45. Видове сделки. Договорите като вид сделки.

Според броя на волеизявленията в една

правна сделка имаме: Едностранна правна сделка е тази, която съдържа в своя ФС
волеизявлението само на едно лице. Без значение е в този случай дали имаме волеизявление,
което се нуждае от приемане или не. Тук се включват 2 вида волеизявления: такива, които засягат
само правната сфера на изявителя на волята и такива, които засягат правната сфера на трето лице,
когато правния ред дава такава власт на един правен субект. Еднастранните волеизявления след
като породят целените правни последици, не могат да бъдат оттегляни. Двустранни правни
сделки са тези, които съдържат в своя ФС волеизявление поне на две лица. Налице е съгласие на
две или повече страни. Това е договорът. При него имаме съгласуване на насрещни волеизявления,
които се наричат съответно предложение и приемане. Те са противоположни по насоченост,
необходимо е тяхното съвпадение. Многостранни правни сделки са тези, които включват в своя
ФС волеизявленията на две или повече лица, които се характеризират с еднопосочност и търсене
на обща цел. При многостранния договор съконтрахентите поемат права и задължения не един към
друг, а към общността или за постигане на една цел. Съобразно с насочеността на волеизявленията
имаме решения и договори: Решенията също са правни сделки. При тях имаме единодушно или
чрез мнозинство на гласовете постигнати резултати, изразени писменно. Чрез решенията се
уреждат вътрешни отношения на една общност, създават се правила за поведение за членовете й
или указания към засегнатите членове. Тези решения, независимо че не са правни норми, са
задължителни за членовете на общността. Тези решения не засягат трети или външни лица.
Решенията задължават и членовете на органа или общостта, чието волеизявление не е съвпаднало
с това на мнозинството. Договорът изисква съвпадение на двете или всички волеизявления. С
договор се създава в някои случаи една общност, която след това взема решенията си с мнозинство
на волеизявленията. Съобразно с това дали сделката произвежда действие между живи лица или
след смъртта им различаваме правни сделки inter vivos и mortis causa. Първия вид сделки са
тези, които са сключени между живи лица и трябва да породят правни действия между тях. Сделки,
пораждащи правни последици от момента на настъпване на смъртта на едно лице, означават че
едно лице преследва целта да създаде определени правоотношения след своята смърт. Тези
правни сделки са свързани с уреждане статута на едно имущество и пораждат правни последици
само след смъртта на изявителя на волята. Съобразно различията във формата, в която се
изразява волеизявлението: Формални са сделките, при които формата на волеизявлението е
предписана и определена от правната норма. Спазването на формата е условие за валидност на
сделката. Неформални сделки са тези, при които формата на външното проявление на волята не е
определена и предписана от правната норма. Кои сделки са формални и кои неформални определя
законодателя. Според това дали срещу даденото или извършеното от едната страна тя получава
съответната имотна облага или полза: Възмездна е тази сделка, която предизвиква изменение в
имуществото на двете страни. От имуществото на едната страна излиза нещо, което съотвества по
стойност на това, което влиза в имуществото й. Не би могло да има пълно равенство между
насрещните стойности. Поначало се търси субективно прецененото и прието равенство. Но когато
равенството, преценено от обективна гл.т. бъде силно нарушено е възможно съдебно разваляне на
договора. Безвъзмездна е онази сделка, при която изменение на имуществото има само за едната
страна. Когато съобразно със съдържанието на сделката няма насрещно действие или престация
имаме безвъзмездни сделки. Безвъзмездните сделки невинаги са под охраната на закона.
Съобразно различията в предметното съдържание: Правни сделки от частноправен характер – те
служат за осъществяване на една свободна деятелност на правните субекти, за разгръщане на
тяхната инициатива. Публичноправни сделки – те служат за осъществяване и проявление на
функциите на държавната власт. Те винаги съдържат в себе си елемента imperium като необходима
част от техния ФС. Според съотношението между използваното правно средство и преследваната
цел: Обикновени са тези правни сделки, при които страните търсят и преследват настъпване на
правни последици, които са характерни за тези сделки и произтичат от съответните волеизявления.
Фидуциарни са тези сделки, при които е налице доверие, с оглед на което на едно лице се
прехвърля едно субективно право със задължение то да го върне при конкретни условия в един
определен бъдещ момент. Правния резултат надхвърля търсената цел и се различава от нея.
Съобразно с това дали основанието трябва да бъде или да не бъде съществен елемент във ФС на
една правна сделка имаме: Каузални правни сделки са тези, чийто ФС обхваща като необходим
елемент наличността на правна причина /основание/. Мотивът на сделката е нещо различно от
основанието. Конкретния мотив е винаги субективен и различен за отделната сделка и за отделния
субект, докато каузата е постоянна и непостредствена цел на даден вид сделки. Абстрактни са тези
правни сделки, чийто ФС не обхваща като необходим елемент наличността на правно основание.
При тях законодателят не се интересува от това по каква причина се предоставя имотна облага /чек,
менителница/. Според това дали във ФС на правната сделка се включват само волеизявления или
трябва да имаме и извършване на действие: Консенсуални правни сделки са тези, при които
правните последици настъпват само по силата на волеизявленията, на постигнатото съгласие
/продажба, дарение/. Реални правни сделки са тези, при които правните последици настъпват не
само на базата на волеизявленията и постигнотото съгласие, но изискват и предаване на една
вещ /заем, влог/. Според това дали съгласието обхваща или не обхваща точно определени по обем
правни последици. Това деление се отнася само за двустранните договори: Комутативни правни
сделки са тези, при които волеизявленията на контрахентите визират точно определени по обем,
съдържание и обхват правни последици. Алеаторни правни сделки са тези, при които
съгласуваните волеизявления на контрахентите не визират точно определени правни последици
/застраховките/. Съобразно с търсения или целен от страните правен резултат или от
въздействието върху едно имущество: Правни сделки по управление са тези, които включват
действия по поддържането или ползането на едно имущество. Правни сделки по разпореждане са
тези, които са свързани с отчуждаването или ипотекирането