ТЕМА 2.

ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО – ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.

1. Прокурист – уреден е в чл. 21-25 и 29 ТЗ.

Определение –чл. 21, ал. 1, изр. 1: прокуристът е физическо лице, натоварено
и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение.
Прокуристът се нарича търговски управител. Всъщност прокуристът е един особен
пълномощник, като особеностите са от една страна с оглед кръга на действията, които
може да извършва или обема на представителната власт, който се определя от закона, а
не от волята на упълномощителя – търговец и от друга страна има особености и с оглед
възникването на представителната власт.
Най-важно за прокуриста е представителната власт и особеността, че тя се
определя от закона. Чл. 22, ал. 2 казва: Други ограничения нямат действие по
отношение на трети лица, т.е. дори ограниченията на представителната власт на
прокуриста да са вписани в търговския регистър те нямат действие за 3тите лица.
Ограничения:
Представителната власт на прокуриста не е неограничена.
1) Представителната власт се ограничава само до действия, които имат
търговски характер.
2) Прокуристът не може да извършва действия, които изискват личната преценка
на търговеца – напр. образуване на ново предприятие или преобразуване на
настоящото.
Прокуристът не може сам да упълномощава прокурист, т.е. не може да
преупълномощава лице със същите пълномощия като неговите (чл. 22, ал.1, изр. 2),
защото личността е от съществено значение за това упълномощаване. Законът допуска
прокуриста да упълномощава и да оттегля пълномощното на други пълномощници,
които не са прокуристи (напр. на обикновени търговски пълномощници). Прокуристът
не може да отчуждава и да обременява с тежести недвижими имоти освен ако не е
специално упълномощен.
Законът забранява прокуриста да извършва конкурентни действия на дейността
на принципала от свое име или от името на друг принципал, освен ако търговецът се е
съгласил на това.
Учредяване и заличаване.
За да се учреди прокура е необходима писмена форма с нотариално заверени
подписи. Упълномощаването се вписва в търговския регистър по партидата на
търговеца и прокуриста представя образец от подписа си. Самото вписване се извършва
по заявление на принципала.
Прекратяване на прокурата – чл. 25 предвижда две правила:
1) При оттегляне на упълномощаването, което се вписва в търговския регистър.
Вписването има оповестително действие.
2) Втората алинея предвижда изключението, че смъртта или поставянето под
запрещение на търговеца не са основания за прекратяване на прокурата, защото
прокуристът е свързан не с физическото лице, а с предприятието.
За прекратяването на прокурата важат всички основания на гражданското право:
смърт на прокуриста, отказ, поставянето му под запрещение. Доколкото прокуриста е
търговски представител, то прокурата се прекратява и с изгубването на качеството
търговец от принципала или при изпадането му в несъстоятелност. Също така при
ликвидация на предприятието, отчуждаване или прехвърляне. Така или иначе
прекратяването на прокурата се вписва в търговския регистър във всички случаи.

2. Търговски помощник и търговски пълномощник.

Определение.
1. Обикновен търговски пълномощник – уреден е в чл. 26-29 ТЗ.
чл. 26, ал. 1, изр. 1: Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца да
извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.
В тази връзка съществуват четири вида пълномощни, съответно пълномощници:
1) Генерално или общо пълномощно – пълномощникът може да извършва всички
действия свързани с обикновената търговска дейност на търговеца. Обикновената
търговска дейност представляват обичайните търговски сделки, които търговецът е
сключвал до момента на назначаване на търговския пълномощник.
2) Специално търговско пълномощно – прави се за определена категория сделки.
3) Изрично упълномощаване – то предполага генерално пълномощно. Търговският
пълномощник трябва да бъде изрично упълномощен за сделките по чл. 26, ал. 2, изр. 1,
за които се приема, че надхвърлят обикновеното управление: За отчуждаване или
обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични
задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник
трябва да е упълномощен изрично.
4) Единично (конкретно) упълномощаване – само за конкретна сделка.
Обема на представителната власт се определя съобразно волята на търговеца.
Форма на упълномощаването: писмена с нотариална заверка на подписа на
търговеца (формата е за действителност). Търговското упълномощаване не се вписва в
търговския регистър.
Прекратяване на търговското пълномощно: по всички способи на гражданското
право (при смърт или поставяне под запрещение на търговеца или на пълномощника,
при отказ или оттегляне на пълномощното и т.н.)

3. Търговски помощници, уредени в чл. 30-31 ТЗ.

Определение.
Търговският помощник е лице, което е ангажирано с дейността на търговеца и
по начало този ангажимент не е безвъзмезден. Най-често това са работници или
служители, които работят по трудов договор.
Задължения на търговските помощници:
1) Да подпомагат търговеца при извършване на търговията. Търговският помощник
няма право да извършва сделки от името на търговеца, т.е. не представлява търговеца
като търговски помощник. Най-често търговски помощници са магазинери, касиери,
продавачи.
2) Ако обаче търговският помощник работи на общодостъпно място за търговия
(магазин, склад, отворен за търговия) той по силата на закона се смята овластен да
извършва сделките, които се извършват там.
3) Търговският помощник не може да извършва конкурентна дейност освен с
изричното съгласие на търговеца.

4. Търговски представител – понятие и видове.

Понятие.
Търговският представител е уреден в чл. 32-47 ТЗ. Легалното определение на
търговският представител е дадено в чл. 32, ал. 1: Търговският представител е лице,
което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на
търговската му дейност. Той може да бъде упълномощен да извършва сделки от
името на търговеца или от свое име за негова сметка.
Основната функция на търговския представител е да съдейства на принципала
при осъществяване на търговска дейност. Съдействието, което оказва търговския
представител има траен, постоянен характер. Търговския представител действа за
сметка на принципала, но е независим от принципала или поне по-независим от
прокуриста и обикновения търговски пълномощник. Търговският представител не
работи в предприятието на принципала, не се намира в трудови правоотношения с него
и запазва качеството си на самостоятелен търговски субект.
Договор за търговско представителство. С договорът за търговско
представителство се уреждат вътрешните отношения между принципала и търговския
представител.агентски договор).  Предмет на договора е оказване на правно
съдействие, като особености са самостоятелността на представителя и постоянния
характер на дейността. Договорът се сключва в писмена форма.
Задължения на търговския представител:
Основното задължение на търговския представител е да сътрудничи на
търговеца при извършване на търговската дейност.
Търговският представител да извършва сътрудничеството като се съобразява с
интересите на принципала и като полага грижата на добрия търговец. Той действа за
сметка, на риск и в интерес на принципала.
Търговският представител не може да развива конкурентна дейност на тази, за
която е овластен както от свое така и от чуждо име.  Търговският представител може да
уговори с принципала изрично, че ще е само негов представител (това е допълнителна
уговорка към договора). Търговският представител може да се задължи да не извършва
конкурентна дейност и след прекратяването на договора.  Търговският представител е
задължен да се съобразява с предписанията на принципала, да пази и търговската тайна
 Задължение делкредере. Тази уговорка (чл. 35) се изразява в това, че
търговският представител се задължава да отговаря лично за изпълнението на
задълженията по сключените сделки, т.е. ако 3тото лице страна по сделката сключена
от търговския представител не изпълни, това изпълнение ще се извърши от него. Тази
уговорка има гаранционен характер и се сравнява с поръчителството, но има и
различия: поръчителството има акцесорен характер, а задълженията на представителя
делкредере – не.
Права на търговския представител.
Търговският представител е търговец и влиза само във възмездни сделки.  Право
на възнаграждение за всяка сделка, която е сключил лично или е сключена с негово
съдействие.
Чл. 40 ал. 4: При прекратяване на договора търговският представител може
да търси възнаграждение за вече сключени или подлежащи на сключване договори, т.е.
тук става дума за тези договори, които търговският представител е подготвил, но не са
били сключени. Възнаграждението по ал. 4 е такова каквото е било предвидено в
договора. Според чл. 40, ал. 1: Търговският представител има право на
възнаграждение при прекратяване на договора, когато търговецът продължава да
има облаги от клиентелата, създадена от търговския представител. Право на
допълнително възнаграждение има търговския представител, който е поел
задължението да събира вземанията на търговеца (чл. 36, ал. 3). Това е допълнителна
уговорка “инкасо провизион” към ДТП. Най-често възнаграждението е процент от
събраните суми. Търговският представител делкредере има право на допълнително
възнаграждение, което трябва да се уговори писмено. За да се гарантира търговският
представител делкредере чл. 35, изр. 2 гласи: Страните не могат да уговарят
предварително, че такова възнаграждение не се дължи.
Право на обезщетение. Съгласно чл. 39: Търговският представител има право
на обезщетение за обичайните разходи по дейността си, ако не е предвидено друго в
договора. Правилото е диспозитивно, това е така ако не се уговори друго. Обичайните
разходи – разходи направени по указания на принципала и вътрешно присъщи на
дейността на търговския посредник разходи (напр. разходи във връзка с проучване на
пазара, пазене на стоки, реклама и т.н.) Извън това обезщетение търговският
представител има право на още едно обезщетение по чл. 41, ал. 2, изр. 3 – за
неизвършване на конкурентна дейност след прекратяването на договора.

5. Търговски посредник.
Понятие– уреден е в чл. 49-51.
Легално определение в чл. 49, ал. 1: Посредник е търговецът, който по занятие
посредничи за сключване на сделки. От това определение се извеждат характерните за
търговския посредник белези:
1) Търговец, който има особен предмет на дейност – посреднически сделки.
2) Особеното на това посредничество е, че се извършва, ad hoc – най-различни сделки
между различни търговци. Търговският посредник не действа за един или друг
търговец.
3) Търговският посредник действа срещу възнаграждение.
Основната търговска сделка, извършвано от търговския посредник е договора за
посредничество. Предмет на договора е определен резултат – свързване на страните и
подпомагането им при сключване на търговски сделки. Търговският посредник не е
представител на никоя от страните – не може да прави предложения и да ги приема.
Задължения на търговския посредник:
1) Да посредничи с грижата на добрия търговец.
2) Чл. 50, ал. 1: Търговският посредник е длъжен да води дневник, в който вписва
ежедневно всички сключени договори.
3) Чл. 50, ал. 3: Търговският посредник е длъжен по искане на страните да им дава
извлечения от дневника си, които съдържат всичко вписано относно договора им.
4) Търговският посредник трябва да пази търговската тайна.
Права на търговския посредник – чл. 51: Търговският посредник има право на
възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно
уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид
дейност според случая и от двете страни.