Според тяхната определеност вещите биват:
- индивидуално определени - те се характеризират с индивидуалните си белези като не е
необходимо да са уникални.
- родово определени - те се характеризират само с родовите си белези - картини, пари,
коли и други.
Това разграничение има голямо значение най-вече с оглед преминаване на
собствеността. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договора за прехвърляне на собствеността
или друго вещно право на индивидуално определена вещ собствеността преминава със
самото сключване на договора като не е необходимо предаване на вещта. А когато се
прехвърля родово определена вещ, тогава собствеността преминава едва с
индивидуализирането на вещта, т.е. с нейното предаване.

ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ

1. Понятие - ПС е основно, абсолютно и неограничено вещно право. ПС е призната и

гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и да се разпорежда с
определена вещ, както и да изисква от други лица да се въздържат от въздействие
върху нея. Правната уредба се съдържа в Конституцията, ЗС, ЗДС, ЗОС.
Още от римското права е известна класическата триада, която изгражда ПС:
- правомощието владение - това е право да се упражнява фактическа власт върху
вещта и представлява външния израз на ПС. Владението е предпоставка за
упражняването на другите две правомощия. Не се прекратява със загубването на
фактическата власт, дори за значителен период от време ( освен ако друг го придобие
по давност). Според закона ако няма сигурни данни за собствеността се взима в
предвид владението.
- правомощието ползване- включва правото да получава добивите от вещта. Може да
се упражнява не само с фактически, но и с правни действия като например отдаване
под наем. Не трябва да се бърка с правото на ползване, уредено в чл.56 от ЗС.
Собственикът за разлика от ползвателя не е ограничен да използва вещта съобразно
нейното предназначение. Собственикът може и да промени предназначението на вещта
, например земеделска земя в неземеделска, жилищно помещение в нежилищно.
- правомощие разпореждане - с оглед на това правомощие законодателят дели
сделките на две големи групи - сделки на управление и сделки на разпореждане. Включва
възможността да се прехвърля правото на собственост на трети лица, да определя
условията по разпоредителните сделки. В някои случаи законът ограничава това право -
при семейната собственост се изисква съгласието и на другия съпруг, при собственост
на непълнолетни се изисква разрешения на съда и други. Според чл.26 от СК при
продажба на семейното жилище, собственост само на единия съпруг, се изисква и
съгласието на другия, ако жилището е единствено за двамата ( ако не даде разрешение,
тогава може да се поиска разрешение от районния съд, които трябва да установи, че
продажбата не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца).
2. Видове право на собственост - според чл. 17 от Конституцията собствеността бива
частна и публична собственост
а) Частна собственост - това е собствеността на гражданите и юридическите лица.
Правото на частна собственост представлява изключителен контрол върху определен
ресурс. Собственикът може самостоятелно да решава как и за какво да използва
ресурса. Освен изброените субекти носители на частна собственост могат да бъдат
Държавата и общините.
б) Публична собственост - в чл.18 от Конституцията са изброени вещите, които са
изключителна държавна собственост. Те могат да принадлежат единствено на
Държавата и тя не може да ги отчуждава, защото вещите са извадени от
гражданския оборот. Публична държавна собственост са: подземните богатства,
крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, водите, реките, парковете и
други.
Държавата може да предоставя на други лица едно особено право на ползване –
концесия.
3. Изгубване правото на собственост - ЗС урежда две хипотези:
- ако собственикът се откаже от правото на собственост. Отказът е едностранен и
по принцип неформален акт. Когато става въпрос за отказ от право на собственост
или друго вещно право върху недвижим имот - писмен с нотариална заверка на
подписите.
- ако някой друг го придобие - различни разпоредителни сделки, придобиване по
давност,конфискация, отчуждаване на имот за държавни или общински нужди.
Макар, че според Конституцията частната собственост е неприкосновена, тя допуска
по изключение да се отчуждават имоти за държавни или общински нужди. Необходимо
е тези нужди не могат да се задоволят по друг начин и след предварително и
равностойно обезщетение. Оценката се прави от експерти по пазарни цени и само по
изключение се използва данъчната оценка.

СЪСОБСТВЕНОСТ

1. Понятие - правото на собственост може да принадлежи на две или повече лица.

Всеки съсобственик притежава част от вещта ( идеална част - 1/2, 1/3, 1/4 ) като
законът въвежда презумпция, че частите на съсобствениците са равни освен ако друго
не е изрично предвидено. Не само правото на собственост, но и другите вещни права -
ползване, строеж, могат да принадлежат на две или повече лица.
У нас са регламентирани два вида съсобственост - дялова и бездялова. Бездяловата
собственост е регламентирана в СК - семейната имуществена собственост. Докато
трае бракът не се определят дяловете на съпрузите.
2. Способи за възникване на съсобственост са:
- наследяване - най-често срещания случай. Делбата на съсобствени вещи е
регламентира в ЗН.
- съвместни сделки - покупка, замяна и други.
- действие на закона - например при етажната собственост автоматично се
придобиват идеални части от общите части на сградата.
- владение на две или повече лица - придобиват по давност.
3. Права и задължения на съсобствениците:
- всеки един има в съответния обем право на владение, ползване и разпореждане;
- всеки един от съсобствениците е длъжен да участва в разноските по общата вещ -
данъци, ремонти, консумативи;
- всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение, без да пречи на другите. Най-често само единия съсобственик ползва
вещта и плаща обезщетение на останалите;
- общата вещ се управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от 1/2 от нея. Ако не може да се вземе решение, тогава всеки един от
съсобствениците може да поиска от районния съд да вземе решение. Съдът може да
вземе решение да назначи управител на вещта
4. Прекратяване на съсобствеността
- изкупуване на дял съсобствен имот - има специални правила за това. Законът
задължава съсобственикът първо да предложи дела да бъде закупен от другия
съсобственик / ци. Това действие следва да се удостовери пред нотариуса с писмени
доказателства - нотариална покана ( дори се подписва декларация, че другите са
отказали ). Едва след това делът може да се предложи на трето лице. Ако
процедурата не бъде спазена всеки засегнат съсобственик може да предяви иск в съда и
да изкупи делът на договорените с третото лице условия. Искът е констативен и
следва да се предяви в 2-месечен срок от извършване на продажбата ( формата е
нотариална и се извършва вписване).
- чрез отказ от собственост;
- чрез погиване на вещта;
- чрез делба - това е най-често срещания начин и е уреден в Закона за наследството.
Право на делба има всеки съсобственик независимо от размера на неговия дял.
Регламентирани са два вида делба:
1) доброволна - тя представлява договор между съсобствениците и се сключва в
писмена форма с нотариална заверка на подписите ( при недвижими имоти се вписва ).
Задължително е да участват всички съсобственици. Допустимо е когато някой
отсъства или е недееспособен да се поиска предварително разрешение на районния съд.
Съдът взима становище как да се защитят интересите на отсъстващия /
недееспособния.
2) съдебна - ако съсобствениците не могат да се споразумеят, тогава съдът решава как
да се раздели вещта. ( по-високи съдебни такси ).
И при двата вида делба съсобствеността се прекратява и всеки става индивидуален
собственик на реално обособен обект. Когато делба не е възможна, тогава вещта се
продава на публична продан и сумата се разпределя между съсобствениците. Има
случаи, когато законът не допуска делба - общите части при етажната собственост,
СИО докато трае бракът.

ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ

1. Понятие - това е класическо вещно право, възникнало в римското право като личен
сервитут. Правото на ползване е ограничено вещно право да се използва чужда вещ
съобразно нейното предназначение, както и да получава добивите от нея, без тя да се
променя съществено. Може да има за предмет, както движими, така и недвижими
вещи, но не може да има за предмет потребими вещи.
Правото на ползване се учредява с оглед личността на ползвателя и най-често намира
приложение в отношения между роднини и по правило е безвъзмездно. Ако не е уговорено
изрично, правото на ползване е до края на живота на ползвателя. Ако не бъде
упражнено в срок от 5 години се губи/ по давност /.
2. Правомощия на ползвателя
- право на владение и право на ползване - две от трите правомощия на собственика.
Може да извлича полезните свойства на вещта като трябва да се съобрази с
предназначението и към момента на учредяването.
- ползвателят придобива всички плодове, както естествени, така и граждански.
- други правни действия - ползвателят може да отдава под наем вещта, да я дава в
заем, влог и други. Става въпрос единствено за сделки на управление, разпоредителни
сделки са недопустими.
3. Задължения на ползвателя - те са:
- да плаща разноските, свързани с поддържането на вещта, както и да плаща данъци,
такси и други. Става въпрос само за необходимите разноски, без които вещта би
погинала и собственикът не дължи обезщетение за тях.
- направените подобренията също са за сметка на ползвателя. Тук се прилага
правилото на приращението - всичко направено в чуждия имот принадлежи на
собственика.
- да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите по застраховката;
- след прекратяване правото на ползване вещта трябва да се върне в състоянието, в
което е приета като се отчита нормалното изхабяване на вещта. Добре е при
учредяване на правото да се състави опис, в противен случай се счита, че вещта е
предадена в добро състояние. Ако ползвателя направи разноски за възстановяване на
естественото изхабяване, собственикът не е длъжен да ги възстанови.
4. Задължения на собственика - в ЗС не са изрично посочени, но следват от естеството
на правото на ползване.
- да предаде владението върху вещта;
- да съдейства при съставяне на описа;
- да не пречи на ползвателя да упражнява правото си на ползване;

ПРАВО НА СТРОЕЖ И ПРАВО НА НАДСТРОЯВАНЕ И ПРИСТРОЯВАНЕ

1. Право на строеж - това е класическо вещно право, познато в римското право под
термина " суперфиция". Първоначално възниква като дългосрочен наемен договор.
Икономическия смисъл на правото на строеж е възможността едно лице да построи
сграда в чужд имот и да стане собственик на сградата. Създава се възможността да
се елиминира правото на приращение - собственикът на терена е собственик на всичко
трайно прикрепено към него.
У нас правото на строеж се учредява предимно на строителни дружества. Учредява се
чрез сделка, която е в нотариална форма, по давност, по наследства - в резултат на
делба.
За да бъде построена сградата и за да се използва е необходимо собственикът на
сградата да ползва и част от земята. Ако в договора не е посочена клауза относно
режима на ползване на земята, то собственикът на постройката ще използва земята
само доколкото това е необходимо за използването на сградата.
2. Съдържание на правото на строеж:
- строителят има право да построи сградата като проектът се съгласува при самото
учредяване;
- строителят може да използва земята само доколкото е необходимо, освен ако друго
не е посочено изрично. След приключване на строежа земята може да се ползва само с
оглед използването на постройката;
- строителят може да възстанови разрушена постройка, ако изградената погине.
Според ЗС правото не се погасява с погиване на постройката ( освен ако друго не е
уговорено, защото правото на строеж може да се договори за определен срок ).
- няма пречка титулярът на правото на строеж да се отчуждава ,например при
продажбата на жилища. Купувачът на апартамента получава и дял от правото на
строеж.
- строителят винаги трябва да се съобразява с неограниченото право на собственост.
Например ако построи в повече ще дължи обезщетение на собственика, а ако
построеното може да се обособи като отделен обект ще се приложи правото на
приращение.
- строителят предлага построената сграда първо на собственика чл.92 от ЗС.
- ако правото на строеж е уговорено за определен период от време, след неговото
изтичане собствеността върху сградата преминава върху собственика на земята ( най-
често това дори е безвъзмездно ).
- правото на строеж се погасява ако не се упражни в продължение на 5 години.
3. Право на надстрояване и пристрояване / чл. 92 от ЗС/ - това е ново вещно право,
което не се урежда от всички правни системи. Учредява се с нотариален акт от
собственика на земята, когато става въпрос за етажна собственост е необходимо
съгласието на другите съсобственици ( писмено с нотариална заверка на подписите) .
За разлика от строежа, тук винаги се изисква наличието на съществуваща постройка и
целта е титулярът да стане собственик на надстроеното / пристроеното. Трябва
титулярът да придобие идеална част от общите части на сградата.